РЕШЕНИЕ
№ 499
гр. Велико Търново, 15.12.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в публично заседание на осми
юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Евгений Пачиков
Членове:Ирена Колева
Любка Милкова
при участието на секретаря Галина Д. Занчева
като разгледа докладваното от Любка Милкова Въззивно гражданско дело №
20204100500934 по описа за 2020 година
Производството е по реда на чл.258 ал.1 и сл. от ГПК.
С Решение №260018/10.07.2020г., постановено по Гр. д.№3405/2019г. по описа на РС
– Велико Търново ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на „Т. – Ц.“ ЕООД със
седалище гр.В.Т., ЕИК .., че ДЪЛЖИ на „Г. А.“ ЕООД със седалище с.К., общ.Л., с ЕИК ..,
на основание чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 т.1 ГПК вр. чл.79 ал.1 ЗЗД вр. чл.327 ал.1 ТЗ и чл.86
ал.1 ЗЗД сумата от 2200лв. – главница, представляваща дължим остатък от продажната цена
на фуражен миксер „АLPER YK -6“ по договор за покупко – продажба на земеделска и
горска техника от 08.12.2017г., сумата от 157,06лв., представляваща законна лихва за забава
за периода от 16.12.2018г. до 29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 29.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, за които суми е издадена заповед за изпълнение №1195/09.09.2019г. по ч. гр.
д.№2651/2019г. по описа на ВТРС, като ОТХВЪРЛЯ предявените искове за главница за
разликата над уважения размер от 2200лв. до пълния предявен размер от 14662,40лв., както
и за лихва за забава върху главницата за горницата над уважения размер от 157,06лв. до
пълния предявен размер от 1046,70лв., като неоснователни и недоказани; ОСЪЖДА „Т. –
Ц.“ ЕООД със седалище гр.В. Т. ДА ЗАПЛАТИ на „Г. А.“ ЕООД със седалище с.К., сумата
от 235лв., представляваща направените в исковото производство съдебни разноски,
съразмерно с уважената част от иска, както и сумата от 153,53лв., представляваща
направените в заповедното производство съдебни разноски, съразмерно с уважената част от
1
иска; ОСЪЖДА „Г. А.“ ЕООД със седалище с.К., община Л., ДА ЗАПЛАТИ на „Т. – Ц.“
ЕООД със седалище гр.В.Т. сумата от 917,95лв. – сторените от ответника разноски в
исковото производство, съразмерно с отхвърлената част от иска.
В срока по чл.259 ал.1 от ГПК е постъпила въззивна жалба от ищеца по делото „Г. А.“
ЕООД със седалище с.К., община Л., чрез пълномощника му адв.Г.Г. – САК, против
първоинстанционното решение В ЧАСТТА, с която е отхвърлен частично иска за главница
за сумата от 2462,04лв. над уважения размер от 2200лв., която сума от 2462,04лв. - главница
е цената по фактурата и се явява разликата между цената по договора от 08.12.2017г. и
цената по фактурата от 13.12.2018г.; е отхвърлен частично иска за мораторна лихва за сумата
от 175,76лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 2462,04лв. за
периода от 16.12.2018г. до 29.08.2019г., над уважения размер мораторна лихва, и е
отхвърлена акцесорната претенция за законна лихва върху главницата от 2462,04лв., считано
от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението. Развити са оплаквания, че първоинстанционният съд е направил неправилни
и незаконосъобразни изводи относно приетите по делото факти за безспорни между
страните, поради което е и налице незаконосъобразен изход на делото в атакуваната част.
Твърди, че няма спор между страните, че с фактурата от 13.12.2018г. е обективирано
съгласие относно цената по сделката и че именно тази цена е отразена в счетоводството на
„Т - Ц“ ЕООД. Излага, че възприетото от първостепенният съд, че по – високата цена във
фактурата включвала и допълнителни уговорки се основава единствено на защитната теза на
противната страна, изразена за първи път едва в хода на настоящото производство. Твърди,
че допуснатата от купувача забава по договора за търговска продажба прави напълно
обяснимо да има равностойна престация, която страните да се съгласят да уговорят към
датата на оформянето на фактурата. Моли съда, да постанови съдебно решение, с което да
отмени първоинстанционното такова в обжалваната му частично отхвърлителна част, вместо
което постанови друго, с което приеме за установено спрямо „Т – Ц“ ЕООД, че дължи на „Г
А“ ЕООД и сумата в размер на 2462,04лв. - главница, сумата от 175,76лв., представляваща
законна лихва за забава за периода от 16.12.2018г. до 29.08.2019г. върху главницата
2462,04лв., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението
в съда – 29.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, за които суми е
издадена заповед за изпълнение №1195/09.09.2019г. по ч. гр. д.№2651/2019г. по описа на
ВТРС. Претендира присъждане на сторените съдебни разноски и пред двете инстанции за
уважената част, които разноски за въззивното производство са в размер на внесената ДТ.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК не е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на „Г
А“ ЕООД от насрещната страна – ответник „Т – Ц“ ЕООД.
В срока по чл.259 ал.1 ГПК е постъпила въззивна жалба срещу първоинстанционното
решение от ответника „Т – Ц“ ЕООД със седалище гр.В.Т, чрез пълномощника му адв.Ч. от
ВТАК, В ЧАСТТА, с която са уважени частично предявените по реда на чл.415 ал.4 вр.
чл.422 ал.1 ГПК обективно кумулативно съединени иск с правно основание чл.327 ал.1 ТЗ
вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД. Развити са оплаквания, че
2
първоинстанционният съд неправилно приема, че не може да се приложи тригодишният
срок по чл.197 ал.1 изр.2 ЗЗД, като обратното – от доказателствата по делото ставало ясно,
че ищецът е знаел за разминаването в обема на процесната вещ. Моли съда, да постанови
съдебно решение, с което да отмени първоинстанционното такова в обжалваната му
уважителна /посочена в жалбата като осъдителна, вместо установителна/ част, вместо което
постанови друго, с което отхвърли предявените искове. Претендира направените съдебни
разноски за двете инстанции, като за разноските във въззивното производство представя
списък по чл.80 ГПК.
В срока по чл.263 ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на въззивната жалба на
„ТЕДИ – ЦВЕТ“ ЕООД от насрещната страна – ищец – „Г А“ ЕООД чрез пълномощника му
адв.Г. Г. от САК, с който моли жалбата да бъде оставена без разглеждане, поради
недопустимост на искането за отмяна на решението в осъдителната част, какъвто
осъдителен диспозитив решението не съдържа, а в случай, че въззивната жалба бъде приета
за допустима, да бъде отхвърлена изцяло, като неоснователна. Намира единственият
посочен в жалбата довод за неправилност на решението в обжалваната му част за напълно
повърхностен, необоснован и недоказан, очевидно целящ единствено отдалечаване във
времето на изискуемостта на задължението и изпълнение на произтичащите от
неизпълнението негативни последици. Претендира присъждане на сторените във връзка с
жалбата разноски.
В СЗ „Г А“ ЕООД, чрез пълномощника си адв.Г. Г. – САК, поддържа въззивната си
жалба и моли да бъде уважена. Моли въззивната жалба на насрещната страна да бъде
оставена без разглеждане като недопустима, а в случай, че бъде приета за допустима – да
бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана. Релевира възражение по чл.78 ал.5 ГПК
за прекомерност на адвокатското възнаграждение, заплатено от насрещната страна и моли
да бъде редуцирано, в случай, че надхвърля минималния размер по НМРАВ.
В СЗ „Т. – Ц.“ ЕООД, чрез Р. Т. Г. – Управител и чрез пълномощника си адв.Ч. от
ВТАК, поддържа въззивната си жалба и моли да бъде уважена. Оспорва въззивната жалба на
насрещната страна – ищец и моли да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана, с
довод, че не дължи претендираната главница от 2462,04лв. - разлика в цената между
договора и фактурата, тъй като това е фактически уговорката за доставка на товарач, който
товарач не е доставен. Претендира разноски за въззивна инстанция, съгласно представен
списък по чл.80 ГПК.
Великотърновски окръжен съд, като съобрази становищата на страните и развитите
от тях доводи, и след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, приема за установено следното:
Въззивните жалби от страните са подадени в срок, от активно процесуално
легитимирани страни, срещу подлежащ на въззивно обжалване съдебен акт, поради което са
процесуално допустими. Неоснователно е възражението на „Г. А.“ ЕООД със седалище с.К.,
общ. Л., за процесуална недопустимост на въззивната жалба, подадена от „Т. - Ц.“ ЕООД,
3
по причина посочване в жалбата, че е насочена срещу първоинстанционното решение в
осъдителната му част, каквато няма. Посочването във въззивната жалба на „Т. – Ц.“ ЕООД,
че неин предмет е първоинстанционното решение в осъдителната част, при липса на
осъдителен диспозитив, не обуславя недопустимост на жалбата, доколкото е ясна волята на
въззивника, че атакува решението в неблагоприятната за него част, която в случая е
установителна, и с която са частично уважени предявените по реда на чл.422 ал.1 вр. чл.415
ал.4 ГПК иск по чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД и иск по чл.86 ал.1 ЗЗД, поради което
въззивната жалба на „Т. – Ц.“ ЕООД, е процесуално допустима и подлежи на разглеждане
по същество.
При извършената проверка по реда на чл.269 изр.1 от ГПК въззивният съд
констатира, че обжалваното първоинстанционно съдебно решение е валидно и допустимо в
обжалваните му части.
В необжалваната част от отхвърлителната такава, първоинстанционното решение е
влязло в законна сила на основание чл.296 т.2 ГПК.
При проверка за правилност на първоинстанционното решение в обжалваните му
части по реда на чл.269 изр.2 от ГПК в предметните предели, очертани с въззивните жалби,
въззивният съд счита, че подадените въззивни жалби, разгледани по същество, са
неоснователни и недоказани, а първоинстанционно решение в обжалваните му части е
правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.
Предмет на разглеждане по делото пред Районен съд – Велико Търново са били
предявени от „Г. А.“ ЕООД с.К., чрез пълномощника му адв.Гр. Г. от САК, против „Т. – Ц.“
ЕООД със седалище гр.В. Т. по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК в условията на
първоначално обективно кумулативно съединяване иск по чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1
от ЗЗД за сумата от 14 662,40лв., представляваща неплатено задължение по фактура
№2241/13.12.2018г., иск по чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 1046,70лв., представляваща
законна лихва за забава върху главницата от 16.12.2018г. до датата на подаване на
заявлението по чл.410 ГПК в съда – 29.08.2019г., ведно с акцесорна претенция за законна
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2019г.
до окончателното изплащане, които суми са предмет на издадена Заповед
№1195/09.09.2019г. по Ч. гр.д.№2651/2019г. по описа на ВТРС. Изложени са твърдения за
извършена между страните на 13.12.2018г. покупко – продажбена сделка, по силата на която
„Г. А.“ ЕООД е продал, а „Т. – Ц.“ ЕООД е закупил чисто нов фуражен миксер ALPER YK –
6 срещу цена от 21 662,40лв., която сделка е оформена с фактура №2241/13.12.2018г., в
която е отбелязан падеж на плащане на цената по сделката - два дни. Твърди се, че ищецът
– продавач е изпълнил задължението си да предаде на купувача вещта, която, съгласно
изготвен приемо – предавателен протокол е приета от купувача на същата дата, но
ответникът – купувач не е изплатил изцяло цената в уговорения двудневен срок, като е
извършил частични плащания на дати – 04.01.2019г. – сума в размер на 2000лв., на
08.01.2019г. – сума в размер на 2000лв., на 06.03.2019г. – сума в размер на 3000лв., общо
платени 7 000лв., и останала неплатена претендирана разлика в продажната цена в исковия
4
размер по иска за главница от 14 662,40лв. Допустимостта на предявените искове по реда на
чл.422 ал.1 ГПК се обосновава с твърдения за подадено възражение от длъжника срещу
издадена по реда на чл.410 ГПК заповед за изпълнение на парично задължение по Ч.гр.д.
№2651/2019г. по описа на ВТРС.
С подадения в срока по чл.131 ал.1 ГПК писмен отговор ответникът „Т. – Ц.“ ЕООД,
чрез пълномощника си адв.Ч. от ВТАК, е оспорил предявените искове по основание и по
размер с искане да бъдат отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани. Оспорил е
твърдяните в ИМ факти, позовавайки се, че видно от Договор за покупко – продажба на
земеделска и горска техника от 08.12.2017г. и разписка от 07.12.2017г. „Т. – Ц.“ ЕООД е
изплатило авансово по договора сумата от 10 000лв. и е останал остатък за плащане в размер
на 9 200лв. с вкл. ДДС, с твърдение, че последващо с няколко превода ответникът е заплатил
по банков път остатъка от продажната цена и към момента не дължи нищо на ищеца.
Твърди, че в противоречие с договора ищецът е предоставил на ответника фуражен миксер
ремарке, който не отговаря на техническите параметри – 6 кубика и е в лошо състояние, във
връзка с което управителя на ответното дружество многократно е водил спорове и е правил
възражения пред дружеството – ищец. В първо СЗ в първоинстанционното производство по
реда на чл.143 ал.3 ГПК ответникът е обосновал релевираното в срока за отговор свое
възражение на купувач за недостатъци на продадената движима вещ, с правото си по чл.195
ал.1 ЗЗД да иска намаляване на цената, с довод, че не дължи на ищеца неплатената разлика
от продажната цена от 2200лв., поради недостатъци на продадената вещ – продадена вещ с
обем 4 кубика при договорен обем от 6 кубика, и без самотоварещо устройство, което е
неразделна част от тази техника. В първо СЗ представляващият ответното ЕООД и негов
Управител лично е изложил твърдения, че при уговаряне предмета на продажбата товарача
към миксера е бил част от предмета на договора и затова е подписал процесната фактура
№2241/13.12.2018г. на по - висока цена, тъй като в нея се включва товарача и цената на
същия е разликата между стойността на договора и стойността на фактурата.
В първо СЗ в първоинстанционното производство ищецът, чрез адв.Г. – САК, във
връзка с ответното възражение за недостатъци на продадената вещ, се е позовал на изтеклия
период от време, с което по същество е направил възражение за изтекла погасителна давност
по чл.197 ал.1 ЗЗД.
Фактическата обстановка по делото е правилно изяснена от първоинстанционният
съд, като същият е съобразил всички събрани по делото писмени и гласни доказателства, в
т.ч. и изслушана СТЕ, и е достигнал по правилни изводи относно това какви факти се
установяват с тях, поради което настоящата въззивна инстанция възприема изцяло така
изяснената фактическа обстановка по делото и препраща към установената такава от
първостепенният съд.
Предмет на делото са предявени по реда на чл.415 ал.4 вр. чл.422 ал.1 ГПК в
условията на първоначално обективно кумулативно съединяване иск по чл.327 ал.1 ТЗ вр.
чл.79 ал.1 пр.1 ЗЗД за неплатена част от продажна цена по договор за търговска продажба,
иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за законна лихва за забава, ведно с акцесорна претенция за законна
5
лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2019г.
до окончателното изплащане, за установяване съществуването на вземането на ищеца за
исковите суми, съгласно издадена заповед по чл.410 ГПК по Ч. гр.д.№2651/2019г. по описа
на ВТРС, които, като предявени в срока по чл.415 ал.4 ГПК и във връзка с подадено в срок
възражение от длъжника срещу заповедта по чл.410 ГПК, са процесуално допустими.
Правните изводи на първоинстанционният съд, формирани въз основа на
установената от този съд фактическа обстановка, възприета от въззивната инстанция, са
правилни. Въззивната инстанция, възприема изцяло мотивите на първоинстанционният съд
за частична основателност на главният установителен иск за главница в размер на сумата от
2200лв. – главница, представляваща дължим остатък от продажната цена на фуражен миксер
„АLPER YK -6“ по договор за покупко – продажба на земеделска и горска техника от
08.12.2017г., за частична основателност на установителния иск за мораторна лихва за сумата
от 157,06лв., представляваща законна лихва за забава върху главницата от 2200лв. за
периода от 16.12.2018г. до 29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата,
считано от подаване на заявлението в съда – 29.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, както и за неоснователност на иска за главница за претендираната от ищеца
в повече от 2462,04лв. над уважения размер от 2200лв., както и за неоснователност на иска
за мораторна лихва в размер на 175,76лв. върху претендираната в повече от уважената
главница от 2462,04лв. за периода от 16.12.2018г. до 29.08.2019г., и за законна лихва върху
главницата от 2462,04лв., считано от датата на подаване на заявлението в съда – 29.08.2019г.
до окончателното изплащане на задължението, които са изчерпателни и са изцяло в
съответствие със закона, поради което и с оглед разпоредбата на чл.272 ГПК препраща към
тях.
Във връзка с оплакванията във възивните жалби въззивният съд излага следното:
Между страните по делото не е спорно, че са страни по възникнало между тях
правоотношение по търговска продажба с предмет – чисто нов фуражен миксер ремарке,
марка/модел ALPER YK -6 кубика, по което ищецът е продавач, а ответникът – купувач.
Няма спор и че предмет на сключения между страните Договор за покупко – продажба на
земеделска и горска техника от 08.12.2017г. и на подписаната процесна фактура
№**********/13.12.2018г. е една и съща движима вещ – процесния чисто нов фуражен
миксер ремарке, марка/модел ALPER YK -6 кубика. Спори се относно източника на
правоотношението по търговска продажба на процесната вещ. С оглед доказателствата по
делото съдът приема, че източник на възникналото между страните правоотношение по
търговска продажба на процесната вещ е сключения между страните Договор за покупко –
продажба на земеделска и горска техника от 08.12.2017г., който съдържа уговорките им,
досежно съществените елементи на покупко – продажбената сделка – предмет на
продажбата, уговорена продажна цена в размер на 19 200лв. с вкл. ДДС, от които авансово
са изплатени в брой от купувача на продавача 10 000лв. с вкл. ДДС преди подписване на
договора, съгласно разписка /л.16 от първоинстанционното производство/, а остатъкът от 9
200лв. с вкл. ДДС ще бъде изплатен по банков път от купувача на продавача, с падеж – до
6
30.08.2018г., който е настъпил преди подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда. При
наличието на сключен между страните писмен договор за покупко – продажба от
08.12.2017г., не могат да бъдат споделени доводите на ищеца, че процесната фактура
№**********/13.12.2018г. обективира сключен между страните договор за търговска
продажба на процесния чисто нов фуражен миксер ремарке, марка/модел ALPER YK -6
кубика, както и че отношенията между страните са окончателно уредени със същата. Следва
да се отбележи, че основание за плащане е сключеният между страните писмен договор за
покупко – продажба на земеделска и горска техника от 08.12.2017г. Процесната фактура
№**********/13.12.2018г., съставляваща първичен счетоводен документ, сама по себе си не
е основание за плащане, основанието за това безспорно е сключеният между страните
писмен договор за търговска продажба на процесната вещ, с който е уговорена продажна
цена в размер на 19 200лв. с вкл. ДДС и която съдът приема за продажна цена по сделката.
При липса на изричен писмен договор за търговска продажба, предвид неформалният му
характер, фактурата, преценена, с оглед и останалите събрани по делото доказателства, би
могла да служи като доказателство за установяване съществуването на възникнало
правоотношение по търговска продажба, в случай, че съдържа съществените му елементи,
която хипотеза обаче в случая не е налице, предвид наличието на сключен между страните
писмен договор за покупко – продажба от 08.12.2017г.
По делото не се доказва постигане на последващо съгласие между страните за
преуреждане на правоотношението по търговска продажба, в частност не се доказва
постигнато съгласие между страните за изменение – увеличаване на продажната цена на
процесната вещ от 19200лв. с вкл. ДДС на 21 662,40лв. с ДДС, за която е издадена
процесната фактура №**********/13.12.2018г. Противно на оплакванията във въззивната
жалба на „Г. А.“ ЕООД, липсва житейска и правна логика за договаряне увеличаване на
продажната цена на вещта повече от година след предаването й от продавача на купувача,
доколкото вещта, според свидетелските показания на В. У., е получена от купувача през
м.12.2017г., считано от когато е ползвана по предназначение. Фактът на отложено и
частично заплащане на продажната цена и допусната забава при плащането й от страна на
купувача би породил, с оглед чл.309а ал.1 ТЗ, ако не е уговорено друго, право на
обезщетение на кредитора в размер на законната лихва от деня на забавата, но с този факт
не би могло да се обясни твърдяното увеличение в продажната цена на вещта и то повече от
година след ползването й по предназначение от купувача, когато е и овехтяла. Действително
е налице признание от представляващия ответното ЕООД, че е подписал процесната фактура
на по - високата цена, но не поради преуреждане на отношенията относно размера на
продажната цена, а по причина, че в фактурата се включва хидравличната товарачна кофа
/товарач/, чиято цена, според купувача, е разликата между стойността на договора за
търговска продажба /19 200лв. с ДДС/ и стойността на фактурата /21 662,40лв. с ДДС/, в
размер на 2462,40лв. с ДДС /от които ищецът претендира 2 462,04лв./. Обясненията на
ответника – купувач кореспондират със свидетелските показания на В.Узунов, че купувачът
е искал да закупи повдигач, но не е договорена продажбата му, защото не е бил наличен,
както и със СТЕ, според която пазарната стойност на товарача към датата на сделката
7
/м.12.2017г./ е от порядъка на 2 820лв. без ДДС /3 384,00лв. с ДДС/, съизмерима с разликата
от 2462,40лв. с ДДС между стойността на договора за покупко – продажба и фактурата,
която разлика и завишена цена на процесния миксер правилно първоинстанционният съд е
приел, че се дължи на допълнителни уговорки между страните за закупуване от ответника на
хидравлична кофа /повдигач/, като фактът, че товарачът не е упоменат изрично в процесната
фактура не променя горният извод, с оглед останалите събрани и обсъдени по-горе
доказателства, кореспондиращи помежду си.
Неоснователно е и ищцовото твърдение, че подписването на процесната фактура
№**********/13.12.2018г. съставлява договор за обективна новация по смисъла на чл.107
ал.1 ЗЗД. Подновяването по смисъла на чл.107 ал.1 ЗЗД е способ за погасяване на
задълженията. Съгласно чл.107 ал.1 ЗЗД, задължението се подновява, когато се замени с
друго по съглашение с кредитора. Съгласно трайно установената съдебна практика, на която
се е позовал и първоинстанционният съд, новацията по естеството си предполага нов
елемент в състава на облигационното правоотношение, като разликата между старото и
новото задължение трябва да засяга някои от съществените му елементи. При обективната
новация новият елемент се отнася до предмета на задължението – при нея длъжникът поема
по споразумение с кредитора нов дълг с нов предмет или ново основание в замяна на
старото задължение. За да е релевантна, волята на договарящите страни за подновяване на
задължението по смисъла на чл.107 ЗЗД трябва да е изразена изрично и недвусмислено в
договора /споразумението помежду им, а не изведена по тълкувателен път. Подписването на
процесната фактура от 13.12.2018г. не носи белезите на договор за обективна новация по
смисъла на чл.107 ал.1 ЗЗД, тъй като не съдържа ясно и недвусмислено изявена воля на
страните за погасяване на задължението по договора за търговска продажба и за заменянето
му с ново задължение, различно по основание и предмет, и само по себе си изменение на
договора по отношение размера на задължението не съставлява обективна новация по
смисъла на чл.107 ал.1 ЗЗД, тъй като разликата между старото и новото задължение следва
да засяга или основанието на правоотношението или неговия предмет.
По изложените по – горе съображения, съдът приема, че уговорената продажна цена
по възникналото между страните от сключения между тях договор за покупко – продажба от
08.12.2017г. правоотношение по търговска продажба на чисто нов фуражен миксер ремарке,
марка/модел ALPER YK – 6 кубика е в размер на 19 200лв. с вкл. ДДС. Ищецът – продавач е
изправна по договора за търговска продажба страна, изпълнила задължението си да достави
стоката на купувача още през м.12.2017г., според гласните доказателства. От уговорената
продажна цена от 19 200лв. с вкл. ДДС, видно от признанието от страна на продавача на
неизгоден факт с подписването на договора от 08.12.2017г. и от двустранно подписаната от
страните разписка от 07.12.2017г., 10 000лв. с вкл. ДДС са изплатени от купувача преди
подписване на договора за покупко – продажба, извършени са три частични плащания от
купувача след издаване на фактурата от 13.12.2018г. – съответно на дати 04.01.2019г. /сума
в размер на 2000лв./, на 08.01.2019г. /сума в размер на 2000лв./, на 06.03.2019г. – сума в
размер на 3000лв., или общо платени 7000лв., предвид което неизплатеният дължим остатък
8
от уговорената продажна цена, с оглед настъпилия по договора преди подаване на
заявлението по чл.410 ГПК падеж на задължението /до 30.08.2018г./, е в доказан размер от 2
200лв. с вкл. ДДС, в който предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.327 ал.1 ТЗ се
явява основателен и доказан и следва да бъде уважен, ведно с акцесорната претенция за
законна лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението по чл.410 ГПК в съда –
29.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, както и се явява основателен и
доказан и следва да бъде уважен и предявеният по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.86 ал.1
ЗЗД върху уважената главница от 2 200лв. за периода от 16.12.2018г. /с оглед
диспозитивното начало в процеса/ до 29.08.2019г. в доказан размер от 157,06лв., определен
от съда по реда на чл.162 пр.1 от ЗЗД по своя преценка, с помощта на електронен
калкулатор за изчисляване на законна лихва, респ. първоинстанционното решение в
обжалваната му от ответника „Т.– Ц.“ ЕООД уважителна установителна част, като правилно
и законосъобразно, следва да бъде потвърдено.
По изложените по – горе съображения, и след като приема, че уговорената продажна
цена по правоотношението между страните за търговска продажба на процесната вещ е в
размера от 19200лв. с вкл. ДДС по договора за покупко – продажба от 08.12.2017г., а не
съгласно фактура №**********/13.12.2018г., то не съществува парично вземане на ищеца
против ответника за неизплатена продажна цена в претендираният размер от 2462,04лв., над
присъдения от 2200лв., формиран като претендирана разлика между цената по договора от
08.12.2017г. и цената по фактурата от 13.12.2018г., възлизаща на 2462,40лв., поради което
предявеният от ищеца по реда на чл.422 ал.1 ГПК иск по чл.327 ал.1 ТЗ вр. чл.79 ал.1 пр.1 от
ЗЗД за неизплатена продажна цена от 2462,04лв. следва да бъде отхвърлен като
неоснователен и недоказан, както и следва да предвид акцесорният им характер, следва да
бъдат отхвърлени като неоснователни и недоказани и предявеният по реда на чл.422 ал.1
ГПК иск по чл.86 ал.1 ЗЗД за сумата от 175,76лв., представляваща законна лихва за забава
върху главницата от 2462,04лв. за периода от 16.12.2018г. до 29.08.2019г., и акцесорната
претенция за законна лихва върху главницата от 2462,04лв., считано от подаване на
заявлението в съда – 29.08.2019г. до окончателното изплащане на задължението, в която
отхвърлителна обжалвана от ищеца „“Г. А.“ ЕООД част първоинстанционното решение е
правилно и законосъобразно и като такова следва да бъде потвърдено.
Неоснователни са оплакванията във въззивната жалба на ответника „Т. – Ц.“ ЕООД за
недължимост на 2 200лв. – главница, представляваща остатък от продажната цена на
фуражен миксер по договор от 08.12.2017г., сумата от 157,06лв. – законна лихва върху
главницата от 2 200лв. за периода от 16.12.2018г. до 29.08.2019г., ведно със законната лихва
върху главницата от 2 200лв., считано от подаване на заявлението в съда – 29.08.2019г. до
окончателното изплащане на задължението, досежно които установителните искове са
частично уважени, поради релевирано в срока за отговор на ИМ по чл.131 ал.1 ЗЗД
възражение от купувача за недостатъци на вещта и упражнено чрез възражение искане на
купувача по чл.195 ал.1 ЗЗД за намаляване на цената, което не е погасено по давност,
доколкото спрямо него е приложим тригодишният срок по чл.197 ал.1 изр.2 ЗЗД, тъй като
9
продавачът съзнателно е премълчал недостатъка. Съгласно чл.193 ал.1 ЗЗД, продавачът
отговаря, ако продадената вещ има недостатъци, които съществено намаляват нейната цена
или нейната годност за обикновеното или за предвиденото в договора употребление. Една
от алтернативно предвидените възможности за купувача, съгласно чл.195 ал.1 ЗЗД, в
случаите, в които продавачът отговаря съгласно чл.193 ЗЗД, е да задържи вещта и да иска
намаляване на цената, което искане за намаляване на цената, допустимо релевирано в случая
чрез възражение, подлежи на погасителна давност по чл.197 ЗЗД и не може да се уважава
след установените срокове от същия или въз основа на него, ако продавачът се е позовал на
погасителната давност, каквото позоваване на погасителна давност е направено от
продавача в първо СЗ. В процесният случай предметът на сключеният между страните на
08.12.2017г. договор за покупко – продажба е чисто нов фуражен миксер ремарке,
марка/модел ALPER YK – 6 кубика, като в договора не е посочен изрично обема на
металния бункер /“ремаркето“/ на фуражния миксер ALPER YK – 6 кубика. Видно от
изслушаната в първоинстанционното производство СТЕ, съгласно техническата
документация и резултатите от огледа, вертикален фуражен миксер ALPER YK – 6 кубика и
наличния при ответника по делото вертикален фуражен миксер марка ALPER са с едни и
същи обеми на металния бункер /“ремаркето“/. Действително, установява се от СТЕ, че
обема на металния бункер на процесния фуражен миксер е 4,52 м3 /без отчитане обема на
шнека, монтиран на дъното/, а съответно с отчитане обема на шнека, монтиран на дъното,
последния, според заявеното от ВЛ в СЗ пред РС, е не повече от 1/5 от кубичния метър или
0,2 м3, е 4,72 м3. Видно от СТЕ, вследствие наличието на надстройката, монтирана върху
контура на горната основа, обема на металния бункер /“ремаркето“/ на процесния фуражен
миксер може да бъде увеличен с до 1 м3 или е общо 5,72 м3 /4,52 м3 +0,2м3+1м3= 5,72 м3/,
като отклонението до 6 кубика е незначително. От друга страна, не е доказано от ответника,
наличието на това отклонение в обема на металния бункер /„ремаркето“/ на процесния
фуражен миксер съществено да намалява продажната му цена, установено е също, че вещта
е ползвана от купувача по предназначение от сключване на договора, т.е. това отклонение
не е намалило съществено годността на вещта за обикновеното или за предвиденото в
договора употребление, поради което не се касае до недостатък по смисъла на чл.193 ал.1
ЗЗД. Дори и да се приеме обаче, че е налице недостатък по смисъла на чл.193 ал.1 ЗЗД и че
същият е съществен, то тогава заявеното в процеса на 15.01.2020г. в първо открито СЗ пред
РС чрез възражение искане на купувача по чл.195 ал.1 ЗЗД е направено след изтичане на
шест месечният давностен срок по чл.197 ал.1 изр.1 ЗЗД от сключване на писмения договор
за покупко - продажба от 08.12.2017г. на движима вещ и с оглед позоваването от продавача
на погасителната давност, е погасено по давност и като такова следва да бъде отхвърлено,
респ. ответникът – купувач дължи на продавача неизплатения остатък от уговорената
продажна цена от 2200лв., и следващите се върху него присъдени с първоинстанционното
решение законна лихва за забава от 157,06лв. върху главницата от 2200лв. за периода от
16.12.2018г. до 29.08.2019г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
подаване на заявлението в съда – 29.08.2019г. до окончателното изплащане на
задължението, до които размери предявените от ищеца установителни искове за главница,
10
мораторна и законна лихви се явяват частично основателни и доказани и следва да бъдат
уважени.
Неоснователно е оплакването във въззивната жалба на ответника „Т. – Ц.“ ЕООД, че
продавачът съзнателно е премълчал недостатъка, поради което в случая е приложим
тригодишният давностен срок по чл.197 ал.1 изр.2 ЗЗД. По делото от ответника, в чиято
тежест е, не е доказано, че ищецът – продавач съзнателно е премълчал недостатъка, за да се
приеме, че е приложим тригодишният давностен срок по чл.197 ал.1 изр.2 ЗЗД от
продажбата на движима вещ и че искането на купувача за намаляване на цената не е
погасено по давност. Според обясненията на ВЛ по СТЕ в СЗ, дадени пред РС,
производителят е посочил в неговия интернет сайт, че обемът на процесната машина е 6
куб. м., следователно продавачът няма как да е знаел недостатъка при сключване на
продажбата и съзнателно да го е премълчал, за да е приложим тригодишният давностен срок
по чл.197 ал.1 изр.2 ЗЗД. Липсват и доказателства приложимият шест месечен давностен
срок по чл.197 ал.1 ЗЗД да е продължен със съгласие на страните, съгласно диспозитивното
правило на чл.197 ал.1 изр.3 ЗЗД.
Поради съвпадение в изводите на двете инстанции, първоинстанционното решение в
обжалваните му от страните частично уважителна /установителна/ и частично
отхвърлителна части се явява правилно и законосъобразно и следва да бъде потвърдено,
респ. въззивните жалби отхвърлени изцяло, като неоснователни и недоказани.
По разноските:
Предвид оставяне без уважение на въззивните жалби на страните, не се налага
преразглеждане на отговорността им за съдебни разноски за първоинстанционното
производство.
Изходът по въззивната жалба на „Г. А.“ ЕООД обуславя неоснователност на
претенцията му за присъждане на съдебни разноски във въззивното производство, направени
във връзка с подадената от него жалба, а именно само за внесена ДТ, и същата следва да
бъде отхвърлена.
С оглед отхвърляне на въззивната жалба на „Т. – Ц.“ ЕООД, ответник - жалба „Г. А“
ЕООД има право на съдебни разноски, но доколкото по делото липсват доказателства да е
направил такива във връзка с тази жалба /в т.ч. липсват доказателства и за заплатено адв.
възнаграждение, каквото и не се претендира/, разноски не следва да му бъдат присъждани.
Изходът по въззивната жалба на „Т. – Ц.“ ЕООД обуславя неоснователност на
претенцията му за присъждане на съдебни разноски във въззивното производство, направени
във връзка с подадената от него жалба / в размер на внесената ДТ от 47,14лв. и на ½ от
заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно Договор за правна защита
и съдействие от 08.06.2021г., доколкото в договора не е уговорено друго относно размера на
дължимото от въззивника и уговорено адвокатско възнаграждение за защита по жалбата му
и за защита по въззивната жалба на насрещната страна / и същата следва да бъде
отхвърлена.
11
С оглед отхвърляне изцяло на въззивната жалба на „Г. А.“ ЕООД, на ответника по
същата „Т. – Ц.“ ЕООД се следват направените във въззивното производство съдебни
разноски за защита по тази жалба в доказан размер от 275лв., изчислен като ½ от
заплатеното адвокатско възнаграждение за един адвокат, съгласно договор за правна защита
и съдействие от 08.06.2021г., доколкото в договора не е уговорено друго относно размера на
уговореното адвокатско възнаграждение за защита по своята и за защита по въззивната
жалба на насрещната страна /, които разноски следва да бъдат възложени в тежест на
насрещната страна. Неоснователно е възражението на „Г. А.“ ЕООД по чл.78 ал.5 ГПК за
прекомерност на заплатеното от „Т. – Ц.“ ЕООД адвокатско възнаграждение от 550лв.,
съобразно действителната фактическа и правна сложност на делото, доколкото същото е в
размер, по - нисък от минималния от 579,64лв., предвиден в чл.7 ал.2 т.2 от Наредба
№1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.
Водим от горното и на основание чл.271 ал.1 пр.1 от ГПК, Великотърновският
окръжен съд,
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260018/10.07.2020г. , постановено по Гр.д.
№3405/2019г. по описа на РС – Велико Търново, В ОБЖАЛВАНИТЕ МУ от страните
ЧАСТИ.
ОСЪЖДА „Г. А.“ ЕООД със седалище и адрес на управление с.К. .., ул.“О.“ №..,
община Л., с ЕИК ..., ДА ЗАПЛАТИ на „Т. – Ц.“ ЕООД със седалище и адрес на
управление гр.В. Т., ул.“Н. Г.“ №.., вх.., с ЕИК .., сума в размер на 275 лв. /двеста
седемдесет и пет лева/, представляваща направени съдебни разноски във въззивното
производство във връзка с отхвърлената въззивна жалба на „Г. А.“ ЕООД.
На основание чл.280 ал.3 т.1 от ГПК решението не подлежи на касационно
обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12