Решение по дело №1102/2021 на Окръжен съд - Пловдив

Номер на акта: 19
Дата: 1 юни 2021 г. (в сила от 1 юни 2021 г.)
Съдия: Мария Петкова Шишкова
Дело: 20215300601102
Тип на делото: Въззивно административно наказателно дело
Дата на образуване: 14 май 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 19
гр. Пловдив , 01.06.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, I СЪСТАВ в публично заседание на първи
юни, през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Мария П. Шишкова
Членове:Миглена Р. Маркова

Силвия Люб. Алексова
при участието на секретаря Даниела Пл. Дойчева
в присъствието на прокурора Галина Андриянова Андреева-Минчева (ОП-
Пловдив)
като разгледа докладваното от Мария П. Шишкова Въззивно
административно наказателно дело № 20215300601102 по описа за 2021
година
РЕШИ:
На основание чл. 334, т. 2 вр. с чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК ОТМЕНЯ
Решение № 405/13.04.2021 г., постановено по АНД 2076/2021 г. по описа на
Районен съд – Пловдив, 1 н. с. в частта, с която обвиняемият по досъдебно
производство № 593/2020 г. по описа на Пъро РУ при ОД МВР – Пловдив - В.
Й. К. е признат за ВИНОВЕН и ОСВОБОДЕН от наказателна отговорност, на
основание чл. 78А, ал. 1 от НК, като му е определено административно
наказание ГЛОБА в размер на 1 000 /хиляда/ лева за извършено престъпление
по чл. 325б, ал. 1 от НК и в негова тежест, на основание чл. 189 от НПК, е
възложено заплащането на направените разноски в хода на разследването,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА ново решение, с което
ПРИЗНАВА обвиняемия В. Й. К., роден на 24.04.1977 г. в гр. П.,
живущ в с. Б., област П., ул. **, б., български гражданин, средно образование,
женен, неосъждан, с ЕГН ********** за НЕВИНОВЕН в това на 11.08.2020
г. в с.Брестник, област Пловдив, да е проявил жестокост към гръбначно
животно - куче, порода - сърнист пинчер, от мъжки пол, чернокафяво на цвят,
и да е причинил противозаконно смъртта му, като на основание чл. 378, ал.
1
4, т. 3 от НПК го ОПРАВДАВА по повдигнатото обвинение по чл. 325б, ал.1
НК.
На основание чл. 190, ал. 1 от НПК, направените по делото разноски в
размер на 355 /триста петдесет и пет/ лева ОСТАВАТ за сметка на
Държавата.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 405/13.04.2021 г., постановено по АНД
№ 2076/2021 г. по описа на РС – Пловдив, 1 н. с. в частта относно
разпореждането с веществените доказателства по делото.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване и протест.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
2

Съдържание на мотивите

Мотиви към Решение № 19 от 01.06.2021 г. постановено по ВАНД №
1102/2021 г. по описа на Окръжен съд – Пловдив
С решение № 405 от 13.04.2021 г. постановено по НАХД № 2076/20211
г. по описа на Районен съд – Пловдив, I н. с. обвиняемият В.И. К. е признат за
ВИНОВЕН за извършено на 11.08.2020 г. в с. Брестник, област Пловдив
престъпление по чл. 325б ал. 1 от НК, затова че като е проявил жестокост е
причинил противозаконно смъртта на гръбначно животно куче, порода –
сърнист пинчер от мъжки пол, чернокафяво на цвят, като на основание чл.
378, ал. 4, т. 1 от НПК вр. чл. 78А от НК го е ОСВОБОДИЛ от наказателна
отговорност и му е наложил административно наказание ГЛОБА в размер на
1 000 /хиляда/ лева.
В тежест на обвиняемия В.К., на основание чл. 189, ал. 3 от НК, е
възложено заплащането на направените разноски в досъдебното
производство.
Съдът се е разпоредил с приложените към делото веществени
доказателства като е постановил 5 бр. оловни чашки, предадени на
съхранение в КОС на Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив да бъдат
унищожени като вещи без стойност, а 1 бр пушка марка „ HATSAN“, модел
„135“, кал. 6,35 мм със сериен № ***, предадена на съхранение на КОС при
Първо РУ при ОД на МВР – Пловдив – да се върне на обвиняемия В. Й. К..
Недоволен от постановеното Решение е останал обвиняемият, който го
обжалва чрез упълномощения си защитник пред настоящата инстанция, с
искане да бъде отменено като необосновано, постановено в нарушение на
материални закон. Твърди се, че доказателствата и доказателствените
средства, на които се е позовал съдът, за да постанови съдебния си акт са
събрани в нарушение на процесуалните изисквания на НПК, а наред с това не
позволяват да се направи категоричен извод не само за авторството на
деянието, за което е ангажирана отговорността на обв. К., но и изобщо за
осъществен състав на престъпление по чл. 325б ал. 1 от НК. Прави се искане
атакуваният съдебен акт да бъде отменен и вместо него – постановено ново
решение, с което обв. К. да бъде оправдан по повдигнатото му, по реда на чл.
375 от НПК, обвинение с Постановлението на наблюдаващия прокурор от
Районна прокуратура – Пловдив от 19.03.2021 г.
Представителят на Окръжна прокуратура – Пловдив е на становище, че
обжалваното Решение е обосновано и законосъобразно, поради което следва
да бъде потвърдено. Счита депозираните във въззивното съдебно следствие
обяснения от обвиняемия К. за недостоверни и противоречащи на
информацията, съдържаща се в останалите доказателствени източници
относно релевантните факти, а направените от защитата възражения за
процесуалната им годност – за неоснователни.
1
Обвиняемият В.К. поддържа направеното искане от защитника си във
въззивната жалба. Възползва се от правото си да даде за първи път обяснения
по повдигнатото му обвинение пред настоящата инстанция. Твърди, че е
възпроизвел изстрел с въздушна пушка срещу група бездомни кучета, влезли
в границите на имота му (двора на къщата му в с. Б., област Пловдив), за да
предпази собственото си куче и имуществото си. Отрича да е възприел
нараняване, по което и да е от тях след възпроизвеждане на изстрела, както и
да е действал с подобно намерение. В последната си дума изразява желание
да бъде оправдан.
Защитата на обвиняемия излага подробни аргументи в подкрепа на
направеното искане във въззивната жалба. Поставя акцент върху липсата на
доказателства, установяващи „проява на жестокост“, като елемент от
обективната страна на инкриминираното деяние, който да отличи
поведението на подзащитния му в конкретната ситуация с характерната по-
висока степен на обществена опасност и субективно отношение към
резултата. Макар и да не отрича юридическите аргументи, с които е
обоснован постановеният съдебен акт, прави искане въззивната инстанция да
го отмени като незаконосъобразен именно поради липсата на достатъчно
доказателства, установяващи по несъмнен начин елементите от състава на
инкриминираното престъпление.
ПЛОВДИВСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД в настоящия си състав, след като
обсъди приложените към делото доказателства и доказателствени
средства, в контекста на становището на страните и в съответствие с
правомощията си по чл. 314 от НПК, счете депозираната въззивна жалба за
процесуално допустима, подадена от процесуално легитимирано лице, в
предвидения от закона срок, срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, а
разгледана по същество - за ОСНОВАТЕЛНА.
При извършената служебна проверка, по реда на чл. 314 от НПК,
въззивната инстанция не констатира допуснати процесуални нарушения от
категорията на визираните в разпоредбата на чл. 348 от НПК, които да
представляват самостоятелно основание за отмяна на първоинстанционния
съдебен акт.
Първоинстанционното производство е проведено по реда на особените
правила на Глава двадесет и осма от НПК. В хода на съдебното следствие не
са събирани нови доказателства и не са установени нови фактически
обстоятелства, поради което първоинстанционният съд е подложил на анализ,
събраните в досъдебното производство доказателства и доказателствени
средства, в рамките на фактическите положения, залегнали в постановения,
по реда на чл. 242 във вр. чл. 375 от НПК, прокурорски акт. Възприетата
фактическа обстановка в мотивите на атакуваното Решение е резултат на
обективния и всестранен анализ на информацията, съдържаща се в
доказателствените източници и отговаря на установения с разпоредбите на чл.
13, чл. 14 и чл. 107, ал. 5 от НПК стандарт. Впрочем, депозираните в хода на
2
въззивното съдебно следствие обяснения от обвиняемия В.К., допълват
приетите фактически обстоятелства, без да променят установяващите
елементите от състава на инкриминираното престъпление по чл. 325 б, ал. 1
от НК.
Според приетата за установена фактическа обстановка от Районния съд,
обвиняемият К. живее в с. Б., област П.. Жилищният му имот е с
административен адрес ул. ***. Притежава пневматична пушка с оптика,
неогнестрелно оръжие, марка „ HATSAN“, модел „135“, кал. 6,35 мм със
сериен № ***. Свид. З.Д. притежавал домашен любимец – куче, порода
„Сърнист пинчер“, черно-кафяво на цвят, на име „Б.“, което често водел в
дома на родителите си в с. Б., ул. „***, за да си играе свободно.
На 11.08.2020 г. свид. Д. оставил домашния си любимец в двора на
къщата на родителите си в с. Б. и излязъл по работа. Оставено на свобода,
кучето Б. успяло да излезе от двора на стопаните си и тръгнало по улицата.
Около 09,00 ч. обвиняемият К. стрелял със законно притежаваната си пушка
марка „ HATSAN“, модел „135“, кал. 6,35 мм със сериен № ***. Две от
сачмите засегнали гърдите на кучето Б., като една от тях останала вътре. В
резултат на причинените наранявания, кучето починало на ул. „*** в с. Б..
След като установила, че домашният любимец на брат й не е в двора,
свид. Д. Д.а тръгнала да го търси. Около 10,30 ч. на 11.08.2020 г. тя намерила
трупа на животно на ул. „***. Веднага се обадила на брат си, за да му съобщи.
След като и свид. Д. пристигнал, двамата огледали тялото на кучето,
установили две дупки в областта на гърдите, а свид. Д. извадил сачма от
едната. След това сигнализирал за случилото се органите на полицията, чрез
спешен номер 112. Пристигналите на мястото на инцидента полицейски
служители получили информация за случилото се от свидетелите Д.и. Свид.
З.Д. взел трупа на кучето и го отнесъл при ветеринарния лекар – свид. С.Ц.,
който потвърдил причината за настъпване на смъртта. На следващия ден –
12.08.2020 г. свид. Д. предал с Протокол за доброволно предаване сачмата,
извадена от тялото на кучето си.
По идентичен начин е документирано предаването от обв. К. (с
Протокол за доброволно предаване) в сградата на Първо РУ при ОД на МВР
Пловдив на приложената като веществено доказателство по делото -
пневматична пушка марка „ HATSAN“, модел „135“, кал. 6,35 мм със сериен
№ *** и 1 бр. празна пластмасова кутийка с надпис „Ornek havali
tufeksacmasi“ 6,35 мм.
Междувременно свид. А.В. станал свидетел на признание от обв. К.
пред друг техен съселянин, че е стрелял по куче предишния ден.
Първоинстанционният съд е кредитирал заключенията на назначените в
хода на разследването съдебно балистична и съдебно ветеринаро-медицинска
3
експертизи.
В първото от тях е прието, че изследваната от експерта, приложена като
веществено доказателство по делото - пушка марка „ HATSAN“, модел „135“,
кал. 6,35 мм със сериен № *** не е огнестрелно оръжие. Технически изправна
е и е годна да произвежда изстрели със стандартни метални чашки, кал. 6,35
мм. С такъв калибър – стандарт 6,35 мм е и предадената доброволно от свид.
Д. сачма, изстреляна от тази пушка.
В заключението на съдебно ветеринаро медицинската експертиза се
сочи, че смъртта на кучето е настъпила на 11.08.2020 г. около 09,00 часа в
резултат на навлизане на проектил в тялото от лявата страна, който е
преминал през гръдната област, разкъсвайки голям кръвоносен съд, и е
заседнал подкожно вдясно. Според експерта, проектилът е изстрелян от
въдушна пушка от неголямо разстояние.
Вътрешното убеждение на първоинстанционния съд относно фактите,
включени в предмета по чл. 102 от НПК, е формирано при стриктно спазване
на принципите, регламентирани в чл. 13, чл. 14 и чл.107, ал. 5 от НПК.
Обосновано с доверие са кредитирани всички доказателствени източници -
показанията на свидетелите, приложените писмени доказателства и
експертните заключения, като е даден законосъобразен и изключително
подробен отговор на възраженията на защитата относно процесуалната им
годност, който се споделя напълно и от въззивната инстанция.
Отчитайки двойствената същност на обясненията – източник на пряко
доказателствено средство за фактите, включени в предмета на доказване и
едновременно с това средство за защита в наказателния процес, според
настоящия съдебен състав, депозираните във въззивното производство
обяснения от обвиняемия К. не противоречат на възприетата от
първоинстанционния съд фактическа обстановка, а единствено внасят
допълнение относно признатият факт на възпроизвеждане на изстрел с
приложената като веществено доказателство по делото пневматична пушка от
обв. К. по група от 5 - 6 кучета, проникнали в двора на къщата му в с. Б..
В този аспект, към доказателствените източници се включва и пряко
доказателствено средство, което без да променя правилно установената
фактическа обстановка от първоинстанционния съд, предпоставя
необходимостта от нов анализ на доказателствените източници единствено в
контекста на възраженията на защитата за съставомерност и правилно
констатираният и в първоинстанционното решение основен спорен въпрос –
доколко действията на обвиняемия по възпроизвеждане на изстрел с
пневматичната пушка, насочен към група кучета, намиращи се в двора му,
представляват проява на жестокост, по смисъла на Закона за защита на
животните.
В този аспект, макар и да са споделими аргументите, изложени при
анализа на косвените доказателства, установяващи авторството на деянието,
непротиворечащите им обяснения на обвиняемия К., депозирани във
въззивното производство, според настоящия съдебен състав дават основание
4
да се направи категоричен извод за липса на достатъчно убедителни и
категорични доказателства, които не само да подкрепят тезата на обвинението
за възпроизведен, насочен пряко към тялото на пострадалото животно
изстрел, но и да установят по несъмнен начин целеният противоправен
резултат – причиняване на неговата смърт, като резултат от проява на
жестокост.
Единствен източник на информация за механизма на осъществяване на
инкриминираното престъпление са обясненията на обвиняемия К., дадени в
хода на въззивното производство. С тях не се отрича, установеният и от
експертния анализ извод за възпроизведен от близко разстояние изстрел с
пневматичната пушка, приложена като веществено доказателство по делото.
Необоримо с останалите доказателствени източници обаче е твърдението на
обвиняемия относно присъствието не само на пострадалото куче, но и на
други кучета в границите на неговия имот – двора на къщата му в с. Б. в
момента на произвеждане на изстрела – около 09,00 ч. на 11.08.2020 г. И това
е така, тъй като в показанията на свид. Д.а се сочи, че едва към 10,30 ч. е
намерила тялото на пострадалото животно на улица „***.
Както правилно е посочено в мотивите на първоинстанционното
решение, използваният термин „проява на жестокост“, служещ да допълни
бланкетната диспозиция на състава на престъплението по чл. 325б, ал. 1 от
НК относно механизма на осъществяване на изпълнителното деяние и
едновременно с това да го отграничи от съставите на престъпленията по чл.
115 – 116 от НК, има легална дефиниция в разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 2 от
Закона за защита на животните вр. чл. 151, ал. 1, т. 1 от Закона за
ветеринаромедицинската дейност. За съставомерността на деянието,
законодателят е предвидил умишлена форма на вина.
Тезата на първоинстанционния съд за установено по несъмнен и
категоричен начин, в съответствие с изискванията на чл. 303 от НПК,
авторство на деянието, чрез доказателства, установяващи целенасочено и
съзнателно възпроизвеждане на изстрел от обв. К. с цел да бъде причинен
съставомерният вредоносен резултат по чл. 325б ал. 1 от НК, не отговаря на
приложените по делото. В доказателствените източници, събрани в хода на
разследването липсват такива, които съдържат информация за механизма на
осъществяване на деянието. Косвени данни в тази насока има единствено в
заключенията на назначените по делото експертизи, чрез които се установява:
- съвпадение между металните чашки, кал. 6,35 мм, използвани за
произвеждане на изстрели с приложената като веществено доказателство към
делото пневматична пушка и предадената доброволно на 12.08.2020 г. сачма
от свид. Д., извадена от тялото на пострадалото куче,
- причината за настъпване на смъртта – разкъсване на голям кръвоносен
съд, предизвикало вътрешен кръвоизлив, в резултат на нараняване,
причинено от изстрел с въздушна пушка от неголямо разстояние.
В този аспект, единствен доказателствен източник на информация и то
от категорията на преките доказателства са обясненията на обвиняемия К.,
дадени във въззивното производство, в които се съдържат данни за
последователността на неговите действия в инкриминирания период от време,
5
включително и за мотивите за произвеждането на изстрел с притежаваната
пневматична пушка.
Изложените в мотивите на атакуваното Решение аргументи относно
умисъла за умъртвяване при изстрел от близко разстояние с оръжие в
областта на гърдите и цитираната съдебна практика, не държат сметка за
особеностите на конкретната фактическа обстановка, а именно, че се касае не
за произвеждане на изстрел срещу човек, а срещу животно и то намиращо се
в група сред още 4 - 5, като изстрелът е произведен от разстояние 10 – 15 м. с
цел „...да ги сплаша ...и да не идват повече“.
Разпоредбата на чл. 103 от НПК е категорична по отношение на
доказателствената тежест в процеса при установяване на релеватните
фактически обстоятелства, включени в предмета на доказване по чл. 102 от
НПК. В конкретния казус, според настоящия въззивен състав, липсват
достатъчно доказателства, въз основа на които да може да се направи
изискуемият категоричен и несъмнен извод, че възпроизведеният от обв. К.
изстрел с пневматичната пушка, приложена като веществено доказателство по
делото, е бил насочен пряко и е целял противозаконното умъртвяване, в
нарушение на разпоредбата на чл. 151, ал. 1, т. 1 от Закона за
ветеринаромедицинската дейност, на пострадалото куче, собственост на свид.
З.Д..
Мотивиран от изложеното въззивният състав счете, че са налице
основанията, визирани в разпоредбата на чл. 378, ал. 4, т. 3 от НПК, поради
което на основание чл. 334, т. 2 във вр. чл. 336, ал. 1, т. 3 от НПК ОТМЕНИ
първоинстанционното Решение, постановено по АНД № 2076/2021 г. по описа
на Районен съд – Пловдив, I н. с. и вместо него постанови друго, с което
призна за НЕВИНОВЕН и ОПРАВДА обвиняемия К. по повдигнатото
обвинение по чл. 325б ал. 1 от НК.
В съответствие с резултата от наказателното производство, въззивната
инстанция приложи разпоредбата на чл. 190, ал. 1 от НПК относно
направените разноски в хода на досъдебното производство, като постанови да
останат за сметка на Държавата.
Не са допуснати нарушения при разпореждането с веществените
доказателства, приложени по делото, поради което обжалваното решение бе
потвърдено в тази му част.
Мотивиран от изложеното, въззивната инстанция постанови съдебния
си акт.


6