Р Е Ш Е Н И Е
гр. София, 30.04.2019г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО, VІ-18,
в публично заседание на деветнадесети април през две хиляди и деветнадесета
година в състав:
СЪДИЯ: МИРОСЛАВА КАЦАРСКА
При участието на секретаря СТЕФАНИ
КАЛОФЕРОВА и като разгледа докладваното от съдията търг. дело № 2587 по описа
за 2018г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Предявен
е иск с правно основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД от ЗЗД.
Ищецът
„Х.“ ООД твърди, че с ответника „А.“ ООД е сключил договор за доставка от
01.03.2016г., по силата на който е доставял стоки / комбинирани фуражи/, а
ответникът е следвало да заплати стойността им. Твърди, че са издадени
описаните в таблица на стр. 2 и 3 от исковата молба фактури, общо 19 на брой,
издадени в периода от 21.05.2018г. до 05.07.2018г., по които стойността на
доставените стоки е общо 171 265,32 лв., като са му платени частично
посочените суми и към момента задължението възлиза на 163 426,18 лв.,
която сума претендира да му бъде заплатена. Твърди, че няма оспорване на
съдържанието и размера на издадените фактури, а по допълнителната искова молба
от 28.01.2018г. е изложил за всяка конкретна фактура, по какъв начин, а именно
с кой номер товарителница, кантарна бележка и/или приемо-предавателен протокол
е доставена стоката, както и с кои превозни средства, като е представил дневник
за влизане и излизане от обекта и извадки от Джи пи ес система за проследяване
на превозните средства. В хода на съдебното производство поддържа претенцията
си чрез процесуалния си представител – адв. Д., като претендира уважаването й и
присъждането на разноски.
Ответникът
„А.“ ООД е подал писмен отговор от 21.12.2018г. и допълнителен такъв от
21.02.2019г., с който оспорва основателността на исковите претенции. Твърди, че
ищецът не е доставил всички уговорени стоки, като сама по себе си издадената
фактура не била основание за заплащане на стоката, след като не се установявало
да са доставени. Сочи, че е извършил частично плащане само за доставените му
стоки. В допълнителния отговор уточнява, че оспорва доставянето на стоките по
всяка една от описаните процесни фактури. С молба от 10.04.2019г. претендира
отхвърляне на предявените искове като неоснователни и недоказани.
Съдът като обсъди доводите на страните
и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа страна следното:
Видно от приложения към исковата
молба договор от 01.03.2016г. ищецът в качеството на доставчик се е задължил да
реализира производството на стоката със свои материали и да доставя периодично
в рамките на срока заявените количества комбинирани фуражи на ответника, който
действа в качеството на купувач. Съгласно чл.2.1 от договора доставките се
извършват въз основа на предварителни заявки, не по-късно от пет работни дни
преди датата на експедицията. Посочено е, че транспортът на стоката се
организира и е за сметка на доставчика, като съгласно чл.2.7 от договора
доставчикът предава стока на купувача, придружена с фактура, сертификат за
качество и всички други съпътстващи документи. В чл.2.8 е уговорено
подписването на приемо-предавателен протокол от упълномощени представители на
купувача и представител на доставчика, в който протокол се посочват видът и
количеството на предадената стока, като за нуждите на договора такъв
представител за доставчика се счита шофьорът на превозното средство или
представителят на спедиторската фирма. Съгласно уговореното в чл.3.3 купувачът
заплаща стойността на всяка доставка авансово 100% от стойността на доставката
с ДДС според издадена проформа фактура, като плащането се извършва по банков
път. Съгласно чл.6.1 договорът влиза в сила от подписването му и е валиден една
година, но се удължава автоматично, ако никоя от страните не е заявила изрично
писмено желание за прекратяването му най-малко 30 календарни дни преди
изтичането му.
От
представените с исковата молба фактури, всяка от които е придружена от
товарителница за автомобилен превоз и кантарна бележка, които са двустранно
подписани, а именно за получател от лицата К.А., В.В., В.Х.. За всяко от
количествата доставено брашно, фураж, патици и др.е представен и двустранно
подписан приемо-предавателен протокол, върху който е записан номер на фактурата
/ напр. стр. 17 протоколът е с №**********/22.05.2018г., а фактурата под №146081
с дата на падеж – 06.07.2018г. За някои от фактурите, а именно издадените на
13.06.2018г., са представени само приемо-предавателни протоколи, но същите са
двустранно подписани, без забележки, а за други фактури има представени товарителници
и кантарни бележки, но без протокол, като и товарителниците, и кантарните
бележки са двустранно подписани. С допълнителната искова молба ищецът е
представил 16 броя извадки от Джи пи ес системата за проследяване на превозните
средства, както и два броя копия от дневник за влизане и излизане в обекта.
По делото е изслушано заключение на вещото лице Л.Т.,
изготвила заключение по съдебно-счетоводната експертиза, което се кредитира от
съда като дадено обективно, безпристрастно и компетентно дадено. От същото се
установява, че въз основа на получените справки от счетоводните регистри на
"А." ООД *** град експертизата счита, че счетоводството на ответника
е водено редовно през периода от м.05.2018г. до м.07.2018г.
Получените стоки (комбинирани фуражи) са заведени в сметка 303 Стоки и
съответно са продадени, като са отчетени приходи от продажби за
тях. В
счетоводството на ответника по сметка Доставчици, партида на "ХЛ-Топ М."
ООД са осчетоводени процесните фактури, така както са посочени в Таблица № 1.
|
№ по ред |
Фактура № |
Дата |
Падеж |
Основа |
ДДС |
Общо |
|
1 |
********** |
21.05.2018 |
05.07.2018 |
11310,80 |
2262,16 |
13572,96 |
|
2 |
********** |
22.05.2018 |
06.07.2018 |
4083,20 |
816,64 |
4899,84 |
|
3 |
********** |
25.05.2018 |
09.07.2018 |
4048,00 |
809,60 |
4857,60 |
|
4 |
********** |
29.05.2018 |
13.07.2018 |
11305,04 |
2261,01 |
13566,05 |
|
5 |
********** |
30.05.2018 |
14.07.2018 |
11247,60 |
2249,52 |
13497,12 |
|
6 |
********** |
04.06.2018 |
19.07.2018 |
4100,80 |
820,16 |
4920,96 |
|
7 |
********** |
06.06.2018 |
21.07.2018 |
11270,72 |
2254,14 |
13524,86 |
|
8 |
********** |
08.06.2018 |
23.07.2018 |
3995,20 |
799,04 |
4794,24 |
|
9 |
********** |
12.06.2018 |
27.07.2018 |
11311,22 |
2262,24 |
13573,46 |
|
10 |
********** |
13.06.2018 |
28.07.2018 |
1108,80 |
221,76 |
1330,56 |
|
11 |
********** |
13.06.2018 |
28.07.2018 |
1108,80 |
221,76 |
1330,56 |
|
12 |
********** |
14.06.2018 |
29.07.2018 |
6230,40 |
1246,08 |
7476,48 |
|
13 |
********** |
21.06.2018 |
05.08.2018 |
11220,34 |
2244,07 |
13464,41 |
|
14 |
********** |
26.06.2018 |
10.08.2018 |
8188,50 |
1637,70 |
9826,20 |
|
15 |
********** |
28.06.2018 |
12.08.2018 |
11280,88 |
2256,18 |
13537,06 |
|
16 |
********** |
29.06.2018 |
13.08.2018 |
4019,40 |
803,88 |
4823,28 |
|
17 |
********** |
29.06.2018 |
13.08.2018 |
11340,30 |
2268,06 |
13608,36 |
|
18 |
********** |
05.07.2018 |
19.08.2018 |
11340,30 |
2268,06 |
13608,36 |
|
19 |
********** |
05.07.2018 |
19.08.2018 |
4210,80 |
842,16 |
5052,96 |
|
Всичко: |
142721,10 |
28544,22 |
171265,32 |
|||
Вещото лице сочи, че в дневника за покупки,
съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.05.2018 г. са включени
фактурите:№ **********/21.05.2018г., № **********/22.05.2018г., №
**********/25.05.2018г., № **********/29.05.2018г.,№ **********/30.05.2018г. В
дневника за покупки, съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.06.2018 г.
са включени фактурите: № **********/04.06.2018г., № **********/06.06.2018г., №
**********/08.06.2018г., № **********/12.06.2018г., № **********/13.06.2018г.,
№ **********/13.06.2018г., № **********/14.06.2018г., №
**********/21.06.2018г., № **********/26.06.2018г., № **********/28.06.2018г.,
№ **********/29.06.2018г., № **********/29.06.2018г. В дневника за покупки,
съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.07.2018 г. са включени фактурите
№ **********/05.07.2018г. и № **********/05.07.2018г. Според експертизата
ответникът е ползвал пълен данъчен кредит за всяка от фактурите, представени
към исковата молба. Според вещото лице в счетоводните регистри на ответника
размерът на задължението към "Х." ООД към 03.04.2019г. е 161 523,13
лв. Последното плащане е на 04.07.2018г. и е в размер на 5000,00лв, с което
частично е платена фактура № **********/21.05.2018г. На 31.08.2018г. е извършено прихващане на задължения към
"Х." ООД срещу вземания от нея в размер на 1663,20лв., без да е
предоставен на експертизата писмен протокол за извършеното прихващане. В
счетоводните регистри на ищеца размерът на вземането от "А." ООД към
03.04.2019г. е 163 426,18 лв. Експертизата констатира разлика в размер на 1903,05лв., която е в резултат на
прихванатата от ответника сума в размер на 1663,20лв и неуточнена разлика в
салдата за задължения/вземания на двете фирми към 31.12.2017г.в размер на
239,85лв.
При така установената фактическа обстановка
съдът достигна до следните правни изводи:
Съдът намира, че се установи, че между
страните е сключен процесния договор, по силата на койот е уговорено, че ищецът
ще произвежда и доставя на ответника описаните стоки / фуражи/, като в
процесния период от 21.05.2018г. до 05.07.2018г. видно от представените с
исковата молба фактури, приемо-предавателни протоколи, товарителници и кантарни
бележки са доставени описаните количества, за стойността на които са издадени
процесните 19 фактури. Нито един от приложените документи не е оспорен от
ответника, въпреки че приемо-предавателните протоколи и товарителниците са
двустранно подписани, т.е. удостоверяват получаването на процесните стоки. Наред
с това са представени и допълнителни доказателства, а именно разпечатки от
охранителните обект и от джи пи ес системата, от които също е видно, че
процесните автомобили са били в базата-адресат на разтоварване на стоките. Предвид
горното доводите на ответника по отговора, че само с издаването на процесните
фактури не се доказвало извършване на доставката са неоснователни и
противоречат на доказателствата по делото, тъй като към всяка фактура са
приложени и останалите документи, установяващи натоварването и превоза на
стоката, като всички носят подпис и от името на получател. Наред с горното от
неоспореното заключение на изслушаната съдебно-счетоводна експертиза, което се
кредитира от съда, се установи, че всички процесни фактури са надлежно осчетоводени
от ответника, включени в справките му по ЗДДС и за тях ответникът е ползвал
данъчен кредит. Вещото лице е установило, че процесните стоки по тези фактури
са заприходени като получени стоки и съответно продадени, като са отчетени
приходи от продажби за тях. Както сочи вещото лице в дневниците за м.05.2018 г.
са включени фактурите:№ **********/21.05.2018г., № **********/22.05.2018г., №
**********/25.05.2018г., № **********/29.05.2018г.,№ **********/30.05.2018г. В
дневника за покупки, съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.06.2018 г.
са включени фактурите: № **********/04.06.2018г., № **********/06.06.2018г., №
**********/08.06.2018г., № **********/12.06.2018г., № **********/13.06.2018г.,
№ **********/13.06.2018г., № **********/14.06.2018г., № **********/21.06.2018г.,
№ **********/26.06.2018г., № **********/28.06.2018г., №
**********/29.06.2018г., № **********/29.06.2018г. В дневника за покупки,
съответно в справката-декларация по ЗДДС за м.07.2018 г. са включени фактурите
№ **********/05.07.2018г. и № **********/05.07.2018г. Съгласно константна
практика на ВКС отразяването на фактурата в счетоводството
на ответното дружество и включването й в дневника за
покупко-продажбите по ДДС, както и ползването на данъчен кредит по същата
представлява недвусмислено признание на задължението и доказва неговото
съществуване, а именно решение № 46 от 27.03.2009 г. по т. д. № 454/2008 г., решение № 42/ 19.04.2010г. по
т.д.№593/2009г., ІІ т.о., решение № 109/ 07.09.2011г. по т.д.№ 465/2010г., ІІ
т.о. и др., които са постановено по новия процесуален
ред на чл. 290 от ГПК и имат задължителен характер съгласно указанията
по т. 2 от Тълкувателно решение на ОСТГК от 19.02.2010г. Всички процесни фактури за доставени
стоки, както се установи от експертизата, са надлежно осчетоводени при
ответното дружество, следователно за доставените стоки се дължи сумата по
фактурите. От осчетоводените задължения и проверката на счетоводството на
ответника е установено, че са заплатени на 04.07.2018г. сумата от 5000 лв. При
ответника е осчетоводено и прихващане за сумата от 1663,20 лв. По делото протокол за прихващането не е
представен, нито от ответника се твърди наличие на насрещно вземане, за което
да са представени доказателства. Следователно извършването на прихващане се
явява недоказано с оглед ангажираните от страните доказателства по делото.
Ирелевантна е и констатираната разлика от 239,85 лв., която както се сочи от
вещото лице е в резултат от разминаване на сумите при потвърждаване на салдата
към 31.12.2017г., защото това е извън процесния период, за който са издадени
фактурите и старите салда са неотносими към процесните фактури. Предвид горното
съдът намира, че исковата претенция следва да бъде уважена за пълния предявен
размер от 163 426,18 лв., представляваща неизплатена цена на доставени
стоки по следните фактури: № **********/21.05.2018г., №
**********/22.05.2018г., № **********/25.05.2018г., № **********/29.05.2018г.,№
**********/30.05.2018г.,№ **********/04.06.2018г., № **********/06.06.2018г., №
**********/08.06.2018г., № **********/12.06.2018г., № **********/13.06.2018г.,
№ **********/13.06.2018г., № **********/14.06.2018г., №
**********/21.06.2018г., № **********/26.06.2018г., № **********/28.06.2018г.,
№ **********/29.06.2018г., № **********/29.06.2018г., № **********/05.07.2018г.
и № **********/05.07.2018г.
С оглед изхода на спора, на ищеца се следват
и направените по делото разноски, които възлизат на сумата от 6537,05 лв. –
внесена държавна такса по представения вносен документ от 06.12.2018г. и 600
лв. – депозит за вещо лице, или общо разноските възлизат на сумата от
7137,05лв.
Воден от горното съдът
Р
Е Ш И:
ОСЪЖДА „А.“
ООД, ЕИК
*******, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от управителя П.Ц.С.,
да заплати на „Х.“ ООД, ЕИК ********, със седалище и адрес на управление ***,
на основание чл. 79, ал.1 от ЗЗД сумата от 163 426,18 лв. / сто шестдесет
и три хиляди четиристотин двадесет и шест лева и осемнадесет стотинки/,
представляваща цена на доставени стоки по 19 фактури, издадени в периода от 21.05.2018г.
до 05.07.2018г., ведно със законната лихва върху присъдената главница от датата
на подаване на исковата молба – 07.12.2018г. до окончателното й изплащане, както
и на основание чл. 78 от ГПК да заплати сумата от 7137,05 лв. / седем хиляди
сто тридесет и седем лева и пет стотинки/, представляваща съдебно-деловодни
разноски по производството.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред
Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
СЪДИЯ: