Р Е Ш Е Н И Е
№ 260020
гр. Пазарджик, 01.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пазарджишки
окръжен съд , първи въззивен състав в открито заседание на тринадесети януари през две хиляди двадесет и
първа година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мина Трънджиева
ЧЛЕНОВЕ:Красимир Ненчев
Венцислав Маратилов
при участието на секретаря Лилия Кирякова
като разгледа докладваното от съдията Трънджиева В гр. д. № 411 по описа за 2020 г. , за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.294 от Граждански
процесуален кодекс.
С решение на Върховен касационен съд по
гр.д.№ 2941 по описа за 2019 година е отменено въззивното решене на Пазарджишки
окръжен съд , постановено по В гр.д.
№153 по описа за 2019 година и делото върнато за ново разглеждане на друг
състав.
Съдът е дал отговор на поставения
касационен въпрос, а именно, че
непосчването на конкретни пречки ,създавани от построеното в съседен имот за
пълноценното ползване на имота на ищеца, не би могло да обуслови отхвърляне на
иска.
Дадени са указания както по приложение на
материалния , така и по приложение на процесуалния закон.Последните съдът е
изпълнил като е дал указания за отстраняване недостатъци на исковата молба.
В дадения от съда срок е постъпила молба
от ищеца ,в която е посочено ,че стрехата на построената жилищна сграда навлиза
в имота на ищеца и при обилен снеговалеж и дъжд водата застрашава стопанската
му постройка.Новата сграда засенчвала дворното място,фасадата и от югозапад
била оставена на калканна стена и покриването и щяло да доведе до невъзможност
за ползване на дворното място от ищеца.
С решение № 540/03.05.2018 г., постановено по гр.д. № 205/2016 г. Пазарджишкият районен съд е осъдил Ф.А.А. и З.М.А., с адрес: *** да премахнат незаконно построената жилищна сграда /нова/ в УПИ VІІІ-2499, 2500 в кв.153 по плана на гр.Пещера.
Осъдил е Ф.А.А. и З.М.А. да заплатят на С.Р.Б. с ЕГН **********, със съдебен адрес *** направените от него разноски по делото в общ размер на 3306,30 лева.
Против така постановеното решение в срок е постъпила въззивна жалба от Ф.А.А. и З.М.А. .Считат решението за незаконосъобразно и лишено от мотиви. Съдът не изложил правни съображения, за да постанови крайния резултат ,а изцяло бил преповторил последната приета по делото техническа експертиза, като пренебрегнал факта, че вещото лице не било придобило цялостна представа за процесния строеж. Наред с това районният съд се бил произнесъл инцидентно и по законосъобразността на строителните книжа за строежа ,без да съществува законова възможност за това в настоящото производство и тяхното наличие изобщо не било коментирано в решението. Обжалваното решение съдържало и вътрешно противоречие, тъй като дори и искът да бил частично основателен, районният съд бил постановил премахването на цялата сграда.
Молят първоинстанционното решение да бъде отменено, вместо което да бъде постановено ново, с което предявеният иск да бъде отхвърлен като неоснователен, с присъждане на разноските.
В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил писмен отговор от С.Р.Б. .Намира решенето за правилно и законосъобразно, и моли да бъде потвърдено. Изложени са доводи в отговор на оплаквания на жалбоподателите. Претендират се разноски.
С определение № 1886/11.07.2018 г., постановено по гр.д. № 205/2016 г. Пазарджишкият районен съд е оставил без разглеждане като процесуално недопустимо искането на адв.Л.Б. за изменение на решението в частта за разноските поради липса на представен по делото списък по чл.80 от ГПК.
Определението е обжалвано с частна жалба от Ф. и З.А., с искане то да бъде отменено, вместо което да бъде постановено определение, с което присъдените в полза на ищеца разноски за първа инстанция да бъде намален поради прекомерност. Адв. Л.Б. е заявил, че делото било отлагано 14 пъти и той не можел да предположи, че ще бъде обявено за решаване на петнадесетия път, за да представи списък с разноски.
Постъпил е и писмен отговор от ищеца, чрез неговия процесуален представител с искане определението на ПРС да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.
Въззивният съд като инстанция по същество е направила нов доклад по смисъла на чл.146 от ГПК , като е допълнил доклада на първоинстанционния съд , съобразявайки постъпилата молба в изпълнение на указанията на ВКС.
Разпределена е доказателствената тежест и в съответствие с исканията на страните са събрани нови доказателства.
В дадения от съда срок са постъпил писмени защити от страните ,доводите в които съдът съобрази при постановяван на решенето си.
Съдът ,като прецени валидността и допустимостта на първоинстанционното решение ,за да се произнесе по съществото на спора ,взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.109 от Закона за собствеността.
В исковата си молба против Ф.А.А. и З.М.А., с адрес: ***, ищецът С.Р.Б. с ЕГН ********** твърди, че е собственик на УПИ VII-2497 в кв.153 по плана на гр.Пещера.
Ответниците Ф.А.А. и З.М.А. били съсобственици в УПИ VIІІ-2499, 2500, кв.153 по плана на гр.Пещера. В имота ответниците изградили жилищна сграда-близнак без конкретизирана застроена площ и етажност. Съгласно скица №39 от 1998г. била издадена виза за начина на застрояване, като сградата в съседния имот на ответниците следвало да отстои на 3 метра от общата им граница. Заявявало се, че има одобрени инвестиционни проекти и разрешение за строеж на жилищна сграда с основание чл.55, чл.56 и чл.57 от ЗТСУ /отм./ и чл.224 от ППЗТСУ/отм./.
В момента имало изградена жилищна сграда на регулационната линия между него и съсобствения имот на ответниците, като не е спазено отстъпа от 3 метра и сградата била построена на по-голяма площ от предвиденото. Разрешението за строеж №186 от 29.12.1998г. не било презаверявано и съгласно чл.153 ал.3 от ЗУТ било загубило правното си действие още в края на 2004г. ,следователно ответниците са изградили незаконна жилищна сграда, която е на регулационната линия.
Тази сграда пречела ищецът да упражнява в пълнота правото на собственост върху недвижимия си имот. Многократно сезирал контролните органи за това нарушение, но и до момента незаконния строеж не бил премахнат.
Моли ответниците да бъдат осъдени да премахнат незаконния строеж, като претендира разноски.
В изпълнени указанията на съда след отмяната и връщане на делото от касационната инстанция ищецът е посочил ,че с изградения в съседния имот строеж му се създават пречки ,като стрехата на построената жилищна сграда навлиза в имота му и при обилен снеговалеж и дъжд водата застрашава стопанската му постройка.Новата сграда засенчвала дворното място,фасадата и от югозапад била оставена на калканна стена и покриването и щяло да доведе до невъзможност за ползване на дворното място от ищеца при евентуално строителство.
В срок е постъпил писмен отговор. Ответниците оспорват иска по основание. Според тях в компетентността на началника на РДНСК е да издава индивидуални административни актове, каквито са заповедите за премахване на незаконни строежи,като са изложили теоретични разсъждения за понятието „незаконен строеж“.
От ищеца била подадена жалба с вх.№Пр-1333-02-783/04.12.2013г. в Регионален отдел „Национален строителен контрол" /РО НСК/ Пазарджик като собственик на УПИ VII-2497, кв.153 срещу извършващо се строителство на жилищна сграда в съседен имот УПИ VIII-2499, 2500,която била предхождана и от друга жалба със същите оплаквания с вх.№94-С-167/11.11.2013г. Последната била отправена и до Министерство на инвестиционното проектиране, ДНСК и Община Пещера.
На 02.01.2014г. представители на РО НСК Пазарджик и Община П.извършили проверка по документи и оглед на място,съставен бил Констативен протокол №3/02.01.2014г.В него било установено ,че УПИ VIII-2499,2500, кв.153 по плана на гр.П.е собственост на Ф.И.Х. и З.М.А. /владеещи източната част от поземления имот/ и на Ф.А.А., Р.А.А. и Ю.А.А. /владеещи западната част на поземления имот. На основание нотариално заверена декларация рег.№1304/11.07.1998г. от Ф.А.А., Р.А.А. и Ю.А.А., на Ф.И.Х. и З.М.А. е разрешено построяване на жилищна сграда /близнак/, на основание одобрен архитектурен проект /без конкретизирана застроена площ и етажност/. Със скица №39/1998г. и виза е указан начин на застрояване - свободно в имота, на улична регулационна линия, и отстъп от 3м от общата граница със съседния УПИ VII-2497, брой на жилищните етажи - три. На 24.07.1998г. са одобрени инвестиционни проекти и е издадено Разрешение за строеж №186/29.12.1998г. за „Жилищна сграда", с основание чл.55, 56 и чл.57 от ЗТСУ/отм./ и чл.224 от ППЗТСУ /отм./. Съставен бил и протокол за определяне на строителна линия и ниво на строежа №77/29.12.1998г. Констатирано е ,че към 02.01.2014г. са построени три жилищни етажа, таванска плоча и тухлени стени на над зида. В отклонение от визата и /указания начин на застрояване/ и одобрените проекти, е застроен и предвидения отстъп от 3м в северозападната част, като общата застроена площ е увеличена с около 15 кв.м, предвидени за стая и северна тераса. Чрез това допълнително застрояване получилият се вследствие изправяне на линията на застрояване северозападен ъгъл от новата сграда допира в точка регулационната линия на УПИ VII-2497. Разрешението за строеж №186/29.12.1998г. не било презаверявано, т.е. съгласно чл.153, ал.3 от ЗУТ, то е загубило правното си действие още в края на 2004г.
С писмо №94С-167-1#5/19.12.2013г. Община П.е уведомила РО НСК Пазарджик и жалбоподателя, че е извършена проверка по случая и също е установено отклонение от одобрените проекти. По този повод в Община П.е постъпило заявление вх.№943-15-1/18.11.2013г. от З.А. за проучване възможността за установяване на търпимост по §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ /ДВ, бр.82 от 2012г./
На 23.01.2014 г. било издадено Удостоверение за търпимост от Община П.на основание §127 ал.1 от ПЗР на ЗУТ Тоест – прието било ,че сградата , изградена в отклонение от одобрения проект и разрешение за строеж, представляващи разширение в северозападна посока и завишаване на застроената площ и разгъната площ, представляват търпим строеж и са налице условията за приложимост на §127 от Преходните разпоредби на ЗУТ.
Според тях жилищната сграда ,чието премахване се иска била построена при действието на ЗПИНМ /отм./ и на ЗТСУ /отм./.
Твърдят, че съдебната практика единодушно приемала, че когато незаконният строеж е в режим на „търпимост" според строителните правила и норми той не подлежи на премахване.
Поради тези съображения намират иска за неоснователен.
След извършените уточнения по указания на съда в проведеното съдебно заседание пред въззивната инстанция ответниците оспорват твърдението ,че стрехата на новопостроената сграда навлиза в имота на ищеца и строежът не засенчва дворното място на ищеца повече от нормалното.Що се отнася до твърденията ,че така построената сграда със стреха навлизаща в имота на ищеца застрашава стопанската му постройка ,то поставят въпроса за законността на тази постройка.
Съдът , като прецени доказателствата по делото и
доводите на страните ,за да се произнесе , прие за установено следното:
Не се спори по делото , установява се и от събраните по делото доказателства, че С.Р.Б. е
собственик на УПИ VII-2497 в кв.153 по плана на гр.Пещера.
Ответниците Ф.А.А. и З.М.А., в режим на
съсобственост, са собственици на имот №2500, попадащ в Парцел VIІІ-2499, 2500 в
кв.153 по плана на гр.Пещера.
Установено е по делото , че в имота на
ответниците е извършено строителство на жилищна сграда.
Изследван е въпроса за законността на тази
сграда и от многобройните , непротиворечиви доказателства по делото , може да
се направи еднозначния извод , че се касае за незаконно строителство.
За да направи този извод , съдът се позовава
основно на заключението на експерта арх.А.Х. ,тъй като това е компетентното и
обосновано заключение .Не възприема заключението на арх.Стамболиев , като
несъответно на доказателствата по делото и необосновано.
От заключението на експерта се установява, че процесният имот представлява
парцел VIІІ-2499,2500 от кв.153 на гр.Пещера, съгласно одобрено и влязло в сила
изменение на ЗРП на кв.153 при действието на ЗТСУ (отм.), със Заповед №4 от
07.01.1998г. на Кмета на гр.Пещера. Издадено е разрешение за строеж
№186/29.12.1998г. , което обаче не съответства на предвижданията на ЗРП,
одобрен със Заповед №4 от 07.01.1998 г. на Кмета на гр.Пещера.
Това разрешение за строеж не е презаверявано и експерта , основавайки
се на нормата на чл.153(2) от ЗУТ счита
, че то загубило действие по право още в края на 2003г.
Изготвеният и одобрен проект през 1998г.
предвижда строителство на еднофамилна жилищна сграда само в източната част на
парцел VIII-2499,2500 в кв.153 по плана на гр.Пещера, като липсва предвиждане и
за останалите съсобственици. Не е изпълнено и условието на тогава действалия
чл.56 (3) ЗТСУ (отм.) за съгласие от страна на съсобствениците. Представеният
по делото „Протокол за определяне на строителна линия и нива на строеж"
№77/29.12.1998г. за парцел VІІІ-2499,2500, кв.153 по ЗРП на гр.П.е формално
попълнена бланка с окомерна скица, която не отразява разрешената през 1998г. за
строеж сграда, а посоченият парцел не съответства на парцела по действащия и
тогава ЗРП.
До тук се касае за формални нарушения, които се
отразяват на законността на строителството от гледна точка на оформяне на
документите и съобразяване с интересите на другите съсобственици.
Най-същественото и безспорно установено по
делото е ,че строителството на сградата е изпълнено в отклонение от одобрените през
1998г. проекти. Няма отстояние от западната имотна граница, то е застроено в
разрез с предвиждането на действащия ЗРП. Според експерта застроената в
отклонение част от сградата не би могла да бъде определена като търпим, по
смисъла на §127 (1) ПЗР към ЗИД на ЗУТ, строеж тъй като не е допустима, както
по разпоредбите, действали при започване на строителството, така и по сега
действащите.
Оспорвайки изводите за незаконност на
строителството ответниците се позовават на издаденото удостоверение от
23.01.2014 година от Община Пещера,с което е прието, че се касае за търпим
строеж на основание чл.127 от ПР ЗУТ.
Според становището на ответниците пред
въззивната инстанция не е направено искане от страните , а и с оглед
разпоредбата на чл.17 ал.2 от ГПК не може да се упражни инцидентен контрол
върху този административен акт.
Действително
удостоверението за търпимост съставлява индивидуален административен акт
по смисъла на чл. 21, ал. 3 АПК. Съответно - материализиращият го документ по своя характер
е официален диспозитивен и обективира валиден или невалиден, законосъобразен
или незаконосъобразен правен акт. Следва да се прецени законосъобразността на
удостоверението за търпимост на основание чл.
17, ал. 2 ГПК. Това удостоверение установява
само благоустройствената допустимост на строежа от гледище на обществения
интерес, но когато засяга правата на трети лица, те могат да се защитят с
негаторен иск, при преценката за чиято основателност удостоверението не може да
послужи като безусловно основание за запазване на строежа и съответно за
отхвърляне на негаторния иск. /прието в Определение № 114 от 20.03.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3140/2016 г., II г.
о., ГК/.
Съдът
възприема заключението на експерта по този въпрос , тъй като той установява ,че
не се касае за незаконно строителство само поради установените пороци и
недостатъци при издаване на строителните книжа и разрешения, а се касае за
строителство / застрояване на трите метра отстояние от съседния имот/, което е
недопустимо нито по действащите към момента на започване на строителството, нито
по действащите към настоящия момент норми.
Следователно
– установено е безспорно по делото , че се касае за незаконното строителство в
същинския смисъл на термина.
Както е
прието в съдебната практика и съобразно с указанията , дадени в отменителното
решение на ВКС установяването на обстоятелството , че се касае за незаконен
строеж не е достатъчно , за да се стигне до изводи за основателност на
негаторния иск.
В съдебната практика и теория е напълно изяснена природата на негаторния
иск - чл.109 от ЗС предоставя правната възможност на собственика
да иска прекратяване на всяко неоснователно действие или премахване на
създадено състояние, което му пречи да упражнява своето право.
Искът с правно основание чл.109 от ЗС предоставя правна защита на правото
на собственост срещу всяко пряко или косвено неоснователно въздействие,
посегателство или вредно отражение над обекта на правото на собственост, което
може и да не накърнява владението, но ограничава, смущава и пречи на
допустимото пълноценно ползване на вещта (имота). Ако източникът на
неоснователното въздействие е строеж в съседен имот, извършен от собственика му
или от трето лице, заинтересованият може да иска премахването на строежа, за да
бъде прекратено неоснователно създаденото състояние .
Неоснователни са доводите , изложени в писменото становище на процесуалния
представител на ответника , че с оглед изложените обстоятелства в изпълнение
указанията на съда , ищецът цели защита на своя постройка , която според
експертите представлява паянтов навес. Твърденията на ищеца са , че понеже
козирката навлиза в имота то при стичане на води от дъжд и сняг се застрашавала
тази постройка.
Правото на ищеца да защитава имота си по този ред се разпростира и върху
всички постройки и съоръжения в собствения му имот , като не следва в това
производство да се държи сметка за фактическото им състояние и законността им.
От въззивния съд са приети две заключения на експерти по искане на
страните.
Допустимостта на тези действия , съдът обосновава с допълването на доклада
след изпълнение указанията на касационната инстанция.
В заключението си експерта И. е при огледа е установила настоящото
състояние в имота на ищеца.
Установено е наличието на паянтова
постройка - дървен едноскатен навес, покрит с ламарина и керемиди с размери в план са
6.23/2.74 м. и височина било - 2.20 м.
Едноскатната
дървена конструкция на навеса е подпряна на съществуващите зидове: на изток -
едноетажната масивна сграда - кланнично помещение, на запад - съществуваща
постройка по страничната регулационната линия с УПИ VIII-2500, кв. 153,
подлежаща на събаряне, на север - на съществуващ ограден зид с УПИ VIII-2499, кв. 153 и съществуваща сграда в УПИ VIII-2499, кв. 153. На
север навесът е затворен с лека преградна стена от талашитени плоскости и дъски
и дървена дограма - прозорец и входна врата на дървена рамка. Към момента на
огледа постройката се използва като склад за отоплителни и неизползваеми
домакински материали и стопански инвентар. Навесът не е нанесен в кадастралния,
застроителния и регулационни планове на гр. Пещера, одобрени със Заповед № РД -
14.02.1144 от 04.12.1985 г. на Министерството на строителството и селищното
устройство и проекта за изменение на ЗРП, кв. 153, одобрен със Заповед №
4/07.01.1998 г. на кмета на Община Пещера. Ищецът е заявил, че за него няма
одобрени строителни книжа.
Според
заключението на този експерт новоизградената двуетажна сграда с партерен етаж
има трискатна дървена покривна конструкция с използваем таван и стоманобетонни
елементи, оформящи калкана от запад. Скатовете се отводняват от атмосферни води
чрез олуци и водосточни тръби.
Улукът, който се
намира на северния скат се включва във водосточна тръба, която се спира в
източния скат на съществуващата и предвидена за събаряне сграда в УПИ V-2500, кв. 153 по кадастралния, застроителния и регулационни планове на гр.
Пещера, одобрени със Заповед № РД - 14.02.1144 от 04.12.1985 г. на
Министерството на строителството и селищното устройство. Източният скат на
съществуващата и предвидена за събаряне сграда се отводнява с улук и водосточна
тръба, която преминава в съществуващата стара сграда и се включва в
канализацията.
Според експерта при
така проектираното и изпълнено отводнение на трискатна дървена покривна
конструкция с използваем таван на новопостроена сграда е осигурено отвеждане на
атмосферните води в имот 2500, така че да те да не оказват вредно въздействие
на имота на ищеца и намиращата се там второстепенна постройка, заключена между
съществуващата и предвидена за събаряне сграда в УПИ V-2500 и едноетажната
масивна сграда - кланнично помещение в УПИ VII-2497, кв. 153.
Според експерта новопостроената сграда не засенчва
дворното място на ищеца, като в тази част заключението на експерта е оспорено
от процесуалния представител на ответника.
Видно е от всички заключения по делото , както и от
снимките , приложени към заключенията на експертите ,че всъщност имота на
ищците , граничи с имота на ответника само в една малка част.
Незадоволителен е отговора на този експерт по въпросите относно
разположението на стрехата на построената в имота на ответницие жилищна сграда и налице ли е
съответно навлизане в имота на ищеца.
Поради това , съдът не възприема заключението на експерта , който не е
извършил собствени измервания и се
основава на заключението на експерта
арх.А.Х., в което се говори за допустими отклонения.
Именно поради това съдът е допуснал
изготвянето на заключение от експерт – геодезист.
Това заключение съдът възприема изцяло , като много компетентно и напълно
обосновано. За да изготви заключението експерта е извършил два
огледа на място.
При огледа в
имота на ищеца експерта констатира, че границата между имотите на ответника и
жалбоподателите е изцяло застроена със сгради. Ограждащите стени на сградите на
нивото на терена представляват материализираните имотни граници. Източната
имотна граница на имота на ответника е каменният зид (дялан камък) на старата къща в имота на ответниците. Южната имотна граница на имота
на ищеца са основно стари зидове, в това число и част от стар плет. Зидовете в
определени части са и стени на сграда в имота на трети лица, и около 25 см
представляват част от западната стена на новопостроената в имота на
жалбоподателите сграда – снимка приложение №2. Поради това, че зидовете са от
разнородни материали, неравни и криви, неизбежна е неточност при измерването
около 10 см.
Новата жилищна
сграда на жалбоподателите не навлиза в имота на ответника. Включително е
изрязана част от плочата на терасата на втория етаж. Стрехата над нея обаче
навлиза в имота на ответника – снимка приложение №6.
На
30.12.2020г. оглед е извършен и в двата имота, и са направени измервания с
нужната съвременна техника , както е обяснил експерта в съдебно заседание.
Данните от
измереното навлизане на покрива са показани на схема приложение №9. Стрехата
над терасата заедно с улука са на 1,09 м от стената на сградата. На схемата
относимите имотни граници са показани в синьо, а линията очертаваща покрива в
червено. Заключението на експерта е ,че е налице навлизане в имота на ищеца , като стрехата на
новопостроената сграда е разположена над имота на ищеца, а точното навлизане е
отразено на схема приложение №9,където
са показани размерите. В посока от изток на запад навлизането на стрехата,
включително улука, на сградата на жалбоподателите спрямо източната имотна
граница на имота на ответника е от 67 см до 74 см. В посока от юг на север
навлизането е от 19 см до 32 см спрямо южната имотна граница на имота на
ответника.
Експерта е дал
отговор и на въпросите , касаещи засенчването на имота на ищеца от
новопостроената сграда , с оглед и направеното оспорване на първото депозирано
заключение от експерта И..
Съгласно
§5, т.28 от ДР на ЗУТ
"Разположение на
жилищна сграда откъм по-благоприятната посока за ослънчаване" е
разположението на сградата при определяне на разстоянията до съседни сгради,
което съответства на следната степенуваност на географските посоки: юг;
югоизток и югозапад; изток; запад; североизток и северозапад; север. При
разположение, междинно на тези посоки, се приема по-близката географска посока.
Аналогичен е и текстът на чл.77 от Наредба №7 от 22.12.2003 г. за правила и
нормативи за устройство на отделните видове територии и устройствени зони.
Чл.32,
ал.2 от ЗУТ дефинира изискуемото разстояние между жилищни сгради на основното
застрояване през дъното на урегулиран поземлен имот – най-малко един път и
половина от височината на сградата, разположена откъм по-благоприятната посока
за ослънчаване. Новопостроената жилищна сграда е с височина Н=8,23 м, съответно
един път и половина височината е 12,34 м.
На
схема приложение №10 са показани благоприятните географските посоки за
ослънчаване и спрямо тях е нанесено изискуемото разстояние от новопостроената
сграда.
Разположението
на сградата е такова, че същата би могла да засенчва имота на ответника само в
сутрешните часове до около 11.
Новопостроената жилищна сграда в имота
на жалбоподателите е разположена източно и южно от югоизточния ъгъл на имота на
ответника. При това разположение сградата не засенчва имота на ответника от
изток. От изток засенчва съседния имот на трети лица. Частично засенчване може
да има от югоизток и юг в сутрешните часове до около 11 ч., като се има предвид
ориентацията на крайната западна стена на жилищната сграда, и че слънцето в 12
ч. на обед е точно на юг. В останалата част от деня новопостроената жилищна
сграда на жалбоподателите не засенчва дворното място на ответника.
Както е посочил експерта ,нормите
,касаещи осигуряването на слънчева светлина са насочени по-скоро към осигуряване
нормални условия за живот в жилищните сгради.
Засенчването на дворното място също би
могло да бъде пречка , стига собственика на имота да установи, че използва
дворното си място по предназначение и това използване се затруднява от липсата
на слънчева светлина.
Както пред първата инстанция , така и
пред въззивната са събрани и гласни доказателства. Пред
първоинстанционния съд е депозирал показания Г.Щ.Ж. .Според неговите показания в
началото новата къща на ответниците е била на разстояние около от три до пет
метра до стопанската постройка на ищеца. След известно време ответниците
изградили нова част и новата им къща се долепила до стопанската постройка на
ищеца. Според свидетеля новата сграда на ответниците засенчва дворното място на
ищеца. Стрехата е широка около метър и нещо и влиза в двора му, както и
застрашава стопанската постройка при обилен снеговалеж и лед.
От въззивната инстанция при
повторното разглеждане на делото са разпитани св.Щ. Д. и Д. Ю..
Първия свидетел депозира
показание идентични с тези на свидетеля , разпитан от първоинстанционния съд и
неговите показания следва да се кредитират , тъй като те се подкрепят и от
заключението на експерта Д. и от обясненията и в съдебно заседание по отношение
на оттичането на дъждовните води.
Експерта е изяснила ,че част
от дъждовните води от новата сграда се отвеждат върху покрива на стара сграда ,
пак в имота на ответниците и вече чрез покрива на тази стара сграда попадат в
имота на ищеца.Видно е и от изготвените от експерта снимки, че има един улук ,
поставен на покрива на новата къща, който отвежда водите на покрива на старата
къща и съответно от там е оттичането в имота на ищеца.
В съдебно заседание
процесуалният представител на ответниците по иска е заявил, че след огледа този
улук вече е премахнат и ищецът не е оспорил това твърдение.
Показанията на св.Ю. не
противоречат на изложеното до тук.
При така установената
фактическа обстановка , съдът намира предявения негаторен иск за основателен ,
но не в обема , в който е заявена защитата на права.
Безспорно се касае за
незаконен строеж ,но за да се произнесе по основателността на претенцията съдът
обсъди конкретните доводи за създавани пречки на ищеца да ползва собствения си
имот , съобразно предназначението му.
Третия подържат от ищеца довод
е ,че пречките за ползването на имота му се състоят в евентуално застрашаване
от бъдещо строителство в съседен имот на калкан с новопостроената сграда ,
което щяло да доведе до вредно въздействие
и ще затрудни реализирането на правото на собственост върху имота.
Не са събрани никакви
доказателства в подкрепа на този довод, а и следва да се посочи, че евентуално
строителство на калкан на тази сграда всъщност ще попада в друг имот и едва при
предприемането му ,ако са налице пречки за ищеца , той би вопъла да реализира
правата си по защита на своя имот.
Втория довод , обосноваващ
пречки от страна на ищеца за ползване на имота е този, че новопостроената
сграда засенчва имота му. Както е посочено по-горе има писани правила , касаещи
осигуряване осветеността на жилищни помещения. Засенчването на дворното място
,също би могло да бъде пречка за ползване на имота , която собственикът не е
длъжен да търпи , но за да се стигне до такива изводи е необходимо тези
твърдения да бъдат доказани- именно , че се касае за засенчване -прекомерно по
характера си и ,че това пречи на собственика да ползва дворното си място според
предназначението му.
В конкретния случай и двамата
експерти са единодушни, че поради разположението си , съобразно посоките на
света , новопостроената сграда не засенчва имота на ищеца.
Сградата е разположена източно и южно от
югоизточния ъгъл на имота на ответника, а само в тази част имотите на страните
мат обща граница. При това разположение сградата не засенчва имота на ответника
от изток. От изток засенчва съседния имот на трети лица. Частично засенчване
може да има от югоизток и юг в сутрешните часове до около 11 ч., като се има
предвид ориентацията на крайната западна стена на жилищната сграда, и че
слънцето в 12 ч. на обед е точно на юг. В останалата част от деня
новопостроената жилищна сграда на жалбоподателите не засенчва дворното място на
ответника.
Съобразявайки това , съдът намира, че
строителството на новата сграда не създава пречки за ищеца , като собственик на
имота по-големи от обичайните.
На първо място се подържа довода ,че
стрехата на новопостроения имот навлиза в имота на ищеца и при обилен
снеговалеж , лед и дъждовна вода застрашава стопанската му постройка.
Относно оттичането на дъждовни води е
установено по делото , че
новопостроената сграда има улуци, които отвеждат дъждовните води. Част от
дъждовните води от новата обаче се отвеждат върху покрива на стара сграда ,
пак в имота на ответниците и вече чрез покрива на тази стара сграда попадат в
имота на ищеца. Видно е и от изготвените от експерта снимки, че има един улук ,
поставен на покрива на новата къща, който отвежда водите на покрива на старата
къща и съответно от там е оттичането в имота на ищеца. В съдебно заседание
ответниците са заявили, че този улук вече е премахнат.
Безспорно е обаче ,че стрехата
на жилищната сграда навлиза в имота на ищеца. Тя е
разположена над имота на ищеца, а точното навлизане е отразено на схема приложение №9,където са показани
размерите. В посока от изток на запад навлизането на стрехата, включително
улука, на сградата на жалбоподателите спрямо източната имотна граница на имота
на ответника е от 67 см до 74 см. В посока от юг на север навлизането е от 19
см до 32 см спрямо южната имотна граница на имота на ответника.
Съгласно чл. 109 ЗС собственикът
може да иска прекратяване на всяко неоснователно действие, което му пречи да
упражнява своето право. В мотивите на ТР № 4 по т.д.№ 4/2015 г.,че от самия текст на разпоредбата е видно, че
двете задължителни условия за уважаването на иска са: неоснователността на
действията на ответника по негаторния иск и създаването на пречки за
собственика да упражнява правото си на собственост в неговия пълен обем. Или за
уважаване на негаторен иск ищецът следва
да докаже не само че е собственик на имота и че върху този имот ответникът е
осъществил неоснователно въздействие /действие или бездействие/, но и че това
действие или бездействие на ответника създава за ищеца пречки за използването
на собствения му имот по-големи от обикновените.
Следователно
и в конкретния случай следва да се извърши преценка кои въздействия са
по-големи от обикновените и поради това са недопустими, и такава преценка е
отделна за всеки казус.
Именно
поради това , изхождайки от заключенията на експертите и житейските норми ,
съдът прие, че частичното засенчване за определено време върху дворното място ,
на което не е придадено някакво специфично предназначение от обикновеното от
собственика , не надминава обичайните пречки.
Прието
е още обаче в цитираното тълкувателно решение, че понякога естеството на
извършеното от ответника нарушение е такова, че е ясно, че с него се пречи на
собственика да упражнява правото си в пълен обем. Например, такива са случаите,
в които в исковата молба се твърди и по делото е доказано, че ответникът
осъществява действия в собствения на ищеца имот или поддържа създадени в
резултат на такива действия състояния в имота, без да има облигационно, пълно
или ограничено вещно право или сервитут върху този имот. Тъй като правото на
собственост е абсолютно и неограничено право, което задължава всички трети лица
да се въздържат от каквито и да било въздействия върху собствения на ищеца
имот, а собственикът не е длъжен да търпи в имота си каквото и да било
действие, което се извършва без негово съгласие, самото пряко въздействие върху
имота на собственика, без негово представлява пречка и не необходимо да се доказват конкретни
неблагоприятни въздействия.
Навлизането
на стрехата на сградата на ответниците в имота на ищеца представлява именно
такова неоснователно въздействие и засягане на неприкосновената собственост.
Такова състояние той не е длъжен да търпи , без значение дали то създава или не конкретни пречки или в конкретния
случай – без значение дали дъждовните води са надлежно отведени или попадат в
имота на ищеца.
Именно
по отношение на тази част от строежа следва да бъде уважен негаторния иск,
тоест следва да бъде уважен за по-малко от поисканото.
Експерта
е обяснил в съдебно заседание ,че това е технически възможно – да се премахнат
само стрехите , без да се засяга останалата част от жилищната сграда.
Негаторния
иск следва да бъде уважен , като се осъдят ответниците да премахнат стрехите
,като за яснота и възможност за изпълнение следва да се отпрати км заключението
на експерта – Приложение№ 9 , което да се възприеме като неразделна част от
решението . Условно казано в останалата си част – за премахване на цялата
сграда иска е неоснователен.
Поради
естеството на спорното право се създават затруднения да се формира е диспозитив с такова
произнасяне , тъй като съдът е разпоредил премахване на цялата жилищна сграда.
За
яснота въззивният съд счита , че следва да отмени изцяло първоинстанционното
решение , да осъди ответника да премахне стрехите ,препращайки към заключението
на експерта и да отхвърли иска в останалата част- за жилищната сграда като
цяло.
Такъв
изход на спора поставя по усложнен начин и въпроса за делимостта на разноските, които съдът следва да се произнесе изцяло ,
като се има преддвид, се отменя
първоинстанционното решение..
Съдът
, отчитайки ,че ищецът защитава свое право на собственост , което според
изводите на въззивния съд все пак е застрашено намира ,че му се дължат както
разноските пред първата инстанция , така
и разноските направени във въззивното и касационното производство.
В производството
пред първоинстанционния съд те са посочени в решението и са в размер на 3306,30
лева , при първоначалното разглеждане от въззивната инстанция са в размер на
1000 лева, пред касационната инстанция разноските възлизат на 70 лева – внесени
държавни такси и при настоящото разглеждане на делото – 995 лева.
Съдът
счита , че тези разноски следва да бъдат присъдени на ищеца.
С
възстановяване на производството по въззивната жалба след постановяване на
отменителното решение от касационната инстанция е възстановена висящността и на
производството по частната жалба против определението на първоинстанционния съд
по реда на чл.248 от ГПК.
В
последното съдебно заседание пред първоинстанционния съд е представен списък на
разноски от представителя на ищеца. Представляващия ответниците адв. Б. не е
представил списък и изрично е заявил, че не желае да се запознае с представения
от процесуалния представител на ищеца списък на разноски .От него списък с
разноски е представен едва с писмената защита.
Във
въззивната жалба се атакува решението и в частта относно разноските ,като се
поставя въпроса за прекомерност на адвокатското възнаграждение.
С
обжалваното определение от 11.07.2018 година, съдът е оставил молбата, като
такава по чл.248 от ГПК без разглеждане , тъй като не е представен списък по
чл.80 от ГПК и съответно своевременно не е направено възражение за прекомерност.
Макар
и въззивният съд да се произнася изцяло по разноските , поради спецификата на
диспозитива на практика част от първоинстанционното , включително и в частта за
разноските е правилно и ,чрез диспозитива си въззивният съд го възпроизвежда ,
поради което дължи произнасяне и по частната жалба.
Въззивната частна жалба е неоснователна ,поради
съображенията , изложени от Районния съд , които следва да бъдат възприети
изцяло и определението – потвърдено.
Мотивиран
от изложеното Пазарджишки окръжен съд
Р
Е Ш И
ОТМЕНЯ решение №
540/03.05.2018 г., постановено по гр.д. № 205/2016 г. Пазарджишкият районен
съд, с което е осъдил Ф.А.А. и З.М.А., с адрес: *** да премахнат незаконно
построената жилищна сграда /нова/ в УПИ VІІІ-2499, 2500 в кв.153 по плана на
гр. П.и е присъдил разноски.
ОСЪЖДА Ф.А.А. и З.М.А., с адрес: *** да премахнат
СТРЕХАТА на незаконно построената
жилищна сграда /нова/ в УПИ VІІІ-2499, 2500 в кв.153 по плана на гр. П.в частта
, която попада в имота на С.Р.Б. с ЕГН ********** , собственик на УПИ
VII-2497 в кв.153 по плана на гр.П.,съобразно отразеното в Приложение № 9 от
заключението на експерта Ж.Д. , което да се счита неразделна част от настоящото
решение ,като ОТХВЪРЛЯ негаторния иск на С.Р.Б. против Ф.А.А. и З.М.А.
в останалата част.
ПОТВЪРЖДАВА
определение от 11.07.018 година ,постановено по гр.д.№ 205/2016 година
на РС Пазарджик.
Осъжда осъдил Ф.А.А. и З.М.А., с адрес: *** да
заплатят на С.Р.Б. с ЕГН **********,с посочен съдебен адрес *** сумата 5371,30 лева
,разноски по делото за всички инстанции.
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба
пред Върховен касационен съд в едномесечен срок от връчването му на страните.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 2.