Р Е Ш Е Н И Е

гр. С., 27.10. 2014 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ СЪД, I ГО, 20 състав, в публичното съдебно заседание на двадесет и девети септември две хиляди и четиринадесета година, в състав:

                  

                                                             ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ РАЙКИНСКА

 

при участието на секретаря Е.К., като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 7853 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

            Производството е образувано по искова молба от 29.02.2008 г. и уточнителна молба от 11.02.2010 г. на З.Г.Г. (починала в хода на процеса) против П.И.А.,  Д.И.Н. и И.П.А., с които са предявени две групи искания по отношение сделки със собствения й апартамент № * в бл. **, ет. *, ж.к. „Т.” – ул. „У.”, в гр. С.:

            1. Относно договорна ипотека от 11.05.2005 г., сключена от нейно име от първия ответник с втория, за обезпечаване заемно правоотношение между двамата ответници, с твърдения, че ищцата не е подписвала пълномощно, а ако някакво пълномощно съществува, то не е за такава сделка – искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и чл. 42 ЗЗД, евентуално съединени с иск за относителна недействителност на договора поради сключването му във вреда на представлявания и с иск за унищожаване на същия договор поради невъзможността на ищцата да разбира свойството и значението на извършеното – иск по чл. 31 ЗЗД.

            2. Относно нотариален акт за покупко продажба на недвижим имот от 08.12.2005 г., с който ищцата е продала своя апартамент в гр. С., ж.к. „Т.”, бл. *, ап. *, ет. * на И.П.А., с твърдение, че не е давала съгласие за сключването му – не е сключвала такъв, като е уточнено в с.з. на 06.12.2010 г., че не е посещавала нотариалната кантора на посочената в него дата или ако го е сключила – не е разбирала свойството и значението на извършеното – искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и чл. 31 ЗЗД.

            Първоначалната ищца З.Г. е посочила в исковата молба, че през януари 2005 г. получила тежък мозъчен инсулт, постъпила и лежала в болница, като състоянието й било изключително лошо и не помни нищо от тогава. Тежкото състояние продължило и в годините напред. Непосредствено след инсулта не могла да става и да ходи, което вероятно било мотивирало злосторниците да съставят пълномощно и да извършат сделка с нейния имот. Не помни, нито съзнава да е извършен и договора за покупко-продажба, особено при смешна цена от 10 000 лева. Поддържа, че години наред е много зле и някой се е възползвал от това.

             В течение на съдебното производство  - на 08.03.2010 г., ищцата З.Г. е починала, видно от представения Препис извлечение от Акт за смърт № 196/08.03.2010 г. на СО, район „Надежда”.  На нейно място като ищец по делото е конституирана нейната законна наследница  Р.Г.Н. – сестра, както и И.М.М. (с.з. от 28.09.2010 г.), който твърди, че е наследник на З.Г. по завещание. Поради вписан отказ от наследство от страна на Р.Н. (който не е оспорен от ответниците), по делото са конституирани следващи по ред законни наследници – нейните дъщери В.Й.А. и Н. И.К.. Тъй като и те са вписали отказ от наследство (също не оспорен от ответниците), като ищци са конституирани дъщерите на двете сестри - Р.Н.А., Е.Н.К. и П.С.Я.. В последното открито съдебно заседание трите ищци – законни наследници на З.Г., са направили отказ от иска, поради което производството по делото е прекратено по отношение на тях с протоколно определение от 29.09.2014 г. Производството е висящо по всички предявени от З.Г. искове, поддържани само от И.М., заявил наследствени права въз основа на универсално завещателно разпореждане.

            Ответниците П.И.П., И.П.А. и Д.Н.Н. оспорват исковете като неоснователни – излагат се твърдения, че сделките са законосъобразно сключени и подписани от страните по тях.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, приема за установено следното от фактическа страна:

З.Г.Г. е придобила собствеността върху апартамент № 4 в бл. **, ет. 2, ж.к. „Т.” – ул. „У.”, в гр. С., състоящ се от две стаи, кухня и сервизни помещения с обща квадратура по одобрения план от 56.48 кв.м., при съседи на апартамента: стълбище, Г.Н., ул. „У.”, двор, двор, ведно със зимнично помещение при съседи: коридор, Л. и А.И., коридор, шахта, ведно с 0.624% ид. ч. от общите части на сградата през 1969 г. по реда на чл. 55 ЗПИНМ, видно от нотариален акт № 153, том XLII, дело № 8356/1969 г. на I-ви нотариус при Софийски народен съд.

С нотариален акт № 12, т. XVII, дело № 15650/2005 г. на Службата по вписвания, на 11.05.2005 г. Д.Н.Н., като заемодател и П.И.А., като заемател и като пълномощник на З.Г.Г. са сключили договор, по силата на който Д.Н. дава на П.А. заем в размер на 29 150 щ.д., платими на три вноски, като за обезпечаване задълженията на заемателя за връщане на заемната сума З.Г.Г., чрез пълномощника П.А., учредява в полза на заемодателя договорна ипотека върху своя апартамент № 4 в гр. С., ж.к. „Н.”, ж.к. „Л. Т.”, бл. ** (стара ул. „У.”, бл. *), ет. 2.

Видно  от нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 111, т. LLLXLII, вх. регистър № 65465/08.12.2005 г. на Службата по вписвания З.Г.Г. е продала на И. П. А. същия недвижим имот за цена от 10 000 лева.

По делото е представен Препис извлечение от Акт за смърт № 196/08.03.2010 г. на СО, район „Надежда”, видно от което З.Г.Г. е починала на  08.03.2010 г.

Представено е Удостоверение на нотариус  Д. С., рег. № 267 на НК с изх. № 16/16.03.2010 г., според което  на 16.03.2010 г. в кантората й е обявено саморъчно завещание на З.Г.Г., съгласно което И.М.М. е наследник на разполагаемата част от цялото движимо и недвижимо имущество, притежавано от завещаталката към момента на смъртта й. Верността на удостоверението е оспорено от ответниците и съдът е открил производство за проверка на верността му по реда на чл. 154 ГПК (отм).

По делото е представено от ищеца И.М.М. съморъчно завещание, видно от което на 08.04.2009 г. З.Г.Г. е завещала разполагаемата част от цялото си движимо и недвижимо имущество на И.М.М.. Под завещателното разпореждане е поставена дата 3.04.2009 г. и има подпис на завещателката. Това завещание е оспорено от ответника Д.Н. относно неговата автентичност с твърдение, че същото не е написано и подписано от З.Г.. Оспорена е и действителността му на това основание, както и поради факта, че същото съдържа две различни дати на съставяне. В съдебно заседание на 28.02.2011 г. съдът е открил производство по проверка автентичността на завещанието по реда на чл. 154 ГПК (отм.) Същото обаче, като материализиращо документа, за който е съставено удостоверението на нотариус Д. С., установява верността на това удостоверение, поради което съдът приема удостоверението за истински документ.

По делото са приети и нотариално заверени декларации, изготвени от името на З.Г.Г. с дата 09.05.2005 г., декларация по чл. 25, ал. 6 ЗННД и декларация по чл. 226, ал. 1 ДПК (отм.), както и пълномощно от З.Г. за П.А. от 09.05.2009 г., представени от ответника Д.Н.. Автентичността на същите е оспорана от ищеца И.М. и в съдебно заседание на 28.02.2011 г. съдът е открил поризводство по проверка автентичността им при условията на чл. 154 ГПК (отм).

По делото са приети заверени от нотариуса преписи от документите, съдържащи се в нотариално дело № 77/11.05.2005 г. на нотариус Красмир К., представени от ответника Д.Н. въз основа на съдебно удостоверение, сред които е и нотариално заверено пълномощно от 09.05.2010 г. от З.Г.Г. в полза на П.И.А. да извършва необходимите правни действия от нейно име и за нейна сметка и я представлява пред трети лица и фирми в страната като неин пълномощник във връзка с апартамент № 4 в гр. С., район Н., ж.к. „Л. Т.”, ул. „У.”, бл. 34 (сатр 23), ет. 2, като я представлява пред нотариус и ипотекира описания недвижим имот в полза на банка или физическо лице за обезпечаване на кредит или заем с вписване на договорна ипотека, по който упълномощеният е длъжник, за сума, срок и при условия, каквито договори.

По делото са приети и заверени от нотариуса преписи от документите, съдържащи се в нотариално дело № 249/08.12.2005 г. на нотариус Красмир К., представени от ответника Д.Н. въз основа на съдебно удостоверение.

За установяване автентичността на оспорените пълномощно и декларации е разпитан свидетеля нотариус К. К.. В съдебно заседание на 28.02.2011 г. същият е заявил, че именно той е заверил трите документа извън кантората си, като е посетил дома на З.Г..Тя саморъчно написала имената си и се подписала пред него. Настоящият състав намира, че не са налице законови пречки за установяване автентичността на документ. Показанията на нотариус К. относно това обстоятелства съдът възприема като такива логични и непротиворечиви, относно пряко възприети факти, поради което достоверни и годни да установят обстоятелството, че З.Г. е подписала трите документа лично. Ето защо, оспорването е недоказано, а оспорените пълномощно и две декларации са истински (автентични) документи.

За установяване възможността на З.Г. да разбира свойството и значението на извършеното от нея през 2005 г. по делото е прието заключение от вещо лице – психиатъра д-р В.С., който въз основа на приетата по делото медицинска документация на З.Г. и показанията на разпитаните свидетели е дал заключение, че към 09.05.2005 г.  и към 08.12.2005 г.  З.Г.Г. е страдала от Обща и мозъчна атеросклероза, мозъчно-съдова болест. Състояние след мозъчен инсулт. Левостранна латентна хемипареза. Няма данни за сериозен интелектуално-паметов упадък, довел до деменция (оглупяване). Това заболяване не я е лишавало от психическа годност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си, т.е., тя е била дееспособна по отношение на извършените правни актове.  Според вещото лице, не е възможно по време на извършване на двете сделки тя да е била неадекватна, но това да не е било видимо. Няма основание да се приеме и че към 08.04.2009 г. състоянието й е било съществено променено и тя не е могла да действа разумно. В съдебно заседание на 06.12.2011 г. вещото лице д-р В.С. е пояснил, че през 2007 г. след прекаран втори инсулт на З.Г. е поставена диагноза от психиатър  „психоорганичен синдром с постинсултна депресия”, което е общо клинично заболяване, включващо различни симптоми, свързани с органично мозъчно заболяване, като депресията в конкретния случай е клиничен израз на този синдром, но до 2009 г. е отзвучала. Относно диагнозата „хемипареза” е пояснил, че това е неврологична диагноза, която означава, че болната не е можела да движи в някаква степен лявата си ръка, но няма нищо общо с нейното психично състояние. Позовал се е на Епикриза от 2005 г. след първия прекаран инсулт, където не е отбелязано разстройство в психическия статус на З.. Пояснил е, че инсултът е органично увреждане на мозъка и се лекува от невролози, а психиатрите лекуват мозъчни увреждания – психични разстройства, ако се получат такива, както е била депресията през 2007 г. Психичните отклонения при неврологични отклонения се отразяват в епикризата и се иска консултация с психиатър, както това е направено през 2007 . При престоя на на З.Г. в клиника през 2005 г. няма данни да е искана такава консултация, а в епикризата е посочено, че е била без отклонения в психичния статус.

За установяване състоянието на З.Г. в периода 2005 г. – 2010 г. са изслушани двама свидетели – Ю. Н. П. и Е. Б. П..

За установяване отношенията на З.Г. с ответниците по делото е изслушан свидетеля И.А. – баща, съответно дядо на ответниците П.А. и И.А..

При така установената фактическа обстановка съдът приема от правна страна следното:

Ищецът И.М.М. е конституиран по делото по реда начл. 120 ГПК (отм.), идентичен със сега действащия чл. 227 ГПК, при негови твърдения, че същият е наследник на първоначалната ищца З.Г., починала в хода на процеса, по силата на универсално завещателно разпореждане в негова полза. Същият е единствен ищец, след прекратяване производството по делото по отношение на законните наследници на З.Г., поради отказ от иска от тяхна страна.

При приемство в процеса на физическо лице, на основание чл.120 ГПК /отм./, идентичен със сега действащия чл. 227 ГПК, страната, конституирана вместо починалата, встъпва в процесуалното правоотношение в същото процесуално качество каквото е имал нейният праводател и за защита на онези права, които придобива по наследство. Процесуалното правоприемство зависи от наличието на материално правоприемство, като е достатъчно да има твърдение за такова, установено със съответно писмена доказателство – в случая със завещание, за да бъде допуснат наследника до участие в процеса. Въпросите по тълкуването, валидността и действието на саморъчното завещание, респ. въпросите дали ищецът валидно е придобил права по силата на завещанието или тези права са останали в патримониума на наследниците по закон, в случая са въпроси не само относно процесуалното правоприемство, а и относно допустимостта (правния интерес) и основателността на предявените по делото установителни искове. Поради това, по всички тези въпроси съдът следва да се произнесе с решението си - след обсъждане на всички доказателства по делото, както и на твърденията, възраженията, оспорванията и правните съображения на страните по делото, при участието както на наследниците по закон на починалата ищца, така и на наследника по завещание,  с оглед надлежното упражняване на правото им на защита в съдебното производство (така Определение № 217 от 19.03.2012 г. по гр. д. № 152/2012 г., г. к., ІV г. о. на ВКС).

И.М.М. е представил саморъчно завещание от 05.04.2009 г. (дата, посочена в началото на текста), с което З.Г. му е завещала разполагаемата част от цялото си движимо и недвижимо имущество. Същото е датирано и под текста на завещанието с дата 3.04.2009 г. и носи подпис на автора си.

При тълкуване волята на З.Г., следва да се приеме, че същата е желаела да завещае цялото си имущество извън частта, западена по закон за законните й наследници. Чл. 16 ЗН постановява, че с универсално завещателно разпореждане, придаващо качеството „наследник” на едно лице, може да се завещае цялото или дробна част от имуществото на наследодателя, а със завет – определено имущество. В конкретния случай настоящият състав намира, че е налице универсално завещателно разпореждане, доколкото разполагаемата част е винаги дробна част от наследството, а в случая, доколкото няма лица със запазена част, приели наследството, разполагаемо е цялото имущество на З.Г. и при установяване на останалите условия за това И.М. би бил наследник на починалата ищца по завещание.

Това негово качество не е налице обаче предвид нищожност на представеното завещание при условията на чл. 25, ал. 1 ЗН. Същото съдържа две различни дати на съставяне в началото и края си, което е равнозначно на непосочване дата на съставянето му. От друга страна, предвид оспорената автентичност на завещанието от ответника Д.Н., И.М. носи тежестта да докаже пълно и главно, че завещанието, от което черпи права, е написано и подписано от наследодателката му. Същият не е ангажирал никакви доказателства за установяване автентичността на завещанието в откритото производство по оспорването му, поради което оспорването следва да бъде признато за успешно, завещанието  - за неистински, съответно – нищожен документ (без правните последици на завещание), който на основание чл. 156 ГПК (отм.) следва и да се изключи от доказателствата по делото.

Предвид изложеното, И.М. не доказа, че е наследник по завещание на първоначалната ищца З.Г., съответно – че има правен интерес да поддържа предявените от нея установителни и конститутивни искове, чрез които в патримуниума й (съотв. на нейните наследници) би се върнало необременено от тежести правото на собственост върху недвижимия имот, предмет на оспорваните сделки. Същият не е носител на правата, които защитава. Предвид това, както главните, така и евентуалните искове на И.М., конституиран при условията на чл. 120 ГПК (отм.), следва да бъдат отхвърлени като неоснователни.

Макар изложеното да прави безпредметно обсъждането на елементите на фактическите състави на предявените искове по чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД и чл. 31 ЗЗД, само за пълота следва да бъде отбелязано, че в настоящото производство не се установи пълно и главно от ищеца, чиято е доказателствената тежест, липса на съгласие у З.Г. за сключване на която й да е от оспорените две сделки с недвижим имот, нито към момента на сключването им същата да е била във физическо и/или психическо състояние, които да я лишават от възможност да разбира свойството и значението на извършеното и да ръководи постъпките си – обстоятелство, което също води до неоснователност на всички предявени искове.

По разноските: Предвид този изход от спора, на ищеца следва да бъдат възложени сторените от ответниците разноски, на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.). Доказано е уговорено и заплатено адвокатско възнаграждение в размер на 1 800 лева и 50 лева от ответника Д.Н. и 300 лева за адвокатско възнаграждение от ответника И.П..

Водим от горното, съдът

 

 

 

Р Е Ш И:

 

ОТХВЪРЛЯ иска на И.М.М., ЕГН **********,***, конституиран по реда на чл. 120 ГПК (отм.) като наследник по завещание на починалата първоначална ищца З.Г.Г., ЕГН **********, против П.И.А., ЕГН **********,*** и Д.Н.Н., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на договорна ипотека, обективирана в  нотариален акт № 12, т. XVII, дело № 15650/2005 г. на Службата по вписвания, на 11.05.2005 г., както и евентуално предявения срещу същите ответници иск за унищожаване на посочения нотариален акт поради невъзможност на З.Г.Г. към момента на упълномощаването, чрез което е сключен, да разбира свойството и значението на извършеното, при условията на чл. 31 ЗЗД, като неоснователни.

ОТХВЪРЛЯ иска на И.М.М.,ЕГН **********,***, конституиран по реда на чл. 120 ГПК (отм.) като наследник по завещание на починалата първоначална ищца З.Г.Г., ЕГН **********, против И.П.А., ЕГН **********,***, с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД, за прогласяване нищожността на нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 111, т. LLLXLII, вх. регистър № 65465/08.12.2005 г. на Службата по вписвания, сключен със З.Г.Г., както и евентуално предявения срещу същия ответник иск за унищожаване на посочения нотариален акт поради невъзможността на З.Г.Г. към момента на сключването му да разбира свойството и значението на извършеното, при условията на чл. 31 ЗЗД, като неоснователни.

ОСЪЖДА И.М.М., ЕГН **********,*** да заплати на Д.Н.Н., ЕГН **********,***, сумата от 1850 (хиляда осемстотин и петдесет) лева – разноски по делото, на осн. чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.).

ОСЪЖДА И.М.М.,ЕГН **********,*** да заплати на И.П.А., ЕГН **********,***, сумата от 300 (триста) лева – разноски по делото, на осн. чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.).

 

Решението подлежи на обжалване от страните пред САС в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

 

                                                                                    СЪДИЯ: