О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Номер Година 22.06.2018 Град К.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Карловски районен съд втори
граждански състав
На двадесет и първи май две
хиляди и осемнадесета година
В публично заседание в следния състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЛАДИМИР ИВАНОВ
Секретар: СНЕЖАНА ДАНЧЕВА
като разгледа докладваното от съдията
гражданско дело № 1935 по описа за 2017 година
и за да се произнесе, взе предвид:
Съдът
е сезиран с иск с правно основание чл.422, вр. с чл.415 от ГПК, вр. с чл.232,
ал.2 от ЗЗД, за установяване дължимостта на наемни вноски във връзка с
използването на нает имот, предявен от „С.С.“
ООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление:***, представлявано от
управителя Й.А.К., чрез адв. С.П. - К. против „Й.“ ЕООД, ЕИК: *******,
седалище и адрес на управление:***, представлявано от управителя Л.Н.Г..
В исковата
молба се твърди, че по силата на
договор за наем от 01.06.2014 г. „С.С.“
ООД, представлявано от управителя Й.А.К. – в качеството на наемодател,
предоставило на „Й.“ ЕООД, представлявано от управителя Л.Н.Г. – в качеството
на наемател, за временно и възмездно ползване за търговска дейност следния свой
собствен недвижим имот, а именно: Сграда - магазин, масивна тухлена и каменна
зидария на 1 етаж, находящ се в гр. К., община К., област П., ул. „********“ № **, целият с
площ от 42 кв. метра, срещу месечен наем е размер на 500 лв., дължим до 5-то число
на текущия месец, който договор е сключен за срок от 1 /една/ година. Между
страните бил подписан Анекс от 02.06.2014 г., с който било уговорено, че
дължимите наемни вноски за периода от 01.06.2014 г. до 21.12.2014 г. ще се
изплатят наведнъж до 31-во число на месец декември 2014 г., без промяна на
останалите клаузи на договора за наем. Подписан бил и Анекс от 01.01.2015 г.,
по силата на който започвал да тече нов период на действие на договора за наем
от 1 /една/ календарна година, считано от 01.01.2015 г., дължимите наемни
вноски за периода от 01.01.2015 г. до 30.06.2015 г. щели да се изплатят
наведнъж до 5-то число на месец юни 2015 г., като от 01.07.2015 г. наемните
вноски ставали дължими ежемесечно до пето число на текущия месец.
Твърди се че след изтичане на уговорения срок,
наемателят продължил да ползва имота със съгласие и без противопоставяне от
страна на наемодателя, поради което договорът се трансформирал в безсрочен.
Наемателят заплащал дължимите наемни вноски съгласно уговорките между страните
до месец януари 2017 г.. От месец февруари до месец септември 2017 г.,
включително, наемателят не изплатил дължимите наемни вноски, всяка по 500 лв.
/петстотин лева/, или в общ размер от 4000 лв.
Дружеството - наемодател, многократно отправяло
покани до наемателя за доброволно плащане на дължимите суми, описани по-горе, в
т. ч. и с нотариална покана с peг. № 3088, том: 1, Акт: 159/25.05.2017 г. на
нотариус Т.Р.- с peг. № 517 на НК, с район на действие района на PC - гр. К.,
получена от наемателя на 19.06.2017 г., с която го поканил да заплати дължимите
до момента на изпращането ѝ суми за наема, както и този за месец юни 2017
г., в срок от седем календарни дни от получаването й.
Тъй като дружеството - наемател продължило да ползва
имота, без да заплаща дължимия наем, наемодателят подал заявление по чл. 410 от ГПК и със Заповед за изпълнение № 1028/17.10.2017 г., постановена по ч. гр.
дело № 1586/2017 г. по описа на Карловски районен съд, II гр. състав, било
разпоредено същото да му заплати сумата от 4 000 лв., представляваща
неизплатени наемни вноски за месеците от февруари до септември вкл. 2017 г.,
всяка по 500 лв., дължими по силата на Договор за наем от 01.06.2014 г. на
следния недвижим имот: Сграда - магазин, масивна тухлена и каменна зидария на 1
етаж, находящ се в гр. К., община К., област П., ул. „***“ № ***, целият с площ от 42 кв. метра,
както и въз основа на Анекс към договора от 02.06.2014 г. и Анекс от 01.01.2015
г., ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението до
окончателното плащане, както и направените в заповедното производство разноски
в размер на 385.00 лв. , от които: държавна такса за заповедното производство -
80.00 лв., и адвокатско възнаграждение - 305.00 лв..
Срещу заповедта ответникът подал възражение в срок, което обосновавало
правния интерес на ищеца да предяви настоящия иск.
Моли съда, да признае за установено съществуването
на вземане на ищцовото дружество по отношение на ответника „Й.“ ЕООД ***,
представлявано от управителя Л.Н.Г., както следва:
- сумата от 4 000 лв. по издадена Заповед за
изпълнение № 1028/17.10.2017 г., постановена по ч. гр. дело № 1586/2017 г. по
описа на Карловски районен съд, II гр. състав, представляваща неизплатени
наемни вноски за месеците от февруари до септември вкл. 2017 г„ всяка по 500
лв., дължими по силата на Договор за наем от 01.06.2014 г. на следния недвижим
имот: Сграда - магазин, масивна тухлена и каменна зидария на 1 етаж, находящ се
в гр. К., община К., област П., ул. „********“ № ***, целият с площ от 42 кв. метра,
както и възоснова на Анекс към договора от 02.06.2014 г. и Анекс от 01.01.2015
г.;
- законната лихва върху главницата, считано от
датата на подаване на заявлението – 13.10.2017 г., до окончателното плащане;
- направените в заповедното производство разноски в
размер на 385.00 лв., от които: държавна такса – 80.00 лв., и адвокатско
възнаграждение – 305.00 лв.;
Претендират се и разноските в исковото производство.
Ответното
дружество, чрез пълномощника си адв. Н.П., оспорва иска като недопустим и
неоснователен.
Не
оспорва обстоятелството, че на 01.06.2014 г. „Й.“ ЕООД, в качеството на
наемател сключило с ищцовото дружество, в качеството на наемодател, договор за
наем на помещение – магазин на първи етаж от сграда, находяща се в гр. К., на
ул. „******“ №***, с площ на обекта от 42 кв. м. по договора.
Искът
обаче бил недопустим, тъй като процесуалният представител на ищцовото дружество
действал без представителна власт – същият не бил упълномощен от търговски
представител на дружеството, каквито били изискванията на чл.26 от Търговския
закон.
Искът
бил и неоснователен. Твърди, че изрично двете страни по договора за наем от
01.06.2014 г. в Параграф I, т. 4, ал. 1 били договорили срок на договора за
наем от една година, като изрично в ал. 2 на т. 4 се били договорили, че след
изтичането на наемния срок по предходната алинея договорът може да бъде
продължен само след изричното му писмено преподписване от страните. Изрично в
параграф IV от договора – „Изменения, прекратяване“ било посочено в т.13, че договорът
се прекратява при изтичане на срока. Представени били от ищеца по делото Анекс
към договора за наем от 02.06.2014 г., чието сключване и цел били изменение на
т. 3 от Договора за наем от 01.06.2014 г. относно дължимите месечни наемни
вноски и начина на тяхното изплащане, като изрично в Параграф II било отразено,
че остават в сила всички останали клаузи на договора за наем на недвижимия
имот.
Представен
бил от ищеца и Анекс към договора за наем от 01.01.2015 г., с който било
изпълнено условието от главния договор по т. 4, ал. 2 относно срока и договорът
изрично писмено бил продължен с една календарна година. Коментирана била
изрично т. 3 и изменението ѝ от договора за наем и в параграф III отново
изрично било посочено, че остават в сила всички останали клаузи на основния
договор за наем.
След
дата 01.01.2015 г. двете страни по договора за наем не били подписвали какъвто
и да било анекс за удължаване на срока на договора, в изпълнение на изричната
договорка в т. 4, ал. 2 от договора за наем.
Поради
това и с оглед гореизложеното договорът за наем бил прекратен на 01.01.2016 г.
и претенцията на ищеца за установяване на задължение на месечни наемни вноски
за 2017 г. по договора за наем била несъстоятелна, лишена от правен интерес и
неправилна, тъй като неоснователно щял да се обогати с тази парична сума.
Наемни
вноски за 2017 г. не се дължали и не се следвали на наемодателя от страна на
наемателя по договора, тъй като договорът за наем бил прекратен, считано от
01.01.2016 г. на основание Анекс от 01.01.2015 г. и поради липса на последващо
изрично преподписване относно срока на договора, с оглед изричната клауза в
основния договор за наем т. 4, ал. 2.
Ответникът
твърди, че не дължи сумата претендирана от ищеца и не бил ползвал помещението
след прекратяване на договора. Твърди, че обстоятелството дали след изтичане на
уговорения наемен срок, наемателят е продължавал да ползва имота със съгласие
или без съгласие от страна на наемодателя, било ирелевантно за настоящия спор,
тъй като имало изрична писмена договорка между страните по договора относно
срока, залегнала в Параграф I, т. 4, ал. 2 от Договора, а договорът действал
като закон между страните по договора. Ако липсвала такава изрична писмена
уговорка в договора, то тогава щяло да намери приложение законовото предложение
в тази връзка.
От
друга страна ищцовото дружество не било собственик на наетия обект по договора
нито към 2014 г., нито към днешна дата, за което ответникът прилага писмени
доказателства. Оттук претенцията за вземане от наемни вноски за 2017 г.
противоречала на закона, с оглед чл.229, ал.2 и ал.3 от ЗЗД. Ответникът сключил
договор за наем с несобственик и разбрал това, след като прекратили договора за
наем.
Ответникът
моли съда прекрати производството поделото, поради недопустимост на иска или, алтернативно
– да отхвърли иска като неоснователен. Претендират се разноските по делото.
От събраните доказателства, отделно и в тяхната
съвкупност, съдът намира, че искът е недопустим и следва да прекрати
производството по делото.
Установи се, че процесуален представител на ищцовото
дружество „С.С.“ ООД – гр. К. е бил пълномощник, който не е притежавал
представителна власт, за която съдът следи служебно.
Съгласно разпоредбата на чл. 30 ал. 1 от ГПК
юридическите лица се представляват пред съдилищата от лицата, които ги
представляват по закон или според устройствените им правила. В случая ищцовото
дружество се представлява по закон от управителя Й.А.К., който с нотариално
заверено пълномощно от 12.07.2016 г. (приложено по делото) е упълномощил
Д.И.Б.от гр. К. с изрично посочени в девет точки права.
С пълномощно от 17.11.2017 г. Д.И.Б.е преупълномощила
адв. С.П. да представлява и защитава „С.С.“ ООД по настоящото дело. За да може
пълномощникът (в случая адв. П.), да разполага с представителна власт, е
необходимо лицето, което го е упълномощило (Д.Б.) да разполага с такава.
Съгласно чл.26, ал.3 от ТЗ: „Търговският пълномощник
не може без съгласие на търговеца да прехвърля правата си другиму“. В настоящия
случай търговският пълномощник на „С.С.“ ООД не разполага с процесуална
представителна власт, тъй като в представеното пълномощно от 12.07.2016 г.,
издадено на основание чл. 26 от ТЗ не са посочени правомощия за образуването и
воденето на граждански дела, нито правото
на пълномощника да преупълномощава от името на дружеството други лица с
такива права. Управителят на ищцовото дружество също няма данни по делото да е
дал съгласието си адв. П. да е негов процесуален представител по делото.
Производството по делото е по реда на чл.422 ГПК, а в
предхождащото го заповедно производство – ч. гр. д. №1586/2017 г. по описа на
РС К., „С.С.“ ООД
отново е било представлявано от адв. П., преупълномощена от Д.И.Б., т. е.
пълномощникът на заявителя е действал без представителна власт. Поради тази
причина няма как настоящият съдебен да се възобнови производството по делото и
да даде срок на ищеца за отстраняване на
констатираната нередовност, чрез потвърждаване посредством законния
представител на дружеството – управителя Й.К. на извършените от адв. С.П. без
представителна власт действия по две различни дела, макар и едното да се явява
продължение на другото.
Тъй като съдът е дал ход на устните състезания, следва
да се възобнови производството, да отмени определението за даване ход на
устните състезания и да прекрати делото.
С оглед изхода на делото на ответника следва да се
присъдят направените разноски в размер на 600 лева за платено в брой адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от изложеното, съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ВЪЗОБНОВЯВА производството по гражданско дело
1935 по описа за 2017 г. по описа на РС – К..
ОТМЕНЯ определението си за даване ход на устните
състезания.
ПРЕКРАТЯВА производството по гражданско дело
1935 по описа за 2017 г. по описа на РС – К., като НЕДОПУСТИМО.
ОБЕЗСИЛВА
Заповед № 1028/17.10.2017 г. за изпълнение на парично задължение
по чл.410 от ГПК издадена по ч. гр. д.№ 1586/2017 г. по описа на РС К.,с която
е разпоредено „Й.“ ЕООД, ЕИК: *******, седалище и
адрес на управление:*** да заплати
на „С.С.“ ООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление:***,
представлявано от управителя Й.А.К. сумата от 4 000 лв. (четири хиляди лева) –
главница по договор за наем от 01.06.2014 г., Анекс към него от 02.06.2014 г. и
Анекс от 01.01.2015 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
подаване на заявлението – 13.10.2017 г., до окончателното плащане и сумата от
390.00 лв. (триста и деветдесет лева), от които: държавна такса за заповедното
производство - 80.00 лв. (осемдесет лева), държавна такса за изпълнителен лист
- 5 лв. (пет лева) и за адвокатско възнаграждение – 305.00 лв. (триста и пет
лева).
ОСЪЖДА „С.С.“ ООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на
управление:***, представлявано от управителя Й.А.К. да заплати на „Й.“
ЕООД, ЕИК: *******, седалище и адрес на управление:*** сумата от 600.00 лв. (шестстотин
лева), представляваща адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалва от страните в
едноседмичен срок от получаване на съобщението пред ОС - П..
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:
Сн.Д.