Р Е Ш Е Н И Е
№
185
гр. Перник, 10.07.2019 г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Административен съд – Перник, в открито
заседание на единадесети юни две хиляди и деветнадесета година, в състав:
СЪДИЯ: СИЛВИЯ ДИМИТРОВА
при секретаря Е. В., като разгледа докладваното от съдия
Димитрова административно дело № 280 по описа на съда за 2019 година, за да се
произнесе взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл.145 и следващите от
Административнопроцесуалния кодекс
/АПК/.
Образувано е жалба на ****ЕООД, със
седалище и адрес на управление****, вписано в ТР при Агенция по вписванията с
ЕИК ****, представлявано от управителя В. Т. В., чрез адв. Г.П. от САК, срещу
Акт № 01-2600/364 от 21.01.2019 г. за прекратяване на ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2010 за кампания 2017, издаден от зам.изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ /ДФЗ/.
Жалбоподателят счита, че същият е
неправилен и назеконосъобразен и моли да бъде отменен. Не оспорва, че не е
подал заявление за плащане през кампания 2017 г., но сочи, че е бил
възпрепятстван да направи това, поради настъпването на непреодолими и
непредвидими обстоятелства, а именно: неправомерни действия на трето, напълно
непознато за управителя лице С. И., която след извършване на множество
последователни, неправомерни действия и използване на неистински, неавтентични
и фалшифицирани документи, увеличила капитала на дружеството, вписала себе си
като нов съдружник, променила седалището, адреса на управление и дружествения
договор, и така придобила контрол върху него, поради което в периода от
вписването на несъществуващите обстоятелства /25.08.2016 г./ до влизане в сила
на решението за заличаването им /29.12.2017 г./, т.е. повече от 16 месеца,
истинският собственик и управител В. Т. В.бил лишен от възможността да извършва
каквито й да е действия, свързани с управлението на ****ЕООД, в т.ч. да подаде
заявление за плащане по мярка 10 през кампания 2017 г.
Жалбоподателят представя писмени бележки
и моли да му бъдат присъдени направените по делото разноски.
Ответникът – зам.изпълнителния директор
на Държавен фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, чрез процесуалните си представители ю.к. К.
и ю.к. М., оспорват жалбата и считат същата за неоснователна, поради което
молят да бъде оставена без уважение. Застъпват становището, че оспорваният
административен акт е съобразен с материалния и процесуалния закон. Представят
писмени бележки. Молят за присъждане на юрисконсултско възнаграждение.
Административен съд Перник, като извърши
цялостна преценка на събраните по делото доказателства
и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
От фактическа
страна:
Жалбоподателят ****ЕООД е със седалище и
адрес на управление****. Същото се представлява и управлява от В. Т. В., който
е и едноличен собственик на капитала /видно от справка на л.19/.
****ЕООД е поело петгодишен
агроекологичен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2020“ с направление „Поддържане
на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваеми
земи с орнитологично значение /ВПС-4.1/. С оглед на това, през първата година дружеството
е следвало да подаде „Заявление за подпомагане“, което едновременно с това е и
„Заявление за плащане“, а през следващите години: „Заявление за плащане“. През
2017 г. обаче ****ЕООД не подало „Заявление за плащане“, поради което зам.изпълнителният
директор на ДФЗ счел, че са налице основанията на чл.18, ал.3, т.1 и чл.5а2,
ал.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. за прилагане на мярка 10 „Агроекология и
климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода 2014 – 2020
/Наредба № 7 от 24.02.2015 г./, и прекратил поетия от ****ЕООД ангажимент.
Жалбоподателят не отрича, че през 2017
г. не е подал „Заявление за плащане“, но
сочи, че това неизпълнение се дължи на форсмажорни обстоятелства, а именно:
обективна невъзможност да извършва каквито й да е фактически и правни действия,
свързани с управлението, поради вписването в Търговския регистър на
несъществуващи обстоятелства. По тази причина, през 2016 г., В. Т. В.поискал от
Софийски градски съд да се произнесе с решение по иск с правно основание чл.29
от ЗТР и да прогласи за несъществуващи обстоятелствата, вписани под номер вх. №
20160825105256 по партида на ****ЕООД с ЕИК **** относно правна форма, седалище
и адрес на управление, управители, съдружници и внесен капитал и да постанови
заличаване на същите. Въз основа на исковата молба било образувано гр.д. № 6702
по описа на СГС за 2016 г.
След развило се производство по реда на
чл.365 и сл. от ГПК, СГС, ТО, VІ-11 състав,
достигнал до извода, че органите на ****ЕООД не са вземали решенията,
инкорпорирани в Протокол на общото събрание на едноличния собственик на
капитала от 11.03.2016 г., както и не са правени изменения в Учредителния акт
на едноличното дружество с ограничена отговорност ****ООД от 11.03.2016 г., с
оглед на което постановил Решение № 2235/27.11.2017 г. /л.8 - 10 вкл./ С
последното, съдът признал за установено по предявения от В. Т. В.иск с правна
квалификация чл.29, ал.1 от ЗТР, че обстоятелствата, вписани под номер вх. №
20160825105256 по партида на ****ЕООД с ЕИК **** относно правна форма, седалище
и адрес на управление, управители, съдружници и внесен капитал са
несъществуващи и постановил заличаване на същите след влизане на решението в
сила. Решението, видно от отбелязването и поставения печат е влязло в сила на
29.12.2017 г.
От правна страна:
Административен съд - Перник, намира, че
жалбата е процесуално допустима като подадена в законоустановения срок, от
надлежна страна, имаща право и интерес от обжалването. Разгледана по същество е
основателна, но не по съображенията и доводите, изложени от жалбоподателя.
Съобразно разпоредбата на чл.168, ал.1
от АПК, съдът преценява законосъобразността на оспорения административен акт на
всички основания по чл.146 от АПК.
Акт № 01-2600/364 от 21.01.2019 г. за
прекратяване на ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата за
развитие на селските райони за периода 2014 – 2010 за кампания 2017 е издаден
от компетентен орган - зам.изпълнителния директор на Държавен фонд „Земеделие“
/ДФЗ/. Съгласно чл.20, т.2 и т.3 от ЗАКОН за подпомагане на земеделските
производители /ЗПЗП/ изпълнителният директор на ДФЗ организира и ръководи
дейността на фонда и го представлява, а съгласно и чл.20а,
ал.1 от ЗПЗП
изпълнителният директор на ДФЗ е изпълнителен директор на Разплащателната
агенция като организира и ръководи дейността й и представлява същата. Според чл.20а,
ал.4 от ЗПЗП
изпълнителният директор може да делегира със заповед правомощията си,
произтичащи от правото на Европейския съюз или от националното законодателство,
включително за вземане на решения, произнасяне по подадени заявления за
подпомагане и формуляри за кандидатстване и/или сключване на договори за
финансово подпомагане, административни договори по Закона за
управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове и по подадени
заявки и искания за плащане, на заместник-изпълнителните директори и на
директорите на областните дирекции на фонда съобразно териториалната им
компетентност. В този смисъл е и разпоредбата на чл.11, ал.2 от Устройствения
правилник на ДФ „Земеделие“. Видно от т.7 на представената Заповед № 03-РД/1715
от 27.06.2017 г. /л.25/, изпълнителният директор на ДФЗ е предоставил на
заместник-изпълнителния директор П. Д. С. правомощията да издава и подписва
актове за прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10
"Агроекология и климат", какъвто е и процесният акт.
Обжалваният акт е обективиран в писмена
форма и е подписан от издателя си като при издаването му са посочени фактически
и правни основания, обосновали извода за прекратяване на поетия от
дружеството-жалбоподател 5-годишен ангажимент по мярка 10 от ПРСР 2014-2020.
Не се установява при издаването на
оспорения акт да са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. За започналото административно
производство по издаване на акт за прекратяване на агроекологичен ангажимент по
мярка 10 жалбоподателя е уведомен с Писмо изх. № 01-2600/542 от 24.01.2018 г.
/л.22/ на зам. изпълнителния директор на ДФЗ като му е дадена възможност да
представи възражения и доказателства по изложените в същото констатации.
****ЕООД се е възползвало от правото си
и в законоустановения срок е депозирало Възражение вх. № 01-2600/542 от
07.09.2018 г. /л.13/, към което е приложило и писмени доказателства по опис
/л.14 – л.21 вкл./.
Възражението е разгледано от
административния орган и прието за неоснователно, а мотивите за това са
изложени в оспорвания административен акт. За да издаде последния той е приел,
че през кампания 2017 г. жалбоподателя не е подал заявление за плащане по време
на агроекологичния си ангажимент, което обстоятелство се признава и от самия
жалбоподател, поради което на основание чл.63,
т.1
вр. чл.77,
т.4 б. "в" от Регламент /ЕС/ № 1306/2013 г. на
Европейския парламент и на Съвета от 17 декември 2013 г. относно финансирането,
управлението и мониторинга на общата селскостопанска политика и на основание чл.18, ал.3, т. 1 и чл.52,
ал.1 от Наредба № 7/24.02.2015 г. е прекратил същия. Наред с това, като
основание за прекратяването на ангажимента, е посочил и чл.18, ал.3, т.4 от Наредба № 7/24.02.2015 г.
В тази връзка, съдът
намира следното:
Безспорен е факта,
че ****ЕООД
е поело 5-годишен ангажимент по мярка 10 „Агроекология и климат“ от Програмата
за развитие на селските райони /ПРСР/ за периода 2014-2020, с направление
„Поддържане на местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в
обработваеми земи с орнитологично значение /ВПС-4.1/. Не е спорно и изрично се
потвърждава от жалбоподателя, че не е подал заявление за плащане по мярка 10 за
кампания 2017 г., която година е включена в поетия 5-годишен ангажимент по тази
мярка, но твърди, че причина за това е наличието на форсмажорни обстоятелства
/“кражба“ на дружеството/, което обстоятелство не било отчетено от
административния орган при издаване на процесния акт.
Горното възражение на жалбоподателя
съдът намира за неоснователно. Действително, по делото са налице доказателства,
че в Търговския регистър по партида на ****ЕООД с ЕИК **** са вписани
обстоятелства под номер вх. № 20160825105256 относно правна форма, седалище и
адрес на управление, управители, съдружници и внесен капитал, и от този момент
до влизане в сила на Решение № 2235/27.11.2017 г. на СГС по гр.д.6702/2016 г.
на СГС, едноличният собственик на капитала реално е бил лишен от възможността
да извършва каквито й да е валидни правни действия от името и за сметка на ****ЕООД,
в т.ч. и да подаде „Заявление за плащане“. Това препятствие обаче е отпаднало с
влизането в сила на Решение № 2235/27.11.2017 г. на СГС на 29.12.2017 г.
Съгласно чл.18, ал.6 от Наредба № 7 от
24.02.2015 г., случаите на форсмажорни или изключителни
обстоятелства заедно със съответните доказателства (документи, издадени от
компетентен административен орган) се съобщават в писмена форма на ДФЗ – РА, от
земеделския стопанин или от друго упълномощено от него лице или от неговите
правоприемници в рамките на 15 работни дни от датата, на която земеделският
стопанин или упълномощеното от него лице, или неговите правоприемници, са в
състояние да направят това. В конкретния случай, по делото не са предоставени
документи или други доказателства, от които да е видно, че жалбоподателят е
изпълнил изискването на посочената разпоредба и е представил доказателства в
рамките на 15 работни дни след 29.12.2017 г.
От друга страна
обаче, съгласно чл.18, ал.3, т.1 от Наредба № 7 от 24.02.2015 г. /ред., ДВ бр.19
от 28.02.2017 г., в сила от 28.02.2017 г., действала до допълването й – ДВ
бр.18 от 2018 г., в сила от 27.02.2018 г./, която разпоредба е посочена като
основание за издаване на процесния акт, Държавен фонд „Земеделие“ –
Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния ангажимент и земеделските
стопани възстановяват получената финансова помощ по съответното направление,
съгласно условията на ал.4, когато
преустановят прилагането на поетите агроекологични задължения по
съответното направление преди изтичане на срока по чл.8, ал.1.
Едва след влизане в сила на допълнението
към Наредба № 7 /ред., ДВ, бр. 18 от 2018 г., в сила от
27.02.2018 г., неподаването на заявление за плащане по чл.8, ал.2 е въведено в
чл.18, ал.3, т.1 като отделно и самостоятелно основание за прекратяване на
агроекологичния ангажимент. Касае се за материалноправна разпоредба, на която
не е придадено изрично обратно действие, поради което съдът счита, че
прекратяване на агроекологичен ангажимент по мярка 10 от ПРСР 2014-2020 на това
основание е допустимо занапред т.е. при констатирано неподаване на заявление за
плащане за кампания 2018 г. и следващите в рамките поетия 5-годишен ангажимент.
Действително задължението по чл. 8, ал. 2 от
Наредба № 7/24.02.2015 г. следва да се изпълнява за всяка година от периода
на поетия агроекологичен ангажимент, но през кампания 2017 г., за която е
издаден процесният акт, неизпълнението на това задължение не е скрепено със
санкцията, изразяваща се в прекратяването му.
В случая, неподаването на заявление за
плащане за кампания 2017 г. не обосновава автоматично извода, че
агроекологичният ангажимент е следвало да се прекрати, а дори да се приеме, че
подаването на заявление за плащане за всяка година от поетия ангажимент
представлява „друго задължение“ по смисъла на чл.63, § 1 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 г., то неизпълнението му според тази разпоредба от
регламента, води до неплащане или изцяло/частично оттегляне на помощта, и до
непредоставяне или отмяна на правото на плащане. Т.е. разпоредбата предвижда
мерки, свързани с неправомерни плащания, съответно с правото на плащане.
Действително, разпоредбата на чл. 63 § 2 от
Регламент (ЕС) № 1306/2013 г. допуска наред с тези мерки държавите-членки да
прилагат и административни санкции в съответствие с правилата, определени в по
чл.64 и чл.77 ако секторното законодателство в областта на селското стопанство
предвижда това. Такава санкция националният законодател е въвел в чл.18, ал.1 - ал.3 от Наредба
№ 7/24.02.2015 г.
и тя се изразява в прекратяване на агроекологичния ангажимент по съответното
направление. Прилагането й обаче е обусловено от наличието на съответните
материалноправни предпоставки, визирани в чл. 18, ал. 1 – ал.3 от Наредба №
7/24.02.2015 г.
Конкретният случай касае хипотезата по чл.18, ал.3, т.1 от Наредба №
7/24.02.2015 г., но както се посочи, през 2017 г. такава хипотеза на
прекратяване на ангажимента, обвързана с неизпълнението на задължението по чл.
8, ал. 2, не е предвидена, поради което преценен на това основание, актът се
явява несъответен на материалния закон.
В този смисъл, съдът счита, че
прекратяването на ангажимента на жалбоподателя, основано на чл.18, ал.3, т.1 от
Наредба № 7/24.02.2015 г. се явява несъответно на материалния закон. Според
последната разпоредба ДФЗ – Разплащателна агенция, прекратява агроекологичния
ангажимент и земеделските стопани възстановяват получената финансова помощ по
съответното направление, съгласно условията на ал.4, когато не изпълняват
поетите агроекологични задължения. Наличието на това основание за прекратяване
на ангажимента административният орган е обосновал с неподаване на заявление за
плащане за кампания 2017 г. като е посочил, че така не се изпълняват поетите
агроекологични задължения.
Подаването на заявление за плащане за
кампания 2017 г. е задължение по чл.8, ал.2 от наредбата и няма как с
неизпълнението му да се наруши чл.8, ал.1 от същата, визиращ срока, за който се
изпълняват агроекологичните дейности по съответното направление. Наред с това
подаването на заявление за плащане (в случая за кампания 2017 г.) представлява
изискване, свързано с финансовите условия на подпомагането т. е. с плащането за
съответната година от поетия ангажимент, поради което няма как само въз основа
на неспазването му от страна на кандидата за подпомагане да се приеме, че така
последният не изпълнява поетите агроекологични задължения, тъй като такива са
задълженията, свързани с изпълнение на базовите изисквания за съответното
направление, с изискванията по управлението му, както и с дейностите,
осъществявани по това направление – в случая по направление „Поддържане на
местообитанията на зимуващите видове гъски и ливаден блатар в обработваемите
земи с орнитологично значение /ВПС-4.,/ от мярка 10. Именно неизпълнение на такива
задължения касае нормата на чл.18,
ал.3, т.4 от Наредба № 7/24.02.2015 г. и те са различни от задължението по чл.8, ал.2 от
същата наредба. В случая
административният орган не е посочил нито от едно от горепосочените задължения,
което е приел за неизпълнено от жалбоподателя и е прекратил ангажимента,
позовавайки се на основание, непопадащо в хипотезата на чл.18,
ал.3, т.1 от Наредба № 7/24.02.2015 г.
По изложените съображения съдът
счита, че оспореният
е издаден в нарушение на изискването за законосъобразност по чл. 146, т.4 от АПК, поради
което следва да се отмени.
При този изход на спора претенцията на
жалбоподателя за присъждане на направените по делото разноски се явява
основателна, но се явява основателно и възражението за прекомерност на
адвокатското възнаграждение, поради което и на основание чл.144 от АПК, вр.
чл.78, ал.5 от ГПК съдът счита, че следва да присъди такова в минимално
определения размер съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата и чл.8, ал.2, т.7
от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения, а именно: 500,00 лв., както и да се присъдят разноските за
внесена държавна такса от 50,00 лв.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2 от АПК,
Административен съд – Перник
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Акт №
01-2600/364 от 21.01.2019 г. за прекратяване на ангажимент по мярка 10
„Агроекология и климат“ от Програмата за развитие на селските райони за периода
2014 – 2010 за кампания 2017, издаден от зам.изпълнителния директор на Държавен
фонд „Земеделие“ /ДФЗ/, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗЕН.
ОСЪЖДА Държавен фонд
„Земеделие“ - гр. София ДА ЗАПЛАТИ на ****ЕООД, със седалище и адрес на
управление****, вписано в ТР при Агенция по вписванията с ЕИК ****,
представлявано от управителя В. Т. В., направените по делото разноски в размер
на 550,00 лв. /петстотин и петдесет лева/, от които: 500,00 лв. - адвокатско
възнаграждение и 50,00 лв. - внесена държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
касационно обжалване пред ВАС в 14-дневен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ:/п/