р е ш
е н и е
№
гр. Плевен, 02.02.2018 г.
в
името на народа
пЛЕВЕНСКИЯТ окръжен СЪД, гражданско отделение, в откритото заседание на четвърти януари през две хиляди и осемнадесета година,
в състав:
Председател: Жанета Димитрова
при секретаря
К.Д.
при прокурора георги асенов
като разгледа докладваното от съдията Димитрова
гражданско дело № 679 по описа на съда
за 2017 г., на основание данните
по делото и закона, за да
се произнесе, съобрази следното:
Искове
с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 ЗОДОВ.
Постъпила е искова
молба от Е.К.М.,
уточнена с молба от 13.09.2017 г. и молба от 14.09.2017 г. против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор
на РБ, с която са предявени против ответника следните обективно съединени искове:
- иск с правно основание чл. 2 ал. 1
т. 3 пр. 3 от ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за
претърпени неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, за което
ищецът е оправдан с влязла в законна сила на 14.06.2017 г. присъда по НОХД №
379/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд, които вреди са
претърпени през периода от 16.02.2012 г. до 14.06.2017 г., ведно със
законната лихва върху сумата от 30 000 лв., считано от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда - 14.06.2017 г. до окончателното й заплащане;
- иск с правно основание чл. 2 ал. 1
т. 3 пр. 3 от ЗОДОВ за сумата от 18 154,94 лв., представляваща обезщетение
за претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, за което
ищецът е оправдан с влязла в законна сила на 14.06.2017 г. присъда по НОХД №
379/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд, от която: сумата от 16 156,08
лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от неплатено трудово възнаграждение
за периода от 25.08.2012 г. до 29.11.2013 г. на длъжността „полицай, младши
автоконтрольор І степен“, сумата от 800 лв., представляваща неполучено
обезщетение за дрехи за 2012 г. и 2013 г., сумата 398,86 лв., представляваща
обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 2 000 лв., платена
като парична гаранция в наказателното производство за периода от 16.07.2012 г.
– датата на заплащане на гаранцията до датата на връщането й – 27.01.2014 г.,
сумата от 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД №
379/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд, ведно със законната лихва върху
сумата от 18 154,94 лв., считано от датата на влизане в сила на
оправдателната присъда - 14.06.2017 г. до окончателното й заплащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът работи като
държавен служител в ОД на МВР – Плевен. Твърди се, че срещу ищеца е било
образувано досъдебно производство на 15.02.2012 г., като с постановление на СГП
от 15.02.2012 г. е привлечен в качеството на обвиняем за престъпления по 302 т.
1 ал. 2 вр. чл. 301 ал. 3 пр. 1 вр. ал. 1 пр. 1 и 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и по
чл. 387 ал. 1 пр. 2 т. 1 от НК и със същото по отношение на него е взета мярка
за неотклонение „парична гаранция в размер на 2 000 лв.“. Твърди се, че взетата
мярка за неотклонение е била атакувана от него пред СГС, но жалбата му е
оставена без уважение. Твърди се, че по – късно с постановление на СГП от
31.01.2014 г. обвинението е било изменено и е привлечен като обвиняем за
престъпление по чл. 301 ал. 1 пр. 2, ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Твърди се,
че на 24.02.2012 г. вечерта пред целия състав на ПП – КАТ при ОД на МВР –
Плевен му е била връчена заповед № 627 на Директора на ОД на МВР – Плевен, по
силата на която временно е бил отстранен от заеманата длъжност, а със заповед №
2170/16.07.2012 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен, считано от 23.07.2017 г.
служебното му правоотношение в МВР е било прекратено поради налагане на
дисциплинарно наказание „уволнение“. Твърди се, че тези обстоятелства са били отразени
в местния и централния печат и в националните телевизии, като според ищеца и
двете заповеди имат връзка с повдигнатите обвинения срещу него посочени
по-горе. Твърди се, че с решение № 695/13.12.2012 на Административен съд гр.
Плевен, потвърдено с решение № 14193/30.10.2013 г. на ВАС на РБ, заповедта за
дисциплинарното му наказание „уволнение“ е отменена, поради което със заповед №
3656/29.11.2013 г. на Директора на ОД на МВР – Плевен е възстановен на държавна
служба в МВР, считано от 29.11.2013 г.. Твърди се, че с постановление №
4/27.01.2014 г. на СГП взетата по отношение на него мярка за неотклонение
„парична гаранция в размер на 2 000 лв.“ е била отменена и сумата от
2 000 лв. му е била възстановена.
Твърди
се, че срещу ищеца е внесен през 2014 г. обвинителен акт от СГП за престъпление
по чл. 301 ал. 1 пр. 2, ал. 2 вр. чл. 20 ал. 2 вр ал. 1 от НК, въз основа на
който е образувано НОХД № 379/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд, както
и че последният е постановил присъда на 16.11.2016 г. по делото, с която го е
признал за невиновен по повдигнатото обвинение. Твърди се, че делото пред ПлРС
се е явявал като подсъдим осем пъти.Твърди се, че Прокуратурата е обжалвала
присъдата и въз основа на жалбата е образувано ВНОХД № 69/2017 г. по описа на Великотърновския
апелативен съд, по което с решение № 124/03.05.2017 г. на Великотърновският
апелативен съд е потвърдена оправдателната присъда по НОХД № 379/2014 г. по
описа на Плевенски окръжен съд. Твърди се, че решението на ВтАС е влязло в
законна сила на 14.06.2017 г., тъй като не е протестирано пред ВКС.
Твърди се, че в резултат на
незаконното обвинение срещу него ищецът е претърпял имуществени вреди общо в
размер на 18 154,94 лв., от която сумата от 16 156,08 лв.,
представляваща вреди от неплатено трудово възнаграждение за
периода от 25.08.2012 г. до 29.11.2013 г. на длъжността „полицай, младши
автоконтрольор І степен“, сумата от 800 лв., представляваща неполучено
обезщетение за дрехи за 2012 г. и 2013 г., сумата 398,86 лв., представляваща
обезщетение в размер на законната лихва върху сумата от 2 000 лв., платена
като парична гаранция в наказателното производство за периода от 16.07.2012 г.
– датата на заплащане на гаранцията до датата на връщането й – 27.01.2017 г. и
сумата от 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД №
379/2014 г. по описа на Плевенския окръжен съд. Твърди се, че в резултат на
незаконното обвинение срещу него ищецът е претърпял и неимуществени вреди,
които оценява на 30 000 лв., като вредите се изразяват в негативното отражение
на обвинението върху личния и социалния му живот, засягане на достойнството му,
накърняване на доброто му име, търпяното до отмяната му дисциплинарно наказание
„уволнение“, качеството на обвиняем по НОХД № 379/2014 г. на ПОС и по ВНОХД №
69/2017 г. на ВтАС.
В срока по чл. 131 ал. 2 ГПК е постъпил писмен отговор от ответника Прокуратурата на
РБ, представлявана от Главния прокурор, депозиран от прокурор в ОП – Плевен Георги Асенов, в
който се оспорва основателността на предявените искове. Твърди
се, че от представените с ИМ доказателства не се установява, че е налице влязла
в сила оправдателна присъда, тъй като представените преписи от присъда и
решение нямат качеството на официални документи. Ответникът поддържа, че
исковата молба съдържа изложение на обстоятелства относно развитието на
наказателното производство, но не съдържа твърдения относно конкретно
претърпените имуществени и неимуществени вреди от страна на ищеца. Алтернативно
се възразява, че размерът на претендираните неимуществени вреди е завишен и не
съответства на разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД относно справедлив размер на
обезщетението. Посочва се, че с оглед твърденията в исковата молба
наказателното производство в досъдебната му фаза е проведено и приключило в
разумен срок, а по отношение на съдебната фаза на производството поддържа, че
прокуратурата няма правна възможност да ускори развитието на производството в
тази фаза. Поддържа се също, че с оглед броя на подсъдимите и разпитаните
свидетели и фактическата и правна сложност на спора то и съдебната фаза на
наказателното производство не е била забавена. Поддържа се, че Прокуратурата
законосъобразно е предприела мерки за частично прекратяване на наказателното
производство, вкл. срещу ищеца, което следва да бъде отчетено от съда. Твърди
се, че по делото липсват доказателства относно отразяване на наказателното
производство в медиите, както и твърденията на ищеца за засегнато достойнство и
добро име или негативно отражение върху личния и социалния му живот. Поддържа
се, че в хода на наказателното производство е налице презумпция за невинност и
качеството на обвиняем на ищеца не следва да се абсолютизира като индиция за
вреди. Поддържа се също, че Прокуратурата не следва да носи отговорност за
вредите, причинени на ищеца в рамките на дисциплинарното производство, тъй като
същото не е инициирано от Прокуратурата, а решението на ръководството на МВР за
дисциплинарното уволнение на ищеца е взето в хипотеза на оперативна
самостоятелност. По същите съображения Прокуратурата счита, че не следва да
носи отговорност за неизплатени на ищеца трудови възнаграждения или за
обезщетение за работно облекло, тъй като тези вреди не са преки последици от
наказателното производство, а от дисциплинарното такова и липсва причинна
връзка между претърпените вреди и незаконното уволнение. По отношение на
претенцията за 398,86 лв. се поддържа от Прокуратурата, че по делото липсват
доказателства за внесена гаранция от страна на ищеца в досъдебното производство
и относно размера на лихвата за посочения период, като са изложени са и
възражения относно периода, за които биха могли да се претендират вреди от
невръщане на гаранцията. По отношение на
размера на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение в полза на адвокат К.Д.
Прокуратурата възразява, че същото надвишава размера определен в чл. 7 ал. 2 т.
4 от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения,
като се поддържа, че заплатения размер е необоснован и несправедливо определен.
Прави се възражение по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК в тази насока и се сочи
съдебна практика в тази насока, а именно: решение № 332/04.01.2016 г. по гр.д.
№ 2870/2015 г. и решение № 255/02.11.2015 г. по гр.д. № 1011/2015 г. на ВКС,
ІІІ г.о..
В
с.з. ищецът лично и чрез адвокат К.Д. от ПАК поддържа предявените искове. В
писмените бележки ищецът чрез процесуалния си представител поддържа твърденията
в исковата молба относно обема на вредите общо в размер на 46 274,23 лв.,
като според ищеца събраните по делото писмени и гласни доказателства подкрепят
тези твърдения. Претендират се и направените по делото разноски за адвокатско
възнаграждение в размер на 2 500 лв. и 20 лв. за държавна такса и се
представя списък на разноските.
Ответната
прокуратура чрез прокурор Георги Асенов изразява становище относно
неоснователността и недоказаността на предявените искове и алтернативно относно
завишения размер на претенцията за неимуществени вреди. Според ответника по
делото липсват доказателства за заплатено от ищеца адвокатско възнаграждение в
размера на 800 лв. в ДП. Прави се възражение за прекомерност по отношение на
заплатеното в полза на адвокат Д. адвокатско възнаграждение в размер на 2500
лв..
Съдът, като
съобрази становищата на страните и представените по делото доказателства,
прецени ги по реда на чл. 12 и 235 от ГПК поотделно и в тяхната съвкупност и
прие за установено от фактическа и правна страна следното:
С исковата молба ищецът Е.К.М. е предявил против Прокуратурата на РБ, представлявана от Главния прокурор на РБ следните
обективно съединени искове:
- иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 3
от ЗОДОВ за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени
неимуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, за което ищецът е
оправдан с влязла в законна сила на 14.07.2017 г. присъда по НОХД № 379/2014 г.
по описа на Плевенския окръжен съд, които вреди са претърпени през периода от 16.02.2012 г. до 14.07.2017 г.,
ведно със законната лихва върху сумата от 30 000 лв., считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда - 14.06.2017 г. до окончателното й
заплащане;
- иск с правно основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр. 3
от ЗОДОВ за сумата от 18 154,94 лв., представляваща обезщетение за
претърпени имуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, за което ищецът
е оправдан с влязла в законна сила на 14.07.2017 г. присъда по НОХД № 379/2014
г. по описа на Плевенския окръжен съд, от която: сумата от 16 156,08
лв., представляваща обезщетение за претърпени вреди от неплатено трудово
възнаграждение за периода от 25.08.2012
г. до 29.11.2013 г. на длъжността „полицай, младши автоконтрольор І степен“,
сумата от 800 лв., представляваща неполучено обезщетение за дрехи за 2012 г. и
2013 г., сумата 398,86 лв., представляваща обезщетение в размер на законната
лихва върху сумата от 2 000 лв., платена като парична гаранция в
наказателното производство за периода от 16.07.2012 г. – датата на заплащане на
гаранцията до датата на връщането й – 27.01.2014 г., сумата от 800 лв.,
представляваща заплатено адвокатско възнаграждение по НОХД № 379/2014 г. по
описа на Плевенския окръжен съд, ведно със законната лихва върху сумата от
18 154,94 лв., считано от датата на влизане в сила на оправдателната
присъда - 14.06.2017 г. до окончателното й заплащане.
Съгласно разпоредбата на чл. 2 ал. 1 т. 3 от ЗОДОВ Държавата отговаря за вредите,
причинени на граждани от органите
на дознанието, следствието, прокуратурата и съда от незаконно
обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде
оправдано или ако образуваното наказателно производство бъде прекратено поради това, че
деянието не е извършено от лицето
или че извършеното
деяние не е престъпление, или поради това, че
наказателното производство
е образувано, след като наказателното преследване е погасено по давност или
деянието е амнистирано.
Съгласно разпоредбата на чл. 4 ЗОДОВ Държавата
дължи обезщетение за всички имуществени
и неимуществени вреди, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, независимо от това,
дали са причинени
виновно от длъжностното лице.
В тежест на ищеца в производството е да установи, че:
срещу него е водено наказателно производство, приключило със съдебен акт, с
който е оправдан по повдигнатите обвинения, реалното претърпяване на описаните в исковата
молба неимуществени и имуществени вреди през периода на воденото срещу него
наказателно производство и наличието на пряка причинна връзка между незаконното
обвинение и претърпените имуществени и неимуществени вреди.
Не се спори, а се
установява от представеното
на л. 6-11,л.105-110 от делото в заверен препис постановление
от 15.02.2012 г. на следовател в СО
при СГП гр. София по ДП 20-П/2011 г., че със
същото ищецът Е.М. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 302 т. 1 ал.
2 вр. чл. 301 ал. 3 пр. 1 вр. ал. 1 пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК и за
престъпление по чл. 387 ал. 1 пр. 2 ал.т.1 от НК, както и че по отношение на
същия е взета мярка за неотклонение „парична гаранция в размер на 2 000 лв.“,
вносима в срок 15 –дневен срок. Установява се, че пред следователя ищецът се е
явил лично с адвокат И.Й.с пълномощно от същата дата, находящо се на л. 111 от
делото.
Не се
спори, а се установява от представеното в заверен препис по делото платежно
нареждане от 21.03.2012 г. /л. 259/,
че по сметка на СГС е внесена парична сума в размер на 2 000 лв. като
парична гаранция за ищеца.
Не се спори, а се
установява от представеното
на л.112-116 от делото в заверен препис постановление от 05.03.2013 г. на следовател в СО при СГП гр. София по ДП 20-П/2011 г., че със същото ищецът Е.М. е привлечен като
обвиняем за престъпление по чл. 302 т. 1 ал.т. 2 вр. чл. 301 ал. 3 пр. 1 вр. ал.
1 пр. 1 и пр. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, както и за престъпление по чл. 387 ал.
1 пр. 2 ал.т.1 от НК, като е взета мярка за неотклонение „парична гаранция в
размер на 2 000 лв.“. Установява се, че пред следователя ищецът се е явил лично
с адвокат И.Й.
Не се спори, а се установява
от представеното на л. 12-20 от делото в заверен препис
постановление от 27.01.2014 г. на
прокурор при СГП гр. София
по ДП 20-П/2011 г., че със същото е прекратено
частично наказателното производство поради неосъществен престъпен състав, в
това число срещу ищеца за престъпление по чл. 387 от НК и престъпление по чл.
301 ал. 3 пр. 1 от НК и са отменени мерките за неотклонение на обвиняемите, в това
число по отношение на ищеца. Установява се от постановлението, че разследването
срещу ищеца е продължило за престъпление по чл. 301 ал. 1 пр. 2 ал. 2 вр. чл.
20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Не се спори, а се установява от
представеното на л. 21,30 от делото в заверен препис
постановление от 31.01.2014 г. на
прокурор при СГП гр. София по ДП 20-П/2011 г., че със
същото ищецът Е.М. е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 301 ал. 1
пр. 2 ал.т.2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Не се спори, а се установява от
представения на л. 118-133 от делото в заверен препис обвинителен акт, внесен от
прокурор в СГП, че въз основа на същия на 15.05.2014 г. е образувано НОХД № 379/2014 г. по описа на ОС – Плевен, с който са повдигнати обвинение срещу
шест обвиняеми, като конкретно срещу ищеца Е.М. е повдигнато обвинение за
престъпление по чл. 301 ал. 1 пр. 2 алт.2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК. Установява
се от изготвената служебна разпечатка от деловодната програма относно
движението на НОХД № 379/2014 г. по описа на ОС – Плевен /л.90-104/, както и от преписите от протоколите от откритите съдебни
заседания по делото /л. 153-234/, че по делото са насрочени девет открити
съдебни заседания, съответно на 09.07.2014 г., 06.10.2014 г., 23.10.2014 г., 14.01.2015
г., 15.04.2015 г., 24.09.2015 г., 25.11.2015 г. ,27.01.2016
г. и 16.11.2016 г., в които подсъдимият надлежно се явявал и е бил
представляван от адвокат К.Д.. Установява се от представената в заверен препис присъда № 56/16.11.2016 г. и мотивите
към нея /л.134-152/ по посоченото НОХД, че ищецът Е.М. е признат за невиновен
по повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 301 ал. 1 пр. 2 алт.2 вр.
чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК.
Не се спори, а се установява от
представеното в заверен препис решение № 124/03.05.2017 г. по ВНОХД № 69/2017 г. по
описа на Великотърновския апелативен съд /235 -252/, влязло в законна сила на
14.06.2017 г. решение по същото е потвърдена
присъдата на ПлОС, постановена по НОХД № 379/2014 г. по описа на съда.
Не се
спори, а се установява от представения по делото в заверен препис договор за
правна помощ от 26.06.2014 г. /л. 50,117/, че ищецът е заплатил на адвокат Д.
адвокатско възнаграждение за защита по НОХД № 379/2014 г. в размер на 800 лв..
Не се спори, а се
установява от представеното в заверен препис удостоверение от 13.06.2017 г.,
изд. от ОД на МВР – Плевен, че със заповед № 624/24.02.2012 г. на директора на
ОД на МВР-Плевен ищецът е бил временно отстранен от длъжност, считано от
24.02.2012 г. до 23.07.2012 г., когато служебното му правоотношение в МВР е
прекратено поради налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ със заповед №
2170/16.07.2012 г. на директора на ОД на МВР – Плевен. Установява се, че с
решение № 695/13.12.2012 г. на АС – Плевен, потвърдено с решение №
14193/30.10.2013 г. на ВАС заповед № 2170/16.07.2012 г. на директора на ОД на
МВР – Плевен е отменена, поради което със заповед № 3656/29.11.20132 г. на
директора на ОД на МВР – Плевен ищецът е възстановен на държавна служба,
считано от 29.11.2013 г..
Установява се от
приложеното АД № 703/2012 г. по описа на Административен съд – Плевен, че
същото е образувано по жалба на ищеца срещу заповед № 2170/16.07.2012 г. на
директора на ОД на МВР – Плевен и с решение по същото, потвърдено с решение по
адм.д. № 477/2013 г. на ВАС заповедта за налагане на дисциплинарно наказание „уволнение“ на ищеца
е отменена поради допуснати съществени процесуално нарушения при издаването й. Установява
се от съдържанието на заповед № 2170/16.07.2012 г. на директора на ОД на МВР –
Плевен, че едно от нарушенията, за които на ищеца е наложено най-тежкото
дисциплинарно наказание е това, че е привлечен за обвиняем за извършено
престъпление в качеството на полицейски орган, а друго от нарушенията е, че привличането
на ищеца като обвиняем и налагането на мярка за неотклонение за умишлени
престъпления от общ характер е станало достояние на други служители на МВР, на
органите на съдебната власт, както и на граждани чрез средствата за масово
осведомяване, като по този начин е създадено негативно отношение сред
обществеността по отношение на полицейския служител в частност и към
институцията на МВР като цяло. Установява се от административното дело, че в
същото са приложени на л. 99-103 заверени от ОД на МВР – Плевен разпечатки от
електрони публикации в Дарик България, Стандарт, 24 часа, Блиц и др. относно
давани изявления от МВР относно 22 – ма полицейски служители, които са
рекетирали пътуващи и на които са повдигнати обвинения за това, отстранени са
от работа и ще бъдат уволнени.
Установява
се от заключението на приетата по делото и неоспорена съдебно-икономическа
експертиза, изготвено от вещото лице Т.И. /83-84/, допълнено в о.с.з. /л.255/,
че обезщетението на ищеца за оставането му без работа за периода от 25.08.2012
г. до 29.11.2013 г. за длъжността, която е заемал до отстраняването му –
„полицай, младши автоконтрольор І степен„ е в размер на 12 787,41 лв. при база
884,80 лв. и 14 295,23 лв. при база 944,80 лв., в зависимост дали в същото
се включва сумата от 60 лв. за храна, която се полага при реално отработено
време. Вещото лице е установило, че за 2012 г. и за 2013 г. на служителите на
МВР на основание чл. 204 ал. 2 от ЗМВР е изплащана сумата от 400 лв. за
годината за работно облекло, униформено облекло и друго вещево имущество.
Вещото лице дава заключение, че законната лихва върху сумата от 2 000 лв.
за периода от 16.07.2012 г. до 27.01.2014 г. е в размер на 313,71 лв..
Относно
обема на претърпените от ищеца неимуществени вреди и връзката им с незаконното
обвинение по делото е разпитана като свидетел съпругата на ищеца С. Д. – М. /л.
256-257/. Свидетелката установява, че от 1993 г. е съпруга на ищеца, живеят
заедно и имат роден от брака си син. Свидетелката установява, че до 2012 г.
мъжът й никога не е наказван. Установява, че през м. февруари 2012 г. ищецът,
след като се прибрал след работа разказал, че го обвиняват, че е взел 50 лв. от
човек, който е преминавал, но твърдял, че това не е вярно. Свидетелката установява, че ищецът бил много
притеснен от обвиненията, а на следващия ден започнали изявления и публикации в
медиите, включително в местната преса в гр. Плевен във връзка с това обвинение
и макар ищецът да бил посочен само с инициали сред близки, съседи и колеги на
ищеца се е разбрало, че са му повдигнати обвинения и е отстранен от работа.
Установява, че в училището на сина им децата му се подигравали, съседи и
познати, както и нейни клиенти непрекъснато питали какво се случва с ищеца.
Установява, че разследването се извършвало в София и тя придружила
първонаначално ищеца до София за да се яви на разпит. Установява, че на ищеца е
била определена гаранция в размер на 2 000 лв. и тъй като не разполагали с
тези пари се наложило да вземат заем за да внесат сумата, който все още връщат.
Установява, че ищецът е бил отстранен от работа около две години, през които си
търсел работа, но не успял да намери, тъй като разбирали, че е полицай и е
отстранен от работа, никой не искал да го вземе. Установява, че през този
период се издържали само от нейната заплата на продавач – консултант и цялото
семейство било затруднено. Установява, че ищецът водил дело срещу уволнението
си и в последствие бил върнат на работа. Установява, че през целия период на
водените дела срещу него ищецът се е чувствал много зле – започнал да вдига
кръвно, захар, станал много нервен, започнал да посещава лекари, оплаквал се от
главоболие, поставили му диагноза диабет. Установява, че ищецът много се
притеснявам всеки път, когато трябва да се явява пред разследващите или пред
съда, нощем не спял, бил изнервен, избухвал и не се чувствал добре. Съдът като
съобрази, че показанията на свидетелката, ценени при условията на чл. 172 от ГПК с оглед евентуалната й заинтересованост кореспондират с представените по
делото писмени доказателства, които не се оспориха от страните и не са
опровергани от други събрани по делото доказателства, приема, че същите са
обективно и безпристрастно дадени пред съда и следва да бъдат кредитирани.
По основателността на предявения иск за обезщетение за
неимуществени вреди:
Безспорно
се установи по делото, че ищецът работи в системата на МВР, като към месец ІІ
2012 г. е работел на длъжност „полицай, младши автоконтрольор І степен“. Въз основа на представените по делото писмени
доказателства, съдът приема, че от страна на
ищеца се доказа наличието на образувано наказателно производство, по което на
15.02.2012 г. е привлечен като обвиняем за престъпление по 302 т. 1 ал. 2 вр. чл. 301 ал. 3 пр. 1 вр. ал. 1 пр. 1
и пр. 2 вр. чл. 20 ал. 2 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода от три до петнадесет години,
глоба до двадесет и пет хиляди лева и конфискация до една втора от
имуществото и лишаване от право по чл. 37,
ал. 1, точки 6 и 7“, както и за
престъпление по чл. 387 ал. 1 пр. 2 ал.т.1 от НК, за което се предвижда
наказание „лишаване от свобода до три години. На ищеца е определена мярка за
неотклонение „парична гаранция в размер на 2 000 лв.“, внесена от него на
21.03.2012 г. Установи се, че с постановление на прокурор от 27.01.2014 г.
наказателното производство частично е прекратено по отношение на обвинението по
чл. 387 ал. 1 от НК като е прието, че няма осъществен престъпен състав.
Установи се, че със същото постановление от 27.01.2014 г. мярката за
неотклонение по отношение на ищеца е отменена и до края на наказателното
производство по отношение на същия не е определена мярка за неотклонение.
Установи се, че по същото досъдебно производство на 31.01.2014 г. ищецът е
привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 301 ал. 1 пр. 2 ал.т.2 вр. чл.
20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което се предвижда наказание „лишаване от
свобода до шест години и глоба до пет хиляди лева“. Установи се, че срещу ищеца на 15.05.2014 г. е
внесен обвинителен акт от прокурор в СГП, с който му е повдигнато обвинение за
извършване на престъплението по чл.
301 ал. 1 пр. 2 алт.2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което е привлечен
през 2013 г. и е образувано съдебно производство. Установи се, че
първоинстанционното наказателно съдебно производство е приключило с
оправдателна присъда по повдигнатото обвинение на 16.11.2016 г.. Установи се,
че въззивното наказателно съдебно производство е образувано по жалба на ОП –
Плевен и е приключило на 14.06.2017 г. с влязло в сила решение, с което
оправдателната присъда на ищеца е потвърдена изцяло. Въз основа на
гореизложеното съдът приема за доказани по делото обстоятелствата, че
досъдебното производство срещу ищеца е продължило 2 г. и 3 м. през периода м.
ІІ 2012 г. – м. V 2014 г., а съдебното производство на две инстанции е
продължило три години през периода от м. V 2014 г. до м. VІ 2017 г.. Безспорно
се установява по делото, че по отношение на ищеца е взета мярка за неотклонение
„парична гаранция” за периода от 15.02.2012 г. до 27.01.2014 г.. Мярката за
неотклонение „парична гаранция” е втората по тежест от предвидените в закона
мерки за неотклонение и не е довела до съществени ограничения в ежедневния
начин на живот на ищеца, но от друга страна не е задължително да бъде взета, а
е по преценка на съответния орган и има за цел да попречи на обвиняемия да се
укрие, да извърши друго престъпление или до осуети привеждане в изпълнение на
влязла в сила присъда.
Безспорно
се установи по делото също, че със заповед на директора на ОД на МВР - Плевен
от 24.02.2012 г. ищецът е временно отстранен от заеманата длъжност „полицай,
младши автоконтрольор І степен“, както и че през периода от 16.07.2012 г. до
29.11.2013 г. ищецът е бил незаконно уволнен на основание заповед директора на
ОД на МВР – Плевен, с която му е било наложено дисциплинарно наказание
„уволнение“.
Въз
основа на показанията на разпитаната свидетелка Д. - М., които кредитира и
представените писмени доказателства относно медийно отразяване на обвиненията,
съдът приема, че до м. ІІ 2012 г. ищецът се
е ползвал с добро име след близките, колегите и съседите
си, а след започване на наказателното производство обстоятелствата свързани със
същото станали известни както на близките, колегите и съседите му, така и на
обществеността в гр. Плевен и повод за коментари. Съдът приема за установено по
делото също, че ищецът наред с останалите си притеснения относно невъзможността
да се грижи за семейството си и съдбата на наказателното производство, станал
нервен, депресиран, стресиран, страдал от безсъние, които състояния се
засилвали в периодите, в които е викан на разпит в гр. София, повдигани са му
обвинения или се е явявал по насрочените в съдебната фаза на наказателното
производство съдебни заседания. От събраните гласни доказателства се установи също, че ищецът е преживял тежко повдигнатите срещу него
обвинения, чувствал се е невинен и
несправедливо преследван. При така събраните доказателства
съдът приема за установено по
делото, че са
налице преживени
емоционални страдания от страна на ищеца,
изразяващи се в стрес, притеснение във връзка с изхода на наказателното
производство, отстраняването му от работа, от невъзможността да се грижи за
семейството си в периода на отстраняване, неспокойство, подтиснатост,
чувство за несправедливост, физически изживявания като безсъние, задължение да
се съобразява с ограниченията, произтичащи от наложената му мярка за
неотклонение „парична гаранция” и от необходимостта винаги да е на разположение
на органите на досъдебното и съдебното производство.
Като съобрази гореизложеното, съдът намира, че са
налице всички изискуеми от закона
предпоставки за уважаване на предявения иск за
заплащане на обезщетение за неимуществени вреди в резултат на незаконно
обвинение, а именно: налице са претърпени неимуществени
вреди, изразяващи се в накърняване на
честта и достойнството, името и авторитетът на ищеца в обществото, създаден му
е дискомфорт, задължение да се съобразява с
ограниченията, произтичащи от наложената му мярка за неотклонение „парична
гаранция”, преживяни емоционални и физически
страдания, подробно описани по – горе, които са пряка
и непосредствена последица от увреждането, изразяващо се в незаконното
обвинение на ищеца
в наказателно производство,
проведено на досъдебната фаза като ДП №
20-П/2011 г. по описа на СО при СГП, а във съдебната фаза като НОХД № 379/2014
г. на ПлОС и ВНОХД № 69/2017 г., приключило с влязла в законна сила
оправдателна присъда.
За да определи размера
на дължимото обезщетение съдът следва да вземе
предвид всички факти и обстоятелства, имащи значение с оглед разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, тъй като справедливостта, като критерий
за определяне паричния еквивалент на моралните вреди, включва винаги конкретни факти, относими към стойността,
която засегнатите блага са имали за своя притежател - продължителността на воденото наказателно
производство, личността на увредения, положението му в обществото и притежаваният от
него авторитет, начина му на живот, обичайната среда, контактите и социалния му живот, работата му, настъпилите
промени в отношенията в семейството, в начина му на живот
като цяло, върху личния, обществения
и професионалния живот, чувствата,
честа и достойнството на увредения, негативното отражение
в резултат на воденото наказателно производство върху душевното му и здравословно състояние, естеството на причинените
на ищеца неудобства, стандарта на живот в страната по време на воденото наказателно производство и др.. В този смисъл е ППВС № 5/ 1964 г., както и трайната практика на ВКС,
а именно: решение № 16/ 02.02.2011 г. по гр.д. № 396/
2010 г., ІІІ г.о., решение № 3/ 13.02.2012 г. по гр.д. № 637/ 2011 г., ІІІ г.о., решение
№ 55 / 11.03.2013 г. по гр.д. N 1107 /2012 г., ІV г.о.,
решение № 480/ 23.04.2013 г. по гр.д. № 85/ 2012 г., IV г. о. и др.. Налице
и трайна практика на ВКС, съгласно която от значение
за определяне на размера на обезщетението
е факта на незаконно обвинение за умишлено престъпление в област,
която е професионалната
реализация на обвиняемия. В решение № 267/ 26.06.2014 г. по гр.д.№ 820/ 2012 г., ІV г.о., ВКС приема, че ако обвинението е за умишлено престъпление в област, която е професионалната реализация на обвиняемия
(подсъдимия) се преценява
как се е отразило то върху възможностите
му за
професионални изяви и
развитие в служебен план, авторитета и служебната му репутация. При определени професии (полицаи, военни, магистрати, митнически служители и пр.), очакванията
и изискванията на обществото
към тях за почтеност и спазване на законите, са изключително
завишени и неоснователното
обвинение срещу лица, упражняващи
подобни професии, има по-силно негативно отражение върху неимуществената им сфера. Според ВКС това важи в още по - голяма степен за случаите, когато обвинението е за извършване на умишлено престъпление от сферата на професионалната
реализация на неоснователно обвиненото
лице. В тези случаи според
ВКС е справедливо да се присъди обезщетение
в по-голям размер.
При съобразяване
на продължителността на наказателното производство съдът отчете, че както воденото
досъдебно производство, така и съдебното производство са продължили в рамките
на предвидените в НПК разумни процесуални срокове с оглед фактическата и правна
сложност на спора. Съдът съобрази, че съдебното производство е било с
по-голяма продължителност с оглед обстоятелството, че същото е отлагано за
изпълнение на съдебна поръчка свързана с призоваването на румънски гражданин
като свидетел по делото. Следва да се отчете също, че престъплението, за което
на ищеца е повдигнато незаконното обвинение е тежко умишлено престъпление, което само по себе си
е основание за сериозен стрес у
всеки човек, както и че касае извършване на престъпление от сферата
на професионалната реализация на ищеца, като първоначално ищецът е привлечен
като обвиняем за престъпление по чл. 302 т. 1 от НК, за което е предвиденото
наказание е в по – висок размер именно с оглед качеството на ищеца на
полицейски орган, а като цяло обвинението има негативно отражение върху ищеца с
оглед заеманата полицейска длъжност, още повече с оглед отстраняването му за
период от около почти две години от работа. Съдът отчете и обстоятелството, че
досъдебното производство по делото е водено в гр. София, което допълнително е
затруднило ищеца да се явява и да организира защитата си пред разследващите
органи в период от около две години. Като съобрази в съвкупност емоционалните преживявания на ищеца по
време на воденото
наказателно производство, подробно обсъдени по – горе, съдът намира, че на ищеца
следва да се присъди обезщетение
за претърпените неимуществени вреди в размер на сумата от
10 000 лв..
В хода на производството
според съда не са събрани доказателства,
въз основа на които да се направи извод, че ищецът с поведението си е дал повод за повдигане
и поддържане на незаконното
обвинение. При липсата на данни за съпричиняване на вредоносния резултат от страна
на ищеца съдът приема, че определеното по - горе обезщетение
не следва да бъде намалявано.
Искът
за неимуществени вреди за разликата до 30 000 лв. следва да бъде отхвърлен
като неоснователен и недоказан.
По основателността на предявения иск за обезщетение за
имуществени вреди:
Основанието
за ангажиране на отговорността по чл. 2, ал. 1 т. 3 ЗОДОВ е обективният факт, че спрямо лицето е било
повдигнато обвинение за извършване на престъпление по Наказателния кодекс, а
впоследствие е оправдано. Това дава основание на законодателя да квалифицира
обвинението като незаконно, независимо че отделните процесуално-следствени
действия са били извършени в съответствия със закона и правомощията на
разследващия орган. Обезщетение се дължи за всички преки и непосредствени
вреди, произходящи от увреждането. Под преки вреди следва да се разбират само
тези, които са типична, нормално настъпваща и необходима последица от
вредоностния резултат, т. е., които са адекватно следствие от увреждането.
Освен преки, вредите следва да бъдат и непосредствени вреди, т. е. да са
настъпили по време и място, следващо противоправния резултат.
Установява се от представения по делото в
заверен препис договор за правна помощ, че ищецът е заплатил на адвокат Д. адвокатско
възнаграждение за защита по НОХД № 379/2014 г. в размер на 800 лв.. Направените
разноски от ищеца за адвокатско възнаграждение за защита по наказателното
производство в съдебната му фаза съставляват имуществени вреди за същия и са в
пряка причинна връзка с незаконните обвинения, поради което следва да бъдат
присъдени изцяло.
Установява се, от представеното в заверен
препис по делото платежно нареждане от 21.03.2012 г., че по сметка на СГС е
внесена парична сума в размер на 2 000 лв. като парична гаранция за ищеца.
Безспорно се установи по делото, че мярката за неотклонение „парична гаранция“
по отношение на ищеца е отменена с прокурорско постановление от 27.01.2014 г..
При тези доказателства съдът приема, че поради незаконното обвинение ищецът не
е имал възможност да ползва сумата от 2 000 лв. през процесния период от
16.07.2012 г. до 27.01.2014 г., поради което му се дължи обезщетение за вреди,
изразяващи се в пропуснати ползи в размер на законната лихва върху тази сума в
размер на 313,71 лв., определен със заключението на вещото лице Т.И.. Обезщетението за неоснователно задържана парична
сума се измерва със законната лихва за съответния период от време като без
правно значение е откъде пострадалият е намерил средства за внасяне на гаранцията
и кой е внесъл необходимата сума, а вредата от неоснователното предоставяне на
гаранцията винаги настъпва в неговото
имущество. В този смисъл е определение № 25 от 10.01.2014 г. на ВКС по гр. д. №
5378/2013 г., IV г. о., определение № 170 от 31.01.2013 г. на ВКС по гр. д. №
7261/2013 г., III г. о. и др..
Съдът обсъди претенцията на ищеца за заплащане
на сумата от 16 156,08 лв., представляваща обезщетение за
претърпени вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от трудово възнаграждение за периода от 25.08.2012 г. до 29.11.2013 г. на
длъжността „полицай, младши автоконтрольор І степен“ и сумата от 800 лв.,
представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в пропуснати ползи от
неполучаване на парични средства за облекло за 2012 г. и 2013 г., но намира, че
искът не е доказан по основание в тази му част, поради което не следва да се
обсъждат доказателствата касаещи размера. Отстраняването на ищеца от работа със
заповед на директора на ОД на МВР – Плевен има връзка с незаконното обвинение,
тъй като се е отразило негативно на професионалното му положение и развитие, но
не е налице пряка причинна връзка между неполучените суми за трудово
възнаграждение и облекло от ищеца по време на оставането му без работа и
незаконното обвинение. Това е така, тъй като обвиненията са дали повод за
отстраняването на ищеца от работа и за дисциплинарното му уволнение, но
повдигането им не е задължителна предпоставка за издадените от работодателя на
ищеца заповеди за отстраняване, респ. уволнение. , Не
се спори, а се установява от представеното в заверен препис по делото платежно
нареждане от 21.03.2012 г., че по
сметка на СГС е внесена парична сума в размер на 2 000 лв. като парична
гаранция за ищеца. Аргумент в тази
насока е и обстоятелството, че след отмяна на незаконното уволнение и
възстановяване на ищеца на работа същият е продължил да работи на заеманата
длъжност, независимо от повдигнатите обвинения срещу него.
При
тези изводи съдът приема, че искът за имуществени вреди следва да бъде уважен
за сумата от 1 113,71 лв., от която сумата от 800 лв., представляваща заплатено
адвокатско възнаграждение от ищеца за защита по НОХД № 379/2014 г. по описа на
ПОС, а сумата от 313,71 лв., представляваща пропуснати ползи в размер на
законната лихва върху сумата от 2 000 лв., внесена като гаранция за
периода от 16.07.2012 г. до 27.01.2014 г., а и искът за разликата до предявения
размер от 18 154,94 лв. следва да бъде отхвърлен като неоснователен и
недоказан.
Налице са основанията на чл. 2 ал. 1 т. 2 пр. 3 ЗОДВ, поради което следва да
се постанови решение, с което се осъди Прокуратура на РБ да заплати на
ищеца 10 000 лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1113,71 лв., представляваща обезщетение за имуществени вреди, които вреди
са претърпени през периода от
15.02.2012 г. до 14.06.2017 г. в резултат на незаконното обвинение в престъпление по чл. 301 ал. 1 пр. 2 вр. чл. 20 ал. 2 вр. ал. 1 от НК, за което
е оправдан с влязла в законна сила присъда по НОХД № 379/2014 г. по описа на ПлОС, ведно със законната лихва
върху всяка от сумите 10
000 лв. и 1113,71 лв., считано
от датата на влизане в сила
на оправдателната присъда - 14.06.2017 г. до окончателното й заплащане. Исковете
за неимуществени и имуществени вреди за разликата до предявените размери следва
да бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани.
На основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ ответникът следва да
бъде осъден да заплати на
ищеца направените по делото разноски –
държавната такса изцяло, а адвокатското възнаграждение съобразно уважената част
от исковете. Ищецът е направил разноски за държавна такса в размер на 20 лв. и
разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 2 500 лв.. Ответникът
чрез процесуалният си представител е направил възражение за прекомерност на
заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение по реда на чл. 78 ал. 5 от ГПК и
същото е частично основателно. С оглед цената на предявените искове интересът,
на базата на който се определя адвокатското възнаграждение съгласно чл. 7 ал. 2
от Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е
в размер на 48 154,94 лв., поради което минималното адвокатско
възнаграждение по чл. 7 ал. 2 т. 4 от Наредбата е в размер на 1 974,62
лв.. Делото не е с фактическа и правна сложност, поради което адвокатското
възнаграждение се явява завишено. С оглед гореизложеното съдът приема, че от
направените по делото от ищеца разноски в размер на 1 974,62 лв. за
адвокатско възнаграждение следва следва да присъди разноски в размер на 454,16
лв. съобразно уважената част от исковете /23 %/.
На
основание чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ с оглед частичното уважаване на исковете ответникът следва да бъде осъден
да заплати по
сметка на съда направените разноски за възнаграждение на вещо лице в размер на
150 лв..
Водим
от горното, Съдът
Р е ш и:
осъжда Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор да заплати на Е.К.М., ЕГН ********** *** на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр.
1 ЗОДОВ сумата от 10 000 лв., представляваща
обезщетение за претърпени неимуществени в резултат на незаконно обвинение, за
което ищецът е оправдан с влязла в законна сила присъда по НОХД № 379/2014 г.
по описа на Плевенския окръжен съд, които вреди са претърпени през периода
от 16.02.2012 г. до 14.06.2017 г., ведно със законната лихва върху сумата от 10 000 лв., считано от датата на
влизане в сила на оправдателната присъда - 14.06.2017 г. до окончателното й
заплащане.
Отхвърля иска на Е.К.М. против Прокуратурата
на Република България, представлявана от Главния прокурор относно
претендираното обезщетение за неимуществени вреди в останалата му част за
разликата над 10 000 лв. до 30 000 лв. като неоснователен и недоказан.
осъжда Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор да заплати на Е.К.М., ЕГН ********** *** на основание чл. 2 ал. 1 т. 3 пр.
1 ЗОДОВ сумата от 1 113,71 лв.,
представляваща обезщетение за имуществени вреди в резултат на незаконно обвинение, за
което ищецът е оправдан с влязла в законна сила присъда по НОХД № 379/2014 г.
по описа на Плевенския окръжен съд, от която сумата от 800 лв., представляваща заплатено адвокатско възнаграждение от
ищеца за защита по НОХД № 379/2014 г. по описа на ПОС, а сумата от 313,71 лв., представляваща пропуснати
ползи в размер на законната лихва върху сумата от 2 000 лв., внесена като
гаранция за периода от 16.07.2012 г. до 27.01.2014 г., ведно със законната
лихва върху сумата от 1 113,71 лв.,
считано от датата на влизане в сила на оправдателната присъда - 14.06.2017 г.
до окончателното й заплащане.
Отхвърля иска на Е.К.М. против
Прокуратурата на Република България,
представлявана от Главния прокурор относно претендираното обезщетение за
имуществени вреди в останалата му част за разликата над 1 113,71 лв. до 18 154,94
лв., от която сумата от 16 156,08 лв., представляваща пропуснати
ползи от трудово възнаграждение за периода от 25.08.2012 г. до 29.11.2013 г. на
длъжността „полицай, младши автоконтрольор І степен“, сумата от 800 лв.,
представляваща пропуснати ползи от неполучени пари за облекло за 2012 г. и 2013
г. и сумата 85,15 лв., представляваща пропуснати ползи в размер на законната
лихва върху сумата от 2 000 лв., внесена като гаранция за периода от
16.07.2012 г. до 27.01.2014 г., като неоснователен и недоказан.
осъжда чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на РБ,
представлявана от Главния прокурор да заплати
на Е.К.М., ЕГН ********** ***
общо сумата от 474,16 лв. за
направене по делото разноски, от която сумата от 20 лв. за държавни такси и сумата от 454,16 лв. за направени по делото разноски за
адвокатско възнаграждение съобразно уважената част от исковете.
осъжда чл. 10 ал. 3 от ЗОДОВ
Прокуратурата на РБ,
представлявана от Главния прокурор да
заплати по сметка на Плевенския окръжен съд сумата от 150 лв. за направени по делото разноски за възнаграждение на вещо лице.
Решението подлежи на обжалване пред Великотърновски апелативен
съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, с въззивна жалба.
Окръжен
съдия: