Решение по дело №62310/2021 на Софийски районен съд

Номер на акта: 8520
Дата: 25 юли 2022 г.
Съдия: Иво Николаев Петров
Дело: 20211110162310
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 3 ноември 2021 г.

Съдържание на акта

РЕШЕНИЕ
№ 8520
гр. София, 25.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 124 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и трети юни през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:И.Н.П.
при участието на секретаря С.С.Ц.
като разгледа докладваното от И.Н.П. Гражданско дело № 20211110162310
по описа за 2021 година
Предявен е отрицателен установителен иск с правна квалификация чл.124, ал.1 ГПК -
за признаване за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумата, за
която е издаден изпълнителен лист по гр. д. №30216/2010 г. по описа на СРС, 61 с-в, за
събирането на което е образувано изп. дело № 2138/2015г. на ЧСИ рег.№ 838 на КЧСИ,
вземанията по които са прехвърлени на ответника от първоначалния взискател с договор за
цесия.
Ищецът твърди, че изпълнителният лист, е бил издаден по реда на чл.410 и сл.от
ГПК, като въз основа на изпълнителния лист е образувано изпълнително дело при ЧСИ.
Твърди, че сумите по изпълнителния лист са недължими от него като погасени поради
изтекла погасителна давност съгласно чл.110 ЗЗД, тъй като към момента на
конституирането на ответника като взискател по изпълнителното дело е изтекъл период над
пет години от последното валидно извършено изпълнително действие. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба, ответникът оспорва изцяло предявените искове като
неоснователни. Твърди, че праводателят му е извършвал множество валидни изпълнителни
действия, с които е прекъсвал давността в изпълнителното производство и същата не е
настъпила към датата на конституирането му в изпълнителното производство.
Съдът , като прецени относимите доказателства и доводите на страните,
приема за установено следното:
За да бъде уважен предявения иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК вр. чл. 439
ГПК в доказателствена тежест на ищеца е да установи, че е длъжник по изпълнително дело
№ 30216/2010г. на ЧСИ рег.№ 838 на КЧСИ дело с предмет -процесните суми, а в тежест на
ответника е да установи по делото, че че за периода от настъпване на изискуемостта на
вземането до изтичане на срока, с който законът свързва погасяване на вземането, са били
налице основания за спиране или прекъсване течението на давността.
Между страните не е предмет на спор, а и се установява от приетите като писмени
доказателства по делото, че въз основа изпълнителен лист от 09.11.2010 г. издаден по гр. д.
1
30216/2010 г., СРС, 21 състав, /фирма/, в качеството си на цесионер, на 04.03.2016 г. е
депозирало молба за образуване на изпълнително производство във връзка с което е
образувано изпълнително дело № 20158380402138 по описа на ЧСИ М.Б. с рег. № 838 в
КЧСИ с предмет процесните суми.
Спорен между страните по делото е въпросът кое е последното валидно изпълнително
действие по изпълнителното дело и погасено ли е вземането по давност, като ищецът
навежда твърдения, че последното валидно изпълнително действие е запор на банкови
сметки от 19.03.2015 г., поради което поддържа, че на 19.03.2020 г. е изтекла предвидената в
закона 5-годинашна давност на вземането. Ответникът поддържа, че по изпълнителното
дело са предприемани множество валидни изпълнителни действия.
За установяване на възложеното в доказателствена тежест на ответника спиране или
прекъсване на давността, по делото е приложено копие от изпълнително дело № 2138/2015 г.
по описа на ЧСИ М.Б.. Видно от приложеното изпълнително дело, взискателят /фирма/ с
молба от 14.12.2016 г. е поискал извършването на изпълнителни действие чрез посочване на
конкретен изпълнителен способ – налагане на запор на банковите сметки на длъжника.
Молба със сходно съдържание е постъпила по изпълнителното дело и на 20.09.2017 г.,
съответно и на 01.02.2018 г.
В т. 10 от Тълкувателно решение №2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 на ОСГТК са
изложени мотиви, че давността се прекъсва с предприемането на действия за принудително
изпълнение на вземането, съгласно чл. 116, б. „в” ЗЗД. Изпълнителният процес обаче не
може да съществува сам по себе си. Той съществува само доколкото чрез него се
осъществяват един или повече конкретни изпълнителни способи. В изпълнителното
производство за събиране на парични вземания може да бъдат приложени различни
изпълнителни способи, като бъдат осребрени множество вещи, както и да бъдат събрани
множество вземания на длъжника от трети задължени лица. Прекъсва давността
предприемането на кое да е изпълнително действие в рамките на определен изпълнителен
способ (независимо от това дали прилагането му е поискано от взискателя и или е
предприето по инициатива на частния съдебен изпълнител по възлагане от взискателя
съгласно чл. 18, ал. 1 ЗЧСИ): насочването на изпълнението чрез налагане на запор и др. Не
са изпълнителни действия и не прекъсват давността образуването на изпълнително дело,
изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на
имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи,
книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга,
извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и
др. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с предприемането на
всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на всяко изпълнително действие,
изграждащо съответния способ. Искането да бъде приложен определен изпълнителен способ
прекъсва давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
В настоящия случай, макар по делото да не се установи извършването на валидни
изпълнителни действия от страна на съдебния изпълнител, по делото се установи, че такива
са поискани от взискателя по делото на 14.12.2016 г., 20.09.2017 г. и 01.02.2018 г. Давността
е институт, чиято проява се свързва с дезинтересиране на кредитора, който в продължение
на 5-години не предприема активни действия за събирането на вземането си, като видно от
установеното по делото и мотивите на цитираното по-горе тълкувателно решение, се
прекъсва в изпълнителното производство с искането за налагане на конкретен изпълнителен
способ, а именно в настоящия случая – запор на банкови сметки на длъжника.
Предвид установеното от фактическа и правна страна по делото, съдът намира, че в
периода от 01.02.2018 г. – последната молба, с която е възложено на съдебния изпълнител да
2
наложи конкретен изпълнителен способ, до образуване на настоящото производство –
01.11.2021 г. не е изтекла предвидената в чл. 116, б. „в“ ЗЗД петгодишна погасителна
давност и предявеният иск следва да бъде отхвърлен като неоснователен.
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 от ГПК на ответника следва да
бъдат възложени направените в настоящото производство разноски. Ответникът е
представил списък по чл. 80 ГПК, в който претендира разноски в размер на 360 лева –
адвокатски хонорар. Възражението на ищеца за прекомерност на адвокатски хонорар е
неоснователно, доколкото последния в предвидения в Наредба № 1/2004 г. минимум.
Така мотивиран, съдът


РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ предявения от В. СТ. В., ЕГН ********** чрез адв. К.С., със съдебен
адрес: /адрес/ срещу /фирма/, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление /адрес/
искове с правна квалификация чл. 124, ал.1 ГПК във вр. чл. 439 ГПК, че ищеца не дължи на
ответното дружество сумата в размер на 542,35 лева - главница, дължима по Договор за
кредит, сумата в размер на 162,36 лева - законна лихва за забава за периода от 30.04.2008г.
до 21.06.2010 г., договорна лихва в размер на 85,74 лева за периода 28.03.2008г. -
30.03.2009г., както и разноски по делото в общ размер на 125,00 лева - сторени за държавна
такса и адвокатско възнаграждение, за които суми е издаден изпълнителен лист от
09.11.2010 г. по гр. д. №30216/2010 г. по описа на СРС, 61 състави и за събирането на които
е образувано изпълнително дело 20158380402138 по описа на ЧСИ М.Б. с рег.№ 838 при
КЧСИ.
ОСЪЖДА В. СТ. В., ЕГН ********** да заплати на /фирма/, ЕИК ***********, със
седалище и адрес на управление /адрес/, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК сумата от 360 лв. –
адвокатски хонорар.
Решението може да бъде обжалвано пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
3