РЕШЕНИЕ № 2217

 

гр. Бургас, 20.09.2019 год.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Бургаският районен съд, гражданска колегия, в публичното заседание на осемнадесети септември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: Панайот Атанасов

 

при секретаря Елена Христова, като разгледа докладваното от съдията Панайот Атанасов гр. д. № 3762/2019 год., за да се произнесе, взе предвид:

 

Делото е образувано по повод исковата молба на Р.С.М.,***, против „БМФ Порт Бургас” ЕАД, ЕИК ..., със седалище гр. Бургас, с която претендира признаване за незаконно и отмяна прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено от работодателя на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ със Заповед № ЧР .../15.03.2019 год. на изп. директор на ответника; възстановяване на ищеца на предишната работа – на длъжност „.., ..”; осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 773,44 лева, представляваща обезщетение за оставане без работа поради незаконното прекратяване на трудовия договор за 6-месечния период 15.03.-15.08.2019 год., ведно със законната лихва върху сумата, начиная от предявяване на исковата молба – 15.05.2019 год., до окончателното й изплащане; ангажира доказателства, претендира деловодните разноски.

Правните основания на предявените кумулативно обективно съединени искове са чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3 във вр. с чл. 225, ал. 1, КТ; чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД.

В условие на евентуалност – при отхвърляне на исковете по чл. 344, ал. 1, КТ, ищецът претендира осъждане на ответника да му заплати сумата от 1962,24 лева, представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1, КТ, ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното изплащане.

Евентуално предявеният главен осъдителен иск е уточнен с писмена молба от 21.05.2019 год.

Ответникът оспорва исковете, моли за отхвърлянето им и за присъждане на деловодните разноски; ангажира доказателства. В условие на евентуалност – при уважаване на предявения осъдителен иск по чл. 225, ал. 1, КТ, ответникът е предявил възражение за прихващане с вземанията си срещу ищеца за изплатени му обезщетения по чл. 220 и чл. 222, КТ, за общата сума от 3924,48 лева.

Възражението за прихващане е уточнено с писмена молба от 20.06.2019 год.

В проведеното по делото на 10.07.2019 год. открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца е признал, че доверителят му е получил плащане на обезщетението по чл. 222, КТ, и това обстоятелство е признато за ненуждаещо се от доказване, съгл. доклада на съда по чл. 146, ал. 1, ГПК.

Съдът, след запознаване със становищата на страните, при съвкупна преценка на събрания по делото доказателствен материал, като съобрази приложимите нормативни разпоредби, намира за установено:

 

Видно от данните по делото, страните са били обвързани от безсрочно трудово правоотношение, възникнало със сключването на Трудов договор № ... год., по силата на което ищецът Р.М. е бил назначен на длъжността „..., ...” в предприятието на ответника. С допълнително споразумение от 14.10.2016 год. договорът е бил изменен, като ищецът е заел длъжността „.., ...“. Със Заповед № ... год. работодателят едностранно е прекратил правоотношението с ищеца, на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ – поради съкращаване на щата, след извършен подбор.

Ищецът твърди, че прекратяването на правоотношението е незаконно, тъй като не е извършен подбор, а ако е извършен, той е незаконосъобразен и неясен; твърди, че не е налице фактическо съкращаване щата по длъжността „.., ..“, а и качествата на ищеца не налагат неговото уволнение.

Ответникът оспорва исковете по чл. 344, ал. 1, т. 1, КТ с твърдения, че в предприятието е извършен подбор по реда на чл. 329, КТ, съобразно съкратения щат за длъжността с 1 бройка. В подкрепа на това становище са ангажирани показанията на свид. Н.. К.., който твърди, че комисията по подбора е преценила качествата на тримата служители, заемащи длъжността „.., ..“; разкрива пълната липса на идентичност между тази длъжност и длъжността „..“, за която не е налице съкращаване в щата.

При така изложената фактическа и правна обстановка съдът намира обуславящия иск с правно основание чл. 344, ал. 1, предл. първо, КТ за неоснователен. Обжалваната заповед за прекратяване на трудовото правоотношение уволнение е действителна – неин автор е законен представител на работодателя, тя е съставена в писмена форма и съдържа необходимите реквизити (автор, адресат, волеизявление, мотиви). В тежест на ответника-работодател е провеждане на главно и пълно доказване законността на уволнението – чл. 154, ал. 1, ГПК. Според настоящия съдебен състав, такова доказване по делото е проведено. Прекратяването на правоотношението по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ е извършено възоснова и след издаване на протоколното решение от 28.02.2019 год. на СД на работодателя-ЕАД и на Заповед № 95/01.03.2019 год. на изп. дир., за съкращаване (закриване) на 1 щатна бройка за длъжността „.., ..“. Според това решение, новото щатно разписание, отразяващо частичното съкращаване на щата, влиза в сила от 05.03.2019 год. и то включва общо 2 бройки от посочената длъжност вместо досегашните 3 бройки – вж. представените разписания на длъжностите при ответника към м. ноември 2018 год. и към 05.03.2019 год. В изпълнение решението на СД е проведен подбор между тримата служители на длъжността „.., ..“, съгласно императива на чл. 329, КТ, съобразно зададените критерии и е извършено оценяване и класиране, съобразено с личностите качества на тримата служители и нивото на изпълнение на работата (вж. 137-2017-ІV ГО на ВКС и 649-2010-ІІІ ГО на ВКС, постановени по чл. 290, ГПК). По делото не са ангажирани доказателства от ищеца за неправилно провеждане на подбора, поради което съдът намира, че работодателят е спазил изискванията на КТ при избраното основание за прекратяване на трудовото правоотношение.

Съдът намира за неоснователно и твърдението на ищеца, че в подбора е следвало да бъдат включени и служителите, заемащи длъжността „...“. Видно от показанията на разпитания свидетел и от представените длъжности характеристики, налице е пълно несъвпадане между двете длъжности, вкл. и по отношение изискванията за знания на служителя за заемането им. Трудовите функции и задължения по двете длъжности също не разкриват идентичност, поради което подборът правилно е проведен само по отношение длъжността „.., ..“, която е предмет на частичното съкращаване на щата, предприето от СД на работодателя-ЕАД.

Изложеното мотивира съда да приеме, че обжалваното прекратяване на трудовото правоотношение е законно, а това налага отхвърляне на иска по чл. 344, ал. 1, предл. първо, КТ, ведно с обусловените претенции за отмяната му, за възстановяване на ищеца на заеманата работа, както и за присъждане на обезщетение по чл. 225, ал. 1, КТ и на законна лихва за забавено плащане.

Отхвърлянето на предявените искове представлява сбъдване на отрицателното условие, под което е предявен евентуалният осъдителен иск за заплащане на обезщетението от 1962,24 лева. Тази претенция съдът също намира за неоснователна, тъй като дължимото на ищеца М. обезщетение по чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 328, ал. 2, предл. второ, КТ му е било изплатено от работодателя със заплатата за м. април 2019 год. (вж. фиша на л. 76 по описа на делото). Получаването на сумата от 1962,24 лева и основанието за това са безусловно признати от ищеца в настоящия съдебен процес факти, поради което съдът намира, че паричното задължение на ответника е било погасено чрез плащане преди подаване на исковата молба, т. е. искът следва да бъде отхвърлен като неоснователен, ведно с акцесорната претенция за обезщетение за забава.

Отхвърлянето на иска по чл. 225, ал. 1, КТ изключва задължението на съда да разгледа и да се произнесе по възражението за прихващане на ответника, тъй като не е настъпило условието, под което то е въведено в съдебния процес.

Отхвърлянето на исковете налага в полза на ответника да бъдат присъдени направените деловодни разноски за адвокатско възнаграждение (чл. 78, ал. 1, ГПК). Съдът намира за основателно възражението на ищеца по чл. 78, ал. 5, ГПК за прекомерност на това възнаграждение – 2300 лева, и предвид липсата на висока действителна фактическа и правна сложност на делото, дължимата сума следва да бъде намалена до 1900 лева – чл. 7, ал. 1, т. 1 и ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/09.07.2004 год.

 

Мотивиран от изложеното, на основание чл. 235, ГПК,

Бургаският районен съд

 

РЕШИ:

 

ОТХВЪРЛЯ исковете с правни основания чл. 344, ал. 1, т. т. 1, 2 и 3, чл. 225, ал. 1, КТ, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД на Р.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, против „БМФ Порт Бургас” ЕАД, ЕИК ..., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „..., за признаване за незаконно и за отмяна прекратяването на трудовото правоотношение между страните, извършено от ответника-работодател на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ със Заповед № .. год. на изп. директор на ответника; за възстановяване на ищеца на предишната работа – на длъжност „.., ..”; за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 11 773,44 лева, представляваща обезщетение за оставането му без работа поради незаконното прекратяване на трудовия договор за 6-месечния период 15.03.-15.08.2019 год., ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяване на исковата молба – 15.05.2019 год., до окончателното й изплащане.

 

ОТХВЪРЛЯ предявените в условие на евентуалност искове с правни основания чл. 222, ал. 1, чл. 84, ал. 1 и чл. 86, ЗЗД на Р.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, за осъждане на „БМФ Порт Бургас” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „..., да му заплати сумата от 1962,24 лева, представляваща обезщетение за прекратяване на трудовото правоотношение между страните на основание чл. 328, ал. 1, т. 2, предл. второ, КТ, извършено от ответника-работодател със Заповед № .. год. на изп. директор, ведно със законната лихва върху главницата, начиная от предявяване на исковата молба – 15.05.2019 год., до окончателното й изплащане.

 

ОСЪЖДА Р.С.М., ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 78, ал. 3, ГПК, да заплати на „БМФ Порт Бургас” ЕАД, ЕИК .., със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „.. .., деловодни разноски в размер от 1900 лева.

 

Решението може да бъде обжалвано от страните по въззивен ред пред БсОС в 2-седмичен срок от връчване на препис от съдебния акт.

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п./

Вярно с оригинала: ЕХ