Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

гр.С., 24.07.2012г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 14-ти състав, в публично съдебно заседание на двадесет и пети юни през две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №2702 по описа за 2011 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Предявени са субективно кумулативно и евентуално съединени по отношение на втория ответник, искове с правно основание чл.226, ал.1, вр.чл.223 от КЗ.

В исковата си молба ищците Р.Б.Й.- лично и като законен представител на малолетната Ф. А. М., М.А.М.- непълнолетен, действащ със съгласието на майка си Р.Б.Й., Ф.М.П. и Н.С.А., всички чрез адв.П.К. *** твърдят, че на 18.08.2008г. на главен път І-8 Е85 от с.К., обл.Х. в посока с.К., на около 200 м. преди разклона за с.М., при управление на лек автомобил „БМВ ***” с ДК№****** водачът А.М.А. нарушил правилата за движение по пътищата- при извършване на маневра завой надясно изгубил контрол върху автомобила, навлязъл в насрещната лента за движение и се ударил челно в правомерно движещия се в неговата лента за движение товарен автомобил „Р.М.” с ДК№******, управляван от С.Н.Н.. Образуваното по случая наказателно производство било прекратено по молба на пострадалите. От ПТП ищците претърпели описаните подробно в исковата молба травматични увреждания, причинили им болки и страдания. Между собственика на лекия автомобил „БМВ ***” с ДК№****** и предпочитания ответник „З.А.”АД имало сключен договор за задължителна застраховка „ГО на автомобилистите” със срок на действие от 03.05.2008г. до 02.05.2009г. съгласно застрахователна полица №111081008А292060. Ищците поискали от предпочитания ответник да им заплати обезщетения за претърпените неимуществени вреди, но последният отказал с мотива, че е налице З. правоотношение с евентуалния ответник „ЗАД Б.”АД. Ищците чрез процесуалния си представител молят ответникът „ЗАД А.”АД, или евентуално- ответникът „ЗАД Б.”АД, да бъде осъден да заплати: на Р.Б.Й.- сумата от 35000 лева- обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди- болки и страдания от получените травматични увреждания, както и сумата от 2378,58 лева- обезщетение за претърпени имуществени вреди- титаниеви еластични пирони и остеосинтезни средства за лечението на сина и М.А.М.; на М.А.М.- сумата от 90000 лева- обезщетение за претърпените от него неимуществени вреди-  болки и страдания от получените травматични увреждания; на Ф. А. М. - сумата от 35000 лева- обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-  болки и страдания от получените травматични увреждания; на Ф.М.П.- сумата от 80000 лева- обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-  болки и страдания от получените травматични увреждания; на Н.С.А.- сумата от 30000 лева- обезщетение за претърпените от нея неимуществени вреди-  болки и страдания от получените травматични увреждания. Претендират и законната лихва върху присъдените обезщетения за периода от датата на завеждане на исковата молба до окончателното изплащане, както и направените по делото разноски.    

Предпочитаният ответник „З.А.”АД оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е налице З. правоотношение между него и деликвента, а посочената в исковата молба полица е нищожна поради сключването на 18.08.2008г. на застрахователен договор с друга застрахователна компания- тази на евентуалния ответник, както и поради неплащане на втората вноска от застрахователната премия и наличието на изрична клауза за прекратяване на договора в самата полица. Евентуално твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, вредите са недоказани и завишени по размер. Навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищците, които не използвали обезопасителни колани и превишили допустимия брой пътници в автомобила. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Евентуалният ответник „З.Б.”АД оспорва предявените искове по основание и размер. Твърди, че не е налице З. правоотношение между него и деликвента, а сключеният между тях застрахователен договор е нищожен поради липса на правен интерес- при наличие на валиден застрахователен договор с друга застрахователна компания- тази на предпочитания ответник. Евентуално твърди, че не са налице елементите от фактическия състав на непозволеното увреждане, вредите са недоказани и завишени по размер. Също навежда доводи за съпричиняване на вредоносния резултат от ищците поради неизползване на обезопасителни колани и неспазване на правилата за превозване на деца. Претендира отхвърляне на исковете и присъждане на разноски.

Конституираното по делото трето лице- помагач на страната на предпочитания ответник „ЗК”У.”АД не взема становище по исковете.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност съгласно разпоредбите на чл.12 и чл.235, ал.2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

От представените по делото удостоверения за раждане се установява, че М.А.М. и Ф. А. М. са деца на Р.Б.Й. и А.М.А..  

От представения по делото констативен протокол за ПТП №1045064 се установява, че на 18.08.2008г. в 15,35 часа на главен път І-5, на около 200 м. преди разклона за с.М. е настъпило ПТП между лек автомобил „БМВ ***” с ДК№******, управляван от А.М.А. и т.а.„Р.М.” с ДК№******, управляван от С.Н.Н.. Като причина за нстъпване на ПТП в протокола е посочено, че поради движение с несъобразена скорост водачът на л.а.”БМВ 318” изгубил контрол върху автомобила и се ударил в л.а.”Р.М.”.

С постановление от 19.01.2009г. на РП- Х. воденото по случая наказателно производство е прекратено.

Видно от представената по делото застрахователна полица №1008А292060 между Р.Б.Й. като собственик на лек автомобил „БМВ ***” с ДК№****** от една страна като застрахован и „З.А.”АД от друга страна като застраховател е сключен договор за застраховка „ГО на автомобилистите” с период на валидност от 03.05.2008г. включително до 02.05.2009г. включително Договорът е сключен на 02.05.2008г. а плащането на премията е разсрочено на 4 вноски, като първата е платена в момента на сключването на договора. Втората вноска е дължима на 02.08.2008г. В полицата изрично е посочено, че при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователният договор се прекратява в 24,00 часа на петнадесетия ден от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска.  

Видно от представената по делото застрахователна полица №031082210729 между Р.Б.Й. като собственик на лек автомобил „БМВ ***” с ДК№****** от една страна като застрахован и „З.Б.”АД от друга страна като застраховател е сключен договор за застраховка „ГО на автомобилистите” с период на валидност от 18.08.2008г. до 17.08.2009г. Договорът е сключен на 18.08.2008г. в 15,00 часа, плащането на премията е разсрочено на 4 вноски, като първата е платена в момента на сключването на договора. Втората вноска е дължима на 17.11.2008г. В полицата изрично е посочено, че при неплащане на дължима текуща вноска от застрахователната премия до датата на падежа, застрахователният договор се прекратява в 24,00 часа на петнадесетия ден от датата на падежа. 

Видно от представената по делото справка от 25.03.2010г. от базата данни на ИЦ към ГФ, сключената на 02.05.2008г. застраховка „ГО на автомобилистите” с полица №111081008А292060 относно автомобил с ДК№****** и със срок на действие от 03.05.2008г. до 02.05.2009г., е прекратена на 19.08.2008г. Като застраховател по полицата е посочено „ЗАД А.”АД.

Видно от представената по делото справка от 11.08.2009г. от базата данни на ИЦ към ГФ, сключената на 18.08.2008г. застраховка „ГО на автомобилистите” с полица №031082210729 относно автомобил с ДК№****** и със срок на действие от 18.08.2008г. до 17.08.2009г., е прекратена на 18.11.2008г. Като застраховател по полицата е посочено „ЗАД Б.”АД.

Видно от представената по делото електронна справка от страницата на КФН, по отношение на автомобил с ДК№****** са налице сключени застраховки „ГО на автомобилистите”: при застраховател „ЗАД А.”АД- за периода от 03.05.2008г. до 19.08.2008г. и при застраховател „ЗАД Б.”АД- за периода от 18.08.2008г. до 18.11.2008г.

С представеното по делото писмо изх.№100-3454/29.10.2010г. „З.А.”АД е отказал изплащането на обезщетения на ищците за претърпени вреди от процесното ПТП, като се е позовал на наличие на застрахователен договор с евентуалния ответник „З.Б.”АД и оттам- на недействителност на застрахователния договор по полица №1008А292060 между А.М.А. и „З.А.”АД поради отпаднал застрахователен интерес.

От представената по делото фактура №**********/11.11.2008г. се установява, че А.М.А. е закупил остеосинтезни средства за нуждите на М.А.М., на стойност 618,58 лева с ДДС.

От представеното по делото платежно нареждане от 21.08.2008г. се установява, че А.А. Х. е превела на М. Й. Т. сумата от 1760 лева. Като основание за плащането е посочено „титаниеви еластични пирони за М. Р. Б. с ЕГН:**********”.

Представените по делото писмени доказателства относно здравословното състояние на ищците, претърпените от тях травматични увреждания и приложеното лечение са обсъдени подробно от вещото лице при изготвяне заключението на СМЕ и съдът не ги обсъжда поотделно поради липсата на специални знания за това.

От показанията на разпитания по делото свидетел А. К.- баба на М.А.М. и майка на Р.Б.Й., които съдът възприема като логични, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че непосредствено след катастрофата всички ищци били в шок, с много счупвания и имало много кръв и счупвания. Приети били в спешното отделение и хирургията, а М. в ортопедично отделение. М.  бил със счупени крака, Р.- със счупени челюст, глава и крака, голямата Ф.- с пукнат далак и счупена ръка. А. също бил със счупен крак и ръка, с пукната главата, малката Ф. с наранена глава. М. на втория ден бил прехвърлен в Пловдив, а свидетелката заминала с него. На втория ден му направили операция на двата крака, свидетелката и роднините и купили пироните за около 1700лв. М. бил 23 дни с екстензия на челюстта в ортопедично отделение. Свидетелката купувала лекарства и всичко необходимо, тъй като М. не ядял, бил на легло и с памперси. Пиел със сламка сокчета и вода 22 дни. След това около 8-мия ден получил бъбречна криза и бил прехвърлен в друга болница. След това пак бил върнат в челюстното отделение, докато не му махнали екстензията на челюстта. На 22-рия ден се прибрал вкъщи с инвалидна количка, не можел сам да се обслужва около 8 месеца. При контролен преглед след 1 месец се установило, че единият пирон се е счупил и се наложила втора операция. Пиронът струвал 620лв, а трите пирона общо стрували около 2200лв. М. престоял отново в болница 10 дни, след което 8 месеца се придвижвал с инвалидна количка. Осем месеца след катастрофата започнал да използва патерици. Пироните били извадени, М. не ходел на училище, а учителите го посещавали в дома му. На втората година започнал да ходи на училище, но не посещавал часовете по физическо възпитание, защото имал болки, не можел да тича. В момента също изпитвал болки, не може да се движи свободно, да кляка. Свидетелката се грижела за пострадалите след изписването им от болницата.  Р. губела равновесие, главата и краката и били пострадали.  Най- малко била пострадала малката Ф., голямата Ф. била с пукнат далак и същият бил отстранен.

От показанията на разпитания по делото свидетел А. А., които съдът възприема като логични, безпротиворечиви и кореспондиращи с останалите събрани по делото доказателства се установява, че същият непосредствено след катастрофата посетил пострадалите в болницата. Р. не била в съзнание, малката Ф. била със счупена ръка и белег на главата, голямата Ф. не била на себе си, оперирали далака и. Една седмица пострадалите били в интензивно отделение. След изписването им свидетелят и други хора се грижели за тях, тъй като не можели да се обслужват сами, да пазаруват и да домакинстват. Р. не можела да става, защото като станела започвала да повръща, не можела да си вдигне главата от леглото.   

 От показанията на разпитания по делото свидетел А.А. се установява, че същият управлявал лекия автомобил БМВ при настъпване на процесното ПТП. Пътували за К. и след като минали през с.К., на път за с.К. свидетелят за секунда изгубил контрол над колата. Не карал бързо, с около 80-90 км/ч. Колата била с четири врати и в нея пътували: сестрата на свидетеля Ф. на предната дясна седалка до водача, съпругата, майката и двете деца на свидетеля пътували на задната седалка. Пътното платно било с по една лента за всяка посока, асфалтирано. Времето било слънчево и сухо. Между платната нямало разделителна линия (маркировка), следващиат завой на пътя бил надясно. Имало около 50-60 метра видимост напред. Свидетелят бил от три дни на път, прибрал се късно вечерта в неделя и в понеделник тръгнали на път. Свидетелят бил спал през нощта, но бил уморен  и отпуснат.  Нямало насрещно движение, дървета, храсти, или прегради, които да ограничават видимостта. Свидетелят не видял буса, който излязъл от завоя, не помни дали с бус се ударил или с лека кола. Не помни да е навлизал в насрещното платно преди удара. Първите един- два месеца не помнел как е станала катастрофата. Не помни дали е натиснал спирачки преди удара. Колата  фабрично нямала еърбегове, тъй като била стар модел от 1991- 92 година. Свидетелят бил с колан, сестра му също. Пътуващите на задните седалки били без колани. В района на ПТП нямало пътни знаци, доколкото си спомня свидетелят. Свидетелят, след като му е предявена представената по делото застрахователна полица на „ЗАД Б.”АД, заявява, че същата е подписана от него непосредствено преди началото на пътуването.  Преди това имал сключена застраховка с  „ЗАД А.”АД.  Втората вноска по полицата била платена според свидетеля.

От показанията на разпитания по делото свидетел С.Н. се установява, че същият управлявал товарния автомобил „Р.М.” при настъпване на процесното ПТП. Пътувал от гр.К. по посока гр.Х., карал със скорост 70-80м/ч. и изведнъж видял, че другият автомобил тръгва в неговото платно, натиснал спирачките, но не могъл да избегне удара.  За свидетеля завоят бил ляв с наклон надолу, а за насрещно движещия се автомобил- десен с наклон нагоре. Свидетелят видял насрещния автомобил преди да влезе в завоя, а последният вече излизал от него, като бил навлязъл в лентата за движение на управлявания от свидетеля автомобил. Времето било топло и слънчево, пътната настилка- асфалтова, с хоризонтална маркировка непрекъсната линия в завоя. Пътни знаци освен отбивката за населено място нямало.  В момента на настъпване на процесното ПТП нямало други автомобили и в двете посоки.  Видимостта била около 100 метра, свидетелят натиснал спирачки веднага щом видял, че насрещният автомобил навлиза в неговата лента за движение, на разстояние над 50 метра. Лекият автомобил завил изведнъж, рязко към неговата лента, след което веднага завил надясно. В платното за движение на лекия автомобил нямало препятствия. Нямало занасяне или завъртане на лекия автомобил преди удара.

Свидетелят не може да установи точния брой на пътниците в лекия автомобил. Отзад пътниците не били с колани. Отпред пътниците били с колани.

От приетото по делото заключение на изслушаната СМЕ се установява, че ищците са получили при процесното ПТП следните травматични увреждания: Р.   Б.   Й.- контузия на мозъка, счупване   на лявата слепоочна кост и на лявата ябълчна кост. Контузията на мозъка и счупването на лявата слепоочната кост са причинили разстройство на З.то, временно опасно за живота. Счупването на лявата ябълчна кост, която е анатомично и функционално свързана с горната челюст, е причинило смущение в дъвчене и говор за срок по дълъг от 30 дни. Останалите увреждания са причинили страдание. Ф. А. М.- контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка със степенно помрачение на съзнанието, счупване на лакътна кост на лявата ръка, разкъсно- контузна рана в лявата челна област на главата. Счупването на лакътната кост е причинило трайно затруднение на движенията на лявата ръка за срок по-дълъг от 30 дни, а останалите увреждания са причинили разтройство на З.то. М.А.М.- счупване на бедрените кости на двата крака, охлузвания по лицето, счупване на долната челюст в ляво. Счупването   на бедрените кости е   причинило трайно затруднение на движенията на долните крайници за срок по-дълъг от 30 дни, счупването  на долната  челюст  е  причинило  затруднение  в дъвчене и говор за срок по-дълъг от 30 дни, а охлузванията по лицето са причинили страдание. Ф.М.П.- разкъсване на слезката (далака) и оперативно отстраняване, причинило загуба на слезка; кръвоизлив под капсулата на черния дроб, причинило разтройство на З.то; счупване на лява лъчева кост на типично място, причинило трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по- дълъг от 30 дни. Н.С.А.- контузия на главата, тялото и крайниците; мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието; счупване на лъчевата кост на дясната ръка на типично място; разкъсно-контузна рана на главата. Счупването на лъчевата кост е причинило трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а останалите увреждания са причинили разтройство на З.то. При ищците е проведено болнично лечение по спешност, с продължение в домашно-амбулаторни условия, с контролни прегледи и под наблюдение от личен лекар. На Р.Й. е проведено консервативно лечение- изследвания, консултации, медикаментозна терапия, вливания, с   продължение в домашно- амбулаторни условия, последваща физиотерапия и рехабилитация.

На Ф. А. М. е проведено консервативно лечение- изследвания, хирургична обработка на раната на челото, гипсова имобилизация на лявата предмишница, консултации, медикаментозна терапия, вливания. Изписана е  с подобрение и продължение на лечението в домашно-амбулаторни условия, с последващо сваляне на гипсовата имобилизация, физиотерапия и рехабилитация.

На М.А.М. е проведено оперативно лечение-кръвно наместване с вътрешна фиксация с плаки на двете счупени бедрени кости. От 03.09.08г. до 06.09.08г. в Университетска Детска клиника-Пловдив е проведено консервативно лечение на бъбречна колика. От 07.09.08г. до 10.09.08г. в Клиника по лицево-челюстна хирургия- Пловдив е проведено оперативно лечение- метална
фиксация на счупването на долната челюст вляво. От 11.11.08г. до 17.11.08г. в УМБАЛ- Пловдив оперативна подмяна на счупения
имплант, фиксиращ фрактурата на дясна бедрена кост. От
03.11.09г. до 07.11.09г. в МБАЛ"З.”- МС”П."- Х.-
оперативно отстраняване на металната остеосинтеза на лява
бедрена кост. От 15.12.09г. до 18.12.09г.-МБАЛ"З."- МС"П."-Х.- оперативно отстраняване на металната остеосинтеза на дясна бедрена кост. Проведени са физиотерапия и рехабилитация.

На Ф.М.П. е проведено оператвно отстраняване на разкъсаната слезка и шев на лезията на черния дроб. Поставена имобилизация на счупването на лявата лъчева кост на типично място. Изписана с подобрение, препоръки за хигиено- диетичен режим в домашни условия, контролни прегледи, сваляне на гипсовата имобилизация след 1 месец, последваща физиотерапия и рехабилитация.

На Н.С.А. са направени изследвания, обработени са хирургически раните на главата и лявото коляно, поставена гипсова имобилизация на счупването на дясната лъчева кост на типично място, медикаментозна терапия и вливания.Изписана с подобрение, продължение на лечението в домашно-амбулаторни условия, сваляне на гипсовата имобилизация след 1 месец, последваща физиотерапия и рехабилитация.

Оздравителните периоди за ищците са продължили, както следва: Р.Й.- временно  нетрудоспособна за 6 месеца, с   остатъчни оплаквания към настоящия момент от главоболие и световъртеж; Ф.    М.- оздравителен период около 2 месеца, с остатъчни оплаквания от периодично главоболие; М.   М.- оздравителен   период 12   месеца, с остатъчен функционален дефицит при сгъване на лява колянна става,болки при натоварване на долните крайници, болка и оток в областта на долната челюст в ляво при консумация на твърда храна; Ф.П.- оздравителен         период      около 2,5-3 месеца, остатъчни болки в ляво рамо; Н.А.- оздравителен    период 2,5- 3 месеца, с остатъчен дефицит в сгъването на ляво колянна става и в разгъването на дясна гривнена става, периодично главоболие.

Ищците са се нуждаели от чужда помощ и провеждане на рехабилитация, както следва: Р.Й.- чужда помощ за около месец след травмата, с периодична рехабилитация след това; Ф.   М.- чужда помощ за около 1,5 месеца с последваща рехабилитация  в рамките на 1 месец; М.М.- чужда помощ за 6-7 месеца и помощни средства, с последваща рехабилитация периодично в рамките на 3-4 месеца; Ф.П.- чужда   помощ за 20 дни, с последваща рехабилитация в рамките на 2 месеца; Н.А.- чужда помощ за около  1.5 месеца, с последваща рехабилитация периодично, в рамките на 2 месеца.

Белегът от разкъсно-контузната рана на челото на Ф. А. М. визуално е по груб, продължава в окосмената част   на   главата, като   към   настоящия   момент   не   се   налага козметична операция, тъй като лицето е в период на растеж. Бъбречната колика, появила се в хода на лечението на М.А.М. няма отношение към травмата от претърпяното ПТП. Разходите в представените фактури №**********/11.11.08г.- 618,58лв. за остеосинтезни средства и №290587/21.08.08г.- 1760лв. за   титаниеви   еластични   пирони   са   свързани  с лечението на М.М. и е било  необходимо извършването им.

От приетото по делото заключение на изслушаната медико- автотехническа експертиза се установява, че мястото на удара е на 1,5 м вдясно от средната разделителна линия, изцяло в лентата за движение на т.а. „Р.М.". Скоростта на товерния автомобил, определена от тахошайбата на същия е 83 км/час непосредствено преди удара и 60 км/час в момента на удара.скоростта на лекия автомобил е около 100 км/час непосредствено преди удара. Опасната зона за спиране на т.а. "Р.М. " при скорост на движение 83 км/ч. е 70 метра, а водачът му е реагирал своевременно. Опасната зона за спиране на лекия автомобил при скорост на движение около 100 км/час е 88-89 метра, поради което и предвид на това че отстоянието му до мястото на удара е 66 -67 метра в момента, в който се е открила видимост към товарния автомобил, водачът на лекия автомобил не е имал възможност да спре преди място на удара. Към момента на настъпване на процесното ПТП  Ф.М.П. е била на предна дясна седалка, Н.С.А.- на задна седалка най-вляво З.водача, Р.Б.Й.-  на задна седалка в средата, Ф. А. М.- в скута на Р.Й., М.А.М.- в скута на Н.А.. При удара първоначално всички пътници от л.а. БМВ са политнали напред и леко наляво под действие на инерционната сила на удара до края на фазата на сближаването на двата автомобила и в процеса на техните деформации. След края на сближаването е започнала фазата на отблъскването, при която л.а. БМВ е придобил силна ротация в посока обратна на часовниковата стрелка, при което пътниците от предните седалки се насочват настрани-навън под действие на центробежната сила от ротацията. Пътниците от задната седалка се преместват наляво. След началната ротация до момента на пълното спиране телата на всички пътуващи могат да се преместват в различни посоки хаотично в зависимост от това как автомобилът е галопирал спрямо надлъжната и напречната си ос. Липсват данни за травми, причинени от предпазни колани.

От заключението на повторната АТЕ се установява, че ПТП не би настъпило, ако водачът на лекия автомобил се е движил в неговата лента за  движение  със  съобразена скорост с  конкретните  пътни условия, т.е. ПТП е настъпило вследствие на субективни действия с органите за управление от страна на водача на л.а. ВМВ. По делото няма данни за обезопасяване на децата със системи за обезопасяване на деца, следователно нараняванията, които са получили, са вследствие на свободно и хаотично движение в автомобила и ударите в интериора на автомобила. Лекият автомобил БМВ е предвиден за превоз на четири броя пътници, а в случая пътниците са били повече от допустимия брой, следователно не е имало за всички пътници обезопасителни колани. С оглед пасивната безопасност, обемът на салона е предвиден за този брой пътници, поради което се увеличава верятността при ПТП да се получат по- сериозни травми от интериора на автомобила, ако пътниците са повече от допустимия брой

Предвид така установената от събраните доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

За да бъдат уважени преките искове на пострадалите срещу застрахователя на деликвента следва да се установят с предвидените в ГПК доказателствени средства две Г.и факти. От една страна трябва да се установи наличието на валидно към момента на настъпване на ПТП З. правоотношение между ответника в качеството на застраховател и прекия причинител на увреждането в качеството на застрахован. От друга страна следва да са налице кумулативно всички елементи от сложния фактически състав на непозволеното увреждане съгласно чл.45, ал.1 от ЗЗД-извършено виновно от деликвента противоправно деяние, от което да са настъпили в причинно- следствена връзка вреди за пострадалия. Единствено по отношение на вината законът въвежда с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД оборима презумция за наличието й.

По главните искове  с правно основание чл.226, ал.1, вр.чл.223 от КЗ срещу предпочитания ответник „З.А.”АД:

Спорно между страните е наличието на валидно З. правоотношение между застрахователя и деликвента към момента на настъпване на процесното ПТП. Настоящият състав намира, че в случая от събраните по делото доказателства не се установи наличието на такова валидно З. правоотношение между предпочитания ответник „ЗАД А.”АД и прекия причинител на увреждането към момента на настъпване на процесното ПТП, тъй като съществуващото такова правоотношение по представената по делото застрахователна полица №1008А292060 е прекратено към 24,00 часа на 17.08.2008г. С разпоредбата на чл.202, ал.1 от КЗ, която е приложима и към застраховката „ГО на автомобилистите” съгласно чл.225 и чл.260, ал.2 от КЗ, е предвидена възможност за периодично изпълнение на паричното задължение на застрахования за плащане на застрахователната премия, правните последици от неизпълнението, съответно потестативните права, с които разполага застрахователя при неплащане на дължимата част от премията в уговорените в договора за имуществено застраховане срокове. За да настъпят правните последици от неизпълнение на задължението на застрахования за разсрочено плащане цената на застраховката, поначало е необходимо отправяне на предупреждение от страна на кредитора и надлежното му връчване на длъжника, както и изтичане на минималния 15-дневен срок от получаване на писменото предупреждение, съгласно чл.202, ал.2, изр.1 от КЗ. За разлика от отменената уредба на разсроченото плащане на премията и реда за упражняване правата на застрахователя при неизпълнение на това задължение на застрахования- чл.387, ал.3(отм.) от ТЗ, в действащата към момента на настъпване на процесното ПТП разпоредба на чл.202, ал.2, изр.2 от Кодекса за застраховането е  предвидено фингирано връчване на предупреждението в случаите, когато в застрахователния договор изрично е посочено кое от правата по чл. 202, ал. 1, изр. 2 КЗ ще бъде упражнено от застрахователя след изтичането на 15-дневния срок след падежа на разсрочената вноска на премията- намаляване на застрахователната сума, изменение на договора или неговото прекратяване. Такова фингирано връчване на предупреждението е предвидено само в случаите на пълно неизпълнение на задължението на застрахованото лице, но не и в случаите на частично неизпълнение (в този смисъл- решение №83/05.07.2010г. по т.д. №808/2009г., T. К., II-ро Т.О. на ВКС). В конкретния казус е налице именно пълно неизпълнение на паричното задължение на застрахования да заплати втората разсрочена вноска от застрахователната премия, дължима на 02.08.2008г. 15-дневният срок изтича в 24,00 часа на 17.08.2008г., а в полицата изрично е посочено, че при неплащане на разсрочена вноска от застрахователната премия, застрахователният договор се прекратява в 24,00 часа на петнадесетия ден от датата на падежа на неплатената разсрочена вноска.

По така изложените съображения съдът намира, че предявените срещу предпочитания ответник „З.А.”АД субективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 вр.чл.223 от КЗ следва да се отхвърлят изцяло като неоснователни.

         Предвид отхвърлянето на главните искове, съдът следва да разгледа предявените евентуални искове срещу ответника „З.Б.”АД.

         От представената по делото застрахователна полица №031082210729 се установява, че между Р.Б.Й. като собственик на лек автомобил „БМВ ***” с ДК№****** от една страна като застрахован и „З.Б.”АД от друга страна като застраховател, е сключен договор за застраховка „ГО на автомобилистите” с период на валидност от 18.08.2008г. до 17.08.2009г. Договорът е сключен на 18.08.2008г. в 15,00 часа, плащането на премията е разсрочено на 4 вноски, като първата е платена в момента на сключването на договора. Възражението на евентуалния ответник за нищожност на този застрахователен договор поради липса на застрахователен интерес съдът намира за неоснователно- както бе посочено по-горе, З.то правоотношение с предпочитания ответник е прекратено към 24,00 часа на 17.08.2008г.- преди сключване на договора с евентуалния ответник. Обект на застраховане по задължителната застраховка „ГО” е гражданската отговорност на застрахованите физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни средства, за които застрахованите отговарят, съгласно чл.257, ал.1 КЗ. Застраховани лица по тази застраховка, съгласно втората алинея на чл.257 от КЗ, са както собственикът на моторното превозно средство, за което е налице валидно сключен застрахователен договор, така и всяко лице, което ползва моторното превозно средство на законно основание. В случая няма данни въпросното МПС да е противозаконно отнето от собственика му и водачът се ползва от застрахователната закрила по цитираната по-горе застрахователна полица.

Настоящият състав намира, че се установява и наличието на всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане по чл.45, ал.1 от ЗЗД. От представения по делото констативен протокол за ПТП, показанията на разпитаните свидетели А. и Н., и заключенията на изслушаните АТЕ се установяват както извършването на деяние от страна на водача на л.а. ”БМВ” А.М.А., така и противоправността на това деяние- водачът е нарушил разпоредбата на чл.20, ал.1 и чл.25 от ЗДвП, като е изгубил контрол върху управляваното от него МПС и е навлязъл внезапно в лентата за движение на товарния автомобил „Р.М.”. Въведената с разпоредбата на чл.45, ал.2 от ЗЗД презумпция относно вината не е оборена от ответника, в чиято тежест е да стори това. Настъпването на вреди и причинно- следствената им връзка с деянието се установяват както от останалите писмени доказателства, така и от показанията на разпитаните по делото свидетели и от заключението на вещото лице по СМЕ.

Предвид изложеното, налице са всички необходими предпоставки за ангажиране отговорността на ответника по предявените искове с правно основание чл.226, ал.1 вр.чл.223 от КЗ. 

От друга страна се установи да е налице твърдяното съпричиняване на вредоносния резултат от страна на част от ищците. Липсва съпричиняване от страна на ищцата Ф.М.П., която е пътувала на предната дясна седалка на лекия автомобил и е била с поставен обезопасителен колан. Относно пътуващите на задните седалки на лекия автомобил Р.Б.Й., Ф. А. М., М.А.М. и Н.С.А. се установи от събраните по делото доказателства, че са пътували без поставени обезопасителни колани и при превишаване на разрешения брой пътници, в нарушение на разпоредбите на чл.1**, 137а, 137г и 137д от ЗДвП. Според заключението на повторната АТЕ нараняванията, които пътуващите на задната седалка на автомобила са получили, са вследствие на свободно и хаотично движение в автомобила и ударите в интериора на автомобила. Лекият автомобил БМВ е предвиден за превоз на четири броя пътници, а в случая пътниците са били повече от допустимия брой, следователно не е имало за всички пътници обезопасителни колани. С оглед пасивната безопасност, обемът на салона е предвиден за този брой пътници, поради което се увеличава верятността при ПТП да се получат по- сериозни травми от интериора на автомобила, ако пътниците са повече от допустимия брой. Предвид изложеното съдът намира, че следва да се определи съпричиняване в размер на 50% от страна на ищците Р.Б.Й., Ф. А. М., М.А.М. и Н.С.А..

По размера на неимуществените вреди:

Размерът на обезщетението за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, на основание чл.52 ЗЗД. Съгласно Постановление №4/23.12.1968г. на Пленума на ВС понятието "справедливост" по смисъла на чл.52 от ЗЗД не е абстрактно, а е  свързано с преценката на редица конкретни обективно съществуващи обстоятелства, които трябва да се имат пред вид от съда при определяне размера на обезщетението. Такива обстоятелства при телесни увреждания са характерът и начинът на увреждането, обстоятелствата, при които е извършено, евентуално допълнително влошаване на здравословното състояние на пострадалия, причинените морални страдания, осакатявания, загрозявания и пр.

Относно претърпените от Р.Б.Й. неимуществени вреди:

От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата Й. е получила при процесното ПТП контузия на мозъка, счупване   на лявата слепоочна кост и на лявата ябълчна кост. Контузията на мозъка и счупването на лявата слепоочната кост са причинили разстройство на З.то, временно опасно за живота. Счупването на лявата ябълчна кост, която е анатомично и функционално свързана с горната челюст, е причинило смущение в дъвчене и говор за срок по дълъг от 30 дни. Останалите увреждания са причинили страдание. Проведено и е консервативно лечение- изследвания, консултации, медикаментозна терапия, вливания, с продължение в домашно- амбулаторни условия, последваща физиотерапия и рехабилитация. Временно  нетрудоспособна е била за 6 месеца, с остатъчни оплаквания към настоящия момент от главоболие и световъртеж. Ползвала е чужда помощ за около месец след травмата.

Като взе предвид всички гореизложени обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита че едно общо обезщетение в размер на 20 000 лв. би възмездило ищцата Р.Б.Й. в пълна степен за претърпените болки и страдания от причинените при процесното ПТП травми, както и за остатъчните им последици, продължаващи и занапред. Така определеното обезщетение следва да се редуцира съгласно приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат- с 50%. Предвид изложеното предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди следва да се уважи до размер от 10 000 лева като основателен и доказан и да се отхвърли за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 35 000 лева като неоснователен.

Относно претърпените от М.А.М. неимуществени вреди:

От събраните по делото доказателства се установи, че ищецът М.М. е получил при процесното ПТП счупване на бедрените кости на двата крака, охлузвания по лицето, счупване на долната челюст в ляво. Счупването   на бедрените кости е   причинило трайно затруднение на движенията на долните крайници за срок по-дълъг от 30 дни, счупването  на долната  челюст  е  причинило  затруднение  в дъвчене и говор за срок по-дълъг от 30 дни, а охлузванията по лицето са причинили страдание. Проведено му е оперативно лечение-кръвно наместване с вътрешна фиксация с плаки на двете счупени бедрени кости; от 03.09.08г. до 06.09.08г. е проведено консервативно лечение на бъбречна колика; от 07.09.08г. до 10.09.08г. е проведено оперативно лечение- метална фиксация на счупването на долната челюст вляво; от 11.11.08г. до 17.11.08г.- оперативна подмяна на счупения
имплант, фиксиращ фрактурата на дясна бедрена кост; от
03.11.09г. до 07.11.09г.- оперативно отстраняване на металната остеосинтеза на лява бедрена кост; от 15.12.09г. до 18.12.09г.- оперативно отстраняване на металната остеосинтеза на дясна бедрена кост. Проведени са физиотерапия и рехабилитация, нуждаел се е от чужда помощ за 6-7 месеца и помощни средства, с последваща рехабилитация периодично в рамките на 3-4 месеца. Бъбречната колика, появила се в хода на лечението му, няма отношение към травмата от претърпяното ПТП. Не ходел на училище, а учителите го посещавали в дома му. На втората година започнал да ходи на училище, но не посещавал часовете по физическо възпитание, защото имал болки, не можел да тича. В момента също изпитвал болки, не може да се движи свободно, да кляка.

Като взе предвид всички гореизложени обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита че едно общо обезщетение в размер на 80 000 лв. би възмездило ищеца М.А.М. в пълна степен за претърпените болки и страдания от причинените при процесното ПТП травми, както и за остатъчните им последици, продължаващи и занапред. Така определеното обезщетение следва да се редуцира съгласно приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат- с 50%. Предвид изложеното предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди следва да се уважи до размер от 40 000 лева като основателен и доказан и да се отхвърли за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 90 000 лева като неоснователен.

Относно претърпените от Ф. А. М. неимуществени вреди:

От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата Ф.М. е получила при процесното ПТП контузия на главата и тялото, сътресение на мозъка със степенно помрачение на съзнанието, счупване на лакътна кост на лявата ръка, разкъсно- контузна рана в лявата челна област на главата. Счупването на лакътната кост е причинило трайно затруднение на движенията на лявата ръка за срок по-дълъг от 30 дни, а останалите увреждания са причинили разтройство на З.то. Проведено и е консервативно лечение- изследвания, хирургична обработка на раната на челото, гипсова имобилизация на лявата предмишница, консултации, медикаментозна терапия, вливания. Изписана е  с подобрение и продължение на лечението в домашно-амбулаторни условия, с последващо сваляне на гипсовата имобилизация, физиотерапия и рехабилитация. Оздравителният период е бил около 2 месеца, с остатъчни оплаквания от периодично главоболие. Ползвала е чужда помощ за около 1,5 месеца с последваща рехабилитация  в рамките на 1 месец. Белегът от разкъсно-контузната рана на челото визуално е по груб, продължава в окосмената част   на   главата, като   към   настоящия   момент   не   се   налага козметична операция, тъй като лицето е в период на растеж.

Като взе предвид всички гореизложени обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита че едно общо обезщетение в размер на 20 000 лв. би възмездило ищцата Ф. А. М. в пълна степен за претърпените болки и страдания от причинените при процесното ПТП травми, както и за остатъчните им последици, продължаващи и занапред. Така определеното обезщетение следва да се редуцира съгласно приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат- с 50%. Предвид изложеното предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди следва да се уважи до размер от 10 000 лева като основателен и доказан и да се отхвърли за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 35 000 лева като неоснователен.

Относно претърпените от Ф.М.П. неимуществени вреди:

От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата Ф.М.П. е получила при процесното ПТП разкъсване на слезката (далака) и оперативно отстраняване, причинило загуба на слезка; кръвоизлив под капсулата на черния дроб, причинило разтройство на З.то; счупване на лява лъчева кост на типично място, причинило трайно затруднение на движенията на ляв горен крайник за срок по- дълъг от 30 дни. Проведено и е оперативно отстраняване на разкъсаната слезка и шев на лезията на черния дроб. Поставена имобилизация на счупването на лявата лъчева кост на типично място. Изписана с подобрение, препоръки за хигиено- диетичен режим в домашни условия, контролни прегледи, сваляне на гипсовата имобилизация след 1 месец, последваща физиотерапия и рехабилитация. Оздравителен    период-         около 3 месеца, остатъчни болки в ляво рамо. Ползвала е чужда   помощ за 20 дни, с последваща рехабилитация в рамките на 2 месеца.

Като взе предвид всички гореизложени обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита че едно общо обезщетение в размер на 60 000 лв. би възмездило ищцата Ф.М.П. в пълна степен за претърпените болки и страдания от причинените при процесното ПТП травми, както и за остатъчните им последици, продължаващи и занапред. По отношение на ищцата П. не се установи съпричиняване на вредоносния резултат, поради което и определеното обезщетение не следва да се редуцира. Предвид изложеното предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди следва да се уважи до размер от 60 000 лева като основателен и доказан и да се отхвърли за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 80 000 лева като неоснователен.

Относно претърпените от Н.С.А. неимуществени вреди:

От събраните по делото доказателства се установи, че ищцата Н.А. е получила при процесното ПТП контузия на главата, тялото и крайниците; мозъчно сътресение със степенно помрачение на съзнанието; счупване на лъчевата кост на дясната ръка на типично място; разкъсно-контузна рана на главата. Счупването на лъчевата кост е причинило трайно затруднение на движенията на десен горен крайник за срок по-дълъг от 30 дни, а останалите увреждания са причинили разтройство на З.то. Направени са изследвания, обработени са хирургически раните на главата и лявото коляно, поставена гипсова имобилизация на счупването на дясната лъчева кост на типично място, медикаментозна терапия и вливания. Изписана е с подобрение, продължение на лечението в домашно-амбулаторни условия, сваляне на гипсовата имобилизация след 1 месец, последваща физиотерапия и рехабилитация. Оздравителен   период около 3 месеца, с остатъчен дефицит в сгъването на ляво колянна става и в разгъването на дясна гривнена става, периодично главоболие. Нужда от чужда помощ за около  1.5 месеца, с последваща рехабилитация периодично, в рамките на 2 месеца.

Като взе предвид всички гореизложени обективни обстоятелства, които са от значение за определяне на обезщетението за настъпилите неимуществени вреди и съобразявайки се с принципа на справедливост, залегнал в разпоредбата на чл.52 ЗЗД, съдът счита че едно общо обезщетение в размер на 20 000 лв. би възмездило ищцата Н.А. в пълна степен за претърпените болки и страдания от причинените при процесното ПТП травми, както и за остатъчните им последици, продължаващи и занапред. Така определеното обезщетение следва да се редуцира съгласно приетия процент на съпричиняване на вредоносния резултат- с 50%. Предвид изложеното предявеният иск за обезщетяване на неимуществени вреди следва да се уважи до размер от 10 000 лева като основателен и доказан и да се отхвърли за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 30 000 лева като неоснователен.

По предявеният от Р.Б.Й. иск за обезщетяване на имуществени вреди:

Настоящият състав намира този иск за неоснователен. Действително според заключението на вещото лице по СМЕ еластичните пирони и остеосинтезните средства са били необходими за лечението на М.А.М., но не се установява ищцата Р.Б. да е заплатила същите. Видно от представената по делото фактура №**********/11.11.2008г. остеосинтезните средства са закупени от А.М. А., а с представеното по делото платежно нареждане от 21.08.2008г. А. А. Х.е превела на М. Й. Т. сумата от 1760 лева за „титаниеви еластични пирони за М. Р. Б. с ЕГН:**********”. Поради това предявеният от Р.Й. иск за обезщетяване на имуществени вреди следва да се отхвърли изцяло като неоснователен.

На ищците, съгласно направеното с исковата молба искане,  следва да се присъди законната лихва върху размера на определените обезщетения за неимуществени вреди, за периода от датата на завеждане на исковата молба до пълното изплащане на обезщетенията.

По разноските:

При този изход на спора страните имат право на разноски съразмерно на уважената, респективно- на отхвърлената част от исковете.

Ищците са били освободени от заплащане на ДТ, направили са разноски в размер на 500 лева и са били защитавани безплатно на основание чл.38 от ЗАдв, поради което следва да им се присъдят общо 238 лева, а на адв. П.К., на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв. следва да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 2815 лева, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и съразмерно на уважената част от исковете.

Предпочитаният ответник е направил разноски в размер на 6800 лева, които следва да му се присъдят изцяло.

Евентуалният ответник е направил разноски в размер на 500 лева, а възнаграждението за защита от юрисконсулт, определено съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1 от 9 юли 2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 5900 лева, поради което следва да му се присъдят общо **45 лева- съразмерно на отхвърлената част от исковете.

Евентуалният ответник следва да заплати по сметка на СГС държавна такса върху размера на уважените искове, или 5200 лева.

Водим от горното съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ОТХВЪРЛЯ изцяло като неоснователни предявените от         Р.Б.Й. с ЕГН:**********, Ф. А. М. с ЕГН:**********- малолетна, чрез законен представител- майка Р.Б.Й. с ЕГН:**********, М.А.М. с ЕГН:**********- непълнолетен, действащ със сагласието на законен представител- майка Р.Б.Й. с ЕГН:**********, Ф.М.П. с ЕГН:********** и Н.С.А. с ЕГН:**********, всички със съдебен адрес: гр.К., ул. „П.Х.”№**, офис *, чрез адв.П.К. ***, срещу „ЗАД А."АД с ЕИК:********, с адрес ***, искове с правно основание чл.226, ал.1 вр.чл.223 от КЗ за обезщетяване на претърпени имуществени и неимуществени вреди вследствие на получени при ПТП на 18.08.2008г. травматични увреждания.

ОСЪЖДА „З. А.Д. „Б. В.И. Г.”АД, с ЕИК:*************, със седалище и  адрес на управление: гр.С., пл.„П.”№5 да заплати на Р.Б.Й. с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.К., ул. „П.Х.”№**, офис *, чрез адв.П.К. ***, на основание чл. 226, ал. 1 вр.чл.223 от КЗ, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания от получените травматични увреждания при настъпило на 18.08.2008г. ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума от 02.03.2011г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди за размера над 10000 лева до пълния предявен размер от 35000 лева, както и отхвърля изцяло предявеният иск за обезщетяване на имуществени вреди в размер на 2378,58 лева, като неоснователни.

ОСЪЖДА „З. А.Д. „Б. В.И. Г.”АД, с ЕИК:************, със седалище и  адрес на управление: гр.С., пл.„П.”№* да заплати на Ф. А. М. с ЕГН:**********- малолетна, чрез законен представител- майка Р.Б.Й. с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.К., ул. „П.Х.”№**, офис 3, чрез адв.П.К. ***, на основание чл. 226, ал. 1 вр.чл.223 от КЗ, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания от получените травматични увреждания при настъпило на 18.08.2008г. ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума от 02.03.2011г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди за размера над 10000 лева до пълния предявен размер от 35000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „З. А.Д. „Б. В.И. Г.”АД, с ЕИК:***********, със седалище и  адрес на управление: гр.С., пл.„П.”№* да заплати на М.А.М. с ЕГН:**********- непълнолетен, действащ със сагласието на законен представител- майка Р.Б.Й. с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.К., ул. „П.Х.”№**, офис 3, чрез адв.П.К. ***, на основание чл. 226, ал. 1 вр.чл.223 от КЗ, сумата от 40 000 /четиридесет хиляди/ лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания от получените травматични увреждания при настъпило на 18.08.2008г. ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума от 02.03.2011г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди за размера над 40000 лева до пълния предявен размер от 90000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „З. А.Д. „Б. В.И. Г.”АД, с ЕИК:********, със седалище и  адрес на управление: гр.С., пл.„П.”№5 да заплати на Ф.М.П. с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.К., ул. „П.Х.”№**, офис 3, чрез адв.П.К. ***, на основание чл. 226, ал. 1 вр.чл.223 от КЗ, сумата от 60 000 /шестдесет хиляди/ лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания от получените травматични увреждания при настъпило на 18.08.2008г. ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума от 02.03.2011г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди за размера над 60000 лева до пълния предявен размер от 80000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „З. А.Д. „Б. В.И. Г.”АД, с ЕИК:********, със седалище и  адрес на управление: гр.С., пл.„П.”№5 да заплати на Н.С.А. с ЕГН:**********, със съдебен адрес: гр.К., ул. „П.Х.”№**, офис 3, чрез адв.П.К. ***, на основание чл. 226, ал. 1 вр.чл.223 от КЗ, сумата от 10 000 /десет хиляди/ лева- обезщетение за претърпени неимуществени вреди- болки и страдания от получените травматични увреждания при настъпило на 18.08.2008г. ПТП, заедно със законната лихва върху тази сума от 02.03.2011г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за обезщетяване на неимуществени вреди за размера над 10000 лева до пълния предявен размер от 30000 лева, като неоснователен.

ОСЪЖДА „З. А.Д. „Б. В.И. Г.”АД, с ЕИК:********, със седалище и  адрес на управление: гр.С., пл.„П.”№5, да заплати на адв.П.К. ***, офис 3, на основание чл. 38, ал.2 от ЗАдв. адвокатско възнаграждение в размер на 2815 лв. /две хиляди осемстотин и петнадесет лева)- съразмерно на уважената част от исковете.

ОСЪЖДА Р.Б.Й. с ЕГН:**********, Ф. А. М. с ЕГН:**********- малолетна, чрез законен представител- майка Р.Б.Й. с ЕГН:**********, М.А.М. с ЕГН:**********- непълнолетен, действащ със сагласието на законен представител- майка Р.Б.Й. с ЕГН:**********, Ф.М.П. с ЕГН:********** и Н.С.А. с ЕГН:**********, всички със съдебен адрес: гр.К., ул. „П.Х.”№**, офис 3, чрез адв.П.К. ***, да заплатят на „ЗАД А."АД с ЕИК:********, с адрес ***, на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от 6800лв. (шест хиляди и осемстотин лева)- разноски по делото.

ОСЪЖДА Р.Б.Й. с ЕГН:**********, Ф. А. М. с ЕГН:**********- малолетна, чрез законен представител- майка Р.Б.Й. с ЕГН:**********, М.А.М. с ЕГН:**********- непълнолетен, действащ със сагласието на законен представител- майка Р.Б.Й. с ЕГН:**********, Ф.М.П. с ЕГН:********** и Н.С.А. с ЕГН:**********, всички със съдебен адрес: гр.К., ул. „П.Х.”№**, офис 3, чрез адв.П.К. ***, да заплатят на „З. А.Д. „Б. В.И. Г.”АД, с ЕИК:********, със седалище и  адрес на управление: гр.С., пл.„П.”№5, на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК сумата от 3107лв. (три хиляди сто и седем лева)- разноски по делото, изчислени по компенсация.

ОСЪЖДА „Б. В.И. Г.”АД, с ЕИК:********, със седалище и  адрес на управление: гр.С., пл.„П.”№5 да заплати по сметка на Софийски градски съд на основание чл.78, ал.6 от ГПК сумата от 5200 /пет хиляди и двеста/ лева- ДТ върху уважената част от исковете.

РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето лице- помагач на страната на ответника „ЗАД А."АД- ЗК”У.”АД с ЕИК:**********.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред САС в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: