Р Е
Ш Е Н И Е
№ 3426 06.12.2019
г. град
Бургас
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Бургаският
районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на двадесет и девети
ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: Моника
Яханаджиян
при секретаря Ж.С., като
разгледа докладваното от съдия М.Яханаджиян гр.д.№6188/2019 г., за да се
произнесе, взе предвид:
Производството по делото е по
реда на чл. 310 от ГПК, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2, вр. чл. 178, ал. 1, т. 3 от ЗМВР.
Образувано е по повод исковата
молба на Д.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адрес ***, чрез адв.Е.Д.,
против Главна Дирекция „Гранична полиция" към МВР, адрес в .............................., за
осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 738 лв., представляваща
допълнително трудово възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 123
часа за периода 29.07.2016 г. - 29.07.2019 г., които часове са разликата между
заплатен нощен труд и преизчислен такъв с коефициент 1,143, отчетен като
извънреден, както и сумата от 90,00 лв., представляваща лихва за забава върху
дължимите от ответника суми за периода от 30.10.2016 г. до 29.07.2019 г., ведно
със законната лихва върху сборната главница, считано от предявяване на иска до
окончателното й изплащане, както и направените разноски по делото.
Ищецът твърди, че в периода
29.07.2016 г. - 29.07.2019 г. е полагал труд като ........................................
при РД „Гранична полиция" - Бургас, която е структурно подчинена на
ответника, на 24-часови смени, като е полагал труд и през нощта. Твърди се още,
че в този период ищецът е положил общо 864 часа нощен труд, който преизчислен с
коефициент 1,143 възлиза на 987 часа дневен труд. Според ищеца преизчисляването
на нощния към дневен труд води до извод, че същият е положил извънреден труд от
123 часа, който ответникът следва да му заплати допълнително и който възлиза на
исковата сума.
В подкрепа на иска ангажира
доказателства, претендира разноски.
В
съдебно заседание исковата молба се поддържа от процесуалния представител на
ищеца, който по реда на чл.214 от ГПК изменя исковете по размер, като искът за
главница се счита предявен за сумата от 1327,26 лева, представляваща дължимо
допълнително възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 194,19 часа
за посочения в исковата молба период, а иска за лихва се счита предявен за
сумата от 170,94 лева за посочения в исковата молба период.
В законоустановения срок по
чл.131 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника, в който претенциите се
оспорват по основание и размер. Не се оспорва, че през процесния период ищецът
е заемал посочената в исковата молба длъжност, както и че е изпълнявал
служебните си задължения на 24-часови смени, съгласно месечни графици, като
отработеното време се е изчислявало сумирано. Твърди се обаче, че в резултат на
това сумирано изчисляване е формиран резултат, който при надвишаване на нормата
работни часове е заплащан на ищеца като извънреден труд, съгласно нормативната
уредба на ЗМВР. Твърди се също така, че за периода до 02.08.2016 г. е действала
Наредба № 8121з-407/11.08.2014 г. на министъра на вътрешните работи, съгласно
която при сумирано отчитане на отработеното време обшият брой часове положен
извънреден труд между 22,00 ч. и 06,00 ч. се умножава по 0,143 и полученото
число се сумира с общия брой отработени часове за отчетния период, а през останалата
част от исковия период са действали Наредба № 8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба
№ 8121з-908/02.08.2018 г., поради което Наредбата за структурата и
организацията на работната заплата се прилага единствено за работници и
служители по трудово правоотношение. Според ответника искът за заплащане на
възнаграждение за положен извънреден труд за периода 01.07.2019 г. - 29.07.2019
г. е недопустим като преждевременно предявен, тъй като изискуемостта на това
възнаграждение настъпва след изтичането на отчетния тримесечен период юли -
септември 2019 г. Моли се исковете да
бъдат отхвърлени и на ответника да бъдат присъдени направените разноски по
делото, включително юрисконсултско възнаграждение.
Към отговора не са приложени
писмени доказателства.
В съдебно заседание ответникът се
представлява от надлежно упълномощения си процесуален представител, който
поддържа отговора и търси разноски.
След преценка на събраните по делото
доказателства, доводите на страните и разпоредбите на закона, съдът намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Ответникът не оспорва, че ищецът е бил назначен на
длъжност ................................... при РД „ГП“ Бургас, която е на
структурно подчинение към ГД „Гранична полиция“-София, както и че в периода 29.07.2016
г. – 29.07.2019 г. е полагал труд на 12-часови смени по график, включително и
през нощта – за времето от 22,00 ч. до 06,00 ч., при сумирано изчисляване на
работното време. В този смисъл е и приетия по делото многоброен писмен
доказателствен материал.
По делото е изготвена от в.л.Д. съдебно-икономическа
експертиза, чието заключение не се оспорва от страните, а съдът го кредитира
като обективно и компетентно изготвено въз основа данните от представени от
ответника и приети като доказателства по делото платежни бележки/фишове за
заплати, протоколи за положен труд от дръжавни служители, работещи на смени между
22,00 часа и 06,00 часа, график на дежурствата, и съгласно което за периода 29.07.2016
г. – 29.07.2019 г. реално положеният от ищеца нощен труд е в размер на 1358
часа, които преизчислени с коефицент 1,143 съставляват 1552,19 часа дневен труд,
или е налице разлика от 194,19 часа и дължимото за този труд възнаграждение възлиза на сумата
от 1327,26 лева.
При така приетото за установено от фактическа страна, се
налагат следните правни изводи:
Относимите към предмета на делото разпоредби са тези от ЗМВР,
Наредба №8121з-592/25.05.2015 г. (отм.), Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. и Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. В тази връзка, съгласно разпоредбата на чл.176 от ЗМВР (в
сила от 28.11.2014 г.), брутното месечно възнаграждение на държавните служители
на МВР се състои от основно възнаграждение и допълнителни такива. Видно от
текста на чл.179,
ал.1 от същия закон е и това, че на
държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за научна степен,
за полагане на труд през нощта от 22,00 до 06,00 ч., за полагане на труд на
официални празници и за времето на разположение, като в ал.2 е предвидено, че
условията и редът за изплащане на тези допълнителни възнаграждения се определят
с наредба на министъра на вътрешните работи, а техният размер – с негова
заповед. Същевременно нормата на чл.178, ал.1, т.3 от ЗМВР предвижда, че към
основното месечно възнаграждение на държавните служители в МВР се изплаща
допълнително възнаграждение за извънреден труд.
Според текста на чл.187, ал.1 от ЗМВР нормалната
продължителност на работното време на държавните служители в МВР е 8 часа
дневно и 40 часа седмично, при 5-дневна работна седмица, а ал.3 на същия член предвижда,
че работното време на държавните служители се изчислява в работни дни – подневно,
а за работещите на 8-, 12- или 24-часови смени – сумирано за тримесечен период,
като при работа на смени е възможно полагането на труд и през нощта между 22,00
и 6,00 ч., през което време работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В ал.5, т.2 е предвидено, че за служителите,
работещи на смени, работата извън редовното работно време, до 280 часа годишно,
се компенсира с възнаграждение за извънреден труд за отработени до 70 часа на
тримесечен период, който се заплаща с 50 на сто увеличение върху основното
месечно възнаграждение, съгласно ал.6. В ал.7 е предвидено, че извънредният
труд не може да надвишава 70 часа на тримесечен период и 280 часа годишно. Съгласно
чл.187, ал.9 от ЗМВР, редът за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата на държавните служители извън редовното
работно време, режимът на дежурство, времето за отдих и почивките за държавните
служители се определят с наредба на министъра на вътрешните работи.
В допълнение към така изложената нормативна уредба следва
да се посочи и това, че през процесния исков период са действали Наредба
№8121з-592/25.05.2015 г. (отм.) и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г., които
предвиждат възможност държавните служители в МВР да полагат труд и през нощта
между 22,00 и 06,00 ч., като работните часове не следва да надвишават средно 8
часа за всеки 24-часов период. В тези две наредби не е предвидено, че при
сумирано отчитане на работното време
отработените часове нощен труд следва да се преизчисляват с определен
коефициент, каквато е била регламентацията на действалата до 01.04.2015 г., а
впоследствие и в периода 11.07.2016 г. - 02.08.2016 г. разпоредба на чл. 31,
ал. 2 от Наредба №8121з-407/11.08.2014 г. Липсата
на такива изрични норми в Наредба №8121з-592/25.05.2015
г. (отм.) и Наредба №8121з-776/29.07.2016 г. според съда представлява празнота
в специалната правна уредба, касаеща служителите в МВР, която следва да бъде запълнена
чрез прилагане на съответните норми на общата Наредба за структурата и организацията на работната
заплата. Това субсидиарно прилагане се налага поради факта, че в
случая се касае за полагане на труд от ищеца, макар и по служебно правоотношение
и третирането му по различен начин от работещите по трудово правоотношение
относно изчисляването на часовете положен труд при сумирано изчисляване на
работното време, би довело до поставянето му в по-неблагоприятно положение
спрямо работещите на трудов договор лица, което е недопустимо.
Съгласно чл.9, ал.2 на Наредба за структурата и организацията на работната
заплата е предвидено, че при сумирано изчисляване на
работното време нощните часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на дневното и нощното работно
време, установени за подневно отчитане на работното време за съответното
работно място, който
коефициент според съда възлиза на 1,143, изчислен като съотношение между
нормалната продължителност на дневното и нощното работно време (8 часа към 7
часа).
С оглед на всичко изложено до тук
и като взе предвид заключението на изготвената по делото съдебно-икономическа експертиза,
според което за периода 29.07.2016 г. – 29.07.2019 г. ищецът е положил общо 1358 часа нощен труд, които
преизчислени с коефициент 1,143 се равняват на 1552,19 часа дневен труд, т.е.
налице е разлика от 194,19 часа, за които на ищеца не е било платено
допълнително възнаграждение, а по изчисления на вещото лице е в размер на 1327,26
лева и при липса на доказателства това допълнително възнаграждение да е било платено
от ответника на ищеца, то изводът, който се налага е че искът е основателен и
следва да се уважи в предявения след увеличението на иска размер.
Задължението на работодателя за заплащане на
възнаграждение за извънреден труд е част от задължението за заплащане на
трудово възнаграждение, за което е установен срок, поради което и на основание
чл.84, ал.1 от ЗЗД ответникът е изпаднал в забава след изтичане на срока, в
който е трябвало да изплати съответното възнаграждение, което обосновава извод,
че претенцията на ищеца с правно основание чл.86 от ЗЗД е основателна за
периода от падежа на всяко изизкуемо вземане до 28.07.2019 г. и доказана в
предявения след изменението на иска размер от 170,94 лева, считано от 31.10.2016
г.
Основателността на главната претенция води до
основателност и на акцесорната такава за присъждане на законната лихва върху
главницата, считано от предявяване на иска на 29.07.2019 г. до окончателното й
изплащане.
На основание чл.78, ал.1 от ГПК ответникът следва да
заплати на ищеца и направените от него разноски по делото, които са в размер на
350 лева за платено адвокатско възнаграждение.
Предвид обстоятелството,
че ищецът е освободен от заплащане на държавна такса при завеждане на делото,
на основание чл.78, ал.6 от ГПК ответникът следва да заплати по сметка на БРС
дължимата държавна такса за разглеждането на исковете, която е в общ размер на 103,09
лева, както и изплатеното от бюджета на съда възнаграждение за вещо лице в
размер на 200,00 лева.
На основание чл.242,
ал.1, предл.2 от ГПК следва да бъде постановено предварително изпълнение на
решението в частта относно присъденото на ищеца допълнително трудово
възнаграждение и законната лихва върху него.
Мотивиран от
гореизложеното, Бургаският районен съд
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична
полиция“ МВР, представлявана от Директора С.К., седалище в ..............................,
да заплати на Д.П.К., ЕГН **********, с адрес ***, съдебен адерс в ..............................,
чрез адв.Е.Д., сумата от 1327,26 лева
(хиляда триста двадесет и седем лева и двадесет и шест стотинки),
представляваща допълнително трудово възнаграждение за 194,19 часа извънреден труд, представляващи разликата между реално положения
от него нощен труд през периода 29.07.2016
г. - 29.07.2019 г. и преизчисления такъв с коефициент 1,143 и сумата от 170,94 лева (сто и седемдесет лева и деветдесет
и четири стотинки), представляваща мораторна лихва за периода 31.10.2016 г. – 28.07.2019
г., ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 29.07.2019 г. до окончателното й изплащане, както и
сумата от 350,00 лева
(триста и петдесет лева), представляваща направените от ищеца разноски по
делото.
ОСЪЖДА Главна Дирекция „Гранична
полиция“ МВР, представлявана от Директора С.К., седалище в ...............................,
да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка
на РС – Бургас държавна такса в размер на 109,11
лева (сто и девет лева и единадесет стотинки) и сумата от 200,00 лева (двеста лева) –
възнаграждение за вещо лице.
ПОСТАНОВЯВА
предварително изпълнение на решението в частта относно присъденото на ищеца
допълнително трудово възнаграждение и лихва върху него.
Решението подлежи на въззивно
обжалване пред Окръжен съд – Бургас в двуседмичен срок от обявяването му на 13.12.2019
г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: / п /
Вярно с оригинала
Ж. С.