№ 864
гр. Варна, 02.03.2022 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ, в закрито заседание на първи
март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Константин Д. Иванов
Членове:Мая Недкова
мл.с. Ивалена Орл. Димитрова
като разгледа докладваното от мл.с. Ивалена Орл. Димитрова Въззивно
гражданско дело № 20223100500406 по описа за 2022 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
Образувано е по подадена въззивна жалба вх. № 4428/24.01.2022 г. от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с адрес: гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171 А, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез ст.
юрисконсулт С. П., срещу Решение № 30/06.01.2022 г., постановено по гр. д. № 9675/2021 г.
по описа на РС - Варна, ХХVI състав, с което е ОСЪДЕНА Главна дирекция „Пожарна
безопасност и защита на населението“ – МВР, ДА ЗАПЛАТИ на В. Т. В., ЕГН **********, с
адрес: гр. Варна, .., сумата от 1276,71 лева, представляваща допълнително възнаграждение
за положен (извънреден) нощен труд за периода 01.04.2018 г. до 10.07.2020 г., ведно със
законната лихва от датата на депозиране на исковата молба – 30.06.2021 г., до окончателното
изплащане на задължението, на основание чл. 178, ал.1, т. 3, вр. чл. 187, ал. 5, т. 2 от ЗМВР,
както и сумата от 236,58 лева, представляваща сбор от мораторните лихви за забава върху
главниците за неизплатено трудово обезщетение в общ размер от 1276,71 лева за периода от
01.04.2018 г. до 10.07.2020 г., изчислена за периода от първо число на месеца, следващ
месеца на дължимото плащане до датата на предявяване на иска – 30.06.2021 г., на
основание чл. 86 от ЗЗД.
Жалбоподателят Главна дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ –
МВР, счита първоинстанционното решение за неправилно и необосновано. Счита, че
първоинстанционния съд неправилно е приложил института на погасителната давност, като
застъпва, че към момента на депозиране на исковата молба – 30.06.2021 г., давностния срок
е изтекъл. Твърди още, че съдът неправилно е тълкувал и приложил нормативната уредба,
която урежда полагането, отчитането и заплащането на нощния труд за държавни
служители, чиито служебни отношения са уредени от ЗМВР. Излага, че Наредбата за
структурата и организацията на работната заплата е неприложима спрямо служители на
МВР. Сочи, че ищецът не е работил над установената със ЗМВР норма часове. Твърди, че
първоинстанционният съд не е изследвал спецификата на служебните правоотношения с
държавни служители в МВР, за които са предвидени редица компенсаторни механизми.
Излага, че положеният от ищеца нощен труд не се явява извънреден. Подробно сочи още
множество съображения за неправилност на правните изводи на първоинстанционния съд по
приложението на правната уредба във връзка с положения от ищеца нощен труд. Моли за
отмяна на решението и присъждане на разноски.
1
С жалбата е посочено, че с определение по гр.д.№ 606/2019г. по описа на Районен съд -
гр.Луковит, е отправено преюдициално запитване пред Съда на Европейския съюз в
Люксембург относно тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно:
на чл. 12, б. „а“ от Директива 2003/88/ЕО; на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права
на ЕС и § 8 от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО, по което запитване е образувано
преюдициално дело С-262/2020 на съда на ЕО. Твърди, че въпросите включени в
преюдициалното запитване са от съществено значение за изхода на настоящия спор и във
връзка с това отправя искане за спиране на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, респ. на
основание чл. 633, вр. чл. 631 ГПК, на настоящото производство до приключване на
производството по преюдициално дело № C262/20 на съда на ЕО.
В срока по чл. 263 ГПК въззиваемият В.В., чрез адв. Ц.Б., е депозирал писмен отговор,
в който изразява становище за неоснователност на жалбата и настоява за потвърждаване на
атакуваното решение. Противопоставя се на направеното искане за спиране, като счита, че
не са налице основания за същото. Претендира разноски.
Постъпилата въззивна жалба е редовна и отговоря на изискванията на чл. 260 ГПК –
подадена е от надлежна страна, срещу акт подлежащ на обжалване и съдържа останалите
необходими приложения. Представени са доказателства за заплатена държавна такса.
По искането за спиране на настоящото производство до приключване на
производството по преюдициално дело № C 262/20 на съда на ЕО, направено с въззивната
жалба, съдът намира следното:
Въпросите в отправеното от РС-Луковит преюдициално запитване до съда на ЕО
относно тълкуването на разпоредби от правото на Европейския съюз, а именно: на чл. 12, б.
„а“ от Директива 2003/88/ЕО; на чл. 20 и чл. 31 от Хартата за основните права на ЕС и на § 8
от Преамбюла на Директива 2003/88/ЕО, нямат отношение към настоящия правен спор и не
са обуславящи, доколкото спорът по настоящото дело е относно начина на отчитане и
заплащане на нощния труд, положен от държавните служители в МВР.
Поради изложеното искането за спиране е неоснователно и следва да се отхвърли.
Няма искания за събиране на нови доказателства пред въззивната инстанция.
Делото следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПРИЕМА ЗА РАЗГЛЕЖДАНЕ въззивна жалба вх. № 4428/24.01.2022 г. от Главна
дирекция „Пожарна безопасност и защита на населението“ – МВР, с адрес: гр. София, ул.
„Пиротска“ № 171 А, представлявана от директора гл. комисар Николай Николов, чрез ст.
юрисконсулт С. П., срещу Решение № 30/06.01.2022 г., постановено по гр. д. № 9675/2021 г.
по описа на РС - Варна, ХХVI състав.
ОТХВЪРЛЯ направеното с въззивна жалба вх. № 4428/24.01.2022 г. искане за спиране
на производството по делото до приключване на преюдициално дело С – 262/20 на Съда на
Европейския съюз, Люксембург, образувано по искане на Районен съд – Луковит.
2
НАСРОЧВА производството по в. гр. д № 406/2022 г. на ОС – Варна, за 21.03.2022
г. от 13:30 ч., за която дата и час да се призоват страните, ведно с връчване на препис от
настоящото определение.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3