Р Е Ш Е Н И Е
№ ……………………..
гр. Варна
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ВАРНЕНСКИ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XLVІІІ-ми
състав,
в открито съдебно заседание, проведено на двадесет и седми март две хиляди и
деветнадесета година, в състав:
РАЙОНЕН СЪДИЯ: ДОБРИНА ПЕТРОВА
при
участието на секретаря Станислава Стоянова,
като
разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 13 273 по описа на съда за 2018 г.,
за да се
произнесе, взе предвид следното:
Производството
по делото е образувано по предявен от Н.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** срещу
Й.Д.К., ЕГН ********** и Н.В.К., ЕГН ********** *** иск по реда на чл. 422 ГПК
за установяване съществуване на солидарно задължение за сумата от 10 204 лева, представляваща
част от общо дължимо вземане в размер на 35 204.00лв./левова равностойност на
18 000.00 евро,
с оглед на неосъществено основание по Предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от
30.04.2008г. Претендира съдебно-деловодни разноски.
Ищецът
твърди, че на 30.04.2008г. между ответниците, в
качеството им на продавачи, от една страна и ищеца, в качеството му на купувач,
от друга е бил сключен Предварителен договор за покупко -продажба
на недвижим имот, по силата на който първите са се задължили да продадат на
ищеца следния недвижим имот, а именно: АПАРТАМЕНТ със застроена площ 60
кв.м., трети етаж, подлежащ на построяване в жилищна сграда и едно паркомясто, находящи се ***
по плана на ***", с площ 800, кв.м., при граници:
път, път***, който подлежал на
конкретизация за етажност и граници с допълнителен
анекс между страните, при получаване разрешение за строеж и учредяване право на
строеж, за сумата 36000 /тридесет и шест
хиляди/ евро, определена като 600/шестстотин/евро за един квадратен метър
застроена площ. Твърди, че на същата дата, съгласно постигнатите договорености
в т.3 от Предварителния договор, в деня на подписване му, ищецът е заплатил в
брой първата вноска от договорената сума в размер на 9 000
/девет хиляди/ евро, представляващи 25 % от стойността на апартамента,
а на 07.05.2008 г. заплатил и втората вноска от 9 000
/девет хиляди/ евро, чрез банков превод на Н.В.К.. Останалите 50%
от стойността на апартамента е следвало да заплати в брой, при получаване на
разрешение за строеж и учредяване право на строеж в полза на ищеца.
Ищецът
излага, че съгласно т.5 от Предварителния договор, ответниците
са се задължили да прехвърлят на ищеца собствеността върху имота, предмет на
договора, като му учредят право на строеж, едновременно с учредяването право на
строеж по ОСНОВНИЯ ДОГОВОР за прехвърляне на недвижим имот срещу проектиране,
строителство и взаимно учредяване право на строеж, датиран от 10.12.2007
година с "*** да предадат имота на купувача -
ищец във вид на завършеност, съгласно ОСНОВНИЯ ДОГОВОР за прехвърляне на
недвижим имот срещу проектиране, строителство и взаимно учредяване на право на
строеж датиран от 10.12.2007 година с "***,
като и да задължат *** с такъв ангажимент.
Ищецът
твърди, че поради неизпълнение на поетите задължения от страна на продавачите, ответници в производството, с Анекс от 29.03.2013г. към Предварителния договор е
било постигнато споразумение, като допълнително е бил индивидуализиран имота,
предмета на договора, като следва: "АПАРТАМЕНТ №*** находящ
се в жилищна сграда в гр*** по плана на ***", на трети етаж, с площ
55/петдесет и пет/ кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухня, баня -тоалетна, дрешник, спалня, тераса,
при граници: стьлбищна клетка, ап.9 и ап.11 и двор,
както и 7.0675 %, раняващи се
на 9.45 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху гореописаното дворно
място".
С
подписването на Анекс от 29.03.2013г. към Предварителен договор договор за покупко - продажба на недвижим имот от
30.04.2008г., по т.3, страните по него са признали, че към момента на
подписването му, купувачът - ищец е заплатил на продавачите - ответници
общо сумата в размер на 18 000/осемнадесет хиляди/ евро.
Ищецът сочи, че със същия анекс е бил определен и нов срок за извършване на прехвърлителната сделка на гореописания апартамент, а
именно - не по-късно
от 01.04.2014г.
След
изтичане на предоговорения срок, ответниците
отново не са изпълнили поетите от тях задължения, произтичащи от договора. От
извършена справка по лице в цялата страна в Службата по вписвания - Кърджали, ищецът установил, че на 21.11.2014г. правото на строеж за апартамент №*** предмет на предварителния договор е
било продадено от ответниците на ***.
Ищецът
твърди, че е отправил нотариална покана
до ответниците, като на основание чл.87, ал.2 от ЗЗД
ги е уведомил, че разваля Предварителен договор за покупко -продажба на недвижим имот от 30.04.2008г., допълнен с Анекс от
29.03.2013г. Поканил ги е в кантората на нотариус *** Д. *** в три дневен срок от получаване на поканата, в 14 часа, за да му възстановят
получената от тях сумата в размер на 18 000/осемнадесет хиляди/ евро, ведно
със законната лихва върху същата за времето от 01.04.2014г. до окончателното й
изплащане или да подпишат спогодба за разсроченото й възстановяване. Сочи, че
на 20.02.2018г.
Нотариусът е удостоверил получаването на поканата, при отказ на 14.02.2018г. от
страна на втория ответник - Н.К.. Твърди, че понастоящем Й.Д.К. и Н.В.К. не са
върнали на Н.П.Г. получената от тях на неосъществено основание сума размер на 18 000 /осемнадесет хиляди/ евро, поради
което, с депозираното до ВнРС заявление, кредиторът - ищец е претендирал частично сумата
от 10 204 /десет
хиляди двеста и четири/ лева, представляваща част от общо дължимата сума в
размер на 35 204
лв./левовата равностойност на 18 000 евро/. Образувано
е ч.гр.д.№4718/2018г. по описа на ВнРС и съответно е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение №2242/2.4.2018г. Длъжниците оспорили в срок
издадената заповед, поради което ищеца има правен интерес да предяви установителен иск. Претендира
съдебно-деловодни разноски както в заповедното производство, така и в исковото
производство.
В срока по
чл. 131 ГПК ответниците оспорват предявения иск.
Считат, че не става ясно какъв е бил действителния предмет на сключения между
страните предварителен договор. Сочат, че в исковата молба се излагат
твърдения, че задължението на продавачите е било да прехвърлят собствеността
върху определен недвижим имот, а в последствие се говори за учредяване на вещно
право на строеж. В представения от ищеца предварителен договор (т. 7 от същия) по отношение
на изпълнението/неизпълнението на договора се препраща към „Основен
договор", които обаче не е приложен. Считат, че не става ясно и в какво
се изразява неизпълнението на ответниците -било ли е получено разрешение за
строеж, било ли е учредено право на строеж, което да не е било прехвърлено и
т.н. Ответниците излагат, че следва да бъде преценено
дали в действителност не се касае за един нищожен договор, при който обаче
връщането е дължимо в хипотезата на изначална липса на основание. Считат, че в
случая не може да се говори за неосъществено основание, доколкото валидно
правоотношение (договор), който да оправдае имущественото разместване,
съществува към момента на престирането от едната
страна, но поради настъпилата впоследствие невъзможност за изпълнение този
договор се разваля.
Ответниците излагат, че съгласно разпоредбата на чл. 87, ал. 1 от ЗЗД когато длъжникът по един
двустранен договор не изпълни задължението си поради причина, за която той
отговаря, кредиторът може да развали договора, като даде на длъжника подходящ
срок за изпълнение с предупреждение, че след изтичането на срока ще смята
договора за развален. Предупреждението трябва да се направи писмено, когато
договорът е сключен в писмена форма. Твърдят, че в случая, с изпратеното
предизвестие не е бил даден подходящ срок на длъжника да изпълни задължението
си. В самата, нотариална покана не са посочени каквито и да е основания, от
тези посочени в чл. 87', а. 2 от ЗЗД, което да налага прекратяването на
договора без предизвестие, нито изпълнението е станало невъзможно изцяло или
отчасти (доколкото предмета на договора не е излязъл от търговския оборот),
нито се касае за „фиск сделка", нито са изложени
твърдения изпълнението да е станало безполезно поради забавата. Считат че изпратеното уведомление
за прекратяване не е породяло целеното от ищеца правно действие. Алтернативно, ответниците твърдят, че вземането е погасено по давност, и
като такова се явява не дължимо. Претендират разноски.
Съдът, след
съвкупна преценка на събраните по делото доказателства заедно и поотделно и по
вътрешно убеждение, приема за установено следното от фактическа страна:
По ч.гр.д. ****. на ВРС е издадена Заповед за
изпълнени на парично задължение по чл.410 от ГПК срещу Й.Д.К. ЕГН ********** с
адрес *** и Н.В.К. ЕГН ********** с адрес *** да заплатят солидарно на Н.П.Г.
ЕГН ********** с адрес ***0204.00 лв., представляваща главница – неизпълнено парично задължение за
връщане на получена парична сума, с оглед на неосъществено основание по
Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот, сключен между длъжниците и кредитора Н.П.Г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от
датата на депозиране на заявлението в съда - 30.03.2018 г., до окончателното
изплащане на задължението, както и направените по делото разноски в
размер на 204,00 лв., внесена държавна такса, на осн.
чл. 78, ал. 1 от ГПК. С разпореждане №
40 242/18г. е допусната поправка на очевидна фактическа грешка, като се чете: „представляваща част от общо дължимо вземане в размер на 35
204.00лв./левова равностойност на 18 000.00евро/, произтичащо от неизпълнено
задължение за връщане на получена парична сума по Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот, сключен между длъжниците
и кредитора Н.П.Г., с оглед на неосъществено основание“.
Видно от представен по делото предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 30.04.2008г. с нот.
заверка на подписите, рег.№*** на нотариус Калин Д. *** РС ***, рег.№ 020 на НК Й.Д.К. и Н.В.К. са
се задължили да продадат на Н.П.Г. един апартамент със застроена площ 60
кв.м.,трети етаж, подлежащ на построяване в жилищна сграда и едно паркомясто, находящи се в
гр.Варна, ***по плана на
СО Пчелина, с площ от 800 кв.м. , които подлежи на конкретизация за етажност и граници с допълнителен анекс при получаване на
разрешение за строеж за сумата от 36 000 евро ,определена като 600 евро за един
кв.м. страните са уговорили 25% от стойността на апартамента, представляваща 9
000 евро да се плати при подписване на договора.
С анекс от 29.03.2013г. Й.Д.К. и Н.В.К. са се
задължили да продадат на Н.П.Г. апартамент №10/десет/, находящ
се в жилищна сграда в гр.Варна, *** по плана на СО "***", на трети етаж, с площ
55/петдесет и пет/ кв.м., състоящ се от входно антре, дневна с кухня, баня -тоалетна, дрешник, спалня, тераса,
при граници: стьлбищна клетка, ап.9 и ап.11 и двор,
както и 7.0675 %, раняващи се
на 9.45 кв.м. ид.ч. от общите части на сградата и съответните ид.ч. от правото на строеж върху гореописаното дворно
място" предвид извършени промени в Основния договор от 10.12.2007г. с „***“ ООД.
С нот. покана от 09.02.2018г. Н.П.Г. е уведомил Й.Д.К. и Н.В.К.,
че разваля сключения Предварителен договор за покупко-продажба на недвижим имот
от 30.04.2008г., допълнен с анекс от 29.03.2013г. и прави искане да му бъде
възстановена сумата от 18 000 евро, ведно със законната лихва върху главницата,
считано от 01.04.2014г. На 20.02.2018г.
нотариус Калин Д. е удостоверил отказ Н.К. да получи поканата.
Във връзка с установяване твърденията си, ищецът е
представил предварителен договор за прехвърляне на недвижим имот срещу
проектиране и строителство и взаимно учредяване на право на строеж от
10.12.2007г. между Н.К. *** *** и анекс към предварителния договор,
както и нотариален акт за покупко – продажба на
идеални части от недвижими имоти за учредяване право на строеж *** на нотариус *** с район на действие ВРС.
По делото е представен документ в превод за валутни
разплащания за превод на сумата от 9 000 евро на 01.04.2013г. от Н.Г. на Н.К..
Видно и от представено по делото удостоверение, издадено от *** на 07.05.2008г. Н.П.Г. е извършил
валутен превод на стойност 9 000 евро от своя сметка към сметка на Н.В.К., с основание на превода
„Предварителен договор за продажба на недвижим имот“.
При така установената фактическа обстановка, съдът прави следните
правни изводи:
Няма спор по делото, а се установява и от представените
писмени доказателства, че по писмено заявление на Н.Г. против ответниците е издадена заповед по чл. 410 от ГПК за
сумата, предмет на настоящия иск, както и че е подадено възражение, което
обосновава правният интерес на ищеца от воденето на положителен установителен иск за съществуване на вземането. Претенцията е допустима за разглеждане с
оглед спазения срок по чл. 415, ал. 4 от ГПК.
Предявен е установителен
иск с правно основание чл.422 от ГПК вр.с чл. 55, ал. 1 от ЗЗД за дължимост
на сумата от 10 204 лева, представляващи част от заплатена стойност на недвижим
имот на неосъществено основание по Предварителен договор за покупко-продажба на
недвижим имот от 30.04.2008г. За уважаването на така предявената исковата
претенция е необходимо да се установи осъществяването на следните материални
предпоставки: 1/ претендираната сума да е излязла от патримониума на ищеца; 2/ същата да е постъпила в патримониума на ответника; 3/ това разместване на блага от
имуществото на ищеца в патримониума на ответника да е
извършено при неосъществено правно основание, т. е. след пораждане на процесното договорно правоотношение да не се е осъществило,
послужило като основание за заплащане на процесната
парична сума.
От събраните по делото доказателства се
установява, че заплатената от ищците
сума, част от задължение по предварителен договор за покупко
–продажба на недвижим имот от 30.04.2008г. е дължима.
Претенцията е за връщане на дадена
при неосъществено основание сума по Предварителен договор за покупко-продажба
на недвижим имот от 30.04.2008г. По аргумент от ТР № 4/2014г. гр.София,
29 април 2015 год. Върховният касационен съд на Република България, ОСГТК,
което приема, че съдът не може да
присъди левовата равностойност на сума, уговорена в чуждестранна валута, то не
може да се претендира и връщане на платена сума при неосъществено основание в
различна валута. В случая сумата се
претендира в евро, а не в лева и предявения иск следва да се отхвърли за сумата
от 10 204 лв.
По разноските:
На основание чл.78, ал.3 от ГПК и направеното искане на ответниците следва да се присъдят
разноски, но предвид липсата на доказателства за извършването им, такива не се
присъждат.
Водим от
гореизложеното, съдът
Р Е Ш И
:
ОТХВЪРЛЯ предявеният от Н.П.Г., ЕГН **********, с адрес *** иск за приемане на установено в отношенията между страните, че
Й.Д.К., ЕГН **********
и Н.В.К. , ЕГН ********** *** , му дължат
сумата от 10204 лева, представляваща част от общо дължимо
вземане в размер на 35204.00 лв. /левова равностойност на 18 000.00 евро/,
произтичащо от неизпълнено
задължение за връщане на получена парична сума по Предварителен договор за
покупко-продажба на недвижим имот от 30.04.2008г., сключен между длъжниците и кредитора Н.П.Г., с оглед на неосъществено
основание, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението
в съда – 30.03.2018 г. до окончателното изплащане на задължението, на основание
чл. 410 от ГПК, за които суми е издадена заповед за изпълнение по ч.гр.д. № 4718/2018г. по
описа на ВРС.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване
с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му,
пред Варненски окръжен съд.
СЪДИЯ: