№ 10
гр. Девин , 15.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ДЕВИН в публично заседание на втори февруари, през
две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Елка А. Хаджиева
при участието на секретаря Радостина Р. Настанлиева
в присъствието на прокурора Районна прокуратура - Девин
като разгледа докладваното от Елка А. Хаджиева Административно
наказателно дело № 20205410200151 по описа за 2020 година
И ЗА ДА СЕ ПРОИЗНЕСЕ ВЗЕ ПРЕДВИД СЛЕДНОТО:
Производството е по реда на чл.59 и сл. от ЗАНН.
Жалбоподателят моли да бъде отменено изцяло Наказателно
постановление № 36-0000507/26.08.2020г. на директора на РД „Автомобилна
администрация” гр. Пл. като незаконосъобразно, постановено в нарушение
на материалния закон. Счита, че Наказателното постановление е издадено
въз основа на АУАН серия А-2019, № 274926/12.08.2020г., който от своя
страна не отговаря на изискванията на ЗАНН, допуснати са процесуални
нарушения при съставянето на АУАН. Процесуалните правила по съставяне
на АУАН са формални, като тяхното стриктно спазване се явява условие за
законосъобразност на издаденото въз основа на акта наказателно
постановление. Изискванията към реквизитите на АУАН и наказателното
постановление имат за цел да осигурят на привлеченото към
административнонаказателна отговорност лице възможността да организира
ефективно защитата си. Счита, че при съставяне на АУАН са допуснати
процесуални нарушения, довели до нарушаването на императивни норми на
ЗАНН, които опорочават процеса на установяване и съответното
санкциониране на административното нарушение. Именно такова, е
1
нарушението изразяващо се във факта, че нито актосъставителят, нито
свидетелят са очевидци на нарушението и не са присъствали по време на
извършване на превоза, който видно от превозния билет посочен в АУАН е
извършен на 10.08.2020г., а АУАН е съставен на 12.08.2020г. Изводите им се
базират единствено на иззет превозен билет, от който се доказва единствено
извършен превоз, но не и извършеното нарушение. Счита, че други
съществени нарушения, водещи до самостоятелната отмяна на АУАН като
незаконосъобразен, е факта, че свидетелят в АУАН е посочен като очевидец,
присъствал при установяването на нарушението, което не отговаря на
действителността, тъй като превоза е извършен на 10.08.2020г., а АУАН е
съставен на 12.08.2020г., както и обстоятелството, че в АУАН и НП е
посочено място на извършване на нарушението: „ДГС Д. с координати
ширина 41.666993, дължина 24.23948393”, които координати посочват
конкретно място находящо се в гора, в която няма пътна инфраструктура, по
която да бъде извършен превоза. Счита, че за да бъде налице извършен
превоз, то следва да бъде посочен маршрут, по който е извършен превоза с
начален и краен пункт, за да се идентифицира мястото на извършване на
нарушението, а именно маршрута, каквото е императивното изискване на
нормата на чл.43, т.З от ЗАНН. В конкретния случай, въпросните координати
сочат място от координатната система, но не и маршрут или начален и краен
пункт на извършения превоз, който маршрут се явява мястото на извършване
на нарушението. С оглед на гореизложеното координатите посочени в АУАН
и НП, посочващи място в гора, категорично не може да се счетат за място на
извършване на нарушението по силата на чл. 6, ал. 1 от Закона за
автомобилните превози, предвид разпоредбата на § 1, т. 1 от ДР на ЗАвПр.
Твърди, че в конкретния случай, превоза на дървесината не е извършен за
чужда сметка, срещу заплащане или икономическа облага, тъй като превоза е
извършен за негова сметка, а лицето което е получател на дървесината, не му
е заплащал пари и не е получавал икономическа облага от него. Следователно
превозът няма характер на обществен превоз по смисъла на § 1, т. 1 от ДР на
ЗАПр, тъй като превоза не е за чужда сметка, не е заплатена сума и превоза не
е извършен с цел заплащане или икономическа облага. Твърди, че той няма
качеството на превозвач по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗАвП и не е адресат
на адм. задължение по чл. 6, ал. 1, вр. чл. 7, ал. 1, изр. 2 от ЗАвП. Твърди, че
нито се регистрирал като търговец, нито извършва превози срещу заплащане
2
или икономическа облага. Притежава удостоверение за извършване на превоз
за собствена сметка с peг. индекс № 33-16-28-182/29.06.2020г., като с
автомобила извършва собствени превози, а в конкретния случай е извършил
превоз за собствена сметка за какъвто тип превози има издадено
удостоверение от ИА „Автомобилна Администрация“ и е издал
необходимите документи съгласно чл.18, т.4 от Наредба № Н-8 на
Министерство на Транспорта /Заповед № 03/01.08.2020г./. Твърди, че
извършеният от него превоз няма характера на обществен превоз, тъй като не
е извършен за чужда сметка, не е извършен срещу заплащане или
икономическа облага. Също така, съгласно разпоредбата на чл.6, ал.З, т.9 от
ЗАвП във връзка с чл.12б, ал.10 ЗАвП, не се изисква лиценз и удостоверение
за регистрация при превоз на товари за собствена сметка с моторни превозни
средства с допустима максимална под 12 тона. В конкретния случай превозът
за собствена сметка е извършен с автомобил ИФА B50Л с рег.№*****, който
е категория N2, т.е. с допустима максимална маса от 3.5 тона до 12 тона,
следователно на основание чл.6, ал.З, т.9 от ЗАвП във връзка с чл.12б, ал.10
ЗАвП за конкретния превоз не се изисква лиценз за обществен превоз.
Законодателят изрично е посочил в кои случаи не се изисква лиценз и
удостоверение за регистрация, като критерия е максимално допустимата маса
на МПС, която ако е под 12 тона не се изисква лиценз, а ако е над 12 тона се
изисква лиценз. Претендира за разноски.
В о.с.з. жалбоподателят лично чрез пълномощника си адв. Н. Т.
изцяло поддържа жалбата. Счита, че от събраните по делото писмени и
гласни доказателства, включително и свидетелските показания на
актосъставителя и свидетеля при съставянето на акта, безспорно се
установява, че административния орган не е изпълнил основното си
задължение, а именно да докаже характера на превоза като обществен превоз.
Не са представени абсолютно никакви доказателства за възмездния характер
на извършения превоз. Нещо повече, административния орган дори не е
направил каквито и да е наченки да събере и докаже възмездността на
превоза. От свидетелските показания се установява, че не са събирани
никакви сведения и данни, нито от водача на МПС-то, нито от получателя на
дървесината, относно възмездния характер на извършения превоз.
Единственото доказателство, което е послужило за извършването на
3
проверката и третирането на превоза като обществен е наличието на издаден
превозен билет. Практиката на ВКС е категорична, че превозния билет е
доказателство единствено и само за собствеността на дървесината и нищо
друго. На следващо място, счита, че съгласно чл. 6 ал.1 от ЗАвП,
доверителят му по никакъв начин не е извършвал обществен превоз, тъй като
съгласно § 1 т.1 от ДР на ЗАвП, обществен превоз е този превоз извършен за
чужда сметка срещу заплащане или икономическа облага. В конкретният
случай се доказва точно обратното от разпита и на получателя на дървесината
и от свидетелските показания на актосъставителя и свидетеля при съставяне
на акта, че въпросния превоз не е извършен срещу заплащане. Нещо повече,
административния орган по никакъв начин не е изпълнил задължението си да
докаже възмездността на въпросния превоз. На следващо място, доверителят
му няма качеството на превозвач по смисъла на § 1 т.5 от ДР на ЗАвП и
същия не е адресат на административното задължение по чл. 6 ал.1, във
връзка с чл. 7 ал.1 изр. 2 от ЗАвП. Легалната дефиниция на превозвач се
намира в § 1 т.5 от ДР на ЗАвП, според която превозвач е всяко физическо
или юридическо лице регистрирано като търговец, което извършва
обществен превоз на товари. В конкретният случай доверителят му нито е
регистриран като търговец извършващ обществен превоз и следователно на
същия не може да му бъде ангажирана въпросната административна
отговорност в качеството му на превозвач. На следващо място, съгласно
разпоредбата на чл. 6 ал.3 т.9 от ЗАвП, във връзка с чл. 12б ал. 10 от ЗАвП
не се изисква лиценз и удостоверение за регистрация при превоз на товари
за собствена сметка с МПС-та с допустима максимална маса под 12 тона. В
конкретният случай превозът е извършен с автомобил категория Н2, който
е с максимално допустима маса от 9800 кг., т.е. дори да бъде прието, че
извършва обществен превоз, то за същия не се изисква лиценз.
Административно наказващия орган е ангажирал наказателна отговорност
именно заради липсата на лиценз. С оглед на всичко изложено, както и с
оглед на събраните писмени и гласни доказателства, моли съда да уважи
изцяло жалбата и да отмени НП. Претендира за разноски.
В о. с.з. въззиваемия не изпраща представител. Със становище Н.
М. - За директор РД „АА“- Пл. съгласно Заповед № 160/25.01.2021г. моли
съда да постанови съдебен акт, с който да потвърди атакуваното НП като
4
обосновано, правилно и законосъобразно. Алтернативно, в случай на
уважаване на жалбата прави възражение за прекомерност на адвокатското
възнаграждение, на основание чл. 63 ал.4 от ЗАНН и моли той да бъде
намален до размера, определен в Наредбата за минималните адвокатски
възнаграждения.
РП- Смолян, ТО- Девин не изпраща представител и не взема
становище по жалбата.
Съдът, като взе в предвид изложеното в жалбата, становищата на
страните и събраните по делото доказателства, прие за установено от
фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в преклузивният седемдневен срок /НП е
връчено на 18.09.2020г., жалбата е подадена на 25.09.2020г. / по чл.59, ал.2 от
ЗАНН и от надлежна страна, за това е процесуално допустима, разгледана
по същество e основателна, а атакуваното наказателно постановление
следва на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН да бъде отменено по следните
съображения:
Установява се от показанията на свидетелите Ив. Ст. на длъжност
„старши инспектор“ и Ив. М. на длъжност „старши инспектор“ в РД „АА”-
Пл., че въз основа на подаден сигнал- жалба от жител на с. Зм., че товарни
автомобили извършват обществен превоз на товари- дърва, които не са
лицензирани, като единия автомобил е собственост на Лю., проверяващите
лица извършили проверка в Изпълнителна Агенция по горите и установили,
че има издадени превозни билети, вкл. и превозен билет №
7030/00039/10082020/110812-9Y82VQ7, от който установили, че на
10.08.2020 г. около 11.09 часа е извършил обществен превоз на товари- дърва,
които са собственост на ДГС- Д. и купувач е Айр. от с. Зм.. Направили
справка и установили, че товарния автомобил не е включен в списък към
лиценз за обществен превоз на товари на територията на Р. България или
лиценз за общността.
Жалбоподателя е поканен по телефона да се яви за съставяне на
АУАН в с. Зм., където свидетелите ползват помещение на една фирма за
офис в с. Зм., жалбоподателят се явил.
5
Свидетелят Ив. М. на 12.08.2020г. в присъствие на свид. Ив. Ст. и
жалбоподателят съставил на жалбоподателя АУАН № 274926 за нарушение
на чл. 6 ал.1 от Закон за автомобилните превози, който жалбоподателят
подписал и записал имам възражение.
На 17.08.2020 г. от жалбоподателят е депозирано възражение против
АУАН № 274926/12.08.2020г.
Издадено е Наказателно постановление /НП/ № 36-
0000507/26.08.2020г. от Т. Тр. Н. - за директор на РД „Автомобилна
администрация” гр. Пл. въз основа на АУАН № 274926/12.08.2020г. против
жалбоподателя за това, че на 10.08.2020 г. около 11.09 часа на територията на
Държавно горско стопанство - Д. с координати: ширина - 41,666993, дължина
24.23948393, като водач на товарен автомобил ИФА В50Л с peг. № *****,
собственост на В. Р. Л., категория N2, извършва следното нарушение:
1.Обществен превоз на товари /дърва/, като дървесината е собственост на
Държавно горско стопанство – Д., ЕИК:*, с купувач и получател Ахм. Айр.
от с.Зм., и превозени от шофьор Лю., като същият е собственик на описаното
по - горе моторно превозно средство ИФА с peг. № ***** и всичко това видно
от превозен билет с № 7030/00039/10082020/110812-9Y82VQ7, издаден на
10.08.2020 г. в 11.08.14 часа - без лиценз за обществен превоз на товари на
територията на Република България или международен такъв - лиценз на
Общността. При направена справка в информационна система на ИА
"Автомобилна администрация" в база данни се установило, че въпросното
моторно превозно средство не е включено в списък към лиценз за обществен
превоз на товари. Актът за установяване на административно нарушение е
съставен на основание на сигнално писмо с peг. № 50-00-733/17.07.2020 год. в
с. Зм. Постъпило е възражение с вх. № 52-00-54-5013/17.08.2020 г., което не
санира допуснатото нарушение. Изследвани са обстоятелствата и са
преценени възможностите за приложение на чл.28 от Закона за
административните нарушения и наказания, в резултат на което не са
установени налични предпоставки за това, с което виновно е нарушил чл. 6,
ал.1 от Закон за автомобилните превози, поради което и на основание чл.
53 от ЗАНН и чл. 93 ал. 1 т.1 от ЗАвтП му е наложил – глоба 2000 лева.
Според уведомление от ОО “АА“ гр. См. В. Р. Л. е извършил превоз
6
на товари за собствена сметка.
Издадена е Заповед № 03/01.08.2020 г. на основание чл. 18 от
Наредба № Н-8, т.4 на Министерството на транспорта, информационните
технологии и съобщенията „За условията и реда за извършване на превоз на
пътници и товари за собствена сметка“ от В. Р. Лю., същият да извършва
превоз на дървен материал за собствена сметка по посочен маршрут с
автомобил ***** с час на тръгване 07.00 часа за времето от 01.08.2020 г. до
31.08.2020 г.
От свидетелство за регистрация част I се установява, че товарен
автомобил, марка „ИФА В50Л“ с peг. № ***** е собственост на В. Р. Л..
Установява се от Данни за превозен билет от Изпълнителна агенция
по горите, че превозен билет №7030/00039/10082020/110812-9Y82VQ7,
издаден на 10.08.2020 г. в 11.08.14 часа на територията на ДГС- Д.,
координати на издаване ширина – 41,666993, дължина 24.23948393, шофьор
Лю., МПС № *****, позволително за сеч № 568378/24.07.2020г., отдел № 41т
е купувач Ахм. Айр., адрес: с.Зм.. Дървесината е собственост на ДГС- Д., с
адрес: гр. Д..
От справка в информационната система на ИА "Автомобилна
администрация"- "Лицензи", товарен автомобил ИФА В50Л категория N2 с
peг. № ***** е собственост на В. Р. Л. и това моторното превозно средство не
е включено в списък към лиценз за обществен превоз на товари.
От показанията на разпитания по делото свидетел Ахм. Айр.- без
родство и дела с жалбоподателя, съдът прие за установено, че жалбоподателя
Лю. е превозил дърва, закупени от ДГС- Д. от свидетеля Айр.. Жалбоподателя
В. му помагал при цепене, за товарене, за разтоварване на дървата, взаимно си
помагат. Двамата – свидетеля и жалбоподателя са приятели, побратими.
Преди пет години двамата са работили заедно на П., където свид. Айр. му
спасил живота, жалбопдателя щял да падне от строеж, от тогава в знак на
благодарност, всяка година В. превозва дърва на свид. Айр.. Свид. Айр. не
плаща нищо за превоза, за горивото, както и не е заплащал за последните
дърва, за които е глобен В..
7
Описаната фактическа обстановка се установява от материалите по
административнонаказателната преписка и показанията на свидетелите Ив.
Ст. и Ив. М., които са еднопосочни, непротиворечиви и изграждат
гореизложената фактическа обстановка.
При така установеното от фактическа страна, следват следните
правни изводи:
Административният орган е приел, че е нарушен чл.6 ал.1 от Закона
за автомобилните превози /ЗАвП/.
Описаната в НП фактическа обстановка, свързана с нарушението е
идентична на тази, изложена в АУАН. При извършената служебна проверка,
съдът констатира, че в производството по ангажиране на
административнонаказателната отговорност на жалбоподателя са допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, които обуславят
незаконосъобразност на атакуваното наказателно постановление. На първо
място АУАН и НП не отговарят на изискванията на чл.42, т. 3, т.4 от ЗАНН,
чл. 57, ал.1 т.5 от ЗАНН, а именно - описание на нарушението, датата и
мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено,
доказателствата, които го потвърждават. В наказателното постановление не е
посочен и приобщен описаният в АУАН и НП превозен билет като
доказателство, което го потвърждава. Това са самостоятелни и абсолютни
основания за отмяна на НП като незаконосъобразно поради допуснати
съществени нарушения на процесуалните правила, ограничаващи правото на
защита на жалбоподателя.
Вън от горното, съгласно разпоредбата на чл.6 ал.1 от ЗАвП
обществен превоз на пътници и товари се извършва от превозвач, който
притежава лиценз за извършване на превоз на пътници или товари на
територията на Република България, лиценз за извършване на международен
превоз на пътници или товари - лиценз на Общността, удостоверение за
регистрация за извършване на "Пътна помощ" или удостоверение за
регистрация - за извършване на таксиметрови превози на пътници, и
документи, които се изискват от този закон. За съставомерността на
вмененото нарушение по чл.6 ал.1 от ЗАвП се изисква доказване и факта на
8
заплащане на превоза. От събраните в хода на настоящото производство
доказателства, съдът приема за недоказано по несъмнен и категоричен начин,
жалбоподателят да е осъществявал обществен превоз по смисъла на § 1, т.1
от ДР на ЗАвП с посочения автомобил. По смисъла на § 1, т.1 от ДР на ЗАвП,
"обществен превоз" е този, който се извършва с моторно превозно средство
срещу заплащане. Според т.2 от ДР на ЗАвП „превоз на товари" е дейност на
ФЛ или ЮЛ, регистрирано като търговец, извършващо превоз на стоки срещу
заплащане със собствени или наети превозни средства включително и на
лизинг, независимо дали са натоварени или не. По аргумент на чл.6, ал.1 от
ЗАвП лицето, за което е налице задължение да притежава тези документи, за
да осъществява обществен превоз на пътници или товари, е превозвачът по
смисъла на легалното определение в §1, т.5 от ДР на ЗАвП, т.е. юридическото
или физическото лице, регистрирано като търговец, което извършва
обществен превоз на пътници и товари с помощта на превозни средства,
предназначени за тази цел. Това следва и от разпоредбите на чл.7, ал.2 и
чл.12, ал.1 от ЗАвП, съгласно които тези документи се издават на търговци по
смисъла на Търговския закон когато отговарят на определени изисквания. За
това, съдът приема, че задължението на водача на товарния автомобил по
чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП се свежда до това да осъществява фактически превоз
на товари, след като се е уверил, че превозвачът се е снабдил с редовно
издаден документ за това – лиценз или удостоверение за регистрация. Съвсем
друго е задължението на водача да представи тези документи в момента на
проверката при поискването им от контролните органи и съответно
предвидената санкция за неговото неизпълнение в разпоредбата на чл.93, ал.2
от ЗАвП. Следователно обективно жалбоподателят В. Лю. няма качество на
„превозвач“ по смисъла на § 1, т. 5 от ДР на ЗАвП и не е адресат на
административно задължение по чл. 6, ал. 1, изр. 1, пр. 2 вр. чл. 7, ал. 1, изр. 2
от ЗАвП. В случаят така, както е описано в акта и наказателното
постановление, деянието не осъществява от обективна страна състава на
нарушението по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвП, поради което незаконосъобразно е
ангажирана административнонаказателната отговорност на жалбоподателя на
посоченото основание.
От друга страна се установи, че на посочената дата и място в
превозният билет, който е послужил за съставяне на акта, не е извършена
9
проверка от служители на РД „АА" гр.См. или РУ- Девин на жалбоподателя.
Не се доказа, че за посочената в акта и НП дата жалбоподателя с товарен
автомобил ИФА В50Л с peг. № *****, негова собственост да е извършил
обществен превоз. За извършването на този вид превоз е от значение
обективното осъществяване на превоз, който се извършва с МПС срещу
заплащане, независимо от причината на извършването му и
взаимоотношенията между страните по сделката. Безспорно е, че товарен
автомобил ИФА В50Л с peг. № *****, не е включен в удостоверение за
регистрация за извършване на таксиметров превоз на товари и не притежава
лиценз на Общността за превоз на товари, но не се доказа в производството
извършване на вмененото нарушение на жалбоподателя.
Дори и да се предположи, че жалбоподателя В. Р. Лю. е извършил
превоз на дървен материал с товарния автомобил, по делото не се установи,
че между жалбоподателя и свидетеля Айр. - купувача на дървения материал
по превозния билет да е имало предварителна уговорка за заплащане на
превоза, както и купувача да му е заплатил превоза. В тази посока са гласните
доказателства на свид. Айр., описани по-горе. По никакъв начин не е било
оповестено, че жалбоподателят предлага възмезден превоз, нито това е била
целта на пътуването му. В закона липсва презумпция, която да предвижда, че
след като един превоз не отговаря на изискванията за "превоз за собствена
сметка" по смисъла на § 1, т.4 от ДР на ЗАвП, то същият непременно следва
да се квалифицира като "обществен превоз на товари", законодателят е
дефинирал изрично понятията "обществен превоз" и "превоз на товари", като
е посочил възмездността на превоза като задължителен елемент на
тези превози. Неоснователно административния орган, основавайки се
на превозен билет № 7030/00039/10082020/110812-9Y82VQ7, издаден на
10.08.2020 г. е направил автоматично извод за наличие на
обществен превоз на товар. По аргумент от чл. 15, ал.3 от Наредба № 1 от
30.01.2012 г. за контрола и опазването на горските територии и чл. 211 от
Закона за горите, превозният билет удостоверява само законния произход на
описаната в него дървесина, но не и възмездния характер на превоза, за
разлика от товарителницата, която установява договор за превоз и сред
реквизитите й е и превозната цена - чл. 50 и чл. 53, ал.1, т.9 от ЗАвП. Освен
това, недопустимо е обосноваването на извършване на обществен превоз на
10
товари само с обстоятелството, че продавачът на дървения материал,
купувачът и превозвачът са различни лица, доколкото както се посочи,
извършването на превоза срещу заплащане е релевантният факт, установен от
законодателя, за преценката за наличието на обществен превоз.
Жалбоподателя В. Р. Лю. не е осъществил от обективна страна състава на
нарушение по чл.6 ал.1 от ЗАвП, за което е санкциониран на основание чл.93
ал.1 т.1 от ЗАвПр, според която разпоредба водач на моторно превозно
средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка
на пътници и товари без издадено за моторното превозно средство
удостоверение за обществен превоз на пътници или товари, заверено копие на
лиценз на Общността, разрешение, документ за регистрация или други
документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от
този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се
наказва с глоба 2000 лв. - при първо нарушение.
Всичко гореизложено обосновава извода, че следва на основание
чл.63, ал.1 от ЗАНН да се отмени обжалваното наказателно постановление
като незаконосъобразно.
Процесуалния представител на жалбоподателя е направил искане
преди края на съдебното заседание за присъждане на разноските по делото по
реда на АПК. Същите се изразяват в заплатено адвокатско възнаграждение в
размер на 370.00 лева за процесуално представителство по делото. Съгласно
разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН, ред. ДВ, бр. 94 от 2019 г., в съдебните
производства по ал. 1 страните имат право на присъждане на разноски по реда
на АПК. Съгласно чл.143, ал.1 от АПК когато съдът отмени обжалвания
административен акт или отказа да бъде издаден административен акт,
държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един
адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета
на органа, издал отменения акт или отказ. От изложеното следва, че в полза
на жалбоподателя следва да бъдат присъдени разноски за адвокатско
възнаграждение. Съгласно чл.144 от АПК субсидиарно се прилагат
правилата на ГПК. В случая е представен договор за правна защита /л.14/, в
който е отразено, че е уговорено адвокатско възнаграждение в размер на 370
лв., което е изплатено изцяло към момента на сключване на договора. По
делото е направено възражение за прекомерност, а съгласно чл.63, ал.4 от
11
ЗАНН, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът
може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на
разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер
съобразно чл.36 от Закона за адвокатурата. По делото заплатения хонорар е в
размер на минимално определения съобразно разпоредбата на чл.18, ал.2, вр.
чл.7, ал.2, т.2 от Наредбата за минималните размери на адвокатските
възнаграждения. Доколкото се прилага чл.205 от АПК по аргумент от който
за разноските, направени от жалбоподателите при обжалване на актове
отговаря юридическото лице, представлявано от органа, издал акта, съдът
намира, че следва да осъди ИА “Автомобилна администрация“ гр. С. да
заплати направени от жалбоподателя в настоящото производство разноски, в
размер на 370 лв. по съображенията, изложени по-горе.
ВОДЕН ОТ ГОРНОТО, ДЕВИНСКИ РАЙОНЕН СЪД
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 36-0000507/26.08.2020г.,
издадено от Т. Тр. Н. - за директор на РД „Автомобилна администрация” гр.
Пл., с коeто на В. Р. ЛЮ., с ЕГН ********** от с. Зм., общ. Д., обл. См.,
ул. Ед. № *, за нарушение на чл. 6 ал.1 от Закон за автомобилни превози, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 93 ал. 1 т.1 от Закон за автомобилните
превози му е наложена глоба 2000 лева КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
ОСЪЖДА Изпълнителна агенция „Автомобилна
администрация“ гр. С. ДА ЗАПЛАТИ на В. Р. Лю., с ЕГН **********
от с. Зм., общ. Д., обл. См., ул. Ед. № * сумата от 370.00 лева /триста и
седемдесет лева/ - разноски за адвокатски хонорар.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване пред Смолянски
административен съд в 14 - дневен срок, считано от съобщението му до
страните.
Съдия при Районен съд – Девин: _______________________
12