РЕШЕНИЕ
№ 184
гр. ХАСКОВО, 12.11.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание
на тринадесети октомври през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА
Членове:ГЕОРГИ Г. ГЕОРГИЕВ
КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА
при участието на секретаря Р.М. К.
като разгледа докладваното от КАПКА Ж. ВРАЖИЛОВА Въззивно
гражданско дело № 20215600500470 по описа за 2021 година
Производството е по чл.258 и сл. от ГПК.
Делото е образувано по въззивна жалба, подадена от адв.Д.И., пълномощник на А.Н.К.
от гр.***, срещу Решение №260111/09.06.2021г. на РС- Димитровград, постановено по гр.д.
№711/2020г. по описа на същия съд, с което са отхвърлени като неоснователни предявените
от А.Н К. обективно съединени, при условията на евентуалност, искове: против ответника
Д. Д. Щ.- иск за унищожаване, поради наличие на измама, на сключената между ищцата и
ответника сделка, обективирана в Нотариален акт № ***, том ***, рег.№ ***, нот.д.№ ***.;
против ответниците Д. Д. Щ. и А. Д. Щ.- за прогласяване нищожността на сключения
Договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт № ***, т.*** рег.
№***, нот.д.№ ***г., като сделка сключена при накърняване на добрите нрави или без
съгласието на ищцата и против ответниците Д. Д. Щ. и А.Д.Щ.- за признаване на сключения
Договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №***, т.*** рег.
№***, нот.д.№ ***г., за относително недействителна сделка по отношение на ищцата,
сключена с цел да я увреди и лиши от правото й на защита.
Със същото решение РС- Димитровград осъдил А.Н.К. да заплати на Д. Д. Щ. и А.Д. Щ.
направените по делото разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 1200 лв.
Недоволна от постановеното решение останала жалбоподателката А.Н.К., която чрез
пълномощника си адв.И. го обжалва в срок. Излагат се доводи за неправилност и
необоснованост на постановеното решение. Твърди, че съдът неправилно обсъдил събраните
по делото гласни доказателства. Намира за неправилен извода на РС-Димитровград, че
съгласно чл.164 ал.1 т.2 ГПК, със свидетелски показания не може да се оспорва официален
документ. Прави свой собствен анализ на показанията на разпитаните в хода на
първоинстанционното производство свидетели. Твърди, че с действията си ответникът по
1
делото е въвел в заблуждение ищцата, като създал неверни представи у нея относно
заплащането на цената на процесния недвижим имот. Именно това му поведение
мотивирало ищцата да сключи сделката, прогласяването на чиято унищожаемост се
претендира пред съда. Моли съда да отмени атакуваното решение на РС- Димитровград и да
постанови друго по съществото на спора, с което да уважи предявените обективно
съединени, при условията на евентуалност, искове по чл.27 вр. чл.29 ЗЗД, чл.26 ал.1 и ал.2
ЗЗД и чл.135 ЗЗД. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски за двете
инстанции.
В срок е постъпил отговор на въззивната жалба от адв.К.К., пълномощник на
въззиваемите Д. Д. Щ. и А. Д. Щ.. Излагат се доводи за неоснователност на въззивната
жалба. Твърди се, че съдебното решение е правилно, доколкото приетото за установено от
фактическа страна напълно кореспондира с доказателствения материал по делото. Счита, че
в хода на съдебното дирене не е било доказано по безспорен и категоричен начин
претендираният от ищцата порок на волята, свързан със заплащането на цената по правната
сделка, прогласяването на унищожаемостта на която се иска. В този смисъл процесуалният
представител на ответниците излага собствен анализ на събраните гласни доказателства.
Намира за правилен и извода на РС-Димитровград за неоснователност на обективно
съединените евентуални искове по чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.135 ЗЗД. Моли въззивната
жалба да бъде отхвърлена, а първоинстанционното решение- потвърдено. Претендира
присъждането на сторените във въззивното производство разноски.
В съдебно заседание въззивницата, чрез пълномощника си адв.И., поддържа
подадената въззивна жалба по изложените в нея доводи.
В съдебно заседание въззиваемите, чрез пълномощника си адв.С., оспорват
подадената въззивна жалба. Поддържат доводите, изложени в писмения отговор.
Хасковският окръжен съд като провери основателността на оплакванията във
въззивната жалба и при съобразяване с разпоредбата на чл.269 от ГПК, констатира
следното:
Жалбата е подадена в срок, от активно легитимирана страна, поради което е
процесуално допустима. Преценена по същество е неоснователна. Постановеното от
първоинстанционния съд решение е правилно и следва да бъде потвърдено.
РС- Димитровград е сезиран с обективно съединени, при условията на евентуалност,
искове в следната поредност:
- по чл.27 вр. чл.29 ЗЗД срещу ответника Д. Д. Щ., за унищожаване, поради наличие
на измама, на сключената между ищцата и ответника сделка, обективирана в Нотариален
акт № ***, том ***, рег.№***, нот.д.№ ***г.;
- по чл.26 ал.1/поради накърняване на добрите нрави/ и ал.2/при липса на съгласие/
ЗЗД срещу двамата ответници Д. Д. Щ. и А. Д. Щ. за прогласяване нищожността на
сключения Договор за продажба на недвижим имот, обективиран в Нотариален акт №***,
т.*** рег.№****, нот.д.№ ***г.
-и по чл.135 ЗЗД срещу двамата ответници Д. Д. Щ. и А. Д. Щ., за обявяване на
недействителна спрямо ищцата на сделката, обективирана в Нотариален акт №***, т.*** рег.
№***, нот.д.№ ***г, като сключен с цел да я увреди.
В хода на проведеното съдебно дирене пред първата инстанция са разпитани
свидетели, посочени от всяка една от страните, чиито показания не са били кредитирани
изцяло от съда, включително и в частта им относно заплащането на продажната цена на
процесното жилище. Съдът базирал извода си на изрично отразеното в Нотариален акт №
***, том ***, рег.№ ***, нот.д.№ ***г. обстоятелство, че сумата от 5000 лева е била платена
напълно и в брой от купувача на продавача преди подписването на договора и която сума е
действително уговорена между страните цена на имота. В допълнение, съдът акцентирал
2
върху изричното посочване в нотариалния акт, че същият служи за разписка по отношение
плащането на продажната цена, както и върху отразеното в него обстоятелство, че същият е
бил прочетен на страните и след одобрението му от тях, е бил надлежно подписан от
прадавача и купувача. Отделно от това съдът приел, че свидетелските показания не могат да
служат за доказване на фактите досежно размера на продажната цена и действителното й
плащане, доколкото е налице забраната на чл.164 ал.1 т.2 ГПК. Най-накрая, в решението си
РС-Димитровград направил извод, че договорът не е бил сключен при измама, тъй като
ищцата не е била подведена от другата страна да го сключи чрез умишлено въвеждане в
заблуждение, свързано с предмета и съдържанието му. Съдът се аргументирал с това, че
задължението на купувача да плати цената на вещта е относимо към изпълнението на
договора и като такова не е свързано с неговия предмет и клаузи, поради което
неизпълнението му, не би могло да бъде основание за унищожаването на договора поради
порок на волята, а единствено за неговото разваляне. Най-накрая контролираният съд
съвсем лаконично приел за неоснователни и обективно съединените искове, при условията
на евентуалност, по чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД и чл.135 ЗЗД, без да изложи правните си
съображения за това.
Настоящата съдебна инстанция намира, че при разглеждането на спора
първоинстанционният съд е събрал всички относими, допустими и необходими
доказателства. Въз основа на тях е достигнал до правилен извод за неоснователност на
обективно съединените евентуални искове, поради което правилно ги е отхвърлил.
Изложените от първоинстанционния съд мотиви, се споделят частично от настоящата
инстанция, а поради недостатъчната им изчерпателност, се налага да бъдат допълнени,
макар това да не променя крайния извод за неоснователност на предявените искове. Пред
въззивния съд не се представят нови доказателства, които да обосновават различен изход по
съществото на спора.
От приетия по делото като писмено доказателство Нотариален акт № ***, том ***,
рег.№ ***, нот.д.№ ***г. се установява, че на 01.02.2019г. ищцата продала на първия
ответник Д. Д. Щ. апартамент, находящ се в гр. ***, с идентификатор ***, състоящ се от
една стая, кухня и санитарен възел, със застроена площ от 70.86 кв.м., ведно с избено
помещение №4 с площ от 18.62 кв.м., както и съответните идеални части от общите части на
сградата и правото на строеж, за сумата от 5000 лева. В нотариалния акт е изрично отразено,
че сумата е платена напълно и в брой от купувача на продавача преди подписване на
договора и е действително уговорена между страните цена на имота.
Според настоящата съдебна инстанция, по отношение предявения иск с правно
основание чл.27 вр. чл.29 ЗЗД, основният спорен въпрос е свързан с това не дали е била
платена продажната цена на процесния недвижим имот, а дали ищцата в качеството й на
продавач е била подведена да сключи договора за продажбата му чрез умишленото й
въвеждане в заблуждение от ответника Д.Щ., че ако го стори, и след доплащане на сумата от
10 000 лева, ще получи съдействие от страна на ответника за закупуването на апартамент в
гр.***, собственост на негова позната.
Незаконосъобразно първоинстанционният съд е приел, че с оглед забраната на чл.164
ал.1 т.2 ГПК, за опровергаване съдържанието на официален документ, свидетелски
показания са недопустими. Когато се опровергава съдържанието на официален документ по
смисъла на чл.164 ал.1 т.2 ГПК, не се оспорва, че обективираните в документа изявления са
били осъществени от външна страна, a се твърди, че същите не отразяват действителната
воля и намерения на лицата, които са ги направили. В този смисъл един официален
свидетелстващ документ може да е истински като удостоверително изявление, но с невярно
съдържание (ако пред нотариуса е била заявена воля, различна от действителната). Идеята
на тази законова разпоредба е да не се допуска лицето, направило от външна страна
определено изявление, да опровергава съдържанието му със свидетели, тъй като гласните
3
доказателства са свързани с по-малка сигурност на установяването, а освен това страната,
направила симулативното изявление, е разполагала с възможността да се снабди с нарочен
обратен документ, разкриващ симулацията. Доколкото в случая ищцата не се домогва да
опровергае собственото си изявление, а да докаже, че същото е направено в резултат на
въвеждането й в заблуждение от страна на ответника, то районният съд неправилно е
игнорирал събраните гласни доказателства. Установяването основателността на иска по
чл.27 вр. чл.29 ЗЗД е в най- голяма степен възможно именно чрез събирането и анализа на
свидетелски показания.
Съгласно разпоредбата на чл.29 ЗЗД измамата е основание за унищожаване на
договора, когато едната страна е била подведена от другата да го сключи чрез умишлено
въвеждане в заблуждение. Фактическият състав на измамата по чл.29 от ЗЗД, като
основание за унищожване на гражданскоправните сделки, включва елементите: 1) да е
сключена сделка; 2) едната страна по сделката да е била въведена в заблуждение както
относно характера на сделката, така и/или относно последиците от нея; 3) заблуждението да
е предизвикано умишлено от другата страна по сделката и 4) сделката да е сключена именно
вследствие на заблуждението, т.е. въвеждането в заблуждение на съконтрахента и
сключването на сделката да са в причинна връзка.
В съдебната практика се приема, че сключената сделка е опорочена от измама, когато
умишлено създадената у измамената страна невярна представя, се отнася до предмета на
сделката, съдържанието на насрещните права и задължения, както и до правните последици
на сделката. Когато измамената страна е дееспособно лице, което разбира свойството и
значението на своите действия и може да ги ръководи, то обикновено е наясно какви са
видът, характерът и съдържанието на сделката, но е въведено в заблуждение относно
правните последици, които ще настъпят след сключването й или относно това, че ще
настъпят и други последици. Невярната представа относно други обстоятелства и по-
специално, че едната или двете страните ще направят или няма да направят нещо след
сключване на сделката, или че отношенията между тях ще се запазят такива, каквито са били
преди сключване на сделката, не я опорочават. В този смисъл Решение №198/ 10.08.2015г.
по гр.д. № 5252/2014г. на ВКС, IV г.о.
В случая от твърденията на ищцовата страна се извлича, че е била подтикната от
ответника да сключи договор за продажба на процесния имот, с уверението, че ако го стори,
и след доплащане на сумата от 10 000 лева, ще получи съдействие от страна на ответника за
закупуването на апартамент в гр.***, собственост на негова позната. Верността на това
твърдение не се установява от нито едно доказателство по делото, включително от
показанията на водените от самата ищца свидетели. Действително в изложеното от св.Х.Х.,
св.Ш.Х. и св.Б.С. се съдържа информация за това, че ищцата не е могла да закупи по-голям
апартамент след продажбата на процесния, поради възникнали проблеми. Конкретни данни
за това, че същите са свързани с личността и поведението на ответника, и в частност със
създаване на неверни представи от негова страна у ищцата, не се съдържат в показанията на
посочените свидетели. Такива са изложени единствено от св.П.А., но показанията на този
свидетел по делото не следва да бъдат кредитирани, тъй като същата е майка на ищцата и
едновременно с това е и страна по друго гражданско дело/за което са събрани данни по
настоящото/, водено срещу ответника Д.Щ., поради което в пълна степен може да бъде
считана за предубедена и заинтересова от изхода по настоящото производство. Т.е. ищцата
не доказа по делото, че мотивите й да сключи процесната сделка са били свързани изцяло с
това, че ако го стори, и след доплащане на сумата от 10 000 лева, ще получи съдействие от
4
страна на ответника за закупуването на апартамент в гр.***, собственост на негова позната,
нито, че ответникът умишлено я е въвел в заблуждение преди подписване на договора, че
това е възможно.
Ето защо и искът по чл.27 вр. чл.29 от ЗЗД срещу ответника Д. Д. Щ., за унищожаване,
поради наличие на измама, на сключената между ищцата и ответника сделка, обективирана
в Нотариален акт №***, том ***, рег.№***, нот.д.№***г., правилно е бил отхвърлен от
първоинстанционния съд като неоснователен.
Доколкото изходът по главните искове обуславя необходимост съдът да се занимае и
основателността на обективно предявените евентуални искове по чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД, и
поради липсата на каквито и да било мотиви в решението на контролираната съдебна
инстанция, произнесла се по основателността им, то настоящия въззивен състав намира за
необходимо да развие по-подробни правни съображения, с които да обоснове иначе
правилността на така постановеното решение в тази му част. Това налага на първо място
изясняване правната същност на всеки един от предявените евентуални искове, а именно за
прогласяване нищожността на Договор за продажба на недвижим имот, сключен между
ответниците Д. Д. Щ. и А. Д. Щ., обективиран в Нотариален акт № ***, т.*** рег.№***,
нот.д.№***г., поради накърняване на добрите нрави и като сключен при липса на съгласие.
Най-тежкият порок на договора е нищожността, основанията за която са посочени в
нормата на чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД. Тя е абсолютна (важи за всички и всеки може да се позове
на нея), изначална и несанируема. Когато се претендират различни форми на нищожност,
всъщност се съединяват обективно различни искове, като съединяването винаги е
евентуално (то не зависи от волята на ищеца). Те се разглеждат от съда в поредност според
тежестта на порока: от най-тежкия– противоречие на закона, през по-леките– липса на
основание, липса на съгласие, привидност, невъзможен предмет и противоречие на морала,
до най-лекия– липсата на форма. В този смисъл за ищцата съществува правен интерес да
претендира прогласяването нищожността на сключения Договор за продажба между
ответниците Д. Д. Щ. и А. Д. Щ., обективиран в Нотариален акт № ***, т.*** рег.№ ***,
нот.д.№***г., с предмет процесния недвижим имот. Това обуславя допустимостта на така
предявените евентуални искове по чл.26 ал.1 и ал.2 ЗЗД.
Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от
едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-
неблагоприятното положение на другата страна. Съдът винаги следва да прави конкретна
преценка на обстоятелствата по делото, за да прецени дали е налице доказано действие на
някоя от страните, което накърнява добрите нрави, като злепоставя чужди интереси с цел
извличане единствено на облага за себе си. Чл.9 от ЗЗД определя свобода на договарянето,
позволяваща на двете страни да направят конкретна преценка относно потребността от
насрещните престации и тяхната взаимна еквивалентност. В същото време, понятието
"добри нрави" предполага известна еквивалентност на насрещните престации и при тяхното
явно несъответствие се прави извод за нарушение, водещо до нищожност на сделката. Тази
неравностойност обаче би следвало да е такава, че практически да е сведена до липса на
престация (Решение № 452/25.06.2010г. по гр.д. № 4277/2008г. на ВКС, IV г.о.).
Според решение № 119/22.03.2011г. по гр. д. № 485/2010г. на ВКС, I г.о., при
преценка действителността на двустранните възмездни договори относно това, дали са
накърнени добрите нрави, съдът следва да преценява действителната воля на страните.
Доколкото продажбата е възмездна и каузална сделка, при преценка на нейната
5
действителност, следва да се съобразява целта на сключването й, която най-често е свързана
с удовлетворяване на допустим от закона интерес на страните. Преценка дали
нееквивалентността е значителна, следва да се извърши именно при съобразяване на
преследваната от страните цел, свързана с удовлетворяване на значим и допустим от закона
интерес. В този смисъл е и Решение № 128/17.01.2019г. по гр.д. № 3170/2017г. на ВКС, I г.о.
Такъв порок на сключения Договор за продажба между ответниците Д. Д. Щ. и А. Д.
Щ., обективиран в Нотариален акт №***, т.**** рег.№***, нот .д.№***г., с предмет
процесния недвижим имот, не се установява, доколкото не са били ангажирани
доказателства от ищцовата страна в тази насока. Напротив договорът между двамата
ответници е сключен при продажна цена на имота не по-малка от данъчната оценка за
същия и същевременно идентична с тази по сключената между ищцата и ответника сделка,
обективирана в Нотариален акт №***, том ***, рег.№***, нот.д.№***г., с предмет един и
същи апартамент.
Поради изложените правни съображения предявеният иск по чл.26 ал.1 ЗЗД е
неоснователен, което кореспондира с постановеното от районния съд решение по тази част
от ищцовата претенция.
Същото е важимо в пълна степен и по отношение предявения евентуален иск по чл.26
ал.2 ЗЗД за нищожност, поради липса на съгласие, на сключения Договор за продажба
между ответниците Д. Д. Щ. и А. Д. Щ., обективиран в Нотариален акт №***, т.*** рег.
№***, нот.д.№***г.. Договорът е сключен, когато страните постигнат съгласие по неговия
предмет. Липсва съгласие по смисъла на чл.26 ал.2 ЗЗД, когато волеизявленията
(предложение и приемане) са направени и съвпадат, но някое от тях, или и двете, са
направени при “съзнавано несъгласие” – без намерение за обвързване. По делото не са
ангажирани доказателства от ищцовата страна за това сделката да е била сключена по този
начин, още повече че се касае за възмездна сделка, която е била изповядана по надлежния
ред пред нотариус, пред когото са били направени съответните изявления от страните,
свързани с предмета и цената на сделката, както и с начина на уреждане на финансовите
отношения между прадавача и купувача.
Поради изложените правни съображения предявеният иск по чл.26 ал.2 ЗЗД е
неоснователен, което кореспондира с постановеното от районния съд решение по тази част
от ищцовата претенция.
Горното налага произнасянето на въззивния съд и излагането на правни съображения
/което отново не е било сторено от районния съд/ и по основателността на евентуално
предявения срещу двамата ответници Д. Д. Щ. и А. Д. Щ. иск по чл.135 ал.1 ЗЗД за
признаване на сключения Договор за продажба на недвижим имот, обективиран в
Нотариален акт № ***, т.***, рег.№***, нот .д.№ ***г, за недействителен спрямо ищцата,
като сключен с цел да я увреди. Искът по чл.135 ЗЗД, известен като „Павлов иск“ или още
„отменителен“, представлява предоставена на кредитора правна възможност да бъдат
обявени за недействителни спрямо него действията, с които длъжникът го уврежда. С
предявяването на иска по чл.135 ЗЗД кредиторът упражнява потестативно право, изразяващо
се в правната възможност да удовлетвори вземането си от имуществото, предмет на
атакуваното увреждащо действие, или да упражни правото по вземането си, без да се
зачитат разпоредителните действия на длъжника. Всеки кредитор- хирографарен или
обезпечен, разполага с правото по чл.135 ЗЗД. Кредиторът следва да разполага с вземане
срещу длъжника, което следва да не е удовлетворено, без значение дали е парично или не, и
без да е необходимо кредиторът да разполага с изпълнителен титул. В Решение
№328/23.04.2010г. по гр.д. № 879/09г. на ВКС III г.о. е прието, че страната, поискала
отмяната по чл.135 ЗЗД, има за задача да установи само качеството си на кредитор като
материална предпоставка, а не да провежда пълно и главно доказване на правата си, от
6
които черпи правен интерес.
Съотнесени към настоящия правен спор, горните теоретични положения, формират
извод за неоснователност на ищцовата претенция по чл.135 ал.1 ЗЗД. От събраните по
делото доказателства не се установява ищцата да има качеството кредитор, доколкото не
обосновава наличието на вземане срещу ответниците. Твърдението за съществуващи
договорки между нея и ответника Д.Щ., не намира потвърждение в показанията на
разпитаните по делото свидетели, които вече бяха подложени на анализ в по-горната част на
настоящото изложение, и то точно във връзка с това спорно между страните обстоятелство.
Поради това настоящият съдебен състав не намира за необходимо да излага отново
разсъжденията си по тези въпроси.
Поради изложените правни съображения предявеният иск по чл.135 ал.1 ЗЗД е
неоснователен, което кореспондира с постановеното от районния съд решение по тази част
от ищцовата претенция.
Постановеното в този смисъл решение на РС- Димитровград е правилно и
следва да бъде потвърдено.
С оглед изхода на спора въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на
въззиваемите направените по делото пред въззивната инстанция разноски в размер на 400
лв., представляващи платено възнаграждение за адвокат К.К. по Договор за правна защита и
съдействие от 12.10.2021г. Съгласно чл.78 ал.1 от ГПК заплатените от ищеца такси,
разноски по производството и възнаграждение за един адвокат, ако е имал такъв се заплащат
от ответника. Т.е ищецът има право да му бъдат платени направените от него разноски за
възнаграждение за един адвокат. Страната може, с оглед защитата си, да ангажира повече от
един адвокат, но заплатените възнаграждения в този случай остават за нейна сметка. Ето
защо в случая следва да бъде възложено в тежест на ответницата само възнаграждението
платено на един адвокат, а именно това в размер на 400 лв., включващо изготвянето на
писмен отговор и писмена защита.
Водим от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №260111/09.06.2021г. на РС- Димитровград,
постановено по гр.д.№711/2020г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА А.Н.К. ЕГН ********** от гр.***, ДА ЗАПЛАТИ на Д. Д. Щ. ЕГН
********** от гр. *** и А. Д. Щ. ЕГН ********** от гр.***, сумата от 400 /четиристотин/
лева, направени по делото, пред въззивната инстанция, разноски за платено възнаграждение
на адвокат.
Решението подлежи на обжалване пред ВКС на Р България в едномесечен срок от
връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
7