РЕШЕНИЕ
№ 18
гр. Сандански, 26.01.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – САНДАНСКИ, I НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на пети януари през две хиляди двадесет и трета година в
следния състав:
Председател:Николинка Кр. Бузова
при участието на секретаря Спаска Г. Трушева
като разгледа докладваното от Николинка Кр. Бузова Административно
наказателно дело № 20221250200558 по описа за 2022 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.59- 63 от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление № 22-0339-000840 от 08.09.2022
г., издадено от В.Д.Т., на длъжност началник на РУ към ОДМВР Б., РУ С.,
упълномощен с МЗ 8121з-1632 от 02.12.2021 г., с което на Д. И. П., ЕГН
**********, с адрес гр. Б., ж.к. „Е.“ № 51, бл. А, ет.2, ап.3, на основание чл.
53 от ЗАНН и чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 10
лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП и на основание чл.174 ал.1 т.2
ЗДвП й е наложена глоба в размер на 1000.00 лева и лишаване от право да
управлява МПС за 12 месеца и на основание Наредба № І-2539 от 17.12.2012
г. на МВР са й отнети общо 10 контролни точки, за нарушение на чл.5, ал.3,
т.1 от ЗДвП.
Санкционният акт в срок е обжалван от наказаното лице. С жалбата е
направено искане за неговата отмяна като неправилно и незаконосъобразно.
Изложените доводи се свеждат до това, че е допуснато съществено
процесуално нарушение, тъй като с АУАН на жалбоподателя е вменено
нарушение по чл.174, ал.1, т.2 от ЗДвП, а в НП за нарушение по чл.5, ал.3 т.1
1
ЗДвП.
В хода а съдебното производство жалбоподателят, редовно призован, не
се явява, изпраща свой процесуален представител, който поддържа жалбата
на посочените в нея основания, пледира отмяна на НП.
Въззиваемата страна – Началник РУ С., редовно призован, не се явява и
не изпраща представител.
ТО С. към РП Б., редовно призовани, не изпращат представител.
Жалбата е подадена от надлежна страна в 14-дневния срок по чл. 59, ал. 2
ЗАНН и срещу правораздавателен акт, който засяга имуществената сфера на
наказаното лице. НП е получено от наказаното лице на 01.11.2022 г. /л.8 от
делото/, а жалбата срещу него е подадена по пощата на 15.11.2022 г. /л.7/ и
заведена в административно наказващия орган на 16.11.2022г. /л.2 от делото/.
Изложеното прави разглеждането й в съдебното производство процесуално
допустимо.
След преценка допустимостта на жалбата, събраните по делото
доказателства и направените доводи, съдът приема за установено следното от
фактическа страна:
Жалбоподателят Д. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. „Е.“ №**,
бл. *, ет.*, ап.*, ЕГН ********** е правоспособен водач на МПС, наказвана
многократно за нарушения по ЗДвП.
На 21.08.2022 г. Т. С. В. – мл. автоконтрольор при ОДМВР Б., РУ С. и
колегата му В. Х. С. изпълнявали служебните си задължения. През нощта на
същата дата се намирали на ул. „С.“ на изхода на гр. С., когато по пътя в
посока към изхода на града в района на кръстовището за ж.к. „С.“ в гр. С.
забелязали да се движи лек автомобил „М. Ц***“, с рег. № ****** .
Полицейските служители спрели и извършили рутинна проверка на водача на
лекия автомобил и установили, че това е именно Д. И. П. от гр. Б., като й
потърсили да представи СУМПС и КТ към него, но тя не представила.
Установили също, че автомобилът е собственост на Т.Е.Б. от град Б..
Полицейските служители попитали П. дали е употребила алкохол, а тя
отговорила, че е употребила вино и отказала да бъде тествана с техническо
средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARBB-7510. Свидетелят В. й издал
талон за медицинско изледване № 120009, която тя получила в 04.40 часа на
2
21.08.2022 г., както и получила 6 бр. стикери с № А058152.
За констатираното нарушение свидетелят В. й съставил АУАН серия GA
№ 745523/21.08.2022 г., в присъствието на свидетеля В. С., който свидетел
установил непосредствено нарушението извършено от Д. И. П.. В АУАН е
вписан отказ на жалбоподателката да бъде тествана за употребата на алкохол
с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с фабр. № ARBB-7510 и това, че
й е издаден талон за медицинско изследване с № 120009, както и е отразено,
че не носи СУМПС и КТ. Актосъставителят В. вписал също в АУАН, че Д. П.
виновно е нарушила чл.174, ал.3, пр.1 ЗДвП – че отказва проверка с
техническо средство за установяване на алкохол в кръвта и не изпълнява
предписанията за изследване с доказателствен анализатор и за медицинско
изследване и вземане на биологически проби за химическо лабараторно
изследване за установяване на концентрация на алкохол в кръвта, както и че
виновно е нарушила чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП – че не носи свидетелство за
управление на МПС от съответната категория и контролен талон към
СУМПС към съответната категория. АУАН бил предявен на
жалбоподателката и тя получила екземпляр от същия, след което посетила
ФСМП – С. и дала кръв за медицинско изследване. Същата е вписана в
Амбулаторния дневник на ФСМП: „Д. Ив. П. – 33 – гр. Б. – кръв за алкохол“,
а в папката ФСМП С. Амбулаторни прегледи е отразено: „Д. И. П. – гр. Б.,
ж.к. „Е.“ № **, възраст 33 г., кръв за алкохолна проба“, а в журнал на ФСМП-
С. е записано: „21.08.22; 5.10; Д. И. П., ЕГН **********; гр. Б., ж.к. „Е.“ №
**; кръв за алкохол“.
Въз основа на административно наказателната преписка на 08.09.2022 г. е
издадено наказателно постановление № 22-0339-000840., от В.Д.Т., на
длъжност началник на РУ към ОДМВР Б., РУ С., упълномощен с МЗ 8121з-
1632 от 02.12.2021 г., с което на Д. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к.
„Е.“ № **, бл. *, ет.*, ап.*, на основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183 ал.1 т.1
пр.1,2 ЗДвП й е наложена глоба в размер на 10 лева за нарушение на чл.100
ал.1 т.1 ЗДвП и на основание чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП й е наложена глоба в
размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и
на основание Наредба № І-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са й отнети общо 10
контролни точки, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, затова че на
21.08.2022 г. около 04.20 часа, в гр. С. на ул. „С.“ в посока изхода на града в
района на кръстовището на ж.к. С., управлява лек автомобил "М., с рег. №
3
*****, собственост на Т.Е.Б. от град Б., след като водача отказва да бъде
тестван за употреба на алкохол с техническо средство Дрегер Алкотест 7510 с
фабр. № ARBB-7510, като й бил издаден талон за медицинско изследване с
номер 120009, че водачът не носи СУМПС и КТ и че от хим. експертиза №
305/23.08.22 г. е установено наличие на алкохол 1,07 /едно цяло и нула седем/
промила, с което е извършил: 1. Не носи СУМПС от съответната категория и
контролен талон към СУМПС от съответната категория и 2. Управлява МПС,
трамвай или самоходна машина с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8
на хиляда до 1,2 на хиляда включително.
Изложената фактическа обстановка по делото се установява от събраните
по делото гласни и писмени доказателства.
Съдът кредитира представените и приети на основание чл. 281 от НПК
писмени доказателства по делото, като прецени относимостта им към
предмета на доказване в производството и взаимната кореспонденция между
тях. Съдът счита, че събраните по делото гласни доказателства в своята
цялост относно главния факт на доказване не са противоречиви и
кореспондират помежду си. Доказателствата и доказателствените средства за
тяхното установяване съдът постави в основата на фактическите си
констатации, като отчете тяхната достоверност и кореспонденцията помежду
им. От показанията на свидетелите В. и С. безспорно се установява времето,
мястото и начина на извършване на проверката и констатираните от същите
нарушения. Съдът счита, че събраните по делото гласни доказателства в
своята цялост относно главния факт на доказване не са противоречиви,
поради което съдът им даде вяра, което се потвърждава и от съставения
АУАН, който има доказателствена сила и не се оборва от гласните
доказателствени средства. Съдът им даде вяра, тъй като са подробни,
последователни и логични. От изисканите, представени и приети в с.з.
Амбулаторния дневник на ФСМП, папка ФСМП С. и от журнал, че именно
жалбоподателката е тази, която е дала кръв за алкохолна проба и е установена
концентрация на алкохол в кръвта й съгласно химическа експертиза в
концентрация 1,07 промила, след като й бил издаден талон за изследване,
който съдът също кредитира като годно писмено доказателство по делото.
Отчетените неточности в част от писмените доказателства относно името и
ЕГН-то на жалбоподателката, съдът възприе като технически грешки при
4
оформяне на документацията, тъй като видно от всички тях адреса и годините
на лицето, което е отишло там да даде кръв и часовият диапазон, оформят
една логическа последователност, която не може да не бъде отчетена от съда
и да затвърди убеждението, че именно Д. И. П., ЕГН ********** е лицето
дало кръвната проба. А от справката за нарушител се установява
правоспособността на жалбоподателката и наказанията й за извършени от
същата нарушения по ЗДвП.
При така установената фактическа обстановка съдът прави следните
правни изводи:
По т.1 НП
Съдът намира, че в хода на съдебното следствие се установи по
безспорен начин, че с действията си П. е осъществила от обективна и
субективна страна състава на административното нарушение по чл.100, ал.1,
т.1 от ЗДвП, според който: „ Водачът на моторно превозно средство е
длъжен да носи: свидетелство за управление на моторно превозно средство
от съответната категория и контролния талон към него” Съгласно чл.
183, ал.1, т.1 пр.1 и пр.2 от ЗДвП „Наказва се с глоба 10 лв. водач, който не
носи определените документи - свидетелство за управление на моторно
превозно средство от съответната категория и контролния талон към
него”. Наказанието е определено в точно определен размер, поради което не
подлежи на корекция.
По т.2 НП
Съдържанието на наказателното постановление следва да отговоря на
изискванията на чл.57 от ЗАНН, които са определени в посочената правна
норма по императивен начин. Съгласно чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН то трябва да
включва описание на нарушението, да са посочени датата и мястото, където е
извършено, обстоятелствата, при които е извършено и да са посочени
доказателствата, които го потвърждават, а чл.57, ал.1, т.6 от ЗАНН въвежда
изискването за посочване на законните разпоредби, които са били нарушени
виновно. Същевременно, решавайки въпросите по чл.53 от ЗАНН, релевантни
за реализиране на административнонаказателната отговорност на
5
нарушителя, административнонаказващият орган е ограничен в рамките на
фактическото и правното обвинение формулирано в акта. Недопустимо е
обвинението да излиза извън тези рамки.
Описанието на нарушението и обстоятелствата, при които е било
извършено, съгласно чл.42, т.4 от ЗАНН, следва да се съдържат и в АУАН, за
да може нарушителят да има възможност да разбере точно какво
административно нарушение му се вменява, че е извършил. Разпоредбата на
чл.42 от ЗАНН е безусловно императивна, тъй като осигурява правото на
защита на привлечения към административнонаказателна отговорност, в
чието съдържание се включва и правото му да знае точно какво
административно нарушение се твърди, че е извършил, за да може да
организира защитата си в пълен обем. В конкретния случай, описаните в
АУАН факти и обстоятелства не изпълват съставите на сочените в НП за
нарушени разпоредби.
Съгласно чл.42, т.4 ЗАНН и чл.57, ал.1, т.5 ЗАНН както в акта, така и в
НП следва да бъдат посочени обстоятелствата, при което е извършено
нарушението. В този смисъл, необходимо е да е налице правно единство не
само между правната квалификация на деянията /която в случая е различна –
в АУАН е посочена като нарушена разпоредбата на чл.174 ал.3 пр.1 ЗДвП, а в
НП чл.5, ал.3 т.1 ЗДвП/, но и между текстовото описание на нарушението в
АУАН и НП. В АУАН са посочени обстоятелства за нарушение по чл.174 ал.3
пр.1 ЗДвП, която е административно наказателна и материално правна по
своя характер норма, тъй като съдържа правилото за поведение – хипотеза,
която се извлича от нейната диспозиция – описанието на съставомерното
поведение, и санкция предвидените две кумулативни административни
наказания. Правилото за поведение, което се съдържа само в нейната
хипотеза, не и в друга материално правна разпоредба на ЗДвП е следното:
водачите са длъжни да бъдат проверени за употреба на алкохол и/или
наркотични вещества или техни аналози. След като водачите са длъжни, то
явно и безспорно се касае за момент на проверка, когато субектите на
задължението управляват моторни превозни средства, а това от своя страна
означава на място и веднага. Това им задължение се изпълнява под страх от
налагане на административно наказание, като в диспозицията на чл.174 ал.3
от ЗДвП е описано съставомерното поведение – отказ на водача, както и
възможните форми на изпълнителното деяние, които не могат да бъдат
6
тълкувани като избор – нормата е административно наказателна и
императивна. Тези разпоредби описват фактически съставомерни деяния, чрез
осъществяване на което и да е от тях се осъществява административно
нарушение по смисъла на чл.6 от ЗАНН. Формалните състави на
административни нарушения, какъвто е чл.174 ал.3 от ЗДвП описват
поведението, което се отклонява от хипотезата на правната норма – общо
валидно правило за поведение, състоящо се от хипотеза – дължимото
поведение, диспозиция – отклонение от него, и санкция – предвидените
наказания или правни последици. Поради това една правна норма може да се
съдържа и в повече от една разпоредба, каквито са преобладаващите правни
норми в ЗДвП, тъй като хипотезата на нормата, а това са правата и
задълженията, дължимото поведение са описани в едни правни разпоредби, а
диспозицията – отклонението от тях и предвидената санкция се съдържат в
административно наказателните разпоредби. Водачите нямат право на отказ
да бъдат проверени на място с техническо средство за употреба на алкохол,
след като този им отказ е деяние, което нарушава установения ред на
държавно управление и е обявено за наказуемо. След като отказа е
съставомерно деяние, обявено за наказуемо то не може да се приеме, че това е
право на водачите. Нещо повече в чл.2 от Наредба № 1 от 19.07.2017 г. за
реда за установяване концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на
наркотични вещества или техни аналози, (Загл. изм. - ДВ, бр.81от 2018 г.)
/Наредбата/ е казано следното: При извършване на проверка за установяване
концентрацията на алкохол в кръвта и/или употребата на наркотични
вещества или техни аналози проверяваното лице е длъжно да изпълнява точно
дадените му от контролните органи по Закона за движението по пътищата
разпореждания и указания, освен ако те налагат извършването на очевидно за
лицето престъпление или друго нарушение на нормативен акт или
застрашават неговите или на други лица живот или здраве. Неизпълнението
на задължението по ал. 1, с което се възпрепятства извършването на
проверката, се приема за отказ на лицето да му бъде извършена такава.
Законодателят борави с термина „задължението“ да бъде проверен като
начина се избира от контролните органи според състоянието на водача и
техническите възможности, а не от него самия. Освен това всяко поведение,
което препятства проверка се приема за отказ тоест квалифицира се правно
като деяние по чл.174 ал.3 от ЗДвП. Предвид различните начини за проверка
7
на място – с техническо средство за алкохол, съответно с тест за
наркотичните вещества, а когато не е възможно с други средства,
законодателя е предвидил две различни форми на изпълнителното деяние в
разпоредбата на чл.174 ал.3 от ЗДвП, при осъществяване на която и да е от
тях, водачът извършва административно нарушение и подлежи на
административно наказание. По силата на чл.3 от Наредбата при извършване
на проверка на място концентрацията на алкохол в кръвта се установява с
техническо средство, а употребата на наркотични вещества или техни аналози
– с тест. В тази хипотеза и органите нямат право на избор, още по-малко
такъв е предоставен на физическото лице – водач. Когато проверката с
техническо средство е невъзможна, поради физическото състояние на лицето
– чл.3а т. 3 и чл.5 от Наредбата, тогава отказа по чл.174 ал.3 от ЗДвП се
осъществява, чрез втората предвидена форма на изпълнително деяние „или не
изпълни предписание за химико-токсикологично изследване“. Формалното
административно нарушение, съответно и престъпление, се описва чрез
посочване на възможните форми на изпълнително деяние, което не може да
бъде тълкувано като избор на начина и средството за проверка, след като това
поведение е диспозиция на административно наказателна разпоредба,
представляваща от своя страна част от правната норма – задължително и
общо валидно правило за поведение, скрепено в случая с административно
наказание.
В случая в АУАН е описано и вменено нарушение по чл.174 ал.3 пр.1
ЗДвП, която норма освен материалноправна е и санкционна. С оглед на
това, решавайки въпросите по чл.53 от ЗАНН, релевантни за реализиране на
административнонаказателната отговорност на нарушителя, АНО е ограничен
в рамките на фактическото и правното обвинение, формулирано в акта и е
недопустимо обвинението да излиза извън тези рамки. В конкретния случай
обаче недопустимо и в противоречие с всякакви процесуални норми и
правила, в опит да прецизира обвинението, административнонаказващият
орган е включил нови факти и обстоятелства, а именно: че П. е управлявала
МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,8 на хиляда до 1,2 на хиляда
включително – нарушение по чл.5 ал.3 т.1 ЗДвП , за което е била
санкционирана съгласно чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП. С това, правото на защита на
жалбоподателя е силно накърнено, тъй като той е поставен в невъзможност да
разбере за какво точно нарушение е привлечен към отговорност и на практика
8
с обжалваното наказателно постановление е наказан за деяние, за което не му
е предявено обвинение. Тези съществени непълноти и противоречия правят
НП незаконосъобразно и не могат да бъдат санирани по реда на чл.53, ал.2 от
ЗАНН, тъй като тази норма е приложима само за допусната нередовност в
АУАН, каквато в случая съдът не констатира.
Опорочената процедура по съставянето на НП представлява съществено
нарушение на процесуалните правила. Посочените нарушения са съществени
и водят до незаконосъобразност на наказателното постановление, поради
което същото следва да бъде отменено като такова.
Сочените нарушения са абсолютна предпоставка за отмяна на
наказателното постановление като незаконосъобразно, без да се разглежда
спорът по същество, а именно има ли извършено нарушение, от кое лице и
при какви обстоятелства, т.е. съдът не е длъжен и не следва да се произнесе
по правилността на НП при констатирана незаконосъобразност. Произнасяне
по същество на спора е дължимо от съда само при законосъобразно
протичане на административно наказателното производство, което в
конкретния случай не е налице по изложените по-горе съображения.
С оглед изхода на спора на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН
жалбоподателката има правно на разноски в настоящото производство за
представителство от адвокат. Такава претенция е своевременно направена,
като видно от представеното адвокатско пълномощно са заплатени 500лв. за
възнаграждение на адв. А. В.. С оглед фактическата и правна сложност на
делото и предвид представения договор за правна защита и съдействие, съдът
намира, че следва да бъдат присъдени разноски в размер на 500 лева. В случая
е направено възражение за прекомерност на разноските, но искането за
заплащане на разноски в този размер съдът намира за основателно, тъй като
правният интерес е висок – в размер на 1000 лева. Съгласно чл.18, ал.4 (Нова -
ДВ, бр. 68 от 2020 г., изм. - ДВ, бр. 88 от 2022 г.) от НАРЕДБА № 1 от 9 юли
2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения за
процесуално представителство, защита и съдействие по дела от
административно наказателен характер извън случаите по ал. 2
възнаграждението е 500 лв. за процесуално представителство, защита и
съдействие по дела от административно наказателен характер извън случаите
по ал. 2 възнаграждението е 500 лв. и макар делото да не се отличава с
9
фактическа или правна сложност, то е приключило в две съдебни заседания, с
разпит на двама свидетели, с процесуално представителство в съдебната зала
от адвокат, поради това ОД на МВР-Б., в която организационна структура е
РУ-С. следва да бъде осъдена да заплати адвокатското възнаграждение на
жалбоподателката, която е заплатила адвокатския хонорар на адвоката /видно
от пълномощното – л.5/ в размер на 500 лева. Въпреки че в една част НП е
потвърдено, а в друга отменено, съдът намира, че следва да присъди цялата
сума за адвокатски хонорар за изплащане от ОД на МВР-Б. на
жалбоподателката, тъй като изцяло мотивите в жалбата и в пледоарията от
адвоката в с.з. са в насока отмяна на НП в отменената част по т.2 от НП, като
бланкетно е посочено отмяна на цялото НП без излагане на мотиви в
потвърдителната част по т.1 от НП.
Мотивиран от изложеното на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1, вр.
чл.63д, ал.1 от ЗАНН, съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 22-0339-000840 от
08.09.2022 г., издадено от В.Д.Т., на длъжност началник на РУ към ОДМВР
Б., РУ С., упълномощен с МЗ 8121з-1632 от 02.12.2021 г., в частта с която на
Д. И. П., ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. „Е.“ № **, бл. *, ет.*, ап.*, на
основание чл. 53 от ЗАНН и чл.183 ал.1 т.1 пр.1,2 ЗДвП й е наложена глоба в
размер на 10 лева за нарушение на чл.100 ал.1 т.1 ЗДвП.
ОТМЕНЯ наказателно постановление № 22-0339-000840 от 08.09.2022 г.,
издадено от В.Д.Т., на длъжност началник на РУ към ОДМВР Б., РУ С.,
упълномощен с МЗ 8121з-1632 от 02.12.2021 г., в частта с която на Д. И. П.,
ЕГН **********, с адрес гр. Б., ж.к. „Е.“ №**, бл. *, ет.*, ап.*, на основание
чл. 53 от ЗАНН и на основание чл.174 ал.1 т.2 ЗДвП й е наложена глоба в
размер на 1000.00 лева и лишаване от право да управлява МПС за 12 месеца и
на основание Наредба № І-2539 от 17.12.2012 г. на МВР са й отнети общо 10
контролни точки, за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
ОСЪЖДА ОД на МВР – Б. ДА ЗАПЛАТИ на Д. И. П., ЕГН **********, с
адрес гр. Б., ж.к. „Е.“ № **, бл. *, ет.*, ап.*, сумата от 500 /петстотин/ лева,
представляваща разноски за адвокатско възнаграждение.
10
Решението подлежи на обжалване с касационна жалба пред
Благоевградски административен съд в 14-дневен срок от съобщението до
страните за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Сандански: _______________________
11