№ 618
гр. София, 13.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в публично
заседание на двадесет и четвърти април през две хиляди двадесет и пета
година в следния състав:
Председател:Светлин Михайлов
Членове:Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева
при участието на секретаря Ваня Ил. Иванова
като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно
гражданско дело № 20241000503033 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 258-273 от ГПК.
С решение № 260474 от 04.09.2024 г. по гр. д. № 11321/2017 г. по описа на
Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-5 състав, съдът е осъдил
„Застрахователна компания Олимпик“ АД, дружество, регистрирано със седалище
и адрес на управление в гр. Никозия, Република Кипър, което е в производство по
принудителна съдебна ликвидация, поради неплатежоспособност (несъстоятелност) с
акт на Областен съд на Никозия, Кипър, по номер на иск 656/2018 г., представлявано
заедно от поС.ен ликвидатор/синдик/ - П. Н. и от Х. П. - назначена с решение на
Министерски съвет (Кипър) от 03.02.2021 г. за официален синдик на „Застрахователна
компания Олимпик“, с адрес за призоваване в България: гр. София, бул. Гоце Делчев“
№ 142-142 а – чрез адв. Д. С., на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45
от ЗЗД, да заплати на Д. Г. Р., ЕГН ********** и на Г. В. Р., ЕГН **********, двете с
адрес: с. ***, общ. ***, обл. ***, и със съдебен адрес: гр. София, ул. „***“ № *, ет. * -
чрез адв. Е. П., сумите от по 70 000 лева (седемдесет хиляди лева) , представляващи
обезщетение за претърпени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания
от смъртта на техния общ наследодател Г. Д. Р., настъпила на 24.02.2017 г.,
вследствие на пътно-транспортно произшествие, причинено по вина на водача Г.
П. Х., при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“, с рег. №
********, по време на действието на застрахователен договор за застраховка
„Гражданска отговорност”, ведно със законната лихва, считано от 22.03.2017 г. до
окончателното изплащане, като с това първоинстанционният съд е отхвърлил
1
исковите претенции за разликата над 70 000 лева (седемдесет хиляди лева) до
предявения размер от по 200 000 лева (двеста хиляди лева), както и е отхвърлил
претенциите за законна лихва в периода от 24.02.2017 г. до 22.03.2017 г., като
неоснователни и недоказани.
С решението, съдът е осъдил „Застрахователна компания Олимпик“ АД,
дружество, регистрирано със седалище и адрес на управление в гр. Никозия,
Република Кипър, което е в производство по принудителна съдебна ликвидация,
поради неплатежоспособност (несъстоятелност) с акт на Областен съд на Никозия,
Кипър, по номер на иск 656/2018 г., представлявано заедно от поС.ен
ликвидатор/синдик/ - П. Н. и от Х. П. - назначена с решение на Министерски съвет
(Кипър) от 03.02.2021 г. за официален синдик на „Застрахователна компания
Олимпик“, с адрес за призоваване в България: гр. София, бул. Гоце Делчев“ № 142-142
а – чрез адв. Д. С., на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК да заплати на Д. Г. Р., ЕГН
********** и Г. В. Р., ЕГН **********, сумата от 37, 31 лева (тридесет и седем лева
и тридесет и една стотинки), представляваща направените от ищците разноски,
съобразно уважената част от исковете, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА да заплати на
адв. С. Ч. /адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, БУЛСТАТ *********, / с адрес на
управление: гр. София, ул. „***“ № *, ет. *, сумата от 4 427, 50 лева (четири хиляди
четиристотин двадесет и седем лева и петдесет стотинки), представляваща
адвокатско възнаграждение, съразмерно на уважената част от иска, както и на
основание чл. 78, ал. 6 от ГПК да заплати по сметка на Софийски градски съд
сумата от 5 600 лева (пет хиляди и шестстотин лева), представляваща дължима
държавна такса върху уважените искове, и сумата от 87, 50 лева (осемдесет и седем
лева и петдесет стотинки), представляваща съдебно-деловодни разноски, съразмерно
уважената част от исковете.
Предвид отхвърлените части на предявените искове, на основание чл. 78, ал. 3
от ГПК, съдът е осъдил Д. Г. Р., ЕГН ********** и Г. В. Р., ЕГН **********, да
заплатят на „Застрахователна компания Олимпик“ АД, дружество, регистрирано
със седалище и адрес на управление в гр. Никозия, Република Кипър, което е в
производство по принудителна съдебна ликвидация, поради неплатежоспособност
(несъстоятелност) с акт на Областен съд на Никозия, Кипър, по номер на иск 656/2018
г., представлявано заедно от поС.ен ликвидатор/синдик/ - П. Н. и от Х. П. - назначена с
решение на Министерски съвет (Кипър) от 03.02.2021 г. за официален синдик на
„Застрахователна компания Олимпик“, с адрес за призоваване в България: гр. София,
бул. Гоце Делчев“ № 142-142 а – чрез адв. Д. С., сумата от 513, 50 лева (петстотин и
тринадесет лева и петдесет стотинки), представляваща направените от ответника
разноски на делото, съобразно отхвърлените части от исковете.
Решението е постановено при участие на трето лице – помагач на страната
на ищците – Г. П. Х., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ №
*, с адрес за призоваване: гр. София, ул.“ ***“ № *, ет.*, ап.* - чрез адв. Г..
Недоволен от така постановеното решение е останал ответникът
„Застрахователна компания Олимпик“ АД, който в срока по чл. 259, ал. 1 от ГПК го
обжалва в частта, с която първоинстанционният съд е уважил исковите претенции за
размера на претърпените от ищците неимуществени вреди от по 50 000 лева до 70
000 лева. Наведени са възражения, че първоинстанционното решение в обжалваната
му част е неправилно, незаконосъобразно, постановено в противоречие на
материалния закон и в нарушение на процесуалните правила. По същество се релевира
нарушение на чл. 52 от ЗЗД, доколкото Софийски градски съд, макар и да бил изброил
2
установените обстоятелства по делото, то той не ги бил обсъдил цялостно и
задълбочено. Така например бива възразено, че към датата на произшествието
минималната месечна работна заплата в страната е била 460 лева, като присъдената
главница от 140 000 лв. преди приспадане за съпричиняване съответства на над 300
минимални заплати или приблизително на доход за 25 години трудов стаж.
Несъответствието ставало още по-осезаемо при съпоставка със средния годишен доход
на глава от населението, който според НСИ е възлизал на 5 167 лева към същия
период. Тези икономически показатели не са били надлежно отчетени от съда при
опреД.е на размера на обезщетението. На следващо място се навежда възражение за
неправилна преценка относно съпричиняването от страна на пострадалия. Поддържа
се, че приносът му за настъпването на вредоносния резултат е по-голям от
определения от съда размер от 50 %. Твърди се, че пострадалият е лежал на пътното
платно, с концентрация на алкохол в кръвта от 2, 7 промила, като е имал реална
възможност да възприеме приближаващия автомобил от разС.ие 100 – 150 метра и да
се отстрани от пътя, но не е сторил това. Посоченото поведение, според въззивника,
сочи на значително по-висока степен на съпричиняване, която следва да бъде отчетена
при преценка на размера на дължимото обезщетение. С оглед на изложеното,
въззивникът счита, че справедливият размер на обезщетението за всяка от ищците,
след отчитане на доказаното съпричиняване, не следва да надвишава сумата от 50 000
лева, при което се иска произнасяне на въззивния съд в този смисъл. Претендират се
разноски.
Ищците Д. Г. Р. и Г. В. Р., чрез адв. С. Ч. (адвокатско дружество „Ч., П. и И.“,
БУЛСТАТ *********), оспорват въззивната жалба като неоснователна по съображения,
изложени в подадения по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК писмен отговор. Претендират
се разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК, по делото е постъпил и отговор на въззивната
жалба от страна на трето лице – помагач на страната на ищците – Г. П. Х.. В него е
изразено становище за основателност на въззивната жалба по подробно изложени
съображения. Претендират се разноски.
Решението, в ЧАСТТА, с която са уважени исковите претенции на ищците
при квалификацията на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за присъждане
на сумите от по 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на
техния общ наследодател Г. Д. Р., настъпила на 24.02.2017 г., вследствие на пътно-
транспортно произшествие, причинено по вина на водача Г. П. Х., при управление на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“, с рег. № ********, по време на
действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
ведно със законната лихва, считано от 22.03.2017 г. до окончателното изплащане,
КАКТО И В ЧАСТТА, с която като неоснователни и недоказани са били
отхвърлени исковете за неимуществени вреди за горницата за размера от 70 000
лева до 200 000 лева, ведно със законната лихва от 24.02.2017 г. до 22.03.2017 г.,
като необжалвано, е влязло в законна сила и не е предмет на проверка в
настоящото производство.
Съдът, като взе предвид събраните доказателства по делото във връзка с
3
инвокираните от страните доводи и възражения в пределите на правомощията си
по чл. 269 от ГПК, намери следното:
Въззивната жалба е подадена в рамките на законоустановените срокове от
легитимирано лице и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което същата
е процесуално допустима. Разгледана по същество въззивната жалба е неоснователна.
Съгласно чл. 269 от ГПК, въззивният съд се произнася служебно по валидността
на решението, по допустимостта му само в обжалваната част, а по останалите въпроси
е ограничен от посоченото в жалбата. Както вече Върховният касационен съд
многократно се е произнасял (решение № 176 от 08.06.2011 г. по гр. д. № 1281/2010 г.
ІІІ г. о.; № 95 от 16.03.2011 г. по гр. д. № 331/10 г. на ІV г. о.; № 764 от 19.01.2011 г. по
гр. д. № 1645/09 г. на ІV г. о.; № 702 от 5.01.2011 г. по гр. д. № 1036/09 г. на ІV г. о.; №
643 от 12.10.2010 г. по гр. д. № 1246/09 г. на ІV г. о) въззивният съд се произнася по
правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените
във въззивната жалба оплаквания; проверява законосъобразността само на посочените
процесуални действия и обосноваността само на посочените фактически констатации
на първоинстанционния съд; относно правилността на първоинстанционното решение
той е обвързан от посочените в жалбата пороци, а надхвърлянето на правомощията по
чл. 269 от ГПК е основание за касиране на въззивното решение.
В случая, обжалваното решение е издадено от надлежен съдебен състав на
Софийски градски съд, в рамките на предоставената му от закона правораздавателна
власт и компетентност, поради което същото е валидно. Предвид изискванията на
процесуалния закон за служебната проверка на постановеното решение в обжалваната
му част, съдът счита, че не се установяват нарушения на съдопроизводствените
правила във връзка със съществуване и упражняване правото на иск, поради което
първоинстанционното съдебно решение е допустимо.
Въззивният съд намира първоинстанционното решение за правилно и
обосновано.
Преди всичко, доколкото първоинстанционното решение не е било обжалвано
и е влязло в законна сила, В ЧАСТТА, с която ответникът „Застрахователна
компания Олимпик“ АД е осъден на основание чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45
от ЗЗД да заплати на ищците суми от по 50 000 лева, представляващи обезщетение за
претърпени неимуществени вреди, а също и предвид влязла в сила Присъда № 10 от
04.06.2020 г. по Н.О.Х.Д. № 145/2019 г. по описа на Окръжен съд – София,
Наказателно отделение, 4 с-в, зачитайки гражданските последици на деянието
съгласно чл. 300 от ГПК, то настоящият въззивен съд намира, че със сила на
пресъдено нещо е установено наличието на предпоставките на чл. 432 от КЗ,
ангажиращи отговорността на ответника – застраховател на деликвента спрямо
ищците, а именно: 1) наличието на действителен застрахователен договор между
застрахователя „Застрахователна компания Олимпик“ АД и прекия причинител на
вредите – Г. П. Х., с който застрахователят се е задължил да покрие в границите на
определената в договора застрахователна сума отговорността на застрахования за
причинени от него на трети лица имуществени и неимуществени вреди; 2)
наличието на предпоставките на чл. 45 от ЗЗД, пораждащи отговорността на
застрахования причинител спрямо увредения наследодател на ищците – извършване
на противоправно деяние от страна на прекия причинител на вредите, изразяващо
се в управление на МПС в нарушение правилата на ЗДвП и причиняване на ПТП на
24.02.2017 г., при което е причинена смъртта на наследодателя на ищците – Г. Д. Р.;
вредоносен резултат, изразим в причиняване на неимуществени вреди; причинна
4
връзка между противоправното деяние и вредоносния резултат и виновност на
дееца; и 3) спазена процедура по чл. 380 от КЗ, доколкото на 22.03.2017 г. е била
отправена към застрахователя писмена застрахователна претенция, отговаряща на
изискванията на закона, както и е изтекъл визирания в разпоредбата на чл. 496, ал. 1
от КЗ срок към датата на предявяване на исковата молба пред първоинстанционния
съд.
Нещо повече, по делото в категоричност е установен и механизмът на
възникване и реализиране на процесното ПТП. Така, предвид заключенията на
допуснатата и приета от страните пред първоинстанционния съд – Съдебно-
автотехническа експертиза, изпълнена от вещото лице – инж. С. Д., която и
настоящият въззивен съд кредитира изцяло, се установява, че на 24.02.2017 г., около
19:30 ч., при управление на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“, с рег. №
********, по прав участък от пътя SF01232 в близост до с. Доганово, водачът – Г. П.
Х. не е възприела своевременно намиращия се на пътното платно пешеходец – Г. Д.
Р., вследствие на което е преминала през неговото тяло, причинила е смъртта му и го
е провлякла по настилката. Според експертното заключение, процесният лек
автомобил се е движел с приблизителна скорост от 50 км/ч, като при тази скорост
опасната зона за спиране е била 36, 27 метра. Късите светлини на автомобила са
осигурявали осветеност на разС.ие от 45 до 50 метра в предна посока, което би
позволило при своевременно възприемане на обекта на платното, водачът да
преустанови движението на около 14 метра преди пешеходеца. От изложеното
следва, че водачът е разполагал с реална техническа възможност да забележи
пешеходеца при движение с допустимата скорост и при нормална нощна осветеност, и
при правилна реакция – да избегне инцидента. Наред с това обаче следва да се
отчетат и установените факти относно поведението на пострадалия, който се е
намирал в легнало положение в активната лента за движение, на около два метра
вляво от десния край на пътното платно. Видимостта в участъка е позволявала на
пешеходеца да възприеме приближаващото моторно превозно средство на дистанция
от порядъка на 150-200 метра, което обективно му е давало възможност да напусне
пътното платно и да предотврати настъпването на произшествието.
Предвид казаното по-горе и от съдържанието на въззивната жалба, преценена в
контекста на правилата по чл. 266 от ГПК и чл. 269, изр. 2-ро от ГПК, се налага
изводът, че на този етап на съдебното производство е спорно единствено
обстоятелството – дали процесното обезщетение за неимуществени вреди е
определено справедливо по размер от първоинстанционния съд по смисъла на чл. 52 от
ЗЗД.
От фактическа страна, за установяване на претърпените неимуществени вреди
от страна на ищците Д. Г. Р. и Г. В. Р. по делото пред първоинстанционния съд са
събрани гласни доказателства, чрез разпита на св. С. Б., от показанията на който се
установява, че същият е съсед на ищците, като към момента на инцидента ищцата Г. В.
Р. е живеела в едно домакинство със своя съпруг Г. Р., дъщеря си Д. Г. Р. и внука си И..
Свидетелят описва семейството като задружно, с топли и хармонични отношения
между членовете му, които често били заедно – в дома, в двора и в ежедневието си.
Смъртта на Г. Р. е оставила дълбока емоционална следа у близките му – ищците били
„съсипани“, видимо разстроени и емоционално затворени, като ежедневието им
коренно се променило: липсвали предишната жизненост и общуване, домът останал
без поддръжка, като започнал да се разпада, а Г. В. Р. била принудена да започне
работа, за да подпомогне прехраната на семейството. Свидетелят е категоричен, че и
5
след години от инцидента разговорите с него неизменно се връщали към загубата на
Г., като ищците не са успели да я преодолеят. В същия ден, преди инцидента,
свидетелят се е срещнал лично с Г. Р., който му се е сторил ведър, усмихнат и не е
проявявал поведение, подсказващо употреба на алкохол.
Преценени по реда на чл. 172 от ГПК, настоящият въззивен съд кредитира
изцяло показанията на разпитания свидетел по делото, тъй като същите са дадени
непосредствено пред първоинстанционния съд, възпроизвеждат лично възприети
обстоятелства, като са пълни, логични, непротиворечиви, житейски убедителни и
дадени под страх от наказателна отговорност по чл. 290 от НК.
От правна страна, съгласно чл. 52 от ЗЗД обезщетението за неимуществени
вреди се определя от съда по справедливост. Справедливостта изисква претърпените
болки и страдания на ищеца да бъдат надлежно и адекватно обезщетени. Според
ППВС на РБ № 4/23.12.1968 г. понятието „справедливост“ е свързано с преценката на
редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се вземат
предвид от съда при опреД.е размера на обезщетението. Такива обективни
обстоятелства са характера на увреждането, начина на настъпването, обстоятелствата
при които е станало, допълнителното влошаване съС.ието на здравето, причинените
морални страдания и други. Критериите, посочени в ППВС № 4/68 г. са
възпроизведени и доразвити в по-новата практика на ВКС, според която за опреД.е на
справедливо обезщетение за претърпени неимуществени вреди – морални болки и
страдания от причинени вследствие смъртта на близък човек (в случая съпруг и
баща) са неизмерими с пари – какъвто и размер на обезщетение да бъде определен,
той няма да компенсира вредата. Размерът на обезщетението не е стойността на
човешкия живот, нито оценява загубата на наследодателя на ищците. За целите на
реализиране на отговорността обаче следва да се определи размер на задължението,
съобразен с критерия за справедливост по чл. 52 ЗЗД. Следва да се спомене също, че
на основание чл. 154 от ГПК всяка страна има задължението да докаже фактите, от
които черпи за себе си благоприятни правни последици. В това се състои тежестта на
доказване. Затова и в настоящия случай именно ищците са длъжни да докажат, при
пълно и главно доказване и с всички допустими и относими доказателства,
претърпените от тях болки и страдания.
В тази връзка, неоснователни са доводите, развити във въззивната жалба в
посока, че определеният размер на обезщетенията за неимуществени вреди е завишен,
с което е допуснато нарушение на чл. 52 ЗЗД.
В настоящия случай, както правилно е извел в мотивите си първоинстанционния
съд, то следва да се отчетат следните факти и обстоятелства, при опреД.е на
справедлив размер на обезщетение за претърпени неимуществени вреди от ищците, а
именно: 1) Близостта и дълбоката емоционална връзка на ищците с починалия Г.
Д. Р.. По делото категорично е установено, че ищците Г. и Д. Р. са живели в едно
домакинство с Г. Д. Р. – съответно съпруга и дъщеря на пострадалия, като
семейството е било сплотено, с ежедневна емоционална и битова взаимност.
Свидетелските показания установяват, че са прекарвали заедно значително време – в
6
дома, двора, на разходки и пазаруване. Отношенията между тях са били хармонични,
без конфликти, изпълнени с взаимна грижа, радост и подкрепа. Пострадалият е имал
активно присъствие в живота на двете ищци и на внука си, когото заедно са
отглеждали, като е осигурявал не само подкрепа, но и е поддържал дома и
семейството в цялост; 2) Дълбоките и продължаващи емоционални последици от
настъпилата смърт. По делото категорично е установено, че след инцидента
ищците са преживели шок, емоционален срив и трайна промяна в поведението и
настроението си. Описани са от св. С. Б. като съсипани, стъписани и неспособни да
комуникират, веднага след трагедията. Впоследствие са станали затворени,
мълчаливи и необщителни, отбягващи социални контакти. Темата за загубата е
останала трайно присъстваща в ежедневните им разговори, което сочи, че
емоционалната травма не е преодоляна и с времето. Посещенията на гробищата са
още едно изражение на дълбоката и поС.на скръб; 3) Нарушената житейска и
семейна устойчивост в резултат от загубата на близък човек. По делото
категорично е установено, че смъртта на Г. Д. Р. е довела до сериозни последици и в
битово-екзистенциален план. Домът, който дотогава е бил поддържан от него, е
останал без грижа и започнал да се руши. Отделно, ищцата Г. В. Р., която не е
работила преди инцидента, е била принудена да започне работа, за да издържа
семейството. Това свидетелства за настъпили реални затруднения в организацията
на живота след загубата на съпруга и бащата, както и за пряката зависимост на
ищците от неговото присъствие и роля в домакинството.
Предвид всички установени по делото факти и обстоятелства, както и
посоченото им значение за размера на процесното обезщетение, ведно със социално-
икономическите условия и стандарта на живот в страната към момента на инцидента,
настоящият съдебен състав намира за справедливо обезщетение от по 140 000 (сто и
четиридесет хиляди) лева, което би репарирало процесните неимуществени вреди,
търпени от всяка от ищците – Д. Г. Р. и Г. В. Р., доколкото те изобщо могат да се оценят
в пари и да се възмездят с парично обезщетение, което да е достатъчно по размер и
същевременно да не води до неговото неоснователно обогатяване. Този размер на
обезщетението съответства на характера и степента на претърпените от ищците
неимуществени вреди.
За пълнота на изложението, следва да се отбележи, че като неоснователни
следва да се отхвърлят възраженията наведени във въззивната жалба касаещи
социално-икономическите показатели в страната към момента на инцидента.
Последните, макар и винаги да биват съотнасяни и отчитани като ориентировъчен
критерий при опреД.е на справедливо обезщетение по смисъла на чл. 52 от ЗЗД, то те
не са единствените и в никакъв случай не са решаващи критерий, доколкото законът
изисква преценката да бъде индивидуализирана, съобразена с конкретните житейски и
емоционални последици за пострадалите. В случая, от доказателствата по делото се
установява дълбока лична и семейна връзка с починалия, силна и продължаваща
емоционална травма, както и съществени промени в живота на ищците след
инцидента. Всички тези обстоятелства обосновават присъдения размер на всяка от
ищците като необходим и адекватен, независимо от статистическите референтни
стойности, които не могат да отразят моралното измерение на претърпяната загуба.
Тук е моментът да се отбележи, както и първоинстанционният съд правилно е
отчел в мотивите към решението си, че основателно се явява релевираното
възражението на ответника за съпричиняване на вредоносния резултат по смисъла на
чл. 51, ал. 2 от ЗЗД.
7
Съгласно приетото по делото заключение на съдебно-автотехническата
експертиза, в съвкупност с останалите доказателства, се установява, че пострадалият
се е намирал в легнало положение върху платното за движение на процесния
автомобил, в тъмната част на денонощието. Вещото лице е категорично, че
пострадалият е бил в съС.ие да възприеме приближаващото МПС от разС.ие между
100 и 150 метра, но въпреки това не е напуснал пътното платно. Наред с това, при
анализа на поведението на водача на лекия автомобил, първоинстанционният съд
правилно е отчел, че същият не е реагирал своевременно, въпреки че е имал
реална техническа възможност да възприеме опасността от около 50 метра
разС.ие и да преустанови движението на автомобила преди удара. Нарушението
на чл. 20, ал. 2, изр. второ от ЗДвП от страна на водача, от една страна, и
опасното поведение на пешеходеца – от друга, съвместно обуславят настъпването
на пътнотранспортното произшествие.
Предвид горното, настоящият въззивен състав приема, че е налице
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия Г. Д. Р., изразяващо
се в установеното по-горе негово поведение, с което обективно е улеснено
настъпването на инцидента. Това поведение се намира в пряка причинна връзка с
настъпилото ПТП, като според съда справедливото съотношение на отговорността
налага редукция на дължимото обезщетение с 50 %.
Ето защо така определеното обезщетение за неимуществени вреди следва да
бъде редуцирано с определения процент на приетото съпричиняване в размер на
50 %, при което исковете за обезщетяване на неимуществените вреди се явяват
основателни за сумите от по 70 000 лева (седемдесет хиляди лева) за всяка от
ищците.
Налице е съвпадение между крайния резултат от изводите на Софийски градски
съд, поради което обжалваното решение следва да бъде потвърдено.
При този изход на делото и на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2
от ЗА на адвокатско дружество „Ч., П. и И.“, се дължат на основание чл. 7, ал. 2, т. 4 от
Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. 6 250 лева (шест хиляди двеста и петдесет лева),
направени разноски по делото пред въззивния съд, по компенсация.
Водим от горното, Софийският апелативен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260474 от 04.09.2024 г. по гр. д. № 11321/2017 г.
по описа на Софийски градски съд, Гражданско отделение, I-5 състав.
ОСЪЖДА „Застрахователна компания Олимпик“ АД, дружество,
регистрирано със седалище и адрес на управление в гр. Никозия, Република Кипър,
което е в производство по принудителна съдебна ликвидация, поради
неплатежоспособност (несъстоятелност) с акт на Областен съд на Никозия, Кипър, по
номер на иск 656/2018 г., представлявано заедно от поС.ен ликвидатор/синдик/ - П. Н.
и от Х. П. - назначена с решение на Министерски съвет (Кипър) от 03.02.2021 г. за
официален синдик на „Застрахователна компания Олимпик“, на основание чл. 78, ал. 3
8
от ГПК и чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, да заплати на адв.Ч., с адрес гр. София, ул. „***“ №
*, ет. *, сумата от 6 250 лева (шест хиляди двеста и петдесет лева)
Решението, В ЧАСТТА, с която са уважени исковите претенции на ищците
при квалификацията на чл. 432, ал. 1 от КЗ, във връзка с чл. 45 от ЗЗД, за присъждане
на сумите от по 50 000 (петдесет хиляди) лева, представляващи обезщетения за
претърпени неимуществени вреди, изразили се в болки и страдания от смъртта на
техния общ наследодател Г. Д. Р., настъпила на 24.02.2017 г., вследствие на пътно-
транспортно произшествие, причинено по вина на водача Г. П. Х., при управление на
лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Бора“, с рег. № ********, по време на
действието на застрахователен договор за застраховка „Гражданска отговорност”,
ведно със законната лихва, считано от 22.03.2017 г. до окончателното изплащане,
както и в частта, с която като неоснователни и недоказани са били отхвърлени
исковете за неимуществени вреди за горницата за размера от 70 000 лева до 200
000 лева, ведно със законната лихва от 24.02.2017 г. до 22.03.2017 г., като
необжалвано, е влязло в законна сила.
Решението е постановено при участието на трето лице – помагач на страната на
ищците – Г. П. Х., ЕГН **********, с адрес: с. ***, общ. ***, обл. ***, ул. „***“ № *, с
адрес за призоваване: гр. София, ул.“ ***“ № *, ет.*, ап.* - чрез адв. Г...
Решението може да се обжалва в едномесечен срок от съобщаването му чрез
връчване на препис от същото пред ВКС при условията на чл. 280, ал.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9