О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
гр.София, 18.03.2021
г.
СОФИЙСКИ
ГРАДСКИ СЪД, ГО, ІII брачен въззивен състав в закрито
заседание на осемнадесети март през две хиляди двадесет и първа година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Любомир Луканов
ЧЛЕНОВЕ: Мая Михайлова
Мл. съдия Димитринка
Костадинова-Младенова
като разгледа
докладваното от съдия Костадинова-Младенова ч. гр. дело № 1433 по описа за
2021 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274 и сл. ГПК, вр.
чл. 435 ал. 1, т. 3 ГПК.
Производството по делото е образувано
по жалба вх. № 273377/03.02.2020 г. на В.Ж., ликвидатор на „Р.К.“ ООД (в
ликвидация) ЕИК ******срещу Разпореждане от 10.12.2020г. на ЧСИ С.А.с рег. № 919 на
КЧСИ, с което е отказала за прекрати изпълнително дело № 20179190400882 в
частта, касаеща запор на дружествен дял на длъжника,
съдружник в „Р.К.“ ООД - К.П.Г.. В
жалбата са изложени доводи, че ликвидационният дял не се разпределя към съдружниците след приключване на производството по
ликвидация поради липса на имущество в дружеството. Счита, че са налице
предпоставките за прекратяване на изпълнителното дело в частта относно
наложения запор върху дружествения дял на К.П.Г. в дружеството „Р.К. „ и
предвид обстоятелствойо че ликвидационният дял на съдружниците не се изплаща, то това имущество (ликвидационен
дял) на съдружника не може да бъде изплатено на взискателя
по изпълнителното дело, а от там и запорът върху дружествения дял е изчерпан
откъм обезпечителната функция и безпредметен. Жалбоподателят твърди, че по изложените
причин на основание чл. 433, ал. 1 т. 5 ГПК изпълнителното
производство по отношение на дружествения дял следва да бъде прекратено и
запорът върху него да бъде заличен.
Насрещната
страна Д.Д.М.- взискател по
изпълнителното дуло, действаща чрез процесуалния си представител адв. И.П.М.от САК счита, че жалбата е недопустима, поради
липса на активна процесуална легитимация на третото лице – жалбоподател.
Твърди, че съгласно чл. 435, ал. 1 ГПК право на жалба срещу откази и други
действия на ЧСИ има взискателят, а съгласно чл. 435,
ал. 2 ГПК право и ма и длъжника срещу точно определени действия на ЧСИ. Сочи,
че трети лица имат право на жалби също в точно определени случаи, посочени в чл. 435, ал. 3, 4 и 5. Твърди, че конкретния
случай не попада в хипотезата на нито един от тях. Излага доводи, че законът не
е оправомощил ликвидатора на дружеството с каквито и да е права в рамките на
изпълнителното производство. С оглед на изложеното счита, че липсата на
процесуална легитимация по чл. 435 ГПК и на каквито и да е признати от закона
права на ликвидатора на дружеството-трето лице
в рамките на изпълнителното производство прави жалбата недопустима.
В
случай, че съдът допусне частната жалба до разглеждане се излагат доводи за
неоснователност. Твърди, че основания за вдигане на запор върху дружествения дял са изчерпателно
посочени в чл. 433, ал. 3 и 4 от ГПК- когато е удовлетворен взискателят или е прекратено изпълнителното производство и
чл. 442а ГПК при констатирана несъразмерност на обезпечителните мерки с
вземането. В закона не е предвидена възможност за заличаване на запор само въз
основа на твърдения на ликвидатора, че не е налице ликвидационен дял. С оглед
на изложеното моли частната жалба да
бъде оставена без разглеждане като недопустима, а в случай на разглеждане по
същество да се остави без уважение като неоснователна.
В
приложени мотиви ЧСИ С.А.с рег. № 919 на КЧСИ с район на действие СГС излага
съображения за недопустимост и неоснователност на жалбата. Изложено е становище
за липса на процесуална легитимация на жалбоподателя, както и за
неоснователност на изложените в жалбата доводи.
Софийският
градски съд, след като се запозна с жалбата и материалите по делото, намира
следното:
Пред
ЧСИ Й.М.с рег. № 919 на КЧСИ с район на действие СГС е образувано изпълнително
дело № 20179190400882, преобразувано от изпълнително дело № 20158460400629 по
описа на ЧСИ О.М., рег. № 846 по регистъра на КЧСИ, преобразувано от
изпълнително дело 201579000400133 по описа на ЧСИ Р.М.с рег. № 790 с район на
действие СГС, образувано по молба на взискателя Д.Д.М. въз основа на Изпълнителен лист от 30.01.2015г.,
издаден от СГС , 1 ГО, 20 състав, издаден въз основа на Решение от 04.07.2014г.
и Решение от 30.06.2014г. по гр. д. 0 4149/2013г. на САОС, Решение от
23.09.2013г. по гр. д. № 3878/2012г. на СГС и Заповед от 06.05.2010г. на Висшия
съд на Остров Ман по дело № СНР 10/0034 срещу длъжника К.П.Г., с който последният
е осъден да заплати парично задължение.
Със запорно съобщение изх. №
3560/11.02.2015г. по описа на ЧСИ Р.М.е наложен запор на дружествените дялове
на длъжника К.П.Г. в дружество „Р.К.“ ЕООД, ЕИК ******. Запорът е вписан в ТР с
№ 20150218112323. Взискателят е овластен
да предяви иск по чл. 517, ал. 4 от ГПК за прекратяване на дружеството с Постановление от 14.11.3016г. от ЧСИ О.М.. След справка в Търговския
регистър по партида на дружеството се установява, че същото е прекратено с
решение на съда, постановено по водения от взискателя
Д.М.иск по чл. 519, ал. 4 от ГПК като дружеството е обявено в ликвидация.
От представените писмени доказателства се установява,
че с молба вх. № 7020/25.11.2020г. ликвидаторът на дружеството „Р.К.“ ЕООД – В.
Ж.е поискал от ЧСИ вдигане на наложен запор на дялове с мотива, че ликвидацията
е приключила и след погасяване на задълженията на дружеството не е налице
ликвидационен дял за изплащане на длъжника Красимир Гергов, поради което счита
че запорът е безпредметен. С разпореждане от 10.12.2020г. постановено след
получаване на становище от взискателя по същото искане на ликвидатора молбата на
ликвидатора е оставена без уважение, поради липса на чл. 433, ал. 3 от ГПК .
Ликвидаторът е уведомен за това разпореждане на 17.12.2020г.
След като се запозна с изпълнителното дело, доводите
на жалбоподателя, взискателя и обясненията на ЧСИ,
съдът намира жалбата за недопустима по следните съображения:
Съгласно разпоредбите на ГПК основанията за атакуване на действията на
СИ и лицата, разполагащи с легитимация за това, са изчерпателно и лимитативно
определени от правната норма и разширяване на обсега й на действие в която и да
е от двете посоки, е недопустимо.
Правото да обжалва различни, но точно изброени
действия на съдебния изпълнител само от страна на длъжника, е регламентирано с
ал. 1 на чл. 435 от ГПК, това на взискателя – с
ал.2. Ал. 3 и 5 на същата норма пък
предвиждат възможност за атакуване на
конкретни действия на СИ от различни активно легитимирани субекти, при
наличието на допълнително въведени условия.
С разпоредбата на чл. 435 ал. 4 от ГПК изрично е
регламентиран обсегът на правото на жалба на третото по отношение на
изпълнителното производство лице, и той е ограничен само до тези действия,
касаещи изпълнение върху вещи/имоти, намиращи се във владение на това лице в
деня на запора, възбраната или предаването.
Настоящият случай не се вписва в параметрите на
последната номинирана хипотеза, което отнема легитимацията на жалбоподател.
Безспорно е, че жалбоподателят не е същинска страна в
изпълнителното производство, той има качество на трето лице по изп.д. № 20179190400882, на ЧСИ С.А.с рег. №
919 на КЧСИ, заявяващо самостоятелно право върху
обект на изпълнението – дружествен дял в
„Р.К.“ ООД.. Само по себе си това обстоятелство не е достатъчно за да му открие
пътя на обжалване на действията на съдебния изпълнител, защото ликвидаторът не
е от категорията лица, които имат право на жалба срещу действията на ЧСИ съгласно чл. 435 ГПК.
Съгласно чл. 435, ал. 4 от ГПК трето за делото лице
може да обжалва действията на съдебния изпълнител само когато изпълнението е насочено върху
вещи, които в деня на запора, възбраната или предаването, ако се отнася за
движими вещи се намират във владение на
трето лице. В конкретния случай жалбоподателят- ликвидатор се опитва да
обоснове допустимостта на жалбата си като обжалва отказът на ЧСИ да прекрати
делото частично по отношение на запора на дружествените дялове. В конкретния
случай обаче не се касае за отказ за
прекратяване на изпълнително дело. Освен това съгласно чл. 435, ал. 2 т. 6 от ГПК право на жалба срещу отказ на съдебния
изпълнител да прекрати делото има само длъжникът, но не и трети лица, какъвто е
ликвидаторът.
С
оглед на изложеното жалбоподателят не притежава процесуална легитимация за
подаването на жалбата и последната е недопустима.
Предвид
недопустимостта на подадената жалба, съдът я оставя без разглеждане.
Водим
от горното, Софийският градски съд
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ
жалба вх. № 273377/03.02.2020 г. на В.Ж., ликвидатор на „Р.К.“ ООД (в
ликвидация) ЕИК ******срещу Разпореждане
от 10.12.2020г. на ЧСИ С.А.с рег. № 919 на КЧСИ, с което е отказала за
прекрати изпълнително дело № 20179190400882 в частта, касаеща
запор на дружествен дял на длъжника, съдружник в „Р.К.“ ООД - К.П.Г..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО
може да се обжалва с частна жалба пред Софийския апелативен съд в едноседмичен
срок от връчването му на жалбоподателя.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.