№ 411
гр. Пазарджик, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ПАЗАРДЖИК, XIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в
публично заседание на тридесети октомври през две хиляди двадесет и
четвърта година в следния състав:
Председател:Камен Г. Гатев
при участието на секретаря Росица Караджова
като разгледа докладваното от Камен Г. Гатев Административно наказателно
дело № 20245220200659 по описа за 2024 година
за да се произнесе,взе предвид следното:
С жалбата си срещу Наказателно постановление № 13 - 2400112/
21.03.2024г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Пазарджик,
жалбоподателят "************" ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес
на управление гр. *************************** , представлявано от С. Н. Н.
твърди, че постановлението е издадено при съществени нарушения на
процесуалния и материален закон.Сочи доказателства и претендира разноски.
Ответникът ДИТ Пазарджик оспорва подадената жалба и изразява
становище за неоснователност. Сочи доказателства и претендира
юрисконсултско възнаграждение.
Районният съд, като се запозна с оплакванията,изложени в жалбата и
след като прецени събраните по делото доказателства, по отделно и в
съвкупност, от фактическа страна взе предвид следното:
На "************" ООД представлявано от С. Н. Н. е съставен от
актосъставителя В.Д. АУАН №*******/ *******. и съответно е издадено
обжалваното постановление за това, че в качеството на работодател по
смисъла на §1т.1 ДР КТ, не е изпълнил дадена принудителна административна
1
мярка по т.9 от Протокол №ПР 2340757/08.11.2023г. на главен инспектор В.
Д., със срок на изпълнение до 20.12.2023г., а именно „Фирменият мотокар да
се оборудва с допълнително устройство за подобряване на
видимостта/огледало за обратно виждане/ , на основание чл.275ал.1 КТ, във
вр. с 212 ал.1т.4 от Наредба №7 за минималните изисквания за здравословни и
безопасни условия на труд и чл.33 от Наредба №10/07.12.2004г. за
осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд при работа с
електрокари и мотокари.
Посочено е, че нарушението е извършено на 21.12.2023 г. в
производствена база на ************" ООД, в с.************************,
когато е изтекъл срока за изпълнение на дадената принудителна
административна мярка .
Нарушението е установено при извършена последваща проверка на
********г. в производствена база на „************" ООД, в с.*****,когато е
констатирано , че фирменият мотокар не е оборудван с допълнително
устройство за подобряване на видимостта, което е документирано с фото
снимка.
На жалбоподателя е наложена имуществена санкция в минимален
законов размер от 1500лв., на основание чл.415 ал.1 КТ, като са изложени
мотиви за неприложимостта на чл.415вал.1 КТ и в частност е отбелязано
обстоятелството , че към момента на издаване на НП нарушението е
отстранено.
Съдът, при съвкупна преценка на събраните по делото доказателства, от
фактическа страна прие за установено следното:
На 25.10.2023г. служители на ДИТ Пазарджик, между които и св.В. Д.,
извършили проверка по спазване на трудовото законодателство , включително
и по Закона за здравословни безопасни условия на труд в производствена база
на ************" ООД, в с.************************, на която проверка
присъствал и управителя С. Н..При тази първоначална проверка на място една
от констатациите на св.Д. била наличието на мотокар, който са намирал
извън халето на базата, в двор, с поставени ключове на таблото, без огледало
за обратно виждане, използван при стопанската дейност на дружеството.
Мотокарът не бил в движение, наоколо имало работници и св.Д. попитал
управителя има ли определено лице, което да управлява мотокара, при което
2
управителят Н. отговорил, че няма такова определено лице.Св.Д. направил
бележка на управителя, че следва да бъде определено конкретно лице.В
процеса на разговор не станало въпрос, чия собственост е този мотокар и защо
се намира там, в частност, че не дружеството работи с този мотокар, а
евентуално друго лице.
След приключване на проверката бил изготвен Протокол №ПР
2340757/08.11.2023г., с който била дадена принудителна административна
мярка по т.9 от Протокола, със срок на изпълнение до 20.12.2023г., а именно
„Фирменият мотокар да се оборудва с допълнително устройство за
подобряване на видимостта/огледало за обратно виждане/ , на основание
чл.275ал.1 КТ, във вр. с 212 ал.1т.4 от Наредба №7за минималните изисквания
за здравословни и безопасни условия на труд и чл.33 от Наредба
№10/07.12.2004г. за осигуряване на здравословни и безопасни условия на
труд пи работа с електрокари и мотокари.Протоколът бил подписан и от
управителя Н., като няма данни даденото предписанието да е обжалвано по
съответния процесуален ред.
При извършена от свидетелите В. Д. и С. Т./ също служител на ДИТ
Пазарджик/ последваща проверка на ********г. в производствена база на
„************" ООД, в с.*****,на която отново присъствал и управителя С.
Н. било установено, че описаният по-горе мотокар се намира в халето на
базата,т.е.на закрито, не е в движение и не е изпълнено предписанието да
бъде оборудван с допълнително устройство за подобряване на видимостта.
Бил съставен процесния АУАН №*******/ *******., след което
нарушението било отстранено до издаването на обжалваното наказателно
постановление.
Тази фактическа обстановка Съдът възприе при съвкупна преценка
показанията на свидетелите Т. и Д., Протокол за извършена проверка №ПР
2340757/08.11.2023г. със снимка към него, Протокол за извършена проверка
№ПР 2402128/*******.,приложени от жалбоподателя снимки за отстранени
нередности/л.16 – 19/ към писмено обяснение, депозирано в ДИТ Пазарджик
на 09.02.2024г. , като на л.19 е снимка на процесния мотокар, с видимо
поставени огледала за обратно виждане.
Съдът кредитира изцяло показанията на свидетелите Т. и Д., отчитайки
обстоятелството, че и двамата са служители на наказващия орган.Независимо
3
от това, няма основание за съмнение в обективността на показанията им,които
кореспондират както помежду си/ за втората проверка/, така и със
съответните Протоколи за проверка, подписани и от управителя на
дружеството - жалбоподател.В частност Съдът даде вяра изцяло на
показанията на св.Д. и за разговора, който е провел с управителя Н. при двете
проверки.
Съдът намира за неоснователен доводът на жалбоподателя , основан на
твърдението, че процесния мотокар не бил собственост на ************"
ООД и и следователно не се ползва от жалбоподателя,като е възможно да е
собственост и на дружеството „“Зелен – Импро“ ЕООД, което е наемодател на
************" ООД на процесната база – помещения и двор/ по представен и
приет Договор за отдаване под наем от 01.06.2022г./л.32-33/,.Отделно се
приеха и Договор за наем от 01.04.2022г. на същия имот , сключен между ЕТ“
**********“ с.*****, в качеството на наемодател и ************" ООД, както
и Договор за финансов лизинг,, сключен между „************г“ ЕООД,
лизингодател и „*********“ ЕООД , лизингополучател, с лизингова вещ –
„Товарен – Коматсу FG30T11E“, което се твърди да е процесния мотокар.
Относно така изложеният довод от фактическа страна Съдът прие, че
процесния мотокар е бил използван при стопанската дейност на дружеството.
Още при първата проверка мотокарът, който се намирал извън халето на
базата, в двора, е бил с поставени ключове на таблото.При втората проверка
вече е бил преместен вътре в халето.Това означава, че най-малкото е имало
някакво физическо придвижване на мотокара, все във връзка със стопанската
дейност на дружеството като цяло.Освен това, както се отбеляза, и при двете
проверки управителят по никакъв начин не е възразил, че мотокарът не се
използва от дружеството ************" ООД.Наистина не е изследван
въпроса дали мотокарът в конкретен момент е използван за пренасяне на
тежки товари, но с оглед предмета на делото това не е необходимо. Също така
Съдът отбелязва, че в случая са без значение обстоятелствата кой е
юридическият собственик както на наетия недвижим имот, така и на
мотокара, и в какви точно облигационни отношения е ************" ООД със
съответните търговци.Важното е, че именно дружеството жалбоподател е
фактическия ползвател на процесния мотокар.
При така възприетите обстоятелства,Съдът от правна страна приема
4
следното:
Производството е по реда на чл.59 и следв. от ЗАНН. Жалбата е
процесуално допустима,тъй като е подадена от легитимирано лице в срока по
чл.59ал.2 ЗАНН.
По същество Съдът намира жалбата за частично основателна, по
следните съображения:
Съдът не намира допуснати съществени процесуални нарушения в
производството по издаване на процесните АУАН и НП, включително
твърдените от жалбоподателя .Същите са съставени от компетентни органи, в
кръга на техните правомощия и отговарят по съдържание на изискванията на
ЗАНН.Изложен е необходимият минимум от мотиви в частта за наказанието и
преценката за липса на маловажен случай и възприетата фактическа
обстановка , с посочени съответни правното основание на констатираното
нарушение и на наложено наказание.
Не е основателен според Съда доводът за съществено процесуално
нарушение – описана обобщено фактическа обстановка, без да се изследва
пълната и обективна истина, доколкото не са изследвани облигационните
отношения на дружеството жалбоподател с трети лица – относно наем на
недвижимия имот и евентуално машини инвентар на собственика на имота.В
този аспект Съдът вече отбеляза, че са без значение обстоятелствата кой е
юридическият собственик както на наетия недвижим имот, така и на
мотокара, като релевантно е обстоятелството, че именно дружеството
жалбоподател е фактическия ползвател на процесния мотокар.
Съдът не може да сподели и аргумента на жалбоподателя, че деянието
следва да се квалифицира като малозначително, при субсидиарно приложение
на чл.9ал.2 НК.Едно деяние е малозначително, когато липсва обществена
опасност от извършването му или ако има такава, тя е явно незначителна.
Общоизвестно е , че мотокарът е бързоманеврена машина, използвана за
преместване на тежки товари ,особено често в складови помещения, където
обичайно работят повече хора.
В тази насока и актосъставителят Д. заяви, че в практиката си на
инспектор е бил на няколко инцидента, при които поради липса на огледало за
обратно виждане , при потегляне на мотокар има пострадали хора.Все в тази
връзка насока Съдът отбелязва и обстоятелството, че към момента на
5
постановяване на настоящето решение, предвид и предмета на делото, една от
новините в медиите е за инцидент , случил се на ********* в складова база в
гр.***, при който инцидент е загинал работник, блъснат от мотокар.
Естествено , няма как да се обсъжда по настоящето дело какви точно са
причините за този тежък инцидент, но е факт , че по предварителни данни е
загинал работник именно при блъскане от мотокар, в складова база.Поради
това спазването на всички изисквания за безопасна работа, включително за
наличие на огледало или огледала за обратно виждане на мотокара не следва
да бъдат подценявани.
Съдът намира обаче за основателен довода на жалбоподателя в посока за
неправилно приложение на материалния закон ,тъй като конкретно
извършеното нарушение е маловажно по смисъла на специалната разпоредба
на чл.415в ал.1 КТ.
Предпоставките за приложение на тази разпоредба са две –
нарушението да е отстранено веднага след установяването му и да не са
произтекли вредни последици за работници и служители. В този аспект счита
наказващият орган, че нарушението не е било отстранено веднага ,
включително до съставяне на АУАН.
Неизпълнението на даденото предписание е било констатирано на дата
********г., при положение, че нарушението е извършено на 21.12.2023г. , т.е.
установено е по-малко от месец след извършването му. АУАН №******* е
съставен на *******., само 15 дни след констатацията на нарушението. Беше
отбелязано , че с писмено обяснение, депозирано в ДИТ Пазарджик на
09.02.2024г. ,но с дата на съставяне 06.02.2024г. , на л.19 се вижда снимка на
процесния мотокар, с поставени огледала за обратно виждане.Самият
наказващ орган също е възприел това фактическо обстоятелство.Налага се
извода, че най-късно до 06.02.2024г. предписанието е било изпълнено.Наред с
това, в писмено обяснение е посочил управителят, че след извършване на
проверката и последващия период мотокарът не е бил в движение, защото
няма необходимост от неговата употреба.Това обяснение следва да се вземе
предвид и то кореспондира с възприетата фактическа обстановка, че няма
данни да е извършвана конкретна дейност по преместване на товари, като
доказано със сигурност е физическото преместване на мотокара от двора на
базата в халето. Следователно няма данни да са произтекли конкретни вредни
6
последици за работници и служители, извън потенциалната опасност от
инцидент при работа необорудвания с огледала мотокар.
Съдът счита, че жалбоподателят е положил необходимите усилия и
сравнително бързо е изпълнил даденото предписание,след съставяне на АУАН,
като е оборудвал мотокара с допълнително устройство за подобряване на
видимостта /огледала за обратно виждане/.
Поради това Съдът намира, че нарушението е отстранено веднага след
установяването му, по смисъла на чл.415в ал.1 КТ , няма данни за настъпили
конкретни вредни последици за работници или служители и следователно
следва да се приложи разпоредбата на чл.415в ал.1 КТ.
Съдът може да упражни правомощието по т. 1 от Тълкувателно решение
№ 8/2021 г. на ВАС, като в случая преквалифицира правното основание за
налагане на наказанието имуществена санкция в размер на 1500 лв. от чл.
415ал.1 КТ на чл.415в ал.1 КТ, като адекватната имуществена санкция е в
минимален размер от 100лв.В тази аспект, независимо, че са констатирани и
други нарушения, жалбоподателят е положил усилия за отстраняването на
всяко едно от тях, видно от цитираното вече „Обяснение“ с приложен снимков
материал/л.15 – 19/ .
Поради изложеното Съдът счита, че обжалваното НП следва да бъде
изменено в горния смисъл.
Предвид изхода от делото, на наказващия орган и на жалбоподателя се
дължат разноски.
Жалбоподателят претендира направените разноски за адвокат, в размер на
600лв., като е представен договор за уговореното и изплатено адвокатско
възнаграждение на адв.Д. Д., адвокат при САК. Възнаграждението не е
прекомерно, съобразно нормите на чл.18ал.2 във вр. с чл.7ал.2т.2 от Наредба
№1/2004г. за минималните размери на адвокатски възнаграждения – в случая
минималното възнаграждение е 450лв., при размер на санкцията от
1500лв.Освен това, при проведени четири съдебни заседания, защитникът
адвокат Д. се яви лично в три от заседанията.
Съдът, като взе предвид фактическата и правна сложност на делото и на
основание чл. 27е от Наредбата за заплащане на правната помощ счита , че в
7
полза на наказващия орган следва да се присъди възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лв.
На основание чл. 144 АПК , субсидиарно приложение следва да намерят
правилата на ГПК, доколкото се изменя обжалваното наказателно
постановление в частта на размера на наложената санкция.
В този смисъл разноските следва да се присъдят по съразмерност
съответно на намаляването на размера на санкцията, която е намалена от
1500лв. на 100лв.,т.е. 15 пъти.
Така наказващият орган дължи на жалбоподателя 560лв., а жалбоподателя
дължи 6.67лв., или по компенсация ИА ГИТ София следва да заплати на
жалбоподателя сумата от 553.33лв. разноски.
Водим от горното и на основание чл. 63 ал. 2 т.4 от ЗАНН
Пазарджишкият районен съд
РЕШИ:
Изменя Наказателно постановление Наказателно постановление № 13 -
2400112/ 21.03.2024г. на Директор на Дирекция „Инспекция по труда”
гр.Пазарджик, с което на "************" ООД, ЕИК ********, със седалище
и адрес на управление гр. *************************** , представлявано от
С. Н. Н. е наложена имуществена санкция в размер на 1500лв. за нарушение
на чл.415ал.1 КТ, като преквалифицира нарушението по чл. 415в ал.1 КТ и
намалява размера на имуществената санкция на 100 / сто / лева.
Осъжда Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ София да
заплати на "************" ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на
управление гр. *************************** , представлявано от С. Н. Н.
сумата от 553.33лв. разноски.
Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на
страните пред Административен съд Пазарджик.
Съдия при Районен съд – Пазарджик: _______________________
8