за да се произнесе съдът взе предвид следното : Производството е по чл. 41 от ЗАП. Обжалва се мълчаливия отказ на Кмета Община – Кърджали за определяне на обезщетение по чл.210 от ЗУТ от Мария Н. Янева, Янка М. Тънтъровя, двете от г. Кърджали и Емилия Н.Вичева от г. Бургас , за това че са засегнати права и интереси на жалбоподателите като собственици на засегнати недвижим имоти от прокарване на асфалтов път през парцели УПИ- 5558-3 и УПИ – 5558-4 в кв. 12 по кадастралния план на г. Кърджали . В жалбата си твърдят , че с молба вх. № 94-00-1140 / 28.06.2005 г. до Кмета на Община – Кърджали поискали определяне на обезщетение по реда на чл.210 от ЗУТ във вр. с чл.191 и чл.192 от ЗУТ от прокаран асфалтов път през собствените им парцели . Отговор не получили от кмета на общината , при което считат, че е налице мълчалив отказ на кмета да се произнесе , който е незаконосъобразен – не били спазени материалноправни и процесуалноправни разпоредби на закона и не бил съобразен със закона . На основание чл.191 от ЗУТ като собственици били заинтересовани да бъде определено обезщетение за причинените от прокарването на асфалтов път вреди . Кмета на общината е следвало да открие процедура по чл.210 от ЗУТ , тъй като цитираната разпоредба била императивна . Молят съдът да постанови решение, с което да отмени мълчаливия отказ на Кмета на Община – Кърджали като незаконосъобразен и го задължи да определи по реда на чл.210 от ЗУТ размера на обезщетението за причинените им вреди от прокарване на асфалтов път през собствените им недвижими имоти, ведно със законната лихва за забава , считано от прокарването на пътя. В съдебно заседание жалбата се поддържа със същите оплаквания . Община – Кърджали – редовно призована не изпраща представител и не взема становище по жалбата . Прокурора намира жалбата за основателна и моли съдът да я уважи . Окръжния съд, след преценка на доказателствата, приема за установено следното : Жалбата е подадена в срок и е процесуално допустима , разгледана по същество е неоснователна. По делото не се спори, че жалбоподателите са съсобственици на недвижим имот – УПИ ІV – 5558 с площ от 1128 кв.м и УПИ ІІІ- 5558 в кв. 12 по плана на г.- Кърджали , кв. “Възрожденци” – терасите по силата на заповед № 775/ 25.09.2003 г. на Кмета на Община – Кърджали и договор за доброволна делба на съсобствен недвижим имот , вписан в СП при РС- Кърджали № 52,том V, рег. № 8982, дело № 1125 от 2004 г. с нотариална заверка на подписите рег. № 8982/ 2.11.2004 г. на Нотариус К. Димитров № 020 с район на действие КРС. С молба вх. № 94- 00- 1140/ 28.06.2005 г. на Община – Кърджали жалбоподателките са поискали от Кмета на Община- Кърджали определяне на обезщетение от прокарването на асфалтов път през собствените им парцели по реда на чл.210 от ЗУТ , ведно със законната лихва при забава . В определените от ЗАП срокове кмета на общината не се е произнесъл .С писмо изх.№ 11-03-429/1/ от 31.08.2005 г. Община – Кърджали уведомява съда , че в случая няма издадена заповед на кмета на общината за прокарване на временен път и няма преписка за определяне на обезщетение по чл.210 от ЗУТ. По делото е изслушана съдебно- техническа експертиза , заключението по която се възприема от съда и съгласно същата при направения оглед на место вещото лице установява, че съществуващият асфалтов път / пешеходна пътека/ пресича УПИ ІІІ- 5558 и ІV- 5558 в кв. 12 в южната им част. В Община – Кърджали не са открити строителни книжа за изграждането на пешеходната пътека , която се явява заварено положение – временен път , още при започване на строителството на комплекс “Възрожденци” . На представената от вещото лице скица, която е неразделна част от заключението, пешеходната пътека е колорирана в червено . В съдебно заседание вещото лице допълва заключението с обстоятелството, че строителството на пешеходната пътека е започнало преди повече от 30 години и тя не е проектирана като нормален строителен обект път. При такива случаи за облекчаване на строителството са се прокарвали и трасирали временни постройки и съоръжения , за които няма документи . Преписка по чл.210 от ЗУТ не е образувана в общината .По плановете на квартала има улици по регулация . В допълнителното заключение вещото лице установява, че за да обработват имотите се жалбоподателите , е необходимо да се отстрани асфалтовата настилка и подложния пласт под нея. Оßезщетението се състои в заплащане по пазарни цени на направените разходи за отстраняване на асфалтовата настилка и подложния пласт под нея по два начина –ръчно за сумата от 887.81 лв. и механизирано за сумата от 834.57 лв. В констативно- съобразителната част на заключението се сочи ,че прокарването на временния път е извършено при строителството на ж.к”Възрожденци” от ОбНС-Кърджали , сега Община – Кърджали , като собственик на комплекса, който впоследствие е разпродаден . В съдебно заседание вещото лице допълва заключението с обстоятелството , че през 2003 г. жалбоподателите са получили земята и с правото да я ползват . Пешеходната пътека не създава пречки за ползване на имота . Пасарелката не е официално отворен път . При тези данни съдът намира жалбата за неоснователна . От съдържанието на жалбата се установява, че жалбоподателките са съсобственици на недвижими имоти , през които е прокарана асфалтова пешеходна пътека , имаща характер на временен път , при условията на чл.205 от ППЗТСУ/отм./ . В жалбата не се сочи кога и от кого е извършено строителството на асфалтовия път и какви пречки създава прокарването му за ползването на имотите от жалбоподателите . По делото се установява , че строителни книжа за прокарването на пътя в Община – Кърджали не са открити . По правило при действието на чл.205 от ППЗТСУ/отм./ и на чл.190-191 от ЗУТ за да се осигури временен достъп до урегулиран поземлен имот следва да се открие процедура по прокарване на временен път , която изисква задължително установяване на правото на временен път или право на преминаване с определен срок. И при двата случая определянето на обезщетение се предхожда от тази процедура . По делото не се установяват данни за проведена процедура по прокарване на временен път . Безспорно е, че при възстановяване правото им на собственост върху земеделски земи и при условията на чл.16 от ЗУТ жалбоподателите са заварили в недвижимите си имоти прокарана асфалтова пешеходна пътека /имаща характер на временен път, за който няма издадени строителни книжа /, предназначението на която е било да се осигури достъп до строящия се преди около 30 години комплекс “Възрожденци” и нуждата от тази пешеходна пътека е отпаднала . Или от изложеното следва извода , че жалбоподателите не могат да се ползват от разпоредбата на чл.210,ал.1 от ЗУТ , която изисква изготвянето на оценки и определяне на размера и изплащане на обезщетения да се извърши в изрично предвидени в закона случаи. Следователно мълчаливия отказ на Кмета на Община – Кърджали да се произнесе по искането на жалбоподателите за определяне на обезщетение по чл.210 от ЗУТ е законосъобразен, при което жалбата като неоснователна следва да бъде отхвърлена . Водим от изложеното съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ жалбата на Мария Николова Янева с ЕГН ********** от г. Кърджали, ул. “Ген. Чернобузов № 6, ап. 6 , Янка Манолова Тънтърова с ЕГН ********** , от г. Кърджали, ул. “Ген.Чернобузов “ № 19 , ап. 8 и Емилия Недялкова Вичева с ЕГН ********** от г. Бургас , ул. “Абоба” № 13 против мълчаливия отказ на Кмета на Община – Кърджали да се произнесе по искане за определяне на обезщетение по чл.210 от ЗУТ . Решението може да се обжалва пред ВАС на РБ в 14-дневен срок от съобщението на страните .
Председател: Членове:1.
2.
|