Р
Е Ш Е Н И Е
260128/19.3.2021г.
№...................... 19.03.2021 г. гр. Шумен
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Шуменският районен съд, седемнадесети
състав
На седемнадесети март през две хиляди и двадесет
и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:
Надежда Кирилова
Секретар: Т.Д.
Като разгледа докладваното от районния
съдия
АНД
№ 394/2021 г. по
описа на ШРС,
За да се произнесе взе предвид следното:
Настоящото
производство е образувано на основание чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Обжалвано е наказателно постановление №
27-0001260/12.02.2021 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен,
с което на основание чл. 416, ал. 5
от КТ, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “Б.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. “А.С.” № 28, представлявано от
Б.Р.Б., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в размер на 1 800
/хиляда и осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ.
Дружеството - жалбоподател моли съда да постанови решение, с което да отмени
наказателното постановление, като неоснователно и незаконосъобразно или като
алтернатива – да измени наказателното постановление в санкционната му част,
чрез редуциране размера на наложената имуществена санкция, като излага подробно
доводите си за това в жалбата.
В съдебно заседание представляващия
дружеството – жалбоподател, редовно призован, се явява лично, като поддържа
жалбата на изложените в нея съображения, а в пледоарията си излага и
допълнителни мотиви в тази насока
Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр. Шумен - административно-наказващ орган, издал наказателното
постановление, призован съгласно императивната разпоредба на чл. 61, ал. 1 от ЗАНН оспорва жалбата, като в съдебно заседание излага подробни съображения в
тази насока.
Жалбата е подадена в срока по чл. 59,
ал. 2 от ЗАНН от надлежна страна, отговаря на изискванията на чл. 84 от ЗАНН,
във вр. чл. 320 от НПК, поради което се явява процесуално допустима.
Разгледана по същество жалбата е частично основателна, поради следните
правни съображения:
ШРС,
след като взе в предвид събраните по делото доказателства и становища на
страните, преценени поотделно и в тяхната съвкупност и като съобрази разпоредбите
на закона, намира за установено от фактическа страна следното:
“Б.Б.” ЕООД, с ЕИК ********* е със
седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. “А.С.” № 28 и се представлява от
управителя Б.Р.Б., ЕГН **********. Предмета на дейността на дружеството бил „дърводобив“,
като стопанисва офис в гр. Шумен, находящо се на бул. „Славянски“ № 60 и склад
за дърва База 1, намиращ се в Индустриалната зона на гр. Шумен.
На 30.12.2020 г. била извършена проверка
по спазване на трудовото законодателство от компетентни длъжностни лица към
Дирекция “Инспекция по труда” - гр. Шумен във връзка с Програма 1, мярка № 9 „Инспектиране
на предприятия от всички икономически дейности за гарантиране спазването на
кодекса на труда, Закона за здравословните и безопасни условия на труд, закона
за насърчаване заетостта и Закона за държавния служител“ от Годишния план за
дейността на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ в склад за дърва
база База 1, стопанисван от дружеството – жалбоподател, находящ се в Индустриалната
зона на гр. Шумен.
При проверката, било установено, че от
страна на дружеството – жалбоподател “Б.Б.” ЕООД на лицето П.Т.П., ЕГН **********
на длъжност „служител човешки ресурси” не е било изплатено уговореното трудово
възнаграждение за месец октомври 2020 г. Впоследствие била извършена и проверка
на документи, като резултатите от проверката са обективирани в Протокол за
извършена проверка на 30.12.2020 г. – в обекта и 07.01.2021 г. – в Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен, а констатираните нарушения били описани в четири
точки в съставения протокол, с който на дружеството били дадени конкретни
предписания. В т. 2 от същите било указано в срок до 22.01.2021 г.
работодателят да заплати уговореното трудово възнаграждение за извършената
работа за месец октомври 2020 г. на П.Т.П. съгласно разпоредбата на чл. 128, т.
2 от КТ. Цитирания протокол за извършената на 30.12.2020 г. и на 07.01.2021 г.
проверка бил връчен на 14.01.2021 г. на управителя на дружеството. Въз основа
на установените факти, на същата дата - 14.01.2021 г. на дружеството -
жалбоподател бил съставен акт за установяване на административно нарушение №
27-0001260, като актосъставителят е посочил, че с горното деяние е нарушена
разпоредбата на чл. 128, т. 2 от Кодекса на труда. Актът е бил съставен в
присъствие на представляващият дружеството – нарушител, като последният
подписал акта без възражения. Впоследствие, дружеството - жалбоподател не се е
възползвало и от законното си право и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН не е
депозирало допълнителни писмени възражения. Въз основа на така съставения акт и
съобразявайки материалите в административно-наказателната преписка е издадено
наказателно постановление № 27-0001260/12.02.2021 г. на Директора на Дирекция
“Инспекция по труда” - гр. Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ,
във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ на “Б.Б.” ЕООД, с ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр. Разград, ул. “А.С.” № 28,
представлявано от Б.Р.Б., ЕГН ********** е наложена „имуществена санкция“ в
размер на 1 800 /хиляда и
осемстотин/ лева за извършено нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ.
Така установената фактическа обстановка
се потвърждава от всички събрани по делото писмени доказателства и от разпита в
съдебно заседание на актосъставителя Г.П.П., както и от присъединените на
основание разпоредбата на чл. 283 от НПК писмени
доказателства. При преценка на събраните в хода на съдебното производство
гласни доказателства чрез разпита на свидетелят Г.П. съдът намира, че същите
следва да бъдат кредитирани изцяло, доколкото е присъствал по време на
извършване на проверката на дружеството - жалбоподател и пресъздава пряко
възприетите от него факти и обстоятелства касателно неизплатеното трудовото
възнаграждение за посочения месец. Освен това показанията му са последователни,
безпротиворечиви и логични, а и се потвърждават от останалите събрани
доказателства. Още повече, доколкото посоченият свидетел не се е намирал в
никакви особени отношения с представляващия дружеството - нарушител, от които
да извличат ползи от твърденията си, същият не може да се счита за
заинтересувани или предубедени, при което за съда не съществуват основания да
не кредитира дадените показания и приема същите за достоверни и правдиви.
Със съпроводителното писмо на
административно-наказващия орган е
направено искане за разпит като свидетел на – П.С. - свидетел на установяването на нарушението и
на съставянето на акта. Искането обаче
не е поддържано в открито съдебно заседание от представляващия
административно-наказаващия орган, поради което съдът като съобрази
разпоредбата на чл. 22, ал. 1 от НПК, приложима съобразно разпоредбата на чл.
84 от ЗАНН, съобразно която съдът разглежда и решава делата в разумни срокове,
счете, че са налице предпоставките за заличаване като свидетел на П.С.. От
друга страна, съдът намира, че по делото са събрани достатъчно гласни и писмени
доказателства, поради което разпитът на свидетеля П.С. не е необходим за
изясняване на фактическата обстановка, тъй като събраните доказателства са в
достатъчен обем и разпитът на последния с нищо не би допринесъл с нещо повече за
правилното решаване на делото.
При
така установената фактическа обстановка, съдът приема от правна страна
следното:
Наказателното постановление № 27-0001260/12.02.2021
г. е издадено от компетентен орган - от Директора на Дирекция “Инспекция по
труда” - гр. Шумен, на основание разпоредбата на чл. 16, ал. 4, т. 2 от
Устройствен правилник на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда“ /обн.
ДВ бр. 6/2014 г./, съобразно която директорите на дирекции „Инспекция по труда“
осъществяват правомощия на административнонаказващ орган по смисъла на чл. 47,
ал. 2 от ЗАНН. При извършената проверка настоящият съдебен състав не намери в
административнонаказателното производство да са били ограничени процесуалните
права на дружеството - жалбоподател и същото е имало възможността да упражни
правото си на защита в пълен обем. Актът за установяване на административно
нарушение и наказателното постановление са издадени от оправомощени за това
длъжностни лица, в рамките на определената им компетентност и са били надлежно предявени
на нарушителя. Притежават необходимото съдържание по чл. 42 от ЗАНН и чл. 57 от ЗАНН.
Производството е от административно -
наказателен характер, при което е необходимо да се установи налице ли е деяние,
което представлява административно нарушение по смисъла на чл. 6 от ЗАНН,
същото извършено ли е от посоченото в акта лице и извършено ли е виновно -
предпоставките са абсолютни, като тежестта на доказване лежи върху
административнонаказващия орган. Според разпоредбата на чл. 6 от ЗАНН административно
нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава
установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за
наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.
По отношение
на субективната страна, доколкото е ангажирана отговорността на юридическо
лице, в
тази връзка съдът съобрази обстоятелството, че предвидената в чл. 83 от ЗАНН имуществена
отговорност на юридическо лице за неизпълнение на задължение към
държавата или общините е обективна, безвиновна.
Наказващият орган, при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема
предвид наличието или липсата на вина у нарушителя, нито да определя
нейната форма. За налагане на имуществената санкция е необходимо само да се
установи задължението на юридическото лице или едноличния
търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно поведение на конкретно
физическо лице.
От материалите по делото и по-конкретно
от събраните в хода на съдебното производство гласни доказателства чрез разпита
на свидетелят Г.П. се установява по безспорен начин, че на лицето П.Т.П., ЕГН **********
на длъжност „служител човешки ресурси” не е било изплатено уговореното трудово
възнаграждение за месец октомври 2020 г. Видно от приложените по делото писмени
доказателства - Трудов договор № 148/17.06.2011 г., сключен с лицето П.Т.П.,
страните са се уговорили трудовото възнаграждение да се изплаща еднократно
всеки месец от 45 дни след месеца, за който се полага. А според чл. 6 ал. 1 от
Вътрешни правила за работната заплата на санкционираното дружество,
индивидуалната работна заплата се изплаща на две части – от 10 до 15 число на
месеца до 50% от работната заплата и от 1 до 7 число на месеца, следващ този, в
който е положен трудът остатъка от заплатата. Това обстоятелство не се оспорва
и от страните по делото. Освен това, от попълнената на 07.01.2011 г. декларация
на основание чл. 402, ал. 1,
т. 3 от КТ от лицето Боряна Иванова Петкова – служител човешки ресурси в “Б.Б.” ЕООД, последното собственоръчно е
отразило в декларация, че към тази дата все още не е изплатено трудовото
възнаграждение на П.Т.П. за месец октомври 2020 г. Тази констатация на
проверяващите се потвърждава и от писмените обяснения на управителя на дружеството
– Б.Р.Б., обективирани в Декларация на основание чл. 402, ал. 1, т. 2 от КТ от 14.01.2021
г., приложена на л. 24 от материалите по делото, от които се установява, че не
е изплатил трудовите възнаграждения за месец октомври 2020 г. на П.Т.П.. Също
така в хода на проверката дружеството - жалбоподател не е представило
доказателства за изпълнение на задължението си към датата, на която е била
изискуемо плащането на трудовото възнаграждение. Още повече, не са представени доказателства
за изпълнение на посоченото задължение и в указания от проверяващите срок - до
22.01.2021 г.
Ето защо, съдът намира, че от всичко
изложено до тук се доказва по безспорен начин, че дружеството - жалбоподателят,
като не е изплатило на П.Т.П. уговореното трудово месечно възнаграждение за
месец октомври 2020 г. в уговорения между страните срок, посочен в чл. 6 ал. 1
от Вътрешни правила за работната заплата на “Б.Б.” ЕООД гр. Разград, а именно
до 7 число на следващия месец, през който е положен труда – но доколкото 07.11.
и 08.11.2020 г. са почивни, следователно трудовото възнаграждение за месец
октомври 2020 г. е следвало да бъде изплатено до 09.11.2020г., то на 10.11.2020
г. чрез бездействието си е осъществило от обективната и субективна страна
посоченото в акта за установяване на административно нарушение и в
наказателното постановление нарушение.
Наред с това настоящия съдебен състав
съобрази разпоредбата на чл. 416, ал. 1, изр. 2 от КТ, която предвижда, че
редовно съставените актове по реда на КТ имат доказателствена сила до доказване
на противното. А противното не се доказа. Административно-наказващият орган е
изпълнил задължението да събере необходимите доказателства и е установил, че е
извършено административното нарушение, поради което правилно е издал
атакуваното наказателно постановление. Ето защо съдът приема, че в конкретния
случай дружеството - жалбоподател действително е осъществило от обективна и
субективна страна състава на визираното в чл. 128, т. 2 от КТ нарушение.
Извън всякакво съмнение е и
обстоятелството, че дружеството – жалбоподател е работодател по смисъла на §1
от ДР на КТ, тъй като именно то е юридическото лице, което самостоятелно наема
работници и служители по трудово правоотношение. В тази връзка съдът счита, че
в настоящия случай именно търговското дружество - жалбоподател се явява в
качеството на работодател по смисъла на §1 от ДР на КТ. В настоящия казус
дружеството - жалбоподател не е изпълнило вменените му от държавата чрез
Кодекса на труда, свързани с трудовото законодателство забрани и съответно
на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН
административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна. Наказващият орган,
при преценка дали е извършено нарушение не следва да взема предвид наличието или липсата на вина у нарушителя,
нито да определя нейната форма. За налагане на имуществената санкция е
необходимо само да се установи задължението на юридическото лице
или едноличния търговец, което не е изпълнено, като не се търси виновно
поведение на конкретно физическо лице.
За това нарушение
административно-наказателната разпоредба на чл. 414, ал. 1 от КТ предвижда административно
наказание “имуществена санкция” в размер от 1 500 лв. до 15 000 лв. за
работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство извън
правилата за осигуряване на здравословни и безопасни условия на труд, ако не
подлежи на по-тежко наказание. В тази връзка съдът счита, че в настоящия случай
именно дружеството - жалбоподател се явява в качеството на работодател по
смисъла на §1 от ДР на КТ, тъй като именно дружеството „Б.Б.“ ЕООД е
юридическото лице, което самостоятелно наема работници и служители по трудово
правоотношение. В настоящия казус дружеството - жалбоподател не е изпълнило
вменените му от държавата чрез Кодекса на труда, свързани с трудовото
законодателство забрани и
съответно
на разпоредбата на чл. 83 от ЗАНН
административно-наказателната му отговорност е обективна и безвиновна.
Настоящият
съдебен състав споделя аргументите на административно-наказващия орган, че в процесния
случай не следва да се приложи разпоредбата на чл. 415в от КТ. Следва да
се отбележи, че приложение на разпоредбата на чл. 415в от КТ се преценява за
всеки конкретен случай на административно нарушение, а не общо като дадена
законова възможност. Всяко административно нарушение е специфично с оглед
неговия противоправен резултат и начин на извършване.
Административно-наказващия орган следва да извърши преценка и на тези
обстоятелства, освен дали е налице основанието в
разпоредбата на чл. 415в от КТ. Отстранимостта на нарушението „веднага” се
преценява именно с оглед вида на административното нарушение. Самият
законодател е избегнал да фиксира точно срок на отстранимостта – ден, час,
месец, именно с оглед спецификата на всяко административното нарушение. В
настоящия случай се касае за неплащане в уговорените срокове на уговореното
трудово възнаграждение на служителката П.Т.П., т. е. нарушението е
неотстранимо с оглед характера на същото. Правилно е констатирано, че в
настоящата хипотеза не може да бъде приложена разпоредбата на маловажно
нарушение, тъй като самото нарушение е невъзможно да бъде отстранено веднага,
каквото е изискването на закона, както и да не са настъпили вредни последици за
работниците. За да се приложи по-благоприятната разпоредба на чл. 415в от КТ следва да бъдат налице
кумулативно дадените предпоставки. Предвид гореизложеното съдът намира, че
правилно административно-наказващия орган е констатирал, че не са налице
предпоставките за приложение на чл. 415в от КТ, тъй като нарушението не е
отстранено.
Настоящият съдебен състав намира, че
правилно административно - наказващият орган не е приложил нормата на чл. 28 от ЗАНН, тъй като счита, че случаят по отношение на нарушениeто не е маловажен
доколкото процесното нарушение не се отличават с по-малка тежест от типичните
за този вид и не са налице някакви особени обстоятелства, които да обосноват
извода, че същото е маловажно. Съобразно легалната дефиниция на „маловажен
случай“, визирана в разпоредбата на чл. 93, т. 9 от НК
и приложима съгласно разпоредбата на чл. 84 от ЗАНН „маловажен
случай“ е този, при който извършеното деяние с оглед на липсата
или незначителността на вредните последици или с оглед на други смекчаващи
обстоятелства представлява по-ниска степен на обществена опасност в сравнение с
обикновените случаи на деяния от съответния вид. При съпоставяне степента на
обществена опасност на процесното нарушение в сравнение с обикновените случаи
на нарушения на законодателство в сферата на пазара на труда и заетостта,
настоящия съдебен състав, приема, че конкретния казус не разкрива белезите
маловажност, предвид обстоятелството, че чрез нарушението се е стигнало до неплащане в уговорените срокове на уговореното трудово възнаграждение на служител от дружеството – жалбоподател, като работниците
се явяват неравнопоставен субект в положение на подчинение спрямо властта на
работодателя. Поради изложеното вмененото на жалбоподателя нарушение не би
следвало да се преценява според разпоредбата на чл. 28 от ЗАНН от гледна точка
на маловажност на случая.
В същото време обаче съдът счита, че
административно-наказващият орган не е индивидуализирал правилно наказанието.
Наложил е наказание “имуществена санкция” над минималния, предвиден в закона
размер без да е изложил никакви конкретни съображения и мотиви в тази насока.
Въпреки, че от материалите по делото става ясно, че в хода на реализираната
проверка от компетентни длъжностни лица към Дирекция “Инспекция по труда” - гр.
Шумен са били констатирани и други нарушения на трудовото законодателство, то
това обстоятелство не санира неизпълнението на посочените по-горе задължения от
страна на административно-наказващия орган и не води автоматично до налагане на
по-висока санкция за дружеството - нарушител за следващо негово деяние.
Следвало е административно-наказващият орган да изложи конкретните си
съображения, поради които е решил да наложи именно тази санкция, като е следвало
да прецени тежестта на извършеното нарушение и степента на обществената му
опасност, което не е било сторено. В тази връзка съдът като взе в предвид
липсата на каквито и да е мотиви и съображения в тази насока, намира за
справедливо санкцията на дружеството - нарушител за това деяние да бъде
намалена до минималния, предвиден в закона размер, а именно “имуществена
санкция” в размер на 1 500 /хиляда и петстотин/ лева, като съдът намира, че по
този начин ще бъдат изпълнени целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН.
Съдът намира за
неоснователни доводите на
дружеството – нарушител за пряко или косвено нанесени щети на санкционираното
дружество от страна на служителката П.Т.П.. Те не касаят настоящият процес и е
недопустимо, грубо нарушение на Кодекса на труда да се извършва прихващане от уговореното трудово възнаграждение на служител от дружеството – жалбоподател. Законодателят е
регламентирал в Раздел II на Глава десета от КТ имуществена отговорност на
работника, което обаче не е сторено от страна на дружеството.
Съгласно разпоредбата на чл.63, ал.3 от ЗАНН /в сила от 03.12.2019 г./, в съдебните производства по обжалване на наказателно постановление страните имат право на разноски по реда на АПК. Разпоредбата на чл. 63, ал. 4 от ЗАНН предвижда, че в полза на юридически лица или еднолични търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от Закона за правната помощ. А нормата на чл. 143, ал. 1 от ЗАНН сочи, че когато съдът отмени обжалвания административен акт или отказа да бъде издаден административен акт, държавните такси, разноските по производството и възнаграждението за един адвокат, ако подателят на жалбата е имал такъв, се възстановяват от бюджета на органа, издал отменения акт или отказ. В разпоредбата на чл. 144 от АПК се сочи, че за неуредените в този дял въпроси се прилага Гражданският процесуален кодекс.
В настоящия случай съдът е констатирал, че са налице основания за изменение на наложената административна санкция, но не и за отмяна на издаденото наказателното постановление. Доколкото разпоредбата на чл. 143, ал. 1 от АПК, урежда присъждане на разноски единствено в хипотезата на отмяна на обжалваното наказателно постановление, но не и по отношение на изменение на същото, съдът намира, че в посочения случай следва на основание чл. 144 от АПК субсидиарно да намери приложение ГПК. В нормата на чл. 78, ал. 1 и ал. 2 от ГПК се сочи, че ищецът съответно ответникът имат право на присъждане на разноските, направени по делото съразмерно на уважената част от иска.
Предвид изхода на делото такива се
дължат както на административно-наказващия орган, така и на дружеството – жалбоподател, които обаче не
са направили изрично искане за присъждане на разноски.
Още повече такива се дължат единствено в случаите, в които страната /административно-наказващия
орган/ е била защитавана от юрисконсулт. В
настоящия случай видно от материалите по делото страната не е упълномощавала
юрисконсулт, който да е участвал в производството, като липсват и каквито и да
е действия, извършени от името на такъв.
Водим от горното и на основание чл. 63,
ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ИЗМЕНЯ Наказателно постановление №
27-0001260/12.02.2021 г. на Директора на Дирекция “Инспекция по труда” - гр.
Шумен, с което на основание чл. 416, ал. 5 от КТ, във вр. чл. 414, ал. 1 от КТ
на “Б.Б.” ЕООД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр.
Разград, ул. “А.С.” № 28, представлявано от Б.Р.Б., ЕГН ********** е наложена
„имуществена санкция“ в размер на 1 800 /хиляда и осемстотин/ лева за извършено
нарушение по чл. 128, т. 2 от КТ, като намалява
размера на наложената наказание “имуществена санкция” от 1 800 /хиляда и
осемстотин/ лева на 1 500 /хиляда и
петстотин/ лева.
Решението подлежи на касационно
обжалване в 14-дневен срок от съобщаване на страните, че е изготвено пред
Шуменския административен съд по реда на АПК.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: