№ 12449
гр. София, 13.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 90 СЪСТАВ, в публично заседА.е на
пети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ
при участието на секретаря МОНИКА СТ. ТОПУЗОВА
като разгледа докладваното от ВАЛЕНТИН Т. БОРИСОВ Гражданско дело
№ 20211110139787 по описа за 2021 година
Производството по делото е образувано е по искова молба на М. И. А., ЕГН
**********, съдебен адрес: гр. София, ул. „.. № 31, срещу М. В. С., ЕГН
********** адрес с. Мировяне, обл. София, ул. “.“ № 4.
В исковата молба са налице твърдения, че на 11.09.2008 г. с М. В. С.
сключили договор за срочен паричен заем и като обезпечение учредили
договорна ипотека с Нотариален акт № 029, t.V, peг. ..., НД 768 от 2008 г. при
нотариус .., вписан в службата по вписвА.я с вх. № ../ 11.09.2008 г. с акт № 91,
том .. дело № 45804/2008 г. По силата на сключения договор в същия ден
ищецът твърди, че е предал на М. В. С. сума в размер на 8000 лв., като
паричен заем, а той се задължил да му върне на шест равни месечни вноски
на конкретно определени в договора падежи, от които последната трябваше
да се изпълни на 11.03.2009 г. За обезпечението на вземането му ... /бабата на
длъжника/ учредила в негова полза ипотека върху свой собствен имот,
представляващ поземлен имот № ..., представляващ Нива, находяща се в
землището на Славовци, Столична община, р-н „Нови Искър“, местност
„Беглико“, с ..., категория: 4, с площ от 1108 кв. м.
Ищецът твърди, че длъжника не изпълнил нито една от договорените
вноски по договора, поради което предявил Заявление по реда на чл. 410 от
ГПК и се снабдил с заповед за изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. №
1
36015/2009г на СРС, 56 с-в. Инициирал образуването на изпълнително дело
№ 20098510401404 при ЧСИ .... По изпълнителното дело се престъпило към
реализиране на публична продан на имота, предмет на обезпечението, но не
било събрано задължението и не била реализирана публична продан, поради
липса на купувачи. Вписаната в негова полза ипотека не удовлетворявала
размера на вземането, поради следните причини: на първо място
задължението се увеличило, поради натрупаната лихва за забава; на второ
място, имота, предмет на обезпечението представлява нива, с малка площ - 1
108 кв.м., в район „Нови Искър“, Столична община, чиято данъчна оценка е
138,20 лв., а пазарната е около 1 500 лв. Междувременно, длъжникът
наследил от дядо си земеделски земи, върху които ЧСИ ... наложил възбрана,
но длъжникът възразил срещу издадената Заповед за изпълнение по реда на
чл. 423 от ГПК. СГС, с Определение № 9286/17.06.2020 г. по ч.г.д. № 4063/
2020 г., уважил възражението на длъжника и отменил издадената заповед за
изпълнение и обезсилил издадения изпълнителен лист, поради
обстоятелството, че длъжникът има трайно пребиваване в САЩ. В резултат
на което ЧСИ вдигнал наложените възбрА. и съответно задължението
останало неудовлетворено, а обезпечението недостатъчно.
От бездействията на длъжника по изпълнително дело № 20098510401404 и с
депозираното възражение срещу издадената Заповед за изпълнение, за ищеца
станало очевидно, че не е добросъвестен спрямо своето задължение. За
неговата недобросъвестност се потвърждава от обстоятелството, че не е
направил дори една вноска за целия този период от възникване на
задължението до настоящият момент - 11 години, както и обстоятелството, че
не е показал намерение за издължаване от момента на узнаване за
съществуващото заповедно дело срещу него до настоящия момент. Ето защо
предвид обстоятелството, че е уговорен падеж на вземането - срока за
изпълнение на договора е до 11.03.2009 г., поради което на тази дата
изискуемостта на вземането е настъпила и от 12.03.2009 г. ответника дължи
обезщетение за забава за релевирА.я период. Всичко това обуславя наличието
у него на правен интерес да предяви кумулативно обективно съединени
осъдителни искове с правно основА.е чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86, ал. 1 от
ЗЗД срещу М. В. ... че в за заплащане на сумата от 8 000 лв. /осем хиляди/
лева, представляваща предметът на договор за паричен за и сумата от 10
175.36 лв. обезщетение за забава за периода считано от настъпване на
2
забавата /12.03.2009 г./ до датата на депозиране на настоящата искова молба,
в едно със законната лихва от датата на подаване на искова молба до момента
на изплащане на вземането.
Ищецът формулира искане съда да постанови съдебно решение, с което да
осъди М. В. С. с ЕГН ********** да му заплати, на основА.е чл. 240, ал. 1
ЗЗД, сумата от 8 000 /осем хиляди/ лева, представляваща главница по договор
за заем от 11.09.2008 г., ведно със законната лихва, считано от датата на
предявяване на исковата молба до окончателно изплащане на вземането,
както и на основА.е чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да му заплати сумата от 10 175.36 лв.
/десет хиляди сто седемдесет и пет лева и тридесет и шест ст./,
представляваща обезщетение за забава за периода 12.03.2009 г. - 04.07.2021 г.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил писмен отговор от ответника.
Намира исковете за допустими, но неоснователни, поради изтекла
погасителна давност за вземА.ята.
Предявени са при условията на обективно кумулативно съединяване
осъдителни искове с правно основА.е чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.
Съдът, след като прецени събрА.те по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, намира следното.
Видно от представения нотариален акт за учредяване на договорна ипотека
№ 029, t. V, peг. ..., НД 768 от 2008 г. при нотариус .., вписан в службата по
вписвА.я с вх. № ../ 11.09.2008 г. с акт № 91, том .. дело № 45804/2008 г.,
ищецът М. И. А. предоставил на М. В. С. сума в размер на 8000 лв., като
паричен безлихвен заем, а той се задължил да му върне на шест равни
месечни вноски в размер на 1 333 лв. на конкретно определени в договора
падежи, а именно първа вноска, дължима на 11.10.2008 г. и последната вноска
на 11.03.2009 г. За обезпечението на вземането му ... учредила в негова полза
ипотека върху свой собствен имот, представляващ поземлен имот № ...,
представляващ Нива, находяща се в землището на Славовци, Столична
община, р-н „Нови Искър“, местност „Беглико“, с ..., категория: 4, с площ от
1108 кв. м.
Ищецът М. И. А. депозирал на 13.07.2009 г. Заявление по реда на чл. 410 от
ГПК и се снабдил с заповед за изпълнение по реда на чл. 417 от ГПК от
20.07.2009 г. и изпълнителен лист от 21.07.2009 г. по ч.гр.д. № 36015/2009г на
СРС, 56 с-в. Инициирал и образуването на 16.11.2009 г. на изпълнително дело
3
№ 20098510401404 при ЧСИ .... Видно от издаденото удостоверение от
05.03.2021 г., издадено от ЧСИ ... по изпълнително дело № 20098510401404
по изпълнителното дело са извършени по изпълнителното дело са извършени
следните изпълнителни действия, които прекъсват двугодишния преклузивен
срок и от предприемането им започва да тече нов такъв съгласно ТР № 2/2015
г. по т.д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС: Делото е образувано по писмена
молба на взискателя на дата 16.11.2009 г. На 19.11.2009 г. са наложени запори
на банковите сметки на длъжника; на 19.11.2009 г. е вписана възбрана върху
НУПИ № ..., собственост на длъжника; на 14.12.2010 г. е депозирана молба от
взискателя с искане за изнасяне на публична продан на възбранения имот; на
31.01.2011 г. е извършен опис на недвижим имот; извършена е публична
продан в периода 04.04.2011 г. до 04.05.2011 г.; на 30.05.2011 г. е депозирана
молба за извършване на нова публична продан на недвижимия имот;
извършена е публична продан в периода от 18.07.2011 г. до 18.08.2011 г.; с
молба от 30.09.2011 г. взискателят е поискал извършване на нова публична
продан; проведена е публична продан на недвижим имот от 20.12.2011 г. до
20.01.2012 г.; на 18.09.2013 г. е депозирана молба от взискателя с искане за
налагане на запор на банковите сметки на длъжника; на 16.07.2015 г.
взискателят е поискал запор на откритите банкови сметки на длъжника; на
20.04.2017 г. е наложен запор при Банка ДСК ЕАД на вземА.ята по банковите
сметки на длъжника М. С.; с молба от 19.05.2017 г. взискателят е поискал
налагане на запор на банковите сметки; на 17.09.2018 г. М. А. е поискал
публична продан на недвижим имот, собственост на длъжника; на 22.11.2018
г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника в ДСК ЕАД и ПИБ
АД; на 23.11.2018 г. е вписана възбрана на имот собственост на ответника и
на 24.08.2020 г. са наложени запори на банковите сметки на длъжника в ДСК
ЕАД и ПИБ АД. Изпълнително дело № 20098510401404 е прекратено на
19.11.2020 г. на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК.
С влязло в сила определение № 9286/17.06.2020 г. по ч.г.д. № 4063/ 2020 г.
по описа на СГС, съдът уважил възражението на длъжника М. В. С. и
обезсилил издадената заповед за изпълнение и обезсилил издадения
изпълнителен лист, поради обстоятелството, че длъжникът имал месторабота
и респ. трайно пребиваване в САЩ.
С определение № 582/03.06.2021 г., постановено по гр.д. № 31285/2021 г. по
описа на СРС, 71 с-в, съдът е допуснал обезпечение на предявените искове
4
чрез налагане на възбрана на поземлен имот с идентификатор 48393.4979.12,
находящ се в с. Мировяне, м. Ридо, с площ 3362 кв.м.
При тези данни съдът намира главния иск за неоснователен по следните
съображения.
Според разпоредбата на чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, с договора за заем
заемодателят предава в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия
вид, количество и качество. Според правната теория договорът за заем за
потребление е реален неформален договор, който се счита сключен, когато
въз основа на постигнато между стрА.те съгласие заемодателят предаде, а
заемополучателят получи в заем парична сума или заместими вещи, на които
става собственик като заемателят се задължава да върне заетата сума или
вещи от същия вид количество и качество. По иск с правно основА.е чл. 240,
ал. 1 ЗЗД, в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на
обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е
предадена въз основа на договор за заем, т. е. при наличието на съгласие за
връщане у ответника.
На следващо място съдът намира, договорът за заем е сключен, когато
заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими
вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид,
количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от
фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент -
съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещА.е за
заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основА.е. Реалният
елемент - получаването се удостоверява от заемателя с поемането на
задължението "да върне" нещо. Неформалния характер на договора се
изразява в това, че писмена форма не е въведена от закона като условие за
неговата валидност, а същата представлява форма на доказване. В тази връзка
следва да се отбележи и че съгласно безпротиворечивата съдебна практика,
договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен,
когато въз основа на постигнато съгласие между стрА.те, едната страна даде,
а другата получи в заем парична сума, като в производството по иск с правно
основА.е чл. 240, ал. 1 ЗЗД доказателствената тежест да установи, че е дал
заемните средства е върху ищеца, претендиращ връщането им, а при
5
оспорване на иска ответникът следва да докаже възраженията си - че
средствата са дадени на друго основА.е, че е налице порок на волята, че
задължението е погасено и пр. факти, съобразно въведените възражения
срещу иска. В случая съвкупния анализ на събрА.те приетите по делото
неоспорени писмени доказателства, сочи за възникването между стрА.те на
облигационно правоотношение и по – точно сключен договор за заем,
инкорпориран в нотариален акт за договорна ипотека. От анализа му съдът
намира за установено, че ищецът е кредитор по договор за заем от 11.09.2008
г., а ответникът е заемополучател, според който ищецът М. И. А. предоставил
на М. В. С. сума в размер на 8000 лв., като паричен безлихвен заем, а той се
задължил да му върне на шест равни месечни вноски в размер на 1 333 лв. на
конкретно определени в договора падежи, а именно първа вноска, дължима на
11.10.2008 г. и последната вноска на 11.03.2009 г. Доколкото е сключен
писмен договор за заем, в който се сочи, че заемодателя предоставя в заем
сумата от 8 000 лв., а и доколкото в отговора на исковата молба, а и в хода на
делото, ответникът не оспорва предоставянето на сумата, съдът намира, че
заемната сума е бил предоставена.
На следващо място относно връщането на процесните суми обаче не са
налице данни, а и твърдения на ответника, за плащането им. Затова и съдът
намира, че искът е доказан по основА.е и размер от 8 000 лв. За преценка на
основателността на иска съдът ще следва да разгледа своевременно
направеното възражение за изтекла погасителна давност в отговора на
исковата молба.
Според разпоредбата на чл. 110 от ЗЗД с изтичането на петгодишна
давност се погасяват вземА.ята, за които законът не е предвидил друг срок. В
правната теория, а и в съдебната практика се приема, че вземането за заем,
независимо от разсрочването му, се погасява именно с петгодишна давност. В
случая и доколкото е налице разсрочване на задължението на равни месечни
вноски с последна вноска 11.03.2009 г., т.е. длъжникът изпада в забава след
падежа на всяка от вноските, се установява, че към депозиране на исковата
молба на 07.07.2021 г. срокът по чл. 110 от ЗЗД е изтекъл. Това е така, защото
съгласно чл. 114 от ЗЗД, давността започва да тече от деня, в който вземането
е станало изискуемо. Според разпоредбата на чл. 116, б. “б” от ЗЗД, давността
се прекъсва с предявяване на иск или възражение. От този момент докато трае
съдебният процес относно вземането, давност не тече според разпоредбата на
6
чл. 115, ал. 1, б. “ж” от ЗЗД. Съгласно чл. 116, б. “в” от ЗЗД, давността се
прекъсва и с предприемане действия за принудително изпълнение, а според
чл. 117, ал. 1 от ЗЗД от прекъсването на давността започва да тече нова
давност. В тази насока съдът намира за неоснователно твърдението на ищеца,
че съдът следва да съобрази изпълнителните действия по прекратеното
изпълнително дело № 20098510401404 по описа на ЧСИ ..., като действия
прекъсващи давността, по следните съображения. От правната теория е ясно,
че прекратяването на изпълнителния процес като производство означава да се
преустановят окончателно изпълнителните действия и да се обезсилят вече
извършените. В случая е налице прекратяване на изпълнителното
производство на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 3 от ГПК, т.е. поради обезсилване
на изпълнителния лист, а не на основА.е чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК, т.е. когато
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия в
продължение на две години, в каквато хипотеза са налице постановките на ТР
№ 2/2015 г. на ОСГТК и ТР № 3/2020 г. на ОСГТК. В тази насока следва да се
има предвид, че с влязлото в сила определение № 9286/17.06.2020 г. по ч.г.д.
№ 4063/ 2020 г. по описа на СГС, съдът уважил възражението на длъжника М.
В. С. по реда на чл. 423 от ГПК и е обезсилил издадената заповед за
изпълнение и е обезсилил издадения изпълнителен лист, т.е. приел е че
въобще не са били налице предпоставките за постановяване на съдебните
актове. Следва да се има предвид и че последиците на прекратяването на
изпълнителния процес са в две насоки, а именно, че следващите
изпълнителни действия стават недопустими, а извършените изпълнителни
действия се обезсилват с обратна сила. Затова и доколкото вземането е
погасено по давност, съдът намира, че искът се явява неоснователен.
С оглед акцесорния характер на иска по чл.
86 от ЗЗД за заплащане на сума в размер на 10 175.36 лв. /десет хиляди сто
седемдесет и пет лева и тридесет и шест ст./, представляваща обезщетение за
забава за периода 12.03.2009 г. - 04.07.2021 г., и изхода на делото по главния
иск, съдът намира искът за неоснователен.
Съдът намира, че независимо от изхода на делото, претенцията на
ответника в отговора на исковата молба за присъждане на разноски по чл. 78,
ал. 3 от ГПК е неоснователна, тъй като по делото липсват доказателства за
направени разноски, доколкото за процесуалния представител на ответника
адв. Д. е представено единствено пълномощно, но не и договор за правна
7
помощ.
Водим от горното, съдът
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ исковете на М. И. А., ЕГН **********, съдебен адрес: гр.
София, ул. „.. № 31, срещу М. В. С., ЕГН ********** адрес с. Мировяне, обл.
София, ул. “.“ № 4, за заплащане на суми в размер на сумата от 8 000 /осем
хиляди/ лева, представляваща главница по договор за заем от 11.09.2008 г.,
ведно със законната лихва, считано от датата на предявяване на исковата
молба 07.07.2021 г. до окончателно изплащане на вземането, както и да му
заплати сумата от 10 175.36 лв. /десет хиляди сто седемдесет и пет лева и
тридесет и шест ст./, представляваща обезщетение за забава за периода
12.03.2009 г. - 04.07.2021 г.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в двуседмичен срок от
връчването му на стрА.те.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8