№ 33
гр. гр.Велинград, 12.10.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИНГРАД, III - НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в
публично заседание на шести октомври, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА
при участието на секретаря ДОНКА ЕМ. ТАБАКОВА
като разгледа докладваното от РОСИЦА ИЛ. ВАСИЛЕВА Административно
наказателно дело № 20215210200191 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 145 и сл. от АПК вр. чл. 72, ал. 4 от
ЗМВР.
Образувано е по жалба, подадена от ЕМ. М. Д., ЕГН **********, с
адрес: гр. София, ж.к. „***“ № 14, против Заповед за задържане на лице рег.
№ 367зз-86 от 29.04.2021 г., издадена от К.П.С. – младши автоконтрольор при
РУ - Велинград, с която на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е
постановено задържане за срок до 24 часа на жалбоподателя ЕМ. М. Д..
В жалбата се излагат съображения за незаконосъобразност на
атакуваната заповед за задържане. Твърди се, че същата е постановена в
нарушение на материалния закон и административнопроизводствените
правила. Жалбоподателят оспорва фактическите констатации в заповедта за
задържане. Твърди, че не му е осигурена възможност да се свърже с адвокат,
въпреки че е поискал да упълномощи такъв. Моли съда да отмени заповедта
за задържане.
В съдебно заседание жалбоподателят ЕМ. М. Д., редовно призован, не
се явява и не изпраща процесуален представител.
Ответникът по жалбата – К.П.С. – младши автоконтрольор при РУ -
1
Велинград, редовно призован, се явява лично и моли заповедта за задържане
да бъде потвърдена.
Съдът, като взе предвид възраженията и становищата на страните,
разпоредбите на закона и събраните по делото доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, приема за установено от фактическа
страна следното:
На 29.04.2021 г., в 22:26 часа, в гр. Велинград, К.П.С. – младши
автоконтрольор при РУ - Велинград, на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
издал заповед за задържане на жалбоподателя ЕМ. М. Д. за срок до 24 часа,
тъй като на 29.04.2021 г. в гр. Велинград, на бул „Съединение“,
жалбоподателят управлявал моторно превозно средство след употреба на
алкохол – престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК, във връзка с което било
образувано бързо производство ЗМ № 208/29.04.2021 г. по описа на РУ –
Велинград. При задържането на 29.04.2021 г. ЕМ. М. Д. подписал нарочна
декларация, с която декларирал, че желае адвокатска защита по свой личен
избор и за своя сметка, че не желае адвокатска защита от служебен адвокат по
реда на Закона за правната помощ, че има здравословен проблем, изразяващ
се във високо кръвно налягане и желае медицински преглед от лекар, че не
желае да бъде уведомен член от семейството му или друго заинтересовано
лице за задържането, че е уведомен за правото му на свиждания, както и да
получава колети и храна и че не се нуждае от специална хранителна диета.
Посочил е още, че е бил запознат с правата по чл. 72, чл. 73 и чл. 74 от
ЗМВР. На ЕМ. М. Д. е извършен обиск, за който е съставен Протокол за обиск
от 29.04.2021 г. Жалбоподателят е бил задържан в 22:26 часа на 29.04.2021 г.
и освободен в 00:10 часа на 01.05.2021 г.
Гореописаната фактическа обстановка се установява по безспорен и
категоричен начин от приобщените по делото материали по
административната преписка, както и писмените доказателства, събрани в
хода на съдебното производство, които съдът кредитира, тъй като същите са
непротиворечиви в своята цялост и изясняват фактическата обстановка по
начина, възприет от съда.
При така установената фактическа обстановка съдът намира от правна
страна следното:
Жалбата е подадена в законоустановения срок по чл. 149, ал. 1 от АПК,
2
изхожда от процесуално легитимирана страна и е насочена срещу акт,
подлежащ на съдебен контрол по реда на АПК, поради което се явява
процесуално допустима.
Няма дата на разписката за връчване на заповедта за задържане.
Доколкото заповедта е издадена на 29.04.2021 г., а жалбата е подадена по
пощата на 13.05.2021 г., видно от поставеното върху пощенския плик клеймо,
то съдът намира, че същата е подадена в срок и следва да бъде разгледана.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
По своята правна същност, издадената от органите на МВР заповед за
задържане за срок от 24 часа представлява принудителна административна
мярка (ПАМ). Нейната законосъобразност подлежи на съдебен контрол,
съгласно чл. 72, ал. 4 от ЗМВР. Съгласно разпоредбата на чл. 168, ал. 1 от
АПК, съдът не се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от
оспорващия, а е длъжен въз основа на представените от страните
доказателства да провери законосъобразността на оспорения
административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК.
Съгласно нормата на чл. 146 от АПК, проверката за
законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт
обхваща компетентността на издалия го орган, спазена ли е изисканата от
закона форма, материалните и процесуалните разпоредби при издаването му,
както и дали е съобразен с целта на закона.
Съдът намира, че оспореният административен акт е издаден от
компетентен орган-полицейски орган по смисъла на чл. 57, ал. 1 от ЗМВР.
Компетентността на полицейския орган да издава заповеди от вида на
оспорената в настоящото производство произтича пряко от разпоредбата на
чл. 72 от ЗМВР, съгласно която полицейските органи могат да задържат лице,
като в т. 1 до т. 7 на същата разпоредба изчерпателно са посочени хипотезите,
при които това е допустимо.
Според нормата на чл. 74, ал. 1 от ЗМВР заповедта за задържане трябва
да е издадена в писмена форма. Същата следва да има минимално
съдържание, предписано в чл. 74, ал. 2 от ЗМВР, а именно – името,
длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта;
фактическите и правните основания за задържането; данни,
индивидуализиращи задържаното лице; датата и часът на задържането;
3
ограничаването на правата на лицето по чл. 73 от ЗМВР, както и правата на
задържаното лице. По отношение на тази заповед са неприложими
изискванията на чл. 59, ал. 2 от АПК за съдържание на административния акт,
тъй като следва да се спазват изискванията на специалния закон - ЗМВР.
В процесния случай обжалваната заповед за задържане е издадена в
предписаната в чл. 74, ал. 1 от ЗМВР писмена форма и съдържа посочените в
ал. 2 от същата разпоредба задължителни реквизити - в същата са посочени
името, длъжността и местоработата на полицейския орган, издал заповедта,
данните, индивидуализиращи задържаното лице – имена, ЕГН и адрес,
фактическите и правните основания за задържането, датата и часът на
задържането. Разяснени са правата на задържаното лице. Заповедта е
подписана от него и от полицейския орган. Препис от заповедта е била
връчена на жалбоподателя срещу подпис.
Задържането на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР за срок не по-
дълъг от 24 часа представлява ПАМ по смисъла на чл. 22 от Закона за
административните нарушения и наказания (ЗАНН), която има за цел чрез
задържането да се предотврати възможността лицето да извърши
престъпление или да се укрие. За прилагането на ПАМ по чл. 72, ал. 1, т. 1 от
ЗМВР не е необходимо да са събрани доказателства, установяващи по
категоричен начин вината на лицето, извършило престъпление по смисъла на
НК. Достатъчно е само наличието на данни, обосноваващи предположението,
че има вероятност лицето да е извършител на престъплението или да е
съпричастно с него, което дава право на административния орган при
условията на оперативна самостоятелност да наложи мярката.
Съдът намира, че събраните по делото доказателства обосновават
наличието на материалноправните предпоставки по чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР,
а именно - наличие на данни, че задържаното лице е извършило престъпление
- жалбоподателят Е.Д. е бил привлечен в качеството на обвиняем за
извършено престъпление по чл. 343б, ал. 1 от НК в хода на разследването по
досъдебно производство № 208/2021 г. по описа на РУ – Велинград и срещу
същият е внесен обвинителен акт в Районен съд – Велинград, във връзка с
който е образувано НОХД 347/2021 г по описа на Районен съд - Велинград.
Независимо от гореизложеното, настоящата съдебна инстанция намира,
че атакуваната заповед за задържане е незаконосъобразна, тъй като са
4
допуснати съществени процесуални нарушения в хода на административното
производство по задържане на лице за срок до 24 часа.
На първо място, видно от съдържанието на приложеното към
административната преписка заверено копие на заповедта за задържане,
жалбоподателят ЕМ. М. Д. е бил задържан в 22:26 часа на 29.04.2021 г. и
освободен в 00:10 часа на 01.05.2021 г. При това положение следва извода,
че жалбоподателят е освободен след изтичане на максимално допустимия по
чл. 73 от ЗМВР срок за задържане до 24 часа (същият изтича на 30.04.2021 г.
в 22:26 часа). Следователно налице е съществено нарушение на материалния
закон и процесуалните правила, доколкото съгласно чл. 73, изр. 2-ро от ЗМВР
задържането по реда на ЗМВР не може да бъде повече от 24 часа от началния
момент, който в случая няма спор по делото, че е в 22:26 часа на 29.04.2021 г.
На следващо място, основателно е възражението на жалбоподателя за
допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като въпреки пожеланата
от него адвокатска защита, не му е била осигурена възможност да се свърже с
адвокат в периода на задържането. Полицейският орган е длъжен, на
основание чл. 74, ал. 3, вр. с ал. 2, т. 6, б. „б” от ЗМВР, да осигури
възможност задържаното лице да се свърже с адвоката си. Задържаният има
право на адвокатска защита от момента на задържането. Въведените с чл. 74
от ЗМВР изисквания при провеждане на процедурата по задържане на едно
лице имат за цел да гарантират правата на задържаното лице, чрез реално
осигуряване на възможността да се ползва от изрично упълномощен от него
адвокат, който да присъства при извършването на процесуалните действия
спрямо задържания и по този начин да следи за законосъобразността им. При
положение, че жалбоподателят изрично е заявил, че желае ползването на
адвокатска защита по свой избор полицейският орган е следвало да даде срок
на Е.Д. да осигури присъствието на ангажиран от самия него адвокат. Ако в
срока такъв не е осигурен, сам органът е бил длъжен да осигури служебен
защитник. Неизпълнението на това задължение следва да бъде
квалифицирано като съществено нарушение на
административнопроизводствените правила и материалния закон (в този
смисъл Решение № 8983/19.06.2013 г. по адм.д. № 7696/2012 г. на ВАС, V о.).
В процесния случай ответникът не ангажира доказателства, с които да
опровергае твърдението на жалбоподателя, че е бил лишен от адвокатска
5
защита, въпреки изрично заявеното в нарочна декларация желание за това при
връчване на заповедта за задържане на 29.04.2021 г. в 22:26 часа. По този
начин е нарушено правото на защита на жалбоподателя, доколкото е
пренебрегнато искането му за осигуряване на адвокатска защита към момента
на фактическото му задържане и същият е бил лишен от възможността да си
упълномощи адвокат по свой избор. Правото на адвокатска защита е сред
изрично законово регламентираните в ЗМВР права на задържаното лице и
липсата на доказателства за предоставена възможност за неговото реално
упражняване, въпреки че е надлежно поискано и то още към момента на
задържане на лицето, води до извода, че от страна на ответника има
допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените
правила и материалния закон.
По изложените съображения съдът намира, че в конкретния случай
издадената заповед за задържане е незаконосъобразна и като такава следва да
бъде отменена.
По разноските:
При този изход на правния спор, на основание чл. 143 от АПК, право на
разноски има жалбоподателя. Същият не е направил своевременно искане по
делото за присъждане на разноски, поради което такива не следва да бъдат
присъждани в негова полза.
Така мотивиран и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Заповед за задържане на лице рег. № 367зз-86 от 29.04.2021
г., издадена от К.П.С. – младши автоконтрольор при РУ - Велинград, с която
на основание чл. 72, ал. 1, т. 1 от ЗМВР е постановено задържане за срок до
24 часа на жалбоподателя ЕМ. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. София,
ж.к. „***“ № 14.
Решението подлежи на обжалване в 14 - дневен срок от съобщаването
му на страните пред Административен съд - Пазарджик.
Препис от решението да се връчи на страните на основание чл. 138, ал. 3
от АПК.
6
Съдия при Районен съд – Велинград: _______________________
7