Р А З П О Р Е Ж Д А Н Е
Гр.София, 11. 06. 2018 г.
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, гражданско отделение, трети първоинстанционен състав, в разпоредително заседание на единадесети
юни две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕВГЕНИЯ ГЕНЕВА
като разгледа
докладваното от съдията ГЕНЕВА ч. гр. д.
№ 328 по описа на съда за 2018 г.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.
405 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на
„П.Ю.“ ЕООД, ЕИК, със седалище и адрес на управление:***, ж. к. „М.-0“, бл. 000,
вх.0, ет.00, ап. 0, подадена чрез упълномощения адв.
Р. И., с искане за издаване на изпълнителен лист, въз основа на арбитражно
решение от 14. 03. 2018 г., постановено по ВАД № 203/2016 г. по описа на
Арбитражния съд при Българската търговско – промишлена палата, с което С.Г.П.,
с ЕГН ********** *** е осъдена да му заплати сумата 1 950 лева,
представляваща направени в арбитражното производство разноски. В молбата е
направено и искане за присъждане на направените за настоящото производство
разноски - платена държавна такса и адвокатско възнаграждение.
Съдът, като прецени
доказателствата по делото, намира за установено следното от фактическа и правна
страна:
По същество молбата е
частично основателна.
Компетентността на
сезирания съд по молбата за издаване на изпълнителен лист въз основа на решение
на местен арбитражен съд произтича от разпоредбата на чл. 405, ал. 3 ГПК и
факта, че постоянният адрес на длъжника – физическо лице (гр. Е.П.) е в района
на Софийски окръжен съд.
На основание чл. 404,
ал. 1, т. 1 ГПК арбитражните решения, които притежават изпълнителна сила
подлежат на принудително изпълнение.
Съгласно чл. 406, ал. 1 ГПК, изпълнителният лист се издава, когато актът е редовен от външна страна и
удостоверява подлежащо на изпълнение вземане, а когато изпълнителното основание
е арбитражно решение, то трябва да е влязло в сила и да са представени писмени
доказателства, че е било връчено на длъжника (чл. 51, ал. 1 ЗМТА).
В случая молителят е
представил решение от 14. 03. 2018 г. по ВАД № 203/2016 г. по описа на
Арбитражния съд при БТПП, както и удостоверение № 1186/22. 05. 2018 г. на
секретаря на АС, че решението е връчено на страните.
От решението се
установява, че длъжникът С.Г.П. е осъдена да заплати на „П.Ю.“ ЕООД *** сумата
от 1 950 лева, представляваща направени в арбитражното производство
разноски.
От горното следва
изводът, че изпълнителното основание е валиден акт на местен арбитражен съд –
т. е. редовен от външна страна и удостоверява подлежащо на изпълнение вземане
за посочената сума.
Към молбата са приложени
и доказателства за редовното връчване на арбитражното решение на длъжника по изпълнението
на 21. 03. 2018 г., в съответствие с чл. 51, ал. 1 ЗМТА.
Ето защо, за присъдената
с арбитражното решение сума в размер на 1 950 лева ще следва да бъде
издаден изпълнителен лист.
Молбата, в частта й за
присъждане на суми за направени разноски в настоящото производство в размер на
50 лева – платена държавна такса и 300 лева – платен адвокатски хонорар, е
неоснователна.
Отговорността за
разноските по делото е уредена в чл. 78 ГПК – заплатените от ищеца такси и
разноски за производството, както и възнаграждението за един адвокат, ако е
имал такъв, при уважаване на иска се заплащат от ответника, съответно
ответникът има право на разноски при отхвърляне на иска или прекратяване на
делото. Съгласно чл. 81 ГПК разноските се присъждат с акта на съда, с който
завършва производството пред съответната инстанция, следователно те се дължат
за воденето на делото до момента на постановяване на крайния съдебен акт.
Разноските за изпълнението се дължат по реда на чл. 79, ал. 1 ГПК.
Изпълнителният лист възпроизвежда изпълнителния титул и не може да предвижда друго извън съдебния акт (респ. арбитражното решение), въз основа на който се издава - чл. 405, ал. 1 ГПК. Производството по издаване на изпълнителния лист се развива пред съда и предхожда самото изпълнително дело, но изпълнителният лист е абсолютна процесуална предпоставка за започване на изпълнителния процес, защото той, а не изпълнителното основание овластява изпълнителния орган да започне принудително изпълнение, ако е сезиран с такова искане. От систематичното място на разпоредбите за издаване на изпълнителния лист, които се намират в общите положения за изпълнителното производство се налага извода, че разноските за издаване на изпълнителния лист се включват в разноските за изпълнението по смисъла на чл. 79, ал. 1 ГПК и следва да се съберат от съдебния изпълнител извън сумите по изпълнителния лист (така Определение № 617/16.12.2013 г. на ВКС по ч. гр. д. № 6154/2013 г., I г. о., ГК).
В обобщение, молбата в частта й по това искане следва да бъде отхвърлена.
Мотивиран от изложените съображения, Софийският окръжен съд
Р А З П О Р Е Д И:
ДА СЕ ИЗДАДЕ на „П.Ю.“ ЕООД, с ЕИК . и седалище и адрес на управление ***, ж. к. „М.-0“,
бл. 000, вх. 0, ет.0, ап.0 изпълнителен
лист срещу С.Г.П., с ЕГН **********
и адрес *** за сумата от 1 950 (хиляда
деветстотин и петдесет) лева, представляваща направени разноски за арбитражното
производство.
ОТХВЪРЛЯ молбата на „П.Ю.“ ЕООД, с ЕИК и седалище и адрес на управление ***, ж. к. „М.-0“,
бл. 000, вх. 0, ет0, ап. 0 в частта й по искането за издаване на изпълнителен
лист за сумите за направени разноски в производството по издаване на
изпълнителен лист – заплатена държавна такса – 50 (петдесет) лева и адвокатско
възнаграждение – 300 (триста) лева.
РАЗПОРЕЖДАНЕТО подлежи на обжалване с
частна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му
на молителя и от връчване на поканата за доброволно изпълнение на ответника.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: