№ 4243
гр. София, 29.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 157 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДАЯНА К. ТОПАЛОВА
при участието на секретаря КОЯ Н. КРЪСТЕВА
като разгледа докладваното от ДАЯНА К. ТОПАЛОВА Гражданско дело №
20211110141648 по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр.
чл.150 от ЗЕ.
Ищците извеждат съдебно предявените субективни права при твърденията, че
ответникът претендира заплащане на сумата 393,91 лв. – главница за топлинна енергия за
периода м.10.2015 г. - м.04.2016 г., която е недължима, тъй като между тях и ответника, не е
възникнало облигационно отношение, доколкото не са собственици на имота и не дължат
цената поради това, че услуга не е доставена, в евентуалност поради това, че вземането е
погасено по давност, с изтичането на 3 годишен срок. При тези твърдения иска да се признае
за установено, че не дължат на ответника сумата от 393,91 лв. – главница за цена на
топлинна енергия за периода м.10.2015 г. – м.04.2016 г. Претендират разноски.
Ответникът оспорва предявените искове при възражения, че ищците са потребители
на топлинна енергия като собственици на топлоснабден имот и дължат заплащане на цената
на доставената им топлинна енергия в 30-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнася задължението. Признава, че вземанията за периода м.10.2015 г. – м.04.2016 г. са
погасени по давност. Претендира присъждане на разноски за производството с твърдения, че
не е дал повод за завеждане на иска доколкото има и установена практика да прилага
института на погасителната давност, но не е бил сезиран за това от ищеца.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства по свое убеждение
и съобразно чл. 235 ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията
на ответника, намира от фактическа и правна страна следното:
Предявеният отрицателен установителен иск се основава на твърдението на ищеца, че
1
процесното вземане не е възникнало, тъй като между него и ответника не е съществувало
договорно правоотношение и доставка, и в евентуалност, че е недължимо поради
погасяването по давност на правото на принудително изпълнение. Това е логичната
поредност за разглеждане на основанията на отрицателния установителен иск, тъй като за да
се погаси по давност едно право принудително да се изпълни задължение, то първо следва
да е възникнало, а следователно и да е осъществен източникът за това, в случая договорен.
Следователно, предвид спецификата на търсената защита, в доказателствена тежест на
ответника е да докаже пълно и главно фактите, от които е възникнало процесното вземане, в
конкретния случай договор за покупко – продажба на топлинна енергия и доставка на такава
за битови нужди до имот на ответника на претендираната стойност, в евентуалност такива
имащи за последица спиране и прекъсване на давността по отношение на оспореното
вземане.
Договорното отношение възниква от качеството на ищците на собственици или
носител на ограничено вещно право на ползване върху описания в исковата молба
недвижим имот – аргумент от разпоредбата на чл. 153, ал. 1 от ЗЕ. От представения по
делото договор за продажба на държавен недвижим имот по реда на Наредбата за
държавните имоти от 10.12.1991 г. и нотариален акт **** се установява правото на
собственост на ищците върху процесния имот – **********. И двете прехвърлителни
сделки са извършени по време на брака на ищците, който извод може да се направи от
вписания в нотариалния акт акт за сключен граждански брак и справката за семейно
положение, изгответна по реда на Наредба № 14/2009 г. Предвид това, че разпоредителните
сделки са договори за покупко – продажба със скючването им правото на собственост върху
имота е придобит от ищците в режим на съпружеска имуществена общност. Възражението
на ищците, че лицето Р.Б. Т е различно от лицето Р.Б. Т – В е неоснователно, видно от
справката, изготвена по реда на Наредба № 14/2009 г., тъй като поради смяна на имената на
съпруга е сменено и фамилното й име. Относно възражението за липса на солидарност в
отговорността следва да се посочи, че съгласно чл.32, ал.2 СК съпрузите отговарят
солидарно за задължения поети за задоволяване на нужди на семейството, Счита се, че
всичко закупено по време на брака, включително и недвижим имот, с посочената цел, е за
нуждите на семейството, следователно и задълженията за плащане на разходите
произтичащи от ползването на този имот, възникват като солидарни, доколкото посочената
законова презумпция не е оборена.
Предвид изложеното възражението е неоснователно. Ищците са собственици на
имота, в режим на бездялова съпружеска имуществена общност, възникнала по силата на
сключени по време на брака възмездни сделки. Законовата презумпция е необорена, поради
което следва да се приеме, че съпрузите отговарят солидарно за разходите по ползването на
имота.
По делото изрично е оспорен фактът на доставена от ответника топлинна енергия,
както и нейното количество.
За установяване факта на подаването на топлинна енергия към сградата, в която се
2
намира процесният имот, през процесния период, по делото от ответника не са представени
доказателства, а в отговора на исковата молба последният счита, че тези факти се
установяват от съобщенията към фактури. Тези частни документи не носят подписа на
ищците, оспорени са от последните, поради което няматобвързваща доказателствена сила и
представляватединствено твърдения за изгодни за ответника факти, подлежащи на
доказване по общия ред. Следователно представените документи не установяват факта, че
през процесния период ответникът е доставил топлинна енергия в претендираното
количество, с оглед и изричното възражение на ищците в тази насока.
Предвид изложеното не се установява основанието за възникване на вземането и
предявените искове са основателни.
Относно разноските:
При този изход на спора на ищеците следва да се присъдят направените по делото
разноски в размер на 52,50 лв. за държавна такса. На основание чл.38, ал.1, т.2 от ЗАдв. на
адв. С.Д. следва да се присъди възнаграждение за процесуално представителство в размер
на 360 лв.
При тези мотиви Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявените от АХМ. М. М., ЕГН **********
и Р.Б. Т , ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр. София, ***********р срещу
“Топлофикация София” ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление – гр.
София, ул. “Ястребец” № 23Б, искове с правно основание чл.124, ал.1 ГПК, вр. чл.150 от ЗЕ,
че ищците не дължат на ответника сумата от 393,91 лв. – главница за цена на топлинна
енергия за периода м.10.2015 г. – м.04.2016 г.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК – *********, със седалище и адрес
на управление – гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б да заплати на АХМ. М. М., ЕГН
********** и Р.Б. Т , ЕГН **********, и двамата със съдебен адрес: гр. София,
***********р на основание чл. 78, ал.1 ГПК сумата от 52.50 лв. - разноски за
производството за държавна такса.
ОСЪЖДА “Топлофикация София” ЕАД, ЕИК – *********, със седалище и адрес на
управление – гр. София, ул. “Ястребец” № 23Б да заплати на адвокат С.Й. Д., ЕГН
********** с адрес: гр. София, ***********р на основание чл. 38, ал.1, т.2 ЗАдв. сумата от
3
360 лв. - възнаграждение за процесуално представителство.
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в 2-седмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4