Р Е Ш Е
Н И Е № 57
Гр.
Сливен, 31.03.2021 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД
СЛИВЕН, в публично заседание на седемнадесети март две хиляди двадесет и първа
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛАНА ДРАГОМАНСКА
ЧЛЕНОВЕ: ГАЛЯ ИВАНОВА
ИГЛИКА ЖЕКОВА
при участието на
прокурора Христо Куков
и при секретаря Галя
Георгиева, като разгледа докладваното от съдия Иглика Жекова КАНД № 22 по описа
за 2021 година, за да се произнесе съобрази следното:
Производството
е образувано по касационна жалба срещу решение по АНД № 677 по описа на Районен
съд Сливен за 2020 година и се движи по реда на глава дванадесета от АПК.
С
Решение № 260130 от 17.11.2020 г. по АНД № 677/2020 г. на Сливенски Районен съд
е отменено Наказателно постановление №
20-0455-000075/12.05.2020 г., издадено от Началник РУ – Твърдица при ОД на МВР
– Сливен, с което на К.П.С., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл.
483 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и на основание чл. 638 ал. 2 предл.
първо, вр. с ал. 1 т. 1 от КЗ е наложено административно наказание „глоба“ в размер
на 800,00 (осемстотин) лева.
Недоволен
от така постановеното решение е останал касационният жалбоподател ОД на МВР -
Сливен, която чрез упълномощен процесуален представител го обжалва в срок, като
в жалбата се навеждат доводи за материална незаконосъобразност и необоснованост
на съдебния акт. Твърди се, че данни за наличие на повторност не биха могли да
бъдат посочени при установяване на нарушението и съставяне на АУАН. Повторността
била категория, относима към определяне размера на наказанието. В акта били
описани всички съставомерни признаци на нарушението, предвидени в нормата на
чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ. Въведеният едва с НП признак „повторност“ се отнасял
единствено до размера на санкцията и посочването му там не влияело върху
реализацията на правото на защита на санкционираното лице. Счита, че решаващият
съдебен състав е постановил своя съдебен акт без да събере всички относими
доказателства, т.е. при неизяснена фактическа обстановка, обуславящо извод за
неправилност на атакуваното решение. В приложената по преписката справка за
нарушител – водач, изпратена до съда, се съдържали данни за издадено по
отношение на жалбоподателя НП от 12.06.2019 г., с което била наложена глоба в
размер на 250,00 лв. за извършено нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ.
Позовава се на разпоредбата на § 1 т. 51 от ДР на КЗ, като счита, че при
наличните данни съдът е следвало да вземе всички мерки за разкриване на
обективната истина, в т.ч. и да събере доказателства по свой почин – когато
това се налага за разкриване на обективната истина (арг. чл. 107 ал. 2 от НПК,
приложима на основание чл. 84 от ЗАНН) и след това – да оцени всички относими и
необходими доказателства. Наличието по делото на данни за неприложени
доказателства, както и на обстоятелства, които не са изяснени, представлявало
съществено нарушение на процесуалните правила, тъй като чрез изясняването им би
могло да се достигне до друг фактически и правен извод. Моли съда да отмени
обжалвания съдебен акт и потвърди наказателното постановление.
В с.з.
касационният жалбоподател, редовно и своевременно призован, не се представлява.
В писмено становище поддържа жалбата и моли съда да я уважи. Прави възражение
за прекомерност на адвокатското възнаграждение и моли за редукция на същото.
В с.з.
ответникът по касационното обжалване, редовно и своевременно призован, не се явява.
В с.з.
представителят на Окръжна прокуратура Сливен дава заключение за неоснователност
на касационната жалба и съответно – наличие на условия обжалваното решение да
бъде оставено в сила като правилно.
Настоящата
съдебна инстанция, след като обсъди доводите в жалбата, изслуша становищата на
страните и анализира събраните по делото доказателства, намери касационната
жалба за подадена в срок, процесуално допустима, но по същество - неоснователна.
В
жалбата са наведени оплаквания за незаконосъобразност на обжалвания съдебен
акт. За да се отговори на същите, касационната инстанция следва да обсъди
събраните по делото доказателства, от които се установява следното от
фактическа страна:
На 05.05.2020
г. в 20:42 часа на у. „Г. Д.“ в г. Ш. полицейски служители спрели за проверка
водач на моторно превозно средство Фолксваген Шаран с рег. № ******** – К.П.С.
и установили, че същият управлява МПС, което е регистрирано и не е спряно от
движение, като не е сключил договор за застраховка „Гражданска отговорност на
автомобилистите“. Така установеното от фактическа страна полицейски служител
квалифицирал като административно нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 от КЗ в
съставен Акт за установяване на административно нарушение серия GA № 159028/05.05.2020 г. Въз
основа на съставения акт, на 12.05.2020 г. Началникът на РУ – Твърдица при ОД
на МВР – Сливен издал Наказателно постановление № 20-0455-000075/12.05.2020 г.,
с което на К.П.С., ЕГН **********, с адрес *** за нарушение по чл. 483 ал. 1 т.
1 от Кодекса за застраховането и на основание чл. 638 ал. 2 предл. първо, вр. с
ал. 1 т. 1 от КЗ наложил административно наказание „глоба“ в размер на 800,00
(осемстотин) лева. В наказателното постановление изрично е отбелязано, че
нарушението е извършено при условия на „повторност“.
За да отмени
наказателното постановление, Районният съд е изложил следните мотиви:
При
постановяване на своя акт решаващият съдебен състав е приел, че по делото е
безспорно установено, че при проверката жалбоподателят не е представил валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“, но в хода на административнонаказателното
производство е допуснато съществено процесуално нарушение, изразяващо се в
непълнота на фактическата обстановка и липса на доказателства за извършване на
нарушението, изразяващо се в „повторност“ по смисъла на ЗДвП. Приел е, че по
делото липсват доказателства за налагане на жалбоподателя на наказание за друго
такова нарушение, нито такива за датата на влизане в сила на НП, с което е
извършено това. Според съда, така посочената непълнота безспорно води до
нарушаване правото на защита на жалбоподателя, тъй като, видно от
обстоятелствената част на акта, в същия липсва посочване на елемент от състава
на нарушението, свързан с извършването му при повторност. При такива мотиви
Районният съд е постановил отмяна на санкционния акт.
Решението
е валидно, допустимо и правилно. Настоящата касационна инстанция напълно
споделя изводите на Районния съд при следните съображения:
Първоинстанционният
съд правилно е установил фактическата
обстановка, като е формирал и съответни на доказателствата правни
изводи. От доказателствата, събрани пред първоинстанционния съд се установява
по безспорен начин, че на 05.05.2020 г. при извършена от полицейски служители
проверка е установено управление на моторно превозно средство без валидно
сключена застраховка „Гражданска отговорност“. Както правилно е преценил
първоинстанционният съд обаче, в хода на административнонаказателното
производство наказващият орган е допуснал съществено нарушение на процедурата
по ангажиране на отговорността на дееца. Видно от акта и НП, С. е привлечен към
администртивнонаказателна отговорност за извършено нарушение по чл. 483 ал. 1
т. 1 от Кодекса за застраховането, съгласно която разпоредба, договор за
застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите е длъжно да сключи
всяко лице, което притежава моторно превозно средство, което е регистрирано на
територията на РБългария и не е спряно от движение; това изискване не забранява
и всяко друго лице, различно от собственика на моторното превозно средство, да
сключи застрахователния договор. Неизпълнението на този законов императив е
прогласено за административно противоправно деяние в нормата на чл. 638 от КЗ,
като съобразно ал. 1 т. 1, на лице по чл. 483, ал. 1, т. 1, което не изпълни
задължението си да сключи задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, се налага глоба от 250 лв. – за физическо
лице. Според ал. 2 на същия законов текст, при повторно нарушение наказанието
по ал. 1, т. 1 е 800 лв. В случая наказващият орган е приложил именно чл. 638
ал. 2 от КЗ, с която е обосновал завишения размер на наложеното административно
наказание. Едновременно с това обаче се е задоволил единствено да посочи в
наказателното постановление, че нарушението е извършено при „повторност“, без
да мотивира това с посочване на доказателства за така възприетото от фактическа
страна. Ето защо, правилни и обосновани са изводите на Районния съд в тази
насока, а именно, че е нарушено правото на защита на жалбоподателя.
Наказателното постановление като санкционен акт – израз на държавна принуда и
властническо волеизявление е насочен преди всичко към своя адресат, чиито права
и законни интереси се нарушават, предвид което и следва да бъде обоснован. Както
правилно е отбелязал първоинстанционният съд, в НП не са посочени никакви
доказателства, че нарушението е извършено повторно, което следва да бъде
сторено по максимално ясен и категоричен начин чрез посочване на предходното
нарушение и наказание, акта, с който е ангажирана административнонаказателната
отговорност за същото нарушение, идентифициран с дата на издаване и дата на
влизане в законна сила. В процесния случай такива данни липсват, поради което и
изводите на решаващия съд за нарушаване правото на защита на С. са правилни и
съответни на закона. Прилагането на съответната санкционна норма следва да е
обосновано и доказано още във фаза на административнонаказателното
производство, за да се гарантира пълноценна реализация правото на защита на
наказаното лице. Порокът е съществен и постановената от Районния съд отмяна на
санкционния акт се явява съобразена с относимите процесуални и материалноправни
норми.
При
горните изводи настоящата касационна инстанция приема, че обжалваното решение не е постановено при
допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и в противоречие с
материалния закон и се явява правилно и обосновано. Наведените в касационната
жалба оплаквания не се споделят от настоящия съдебен състав, поради което от
съвкупната преценка на събраните по делото доказателства може да се направи
обоснован извод за това, че наказващият орган е допуснал съществено процесуално
нарушение, с което е засегнал негативно правната сфера на жалбоподателя, поради
което и постановеното от Районния съд решение е законосъобразно. Както се
отбеляза по – горе, Районният съд не е допуснал нарушения на
съдопроизводствените правила при анализа и оценката на доказателствата.
Съответствието между приетото от съда и установеното от доказателствата, както
и между приетото от съда и направените от него изводи, води до обоснованост на
постановеното решение. Извършвайки своята проверка в рамките на приетите за
установени от предходната съдебна инстанция факти и обстоятелства,
Административен съд – Сливен намира, че доводите в касационната жалба са
неоснователни и релевираните отменителни основания не са налице.
В
атакуваното решение Районен съд гр. Сливен е направил обоснован извод за незаконосъобразност
на Наказателно постановление № 20-0455-000075/12.05.2020 г., издадено от
Началник РУ – Твърдица при ОД на МВР – Сливен, с което на К.П.С., ЕГН **********,
с адрес *** за нарушение по чл. 483 ал. 1 т. 1 от Кодекса за застраховането и
на основание чл. 638 ал. 2 предл. първо, вр. с ал. 1 т. 1 от КЗ е наложено
административно наказание „глоба“ в размер на 800,00 (осемстотин) лева. По
изложените съображения, обжалваното решение като законосъобразно следва да бъде
оставено в сила.
Водим
от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН във вр. с чл. 221 ал. 2, предл.
първо от АПК, Административен съд Сливен
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ
В СИЛА Решение № 260130/17.11.2020 г. на Районен съд Сливен постановено по АНД
№ 677/2020 г. по описа на същия съд.
Решението
е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:1.
2.