РЕШЕНИЕ
№ 1468
гр. Бургас, 08.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XVI СЪСТАВ, в публично заседание на
деветнадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА
при участието на секретаря НЕДЯЛКА Й. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от СИЛВИЯ ВЛ. ПЕТРОВА Гражданско дело №
20212120108157 по описа за 2021 година
Производството е образувано по искова молба от С. Н. Т. с ЕГН **********, от гр.
Б., ***, с която е предявен иск срещу „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.“Панчо Владигеров“ № 21,
бизнес сграда „Люлин-6“, ет.2, представлявано от З.Д., за приемане за установено, че ищцата
не дължи сумите по изпълнителен лист от 21.12.2010г., издаден по ч. гр. д. № 9283/2010г. на
Районен съд-Бургас, а именно: 433.23 лева - главница по договор за потребителски заем с
номер ***/26.01.2008г., 32.73 лева - лихви, 869.09 лева - неолихвяеми вземания, за които е
образувано изпълнително дело № 20218030401366 на ЧСИ Т.М., рег. № ***, район на
действие - БОС, тъй като вземанията са погасени по давност след издаване на заповедта и
изпълнителния лист. Претендира разноски.
Твърди се, че ищцата е била осъдена да заплати на „БНП Париба Пърсънъл
файненс“ ЕАД с ЕИК ********* следните суми: 433,23 лева - главница по договор за
потребителски заем с номер ***/26.01.2008г., 95,38 лева - договорна лихва, представляваща
печалба на дружеството за периода от 05.06.2008г. до 28.08.2008г., 122,24 лева - мораторна
лихва за периода от 26.06.2008г. до 25.10.2010г., законната лихва от 11.11.2010г. до
окончателното изплащане на задължението и 125 лева разноски, за което е издаден
изпълнителен лист от 21.12.2010г. по ч.гр.д. 9283/2010г. на БРС. Въз основа на издадения
изпълнителен лист било образувано изп.д. 519/2011г. на ЧСИ Т.М.. Последното
изпълнително действие било извършено на 08.09.2011г. Впоследствие изпълнителното дело
е било прекратено на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК - поради перемпция.
Междувременно, вземането вероятно е било цедирано на "КРЕДИТ ИНКАСО
1
ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД. Ищцата получила съобщение, че е образувано ново
изпълнително дело с № 20218030401366 на ЧСИ Т.М., рег. № ***. Видно от приложеното
съобщение, задълженията по делото са 433,23 лв. - главница, 32,73 лв. лихви, 869,09 лв.
неолихвяеми вземания. Счита, че не дължи сумите, тъй като вземанията са погасени по
давност. Тя е била прекъсната за последно с изпълнителното действие от 08.09.2011г.
Правното основание на иска е чл. 439 от ГПК във връзка с чл. 124, ал. 1 от ГПК.
Материалноправното основание, на което ищцовата страна се позовава е изтекла в нейна
полза погасителна давност, поради което съдът приема, че е налице предвиден от закона
факт за допустимостта на производството, настъпил след приключването производството,
по което е издадено изпълнителното основание.
По делото е постъпил отговор на исковата молба от ответника, с който оспорва иска.
Твърди, че по време на образуваното на 30.03.2011г., изпълнително дело № 519/2011г. са
били предприети изпълнителни действия, всяко от които прекъсващо погасителната
давност. Поддържа, че от образуване на изпълнително дело № 519/2011 г. по описа на ЧСИ
Т.М. на 30.03.2011 г. до 26.06.2015г. намира приложение ППВС № 3/18.11.1980г. и
погасителна давност не тече, независимо дали има или няма извършени изпълнителни
действия. Началния момент, от който започва да тече погасителна давност е датата
26.06.2015г. - постановяване на ТР № 2/26.06.2015г. Следователно, датата, на която
вземането се погасява по давност би била 26.06.2020г. В настоящия случай, обаче, и в
периода след 26.06.2015г. има извършени множество изпълнителни действия по
изпълнително дело № 519/2011 г. и изп. дело № 1366/2021 г., които прекъсват погасителния
давностен срок. С тези мотиви, счита че по процесното вземане срещу С. Н. Т., не е изтекла
погасителната давност. Моли за отхвърляне на иска и присъждане на разноски. Прави
възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение.
При преценка на събраните по делото доказателства и като съобрази релевантните
за случая законови разпоредби съдът достигна до следните фактически и правни изводи:
Установява се, че въз основа на влязла в сила Заповед за изпълнение № 6024 от
15.11.2010г., издадена по ч. гр. д. № 9283/2010 г. по описа на Районен съд - Бургас, срещу
ищцата, е издаден изпълнителен лист от 21.12.2010г. за заплащане на "БНП Париба
Пърсънъл Файненс" ЕАД на следните суми: сумата в размер от 433,23 лева - главница по
договор за потребителски заем ***/26.01.2008г.; сумата от 95,38 лева - договорна лихва за
периода от 05.06.2008г. до 28.08.2008г.; сумата от 122,24 лева - мораторна лихва за забава
върху главницата от 26.06.2008г. до 25.10.2010г.г., законна лихва от 11.11.2010 г. до
изплащане на вземането, както и сумата от 125 лева разноски по делото. За събирането на
сумите е било образувано изпълнително дело № 519 от 2011г. по описа на ЧСИ Т.М.,
прекратено с постановление от 06.03.2020г. и впоследствие образувано ново изпълнително
дело при същия частен съдебен изпълнител под № 20218030401366.
В хода на изпълнителното дело по силата на договор за цесия от 15.05.2015г.
вземанията на "БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД срещу длъжника С. са прехвърлени
на ответника "КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ" ЕАД. По делото няма данни
2
уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД да е достигнало до длъжника, но същото му е съобщено с
връчването на препис от отговора на исковата молба и приложенията към нея, сред които и
надлежно упълномощаване от предишния кредитор и потвърждение за цесията. С молба от
16.11.2015г. на основания чл. 429 от ГПК като взискател по изпълнителното дело е
конституирано ответното дружество.
Спорен по делото е въпросът дали след прекъсването на давността на 08.09.2011г.
са извършвани други изпълнителни действия, в резултат на което вземанията по
изпълнителния лист да са погасени по давност.
Съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД давността се прекъсва с предприемането на действия за
принудително изпълнение на вземането. В мотивите по т. 10 от Тълкувателно решение № 2
от 26.06.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че давността
се прекъсва с предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен
изпълнителен способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя
или е предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ). Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
Първото изпълнително дело е образувано на 30.03.2011г. по молба на взискателя
"БНП Париба Пърсънъл Файненс" ЕАД, с която са възложени правомощията по чл. 18, ал. 1
от ЗЧСИ и с това давността е била прекъсната. В Постановление № 3 от 18.11.1980 г.,
Пленум на ВС, което е било в сила към този момент, е прието, че след образуването на
изпълнителното дело при висящност на изпълнителния процес прекъснатата вече давност се
спира. Следователно, с образуването на изпълнителното дело на 30.03.2011г. давността за
погасяването на вземането е прекъсната и след това веднага е спряна. В Решение № 170 от
17.09.2018г. на ВКС по гр.д. 2382/2017г., IV г.о., ГК е прието, че извършената с т. 10 от
Тълкувателно решение № 2/26.06.2015г. по тълк. дело № 2/2013г. на ОСГТК на ВКС, отмяна
на ППВС № 3/18.11.1980г. поражда действие от датата на обявяването на тълкувателното
решение, като даденото в т.10 ново разрешение се прилага от тази дата и то само по
отношение на висящите към този момент изпълнителни производства, но не и към тези,
които са приключили преди това. Следователно, постановлението на Пленума на ВС е
действало до 26.06.2015 г. и до тази дата давността е била спряна и не е текла, в случай че е
било налице образувано изпълнително дело за събиране на дълга. След 26.06.2015 г.
давността е възобновила течението си.
Не се спори между страните, а и се установява от доказателствата по делото, че
давността е била прекъсната на 08.09.2011г. В случая, с образуването на първото
изпълнително дело на 30.03.2011г. давността е прекъсната и спряна, доколкото
изпълнителното дело е висящо. След образуването на делото са извършени следните
действия: запор на трудовото възнаграждение на длъжника при работодателя *** със
запорно съобщение от 12.04.2011г., получено на 18.05.2011г.; запор на банковите сметки на
3
длъжника в Райфайзенбанк България ЕАД със запорно съобщение от 23.08.2011г., получено
на 29.08.2011г.; постъпило плащане по запора от Райфайзенбанк България ЕАД на
08.09.2011г. През 2013 година за извършвани справки за трудови договори на длъжника и в
имотния регистър. Следващото изпълнително действие е молба от 16.11.2015г. за
конституиране на новия взискател „КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД на
основание чл. 429 от ГПК, с която са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.
Следователно, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК изпълнителното дело е било
прекратено по силата на закона на 08.09.2013г., т.е. с изтичане на две години, през които
взискателят не е поискал извършването на изпълнителни действия, нито такива са били
предприети по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане на взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ. Постановлението на ЧСИ за прекратяване на изпълнителното
дело е без значение, тъй като то има само декларативен характер, съгласно т.10 от
цитираното тълкувателно решение. С прекратяване на изпълнителното дело на 08.09.2013г.
погасителната давност е започнала отново да тече, тъй като вече не е съществувала причина
тя да бъде прекъсната и спряна.
Давността е била отново прекъсната на 16.11.2015г. с молбата за конституиране на
взискателя „Кредит Инкасо Инвестмънт БГ“ ЕАД на основание сключения договор за цесия
със стария кредитор. Необразуването на искането в отделно дело няма значение за
прекъсването на давността. До този момент са изтекли по-малко от 3 години. След тази дата
давността е била многократно прекъсвана в периоди по-кратки от две години: молба за
насрочване на опис, оценка и продан на движими вещи от 31.03.2016г., насрочен за
15.08.2016г.; молба за извършване на справка за трудови договори на длъжника и
предприемане на съответните изпълнителни действия, при наличието на такива от
03.07.2017г.; запор на трудово възнаграждение при работодателя ***, със запорно
съобщение от 28.09.2017г., връчено на 04.10.2017г.; молба за справка за наличие на банкови
сметки и налагане на запор при установяване на такива от 29.03.2019г.; запор на банковите
сметки на длъжника в Райфайзенбанк България ЕАД със запорно съобщение от 02.04.2019г.,
получено на 04.04.2019г. Всяко от тези действия е прекъснало давността, като между
отделните действия не са изтекли дори две години, а от извършването на всяко от тях е
започвала да тече нова давност. Изпълнителното дело е било прекратено на основание чл.
433, ал. 1, т. 8 ГПК с постановление от 06.03.2020г., което като необжалвано е влязло в сила.
Наложените запори са били вдигнати. С молба от 01.04.2021г. е било образувано ново
изпълнително дело при същия съдебен изпълнител под № 202180304001366. С нея давността
отново е била прекъсната предвид възложените правомощия по чл. 18 от ЗЧСИ и
посочването на конкретни изпълнителни способи, като от 04.04.2019г. до 01.04.2021г. е
изтекъл период по-кратък от две години. Давността е прекъсната и със завеждането на
исковата молба по настоящото дело на 23.11.2021г., а с определение от 17.11.2021г. по
ч.гр.д. 8013/2021г. по описа на Районен съд – Бургас е допуснато спиране на изпълнението
по изп.дело № 202180304001366.
Следователно през целия период от образуване на първото изпълнително дело, до
4
завеждане на настоящия иск, между всяко от гореизброените действия са изминавали
периоди по-кратки от три години, като не е изтекла дори кратката тригодишна давност за
законната лихва за забава. Налага се извод, че вземанията по изпълнителен лист от
21.12.2010г., издаден по ч. гр. д. № 9283/2010г. на Районен съд-Бургас не са погасени по
давност и са дължими. Искът като неоснователен следва да се отхвърли.
На основание чл. 78, ал. 3 ГПК ищцата следва да се осъди да заплати на ответника
разноски в размер на 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, определено от съда на
основание чл. 78, ал. 8 от ГПК, във вр. с чл. 37 от Закона за правната помощ.
Мотивиран от горното и на основание чл.235 от ГПК, Бургаският районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ иска, предявен от С. Н. Т. с ЕГН **********, от гр. Б., ***, срещу
„КРЕДИТ ИНКАСО ИНВЕСТМЪНТС БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр.София, бул. “Панчо Владигеров“ № 21, бизнес сграда „Люлин-6“, ет.2, за
приемане за установено по отношение на ответника, че не дължи като погасени по давност
сумите по изпълнителен лист от 21.12.2010г., издаден по ч. гр. д. № 9283/2010г. на Районен
съд-Бургас, а именно: 433.23 лева - главница по договор за потребителски заем с номер
***/26.01.2008г., 32.73 лева - лихви, 869.09 лева - неолихвяеми вземания, за които е
образувано изпълнително дело № 20218030401366 на ЧСИ Т.М., рег. № ***, район на
действие - БОС.
ОСЪЖДА С. Н. Т. с ЕГН **********, от гр. Б., *** да заплати на „Кредит Инкасо
Инвестмънт БГ“ ЕАД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.
“Панчо Владигеров“ № 21, бизнес сграда „Люлин-6“, ет.2, сумата от 100 лева /сто лева/
разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред Бургаски окръжен съд в двуседмичен срок от
получаване на съобщение за изготвянето му.
Съдия при Районен съд – Бургас: _______________________
5