Решение по дело №246/2024 на Районен съд - Оряхово

Номер на акта: 143
Дата: 22 юли 2024 г.
Съдия: Борислав Методиев Методиев
Дело: 20241460100246
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 2 април 2024 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 143
гр. Оряхово, 22.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ОРЯХОВО в публично заседание на дванадесети юли
през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Б.М.М.
при участието на секретаря В.И.И.
като разгледа докладваното от Б.М.М. Гражданско дело № 20241460100246
по описа за 2024 година
Делото е образувано по искова молба на А. С. Л., с ЕГН:********** с
адрес: с. Софрониево, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Х.Д.“ №34, чрез адв. Р. Р.
от АК-Пловдив, със съдебен адрес гр. Пловдив ул. „Й.Г.” №41, с която е
предявил против „Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, кумулативно
обективно съединени искове, както следва:
- иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД, с
който се иска да бъде признато за установено в отношенията между страните
А. С. Л., с ЕГН:********** и „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ********* гр. София, че
сключения между тях договор за потребителски кредит №474039 от
30.11.2020г. е нищожен, поради неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК;
- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на договор
за потребителски кредит №474039 от 30.11.2020г. да бъде признато за
установено, че клаузата в чл.8 от Договора, предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 2446,37 лева е нищожна на основание чл.146, ал.1, във
вр. чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП;
- иск с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД за осъждане на ответника
„Сити Кеш” ООД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на ищеца А. С. Л., с
ЕГН:********** сумата в размер на 1691,01 лева, представляваща недължимо
платена сума в периода от 30.11.2020г. до 31.03.2022г. по нищожен договор за
потребителски кредит №474039 от 30.11.2020г.;
- в случай, че бъде прието, че договорът е действителен, а нищожна е
само клаузата на чл.8 от договора да бъде осъден ответникът да върне на
ищеца сумата в размер на 1300,00 лева, платена в периода от 30.11.2020г. до
1
31.03.2022г. по нищожна клауза на чл.8 от договора.
Претендира и направени в настоящия процес разноски.
Ищецът твърди, че е страна по Договор за потребителски кредит
№474039, сключен на 30.11.2020г. със „Сити Кеш” ООД, по силата на който се
е задължил да върне получена сума в размер на 2200 лева на десет месечни
вноски, при ГЛП 40,05℅ и ГПР 48,53℅.
Сочи се, че в сключения между страните договор е предвидено, че в срок
от три дни кредитът трябва да бъде обезпечен с банкова гаранция или
поръчители. В случай, че поръчителят е само един, същият трябва да получава
възнаграждение в размер на поне 7 минимални работни заплати, а при двама –
поне 4; поръчителите също така трябва да не са кредитополучатели или
поръчители по други договори, сключени със заемодателя; да нямат
задължения с рейтинг различен от „редовен“ в Централния кредитен регистър,
включително по погасени задължения; поръчителят да представи служебна
бележка или друг документ за получаваните трудови доходи.
Релевира се, че ако такова обезпечение не бъде предоставено на
основание чл.8 от договора, заемополучателят дължи неустойка в размер на
2446,37 лева или общо дължима сума по договора за кредит /главница, лихва и
неустойка/ в размер на 5170 лева.
Твърди се, че ищецът е платил сумата в размер на 3891,01 лева, но
договорът е нищожен и на основание чл.23 от ЗПК на връщане е подлежала
само главницата, като разликата над сумата от 2200 лева до платената сума от
3891,01 лева в размер на 1691,01 лева е платена без основание.
Евентуално ако съдът приеме, че договорът за кредит е действителен, то
се твърди, че клаузата на чл.8, във вр. чл.6 от договора е нищожна и платеното
по нея в размер на 1300,00 лева подлежи на връщане.
Излагат се доводи, че нищожността на договора за кредит се обосновава
на основание чл.22, във вр. чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посочения ГПР в
размер на 48,53 ℅ не отговаря на реално приложения. Това е така, тъй като
при него неправилно е включена само договорната лихва, а трябвало да се
включи и предвидената в чл.8 от договора неустойка.
В случай, че съдът приеме, че договорът за кредит не е нищожен на
горепосоченото основание се твърди, че клаузата на чл.8 от Договора,
предвиждаща заплащането на неустойка е нищожна на основание чл.146, ал.1
от ЗЗП.
Счита се, че неустоечната клауза в договора е неравноправна на
основание чл.143, ал.2, т.5 от Закона за защита на потребителите, тъй като
задължава потребителя да заплати необосновано висока неустойка, във връзка
със задължение, което изначално кредиторът е знаел, че няма как да бъде
изпълнено от длъжника.
Моли се, съда да постанови решение, с което:
- да признае за установено в отношенията между страните А. С. Л., с
ЕГН:********** и „Сити Кеш” ООД, ЕИК: ********* гр. София, че
2
сключения между тях Договор за потребителски кредит №474039, сключен на
30.11.2020г. е нищожен, поради неспазване на разпоредбата на чл.11, ал.1, т.10
от ЗПК;
- в случай, че не бъде уважен предявеният иск за нищожност на договор
за потребителски кредит №474039, сключен на 30.11.2020г. да бъде признато
за установено, че клаузата в чл.8 от Договора, предвиждаща заплащане на
неустойка в размер на 2446,37 лева е нищожна на основание чл.146, ал.1, във
вр. чл.143, ал.2, т.5 от ЗЗП;
- на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД да бъде осъден ответникът „Сити Кеш”
ООД, ЕИК: ********* гр. София да заплати на ищеца А. С. Л., с
ЕГН:********** сумата в размер на 1691,01 лева, представляваща недължимо
платена сума в периода от 30.11.2020г. до 31.03.2022г. по нищожен договор за
потребителски кредит №474039, сключен на 30.11.2020г.;
- в случай, че бъде прието, че договорът е действителен, а нищожна е
само клаузата на чл.8 от договора да бъде осъден ответникът да върне на
ищеца сумата в размер на 1300,00 лева, платена в периода от 30.11.2020г. до
31.03.2022г. по нищожна клауза на чл.8 от договора.
В срочно подаден отговор на исковата молба по реда на чл.131 от ГПК,
ответникът оспорва предявените искове като неоснователни.
Твърди се, че на основание чл.26, ал.4 от ЗЗД нищожността на отделна
клауза не влече недействителност на целия договор, доколкото същият може
да се прилага и без нея, като в случая са били спазени всички изисквания на
чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и ал.2 от ЗПК.
Сочи се, че не е налице нарушение на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като ГПР
не е по-голям от пет пъти размера на законната лихва, а уговорената между
страните неустойка не е и не следва да бъде включвана в ГПР.
Излагат се доводи, че неустойката е била уговорената между страните
като санкция за неизпълнение, в случай, че кредитополучателят не изпълни
поетия с подписването на договора ангажимент да предостави на кредитора си
поне едно от предвидените в договора обезпечения – банкова гаранция или
поръчител.
Релевира се, че при уговарянето на неустойката не е налице
неравновесие между страните, поради факта, че кредитополучателят е
разполагал с цели 14 /четиринадесет/ дни, в които да упражни правото си на
отказ от договора по реда на чл.7, чл.9 от Договора и чл.29 от ЗПК.
Излагат се съображения, че ищецът е сключил с ответника цели 15
договора с уговорка за заплащане на неустойка, с единствената цел да се
обогати за сметка на ответника, като ползва предоставените заемни суми, а
след това заведе искове за недействителност и връщане на суми.
Твърди се, че не е налице нито една от хипотезите на чл.143 от ЗЗП, като
клаузите са уговорени индивидуално от потребителя при яснота и
предвидимост за всички аспекти на финансовото му задължение към
търговеца, като тя е била налице, както преди сключването на договора, така и
при подписването му.
3
Това е така, тъй като в Стандартния европейски формуляр за
предоставяне на информация за потребителските кредити са посочени
разходите по кредита, размера на договорната лихва, ГПР, както и размера на
неустойката, уговорена впоследствие в договора за кредит.
Именно поради това се твърди, че клаузите в договора напълно
отговарят на изискванията на ЗЗП и Директива 93/13 ЕИО за неравноправните
клаузи в потребителските договори, както и приложимата практика на СЕС.
Моли се съда да отхвърли предявените от А. С. Л. претенции като
неоснователни.
В открито съдебно заседание, страните не се явяват и не се
представляват, като в изпратени до съда становища поддържат подадените
искова молба и отговор на същата.
След като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в
съвкупност и като взе предвид изложеното от страните, съдът приема за
установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от Договор за потребителски кредит №474039 от 30.11.2020г.,
сключен между ответника „Сити Кеш“ ООД като „кредитор“ и ищеца А. С. Л.
като „кредитополучател“ е, че последният е получил в заем сумата от 2200
лева, като е поел задължение да я върне на десет вноски в периода от
30.12.2020г. до 30.09.2021г..
От договора се установява, че същият е сключен при годишен лихвен
процент в размер на 40.05 % и ГПР 48,53 %, като дължимата лихва за целия
период е в размер на 523,63 лв. /петстотин двадесет и три лева и 63 ст./.
Установява се от чл.6 от договора, че страните са постигнали
споразумение, договорът за кредит да бъде обезпечен с поне едно от
обезпеченията – банкова гаранция или поръчител, отговарящи на условията на
чл.23 от Общите условия към договора за заем.
Съгласно чл.8 от договора за потребителски кредит,
кредитополучателят декларира, че му е известно и се счита за уведомен, че в
случай, че не предостави договореното в чл.6 от настоящия договор
обезпечение в тридневен срок от сключването или представеното обезпечение
не отговаря на условията, посочени в чл.23 от Общите условия към договора
за кредит, кредитополучателят дължи на кредитора неустойка в размер на
2446,37 лева, с начин на разсрочено плащане, посочен в Приложение №1 към
договора.
По делото, освен договора за кредит е предоставен и Стандартен европейски
формуляр /СЕФ/, в който са отразени основните характеристики на
потребителския кредит, а именно размер на главница, лихва, брой вноски,
размер на отделната вноска, ГЛП, ГПР и др..
По делото е изслушана и приета съдебно-счетоводна експертиза, от
заключението на която се установи, че по Договор за потребителски кредит
№474039 от 30.11.2020г. при определяне на Годишния процент на разходите
/ГПР/ са взети предвид единствено размерът на главницата – 2200 лева и
размерът на лихвата – 523,63 лева или общо сумата от 2723,63 лева. При това
4
положение ГПР е в размер на 48,29 ℅, без в него да е включена и
определената в чл.8 от договора неустойка в размер на 2446,37 лева. При
включването на неустойката за непредставено обезпечение, размерът на ГПР
по договора ще стане 753,49 ℅.
Според вещото лице, общата сума, която ищецът е заплатил на
ответното дружество по Договор за потребителски кредит №474039 от
30.11.2020г. е в размер на 3991,01 лв. /три хиляди деветстотин деветдесет и
един лева и 01 ст./, представляваща сбор от следните заплатени задължения
по кредита: главница – 2200 лева; лихва – 295,78 лева и неустойка – 1495,23
лева.
Съдът кредитира заключението като обективно и компетентно
изготвено.
Предявените искове са с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД и чл.55, ал.1 от ЗЗД.
В тежест на ищеца е да докаже, твърдението си, че сключения със
„Сити Кеш” ООД, ЕИК: ********* гр. София Договор за потребителски
кредит №474039 от 30.11.2020г. е нищожен, респективно клаузата за
„неустойка“ в случай на непредставяне на обезпечение е нищожна на
твърдените основания, както и че е заплатил на ответника сумата в размер на
1691,01 лв. /хиляда шестстотин деветдесет и един лева и 01 ст./ или сумата от
1300 лв. /хиляда и триста лева/.
В тежест на ответника е да докаже сключването на валидно
облигационно правоотношение с ищеца А. С. Л., по силата на което има право
да задържи получената по него сума от 1691,01 лв. /хиляда шестстотин
деветдесет и един лева и 01 ст./ или сумата от 1300 лв. /хиляда и триста лева/.
В съдебно заседание на основание чл.214 от ГПК, по искане на ищеца
съдът допусна увеличаване размера на предявения втори главен иск до
размера на сумата от 1791,01 лева /хиляда седемстотин деветдесет и един лева
и 01 ст./, представляваща недължимо платена сума в периода от 30.11.2020г.
до 31.03.2022г. по нищожен Договор за потребителски кредит №474039,
сключен на 30.11.2020г., както и увеличение на размера на предявения в
условията на евентуалност осъдителен иск до размера на сумата от 1495,23
лева, платена в периода от 30.11.2020г. до 31.03.2022г. по нищожна клауза на
чл.8 от договора.
Предявените искове са допустими, като предявени от субект с правен
интерес. Разгледани по същество исковете са основателни.
С доклада по делото, съдът прие за безспорно и ненуждаещо се от
доказване, че между страните е сключен Договор за потребителски кредит
№474039 от 30.11.2020г., в който е предвидена клауза за заплащане на
неустойка, както и че същата не е включена в ГПР.
Съдът приема, че процесният Договор за потребителски кредит
№474039 от 30.11.2020г., отговаря на изискванията на чл.9, ал.1 от ЗПК,
поради което попада в приложното поле на потребителската защита, като
приложими са освен правилата на ЗПК, но и правилата на Закона за защита на
5
потребителите /ЗЗП/.
Съдът следва да се произнесе по доводите на ищеца за наличие на
неравноправни клаузи в сключения с ответника Договор за потребителски
кредит №474039 от 30.11.2020г..
С разпоредбата на чл.143 от ЗЗП, законодателят е обявил за
неравноправна всяка уговорка във вреда на потребителя, която не отговаря на
изискването за добросъвестност и води до значително неравновесие между
правата и задълженията на търговеца и потребителя.
Когато не са спазени изискванията на чл.10, ал.1, чл.11, ал.1, т.7-12 и 20
и ал.2 и чл.12, ал.1, т.7-9, договорът за потребителски кредит е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
В случая, съдът намира, че са спазени изискванията, уредени от
законодателя в чл.11, ал.1, т.7, т.9, т.11 и т.12, както и че чл.11, ал.1, т.8 и т.9а и
чл.12, ал.1, т.7-9 са неприложими към посочения договор, предмет на делото.
Настоящият съдебен състав счита, че в случая е налице нарушение на
нормата на чл.19, ал.1 и ал.2 от Закона за потребителския кредит, според която
годишният процент на разходите изразява общите разходи по кредита за
потребителя, настоящи или бъдещи /лихви, други преки или косвени разходи/,
комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на
посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от
общия размер на предоставения кредит и който се изчислява по формула,
съгласно Приложение 1 към закона, като вземат предвид посочените в него
общи положения и допълнителни допускания. Легална дефиниция за „Общ
разход по кредита за потребителя“ е дадена от законодателя в Параграф 1, т.1
от Допълнителните разпоредби на Закона за потребителския кредит, където е
посочено, че това са всички разходи по кредита, включително лихви,
комисионни, такси, възнаграждение за посредници и всички други видове
разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са
известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително
разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-
специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на
договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в
случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на
търговски клаузи и условия.
Посочването на размера на ГПР е задължително, тъй като по този начин
се информира потребителят за възможността да съобрази реалната цена на
финансовата услуга, а също и да прецени икономическите последици от
сключване на договора, което ще му даде възможност да направи избор да
сключи или не договора за кредит.
В чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК е предвидено, че договорът за потребителски
кредит съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума,
дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за
кредит, като се посочват взетите предвид допускания, използвани при
изчисляване на годишния процент на разходите по определения в Приложение
6
№1 начин.
Според съда в съдържанието на договора за паричен заем е допуснато
нарушение на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, тъй като посоченият ГПР в размер на
48,53 % е неточен и заблуждава кредитополучателя /потребителя/.
Това е така, тъй като предвидената в Договор за потребителски кредит
№474039 от 30.11.2020г. сума в размер на 2446,37 лева – „неустойка“, следва
да се включи в ГПР, съгласно нормата на чл.19, ал.1 от ЗПК, в противен
случай това ще доведе до съществена разлика в посочения и действително
прилагания ГПР, което е равнозначно на непосочването на ГПР по кредита.
В настоящия случай в договора липсва конкретизация относно начина,
по който е формиран посочения процент ГПР /48.53%/, което води и до
неяснота относно включените в него компоненти, а това от своя страна е
нарушение на основното изискване за сключване на договора по ясен и
разбираем начин - чл.10 ал.1 от ЗПК. ГПР е посочен като абсолютна стойност,
при неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.10 от ЗПК, което не е
позволило на ответника да прецени икономическите последици от
сключването на договора, поради което съдът намира, че той е
недействителен, съгласно чл.22 от ЗПК.
Страните по делото не спорят и съдът приема, че предвидената в
договора неустоечна клауза, предвиждаща заплащане на „неустойка“ в случай
на непредставяне на обезпечение не е включена в ГПР и е нищожна. С тази
сума кредитът се оскъпява, най-малкото защото с нея се покриват разходи,
свързани с него и същите са били известни на кредитора.
В чл.19, ал.4 от Закона за потребителския кредит е предвидено, че
Годишният процент на разходите /ГПР/ не може да бъде по-висок от пет пъти
размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута,
определена с постановление на Министерски съвет на Република България.
Заплащането на посочената неустойка води до заобикаляне на нормата
на чл.19, ал.4 от ЗПК, тъй като максималният размер на ГПР по
потребителския кредит ще надвиши пет пъти размера на законната лихва.
Съгласно нормата на чл. 26, ал. 1 ЗЗД нищожни са договорите, които
противоречат на закона или го заобикалят, както и договорите, които
накърняват добрите нрави, вкл. и договорите върху неоткрити наследства.
Съдът счита, че неравноправна и поради това нищожна е клаузата в
Договор за потребителски кредит №474039 от 30.11.2020г., предвиждаща
заплащане на неустойка в размер на 2446,37 лева.
В случая, включването на клаузата за неустойка в Договор за
потребителски кредит №474039 от 30.11.2020г. противоречи освен на закона и
на добрите нрави, а също е налице и заобикаляне на закона, каквато забрана
предвижда чл.26, ал.1 от ЗЗД.
Това от своя страна води до недействителност на целия Договор за
потребителски кредит №474039 от 30.11.2020г., поради което и предявеният
главен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД за
установяване на нищожността на цитирания договор е основателен и следва
7
да бъде уважен.
Съгласно нормата на чл.23 от ЗПК, когато договорът за потребителски
кредит е недействителен, потребителят връща само чистата стойност на
кредита, но не и лихви и други разходи по кредита.
В случая, освен чистата стойност на кредита от 2200 лева, ответникът е
получил и сумата от 295,78 лева - лихва и сумата в размер на 1495,23 лева -
неустойка, платени по Договор за потребителски кредит №474039 от
30.11.2020г.. Поради това плащането на всички суми освен главницата от 2200
лева подлежат на връщане от ответното дружество, защото за него е липсвало
основание да ги получи.
Съгласно нормата на чл.55, ал.1 от ЗЗД, който получи нещо без
основание или с оглед на неосъществено или отпаднало основание е длъжен
да го върне.
От изложеното по-горе става ясно, че ответното дружество е получило
сумата в размер на 1791,01 лева – договорна лихва и неустойка на отпаднало
основание, поради което и същата подлежи на връщане.
С оглед на това съдът, намира, че и предявеният главен иск с правно
основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата в размер на 1791,01 лева, представляваща недължимо платена сума по
Договор за потребителски кредит №474039 от 30.11.2020г. в периода от
30.11.2020г. до 31.03.2022г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба в съда - 02.04.2024г. до окончателното
изплащане, следва да бъде уважен, като основателен и доказан.
По отношение на предявените в условията на евентуалност иск с правно
основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и иск с правно основание
чл.55, ал.1 от ЗЗД от А. С. Л. срещу ответника „Сити Кеш” ООД, които да
бъдат разгледани, в случай, че бъдат отхвърлени предявените главни искове,
съдът намира, че същите не следва да бъде разглеждани. Това е така, тъй като
не се осъществи условието, което да наложи разглеждането на предявените в
условията на евентуалност искове, доколкото бяха уважени предявените
главни искове с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, вр. чл.26, ал.1 от ЗЗД и
чл.55, ал.1 от ЗЗД.
По разноските:
На основание чл. 78, ал.1 от ГПК ищецът има право на разноски,
съразмерно на уважената част от исковете.
Ищецът е освободен от плащането на държавна такса и разноски,
поради което направените разноски по делото от бюджета на РС-Оряхово, на
основание чл.78, ал.6 от ГПК за държавна такса в размер на 278.44 лева и за
съдебно-счетоводна експертиза в размер на 200.00 лева, предвид уважаването
на предявените искове в пълен размер, ответното дружество следва да бъде
осъдено да заплати по сметка на РС-Оряхово.
На пълномощника на ищеца адв. Р. Н. Р. от АК-Пловдив следва да бъде
присъдено адвокатско възнаграждение в хипотезата на чл.38 от ЗА, в размер
съобразно уважените искове и съгласно Наредба №1/09.07.2004г. за
8
минималните размери на адвокатските възнаграждения. В случая предявените
искове се основават на един и същ правопораждащ факт - недействителност на
договор за потребителски кредит. Установителният иск за прогласяване на
тази нищожност има обуславящ характер по отношение на втория осъдителен
иск за връщане на даденото въз основа на нищожните клаузи, което
предполага и еднаква защита по двата иска, поради което няма основание
адвокатското възнаграждение да се формира отделно по всеки от исковете.
Справедливо би било да бъде определен един адвокатски хонорар за
двата предявени иска и с оглед материалния интерес от 5170,00 лв.,
претендираният адвокатският хонорар от 1450,10 лева се явява несправедлив,
прекомерен и непропорционален.
Поради това, настоящият съдебен състав счита, че дължимото
адвокатско възнаграждение следва да се определи общо за двата предявени
иска в размер на 579,10 лева.
Така мотивиран по изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.124, ал.1 от ГПК вр.
чл.26, ал.1 от ЗЗД, в отношенията между страните А. С. Л., с ЕГН:**********
с адрес: с. Софрониево, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Х.Д.“ №34, чрез адв. Р. Р.
от АК-Пловдив, със съдебен адрес гр. Пловдив ул. „Й.Г.” №41 и „Сити Кеш”
ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул.
„Цариградско шосе“ №115Е, ет.5, че сключеният между тях Договор за
потребителски кредит №474039 от 30.11.2020г. е нищожен.
ОСЪЖДА на основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, „Сити Кеш” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ №115Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на А. С. Л., с ЕГН:********** с адрес: с.
Софрониево, общ. Мизия, обл. Враца, ул. „Х.Д.“ №34 сумата в размер на
1791,01 лева /хиляда седемстотин деветдесет и един лева и 01 ст./,
представляваща дадена без основание по нищожен Договор за потребителски
кредит №474039 от 30.11.2020г., ведно със законната лихва върху тази сума,
считано от подаване на исковата молба в съда - 02.04.2024г. до окончателното
изплащане.
ОСЪЖДА „Сити Кеш” ООД, ЕИК: *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, бул. „Цариградско шосе“ №115Е, ет.5 да заплати на
РС-Оряхово, направените пред настоящата инстанция съдебно-деловодни
разноски в размер на сумата от 278.44 лв., представляваща държавна такса и
сумата от 200.00 лв., определен депозит за вещо лице.
ОСЪЖДА на основание чл.38, ал.2 от ЗА, „Сити Кеш” ООД, ЕИК:
*********, със седалище и адрес на управление: гр. София, бул. „Цариградско
шосе“ №115Е, ет.5 ДА ЗАПЛАТИ на адв. Р. Н. Р. от АК-Пловдив с адрес: гр.
Пловдив ул. „Й.Г.” №41 сумата в размер на 579.10 лева, за оказана правна
помощ по делото на ищеца А. С. Л. от с. Софрониево, общ. Мизия, обл. Враца.
9
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд-Враца в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Районен съд – Оряхово: _______________________
10