Повдигнато е обвинение от РП-Кюстендил, ТО-Дупница,
с внесен обвинителен акт против Н.В.К.,
с ЕГН ********** за това, че:
На 07.05.2020г. в гр. Дупница, ж.к.
„Бистрица“, на паркинг пред блок № 45, вх. „А“, е повредил противозаконно чужда
движима вещ, лек автомобил марка „***“, модел “***“,
с рег. № ***, чрез надраскване с твърд предмет, а именно на: преден ляв калник на стойност
150.00 лв., предна лява врата на стойност 150.00 лв., задна лява врата на
стойност 150.00 лв., преден капак на стойност 150.00лв., преден десен калник на
стойност 150.00лв., предна дясна врата на стойност 150.00лв., задна багажна
врата на стойност 150.00 лв., и срязана задна дясна гума на стойност 100.00 лв.
/общ размер на щетата 1150.00лв./, собственост на Я.М.М. *** - престъпление по чл. 216, ал. 1 от НК.
В съдебно заседание представителят на прокуратурата
поддържа обвинението, като счита, че същото е доказано от събраните
кореспондиращи си, макар и косвени доказателства. Иска съдът да признае
подсъдимия за виновен и да му наложи справедливо по вид и размер наказание,
като го осъди да заплати сторените по делото разноски.
Защитникът на подсъдимия адв. А. пледира за
оправдателна присъда. Счита, че повдигнатото срещу подсъдимия обвинение не е
доказано по безспорен и категоричен начин, анализира подробно събраните
доказателства.
Подсъдимият дава обяснения, в пледоарията си заявява,
че няма какво да добави към изложеното от защитника му и се присъединява изцяло
към казаното от него. В последната си дума твърди, че е невинен.
Съдът, след като прецени събрания доказателствен
материал по делото, поотделно и в неговата съвкупност, както и като се запозна
и обсъди подробно съображенията и доводите на страните, намира за установено от
фактическа страна следното:
Подсъдимият Н.В.К.
е на **години, роден е на *** г.
в гр. Дупница, с постоянен адрес:***, същият е българин, български гражданин,
неженен, неосъждан, със средно образование, студент, не работи, с ЕГН **********.
Подсъдимият е дете родено от брака между
В.Н.К. и П.Н.К.. Пострадалият Я.М. живее трайно във Франция, но когато
пребивава в България живее в един и същ квартал с подсъдимия, на адрес: гр.
Дупница, ж.к. „Бистрица“, бл. № 45, вх. „Б“, ет. 4, ап. 16.
От известно време, преди инкриминираната
дата 07.05.2020 г., били налице трайно влошени междуличностни отношения между
пострадалия Я.М. и бащата на подсъдимия В.К.. Последният бил научил за стара
интимна връзка, по време на брака му с майка на подсъдимия, между пострадалия и
вече бившата му съпруга П.К.. За тази връзка бил научил и самият Н.К.. Двамата
с баща му срещнали през лятото на 2019 г. в заведение в парк „Рила“, гр.
Дупница пострадалия, като бащата В.К. посочил демонстративно с ръка Я.М. на сина
си Н.К. и подсъдимият снимал пострадалия с телефона си.
На различни дати преди процесната, през
2019 г. и 2020 г. били осъществени от неизвестен извършител няколко различни престъпни
посегателства срещу имущество собственост на пострадалия Я.М., вкл. автомобили
и апартамента му, за които инциденти били уведомени органите на МВР и
прокуратурата. Тези случаи подтикнали пострадалия да монтира на фасадата на
блока си видеокамера, която да заснема паркинга и пространството пред блок, в
който живее.
През нощта на 07.05.20**г., в град Дупница,
ж.к. „Бистрица“, на паркинга пред блок № 45, вх. „А“, бил паркиран процесният
лек автомобил марка „***“, модел “***“, с рег. № ***,
собственост на Я.М.. Същият бил паркиран в обхвата заснеман от охранителната
камера поставена на фасадата на блок № 45. Вх. Б, ет. 4, ап. 16. Камерата
заснела в рамките от 05 до 56 секунди как неустановено по възраст лице от мъжки
пол, със среден до висок ръст, със слабо телосложение, без видими отклонения в
нормалната походка и движенията на тялото, с неразличими лицеви черти, облечено
с тъмно яке, с по-светла горна част на якето, с поставена качулка влиза в горната дясна част на кадъра, обикаля
около паркирания лек автомобил и драска същия по боята с някакъв предмет от
всички страни, вкл. по предния капак на автомобила, след което се отдалечава в
посоката, от която е дошло.
На сутринта пострадалият установил
причинените през нощта от заснетото лице щети по автомобила му, а именно, че са
били надраскани с твърд остър предмет преден ляв калник, предна лява врата,
задна лява врата, преден капак, преден десен калник, предна дясна врата, задна
багажна врата, както и че е срязана задна дясна гума на лек автомобил марка „***“,
модел “***“, с рег. № ***.
Състоянието на автомобила след инцидента
било възприето още и от няколко съседи и приятели на пострадалия, като същият
прегледал на телефона си заснетия от камерата запис на деянието, който показал
лично на част от свидетелите. За инцидента били незабавно уведомени от
пострадалия органите на РУ на МВР-гр. Дупница, които започнали разследване.
По-късно записът с посегателството върху автомобила бил излъчен по телевизията
и разпространен в интернет.
В хода на образуваното ДП било извършено
претърсване и изземване на няколко адреса обитавани и посещавани от подсъдимия Н.К.,
като от апартамент на адрес: *** било иззето - 1 бр. зимно яке с качулка изцяло
черно на цвят с бели надписи хоризонтално на гърдите и вертикално отзад на
качулката.
От приетите по делото 3 бр.
съдебно-технически експертизи с № 96/16.10.2020г., с № 106/16.11.2020г. и с №
11/29.01.2021г., изготвени в хода на ДП от вещото лице Ян.Я., приложени съответно
на лист 19-26, лист 74-187 и лист 31-72,
от том III от ДП са приобщени:
негоден за лицево идентификационни изследвания снимков материал, снимки и интернет
комуникация, чрез Viber Chat, What App Chat, FB Chat и Dano Dano между телефона на
пострадалия Я.М. и брат му свидетеля М.М., както и
474 снимкови изображения на комуникация по „Вайбър“,
„Уотс ъп“ и „Фейсбук Месинджър“ между Я.М. и
свидетеля В.Х..
От приетата по делото съдебно-оценителна
експертиза, изготвена в хода на ДП от вещото лице инж. З.Т., приложена на на лист 14-15 от ДП, том I
се установява, че общата средна пазарна стойност на причинените от деянието материални
щети върху горепосочените различни части на лекия автомобил марка „***“, модел
“***“, с рег. № ***, към датата 07.05.2020 г., възлиза на 1150,00 лева.
От приетата по делото
съдебно-видеотехническа експертиза № 21/ИДИ-019, изготвена от вещото лице Й.Д.
- специалист в областта на техниката/видеозаписите в сектор Идентификационни
изследвания към НИК - МВР, приложена на лист
7-11 ДП, том III се установява, че липсват следи от манипулация/намеса върху
записаната информация на представения за изследване видеозапис във формат mp4,
с наименование: video-7515c74b4a1f201b81549ad825d30a2a-V. Не могат да се установят точните данни за дата
и време на оригиналния запис. Заснето е неустановено по възраст лице от мъжки
пол, със среден до висок ръст, със слабо телосложение, без видими отклонения в
нормалната походка и движенията на тялото, с неразличими лицеви черти, облечено
с тъмно яке, с по-светла горна част на якето, с поставена качулка. Посочено е, че изображенията на
лицето заснето на записа заемат изключително малка част от общата площ на
кадъра, не съдържат устойчиво различими общи и частни идентификационни признаци
и са негодни за лицево идентификационно изследване по предоставените
сравнителни снимкови материали.
По
доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за
установена въз основа на събраните по делото множество, но единствено косвени гласни
доказателствени средства, вкл. чрез показанията прочетени по реда на чл. 281 от НПК за част от разпитаните свидетели, писмените доказателства прочетени по реда
на чл. 283 от НПК и приложени по делото и по ДП, вкл. протоколи за претърсване
и изземване, справка за съдимост и др., най-вече заключенията по приетите няколко
съдебно-технически, оценителна и видеотехническа експертизи, изготвени от
вещите лица, Я., Т. и Д., приобщените веществени доказателства подробно описани
в приложението към обвинителния акт, както и от приложените способи за
доказване.
По отношение на събраните гласни доказателства чрез
непосредствения разпит от съда на свидетелите: В.П., В.А., Д.Н., С.Н., Г.С., З.Г., М.Ф., М.Г., М.Г., Ю.Р., Х.А., И.Т.,
Б.Б., С.Б., П.С., В.Н., В.Х., А.М., Й.Х., А.Р., И.М.
и свидетелят с тайна самоличност с идентификационен № 1, както и от
прочетените в цялост, по реда на чл. 281, ал. 5, вр. с ал.1 от НПК, показания
дадени в хода на ДП от неявилите се в съдебно заседание свидетели – Я.М., М.М. и В.Х.
се установиха безспорно и непротиворечиво, в една или друга част факти
съставляващи изложената по-горе от съда фактическа обстановка като време,
място, описани вещи, присъствали лица и действия предприети и извършени от тези
лица. Следва да се отбележи ясно и
категорично, че нито един от изброените свидетели не е очевидец на процесното
инкриминирано деяние. Техните показания относно извършването на престъплението
като цяло и конкретно по повод авторството на самото изпълнително деяние са
изцяло, непреки, косвени и най-вече опосредени от видяното от тях на записа на
местопрестъплението показан им от пострадалия на телефона му, излъчено по телевизията, или в интернет,
както и от разказа на самия пострадал или други лица. Единствено част от тези
свидетели са били непосредствени очевидци само на резултата от престъплението
по чл. 216, ал.1 от НК, доколкото пряко са възприели броя, вида и
разположението на щетите по процесния лек автомобил, но на следващия ден след
повреждането му.
Както съдебната практика, така и правната доктрина
са категорични, че преки са онези доказателства, които пряко и непосредствено
установяват обстоятелства, отнасящи се до основния факт - такива биха били
винаги, например показанията на свидетеля очевидец или самопризнанията на
подсъдимия. В противовес на това, косвените доказателства могат да дадат
указание за основния факт само след като се съпоставят с други доказателствени
факти по делото. Връзката на косвеното доказателство с основния факт може само да се предполага, доколкото
наличието на косвеното доказателство може да търпи различни обяснения. Ето
защо, за установяването на такава обективна връзка между косвеното
доказателство и основния факт, подлежащ на доказване – в случая авторството на
деянието, е необходимо извършването на изключително задълбочена и прецизна
преценка, и съпоставка с другите доказателства по делото.
С оглед на изложеното, следва да се отбележи, че липсва
дори и едно единствено пряко доказателство срещу подсъдимия в кориците на
делото, което да го уличава като автор на деянието. Съдът намира, че дадените
от свидетелите косвени показания категорично не са достатъчни, за да бъде
признат същият за виновен. Нещо повече голяма част от свидетелите дори сочат
различен извършител на деянието. За да се анализират цялостно и съпоставят
показанията на разпитаните свидетели и за да се даде вяра в цялост или само в
отделни части на казаното от тях те следва да се разделят условно на няколко
групи, съобразно естеството на твърденията които излагат.
В първата група попадат показанията на свидетелите В.П., вкл. прочетените й от ДП, М.Ф., вкл. прочетените му от ДП, М.Г., Д.Н., вкл. прочетените й показания от ДП, Г.С., както и показанията на самия пострадал Я.М., прочетени в цялост на основание чл. 281, ал.5, вр. с ал.1, т.
4 от НПК, доколкото свидетелят
обявен за издирване не може да бъде намерен, за да бъде призован. Всички тези
свидетели не сочат в нито един момент конкретен персонифициран извършител на процесното деяние. Посочените свидетели преразказват
видяното от тях при преглед на видеозаписа заснет от горепосочената видеокамера
или споделеното им устно от самия пострадал, че лично той не се съмнява в някой
конкретен извършител. Не се персонализира от никой от тях, по никакъв начин,
конкретен, възможен или евентуално разпознат извършител на деянието.
Пострадалият Я.М. в разпита си в хода на ДП от датата на деянието 07.05.2020 г.,
в унисон с останалите свидетели от тази група, сам заявява, че не се съмнява в
никой като извършител на деянието. Показанията на тези свидетели съответстват в
най-голяма степен на по-голямата част от останалия събран по делото
разнообразен доказателствен материал съдържащ писмени и веществени
доказателства, вкл. и изцяло на заключенията по изготвените експертизи от
вещите лица Я., Д. и Т. относно заснетото неидентифицирано лице извършител,
вида и стойността на повредите върху процесния лек
автомобил. Поради изложените съображения съдът ги приема за добросъвестно
дадени и достоверни.
Във втората най-голяма по численост група се
съдържат и най-категоричните според съда показания, но сочещи директно като
извършител на инкриминираното деяние, макар и само според съмненията на
пострадалия съобщени лично на свидетелите или на база собствените им визуални възприятия
от прегледа на видеозаписа от местопрестъплението, не подсъдимия Н.К., а
неговият баща В.К.. В такава насока свидетелстват пред съда и/или в хода на ДП
- Х. Ан., вкл. в прочетените й показания
от ДП, И.Т., вкл. в прочетените
показания от ДП, М.Г., Б.Б.; П.С., З.Г., В.Н., предимно от прочетените й
показания от ДП, В.Х. и М.М., като
показанията и на двамата са прочетени на основание чл. 281, ал.5, във вр. с
ал.1, т.3 и т.5 от НПК, тъй като свидетелят живее в чужбина, не може да се яви пред съда за
продължително или неопределено време и не се налага негов разпит по делегация в
друга държава. В тази насока са още и показанията на С.Н., И.М., както и на свидетеля А.Р., който в съдебно заседание отрича частично прочетените му
показания от ДП относно изложени от пострадалия Я.М. лично пред свидетеля Р. съмнения
за авторството на деянието, но съдът се доверява именно на прочетените му показания,
като по-близки по време до случая и кореспондиращи с голяма част от останалите
доказателства. Нещо повече свидетелят започва разпитът си пред съда с изявление,
че подсъдимият няма нищо общо със случая, но споменава пред съда, че Я.М. му е
споделил, че има съмнения за извършителя, като в разпита му по ДП конкретно е
посочил към кого са били насочени тези съмнения на пострадалия, а именно към
споменатия в този по-ранен разпит В.К.. Абсурдни и несъстоятелни според съда са
персонално насочените нападки към разследващия полицай след като протоколът
собственоръчно е подписан от свидетеля и същият не отрича това. Нито един от
тази многобройна група свидетели не споделя да е разпознал подсъдимия или да е
научил по друг начин, че не В.К., а Н.К. е автор или има някаква съпричастност
към деянието. Всички свидетели в приетите с доверие от съда техни показания,
вкл. прочетените от ДП пресъздават с по-голяма или с по-малка степен
категоричността, с която св. Я.М. им е заявил, че извършител на посегателството
върху лекия му автомобил е именно св. В.К., а не друго лице. Внимание от
изброените свидетели заслужава казаното от св. М.М.,
който е брат на пострадалия и единствен от тази група свидетели споменава в
разказа си и името на подсъдимия Н.К.. В неговите подробни показания от ДП,
прочетени в цялост от съда се съдържа информация за разговор между него и
пострадалия във връзка с преглед на видеоклипа от инкриминирата нощ. Свидетелят
сочи, че с брат му обсъждали като възможен извършител В.К. и подсъдимия Н.К.,
както и друго неизвестно лице. Твърди, че не са били категорични, кой е
извършителят, но Я. бил категоричен в този разговор пред него, че ако не пряк
извършител, то поръчител на това деяние е именно В.К..
Третата група свидетелски показания се съдържат в
разпита на свидетеля с тайна самоличност с идентификационен №1, проведен по
реда на чл. 123, ал.2, т. 2 НПК и от прочетените показания дадени в хода на ДП
от свидетеля Й.Х.. Последният разпитан в съдебна зала заявява категорично след
прочитането им, че поддържа показанията си от ДП, като няма какво да добави към
тях . В този му разпит от ДП, който поддържа се съдържа информация, че при
разговор с пострадалия във връзка с процесния случай Я.М.
е споделил лично на него, че на заснетия видеоклип от местопрестъплението
разпознава по походката „малката капла“, визирайки
подсъдимия Н.К., тъй като той и баща му В.К. ходят като горили. Последното
противоречи изцяло на заключението по изготвената от вещото лице Д.
видеотехническа експертиза, която категорично сочи, че е заснето неустановено лице
видимо от мъжки пол без видими отклонения в нормалната походка и движенията на
тялото, т.е. липсват каквито и да е отличителни белези в тази насока.
Важни за процеса са показанията на свидетеля с тайна
самоличност с идентификационен №1. Те представляват в голямата си част
преразказ на информация, която се твърди от свидетеля, че му е споделена във
връзка с инкриминирания инцидент лично от бащата на подсъдимия В.К., а в
останалата част информация от разказ на други непосочени поименно лица. Твърди
се, че В.К. е разказал пред свидетеля с идентификационен №1 и пред други лица,
които не се споменават изобщо като брой и самоличност, че синът му – подсъдимият
е извършил няколко отделни посегателства срещу МПС-та и срещу апартамента на
пострадалия Я.М., сред които и процесното повреждане чрез надраскване на МПС с марка
„***“, като не се споменава за срязаната гума на автомобила. Описват се
хаотично различни деяния и се споделят оценките за тях дадени според свидетеля от
бащата на подсъдимия. Тези показания на свидетеля освен косвени и изцяло опосредени
от разказа на бащата на подсъдимия са и абсолютно изолирани от останалия
доказателствен материал и дори вътрешно противоречиви. В нито едно от
останалите събрани по делото гласни, писмени и веществени доказателства не се
споделя подобна информация каквато разказва този свидетел. Свидетелят В.К. се
ползва от правото си по чл. 119 от НПК да не свидетелства по делото, тъй като
подсъдимият е негов низходящ. Разпитът в съдебната фаза по реда на чл. 123,
ал.2, т. 2 НПК, на свидетеля с идентификационен
№ 1, който е бил разпитван и пред съдия в хода на ДП, по негов собствен
почин започва с изявлението, че е разпитван веднъж пред съдия в хода на ДП - л. 58-59 от том. I
от ДП и че поддържа изцяло показанията си дадени
при този му разпит.
Показанията му дадени пред настоящия съдебен състав са сходни, поради което и протоколът
от този разпит пред съдия от ДП не бе прочетен от съда служебно, поради липса
на формални основания по реда на чл. 281, ал.1, т. 1 или т. 2 от НПК – липса на
противоречия, на спомен и т.н., като може да се каже, че настоящият разпит предмет
на анализ от съда е дори и по-подробен въпреки изтеклия период от време от почти
1 година между двата. Единствено в разпита му в съдебна фаза се избягват от свидетеля
отговори на въпроси свързани със срещата му със св. В.К., тъй като евентуално биха
разкрили самоличността на свидетеля и поради това не се споменава изобщо
времето на срещите им. За да избегне процесуално нарушение съдът не е прочел
служебно показанията на свидетеля при липса на законовите предпоставки за това
по чл. 281, ал. 1, т. 1 и т. 2, вр. с ал. 4 от НПК. Вътрешното противоречие и липсата на
елементарна житейска логика в изложеното от свидетеля пред настоящия съдебен
състав се базира на следното:
От една страна свидетелят с тайна самоличност с
идентификационен № 1 споделя пред
настоящия съд, че е знаел предварително от срещата си с бащата на подсъдимия с
подробности, че процесното деяние /надраскване/ е осъществено лично от Н.К., а
след това сам разказва, че изгледал показан му по досъдебното производство запис
с надраскването на автомобила, при което разпознал сам че това е подсъдимия Н.К.,
по телосложението и по структурата на
тялото. Лицето му не се виждало хубаво, но си личало, че е именно той, като не
е възможно лицето на записа да е баща му В.К., тъй като го познава добре.
Свидетелят споделя, че е виждал Н.К. само няколко пъти с баща му, но не и че
поддържа близки отношения или че общува често с него. Житейски нелогично според
настоящият съдебен състав е да заявяваш, че разпознаваш по посочените изцяло общи
и неконкретни белези някого, за когото предварително знаеш от баща му, че е
именно той. Нещо повече в кориците на приложеното ДП не е налице какъвто и да е
протокол или дори някакъв друг документ за извършено процесуално действие от
този вид с участието на свидетеля с тайна самоличност, с идентификационен № 1, което автоматично отрича възможността да
са осъществени по предвидения в НПК ред годно предявяване на процесния видеозапис като веществено доказателство, оглед или
съответно разпознаване на заснетото на този запис лице от свидетеля пред
разследващите органи. Фрапантно и нелогично за съда е как този „толкова
осведомен“ свидетел въвежда по свой собствен почин в разказа си пред съда
множество други факти и описва ситуации хронологично осъществени в друг ден или
период от време и в присъствието или спрямо пострадалия Я.М. или негово движимо
и недвижимо имущество. В тази насока разказва за случайни срещи между
подсъдимия, баща му и Я.М., като не конкретизира местата на срещите, а само
сочи, че са в гр. Дупница или в дискотека в гр. Дупница. Споделя за стрелба
прикрита от приятел на бащата на подсъдимия когото нарича Владо „стъклето“, както и за конкретни други повреди по МПС
собственост на пострадалия, ауспухът на което бил пълнен с железа и монтажна
пяна. Твърди, че В.К. му разказал сам още преди изчезването на пострадалия Я.М.,
който е обявен за ОДИ и е в неизвестност от 31.07.2020 г., че същият е правил
секс с бившата му жена П., като казал, че Я.М. ще изчезне визирайки според
свидетеля негово бъдещо отвличане и убийство. Според съда е крайно нелогично на
среща „по работа“, както сочи
свидетелят, пред множество лица да се обсъждат бъдещи тежки умишлени
престъпления, а още повече да се разказват пред всички принципно незапознати
лица интимни подробности за полови актове, които явно засягат лично честта на
разказващия за тях бивш съпруг.
Посочените по-горе детайлни съображения относно
информацията изнесена от свидетеля с тайна самоличност определят неговия разказ
като недостоверен, като неподкрепен и изолиран от останалия доказателствен
материал, особено от гласните доказателства сочещи В.К. като извършител на процесното деяние. Твърденията за разпознаване на подсъдимия
като извършител при преглед на записа от нощта на деянието противоречат и не се
подкрепят от останалите разпитани свидетели, вкл. тези от първата група, както
и се опровергават категорично от заключението на приетата по делото
видеотехническата експертиза изготвена в хода на ДП от вещото лице Д.. В
заключението категорично се сочи, че е заснето неустановено лице без видими
отклонения в нормалната походка и движенията на тялото, т.е. без характерна
походка и движения, а нормална такава. Посочено е че заснетото лице е със
среден до висок ръст и със слабо телосложение, без допълнителни характеристики
относно структурата на тялото. Възможността изобщо за разпознаване от свидетеля
по този видеоматериал се опровергава още и от техническата експертиза изготвена
от вещото лице Ян.Я. - лист 19-26, от том
III
от ДП, чрез
която според вещото лице е приобщен: абсолютно негоден за лицево
идентификационни изследвания снимков материал снет от видеозаписа и то въпреки
използваната техника, програми и специални знания. Приемането на свидетелските
показания, в частта им относно разпознаването на подсъдимия на видеозапис от
местопрестъплението за достоверни, би означавало да се припишат на този
свидетел с тайна самоличност свръхестествени способности и разделителна
способност по-големи от тези на използваната компютърна техника и програми за
видеоанализ, което е невъзможно и абсурдно само по себе си. Съдът се доверява
единствено на казаното от този свидетел в частта относно общите факти за
влошените отношения между пострадалия и подсъдимия, които са посочени и от
голяма част от останалите свидетели и не противоречат и не се изключват от
другите налични доказателства, вкл. на експертните заключения на вещите лица Д.
и Я..
Последната група свидетелски показания включва отновно косвени гласни доказателства, дадени от
свидетелите: Ю.Р.; В.Х., вкл. прочетените му от ДП, А.М., В.А. и С.Б., които са
с изключително ниска доказателствена стойност. Същите
или заявяват, че нямат никаква представа за случая или, че са научили случайно
от хора пред блока за инцидента, без да излагат абсолютно никакви подробности
относно евентуалното авторство или извършителя на деянието, а св. Б.
свидетелства единствено и само за отношенията между подсъдимия и неговатва майка П.К. във връзка с интимната й връзка с друг
мъж без да го сочи. Поради това и като принципно неотносими
към същината на предмета на доказване по делото показанията на тези свидетели
не изискват по-задълбочен и детайлен анализ.
Съдът кредитира приложените по делото заключения на трите
съдебно-технически експертизи изготвени от вещото лице Ян.Я., видеотехническата
експертиза изготвена от вещото лице Й.Д. и оценителната такава изготвена от
вещото лице З.Т., като изготвени от компетенти експерти в съответната област на
науката и техниката, отговарящи пълно и точно на поставените им задачи след
използване на специални знания от науката и техниката. Те обаче не доказват по никакъв
начин авторството на деянието, а напротив – точно благодарение на видеотехническата
експертиза се установи, че извършителят е носил дрехи, различни от тези, които
са били иззети от подсъдимия като веществени доказателства по делото при
извършеното претърсване и изземване. Лицето, което е
заснето да извършва деянието не е било облечено с процесното изцяло черно на
цвят с бели надписи хоризонтално на гърдите и вертикално отзад на качулката яке,
което е приобщено като веществено доказателство по делото, а с друг модел тъмно
яке, което е с по-светла горна част на якето и с качулка, като по тях няма
никакви видими надписи.
От
правна страна:
От направения от съда прецизен, задълбочен и
детайлен анализа на събраните множество по обем в хода на ДП и в хода на
настоящото съдебно производство гласни, писмени и веществени доказателства,
както и от приложените способи за доказване се потвърждава изводът, че няма
нито едно друго доказателство извън недостоверния и изолиран според съда,
изцяло косвен разказ на свидетеля с тайна самоличност, което да навежда към
извод, че подсъдимият е автор, или че дори има изобщо някаква съпричастност към
деянието предмет на така повдигнатото му обвинение за престъпление по чл. 216,
ал.1 от НК. Както се отбеляза вече не са налице нито очевидци, нито
дактилоскопни следи, веществени доказателства или видеозаписи, които да
уличават Н.К. в извършването на процесното престъпление. Ето защо, съдът намира, че по делото безспорно и несъмнено са
събрани достатъчно доказателства за извършено умишлено престъпление от общ
характер, но не и за неговия автор.
Без съмнение, с оглед характеристиките
на процесния случай, не може да става и дума за
маловажен такъв по смисъла на чл. 216, ал. 4, вр. с
чл. 93, т. 9 от НК. Налице са множество повреди по различни части на процесното МПС, на сериозна стойност, като деянието е
извършено умишлено, посред нощ и чрез употребата на твърд остър предмет, с който
деецът се е снабдил предварително.
Съгласно константната практика на ВКС,
осъдителната присъда може да почива само и изцяло на косвени доказателства, но
в настоящия случай такова доказателство са само твърденията на свидетелят с
тайна самоличност, че извършителят е Н.К., тъй като тъй като така му било
съобщено преди време от бащата В.К., както и споделеното от пострадалия пред
св. Х., че по походката разпознава „малката капла“
визирайки подсъдимия. Тези твърдения според съда са по-скоро предположения и
съмнения, като са абсолютно недостатъчни, за да образуват единна и непрекъсната
верига от косвени доказателства, която да води до единствения възможен извод изобщо
за съпричастността и евентуално вината на подсъдимия. Нещо повече свидетелят с
тайна самоличност може само да презюмира, че евентуално
казаното му от В.К. е истина след като не е очевидец. От друга страна св. Х. споделя в разпита си по ДП единствено чужди
непреки възприятия на информацията в процесния видеозапис, изразени пред него от
пострадалия, който пострадал в разпита му по ДП твърди сам, че не се съмнява в
никой. Недопустимо е преки гласни доказателства да се заместят с призводни
такива. Абсолютно недопустимо е и да бъде постановено осъждане
единствено на основата на слухове. Изцяло в този смисъл виж Решение
№ 440 от 29.10.2008 г. по н. д. № 451 / 2008 г., III н. о. на ВКС. Съдът
следва винаги да държи сметка и да следва неотклонно принципа в правото „in dubio pro reo“ или „невинен
до доказване на противното“, виж в този смисъл и Решение
№ 86 от 19.06.2020 г. по н. д. № 238 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во
нак. отделение.
В настоящия инкриминиран случай
събраните по делото косвени доказателства не съставляват в своята съвкупност стабилна
система от факти, които да формират един единствен непротиворечив извод на съда
относно авторството на деянието и начина на извършването му, и които факти да не пораждат никакви съмнения
у съда, че именно подсъдимият е осъществил описаното в обвинителния акт деяние.
Изцяло в този смисъл виж и Решение № 112 от 25.III.1985 г. по н. д. №
99/85 г., ВС, II н. о., в което е споделено същото разбиране,
че липсата на категоричност на събраните косвени доказателства, когато липсват
преки доказателства, на които да се основе доказването на обвинението, води до
извод за недоказаност на същото по несъмнен начин. Недопустимо
е липсата на доказателства да се тълкува като косвено обвинително доказателство
срещу подсъдимото лице. Ако отсъстват обективни фактически данни относно
фактите на деянието, които да разкрият авторството му, както е в случая,
празнотите не могат да бъдат запълвани с недопустими за наказателния процес
предположения. Изцяло в този смисъл е и споделеното от настоящия съд разбиране
изложено в актуалната практика на ВКС - Решение № 96 от 28.07.2020 г. по н. д. № 254
/ 2019 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак. Отделение и Решение № 86 от
19.06.2020 г. по н. д. № 238 / 2020 г. на Върховен касационен съд, 1-во нак.
отделение.
Съгласно чл. 303, ал. 1 от НПК: „Присъдата
не може да почива на предположения”. Съдът следва да мотивира изводите си
относно въпросите по чл. 301 от НПК единствено въз основа на събраните по
делото доказателства, по описания в НПК ред. Нещо повече, на основание чл. 304
от НПК съдът признава подсъдимия за невинен винаги, когато не се установи, че
деянието е извършено от подсъдимия. В настоящият случай съдът, дори не е
поставен пред някакъв труден и драматичен избор, с оглед на предварителната
доказателствена дейност на разследващите органи и прокуратурата, която макар и
сериозна по обем е абсолютно недостатъчна и изначално изцяло безрезултатна.
Въпреки положените сериозни усилия от съда и страните, в хода на съдебното
следствие не бяха открити безспорни доказателства подкрепящи обвинението.
Съгласно класическото разбиране на съдебната практика - Решение № 299 от 16.V.1975 г. по
н. д. № 269/75 г., ВС, I н. о., Решение № 220 от 15. ХII.1988 г. по н. д. №
250 / 88 г., ВС, II н. о. и др.„ Ако
въпреки усилията и след изчерпването на всички процесуални средства, съмнението дали подсъдимият е извършил
престъплението не се премахне, подсъдимият се признава за невинен и се
оправдава не защото съмнението се тълкува в негова полза, а защото обвинението
не е доказано несъмнено“. Такова е и настоящото становище по тези
въпроси на ВКС отразено в Решение № 439 от 19.10.2011 г. по нак. д. №
2105/2011 г. на Върховен касационен съд; Решение № 619 от 16.12.2010 г. по нак.
д. № 673/2010 г. на Върховен касационен съд; Решение
№ 350 от 17.06.2010 г. по н.д. № 318/2010 г. на Върховен касационен съд, III н.
о. и др.
При липса на достатъчно доказателства, които
да обосноват единствен и непротиворечив извод относно участието на подсъдимия в
извършване на деянието, както е посочено от обвинението, не може да се формира
извод, че подсъдимият е автор на процесното престъпно посегателство,
обвинението се явява недоказано и съгласно разпоредбата на чл. 304 от НПК,
съдът следва да признае подсъдимия за невинен.
По
разноските:
С оглед изхода на делото, съдът намира, че на основание чл. 190, ал. 1 от НПК сторените по делото
разноски следва да останат, така както са направени от бюджета на
ОДМВР-Кюстендил и от бюджета на съдебната власт, за сметка на държавата.
Веществените доказателства
подробно описани в приемо-предавателен протокол № 20
/15.04.2021г., съхранявани при административен секретар
на РС - Дупница, а именно:
- 1 бр. компакт
диск CD-R „НР“, съдържащ записи от видеокамера
заснемаща паркинг намиращ се в гр. Дупница, ж.к. „Бистрица“ пред бл.45,
вх.А, запечатан в хартиен плик с печат на НИК МВР с номер 2021-00131;
- 1 бр. компакт диск,
съдържащ репортажи на кабелна телевизия „Кабел Сат – Запад“,
запечатан в хартиен плик с печат на НИК МВР с номер 2021-00131;
- 2 бр. компакт
диск CD-R, доброволно предадени от В.В.Х.;
- 1 бр. Флаш памет марка „Verbatim“- 8 GB, доброволно предадена от
М.М.М.;
- 1 бр. черно яке с качулка, иззето при извършено претърсване и
изземване на 10.11.2020г. в гр. Дупница на апартамент намиращ се на
ул. «Кирил и Методий» №39, ет. 1 - запечатано в кафяв хартиен плик със
слепка с подписите на поемните лица и експерт, доколкото
не попадат в никоя от хипотезите на чл. 53 от НК, след влизане на присъдата в сила следва да
бъдат върнати на собствениците им или на лицата от които са били предадени
или иззети.
При тези мотиви, настоящият
съдебен състав на РС-Дупница постанови присъдата си.
Мотивите към присъдата са обявени
на 25.10.2021г.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: