№ 246
гр. Пловдив, 31.01.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и четвърти ноември през две хиляди двадесет
и първа година в следния състав:
Председател:Иван Г. Бекяров
при участието на секретаря Елена Анг. Апостолова
като разгледа докладваното от Иван Г. Бекяров Административно
наказателно дело № 20215330206698 по описа за 2021 година
и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Образувано е по депозирана жалба срещу електронен фиш серия Г № 0019457,
издаден от ОД на МВР Пловдив, с който на А. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес ***, на
основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 461, т. 1 от Кодекса за Застраховането КЗ) е
наложено административно наказание – глоба в размер на 2000 лева за нарушение на
чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
В жалбата се излагат бланкетни доводи за незаконосъобразност на обжалвания
акт. В допълнително писмено становище аргументите се развиват като са я няколко
насоки. Първо, се твърди нарушение на процесуалните правила, доколкото на
физическо лице е наложена санкция, отговаряща по основание и размер на
имуществената санкция за нарушителите юридически лица и еднолични търговци.
После, се твърди нарушаване на процесуалните правила, доколкото е налице
разминаване между установената фактическа обстановка и правилата позволяващи
установяване на нарушения с автоматизирани технически средства или системи
(АТСС), и накрая се твърди да не са спазени правилата за използването им съгласно
Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 г. на МВР. Моли се електронният фиш да се
отмени и да бъдат присъдени разноски.
Въззиваемата страна е взела бланкетно писмено становище, като счита, че
обжалваният акт е законосъобразен като издаден съобразно всички законови
изисквания. Не се представлява в съдебно заседание. Претендира се юрисконсултско
възнаграждение.
Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира и приема за установено следното:
Жалбата се явява процесуално допустима, подадена в срок и от легитимирана
страна, срещу акт, подлежащ на обжалване. Разгледана по същество се явява
1
основателна, поради следните съображения:
От фактическа страна съдът установи следното:
На 17.01.2020 г. в 08:44 ч. в гр. Стамболийски на ул. „Тракия“ № 16 е установено
нарушение на КЗ като е заснето ремарке за товарен автомобил „Вакенут“ с рег. № ***.
След направена справка се доказва за ремаркето, което е регистрирано в България и не
е спряно от движение, да не е сключен договор за застраховка „Гражданска
отговорност“ за процесната дата и това е установено с автоматизирано техническо
средство и система /АТСС/ TFR1-M № 530.
Установява се автоматизирано техническо средство TFR1-M № 530 да е
одобрено средство за измерване от 24.10.2010 г. със срок на валидност до 24.10.2020 г.
Същото е минало периодична техническа проверка на 16.08.2019 г., като е издаден
протокол от проверка № 3-32-19 от същата дата от Лаборатория за проверка на
анализатори за алкохол в дъха и радар скоростомери.
Не се спори, че процесното ремарке с № *** е собственост на жалбоподателя
А.Б. и към 17.01.2020 г. не е имал валидно сключен договор за застраховка
„Гражданска отговорност“.
Описаната и възприета фактическа обстановка се установява и от писмените
доказателства по делото – снимковия материал от АТСС, удостоверение за одобрен
тип средство за измерване № 10.02.4835 на Български институт по метрология (БИМ),
Протокол № 3-32-19/16.08.2019 г. на Лаборатория за проверка на анализатори за
алкохол в дъха и радар скоростомери към ГД „НП“, протокол за използване на АТСС
рег. № 333р-836/20.01.2020 г., разпечатка на електронен фиш серия, разпечатки от
сайта на Гаранционен фонд за валидни застраховки „Гражданско отговорност“ на МПС
с рег. № ***, разпечатка от АИС АНД.
Относно приложението на процесуалните правила:
След запознаване с приложения по дело електронен фиш и доказателства
намира, че последният отговаря на останалите формални изисквания на чл. 189, ал. 4
от ЗДвП за съдържание и материалната компетентност на административнонаказващия
орган, издал го.
Настоящият съдебен състав намира, че процесният акт е незаконосъобразен, тъй
като при издаването му е нарушен материалния закон и са допуснати съществени
нарушения на процесуалните правила.
В Кодекса за застраховането е предвиден специален ред за установяване на
нарушения с автоматизирано техническо средство - чл. 647, ал. 4 от КЗ, който гласи, че
когато с автоматизирано техническо средство или система е установено и заснето
управление на моторно превозно средство, за което няма сключен и действащ
застрахователен договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите, се издава електронен фиш в отсъствието на контролен орган и на
нарушител при условията и по реда, предвидени в Закона за движение по пътищата.
Електронният фиш се изпраща на собственика на моторното превозно средство с
препоръчано писмо с обратна разписка. Собственикът е длъжен в 14-дневен срок от
получаването му да заплати глобата или имуществената санкция по чл. 638, ал. 4 и 6 от
КЗ. Член 189, ал. 5 от Закона за движение по пътищата не се прилага. Т.е. за всички
останали случаи извън посочените изрично в цитираната разпоредба, налагането на
административно наказание с електронен фиш е недопустимо.
Видно е, че в обжалвания електронен фиш наказващият орган е посочил, че е
допуснато нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ и е наложил санкция по чл. 638, ал. 1,
т. 2 вр. чл. 461, т. 1 от КЗ, т.е. на лице, което не изпълни задължението си да сключи
2
задължителна застраховка „Гражданска отговорност" на автомобилистите, но не и за
установено с АТСС управление на МПС, за което не е била сключена валидна
застраховка „Гражданска отговорност“. От друга страна не се и твърди от фактическа
страна да е установено управление на ППС. В такъв случай, с оглед на разясненото по-
горе, издаденият електронен фиш само за нарушение на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ е
недопустим, тъй като с електронен фиш могат да се налагат глоба или имуществена
санкция единствено по чл. 638, ал. 4 и ал. 6 от КЗ, т.е. на юридическото лице,
собственик, когато от фактическа страна е установено управление на МПС, за което
няма сключен договор за застраховка „Гражданска отговорност“ или за нарушение на
чл. 638, ал. 3 от КЗ. За нарушаване на правилото на чл. 483, ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 1,
т. 2 от КЗ следва да се състави акт за установяване на административно нарушение, на
базата на който да се издаде наказателно постановление. Като не е сторил това, а е
издал незаконосъобразно електронен фиш, наказващият орган е допуснал флагрантно
нарушение на процесуалните правила, което обуславя абсолютната отмяна на
обжалвания акт.
От фактическа страна в електронния фиш не се твърди да е установено
нарушението при управление на МПС, т.е. липсва въведено обвинение за извършване
на нарушение, което да включва поведението по управление на МПС. Оттам и за
издаването на електронен фиш е необходимо да е установено и въведено от фактическа
страна съставомерното поведение „управление“. Тъй като с електронен фиш може да
се налагат глоба или имуществена санкция единствено по чл. 638, ал. 4 и ал. 6 от КЗ,
когато е констатирано нарушението при управление, то в останалите случаи при
липсата на „управление“ и установяването на нарушение с АТСС, както вече се
спомена следва да се спазва процедурата по ЗАНН чрез издаване на акт за
установяване на административно нарушение и наказателно постановление.
Очевидно е, че законодателят прави ясно разграничение на нарушението по чл.
483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което е формално и е довършено и наказуемо по чл. 638, ал. 1, т. 2
от КЗ от момента регистрация на МПС или на изтичане валидността на предходната
полица за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите. За
съставомерността на деянието е без правно значение дали автомобилът се управлява
или не, като съставът на нарушението се изчерпва с несключване на „Гражданска
отговорност“ от лице, което притежава моторно превозно средство, което е
регистрирано на територията на Република България и не е спряно от движение. Такъв
именно според съда е и настоящият случай съгласно описанието на нарушението от
фактическа страна, доколкото е ангажирана отговорността на физическо лице,
собственик на ППС, и при положение че липсва обвинение за констатирано
управление на същото. Следователно санкционната норма следва да е само тази по чл.
638, ал. 1, т. 2 от КЗ, както е сторено, и да се издаде акт за установяване на
административно нарушение, а не електронен фиш. А оттам и да се предприеме
процедура по издаване на наказателно постановление.
Съвсем различен е съставът на нарушението по чл. 638, ал. 4 от КЗ, което е
довършено при установено управление на моторно превозно средство, за което няма
сключен и действащ застрахователен договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите. В този случай законодателят е
допуснал приложението на диференцираната процедура по чл. 638, ал. 4 от КЗ, тъй
като всеки акт на управление, констатиран посредством автоматизирано техническо
средство или система е наказуем, при положение че не е налице сключена застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите, при наличие на задължение за това.
Чл. 638, ал. 6 от КЗ урежда по-тежко наказуем състав на същото нарушение при
повторност.
3
Макар да е допуснато нарушение при определянето на санкцията, на свое
основание същото не обуславя отмяната на електронния фиш. Наложена е глоба в
размер на 2000 лв. за нарушение на чл. 638, ал. 1, т. 2 от КЗ, която урежда
отговорността на собствениците юридически лица и еднолични търговци, които не са
сключили задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите,
по която се налага имуществена санкция в размер на 2000 лв. Същевременно от
фактическа страна е наложена глоба на физическо лице без изрично да е посочено, че
то представлява и друг субект на правото (например едноличен търговец), въз основа
на което да му се ангажира този вид отговорност. Затова следва да се приеме, че е
наказано именно А.Б. в качеството му на физическо лице. При това положение
санкцията е следвало да бъде определена и наложена на основание и размер по друг
ред, а именно по чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ. Последната разпоредба урежда
отговорността на физическите лица и определя съвсем различен характер и размер на
санкцията – глоба в размер на 250 лв. При това положение съдът разполага с
възможността да преквалифицира санкционната разпоредба и да наложи
законосъобразния размер на глобата, в който смисъл е тълкувателната практика на
Върховния административен съд. Дори и да се стори това обаче, не би се санирало
предходното обсъждано нарушение.
При съставянето му освен гореизложеното не са допуснати други съществени
нарушения на процесуалните правила, които да водят до опорочаване на
административнонаказателното производство по налагане на наказание.
Съгласно чл. 189, ал. 4 от ЗДвП във вр. чл. 3 от Наредба № 8121з-532 от
12.05.2015 г. за установените от АТСС нарушения на правилата за движение по
пътищата се издават електронни фишове. Разграничават се три хипотези на
установяване и заснемане на нарушения с АТСС: 1) от статични АТСС; 2) от мобилни
АТСС временно разположение на участък от пътя; и 3) от мобилни АТСС, прикрепени
към превозно средство.
Процесният случай е от третата група мобилни АТСС, прикрепени към превозно
средство. То се характеризира с винаги автоматизиран контрол, без значение дали се
извършва в присъствието или отсъствието на контролен орган, т.е. независимо от него,
тъй като такъв не участва в процеса по установяване на нарушението. След
установяване и заснемане на нарушението, електронен фиш за налагане на глоба в
размер, определен за съответното нарушение, се издава в отсъствието на контролен
орган и на нарушител. Този законодателен подход, въвежда изключение от общия ред
за реализиране на административнонаказателна отговорност - в присъствието на
нарушителя. Следователно електронният фиш, по силата на закона, представлява не
изявление на определен орган, а електронно такова, записано върху съответния
носител, за формалната законосъобразност на което е достатъчно да е изготвено чрез
въведени по съответния ред автоматизирани технически средства или системи, при
спазване на изискванията за тяхното използване.
За да е законосъобразно използването на техническото средство следва да са
налице следните условия, които въвежда Наредба № 8121з-523 от 12.05.2015 г.
/Наредбата/ след изменението с ДВ бр. 6 от бр. 16.01.2018 г.: използваното техническо
средство да е от одобрен тип; техническото средство да е вписано в Българския
институт по метрология; техническото средство да е преминало през първоначална и
последваща метрологична проверка, което в настоящият случай е осъществено видно
от приложените доказателства; да са спазени изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба
№ 8121з-532/12.05.2015 г. на МВР като надлежно е попълнен протокол за използване
на автоматизирано техническо средство или система.
В случая са налице всички кумулативно изисквани условия, които се посочиха
4
по-горе. Представено е удостоверение за одобрен тип средство за измерване, с вписан
№ 4935 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване,
преминало е последваща техническа проверка и нарушението е извършено в срока й на
валидност. Спазени са изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредбата, за което е попълнен
протокол за използване на АТСС. В него е посочено вида АТСС и неговия номер,
което съответства на снимковия материал и отбелязването във фиша, датата на
ползването му, точното местоположение, ограничението на скоростта на
контролирания участък, посоката на задействане на АТСС, неподвижността на режима
на измерване, началото и края на работата по час и минута и първо и последно
статично изображение, в който промеждутък е и извършена снимката, въз основа на
която е издаден електронен фиш, броя на установените нарушения. Посочено е името
на служителя разположил и АТСС. Това е достатъчно за съда да приеме, че е
обезпечена процедурата по установяване на нарушението.
От правна страна съдът намира следното:
Независимо от изразеното становище следва да се отбележи, че от обективна
страна се установява да са осъществени всички елементи на нарушението по чл. 483,
ал. 1, т. 1 вр. чл. 638, ал. 1, т. 1 от КЗ, доколкото се установява за процесното ППС към
датата на нарушението да не е била сключена задължителна застраховка „Гражданска
отговорност“ на автомобилистите, в който смисъл са и справките в информационните
масиви на Гаранционен фонд. Субективната страна на нарушението не подлежи на
обсъждане, тъй като отговорността е обективна и безвиновна, доколкото касае деяние
извършено от юридическо лице. Не се спори и че процесният автомобил е собственост
на дружеството жалбоподател.
Не са налице основания за преценка на нарушението като маловажен случай тъй
като липсват факти и изводи за наличие на по-ниска обществена опасност в сравнение
с други случаи от същия характер.
Всичко това обаче не може да пренебрегне и разколебае изводите за
незаконосъобразност на електронния фиш и неговата отмяна по повод на
противоречието между фактическото описание на нарушението и правната
квалификация, както и редът за установяване на нарушение и съставянето на
съответния акт за ангажиране на отговорност.
Затова и съдът намира, че процесният фиш следва да се отмени поради
сериозното засягане на правото на защита на жалбоподателя.
По разноските:
Съгласно чл. 63д, ал. 1 от ЗАНН жалбоподателят има право да му бъдат
заплатени разноските по реда на АПК, които препраща към ГПК. Такива се присъждат
в полза на страна, в чиято полза е изхода на делото. В случая това е жалбоподателят.
Последният обаче не е представил доказателство за сторените разноски по обжалване
на електронния фиш – договор за правна защита и съдействие или разписка. По делото
е представено единствено пълномощно, в което е включен текст „при договорено и
изплатено изцяло и в брой възнаграждение в размер на 400 лева (четиристотин лева)“.
Същото обаче не отговаря на условията на ТР № 6/2012 на ОСГТК на ВКС, съгласно т.
1 от което разноски се присъждат, когато действително са сторени, а това се
удостоверява чрез договор, който може да послужи като разписка. В случая не се
представи договор между процесуалния представител и неговия клиент за
осъществяването на правната помощ, а простото вписване в пълномощното за
осъществено плащане не е доказателство за договорен размер на възнаграждението и
за действително му извършване. Затова и разноски не следва да бъдат присъждани на
правоимащата страна.
5
Така мотивиран Районен съд Пловдив
РЕШИ:
ОТМЕНЯ електронен фиш серия Г № 0019457, издаден от ОД на МВР Пловдив,
с който на А. Г. Б. с ЕГН **********, с адрес ***, на основание чл. 638, ал. 1, т. 2 вр. с
чл. 461, т. 1 от Кодекса за Застраховането КЗ) е наложено административно наказание
– глоба в размер на 2000 лева за нарушение на чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от получаване на
съобщението от страните, пред Административен съд Пловдив, на основанията,
предвидени в НПК, и по реда на глава XII от АПК.
Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________
6