Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 344/12.09.2022 г., гр.Монтана
В името на народа
Административен съд -
Монтана, в открито съдебно заседание на девети септември две хиляди и двадесет
и втора година, в състав :
Председател: Огнян Евгениев
Членове: Соня
Камарашка
Мария Ницова
при секретар Димитрова и с участието на прокурора Александрова
разгледа докладваното от съдия Ницова КАНД № 285/2022 г. по описа на
Административен съд Монтана
Производство
е по реда на чл.208 и сл АПК във връзка с чл.63, ал.1 ЗАНН.
Делото е образувано по касационна
жалба, подадена от директора на Регионална здравна инспекция /РЗИ/Монтана, срещу решение № 84 от
09.06.2022 г., постановено по АНД № 235/2022 г. по описа на Районен съд Монтана. С
обжалваното решение е отменено наказателно постановление № АН-01-91/16.02.2022 г. на
директора на РЗИ Монтана, с което на И.А.Н. ***,
с месторабота ресторант “Е*** “ управител, за
нарушение І, т.26 от заповед № РД-01-973/26.11.2021 г.
на министърана здравеопазването, във вр.с чл.63а, ал.1 от ЗЗ е наложена глоба в размер на 1000 лева по чл.209 а, ал.1 от ЗЗ. В
касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен
акт, поради постановяването му в нарушение на закона - отменително основание по
чл. 348, ал. 1, т. 1 от НПК. Сочи се, че обратно на възприетото от съда,
санкционираното деяние е безспорно установено, като се касае за нарушение на
противоепидемична мярка и за наличие на здравен риск. Касаторът намира за
неправилни и изводите на съда, че е налице оснавание по чл.3 от ЗАНН. С тези
доводи, подробно развити в касационната жалба и подкрепени от юрк.Гълъбова в с.з., от
настоящата инстанция се иска да отмени решението на районния съд и да се
произнесе по съществото на спора, като потвърди наказателното постановление,
издадено от директора на РЗИ Монтана.
Ответникът
по касационната жалба, не се явява, но е депозирал възражение против касационната жалба.
Представителят на
Окръжна прокуратура Монтана изразява становище за неоснователност на касационната жалба и
правилност на въззивното решение. Счита обжалваното съдебно решение за правилно
и законосъобразно, основано на събраните доказателства и постановено след
анализ на относимите към спора факти, при правилно приложение на материалния
закон. Предлага същото да бъде оставено в сила.
Съдът,
след като се запозна с подадената касационна жалба, представените по делото
доказателства и извърши проверка на обжалваното решение, прие за установено
следното:
Касационната
жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна, съгласно
чл. 210, ал. 1 от АПК и отговаря на изискванията на чл. 212 и чл. 213 от същия
кодекс, приложими по силата на чл. 63в от ЗАНН. Като такава същата е
процесуално допустима за разглеждане в настоящото производство.
При извършената на основание чл. 218, ал. 2 от АПК, вр. с чл. 63в от ЗАНН проверка, съдът не установи наличието на пороци,
засягащи валидността на обжалвания съдебен акт.
В
производството пред него, от фактическа страна районният съд е приел за
установено,
че на 04.12.2021 г. в ресторант „Е*** “, стопанисван от „Е*** – 20“ ЕООД, при проверка от контролните органи на РЗИ в
22.35 часа, ресторантът работи, представен е договор за отдаване под наем на
същия за частно парти на Ю*** К*** А*** , като освен 11 души към частното
парти, в ресторанта е имало и още други
17 души, консумиращи храна и напитки, с което е нарушена І, т.26 от
заповед № РД-01-973/26.11.2021 г. на министъра на здравеопазването.
За така установеното нарушение е издаден АУАН № АН-01-91/21.12.2021г. на
И.А.Н., управител в ресторант“Е*** “, връчен на 07.02.2022 г. Същият е подал
възражение в срока по чл.
44, ал. 1 от ЗАНН с твърдения, че не е
извършено посоченото в АУАН нарушение, като са налице противоречия между
описаните в протокола и в акта обстоятелства, а част от тях не отговарят на
обективната действителност. Въз основа
на установеното с АУАН, от директора на РЗИ Монтана, е издадено наказателно постановление № АН-01-91/16.02.2022 г., с което
на И.А.Н., за
извършено нарушение на I, т. 26 от заповед № РД-01-973/26.11.2021 г. на МЗ, вр. с чл. 63а, ал. 1 от ЗЗ, и
на основание чл. 209а, ал. 1 от ЗЗ му е наложено наказание „глоба“ в размер на 1000
лева. Наказателното постановление
е връчено на адресата му на 24.02.2022 г. и е
обжалвано пред РС Монтана в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН. Горната фактическа обстановка районният съд не приел за безспорно
установена предвид писмените доказателства, съдържащи се в преписката по
издаването на обжалваното пред него наказателно постановление. Въззивният съд е
правилно е приел, че не за всички сочени в АУАН и НП факти и обстоятелства са
представени доказателства. Според настоящият състав не е ясно как е установено
колко души са на частното парти и колко не. В приложения т.н.“договор за наем“
въобще не е посочено колко души ще присъстват. В свидетелските показания на В.В*** се сочи“11 човека на една маса..и
не съм ги броила, но около 20 посетители, свободна консумация..“. От друга
страна не е ясно защо е прието, че административното нарушение е извършено от И.А.Н.,
още повече, че същият не е присъствал в заведението, не е ясно кой и защо е
допуснал и други посетители, ако действително е имало такива.
При така установените
обстоятелства и след извършване на проверка по отношение формалната
законосъобразност на АУАН и НП, районният съд е формирал краен извод за
основателност на разглежданата от него жалба. Същият е приел, че неправилно е определен
субекта на административнонаказателната отговорност, като е наказано И.А.Н. - управителя на ЕООД, стопанисващо обекта, а
не дружество, т.е. ЮЛ. Не са събрани и представени също така данни за твърдението,
че е налице повторно нарушение на здравното законодателство. Въззивният съд е изложил и допълнителен довод за приложение на чл.3,
ал.2 от ЗАНН, които обаче не се споделят от настоящия съдебен състав. С тези
мотиви въззивният състав е
отменил обжалваното пред него наказателно постановление.
Постановеното
от Районен съд Монтана отменително решение е правилно по своя резултат. При постановяване на
обжалваното решение не са допуснати нарушения на процесуални правила. Съдът е
формирал изводите си, след като е обсъдил значимите обстоятелства по делото,
както и наведените от страните доводи и възражения, излагайки мотиви, относно
тяхната преценка. Същият е изпълнил задължението си за изясняване на
обективната истина, чрез приобщаването на допустими и относими доказателства.
Делото пред въззивната инстанция е било приключено и решението е било
постановено от законен състав и в границите на вменената му компетентност, като
за заседанието е съставен протокол. Не се установява при постановяването на
обжалваното решение да е била нарушена тайната на съвещанието.
Решението
на въззивния съд не е постановено в нарушение на закона, а касационната жалба с
оплакванията, така както са формулирани в нея, е неоснователна.
Настоящият
съдебен състав възприема като вярна установената от районния съд фактическа
обстановка. Решаващият краен извод на въззивния съд е правилен и се споделя от
касационната инстанция. Като тук настоящият съдебен състав намира за коректно да
посочи, че не споделя изложените в решението на въззивния съд допълнителни
доводи за приложението на чл.3, ал.2 от ЗАНН, тази разпоредба не би могла да
намери приложение в конкретния случай. В тази насока съдът споделя изложените в
касационната жалба доводи от страна на касатора.
Както правилно е отбелязал въззивният съд, описаните от
контролните органи факти биха могли да обосноват диренето на
административнонаказателна отговорност по чл. 209а, ал. 2 от ЗЗ, а не както е посочено от
физическото лице И.Н., действия за ангажиране на такава отговорност обаче, не
са били предприети от служителите на РЗИ. При така установените факти и обстоятелства, настоящият
състав намира за безпредметно обсъждането на останалите доводи в жалбата.
Крайният
извод, който се налага е за незаконосъобразност на наказателното постановление,
издадено от директора на РЗИ Монтана, поради неправилно определен
административноотговорен субект. Като се е произнесъл в същия смисъл, районният
съд правилно е приложил закона.
Съобразно
така изложеното настоящият състав намира, че обжалваното решение не страда от
пороци, представляващи касационни основания за отмяната му. Същото е правилно и
законосъобразно постановено, поради което следва да бъде оставено в сила.
В производството не са заявени искания за разноски, поради което съдът
не дължи произнасяне.
Предвид изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, вр. с
чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
Оставя в
сила решение № 84 от
09.06.2022 г., постановено по АНД № 235/2022 г. по описа на Районен съд Монтана.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: