РЕШЕНИЕ
№ 1
гр. В., 09.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОС – В. в публично заседание на четиринадесети декември през две
хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:С.Ж.С.
при участието на секретаря А.А.Т.
като разгледа докладваното от С.Ж.С. Гражданско дело № 20221300100020
по описа за 2022 година
Исковете са с правно основание чл.422 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ, във вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Производството по делото е образувано по искова молба на „Ю., ЕИК*,
представлявано от МВ- прокурист и ПНД- изпълнителен директор, представлявано от
Адвокатско дружество "Ч., П. и И." с БУЛСТАТ * чрез адвокат Х. И. от САК, със съдебен
адрес: гр.С., ул. “ТУ” № *, ет. *, с която срещу „ЕЕ*“ ООД, ЕИК * със седалище и адрес на
управление: гр. В., ул. „П.“ №*, обл.В. представлявано от РС Ц.а –управител, П. Л. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул.„П.“ №*,обл.В., Л. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.
„П.“ №8,обл.В. и Л. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „КФ“ №*, обл.В. са
предявени установителни искове по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК във вр.с чл. 430, ал. 1 ТЗ и чл.
79 и чл.86 от ЗЗД, че имат задължение към „Ю. произтичащи от ДОГОВОР ЗА БАНКОВ
КРЕДИТ, ПРОДУКТ „Б.К.“ №BL 14081 от 17.04.2008г. присъдено със заповед за
изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 28.01.2021
г. както и изпълнителен лист от 28.01.2021 г., по описа на РАЙОНЕН СЪД В., в общ размер
на 85 317,60 евро /осемдесет и пет хиляди триста и седемнадесет евро и шестдесет цента/ и
188,00 лв. /сто осемдесет и осем лева/, от който главница: 74 157,85 евро (седемдесет и
четири хиляди сто петдесет и седем евро и осемдесет и пет цента), ведно със законна лихва
от 28.01.2021г., договорна лихва за редовен кредит: 8611,91 евро /осем хиляди шестстотин и
единадесет евро и деветдесет и един цента/ за период от 22.07.2019г. - 15.12.2020г.,
мораторна лихва: 297,94 евро /двеста деветдесет и седем евро и деветдесет и четири цента/
за период от 21.07.2019г. - 13.03.2020г., мораторна лихва в размер на : 2238,71 евро /две
хиляди двеста тридесет и осем евро и седемдесет и един цента/ за период от 14.05.2020г. -
25.01.2021г., такси в размер на 20,00 лв. /двадесет лева/ за период от 10.10.2019г. -
25.01.2021г., застраховки в размер на: 11.22 евро /единадесет евро и двадесет и един цента/
за период от 02.04.2020г. до 25.01.2021г., разноски по кредит в размер на: 168,00 лв, /сто
шестдесет и осем лева/, както и реализираните в хода на ч.гр.д. № 145/2021 г., по описа на
РАЙОНЕН СЪД В., съдебно-деловодни разноски в размер на 3341,09 лв. (три хиляди триста
1
четиридесет и един лева и девет стотинки) - платена държавна такса, както и 3642,98 лв.
(три хиляди шестстотин четиридесет и два лева и деветдесет и осем стотинки) - адвокатско
възнаграждение.
Подържа се в исковата молба, че на 17.04.2008г. е сключен ДОГОВОР ЗА БАНКОВ
КРЕДИТ, Продукт „Б.К.“ № ВL14081 между „ЮБ” АД от една страна и „ЕЕ*“ ООД, ЕИК *
от друга, по силата на който Банката е предоставила на кредитополучателя сума в размер на
100 000,00 евро. Крайният срок за ползване и погасяване на кредита е 240 месеца, считано
от датата на откриване на заемната сметка. Съгласно чл. 1 от Договор и Приложение от
29.04.2008г., неразделна част от договора, заемната сметка била открита на датата на
подписване на приложението - 29.04.2008г. Кредитът бил усвоен по разплащателната сметка
на „ЕЕ*“ ООД, разкрита в Банката и съгласно чл. 2, ал. 2 от договора, което било видно от
приложеното банково бордеро.
Излага се, че с предоставяне на заемната сума по сметката на кредитополучателя
банката изпълнила изцяло задължението си по сключения договор за кредит.
Посочва се, че към договор за банков кредит били сключени съответно: АНЕКС №1
от 28.04.2011 г., АНЕКС № 2 от 14.05.2012г., АНЕКС № 3 от 17.06.2013г. и АНЕКС № 4 от
13.06.2014г., които са неразделна част към договора.
Поддържа се, че съгласно чл. 8а от АНЕКС № 1 към договора П. Л. И., с ЕГН
**********, Л. Ц. Ц. с ЕГН **********, и Л. П. И. с ЕГН **********, са се задължили да
отговарят солидарно с кредитополучателя „ЕЕ*“ ООД, за задълженията му относно
погасяване на кредита.
Излага се, че съгласно чл. 2 от Анекс № 1 от 28.04.2011г. кредитополучателят е дал
своето безусловно съгласие, оправомощил и упълномощил банката служебно да преоформи
съществуващите, но неплатени към датата на сключване на анексите просрочия, чрез
натрупването им към редовната главница по кредита. След извършеното преоформяне
общият отпуснат кредит е в размер на 102 865,84 евро.
Посочва се, че задълженията по банковата сделка се погасявали съгласно чл. 4 от
АНЕКС № 4 от 13.06.2014г. към договора от кредитополучателят съгласно погасителен
план.
Твърди се, че съгласно чл. 3 от АНЕКС № 4 от 13.06.2014г. към договора за банков
кредит, кредитополучателят дължи на банката годишна лихва за предоставения кредит,
която включва действащия базов лихвен процент - малки фирми (БЛПМФ) за евро, обявен
от банката, намален с 2.9 пункта.
При просрочие на повече от 60 дни, на която и да е дължима погасителна вноска,
лихвената надбавка се увеличава като кредитополучателят дължи лихва в размер на 10.9%
/десет цяло и девет десети/ процента, равна на действащия базов лихвен процент - малки
фирми (11.15% БЛПМФ за евро), обявен от банката, намален с 0.25 /нула цяло и двадесет и
пет стотни/ пункта, като увеличението на надбавката е валидно за целия остатъчен срок по
кредита.
Поддържа се, че съгласно чл. 6, ал.1 от договор за банков кредит кредитополучателя
дължи на банката такса одобрение в размер на 1.5% върху размера на кредита, но не по-
малко от 200 лв. или равностойността им във валутата, посочена в чл. 1 от договора.
Излага се, че в изпълнение на чл. 6 от ЗМДВИП / обн. ДВ, бр. 28/24.03.2020г./ през
периода от 13.03.2020г. до 13.05.2020г. по договор за кредит не се начисляват лихви за
забава и неустойки и прави уточнение и подробна разбивка на дължимата мораторна лихва
за периоди, както следва: Мораторна лихва, дължима за периода от 21.07.2019г. до
13.03.2020г. възлиза в размер на: 297,94 евро; Мораторна лихва, дължима за период от
14.05.2020г. до 25.01.2021 г., възлиза в размер на: 2 238.71 евро.
Посочва се, че по силата на чл. 23, ал. 1 от ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ,
2
кредитополучателят се е задължил, преди ползване на кредита, да представи в банката
застрахователна полица, прехвърлена в нейна полза, съгласно която ипотекираните и
заложените вещи са застраховани в полза на банката, като при погиването или
повреждането им, банката има право да се удовлетвори предпочтително от
застрахователната сума.
Излага се, че кредитополучателят е поел задължение да отговаря с цялото си
имущество за неизпълнение на задълженията си по договор и за пълния размер на щетите,
причинени на банката от неизпълнение на договора, а съгласно чл. 25 от договора,
включително и за разходите по трансформацията на кредита в изцяло изискуем преди
крайния му срок, както и разноските, свързани с организиране и провеждане на
принудителното изпълнение по сделката,съгласие с чл. 11 от договора.
Поддържа се, че длъжниците не са изпълнили договорните задължения за заплащане
на дължимите погасителни вноски по кредита,произтичащи от чл. 4 от АНЕКС № 4 от
13.06.2014г. към договора.
Излага се, че съгласно чл. 26, подт. Г) и чл. 27, подт. В) от договора, при допуснато
просрочие на погасителна вноска по кредита, в случая вноска с падеж 22.07.2019г., банката
обявява цялото задължение за предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на
договора.
Посочва се, че длъжниците били уведомени за настъпилата предсрочна изискуемост
на вземането по банковата сделка с връчването на всеки на Покана-уведомление на ЧСИ СН
с peг. № 898, връчени на 15.12.2020г. и на 25.11.2020г.
Излага се, че на 28.01.2021г. „ЮБ” АД подало заявление за издаване на заповед за
изпълнение въз основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК, допускане на незабавното й
изпълнение и издаване на изпълнителен лист, за което са заплатени съответно 3341,09 лв.
(три хиляди триста четиридесет и един лева и девет стотинки) - платена държавна такса,
както и 3642,98 лв. (три хиляди шестстотин четиридесет и два лева и деветдесет и осем
стотинки) - адвокатско възнаграждение, и по което е образувано ч.гр.д. № 145/2021 г., по
описа на РАЙОНЕН СЪД В.. По подаденото заявление са издадени заповед за изпълнение
на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК, както и изпълнителен
лист, по описа на РАЙОНЕН СЪД В. срещу Кредитополучателите.
Излага се още, че въз основа на издадената заповед за изпълнение на парично
задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК от 28.01.2021 г. както и изпълнителен
лист от 28.01.2021 г., по описа на Районен съд-В. срещу длъжниците е образувано изп. д.№
374 от 2021 г., по описа на ЧСИ СН.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК „ЕЕ*" ООД, П. Л. И., Л. Ц. Ц., и Л. П. И., възразили
писмено срещу заповедта за изпълнение, както и поради неизплатените парични
задължения, произтичащи от договор за банков кредит и направените съдебно-деловодни
разноски по ч.гр.д. № 145/2021 г., по описа на Районен съд-В. обуславяли правния интерес
от настояощто дело.
Иска от съда да постанови решение с което да уважи предявените искове за
установяване на вземанията му. Представя доказателства и прави доказателствени искания.
Иска присъждане на съдебно-деловодни разноски за настоящото производство.
В законния едномесечен срок по чл.131 ГПК от ответниците - „ЕЕ*" ООД, П. Л. И.,
Л. Ц. Ц. и Л. П. И. е постъпил отговор на исковата молба, с който оспорват предявените
искове по основание и размер.
Ответниците не оспорват сключването на валиден договор за банков кредит по който
ищцовото дружество е предоставило на ответника „ЕЕ*'' ООД кредит в размер на 100 000
евро, която сума е напълно усвоена от кредитополучателя. Не оспорват обстоятелството, че
3
с Анекс № 1 от 28.04.2011г. към договора, ответниците П. Л. И., Л. П. И. и Л. Ц. Ц. са се
задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя „ЕЕ*” ООД за задълженията по
погасяване на кредита. Не оспорват получаването на покана-уведомление, връчени им чрез
ЧСИ СН с рег.№ 898, за обявяване на предсрочната изискуемост на кредита.
Твърдят, че вземането по Заповед за изпълнение на парично задължение от
28.01.2021г., издадена по ч.гр.д.№ 145/2021г. на ВРС не е изискуемо, тъй като не били
редовно уведомени от заявителя „ЮБ” АД за обявяването на кредита за предсрочно
изискуем.
Навеждат се възражения, че ищецът не е упражнил надлежно правото си да обяви
кредита за предсрочно изискуем в законоустановената форма, като уведомлението за
обявяване на предсрочната изискуемост следвало да е ясно и недвусмислено в същата
степен, както и извлечението от сметка. В представените от ищеца покана-уведомление,
връчена им чрез ЧСИ СН с рег.№ 898, не са описани падежа и размера на вноските, които не
са заплатени, нито възнаградителната лихва и заемните такси, които са предсрочно
изискуеми, а вписаната в поканата сума не съответства на тази в заявлението и в
извлечението от сметка.
Излагат още, че банката е отправила до тях формално съобщение за изискуемост.
Посочват, че в покана-уведомление, за която ищецът твърдял, че представлявала изявление
за обявяване на предсрочна изискуемост, се сочило единствено размерът на отпуснати
кредити, без да се съдържат никакви данни относно размера на непогасените задължения,
конкретизирани по отделни пера. Липсвала информация, която да отразява фактическото
състояние на задължението. Направеното изявление не възпроизвеждало реално
съществуващи записвания по счетоводната сметка, от които да може да се проследи
движението на средствата по нея и да се прецени дали е налице неиздължаване и на кои
конкретно месечни вноски от кредитополучателя, датите на техните падежи, както и
действителния размер на вземането.
Поддържа се, че дори с депозирането на исковата молба този порок не е отстранен,
тъй като съгласно т.18 от Тълкувателно решение № 4/18.06.2014г. на ВКС по тълк. дело №
4/2013г., ОСГТК, предсрочната изискуемост в хипотезата на чл.422 от ГПК следва да е
настъпила преди подаване на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК.
Навеждат възражение, че дължимите суми по сключения Договор за банков кредит,
били изчислени неточно и въз основа на нищожни клаузи, съдържащи се в първоначалния
договор и в анексите към него, както и в Общите условия на банката. В случая спрямо тях-
физическите лица била приложима защитата, предвидена в ЗЗП.
Излагат, че с процесния договор не били уговорени правилата за определяне на
възнаградителната лихва. Договор и анексите към него, не определяли по никакъв начин и
при какви условия се извършва промяна на базовата лихва, на таксите и комисионните.
Прави възражение за погасени по давност вземания за договорна и мораторни лихви
за периода от сключване на договора за банков кредит 17.04.2008г. до 28.01.2018г.,
съобразно датата на депозиране на заявлението по чл.417, т.2 от ГПК, с отговора прави
възражение срещу всички като погасени по давност.
С отговора не са представени доказателства. Правят доказателствено искане. Искат
присъждане на направените по делото разноски.
По делото са събрани писмени доказателства. Приложено е и прието ч.гр.д.
№145/2021г на ВРС.
4
При тези данни съдът приема за установено следното от фактическа страна:
Страните в настоящето производство не спорят относно въведените от ищeца, с
исковата молба, обстоятелства относно: Сключването на 17.04.2008г. на ДОГОВОР ЗА
БАНКОВ КРЕДИТ, ПРОДУКТ „Б.К.“ № BL14081 , по който ищцовото дружество е
предоставило на ответника „ЕЕ*'' ООД кредит в размер на 100 000 евро, по банковата му
сметка в същата банка на 29.04.2008г. и неговото съдържание. Съгласно чл.1 от договора,
целта на предоставената заемна сума е за посрещане на извънредни, нерегулярни нужди от
оборотни средства. Срок за ползване и погасяване на кредита е 240 месеца, считано от
датата на откриване на заемната сметка. Погасяването е съгласно приложения към договора
погасителен план и платими вноски на всяко 21-во число на месеца, следващ месеца на
откриване на заемната сметка.
Със сключения между страните по делото Анекс № 1 от 28.04.2011г. към договора за
банков кредит, ответниците П. Л. И., Л. П. И. и Л. Ц. Ц. и на основание чл.101 от ЗЗД са се
задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя „ЕЕ*” ООД за задълженията по
погасяване на кредита съгласно договора и анексите към него. Към така сключения договор
за банков кредит, впоследствие между страните са сключени и АНЕКС № 2 от 14.05.2012г.,
АНЕКС № 3 от 17.06.2013г. и АНЕКС № 4 от 13.06.2014г.
Задълженията по договора за кредит от ответниците се погасява съгласно чл. 4 от
АНЕКС № 4 от 13.06.2014г. съгласно погасителен план /приложен на л.30 от делото/ на 240
месечни вноски платими на 21-во число, с първоначална -21.05.2008 и последна на
29.04.2028г.
В чл.4 от договора е уговорена дължимата лихва по кредита от кредитополучателя за
предоставения кредит, която включва действащият базов лихвен процент — малки фирми
(БЛПМФ) за евро, обявен от банката /кредитора/, който не подлежи на договаряне и
промените в него стават незабавно задължителни за страните, като към датата на подписване
на договор е в размер на 9 (девет) процента.
Съгласно чл.5 от договора при просрочие на дължимите погасителни вноски по
кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя
лихва по чл.4, ап,1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за
просрочие на главница в размер на 10 пункта.
Уговорено е и че кредитополучателят заплаща на банката такса одобрение в размер
на 1,5 % върху размера на кредита, посочен в чл. 1, но не по-малко от 200 лева или
равностойността им във валутата, посочена в чл. 1, платима еднократно при. откриване на
заемната сметка по кредита, съгласно чл.6 на договора.
С чл. 3 от АНЕКС № 4 от 13.06.2014г. към договора за банков кредит, страните са
договорили, че кредитополучателят дължи на банката годишна лихва за предоставения
кредит, която включва действащия базов лихвен процент - малки фирми (БЛПМФ) за евро,
обявен от банката, намален с 2.9 /две цяло и девет десети/ пункта.
Съгласно чл. 26, г). и чл. 27, в). от договор за банков кредит страните са договорили,
че при допуснато неизпълнение на което и да е задължение по договора, включително
невнесена главница и/или лихва, банката обявява цялото задължение за предсрочно
изискуемо, без да се прекратява действието на договора.
По делото е прието заключението на назначената съдебно-икономическа експертиза,
неоспорено от страните, което настоящата инстанция кредитира, като компетентно и
5
обосновано, непротиворечащо на събрания по делото доказателствен материал.
На база доказателствения материал по делото и справка в счетоводството на ищеца
вещото лице е дало заключение, ведно с приложенията - Приложение № 1 и Приложение №
2 за движение на средствата по усвояването и погасяването на кредита, от което се
установява, че:
Договореният между страните банков кредит в размер на 100 000,00 евро е получен
/усвоен/ от ответното дружество по разплащателна му сметка на един транш – на
29.04.2008г., което обстоятелство не е спорно между страните.
Ответниците са направили 169 броя погасителни вноски към „ЮБ“ АД по кредита, в
размер на 128 066,48 евро и 140,00 лева.
Размерът на неизплатеното задължение на кредитополучателите, включващо
главница, договорна лихва и мораторна лихва по ДОГОВОР ЗА БАНКОВ КРЕДИТ, продукт
„Б.К.“, № ВL_ 14081 от 17.04.2008 г., към 25.01.2021 г. – датата на подаване на заявление за
издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл.417, т.2 от ГПК е:
-74 157,82 евро.- главница за периода от 17.04.2008 -25.01.2021 г. и представлява 8
227,62 евро падежирали вноски до 21.11.2020 г. и 65 930,20 евро вноски с ненастъпил падеж
и обявени за предсрочно изискуеми на 15.12.2020 г. Вещото лице е обосновало посочения
размер на неизплатената главница, като получена разлика между усвоения размер на
кредита от 106 187,15 евро /след последващо предоговаряне на кредита/ и погасената
главница от 32 029.33 евро;
- 8 611,91 евро.- договорна лихва за проверяван периода от 17.04.2008 г. -
25.01.2021г., като са начислени за период от 21.06.2019 г. до 15.12.2020 г.
- 2 536,65 евро- мораторна лихва за проверяван периода от 17.04.2008 г. - 25.01.2021
г., като са начислени за период от 21.07.2019 г. до 25.01.2021 г.
Вещото лице е пояснило, че посочените стойности са получени като разлика между
начислените и изплатени стойности за главница, договорна лихва и мораторна лихва.
Размерът на неизплатеното договорно задължение на кредитополучателите за такси
за периода от 10.10.2019 г. до 25.01.2021 г. е в размер на 20,00 лева
Размерът на неизплатеното договорно задължение на кредитополучателите за
застраховки за периода от 02.04.2020 г. до 25.01.2021 г. е в размер на 11,22 евро, заплатени
от банката застрахователни премии.
Размерът на неплатени разходи за изготвяне на Нотариална покана по фактура №
**********/04.01.2021 г. в размер на 120,00 лева и разходи по връчване на Нотариална
покана - фактура № 7852/15.12.2020 г. и фактура № 7853/15.12.2020 г. в размер на 48,00
лева, възлизащи в общ размер на 168,00 лева. Нотариалната покана е връчена на
съдлъжника П. Л. И..
Вещото лице е констатирало, че първото просрочие по кредита е от 21.11.2008 г. в
размер на 124,48 евро главница, които са погасени на 24.11.2008 г. Неточното изпълнение
на договора от страна на длъжниците е от вноската с падеж 21.06.2018 г. От 30.09.2019 г. са
преустановени изцяло плащанията по сделката, тъй като направеното последно плащане от
ответника е от 30.09.2019 г. в размер на 1533,88 евро, с които е погасена мораторна лихва в
размер на 67,27 евро, договорна лихва върху редовна главница в размер на 515,88 евро и
950,73 евро главница.
Ищцовото дружество е упражнил правото си да обяви кредита за предсрочно и
6
изцяло изискуем чрез отправяне до длъжниците /ответниците/ на уведомения за настъпилата
предсрочна изискуемост на вземането на ищеца по договора за банков креди, както следва: с
Покана-уведомление до ответното дружество „ЕЕ*“ООД връчена на 15.12.2020г. на
упълномощен представител адв.И.Ц.а, с Покана-уведомление до Л. Ц. Ц. връчена на
25.11.2020г. на упълномощен представител адв.И.Ц.а, Покана-уведомление до П. Л. И.
връчена на 15.12.2020г. на упълномощен представител адв.И.Ц.а и Покана-уведомление до
Л. П. И., връчена на 15.12.2020г. на упълномощен представител адв.И.Ц.а, всички връчени
чрез ЧСИ СН с peг. № 898 и район на действие ОС-В..
В поканите е материализирано волеизявлението на кредитодателя-ищец за обявяване
на цялото задължение по договора към 14.10.2020г. в общ размер на 82665,35 евро за
незабавно изискуемо и дължимо, паради непогасяване на договорно задължение за плащане
на вноска с падеж 22.07.2019г на стойност 1062,50 евро и на основание чл.26 и 27 от
договора и чл.60,ал.2 от ЗКИ, ако не бъдат погасени доброволно задълженията по договора
в 14-дневен срок.
Предсрочната изискуемост по договора за банков кредит е настъпила на 30.12.2020г.
,след изтичане на 14-дневния срок от връчване на поканите – уведомления до ответниците за
доброволно плащане на просрочените задължения по кредита.
От приложеното чгрд.№145/2021г. по описа на РС-В. се установява, че на
28.01.2021г. ищецът „ЮБ” АД е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение въз
основа на документ по чл. 417, т. 2 от ГПК,както и за допускане на незабавното й
изпълнение и издаване на изпълнителен лист, за което е образувано.
На 28.01.2021г. РС-В. по ч.гр.д.№145/2021г. е издал Заповед за изпълнение на
парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК срещу длъжниците
/ответниците/„ЕЕ*“ ООД, ЕИК * и солидарните длъжници: П. Л. И., ЕГН **********, Л. Ц.
Ц. ЕГН ********** и Л. П. И. с ЕГН ********** да заплатят солидарно на „ЮБ” АД със
седалище и адрес на управление гр. С., район В., ул. „ОП“ № 260, БУЛСТАТ *, следните
суми:
74 157.82 евро /седемдесет и четири хиляди сто петдесет и седем евро и осемдесет и два
евроцента/-главница, 8 611.91 евро-договорна лихва за редовен кредит за периода от
22.07.2019 г. до 15.12.2020 г., 297.94 евро - мораторна лихва за периода от 21.07.2019 г. до
13.03.2020 г., 2 238.71 евро - мораторна лихва за периода от 14.05.2020 г. до 25.01.2021 г.,
20.00 лв.-такси за периода от 10.10.2019 г. до 25.01.2021 г\, 11.22 евро-застраховки за
периода от 02.04.2020 г. до 25.01.2021 г., 168.00 лв.-разноски по кредит за периода от
07.01.2021 г. до 25.01.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
28.01.2021 г. /датата на постъпване на заявлението/ до изплащане на вземането, както и
сумата от 3341.09 лв.-разноски по делото за държавна такса и 3642.98 лв.- адвокатски
хонорар.
Със заповедта е отхвърлено искането за заплащане на законна лихва върху
главницата в частта, считано от 27.11.2020 г.
ВРС е посочил, че Вземането е удостоверено с Извлечение от счетоводните книги на
заявителя по Договор за банков кредит, продукт „Б.К.“ № ВL14081 от 17.04.2008 г., Анекс
№ 1/28.04.2011 г., Анекс № 2/14.05.2012 г., Анекс № 3/17.06.2013 г. и Анекс № 4/13.06.2014
г. Разпоредено е издаването на изпълнителен лист.
Заповедта, ведно с извлечение от счетоводните книги на заявителя/ищеца/ е връчена
на ответниците чрез покани за доброволно изпълнение по образуваното от ищеца
изп.д№374/2021г. на ЧСИ СН с peг. № 898 и район на действие ОС-В., както следва: на
„ЕЕ*“ООД на 22.11.2021г., на Л. П. И. на 22.11.2021г., на Л. П. И. на 22.11.2021г, на П. Л.
И. на 22.11.2021г.
На 16.12.2021г. от всички ответници са депозирани възражения по чл.414 ГПК по
7
ч.гр.д.№145/2021г. на ВРС. С връчено на 10.01.2022г. на заявителя/ищеца определение от
17.12.2021г. на ВРС същият е уведомен в едномесечен срок да предяви иск относно
вземането си.
На 14.01.2022г. в едномесечния срок по чл.415,ал.4 ГПК ищецът е депозирал искова
молба пред ОС-В. по която е образувано настоящото дело.
При така установената фактическа обстановка, Съдът намира следното от
правна страна:
Предявените искове са по чл.422 ГПК във вр. с чл. 430 ТЗ, във вр.чл. 79, ал. 1 ЗЗД и
чл. 86 ЗЗД.
Съгласно чл.430,ал.1 от ТЗ с договора за банков кредит банката се задължава да
отпусне на заемателя парична сума за определена цел и при уговорени условия и срок, а
заемателя се задължава да ползва сумата съобразно уговореното и да я върне след изтичане
на срока.
Страните по делото са обвързани от валидно сключен на 17.04.2008г. на Договор за
банков кредит, продукт „Б.К.“ № BL14081 , изменен с Анекс № 1 от 28.04.2011г., Анекс № 2
от 14.05.2012г., Анекс № 3 от 17.06.2013г. и Анекс № 4 от 13.06.2014г., които са неразделна
част от договора, и неоспорени от ответниците.
Договорът е в изискуемата от закона писмена форма (430, ал. 3 ТЗ). Установява се от
приетата по делото съдебно-икономическа експертиза, че договорената заемна сума в
размер на 100000 евро е усвоена на 29.04.2008г. от ответното дружество,което
обстоятелство не е оспорено, а и се признава от ответниците. Поради това съдът приема, че
банката е изпълнила задължението си по договора да предостави на кредитополучателя
„ЕЕ*“ООД уговорената в договора за кредит сума, а за ответното дружество е възникнало
задължението да я върнат. По силата на сключения между страните Анекс № 1 от
28.04.2011г. към договора за банков кредит, ответниците П. Л. И., Л. П. И. и Л. Ц. Ц., на
основание чл.101 от ЗЗД, са се задължили да отговарят солидарно с кредитополучателя
„ЕЕ*” ООД за задълженията по погасяване на кредита съгласно договора и анексите към
него, поради което е налице солидарно задължение на ответниците за връщане на всички
задължения при условията на договора за кредит и анексите към него. Съгласно чл.1 от
сключените анекси и към съответните дати, страните са предоговорили остатъчния дълг,
като непогасените задължения са включени към главницата и така, съгласно заключението
на СИЕ усвоения размер на кредита възлиза на 106 187,15 евро
От чл.1 на договора е видно, че целта на предоставеният кредит е за посрещане на
извънредни, нерегулярни нужди от оборотни средства на ответното дружество, поради което
по обективни и субективни критерии, и съгласно чл.286 от ТЗ, така сключения договор е
търговска сделка, включително и по отношение на ответниците-солидарни длъжници
физически лица.
От данните по делото не може да се приеме, че задължаването от ответниците-
физически лица е извършено за цели, извън и независимо от всяка търговска дейност или
професия. Настоящата инстанция приема, че в настоящият случай разпоредбите на ЗЗП са
неприложими по отношение на ответниците - П. Л. И., Л. П. И. и Л. Ц. Ц., същите нямат
качеството на потребители по договора и наведените възражения в тази насока са
неоснователни. Следва да се отбележи, че по делото няма ангажирани доказателства от
тяхна страна от които да може да се направи обратния извод, доколкото доказателствената
тежест е тяхна на основание чл.154 от ГПК, поради което възражението им на наличие на
неравноправни клаузи в договора също е неоснователно.
Доколкото банката извършва действия по предоставяне на кредити на физически и
юридически лица по занятие, същата следва да получава насрещна престация за това от
8
кредитополучателя, а именно възнаграждение за времето, през което последните ползват
предоставените им парични средства, какъвто характер има лихвата.
Договорът за банков кредит по дефиниция е лихвоносен – съгласно чл. 430, ал. 2 ТЗ.
Поради това следва да се приеме, че в отношенията между страните се прилагат тези
уговорките постигнати между страните – чл. 4 от Договора, като е посочено че лихвата се
формира и включва действащият базов лихвен процент — малки фирми (БЛПМФ) за евро,
обявен от банката /кредитора/, който не подлежи на договаряне и промените в него стават
незабавно задължителни за страните, като към датата на подписване на договор е в размер
на 9 (девет) процента, като с анексите е изменена. В чл. 3 от АНЕКС № 4 от 13.06.2014г.
към договора за банков кредит, страните са договорили, че кредитополучателят дължи на
банката годишна лихва за предоставения кредит, която включва действащия базов лихвен
процент - малки фирми (БЛПМФ) за евро, обявен от банката, намален с 2.9 /две цяло и девет
десети/ пункта.
Извода е, че договора не е сключен при фиксирана лихва, а в полза на банката е
договорено правото едностранно и при наличие на договорените условия за това да
променя размера на дължимата от кредитополучателя възнаградителна лихва.
Процесния договор е търговска сделка и доколкото е договорена мораторна лихва
при неизпълнение на задължението за плащане на главница и договорна лихва, то тази
клауза не е нищожна на основание чл.294 от ТЗ, доколкото законът позволява договарянето
на лихва върху лихва.
Съгласно същата разпоредба - чл. 294, ал. 2 от ТЗ, при уговорка към договор е
допустимо между търговци към размера на редовната главница да се прибавят просрочени
задължения за лихви, върху които се начислява възнаградителна лихва. Това представлява
анатоцизъм, който е изрично уговорен от страните по делото, които са търговци и
разпоредбата на чл. 10, ал. 3 от ЗЗД не намира приложение в процесния случай, като
възраженията на ответниците, че лихвите по договора били уговорени и в противоречие със
ЗЗП, са неоснователни.
Относно наличието на предпоставки за обявяване на кредита за предсрочно
изискуем, съдът съобрази следното:
Съгласно чл. 26 и 27 от процесния договор страните са постигнали съгласие, че
банката има право да обяви кредита за предсрочно изискуем, когато кредитополучателят не
е погасил изцяло в срок което и да е задължение. Установява се от представените покани-
уведомления, връчени на ответниците чрез изрично упълномощен от тях представител -
адв.И.Ц.а., че банката е отправила писмено изявление до всеки един от
кредитополучателите, с което обявява кредита за предсрочно изискуем, поради неплащане
на вноска с падеж – 22.07.2019г., като изявлението е достигнало до адресатите. В
съответствие с изискванията на чл. 60, ал. 2 ЗКИ изявлението е породило действие след
изтичането на дадения 14-дневен срок за доброволно изпълнение /погасяване на просрочени
задължения/, а именно на 30.12.2020 г.
ВОС намира, че ответниците са редовно уведомени от ищцовото дружество за
предсрочната изискуемост по кредита и същата е настъпила спрямо тях на 30.12.2020г., а не
на 15.12.2020г., както е посочено от ищеца, което не се отразява на размерите на вземанията.
Следва да се отбележи, че от ответниците не се твърди да са извършили плащания на
просрочените задължения след получаване на уведомленията.
Вземанията на ищцовото дружество след настъпване на предсрочната изискуемост и
техния размер по делото са установени с приетата съдебно-икономическа експертиза и са
както следва:
9
Главница в размер на 74 157,85 евро, договорна лихва за редовен кредит: 8611,91
евро за период от 22.07.2019г. - 15.12.2020г., мораторна лихва: 297,94 евро за период от
21.07.2019г. - 13.03.2020г., мораторна лихва в размер на : 2238,71 евро за период от
14.05.2020г. - 30.12.2020г., такси в размер на 20,00 лв. за период от 10.10.2019г. -
30.12.2020г., застраховки в размер на: 11.22 евро за период от 02.04.2020г. до 30.12.2020г.,
разноски по кредит в размер на: 168,00 лв. за нотариална покана и връчване.
Ето защо съдът приема, че към момента на отправяне на изявлението на банката за
обявяване на кредита за предсрочно изискуем, са настъпили предвидените в договора
условия за това, а именно – налице е непогасено изцяло в срок задължение /в случая – 22 бр.
неплатени месечни погасителни вноски за главницата, считано от 21.03.2019г. и 21 бр.
непогасени вноски за лихва, считано от 22.04.2019г./,включващо и посочената в
уведомленията вноска с падеж – 22.07.2019г., като след 30.09.2019г. не са извършвани
никакви плащания по кредита, съгласно заключението на съдебно-икономическата
експертиза.
По иска за присъждане на законната лихва.
Като законна последица от уважаването на иска за главницата на основание чл.86 от
ЗЗД следва да се присъди и законна лихва върху главницата, считано от датата на
постъпване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.
№145/2021г. на ВРС - 28.01.2021г., както е заявено с исковата молба.
Настоящата инстанция намира, че възражението на ответниците за погасено по
давност взема за договорната и мораторна лихва е неоснователно. Съгласно чл.111 от ЗЗД
вземанията за лихви се погасяват с тригодишна давност. В настоящият случай се
претендират вземания за договорна лихва с начален период от 22.07.2019г. и за мораторна
/наказателна/ лихва с начален период 21.07.2019г., за които не е изтекъл тригодишния
давностен срок, респективно не са погасени към 28.01.2021г. - датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК по ч.гр.д.№145/2021г. на
РС-В.. Съгласно чл.422,ал.1 ГПК искът за съществуване на вземането се смята предявен от
момента на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, поради което
давността е прекъсната на 28.01.2021г., на основание чл.116,б“б“ ЗЗД.
Предвид изложеното по-горе исковете, като основателни и доказани следва да бъдат
уважени в пълният предявен размер.
По разноските:
С оглед направените искания и изхода на делото право на разноски има ищцовата
страна.
На основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът дължи на ищeца заплащането на сумата
3491,09 лева /3341,09 лв. за държавна такса и 150 лв. за депозит за вещо лице/ за разноски
по настоящото дело, съобразно приложения за това списък по чл. 80 от ГПК.
Ищцовото дружество е направило и искане за присъждане на разноските в
заповедното производство по ч.гр.д.№145/2021г. на РС-В. в размер на 6983,98лв., от които
3341,09лв. за държавна такса и 3642,98лв. за адвокатски хонорар.
На основание т. 12 от ТР № 4/2014 г на ВКС, съдът следва да се произнесе за
дължимостта на разноските, направени и в заповедното производство, като съобразно
изхода на спора разпредели отговорността за разноските както в исковото, така и в
10
заповедното производство. Предвид изхода на спора по настоящото дело и сумата, за която е
предявен иска, съдът следва да осъди ответниците да заплатят на ищеца претендираната
сума от 6983,98лв, представляваща направените разноски по ч.гр.д.№145/2021г. на РС-В..
По изложените съображения ОС-В.
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК, че „ЕЕ*“ ООД, ЕИК * със
седалище и адрес на управление: гр. В., ул.„П.“ №8, обл.В., представлявано от РС Ц.а –
управител, П. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул.„П.“ №*, обл.В., Л. П. И., ЕГН
**********, с адрес: гр. В., ул.„П.“ №*, обл.В. и Л. Ц. Ц., ЕГН **********, с адрес: гр. В.,
ул. „КФ“ №*, обл.В., дължат солидарно на „Ю., ЕИК *, представлявано от МВ- прокурист
и ПНД-изпълнителен директор, сумите както следва:
сумата от 74 157,85 евро (седемдесет и четири хиляди сто петдесет и седем евро и
осемдесет и пет цента), представляваща главница, ведно със законната лихва върху
главницата, считано от 28.01.2021г. до окончателното изплащане на задължението; сумата
от 8611,91 евро /осем хиляди шестстотин и единадесет евро и деветдесет и един цента/,
представляваща договорна лихва за периода от 22.07.2019г. - 15.12.2020г.; сумата от 297,94
евро /двеста деветдесет и седем евро и деветдесет и четири цента/, представляваща
мораторна лихва за периода от 21.07.2019г. - 13.03.2020г., сумата от 2238,71 евро /две
хиляди двеста тридесет и осем евро и седемдесет и един цента/, представляваща мораторна
лихва за периода от 14.05.2020г. - 30.12.2020г., сумата от 20,00 лв. /двадесет лева/,
представляваща такса за периода от 10.10.2019г. - 30.12.2020г., сумата от 11.22 евро
/единадесет евро и двадесет и един цента/, представляваща застраховки за периода от
02.04.2020г. до 30.12.2020г., сумата от 168,00 лв. /сто шестдесет и осем лева/,
представляваща разноски по кредит, за които е издадена Заповед №20111-РЗ от 28.01.2021 г.
за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417 от ГПК по ч.гр. д.
№ 145/2021 г. на Районен съд-В..
ОСЪЖДА „ЕЕ*“ ООД, ЕИК * със седалище и адрес на управление: гр. В., ул. „П.“
№8, обл.В. представлявано от РС Ц.а –управител, П. Л. И., ЕГН **********, с адрес: гр.В.,
ул.„П.“ №*, обл.В., Л. П. И., ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „П.“ №*, обл.В. и Л. Ц. Ц.,
ЕГН **********, с адрес: гр. В., ул. „КФ“ №*, обл.В., да заплатят солидарно на „Ю., ЕИК*,
представлявано от МВ- прокурист и ПНД-изпълнителен директор, на основание чл.
78, ал. 1 ГПК сумата от 3491,09лв., представляваща съдебни разноски по делото и сумата от
6983,98лв., представляваща съдебни разноски в заповедното производство по ч.гр. д. №
145/2021 г. на Районен съд-В..
Решението подлежи на обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при ОС – В.:_______________________
11
12