Присъда по НОХД №240/2025 на Окръжен съд - Разград

Номер на акта: 15
Дата: 8 октомври 2025 г. (в сила от 24 октомври 2025 г.)
Съдия: Светлана Кънчева Чолакова
Дело: 20253300200240
Тип на делото: Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване: 20 август 2025 г.

Съдържание на акта

ПРИСЪДА
№ 15
гр. Разград, 08.10.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на осми октомври
през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Светлана К. Чолакова
СъдебниМартина Й. Й.

заседатели:Ненчо Ил. Ненов
при участието на секретаря Светлана Л. Илиева
и прокурора Е. Й. Е.
като разгледа докладваното от Светлана К. Чолакова Наказателно дело от
общ характер № 20253300200240 по описа за 2025 година
ПРИСЪДИ:
ПРИЗНАВА подсъдимата Х. Й. А., родена на ***. гр. Кубрат, живуща
в с. Савин, общ. Кубрат, обл. Разград, български гражданин, с начално
образование, неомъжена, неучаща, неосъждана, ЕГН **********, за виновна в
това, че на 08.09.2024г. в с. Савин, обл. Разград, като непълнолетна, но като е
разбирала свойството и значението на извършеното и могла да ръководи
постъпките си, чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на
имот, чрез използване на техническо средство, отнела чужди движими вещи
дамско портмоне с намиращи се в него документ за самоличност - лична карта
и дебитна карта на банка „ДСК“ с титуляр Д. Г. И., всичко на обща стойност
30,00 лв., от владението на Д. Г. И. без нейно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои - престъпление по чл. 195, ал. 1, т.3 пр.2 и т. 4,
пр. 2 вр. чл. 194, ал.1, вр. чл. 63, ал. 1 т.3 от НК, поради което и на основание
чл.58а ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.2 б. “б“ НК НАЛАГА наказание ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което следва да се разпространи чрез местните масмедии по
местоживеенето на подсъдимата.
1
ПРИЗНАВА подсъдимата Х. Й. А., родена на ***. гр. Кубрат, живуща
в с. Савин, общ. Кубрат, обл. Разград, български гражданин, с начално
образование, неомъжена, неучаща, неосъждана, ЕГН **********, за виновна
в това, че на 08.09.2024г. в гр. Кубрат, обл. Разград, като непълнолетна, но
като разбирала свойството и значението на извършеното и могла да ръководи
постъпките си, в условията на продължавано престъпление, на два пъти, от
АТМ на Пощенска банка, находящ се в гр. Кубрат, обл. Разград, използвала
данни от платежен инструмент-дебитна карта №5168 49xx xxxx 3159 с
титуляр Д. Г. И. от с. Савин, обл. Разград, издадена й от „Банка ДСК“-АД, без
съгласието на титуляра Д. Г. И., като деянието не съставлява по тежко
престъпление - престъпление по чл. 249 ал.1, във вр. с чл.63 ал.1 т.3 във вр. с
чл. 26, ал. 1 от НК, поради което и на основание чл.58а ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.2
б.“б“ НК НАЛАГА наказание ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което следва да
се разпространи чрез местните масмедии по местоживеенето на подсъдимата.
На основание чл. 23 ал.1 от НК налага на Х. Й. А., ЕГН **********
най-тежкото от определените наказания, а именно ОБЩЕСТВЕНО
ПОРИЦАНИЕ, което следва да се разпространи чрез местните масмедии по
местоживеенето на подсъдимата.
ПРИЗНАВА подсъдимия Й. Х. А., роден на ***. в гр. Кубрат, живущ
в с. Савин, общ. Кубрат, обл. Разград, български гражданин, с начално
образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН: **********, за виновен в
това, че на 08.09.2024г. в гр. Кубрат, обл. Разград, с цел да набави за себе си
имотна облага, придобил чужди движими вещи - парична сума в размер на
450лв., за които знаел че са придобити от Х. Й. А., чрез престъпление по
чл.249 ал.1 от НК - престъпление по чл. 215 ал.1 от НК, поради което и на
основание чл.58а ал.4 вр. с чл.55 ал.1 т.1 НК му НАЛАГА наказание
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от три месеца.
На основание чл.66 ал.1 НК отлага изпълнението на наложеното
наказание за срок от три години.
ОСЪЖДА подсъдимата Х. Й. А., ЕГН ********** със снета по-горе
самоличност, да заплати по сметка на ОД на МВР-Разград сумата от
453,11лв./четиристотин петдесет и три лева и единадесет стотинки/,
представляваща разноски от досъдебното производство.
ОСЪЖДА подсъдимия Й. Х. А., ЕГН ********** да заплати по
2
сметка на ОД на МВР-Разград сумата от 453,11лв./четиристотин петдесет и
три лева и единадесет стотинки/, представляваща разноски от досъдебното
производство.
Веществените доказателства: 1 бр. оптичен диск, да остане към
делото
ПРИСЪДАТА подлежи на обжалване и протест в петнадесетдневен
срок от днес пред Апелативен съд - Варна.
Председател: _______________________
Заседатели:
1._______________________
2._______________________
3

Съдържание на мотивите

МОТИВИ към Присъда №15/08.10.2025 г. по НОХД № 240/2025 г. по описа на Окръжен
съд - Разград

Производството е образувано по внесен обвинителен акт с, който е повдигнато
обвинение против:
1.Х. Й. А., ЕГН ********** живуща в с.Савин общ.Кубрат за това, че:
На 08.09.2024г.в с.Савин, обл.Разград като непълнолетна, но разбирала свойството и
значението на извършеното и могла да ръководи постъпките си, чрез повреждане на
прегради здраво направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство,
отнела чужди движими вещи дамско портмоне с намиращите се в него документ за
самоличност-лична карта и дебитна карта на банка „ДСК“ с титуляр Д. Г. И. всичко на обща
стойност 30 лв., от владението на същата, без нейно съгласие с намерение противозаконно
да ги присвои - престъпление по чл. 195 ал.1 т.3 пр.2 т.4 пр.2 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.63 ал.1
т.3 от НК.
На 08.09.2024г. в гр.Кубрат, обл.Разград, като непълнолетна, но разбирала свойството
и значението на извършеното и могла да ръководи постъпките си, в условията на
продължавано престъпление на два пъти от АТМ на Пощенска банка находящ се в
гр.Кубрат, използвала данни от платежен инструмент-дебитна карта №516849ххххх3159 с
титуляр Д. Г. И. от с.Савин, обл.Разград издадена и от банка „ДСК“ АД без съгласието на
титуляра Д. Г. И., като деянието не съставлява тежко престъпление – престъпление по чл.249
ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК и
2. Й. Х. А., ЕГН ********** от с.Савин общ.Кубрат, живущ в с.Савин, общ.Кубрат,
по обвинение в това, че на 08.09.2024г. в гр. Кубрат, обл. Разград, с цел да набави за себе си
имотна облага, придобил чужди движими вещи – парична сума в размер на 450лв., за които
знаел, че са придобити от Х. Й. А. чрез престъпление по чл.249 ал.1 НК – престъпление по
чл.215 ал.1 от НК
В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението като безспорно доказано, а
направеното от подсъдимите самопризнание се подкрепя от събраните доказателства.
Изтъква наличието на смекчаващи вината обстоятелства като основание за налагане на
наказание предлага след редукцията по чл.63 НК, да бъде приложен чл. 58а ал.4 НПК вр. с
чл.55 от НК, като предлага наказание обществено порицание по отношение на двете деяния
извършени от подс. Х. А.. За подс. Й. А. също счита, че са налице предпоставките на чл.55
НК и предлага да бъде наложено наказание лишаване от свобода в размер на четири месеца,
изпълнението на което да бъде отложено за изпитателен срок от три години на основание
чл. 66 НК.
Подсъдимата Х. А. в съдебно заседание се признава за виновна, признава фактите,
изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тях. Изразява съжаление за случилото се. В последната си дума отново
изказва съжаление и моли за последен компромис.
Подсъдимият Й. А. в съдебно заседание признава фактите, изложени в
обстоятелствената част на обвинителния акт, като се съгласява да не се събират
доказателства за тях. Изказва съжаление. В последната си дума отново изразява съжаление.
Защитникът на подсъдимата Х. А. - адв. Р. П. в съдебно заседание поддържа искането
за разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т.
2 НПК, като след проведената процедура предлага наказанието да бъде определено при
условията на чл.58а ал.4 НПК вр. с чл.55 ал.1 т.2 б“б“ НК предвид младата възраст на
непълнолетната, която е неосъждана, съдействала за разкриване на обективната истина и
възстановила щетите. Солидаризира се с държавното обвинение по отношение на
наказанието – обществено порицание.
Защитникът на подсъдимия Й. А. - адв. М. Д. в съдебно заседание поддържа искането
за разглеждане на делото по реда на съкратено съдебно следствие, в хипотезата на чл. 371, т.
2 НПК. По отношение на наказанието се присъединява към предложението на прокурора.
1
След като обсъди посочените в чл. 301 от НПК въпроси, и като установи, че
самопризнанията на подсъдимите се подкрепят от събраните на досъдебното производство
доказателства, прие за установени фактите, изложени в обвинителния акт, а именно:
Подс. Х. Й. А., родена на ***. в гр. Кубрат, живуща в с. Савин, общ. Кубрат, обл.
Разград, български гражданин, с основно образование, неомъжена, неучаща, неосъждана,
ЕГН **********.
Непълнолетната живеела и се отглеждала от родителите си св. В. Р. и подс. Й. А. в дом
находящ се в с. Савин, общ. Кубрат, обл. Разград. В семейството родителите полагали грижи
и за две по-малки деца, братя на непълнолетната. След завършване на основно образование
спряла да посещава училище. Физически и психически била нормално развита и здрава.
Криминално проявена. Водела се на отчет в ДПС от 07.05.2024г. за извършено от нея
престъпление против собствеността, в резултат на което има наложена възпитателна мярка
по ЗБППМН.
Подс. Й. Х. А., роден на ***. в гр. Кубрат, живущ в с. Савин, общ. Кубрат, обл. Разград,
български гражданин, с начално образование, женен, безработен, неосъждан, ЕГН
**********, същият бил баща на подс. Х. А..
На 08.09.2024г. в с. Савин, общ. Кубрат, обл. Разград късния следобед, подс. А. се
придвижвала по ул. Хан Кубрат. По същото време и място на пейка пред дом № 13 била
седнала св. Д. И.. Докато преминавала край нея, св. И. я помолила да и помогне да прибере
сварената през деня зимнина. Подс. А. се съгласила и заедно със св. И. внесли в
помещението което св. И. ползвала за спалня, зимнината. Подс. А. постояла известно време
при свидетелката, време през което видяла, къде свидетелката съхранявала портмонето си,
след което си тръгнала. Докато се придвижвала към дома си, подс. А. решила да се върне по-
късно, да проникне в имота на св. И. и открадне портмонето и. По-късно същи ден, св. И.
напуснала дома си, за да посети своя приятелка, където и пренощувала. За целта заключила
входната врата на къщата с катинар и я напуснала. Непосредствено след заминаването на св.
И., същата вечер, подс. А. се върнала в имота на св. И.. Прескочила оградата и с
неустановено в хода на разследването техническо средство успяла да извади едната от
халките на катинара, като по този начин успяла да отвори врата на къщата и проникнала във
вътрешността и. След като проникнала във вътрешността на къщата, подс. А. се насочила
към помещението на св. И. в което на закачалка била окачена дамската и чанта. От
вътрешността на същата извадила портмонето и в което открила личната карта на
свидетелката, дебитна карта издадена от Банка ДСК на името на св. И. заедно с изписан на
лист хартия пин кода за същата. Подс. А. взела портмонето с личната и дебитна картата
ведно с пин кода, напуснала дома на св. И. и се прибрала във своя. В дома си подс. А.
споделила със своите родители за извършеното от нея и предложила още същата вечер да
посетят гр. Кубрат, от където да изтегли парична сума като използва картата на св. И., без
нейното знание и съгласие. В изпълнение на решението на обвиняемата, тримата се
отправили пеша към гр. Кубрат. Пристигнали около 21.40 часа и се насочили към
централната част на града, където имало разположен банкомат обслужван от "Пощенска
Банка". Подс. А. и св. Р. седнали на близкото до банкомата заведение, а подс. А. им
обяснила, че отивала до банкомата за да изтегли парите. В изпълнение на намерението си,
подс. А. посетила близкия банкомат и посредством банковата карта на св. И. и изписания
пин код, изтеглила без знанието и съгласието на св. И., на два пъти, общо сума в размер на
450лв. След като изтеглила парите, подс. А. се върнала при родителите си и предала парите
на своя баща – подс. А.. Последния посетил игрална зала „Конти“ в града и проиграл парите,
след което подсъдимите и св. Р. се върнали пеша в дома си. На 09.09.2024г. сутринта в с.
Савин, обл. Разград, св. И. се прибрала в дома си и установила разбитата халка на катинара.
Усъмнила се, че била извършена кражба, което се потвърдило след като установила
липсващото от дамската си чанта портмоне. За установеното св. И. уведомила органите на
2
реда, като изказала съмнения, че извършител било возможно да е подс. А., което се и
потвърдило, в резултат на което било образувано и настоящото производство.
От заключението на назначената в хода на разследването КСППЕ, се установило, че
подс. А. не била с нарушени психични годности, разбирала свойството и значението на
извършеното и можела да ръководи постъпките си. Можела да участва н наказателното
производство и да носи наказателна отговорност.
От заключението на назначената в хода на разследването СЦИЕ, се установява, че
стойността на предмета на престъпление - 16р. дамско портмоне, възлизал на стойност 30лв.
От заключението на назначената в хода на разследването.
Видеотехническа експертиза на оптичен носител тип CD-R 700mb, ce установява, че
нямало следи от манипулация върху записаните файлове.
Анализ на доказатлествата:
За да постанови присъдата си съдът прие за безсъмнено установена именно така
описаната по - горе фактическа обстановка. Същата се установява от събраните гласни и
писмени доказателства, експертните заключения, които в пълна сила подкрепят направените
от подсъдимите самопризнания. Събраните по делото доказателства, прочетени на
основание чл. 283 от НПК и надлежно приобщени към доказателствения материал,
установяват една непротиворечива фактическа обстановка, изложена във внесения
обвинителен акт и поддържана от прокурора в съдебно заседание. Съдът възприема и
кредитира изцяло така представените заключения, като изготвени обективни, с
необходимите професионални знания и опит в съответната област и същите неоспорени от
страните. Според ТР № 1/06.04.2009 г. по т. д. № 1/2008 г. на ВКС изискуемата подкрепа на
направените самопризнания от приобщения доказателствен материал не следва да се
абсолютизира и отъждествява с необходимостта от изключителна еднопосочност на
доказателствените източници и пълно съответност на всички приобщени чрез тях
фактически данни. Безспорно е обаче, че в процесния случай подс. А. е осъществила
действия така, както са описани в обстоятелствената част на обвинителния акт и признати
декларативно от нея, съответстват на доказателствата от досъдебното производство –
обясненията на двамата подсъдими, свидетелските показания, съдебно оценъчна,
психологична психиатрична и техническа експертизи, както и останалите писмени
доказателства. Доказателствата са ясни, еднопосочни, взаимно се допълват и очертават една
безпротиворечива фактическа обстановка, кореспондираща изцяло със самопризнанията на
подсъдимите. Посочените доказателства подкрепят самопризнанието на подсъдимите. Въз
основа на тях по несъмнен начин се установява приетото от съда от фактическа страна.
Съдът, съгласно изискването на чл. 373, ал. 3 НПК, прие за установени обстоятелствата,
изложени в обвинителния акт, като се позова на направеното самопризнание и на
доказателствата, събрани в досъдебното производство, които го подкрепят. Подсъдимите и
защитниците не спорят по тези обстоятелства.
Правни изводи:
При така установените фактически обстоятелства съдът прие, че подсъдимата Х. Й. А.
на първо място е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъплението
по чл. 195 ал.1 т.3 пр.2 т.4 пр.2 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, като на
08.09.2024г.в с.Савин, обр.Разград като непълнолетна но разбирала свойството и значението
на извършеното и могла да ръководи постъпките си, чрез повреждане на прегради здраво
направени за защита на имот, чрез използване на техническо средство, отнела чужди
движими вещи дамско портмоне с намиращите се в него документ за самоличност-лична
карта и дебитна карта на банка „ДСК“ с титуляр Д. Г. И. всичко на обща стойност 30 лв., от
владението на същата, без нейно съгласие с намерение противозаконно да ги присвои.
Престъпното посегателство извършено от подс. А. осъществено чрез отнемане на
3
вещите чрез прекъсването на фактическа власт съответно владението на досегашния
собственик - св.Г. осъществено без нейно съгласие, което е осъществено при наличието на
квалификацията на т.4 пр.2 на чл. 195 ал.1 от НК, извършено посредством ползването на
техническо средство, тъй като за да осъществи достъп и отнеме вещите, подсъдимата е
използвала неустановено в хода на разследването техническо средство, посредством което
премахнала халката на катинара, което води и до квалифициращото обстоятелство, че за да
преодолее преградите охраняващи ги, подсъдимата повредила заключващия механизъм,
което обуславя и деянието да е извършено и при наличието на квалификацията на т.3 пр.2 от
чл. 195 от НК - чрез повреждане на прегради здраво направени за защита на имот. Налице е
и субективната страна на деянието извършено с пряк умисъл-подсъдимата е съзнавала, че
с противоправните си действия прекъсва владението върху чуждата движима вещ и
установява своя фактическа власт, предвиждала е настъпването
на общественоопасните последици и е искала тяхното настъпване, като е действала с
намерение да свои веща – да се разпорежда с нея в свой интерес т. е. извършила е
инкриминираното деяние виновно. Към момента на извършване на престъплението подс. А.
е била непълнолетна, видно от заключението на комплексната експертиза, но е разбирала
свойството и значението на извършеното и е могла да ръководи постъпките си.
Подс. А. е осъществила и състава на престъплението по чл.249 ал.1 във вр. с чл.26 ал.1
вр. с чл.63 ал.1 т.3 НК - 08.09.2024г. в гр.Кубрат, обл.Разград, като непълнолетна, но
разбирала свойството и значението на извършеното и могла да ръководи постъпките си, в
условията на продължавано престъпление на два пъти от АТМ на Пощенска банка находящ
се в гр.Кубрат, използвала данни от платежен инструмент-дебитна карта №516849ххххх3159
с титуляр Д. Г. И. от с.Савин, обл.Разград издадена и от банка „ДСК“ АД без съгласието на
титуляра Д. Г. И., като деянието не съставлява тежко престъпление.
От събраните по делото доказателства безспорно се установява от обективна страна, че
подсъдимата в посоченото от прокуратурата време, лично е извършила две транзакции на
парични суми от АТМ, използвайки процесната дебитна карта. Приложените по делото
писмени доказателства категорично установяват както размера на изтеглените суми, така и
от чия сметка са били изтеглени. Видно от приложените по делото писмени доказателства,
използваната от подсъдимата дебитна карта принадлежи на св.Д. И. Г.. Тази карта се явява
платежен инструмент по смисъла на чл. 93, т. 24 от НК, защото съгласно §1, т. 30 от ДР на
Закона за платежните услуги и платежните системи, тя следва да се третира като платежен
инструмент, доколкото е персонализирано устройство и набор от процедури, договорени
между ползвателя на платежната услуга в конкретния случай – св.Д. Г. и доставчика на
платежни услуги (в конкретния случай – Банка ДСК) и използвани от ползвателя на
платежни услуги с цел подаване на платежно нареждане. Подсъдимата е използвала тази
карта, доколкото посредством АТМ е подала до обслужващата картата банка т.е. до
доставчика на платежна услуга, две платежни нареждания от името на титуляра на картата.
Използването на платежния инструмент от страна на подсъдимата е станало чрез използване
на данни за този инструмент, а именно ПИН-код, благодарение на който платежния
инструмент може да бъде активиран. Доколкото обаче всяко едно от тези престъпни деяния
е извършено при еднородност на вината и при една и съща фактическа обстановка, а всички
те заедно са извършени през непродължителен период от време, се налага извода, че
последващите деяния, се явяват от обективна и субективна страна продължение на
предшестващите, за това наказателната отговорност на подсъдимата следва да бъде
ангажирана за извършено продължавано по смисъла на чл.26 НК престъпление по чл. 249,
ал.1 от НК. Деянието е извършено от подсъдимата А. при форма на вината - пряк умисъл.
Същата е знаела, че използваната от нея дебитна карта е собственост на пострадалата, както
и че не й е разрешавано да я използва, респективно да тегли парични суми, въпреки това,
подсъдимата е осъществила изпълнителното деяние. Ето защо следва да се приеме, че
подсъдимата е съзнавала обществено опасният характер на деянието си, предвиждала е и е
4
искала настъпването на обществено опасните му последици и е направила всичко зависещо
от нея за това. Престъпното ползване на платежния инструмент било извършено в условията
на продължавано престъпление по смисъла на чл. 26 ал.1 от НК, тъй като подсъдимата А.
изпълнила две деяния, осъществяващи състава на едно и също престъпление, през
непродължителен период от време, при една и съща обстановка и при еднородност на
вината, при което последващото се явява от обективна и субективна страна продължение на
предхождащ. Към момента на извършване на престъплението подс. А. е била непълнолетна,
видно от заключението на комплексната експертиза но е разбирала свойството и значението
на извършеното и е могла да ръководи постъпките си.
Подс. Й. Х. А. е осъществил състава на престъплението по чл.215 ал.1 от НК, тъй като
на посочената от обвинението дата, с цел да набави за себе си имотна облага, придобил
чужди движими вещи – парична сума в размер на 450лв., за които знаел, че са придобити от
Х. Й. А. чрез престъпление.
От събраните гласни и писмени доказателства, признанието на подсъдимите е
безспорно установено, че подсъдимият А. е придобил инкриминираната сума, като знаел, че
средствата са били придобити от подс. А. в резултат на престъпление - по чл.249 ал.1 НК,
като е осъзнавал техния произход. В конкретния случая дори се е разпоредил с тези
средства. Налице е и субективния елемент - пряк умисъл, тъй като е съзнавал, че придобива
вещи, които са придобити от другиго - подс. А. чрез престъпление.
По наказателната отговорност:
След като призна подсъдимата Х. Й. А. за виновна в извършване на престъпление по
чл. 195 ал.1 т.3 пр.2 т.4 пр.2 вр. с чл.194 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК от НК, съдът определи
наказание обществено порицание. При определяне на наказанието съдът прецени като
смекчаващите вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимата, направените
самопризнания и оказаното съдействие на досъдебното производство, изказаното искрено
съжаление, изключително ниската стойност на отнетите вещи. Като отегчаващо вината
обстоятелство съдът прецени единствено наложената мярка по ЗБППМН. Независимо от
това съдът прие, че в случая са налице многобройни смекчаващи отговорността
обстоятелства и определи на подсъдимата наказание съобразявайки реда на провеждане на
съдебното следствие и на основание чл. 58а, ал. 4 от НК вр. с чл.55 ал.1 т.2 б.“б“, в случая
предвид липсата на посочен най-нисък предел от алтернативно посочените наказания за
непълнолетните пробация и обществено порицание намира, че наказанието обществено
порицание е съответно в случая на обществената опасност на деянието и дееца.
След като призна подс. А. за виновна в извършване на престъпление по чл.249 ал.1 вр.
с чл.26 ал.1 вр. с чл.63 ал.1 т.3 от НК, съдът и определи наказание обществено порицание.
По изложените вече съображения относно многобройността на смекчващите отговорността
обстоятелства, взе предвид и това, че изтеглената сума посредством платежния размер е
възстановена, независимо, че не е елемент от обективния състав на престъплението, но
следва да се отчете като допълнително смекчаващо обстоятелство. Поради което
съобразявайки реда на провеждане на съдебното следствие и на основание чл. 58а, ал. 4 от
НК вр. с чл.55 ал.2 б.“б“ определи наказание обществено порицание. На основание чл.23
ал.1 НК на подс. Х. А. е определено общо наказание – обществено порицание, което да се
разпространи чрез местните масмедии по местоживеенето и.
След като призна подс. Й. А. за виновен в извършване на престъпление по чл.215 ал.1
НК съдът му определи наказание лишаване от свобода за срок от три месеца. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства отчете чистото съдебно минало и добрите
характеристични данни на подсъдимия, семейното положение, съдействието на органите на
досъдебното производство, възстановяване на укритата сума в размер на 450лв. В случая
констатира, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които
и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Поради което
5
съобразявайки реда на провеждане на съдебното следствие и на основание чл. 58а, ал. 4 от
НК вр. с чл.55 ал.1 т.1 НК определи наказание лишаване от свобода в минималния
предвиден в закона размер от три месеца.
Съдът прие, че за поправянето на конкретния подсъдим не е наложително изолирането
му от обществото и предвид наличието на останалите условия по чл. 66 НК отложи
изпълнението на наложеното наказание, като определи минималния изпитателен срок от 3
години. Протеклият процес и възможността да приведе в изпълнение наложеното наказание,
са в състояние да окажат нужното въздействие върху подсъдимия за постигане на целите по
чл. 36 НК. Наказанието в този размер е съответно на тежестта на извършеното и необходимо
за поправянето на подсъдимия, като според настоящия съдебен състав е достатъчно и да
окаже предупредително въздействие върху останалите членове на обществото.
Вещественото доказателство – 1 бр. оптичен диск, следва да остане по делото.
Съдът, на основание чл. 189, ал. 3 от НПК, осъди всеки един от подсъдимите Х. Й. А. и
Й. Х. А. да заплати по сметка на ОДМВР – Разград сумата от 453,11 лева, представляваща
направени разноски за извършени експертизи на досъдебното производство.
По изложените фактически и правни съображения съдът постанови присъдата си.


ПРЕДСЕДАТЕЛ
6
Съобщи за изтекли лични данни