Мотиви към Присъда
№ 30 / 09.07.2014г. по НОХД № 272/2014г. по описа на
Несебърския
районен съд
С обвинителен акт Районна
прокуратура – Несебър е повдигнала обвинение срещу Е.О.А. с ЕГН **********,
турчин, български гражданин, начално образование, работи, неженен, неосъждан,
живущ ***, за това, че в на 21/22.11.2013г. в град Несебър, в квартира в
близост до хотел „Феста Панорама” противозаконно е присвоил чужда движима мещ,
която владеел – мобилния телефон „Самсунг Галакси”, модел „ЕС3” на стойност 370
лева, сим карта ваучер на мобилен оператор „Глобул” на стойност 6 лева, зарядно
устройство за мобилен телефон на стойност 10 лева и слушалки за мобилния
телефон на стойност 15 лева, всички вещи на обща стойност 406 лева, собственост
на Н.Р.К. ***, като случаят е маловажен – престъпление по чл.206, ал.5, вр. с
ал.1 от НК.
В съдебните прения:
- представителят на прокуратурата
поддържа повдигнатото обвинение и изразява становище, че събраните по делото
доказателства установяват по категоричен и по безспорен начин извършването на
престъплението, за което А. е предаден на съд. Предлага на подсъдимия да бъде
наложено наказание „пробация” с приложение освен на първите две задължителни
мерки, и на друга, предвидена в закона, а именно „включване в програма за
обществено въздействие” за срок от шест месеца.
- защитата на подсъдимия пледира подсъдимият
да бъде признат за невиновен, тъй като счита, че обвинението не е доказано по
категоричен начин. Позовава се на съществени противоречия между изложеното в
обвинителния акт и показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие
свидетели относно времето, когато подсъдимия е извършил инкриминираното деяние.
- подсъдимият Е.О.А. в съдебно
заседание се възползва от правото си да не дава обяснения. При упражняване
правото си на последна дума изразява становище за недоказаност на факта, че е
предал слушалките и зарядното устройство. Потвърждава, че слушалките са били в
него.
Въз основа на събраните по делото
писмени и гласни доказателства, обсъдени поотделно и в тяхната съвкупност, и
водим от принципите на чл.14 от НПК, при за установено следното:
От фактическа страна:
Подсъдимият Е.О.А. е роден на ***г***,
община П., област Б.. Същият е с основно образование, работи, не е женен и не е
осъждан.
На 21.11.2013г. Е.О.А.
се е видял случайно със свидетеля Н.Р.К., с когото се познавали от няколко
години, на автогарата в к.к.Слънчев бряг. Поговорили си на едно от заведенията
на автогарата, след което отишли в квартирата на обвиняемия А. ***, където
продължили да употребяват алкохол. Двамата слушали музика по телефона, а след
това К. го е оставил в близост до себе си да се зарежда. Свид. К. заспал, а
когато на сутринта се събудил, установил че Е.А. го няма, липсвал и телефона му,
ведно със сим картата в него, заедно със слушалките и зарядното устройство. Мобилния
телефон, собственост на свид. К., е бил марка „Самсунг Галакси”, модел „ес3,
бял на цвят, а сим картата ваучер е била на мобилен оператор „Глобул”. Телефона
е закупил от заложна къща в град София, бил е втора употреба, за което е платил
460 лева, като заедно с телефона е имало слушалки и зарядно устройство. К. решил,
че може да открие А. на автогарата, където са се срещнали там предния ден.
След като взел телефона, заедно
със сим картата в него, слушалките и зарядното устройство от дома на К., докато
последния спял, сутринта на 22.11.2013г., действително А. е отишъл на автогарата,
където е срещнал свид.Г. и му е предложил да отидат в село Гюльовца. За там
отпътували с автобус след обяд на същия ден. От магазин закупили бира, след
което отишли в дома на Г.. Там А. му предложил да му продаде телефона, а Г., в
присъствието на жената, с която живее – свид.М., му е заявил, че е съгласен да
го закупи за 70 лева. След като е взел парите, А., който вече бил пиян, се
отправил нанакъде, като оставил на Г. мобилния телефон, ведно със сим картата в
него и зарядното устройство. Г. извадил сим картата и е поставил в телефона
своя такава.
Когато по-късно К. и А. са се
видели, последният му е обяснил, че е взел телефона за да слуша музика, но е
отишъл до село Тънково и там са му го откраднали. Слушалките са били в него.
Впоследствие е сменил тезата си и е заявил на К., че е оставил телефона в дома
на свой познат да се зарежда. Двамата отишли до полицията, където всеки от
двамата дал писмени обяснения за случилото се. При последвалите няколко срещи
между двамата, А. е предложил на К. да му изплати на части телефона, тъй като
вече не може да му го върне.
Няколко седмици след като е
закупил телефона от А., свид. Г. го е продал на свид. А.,***, за сумата от 100
лева. Впоследствие свид. А. е препродал телефона на непознати.
Видно от заключението на съдебно
оценителната експертиза, назначена в хода на досъдебното производство, пазарната
стойност на противозаконно присвоените движими вещи, включващи мобилния
телефон, сим картата в него, зарядното устройство и слушалките, към датата на
извършване на деянието (месец ноември 2013г.) е 406 лева.
По доказателствата:
Съдът прие гореописаната фактическа
обстановка като безспорно установено и доказана, вземайки предвид
доказателствата, събрани в хода на съдебното следствие, а именно чрез
показанията на разпитаните свидетели Н.Р.К., Р.М.Г., Х.М.М. и В.М.А., и
проведените очни ставки между тях, и
писмените доказателства от досъдебното производство и приобщени към делото по
реда на чл.283 от НПК, в т.ч и заключението
на вещото лице И.С.Д. по назначената съдебно оценителна експертиза, както и от изложеното
от подсъдимия А. при упражняване правото му на последна дума.
От правна страна:
Обсебването като вид престъпление
е уредено в разпоредбата на чл.206 от НК, като ал.1 от текста го определя като
противозаконно присвояване на чужда
движима вещ, която деецът владее или пази. Непосредствен обект на
престъплението обсебване е движима вещ, при това, чужда, като е възможно и част
от нея да принадлежи на законно основание на дееца. От обективна страна е важно
да се установи, че вещта се намира във владение на дееца, както и да се
установи какви точно действия може да осъществява с нея. Изпълнителното деяние
се осъществява, чрез акт на противозаконно юридическо или фактическо
разпореждане с чуждото имущество в свой или в чужд интерес. Обсебването е
резултатно престъпление и се счита за довършено с общественото засягане на
възможността собственика на вещта да се разпорежда с нея. Това е следствието от
акта на имущественото разпореждане. От друга страна обсебването е престъпление,
което се извършва само с пряк умисъл. Интелектуалният момент на умисъла за
обсебване включва съзнание у дееца за това, че предметът на престъплението е
чужда движима вещ, че той я владее или пази на правно основание и че му е
позволено да върши с нея само определени действия. Във волево отношение деецът
има за цел да се разпореди с предмета на престъплението в свой или в чужд
интерес.
При така установената фактическа
обстановка, настоящият съдебен състав намира, че с деянието си подсъдимият Е.О.А.
е осъществил от обективна и субективна страна признаците на състава на
престъплението по чл.206, ал.1 от НК.
Събраните гласни и писмени
доказателства са непротиворечиви помежду си, взаимно се подкрепят като
всестранно и пълно изясняват всички релевантни за делото обстоятелства:
Установи се по несъмнен начин, че
вещите са собственост на свидетеля Н.Р.К. и са били предоставени във владение
на подсъдимия Е.О.А.. Впоследствие, при поискване от страна на собственика –
свидетелят К., подсъдимият не ги е върнал, но се е разпоредил с част от вещите,
с изключение на служалките към телефона, като със свои – като ги е продал на
трето лице. Изпълнителното деяние било довършено именно чрез разпореждането на
вещите и несъмнено, след тези действия на подсъдимия, собственикът на мобилния
телефон – свидетелят К., не би могъл да упражнява правото си на собственост над
тях. Следователно, налице е престъпния състав на чл.206, ал.5, вр. ал.1 от НК.
От обективна страна, деянието е
извършено чрез действие – присвояване на чужда движима вещ, която деецът
владее, респ. разпореждане със същата вещ.
От субективна страна – деянието е извършено виновно, пряк умисъл като
форма на вината. Е.А. добре е знаел и е съзнавал, че мобилния телефон и вещите
към него са собственост на друго лице (на свид. К., както и че тези вещи са му били
предоставени във владение, поради което му е позволено да върши с тях само
определени неща (временно да ги ползва). Знаел е също, че дължи връщането им на
собственика, но въпреки това се е разпоредил с него.
Причини за извършването на деянието
са ниското правно съзнание на подсъдимия и пренебрежение към правото на
собственост.
По вида и размера на
наказанието:
Съдът намира, че с оглед
посочените по-горе правни изводи, подсъдимият Е.О.А. следва да бъде признат за
виновен за извършваното от него престъпление по чл.206, ал.1 от НК.
Като смекчаващи отговорността
обстоятелства съдът приема единствено чистото му съдебно минало и липсата на
данни за системно извършване на подобни деяния.
Съдебният състав не намира отегчаващи
отговорността обстоятелства по отношение на подсъдимия.
На първо място при определяне на
наказанието, което подсъдимият следва да изтърпи, се отчете от съда
алтернативно предвидените в НК такива, а именно – „лишаване от свобода” до една
година, или „пробация”, или глоба от сто до триста лева.
При алтернативно предвидени
наказания, съдът следва да определи видът на това, което да се наложи на
осъдения, спазвайки разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК, изхождайки от
изискването то да бъде най-подходящо за подсъдимия и като се спазват правилата
при определяне размер на същото.
По въпроса за това, кое измежду
трите алтернативно определени наказания – „лишаване от свобода”, „пробация” и
„глоба” следва да се наложи на подсъдимия, съдът отчете, съдът отчете, че не е налице завишена степен
на обществена опасност на дееца, с оглед на това, че същият не е осъждан,
поради което за подсъдимия не е подходящо наказанието „лишаване от свобода”,
което е най-тежкото измежду алтернативно предвидените в чл.205, ал.5 от НК.
Съдът намира, че наказанието „пробация”, при баланс на смекчаващите и
отегчаващите обстоятелства, би изиграло своя ефект, съгласно целените с него
последици, визирани в нормата на чл.36 от НК. Съдът не следва да налага
наказание „глоба” понеже по делото не са представени достатъчно данни относно
материалното положение на подсъдимия А., поради което и съдът е лишен от
преценка, дали най-лекото по вид алтернативно предвидено наказание, не би се
оказало на практика несъразмерно по-тежко и от най-тежкото предвидено по вид за
престъплението. Подсъдимият упражни правото си да не дава обяснения по делото,
, а от страна на обвинението не се представите доказателства, дали той получава
доходи от трудова дейност и в какви размери.
При налагане на наказанието
пробация, съдът намери, че за поправянето на дееца не са достатъчни
задължителните мерки по чл.42а, ал.2, т.1 и т.2 от НК, като определи същите за
срок от една година. Липсата на изразено съжаление за стореното и липсата на
изразена готовност за възстановяване на причинените с престъплението вреди,
налагат определянето и на други пробационни мерки. Според съда воденето на
досъдебното производство и проведеното съдебно такова не са въздействали на
подсъдимия в насока към неговото поправяне. Поради това съдът определи е
пробационните мерки, предвидени и в т.4 и т.6 на чл.42а, ал.2 от НК, а именно:
„включване в програми за обществено въздействие” за срок от шест месеца и „безвъзмзден
труд в полза на обществото” в размер на 100 часа в рамките на една календарна
година. Така определеното и наложено наказание „пробация” при посочените
постоянно ангажираци и контролирани мерки представлява адекватна и съответна на
обществената опасност на деянието и дееца санкция, която би го превъзпитала и
създала у него чувство на зачитане и съобразяване с установения в страната
правов ред. Същевременно се гарантира съблюдаването на генералната превенция и
оказването на превантивно въздействие спрямо другите членове на обществото.
По разноските:
С оглед изхода на делото и на
основание чл.189, ал.3 от НПК подсъдимият Александър Валентинов Иванов следва да
заплати сумата в размер на 45 лв. (четиридесет и пет лева) за направени в
досъдебното производство разноски, а именно за изготвяне на съдебно
оценителната експертиза.
Водим от гореизложеното, съдът
постанови диспозитива на присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: