Решение по адм. дело №1826/2025 на Административен съд - Бургас

Производството по делото е по оспорване на индивидуални нормативни актове, по реда на чл.145 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс вр. с чл.186 ал.4 от Закона за данък върху добавената стойност.

Жалбоподател е Дипс 75 ЕООД, [ЕИК], с адрес [населено място], [жк], [адрес]. В производството пред съда жалбоподателят участва чрез управителя на дружеството, както и чрез пълномощник – адвокат П. В. от АК Бургас.

Ответник по жалбата е началника на отдел „Оперативни дейности“ [населено място], дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите. Ответникът взема участие в съдебното производство чрез пълномощник – юрисконсулт С. Д..

Предмет на оспорване е заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-346-0141463/18.09.2025г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ [населено място], дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, с която на основание чл.186 ал.1 т.1 б.А и чл.187 ал.1 ЗДДС на жалбоподателя е наложена принудителна административна мярка запечатване на търговски обект – магазин „1001 стоки“ с адрес [населено място], [жк], [улица], стопанисван от жалбоподателя, за срок от 14 дни.

В обстоятелствената част на заповедта АО е приел за установено, че на 27.08.2025г. в 9.57 часа е извършена проверка на търговския обект – извършена е контролна покупка на надуваем дюшек на стойност 40лв., заплатени в брой от проверяващите служители преди легитимация. За покупката не била издадена касова бележка от намиращото се в обекта въведено в експлоатация фискално устройство.

В жалбата се правят подробни оплаквания за неправилно приложение на материалния закон. Сочи се, че за посоченото в обстоятелствената част на заповедта нарушение са наложени няколко санкции, което нарушава основни права на привлеченото към отговорност лице. Иска се отмяна на оспорената заповед като незаконосъобразна. Сочат се доказателства.

Ответникът оспорва жалбата. Счита, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, при спазване на всички процесуални изисквания, при правилно приложение на материалния закон и в съответствие с целта на закона. Иска отхвърляне на жалбата. Не сочи нови доказателства.

Жалбата е подадена в срока по чл.149 ал.1 АПК, от лице, което е адресат на административния акт и има правен интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима.

За да се произнесе по така поставения за решаване спор между страните съдът се запозна подробно със становищата им, събраните по делото доказателства и като взе предвид приложимите законови разпоредби, включително изискването на чл.168 ал.1 от АПК за цялостна проверка на законосъобразността на обжалвания акт, прие за установено следното.

Представен е препис от индивидуалния административен акт, предмет на оспорване – заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-346-0141463/18.09.2025г., издадена от ответника, от който се установява издаването му. В заповедта е посочено, че същата е издадена въз основа на протокол за извършена проверка № 0141463/27.08.2025г. В обстоятелствената част на заповедта са възприети фактически констатации, съответстващи на тези по протокол, а именно, че на 27.08.2025г. в 9.57 часа е извършена проверка от контролните органи на НАП на търговски обект магазин 1001 стоки, намиращ се в [населено място], [жк], [улица], стопанисван от Дипс 75 ЕООД. Извършена е контролна покупка на надуваем дюшек на стойност 40лв., заплатени в брой от проверяващия преди легитимация. За покупката не била издадена касова бележка от работещото в обекта фискално устройство. Протоколът е съставен от длъжностно лице в кръга на службата му, поради което представлява официален документ, установяващ отразените в него обстоятелства.

Приложен е и препис от издаденото в тази връзка НП № 848435-[рег. номер]/11.09.2025г., с което на Дипс 75 ЕООД е наложена имуществена санкция 1500лв. за извършено административно нарушение по чл.185 ал.1 от ЗДДС, при посочване в обстоятелствената част на наказателното постановление на факти, идентични с тези по оспорената заповед за налагане на ПАМ.

При така установените факти съдът прие следните правни изводи.

Оспореният административен акт е издаден от компетентен орган по приходите, съобразно изискванията за това по чл.186 ал.3 ЗДДС – началника на отдел „Оперативни дейности“, дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Национална агенция по приходите, който е упълномощен да издава актове от категорията на процесния с надлежна заповед на изпълнителния директор на НАП – заповед № ЗДУ-1148/25.08.2020г. Във връзка с направеното в тази насока възражение следва да се отбележи, че съгласно чл.7 ал.1 т.1 и 3 от ЗНАП органи по приходите са както изпълнителния директор на НАП (който в случая е издал приложената по делото заповед за оправомощаване), така и началниците на отдели (каквато длъжност заема ответника съобразно представената заповед за преназначаване). Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.1 от АПК.

Заповедта е в предвидената от закона форма и е мотивирана относно наличието на фактически и правни основания за нейното издаване. Не е налице основание за оспорване по чл.146 т.2 от АПК.

Заповедта е издадена при допуснати съществени процесуални нарушения и неправилно прилагане на материалния закон – основания за оспорване по чл.146 т.3 и 4 от АПК.

Съгласно приложимата материалноправна разпоредба на чл.186 ал.1 т.1 б.А ЗДДС принудителна административна мярка запечатване на обект за срок до 30 дни, независимо от предвидените глоби и имуществени санкции, се прилага на лице, което не спази реда или начина за издаване на съответен документ за продажба. В случая предпоставките по националния закон са установени, но приложението на закона стои в противоречие с нормите на приложимото право на ЕС.

Основателни са и оплакванията на жалбоподателя за недопустимост на едновременно издаване за един и същи случай на ЗППАМ и НП. Двете производства имат за резултат възлагане на неблагоприятни последици със санкционен характер за едно и също незаконосъобразно поведение на лицето, поради което в съвкупност дейността на решаващия орган води до недопустимо наказване два пъти за едно и също нещо. Недопустимо, като противоречащо на 273 от Директива 2006/112 и чл.50 от ХОПЕС е прилагането на законодателство, допускащо за едно и също неизпълнение на данъчно задължение, след провеждане на отделни и самостоятелни производства, на лицето да бъдат наложени едновременно имуществена санкция и мярка запечатване на търговски обект, които подлежат на обжалване пред различни съдилища, доколкото националната правна уредба в този случай не осигурява координиране на производствата с оглед контрол относно пропорционалността между общата тежест на санкционните последици от една страна и нарушението от друга. В този смисъл е решение на СЕС по дело С-97/2021г.

Наред с горното е и налице немотивираност на заповедта в частта относно определяне продължителността на ПАМ и съответствието на тази част от заповедта с целта на закона, респективно с изискванията за съразмерност по чл.6 от АПК.

При извод за наличие на материалните предпоставки за налагане на оспорената ПАМ за органа възниква задължение за издаването на заповед в този смисъл, като определените от закона предели на мярката (до 30 дни) следва да се индивидуализират от органа спрямо конкретния случай. Тази индивидуализация е дейност на органа, осъществявана при условията на оперативна самостоятелност. Последното обаче не означава произволно посочване на срок, при липса на каквато и да е възможност адресата да получи защита. Необходимо е определянето на продължителността на мярката да е съпроводено с изложение на съответстващи мотиви. В случая това изискване на е изпълнено – изложените мотиви са общи и сочат необходимостта от осъществяване на фискален контрол върху стопанската дейност в страната. Конкретните установени обстоятелства (относно случая и в по-общ план дейността на жалбоподателя, изложени по-горе) не могат да обосноват логичен извод за определяне размера на срока към средния. Нерегистрирането по съответния ред на една продажба на стойност 40лв., при липсата на установени други релевантни обстоятелства, по никакъв начин не обосновава възприетия от органа обобщен извод, че „създадената организация на работа позволява част от оборота да не се отчита“. Затова съдът прие, че оспорената заповед е издадена при наличие на основания за оспорване по чл.146 т.4 и 5 от АПК.

Оспорването е основателно, поради което на основание чл.172 ал.2 АПК заповедта следва да се отмени.

Мотивиран от изложеното Административен съд Бургас

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ по жалба на Дипс 75 ЕООД, [ЕИК], с адрес [населено място], [жк], [адрес], заповед за налагане на принудителна административна мярка № ФК-346-0141463/18.09.2025г., издадена от началника на отдел „Оперативни дейности“ [населено място], дирекция „Оперативни дейности“, главна дирекция „Фискален контрол“ в Централно управление на Националната агенция по приходите.

Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред Върховен административен съд, чрез Административен съд Бургас, в 14-дневен срок от връчване на преписа.