РЕШЕНИЕ
№
гр.София, 20.08.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н
А Р О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКО
ОТДЕЛЕНИЕ, I - 16 състав, в публичното съдебно заседание на петнадесети май през
две хиляди двадесет и първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЕЛЕНА МАВРОВА
при участието на секретаря Александрина
Пашова, като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 8267 по описа за 2017 г. по описа на СГС, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове от Б.Н.Н. и Х.Н.Н. срещу П.М.Р., както следва: за прогласяване на основание
чл. 42, б. „б“ ЗН нищожността на нотариално завещание от 11.04.2017 г. от Н.А.Н.,
обективирано в акт № 4, том І, рег. № 12422, дело 4
от 2017 г. на нотариус Р.Д., поради неспазване изискванията на чл. 25, ал. 1,
изр. 1 от ЗН - завещателят не е подписал завещанието и неспазване изискванията
на чл. 24, ал. 2, изр. 1 ЗН – не е изразил устно волята си, тъй като същото е
изготвено предварително; за прогласяване на основание чл. 42, б. „в“ ЗН
нищожността на нотариалното завещание поради противоречие със закона, тъй като
е извършен един неморален и напълно немотивиран акт в полза на лице, което не е
от кръга на наследниците по закон; както и при условията на евентуалност за
унищожаване на нотариалното завещание, на основание чл. 43, ал.1, б “а“ – като
направено от лице, което към момента на подписването му, не е било способно да
завещава, защото не е могло да разбира свойството и значението на постъпките
си, както и на основание чл. 43, б. „в“,
като направено от лице поради грешка и измама, както и съединен с исковете за унищожаемост евентуален иск с правно основание чл. 30, ал.
1 ЗН, за намаляване на завещателното разпореждане до
размера на 2/3 от имуществото на Н.А.Н..
В
исковата молба са изложени твърдения, че ищците са единствени законни
наследници на Н.А.Н., бивш жител ***, който е починал на 10.06.2017 г. След
неговата смърт са наследили недвижимо и движимо имущество, както следва:
апартамент № 14, в гр. София, район „Младост“, местността „*******, с площ от
42,88 кв.м.; апартамент № 74, в гр. София, район „Младост“, местността
„Полигона“, бл. *******, с площ от 46,36 кв.м.; апартамент № 74, в гр.
Кюстендил, ж.к. „*****, с площ от 72,58 кв.м; лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, с рег. № *******.
Ищците
поддържат, че на погребението на техния баща са узнали, че той е завещал всичко
на П.М.Р.. Сочат, че преди смъртта си, техният баща многократно е желаел да им
прехвърли собствеността на недвижимите си имоти, като са поддържали близки
отношения с него и са полагали грижа за него, включително и последните месеци
преди смъртта му.
В
исковата молба ищците твърдят, че подписът и саморъчно изписаните три имена в
нотариалното завещание, в полза на П.Р., не е положен от техния наследодател.
Поддържат, че не са наясно какви са точно отношенията между техния баща и П.Р.,
но с времето, не са останали с впечатление, че тя е жената, която стои до него,
както и че същите никога не са съжителствали заедно. Поддържат, че след
последното му пребиваване в болница, П.Р.
е успяла да го убеди да живее в нейното жилище, като именно в този
период са извършени действията по съставяне на процесното
завещание.
Сочат,
че тъй като нотариалното завещание не е подписано от баща им, както и трите
имена не са под подписа, не са изписани от него, завещанието е нищожно. Също
така, дори и да се установи, че подписът е автентичен, с оглед на това, че
завещанието е извършено извън кантората на нотариуса, считат, че е нищожно, тъй
като е било изготвено и отпечатано предварително, т.е. представен е готов
проект на документа, което означава, че липсва устно изразяване на завещателна воля.
Ищците
Б.Н.Н. и Х.Н.Н. поддържат,
че е извършен неморален и немотивиран акт на завещателно
разпореждане с цялото имущество в полза на лице, което не е от кръга на
наследниците по закон, като по този начин се нарушавате всякакви морални и
етични правила, както и се нарушава забраната в чл. 14, ал. 2 ЗН.
В
случая, че не бъде процесното завещание обявено за
нищожно, ищците поддържат, че е унищожаемо, тъй като
е направено от лице, което към момента на подписването му не е способно да
завещава, защото не е могло да разбира действията си и значението на постъпките
си и да ръководи в съответствие с това действията си. Сочат, че същото е
извършено поради грешка и измама, състояща се в заблудата, че документът, който
следва да подпише е пълномощно на името на П.Р., която го е убедила, че същото
е необходимо с цел да го гледа и да се грижи за него. Сочат, че П.Р. е
медицинско лице, като е наясно в какво състояние е бил баща им към момента на
съставяне на завещанието, като недобросъвестно се е възползвала. Преди да
почине техният баща е страдал от множество тежки заболявания – остра хронична
артериална хипертония и сърдечна аритмия; през 1999 г. се е разболял от диабет
– II тип,
а през 2009 г. е преживял исхемичен мозъчен инсулт.
При последното приемане в болница, са разбрали, че освен горепосочените
заболявания, баща им страда от онкологично заболяване – аденокарцином
на ануса. Сочат, че баща им е приемал различни силни медикаменти, вкл.
обезболяващи, които в определени моменти са влияели на неговата способност да
концентрира вниманието си и са довели до понижена мозъчна активност,
препятстваща възможността му да преценява настъпващите около него събития.
В
случая, че завещанието не бъде обявено за унищожаемо,
молят да бъде прието за установено, че накърнява запазената им част от
наследството, като ищците молят да бъде постановено възстановяване на
запазената част до размер 2/3 от недвижимото и движимо имущество на Н.А.Н..
Ответницата
П.М.Р. оспорва изцяло исковете като неоснователни. Поддържа, че
починалият на 10.06.2017 г. Н.А.Н. е бил неин спътник в живота последните почти
25 години. Твърди, че са се запознали в началото на 1994 г. и само след няколко
месеца са заживели заедно на семейни начала. Поддържа, че в исковата молба са
изложени редица факти и обстоятелства, които не отговарят на истината. Ищцата
сочи, че познава синовете на Н.А.Н., като не отговаря на истината твърдението,
че те не са знаели за интимните им отношения с баща им и че са били
изключително близки с баща си. Сочи, че през 2009 г. Н.А.Н. е получил инсулт, като не е могла да разчита
на помощта на синовете му. С помощта на нейния син Н.е успяла да го заведе на
рехабилитация. След това, въпреки частичното му възстановяване, е имал нужда да
повече грижи, като Н.А.Н. е страдал от липса на
заинтересованост на синовете му към него. Твърди, че в много случаи, в които ги е
търсил по телефоните, те не са му отговаряли. Никога не са го канили на семейни
празници и поводи. На 05.03.2017 г. е откаран в болница „Св. А.“, като при
престоя там е имало проблеми, защото са нямали брак и не е разполагала с
правото да подписва документи, свързани с приема и лечението му в болница, за
което и е било необходимо пълномощно.
След изписването му от болница на 18.03.2017 г. са настанали тежки дни,
като се е наложило да заведе Н.в жилището на сина й, защото и е било трудно да
го обслужва. В този период Н.А.Н. решил да и даде пълномощно, а впоследствие и
да състави завещание в нейна полза.
Поддържа, че исковете за нищожност са
неоснователни, като законът не налага ограничения за мястото на съставяне и за
избора на свидетели. Излага доводи и досежно
неоснователността на исковете на исковете за унищожаемост,
като сочи, че Н.А.Н. е бил силен мъж, бивш военен и винаги е следвал своите
убеждения и решения. По отношение на
иска по чл. 30, ал. 1 ЗН сочи, че същият е неоснователен, защото ищците никога
не са полагали грижи за баща си, не са се интересували от него и претенцията им
е неморална.
Съдът, като взе
предвид доводите на страните и след оценка на събраните по делото
доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 ГПК, намира следното от
фактическа и правна страна:
От
удостоверение за наследници изх. №10424/13.06.2017 г., издадено от СО, р-н „Младост“
се установява, че Н.А.Н. е починал на 10.06.2017 г. и е оставил за свои законни
наследници Х.Н.Н. и Б.Н.Н.
– синове.
С
нотариално завещание от 11.04.2017 г., обективирано в нотариален
акт № 4, том І, рег. № 12422, дело 4 от 2017 г. на нотариус Р.Д., вписано в
Службата по вписванията под № 25, том 1, вх. № 19252, Н.А.Н. завещава на П.М.Р.
цялото си движимо и недвижимо имущество, което притежава към момента на
неговата смърт. Завещанието е универсално и съдържа общо завещателно
разпореждане, като съгласно чл. 16 ЗН придава качеството на наследник на
лицето, в полза на което е направено.
С
договор за покупко – продажба, обективиран
в нотариален акт № 47, том I,
рег. № 7003, дело № 36 от 11.04.2003 г., Н.А.Н. е придобил от Б.С.К., правото
на собственост върху апартамент № 14, в гр. София, район „Младост“,
местността „*******, с площ от 42,88 кв.м.
Правото на собственост върху апартамент № 74, в гр.
Кюстендил, ж.к. „*****, с площ от 72,58 кв.м., Н.А.Н. е придобил по силата на договор от 11.04.1991
г. за продажба на държавен недвижим имот от военно – жилищния фонд и по
наследство от майка си М.П.Б..
С
договор за продажба на недвижим имот от военно – жилищния фонд от 08.10.1992
г., Н.А.Н. е закупил апартамент № 74, в гр. София, район „Младост“, местността
„Полигона“, бл. *******, с площ от 46,36 кв.м.
С
договор за покупко - продажба на МПС от 14.04.2017
г., нотариално заверен, Н.А.Н. е придобил лек автомобил марка „Нисан“, модел „Микра“, с рег. № *******.
Разпоредбата
на чл. 42, б. „б“ ЗН предвижда, че завещателното
разпореждане е нищожно, когато при съставянето на завещанието не са спазени
разпоредбите на чл. 24, съответно чл. 25, ал. 1 ЗН.
Предвид
заключението на приетата по делото съдебно-графична експертиза, по делото се
установява, че имената „Н.А.Н.“
и подписа за завещател в нотариално завещание № 4, том І, рег. № 12422, дело 4
от 2017 г. на нотариус Р.Д., са изпълнение от Н.А.Н.. Подписът в първа позиция
в мястото след „С уважение“ под текста на молба до нотариус с рег. № 274 – Р.Д.,
е изпълнен от Н.А.Н..
Свидетелят
Г.В. А.сочи, че бил свидетел на завещанието, като е приятел на Н.Р., който го е
помолил да бъде свидетел на завещание на майка му и неговия приятел. Сочи, че е отишъл в апартамента на Н., на
бул. „България“, на обяд. Там се е запознал с завещателя и с другия свидетел.
Свидетелят заявява, че е дошъл нотариусът с помощничката си, като са
разговаряли с него и със свидетелите по повод на това, че иска да завещае
цялото си движимо и недвижимо имущество на майката на неговия приятел. След
това са отишли до кантората, където са дали копия на личните си карти, и са се
върнали обратно в жилището. След известно време са се върнали нотариуса и помощничката му, били са изготвили
завещание, което са прочели на свидетелите и на завещателя, след което са се
подписали. Още първия път, Н.е казал, че
иска да завещае всичко на П.Р..
Свидетелят
Ц.П.Ц. сочи, че през 2017 г. неговият приятел Н.Р. го е помолил да стане
свидетел на завещание. Отишъл е в тях и е говорил с другия Н.– на П. приятеля,
който му е казал, че иска да прехвърли цялото си имущество на П.. След това са
дошли нотариусите, и той е споделил с тях, че иска да направи завещание. След
това с другия свидетел – Жоро, са отишли до кантората, като впоследствие са се
прибрали и по-късно са дошли нотариусите и са прочели завещанието. Нотариусът е
попитал Н.дали е съгласен и той е казал „да“.
Н.в деня на завещанието е бил контактен, пиел е чай и са си говорили за
казармата. След прочитането всички са подписали завещанието.
Въз
основа на събраните гласни доказателства и графичната експертиза, съдът приема
да установено, че при съставяне на процесното
завещание са спазени изискванията на чл. 24 и чл. 25 ЗН, като завещателят е
заявил устно волята си да състави завещание и същото е прочетено от нотариуса,
като завещателят е подписал нотариалното завещание.
Ето
защо, съдът намира за неоснователен иска
за прогласяване на основание чл. 42, б. „б“ ЗН нищожността на нотариално
завещание от 11.04.2017 г. от Н.А.Н., обективирано в
акт № 4, том І, рег. № 12422, дело 4 от 2017 г. на нотариус Р.Д., поради
неспазване изискванията на чл. 25, ал. 1, изр. 1 от ЗН - завещателят не е
подписал завещанието и неспазване изискванията на чл. 24, ал. 2, изр. 1 ЗН – не
е изразил устно волята си, тъй като същото е изготвено предварително.
Съдът
намира, че са неоснователни доводите на ищците за нищожност на процесното завещание поради противоречие със закона, тъй
като обстоятелството, че е съставено завещание в полза на лице, което не е
наследник по закон, не води до нищожност на завещателното
разпореждане, а дава възможност на наследникът по закон да иска възстановяване
на запазената част. Следователно иска за прогласяване на основание чл. 42, б. „в“ ЗН
нищожността на нотариалното завещание поради противоречие със закона, тъй като
е извършен един неморален и напълно немотивиран акт в полза на лице, което не е
от кръга на наследниците по закон, е неоснователен.
По
отношение на предявения иск за унищожаване на завещанието на основание чл. 43,
ал. 1, б. „а“ от ЗН като извършено от лице, което по време на съставянето му не
е било способно да завещава съдът намира, че по аргумент за противното от
разпоредбата на чл. 13 ЗН не могат да се разпореждат със своето имущество за
след смъртта си чрез завещание неспособните да действат разумно – това са
лицата, които не са поставени под запрещение, но поради друга причина са в
състояние на невъзможност да разсъждават нормално, липсва им здрав разум и не
могат да ръководят и да разбират постъпките си, като е от значение самото
състояние да е съществувало по време извършването на завещанието, а не неговата
продължителност (в този смисъл и Решение № 83 от 23.02.2004 г. по гр. д. №
288/2003 г., II Г.О. на ВКС).
Съгласно
заключението на приетата по делото съдебно – психиатрична експертиза, при Н.А.Н. не се установяват заболявания, водещи до
временна или трайна неспособност да формира валидна воля и да изразява желания,
в съответствие с нея. Според вещото лице, болестите, от които е страдал, не са
довели до настъпването на психично или невротично разстройство, което да
препятства възможността му да преценява настъпващите около него събития. Приеманите
от нето лекарствени продукти не водят да състояние на понижена мозъчна
активност, което да препятства възможността му свободно да изразява волята си и
да контролира действията си в съответствие с нея.
Ето
защо съдът приема, че иска за унищожаване
на завещанието на основание чл. 43, ал.1, б “а“ – като направено
от лице, което към момента на подписването му, не е било способно да завещава,
защото не е могло да разбира свойството и значението на постъпките си, за
неоснователен.
Свидетелят Л.Х.И.(бивша съпруга на завещателя) сочи, че за последен път е видяла Н.А.Н. през м.
март 2017г., когато е бил в болница „Св. А.“ на лечение. Бил е в тежко
състояние, на легло, контактен. Бил е с онкологично заболяване, като са
лекарите са казали, че не могат да предприемат медицински процедури, защото
хемоглобинът му е много нисък и се налага да бъде даряване кръв. Освен това е
имал диабет, през 2009 г. е получил инсулт и е лежал във ВМА. Сочи, че са
разведени от 1989 г., като през м. март, когато е разговаряла с него, се е
оплаквал от П., че го е карала насила да подпише някакви документи, пълномощно,
което той не е искал да подпише. Заявява, че П. е приятелка на бившия й съпруг,
но няма информация да са живеели на семейни начала. Заявява, че отношенията със
синовете му са били нормални, не са се виждали всеки ден, но като деца са се
виждали много често. Ходили са му на гости и са му зареждали хладилника на
всяко ходене. Много пъти е казвал пред децата, че иска да остави жилищата на
тях, но те са отказвали, защото е нямал друг брак или други деца, и един ден те
ще останат за тях. Не може да каже кой е
полагал грижи след изписването му от болница през 2017 г., но не е нито тя,
нито синовете му, защото не са можели да се свържат с него.
Свидетелят В.А.В., живееща на семейни начала с ищеца Х.Н., сочи че отношенията между братята
и баща им са били нормални, като семейство, без значение, че родителите им са
били разведени. Виждала е два пъти П., единият път е било като си е тръгвала и
са се разминали на вратата. Счита, че отношенията им са били приятелски, а не
съпружески, като той се е живеел сам, и когато са ходили на ски е идвал сам. Н.винаги
е казвал като всеки баща, че ще остави имотите на децата си.
Свидетелят Л.С.И.сочи, че познава Н.Н. от средата на 80 – те години, като са били заедно в армията. П. и Н.са живеели на семейни начала, заедно
са били навсякъде. За пръв път е видял двете момчета на погребението в Банкя.
След изписването му от болница през 2017 г. П. се е грижела за него. Пред него Н.му е казвал, че ако си отиде преди П., ще
завещае на нея жилището.
Свидетелят Н.Р. Р., син
на ответницата, заявява, че познава Н.от 1994 г., като първоначално са
излизали с неговата майка, а след това са заживяли
заедно.
По
иска с правно основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, предложение първо от ЗН - унищожаемост на завещанието поради грешка ищците не са
ангажирали каквито и да било доказателства, обосноваващи извод за липса на формирана волята за извършване на завещанието.
Липсват обаче доказателства, подкрепящи твърденията на ищците, че завещателят е
подписал завещанието със съзнанието, че става въпрос за пълномощно, като
събраните гласни доказателства установяват наличието на воля за извършване именно
на завещание. В тази връзка съдът не кредитира показанията на свидетеля Л.Х.И.предвид
близката й родствена връзка с ищците и обстоятелството, че не кореспондират с
останалите доказателства по делото.
С
оглед събраните гласни доказателства, в т. ч. и показанията на свидетелите Г.В.
А.и Ц.П.Ц., съдът намира, че исковете с правно
основание чл. 43, ал. 1, б. „б“, предл. първо (поради грешка ) и предл.
трето (поради измама), са неоснователни.
По
иска с правно основание чл. 30, ал. 1 ЗН.
По
делото се установи, че ищците са наследници по закон – синове, на починалия Н.А.Н.,
както е че същият е извършил валидно универсално завещателно
разпореждане, в полза на П. М.Р..
Съгласно чл. 28, ал. 1 от ЗН, когато наследодателят
остави низходящи, родители или съпруг, той не може със завещателни
разпореждания или чрез дарение да накърнява онова, което съставлява тяхна
запазена част от наследството.
Наследник с право на запазена част, който не може да
получи пълния размер на тази част поради завещания или дарения, може да иска
намалението им до размера, необходим за допълване на неговата запазена част,
след като прихване направените в негова полза завети и дарения с изключение на
обичайните дарове. Когато наследникът, чиято запазена част е накърнена,
упражнява това право спрямо лица, които не са наследници по закон, необходимо е
той да е приел наследството по опис. (чл. 30, ал. 1 и ал. 2 от ЗН).
Съгласно
приетото в решение № 324 от 16.10.2012 г., постановено по гр. д. № 654/2011 г.
на ВКС, I ГО,
разпоредбата на чл. 30, ал. 2 ЗН намира приложение само в хипотезите, при които
наследодателят се е разпоредил приживе с конкретни имоти посредством дарение
или завет, но не и в хипотезата, при която разпореждането е извършено с универсално
завещателно разпореждане, както е в случая.
Съгласно чл. 29, ал. 1 от
ЗН, запазената част на низходящи
(включително и осиновените),
когато наследодателят не е оставил съпруг,
е: при едно дете или низходящи
от него - 1/2, а при две и повече
деца или низходящи от тях
- 2/3 от имуществото на наследодателя. Запазената част на синовете
на Н.А.Н. е в размер на общо 2/3 ид.
части от наследството му, или по 1/3 ид.
част за всеки
един от ищците
Б.Н.Н. и Х.Н.Н..
Когато
правото на запазена част от наследството е накърнено с едно универсално
завещание, при разглеждане на иск за намаляването му не се образува маса по чл.
31 от ЗН, а намалението се извършва в дробна част, равна на запазената част от
наследството. (решение
№ 187 от 20.04.2011 г. на ВКС, по гр. д. № 1780/2009 г. на ВКС, I
Г. О.) Следователно иска по чл. 30, ал.
1 ЗН следва да бъде уважен, защото със съставянето на процесното
нотариално завещание, обективиращо универсално завещателно разпореждане, е накърнена запазената част на
наследниците по закон, като на основание чл. 29, ал. 1 ЗН, следва да бъде възстановена на всеки един
от синовете му по 1/3 идеална част от наследството на техния баща.
С
оглед изхода на спора, на ищците следва да бъдат присъдени деловодни разноски в
общ размер на 441,55 лв., за държавна такса, възнаграждение за адвокат и за
вещи лица, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
Съразмерна
на отхвърлената част от исковете, на ответника на основание чл. 78, ал. 3 ГПК
следва да бъдат присъдени сторените в производството разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 1 360 лв.
Мотивиран
от горното, Софийски градски съд
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ като неоснователни предявените от
Б.Н.Н. с ЕГН **********,*** и Х.Н.Н. с ЕГН ***********,***,
представлявани от адв. И.С.,***, срещу П. М.Р., ЕГН **********,***,
представлявана от адв.
М.Г.,***, искове за обявяване
нищожността на нотариално завещание от 11.04.2017 г. от Н.А.Н., обективирано в акт № 4, том І, рег. № 12422, дело 4 от 2017
г. на нотариус Р.Д.,
с правни основания, както следва: за прогласяване на основание чл. 42, б. „б“ ЗН
нищожността на нотариално завещание от 11.04.2017 г. от Н.А.Н., обективирано в нотариален акт № 4, том І, рег. № 12422,
дело 4 от 2017 г. на нотариус Р.Д., поради неспазване изискванията на чл. 25,
ал. 1, изр. 1 от ЗН - завещателят не е подписал завещанието и неспазване
изискванията на чл. 24, ал. 2, изр. 1 ЗН – не е изразил устно волята си, тъй
като същото е изготвено предварително; за прогласяване на основание чл. 42, б.
„в“ ЗН нищожността на нотариалното завещание поради противоречие със закона,
тъй като е извършен един неморален и напълно немотивиран акт в полза на лице,
което не е от кръга на наследниците по закон; както и при условията на
евентуалност за унищожаване на нотариалното завещание, на основание чл. 43,
ал.1, б “а“ – като направено от лице, което към момента на подписването му, не
е било способно да завещава, защото не е могло да разбира свойството и
значението на постъпките си, както и на
основание чл. 43, б. „в“, като направено от лице поради грешка и измама,
НАМАЛЯВА на основание чл. 30, ал. 1от ЗН универсално
завещателно разпореждане по нотариално завещание, обективирано в нотариален акт № 4, том І, рег. № 12422, дело 4 от
2017 г. на нотариус Р.Д., на Н.А.Н., починал на 10.06.2017 г., направено в
полза на П.М.Р., с 2/3 идеални части от завещаното имущество, необходима за
попълване на запазените части на ищците Б.Н.Н.
с ЕГН **********,*** и Х.Н.Н. с ЕГН ***********,***.
ВЪЗСТАНОВЯВА запазена част на Б.Н.Н. с ЕГН **********,*** в размер на 1/3 идеална част от наследството на Н.А.Н.,
ЕГН **********, починал на 10.06.2017 г. и ВЪЗСТАНОВЯВА запазена част на Х.Н.Н. с ЕГН ***********,***, в размер на 1/3 идеална
част от наследството на Н.А.Н., ЕГН **********, починал на 10.06.2017 г.
ОСЪЖДА П. М.Р., ЕГН **********, да
заплати на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, на Б.Н.Н. с
ЕГН ********** и Х.Н.Н.
с ЕГН ***********, деловодни разноски в общ размер на 441,55 лв.
ОСЪЖДА Б.Н.Н.
с ЕГН ********** и Х.Н.Н. с ЕГН ***********, да
заплатят на П. М.Р., ЕГН **********, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, разноски
за адвокатско възнаграждение в размер на 1 360 лв.
Решението
може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски
апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ: