Присъда по дело №511/2023 на Районен съд - Видин

МОТИВИ КЪМ ПРИСЪДА №49 ОТ 12.09.2023 г. ПО НОХД № 511/2023
г. ПО ОПИСА НА ВИДИНСКИ РАЙОНЕН СЪД

Делото е образувано по обвинителен акт на Районна прокуратура - гр.
Видин, с който е повдигнато обвинение против И. Ц. Г., ЕГН: **********,
роден на ***********г. в гр. Видин, обл. Видин, българин, с българско
гражданство, със средно образование, разведен, безработен, с постоянен
адрес: гр. Видин, обл. Видин, ж.к „ Васил Левски“, бл.3, ап. 21, неосъждан

ЗА Т О В А, Ч Е
За времето от 15.09.2011г. до 15.11.2020г. в гр. Видин, обл. Видин, след
като е осъден с влязло в сила Решение №12/14.02.2011г. по Гр. Дело №
1963/2010г. по описа на Видински районен съд, влязло в законна сила на
15.03.2011г., да издържа свой низходящ – непълнолетното си дете Г. И. Г.,
роден на 17.02.2004г, чрез неговата майка и законен представител К. Г. С. с
месечна издръжка в размер на 80 лв./осемдесет/ лева съзнателно не изпълнил
това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно –
не е заплатил 110 / сто и десет/ пълни месечни вноски в общ размер на
8 800,00 лв. / осем хиляди и осемстотин/ лева за периода от 15.09.2011г. до
месец ноември 2020 г. включително – престъпление по чл.183, ал. 1 от НК.
Представителят на РП-Видин заяви в съдебно заседание, че поддържа
обвинението така, както е внесено с обвинителния акт. Изтъква, че същото е
категорично доказано от приобщените по делото доказателствени материали.
Пледира за налагането на наказание по отношение на подсъдимия Г.
„Лишаване от свобода“ за срок от 9 месеца, чието изпълнение да бъде
отложено за срок от три години на основание чл. 66, ал. 1 НК.
Повереникът на частния обвинител Г. Г. – адв. И. – АК Видин поддържа
така повдигнатото обвинение. Заема становище, че по делото по безспорен и
несъмнен начин е установено извършеното от страна на подсъдимия И. Ц. Г.
престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК, както от обективна, така и от
субективна страна. Моли съда да се произнесе с присъда, с която да признае
подсъдимия за виновен, като по отношение на размера на наказанието смята,
че не следва да бъде към минимума, а следва да бъде съобразен с относително
високата степен на общественоопасносните последици на деянието, засягащи
изключително важни обществени отношения, свързани със защитата на
интересите на децата и семейството.
Подсъдимият И. Ц. Г.,нередовно призован, не се явява в съдебно
заседание. Призовката е върната с отбелязване, че при многократни
посещения на адреса, същият не е открит. Постъпила е справка от ОД на МВР
– Видин относно етапа на ОДИ, от която е видно, че подсъдимият Г. е
напуснал пределите на границата през ГКПП Видин – Дунав мост на
25.04.2018г. и до настоящия момент няма регистрирано завръщане. В
справката се съдържат данни, че към настоящия момент лицето не е обявено
1

за ОДИ. По тази причина на подсъдимия е назначен служебен защитник,
който излага становище относно несъставомерност на обвинението.
Поддържа, че липсва субективният елемент на деянието по смисъла на чл.
183, ал. 1 НК, доколкото неизпълнението на алиментното задължение не е
съзнателно. При условията на евентуалност, служебният защитник моли да
бъде наложено наказание на подсъдимия в предвидения от закона минимален
размер.
От събраните по делото гласни и писмени доказателства, преценени
поотделно и в тяхната съвкупност, съдът прие за установено следното от
фактическа страна:
Свидетелката К. Г. С. имала сключен граждански брак с подсъдимия И.
Ц. Г., от който имат родено дете – Г. И. Г., роден на 17.02.2004г.
С Решение № 12 от 14.02.2011г. по гр. Дело № 1963 по описа за 2010г.
на ВРС, влязло в законна сила на 15.03.2011г, бракът между двамата бил
разтрогнат с развод, като родителските права по отношение на малолетното /
към онзи момент/ дете Г. И. Г. били предоставени на майката К. С.. И. Г. е
осъден със същото решение да изплаща месечна издръжка на сина си Г. Г. в
размер на 80 лева.
Видно от показанията на свидетелите по делото и от събраните справки,
подсъдимият се намира в чужбина и от момента на раздялата си със
свидетелката К. С. не е проявявал интерес към отглеждането на сина си Г. Г.,
не го е търсил и не му е предоставял дължимата месечна издръжка.
Установено е, че до съставяне на постановлението за привличане на
обвиняемия за периода от влизане на решението в сила на 15.03.2011г до
15.11.2020г. длъжникът не е плащал нито една от дължимите от него 116
месечни вноски за издръжка на детето си в размер общо на 9 280,00 лв.
Видно от допълнително дадените показания на свидетелката К. С. и Г.
Г., както и приложените от същите документи, а именно - справка –
извлечение от банкова сметка на майката , подсъдимият Г. през 2021г. е
превел две суми – съответно от 100 и 150 евро за издръжка на сина си,
равняващи се приблизително на 6 месечни вноски от по 80 лева. През 2020г.
И. Г. е предоставил на сина си сумата от 350 евро, с които да заплати за
шофьорския си курс, като последното е станало едва след приключване на
средното образование на момчето, видно от представената от него диплома.
Предвид утвърдената съдебна практика при извършване на плащане, то
да се счита за погасяване на най-дълго дължимата вноска, следва от
дължимия период да бъде изключено времето от 15.03.2011г. до 15.09.2011г.
По делото са събрани съответните справки и документи за установяване
на имущественото състояние на подсъдимия, като същите сочат на липсата на
каквато и да е собственост или доходи на лицето.
Видно от приложената справка за съдимост подсъдимият Г. е бил
осъждан с присъда от 2000 г. за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и 5 от НК,
за което му е наложено наказание „лишаване от свобода“ за срок от 1 година,
изпълнението на което е отложено за срок от 3 години, по която присъда
същият е реабилитиран.
2

Подсъдимият Г. е търсен многократно на известния по делото адрес, но
не е намиран до момента. От извършените справки с информационните
системи на МВР , както при първоначалното водене на разследването, така и
при възобновяването на производството, е установено, че Г. е напуснал
пределите на страната на 25.04.2018г., след което няма отразено друго
влизане в Република България. Подсъдимият е обявен за издирване, като след
проведено щателно издирване, не е установено неговото местонахождение.
Предвид изложеното предявяването на постановлението за привличане в
качеството на обвиняем и на материалите по разследването са извършени по
реда на чл.206 във вр. с чл. 296, ал. 3, т. 4, б. „а“ НПК на назначения с
постановление по делото защитник на подсъдимия.
Така установената фактическа обстановка се доказва от събраните по
делото гласни доказателства – показанията на пострадалото лице Г. Г., свид.
К. С. – майка на Г. и свид. М. С. – леля на Г., както и справка относно ОИМ
по установяване на подсъдимия И. Г..
В посочените доказателствени материали не се съдържат противоречия,
същите еднопосочно и безпротиворечиво установяват гореизложената
фактическата обстановка, която кореспондира и с приетото от фактическа
страна от прокурора в обвинителния акт. Изложеното от свидетелите е
логически последователно, без вътрешни противоречия и съответстващо с
останалия, приобщен по делото доказателствен материал, поради което съдът
кредитира в цялост изложеното от тях.
Съдът, като прецени всички доказателства, релевантни за делото
съгласно чл.14 от НПК, поотделно и в тяхната съвкупност, приема, че
подсъдимият И. Г. е осъществил от обективна и субективна страна състава на
престъпление от общ характер, наказуемо по чл. 183, ал. 1 от НК.
Съгласно чл. 82, ал. 1 от Семейния кодекс, родителите са длъжни да
дават издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са
трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си и тази
издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите.
Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и
безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основният
социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важният
случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с
конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната
изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на
подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим
на задължението. Тоест, изпълнението на задължението е безусловно и
законът не поставя изпълнението му в зависимост от текущия социален и
материален статус на родителя. В този смисъл, в настоящия случай не
подлежи на преценка от съда финансовата възможност на подсъдимия да
изплаща издръжката, още повече, че тя е съобразена от гражданския съд при
индивидуализиране размера й ( в този порядък- Решение № 188 от 04.07.2011
г. по нак. д. № 1157/2011 г. на Върховен касационен съд ). Тоест за
съставомерността на деянието по чл. 183, ал. 1 НК е необходимо от обективна
страна издръжката на лицата от кръга на посочените в нормата да е дължима
3

по силата на влязло в сила решение на граждански съд, да не е платена за
период не по-малко от два месеца. Изпълнителното деяние в случая е
осъществено чрез бездействие и се изразява в съзнателно неизпълнение на
задължението за плащане на издръжка в размер на повече от две месечни
вноски, а именно 110 пълни месечни вноски, всички на обща стойност 8 800,
00 лева. Престъплението е продължено и е започнало извършването му в
момента, в който неплатените вноски са станали повече от две.
От субективна страна деянието е извършено при условията на пряк
умисъл, тъй като подсъдимият е съзнавал задължението си, а от тук и
общественоопасният характер на инкриминираното деяние, предвиждал е
неговите общественоопасни последици и е искал тяхното настъпване. В
съзнанието на дееца са били ясно отразени и обстоятелствата, свързани с
конкретния размер, който е дължал като ежемесечна издръжка за
непълнолетното си дете в целия инкриминиран период за деянието, тъй като
не се спори, че е бил запознат със съдебните актове по гражданското дело,
касаещо постановената издръжка. Съдебното решение представлява държавен
правосъден акт, чрез който се установява действителното правно положение и
се задължават страните да съобразяват поведението си с него.
Правосъздаващото значение на решението задължава страните по него да
възприемат занапред поведение, което да отговоря на установеното от съда
материално-правно положение. Позитивното съществуване на
предпоставките по чл. 86 от СК - затрудненото материално положение, могат
да имат за последица изменение или прекратяване на присъдената издръжка.
Последните обаче не освобождават дееца от задължението да дава издръжка
на нуждаещи се от нея близки, в случай, че с влязъл в сила съдебен акт е
осъден да стори това. Влязлото в сила съдебно решение декларира
действително положение, с което всеки субект, към който е насочено, е
задължен да се съобрази. Именно заради това, докато не бъде постановен нов,
влязъл в сила съдебен акт, който променя режима на родителските права,
изменя или прекратява размера на дължимата отнапред издръжка,
подсъдимият е задължен да се съобрази с първоначалното решение. Освен
това от данните по делото се установява, че подсъдимият е в работоспособна
възраст, като въпреки това същият не е положил да изпълнява задълженията
си по заплащане на присъдената издръжка за един изключително
продължителен период от време.
Предвид изложеното и като съобрази целите на наказанието, визирани в
чл. 36 от НК, съдът намери за справедливо и наложи на подсъдимия
наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващи отговорността
обстоятелства, а именно шест месеца „лишаване от свобода“.
Като съобрази, че наложеното на подсъдимия наказание не надвишава
три години, че подсъдимият не е осъждан на лишаване от свобода за
престъпление от общ характер намери, че за постигане целите на наказанието
и преди всичко за поправянето му не е наложително така наложеното
наказание да бъде изтърпяно ефективно, съдът приложи разпоредбата на чл.
66, ал. 1 от НК и отложи изпълнението на наказанието „лишаване от
свобода“ за срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане на присъдата в сила.
4

Съдът счита, че така наложеното по вид и размер наказание ще изиграе
своята роля за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия и ще окаже
предупредително въздействие върху останалите членове на обществото. По
този начин и с това наказание ще бъдат постигнати целите както на
генералната, така и на специалната превенции.
Водим от горното съдът постанови присъдата си.

Районен съдия
5

Номер на акта:	49
Дата:	12 септември 2023 г. (в сила от 27 септември 2023 г.)
Съдия:	Даниел Иванов Цветков

Дело:	20231320200511
Тип на делото:	Наказателно дело от общ характер
Дата на образуване:	21 април 2023 г.

Присъда по дело №511/2023 на Районен съд - Видин

Съдържание на акта

Съдържание на мотивите