О
П Р Е
Д Е Л
Е Н И Е
Номер
537 Година, 2018 Град
Бургас
Бургаският
окръжен съд…..…….……… граждански състав ……………………….............
На
двадесети април ……..…………..............…..… Година две хиляди и осемнадесета
в
закрито заседание в следния състав:
Председател: Радостина Калиманова
Членове: …………………………………..
Съдебни заседатели:
………………………..………..
Секретар
……………………………………………………………………………..………...........
Прокурор
……………………………………………………………………….……………............
като
разгледа докладваното от ……...…… Р. Калиманова
…………………………..........
търговско
дело № ….… 517 ....…. по описа за …….…. 2017…………. година.
Производството по
настоящото дело е образувано по повод исковите претенции на Д.Т.Н., ЕГН **********,***
и Ф.Т.М., ЕГН **********,***, и двете с адрес със съдебен адрес ***-2 против
„Застрахователно дружество „Евроинс”АД, ЕИК *********, със седалище град София
и адрес на управление район „Искър“, бул. „Христофор Колумб” №43,
представлявано от всеки двама от изпълнителните членове на Управителния съвет
Румяна Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна Цветанова Цонева, Евгени
Светославов Игнатов или от всеки един от тях съвместно с прокуриста Димитър
Стоянов Димитров за осъждане на ответното дружество да заплати на всяка една от
тях сумата от по 71000 лева като част от общо дължима главница в размер на
120000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от
тях в резултат на пътно-транспортно произшествие, причинено от Иван Димитров
Николов от град Бургас, ЕГН **********, довело на 01.03.2016 година до смъртта
на техния баща Тошо Стаматов Паскалев, б.ж. на град Бургас, както и сумата от 12311.50
лева, представляваща мораторна лихва върху претендирания размер главница за
периода от 01.03.2016 година до датата на предявяване на исковете, ведно със
законната лихва върху търсените главници от датата на депозиране на исковата
молба до тяхното окончателно изплащане. Претендира се от ищците и осъждането на
ответната по делото страна да им заплати сторените от тях в настоящото
производство съдебно-деловодни разноски. В подкрепа на отправените искания
представят и ангажират доказателства.
Твърди се в исковата
молба, по повод на която е образувано съдебното производство, че ищците са
низходящи наследници по закон - дъщери на починалия на 01.03.2016 година Тошо
Стаматов Паскалев, б.ж. на град Бургас. Лицето Иван Димитров Николов, ЕГН **********,***,
като водач на моторно-превозно средство причинил пътно-транспортно произшествие
с участието като пешеходец на наследодателя на ищците на 01.03.2016 година в
град Бургас, на ул.„Климент Охридски” №21. При същото управляваният от Николов автомобил,
при бавно движение на заден ход ударил намиращия се зад автомобила баща на
ищците, който тъкмо бил слязъл от тротоара на улицата и тръгнал да пресича
улицата отляво-надясно. Като възрастен човек се движел бавно. Товарният
автомобил се движел на заден ход, в близост до тротоара и така ударил баща им.
Той извикал, но водачът не го чул. Намиращ се наблизо човек се затичал и ударил
по колата с желание да спре водача. В резултат на удара с автомобила бащата на
ищците паднал на уличната настилка с крака под колата до кръста, без да бъде
прегазен, но притиснат от автомобила. В резултат на така причинените травми,
по-късно, същия ден на 01.03.2016 година, в 22.10 часа, той починал в
болничното заведение в град Бургас. Причина за настъпилата смърт били настъпилите
увреждания - счупване на таза, откъсване на пикочен мехур, масивен хематом,
анемия на вътрешните органи, охлузвания на крайниците, причинени при произшествието
с последващо падане и притискане от автомобила. Същите причинили пряко последвалата
смърт.
Обстоятелствата досежно
механизма на настъпване на горепосоченото пътно-транспортно произшествие,
причинило смъртта на бащата на ищците и техен наследодател се установявали
както от съставения протокол за ПТП, имащ характер на официален свидетелстващ
документ, така и от влязлата в сила присъда №226 от 28.09.2017 година и
мотивите към нея, постановена по нохд №537/2017 по описа на Окръжен съд -
Бургас. В мотивите на тази присъда съдът категорично отрекъл наличието на
съпричиняване на вредоносния резултат от страна на бащата на ищците, защото той
вече бил слязъл на уличното платно преди сблъсъка и започнал пресичането.
Поради това като пресичащ по уличното платно вече представлявал опасност за
причинителя на произшествието, поради което последният бил длъжен да предположи
тази опасност и да се съобрази с нея. Водачът бил длъжен да съобрази опасността
и да не предприема маневрата чрез движение на заден ход. Така постановената
присъда се ползвала с последиците и задължителната сила по чл.300 от ГПК.
Ищците като негови низходящи
наследници по закон търпели от така причинения деликт неимуществени вреди.
Внезапно и по нелеп начин починал най-близък роднина - техния баща, към когото
били силно привързани. Те били били задружно семейство с него. Той живеел в
дома на първата от тях в общо домакинство, но се чували по телефона всеки ден с
втората. Децата им също били силно привързани към своя дядо. Той им помагал в
тяхното отглеждане и възпитаване. С неговата смърт те загубили опора в живота.
Изпитали силна болка, мъка и скръб, душевен дискомфорт от загубата на баща си.
Разстроило се ежедневието им, страдали
силно като негови дъщери, плакали. Месеци наред и сега малко повече от една
година още скърбели за него, чувствали празнота в живота си, изпитвали мъка и
скръб; той много им липсвал.
Моторното превозно
средство марка „Опел“, модел „Комбо Ван 1.4“, ДК № СА 01 25 ХН, собственост на
„Аутотехника”ООД, ЕИК *********, ползван от търговското дружество „Орбико
България” ЕООД било застраховано по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“
при ответника. Възникването на застрахователното правоотношение се
удостоверявало от полица за застраховка „Гражданска отговорност” № ВG 07 115000748162, сключена на
10.03.2015 година и със срок на покритие до 28.04.2016 година. Като увредени
лица, търпящи вреди, покривани от риска по застраховката, сключена с ответника,
ищците предявили към ответника като застраховател своите претенции за заплащане
на имуществени и неимуществени вреди с тяхно нарочно уведомление, изпратено с
обратна разписка по пощата и получено от ответника на 16.06.2017 година. Не
постигнали споразумение за размера на вредите и на обезщетението. Ответникът
претендирал наличие на съпричиняване като основание за по-нисък размер на
дължимото обезщетение. По предявената извънсъдебно претенция ответникът по своя
инициатива, без постигнато и подписано изрично споразумение, заплатил на всяка
една от ищците сумата от по 49000 лева като обезщетение. Изрично в негово
уведомление с изходяща дата №10.08.2017 година ги уведомил, че намалява обезщетението
поради твърдяно от него съпричиняване на вредоносния резултат. В
междувременното приключилото производство по нохд № 537/2017 по описа на Бургаския
окръжен съд не се установяло твърдяното от застрахователя съпричиняване, поради
което приложението на нормата на чл.51 ал.2 ЗЗД било изключено. Поради това и
ищците считат отказа на застрахователя да им заплати целия размер на
обезщетението за неоснователен.
Ищците изразяват
несъгласие с така определеното едностранно обезщетение. Считат същото за неотговарящо
на действителния размер на претърпените вреди, както и неправилно определени
при прието съпричиняване. Считат, че целия и пълен размер на обезщетението за
претърпените от тях действителни неимуществени вреди от загубата при покриван
от ответника застрахователен риск и събитие е в размер на 120000 лева главница
за всяка една от тях. От този размер на главницата вече им била изплатена в
началото на месец август сумата от по 49000 лева на всяка една от тях, поради
което и в настоящото производство претендират присъждането на остатъка до
120000 лева или по 71000 лева, ведно със законните лихви върху нея от датата на
деликта до окончателното изплащане.
Претенцията си като
увредени лица предявяват против ответника като застраховател по задължителна
застраховка „Гражданска отговорност” за причинена смърт в срока на
застрахователното събитие. Не са предявили граждански иск в наказателното
производство против прекия причинител на увреждането - водача по образувано
против него нохд № 537/2017 година по описа на Бургаския окръжен съд за
престъпление по чл.343а, ал.1, б.„б” от НК. Претендират обезщетението чрез
прекия иск към отговарящия застраховател като разлика между вече платеното от
него при прието съпричиняване и действителният размер на вредите при липсващо
съпричиняване и с оглед естеството на претърпените мъки, болки, страдания и
душевен дискомфорт от загуба на най-близък сродник - баща.
Ответникът по делото, на
когото съдът е изпратил препис от исковата молба и доказателствата към нея в срока
по чл.367 от ГПК е депозирал по делото писмен отговор, с който е изразил
становище по така предявените против него искови претенции. Със същия е изразено
становище за тяхната допустимост. Наличието на валидно застрахователно
правоотношение по договор за застраховка „Гражданска отговорност” на
автомобилистите между него и водача на моторно-превозно средство марка „Опел“,
модел „Комбо Ван 1.4“ с рег. № СА 0125 ХН не е оспорено.
Изразено е становище за
неоснователност на претенциите поради извършено плащане по доброволен ред от негова
страна като застраховател, който факт бил посочен и признат в самата искова
молба. Ответникът твърди, че така изплатените на ищците обезщетения за
претърпените от тях болки и страдания по повод смъртта на техния баща били
справедливи по своя размер и съобразени със съпричиняването от страна на
починалия настъпването на вредоносния резултат.
При условията на
евентуалност е направено оспорване на исковете по размер. Въведено от ответното
дружество твърдение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на
починалия е обосновано с това, че към момента на настъпване на процесното произшествие
той пресичал пътното платно в нарушение на установените за това правила за движение
на пешеходците по аргумент от разпоредбите на чл. 113 и 114 от ЗДП. Твърди, че
починалият пресичал на място, което не било разрешено за преминаване от страна
на пешеходците. Ако той не бил предприел несъобразено с правилата за движение
пресичане на пътното платно /слизане от тротоара в близост до автомобила/ и бил
изчакал първо автомобила да извърши започната от него маневра и пресече след
това, не би се стигнало до настъпване на вредоносния резултат. Поради това
отправя искане при определяне на размера на справедливото обезщетение същото да
бъде намалено с не по-малко от 50-60%.
Изтъква се също така, че
няма данни към настоящия момент присъда № 226 от 28.09.2017 година по нохд №
537/2017 година по описа на Окръжен съд - Бургас да е влязла в сила. Дори и да
се приеме обратно, обаче с нея съдът категорично не се бил произнесъл по
отношение наличието на съпричиняване от страна на починалия за настъпването на
вредоносния резултат. Наличието на такова дори не било изследвано, а имало само
изявление в тази насока в частта, касаеща размера на наказанието.
Ответното дружество е оспорило
и размера на предявените искове за присъждане на обезщетение за неимуществени
вреди с твърдения, че същия е прекомерно завишен, с оглед правилата на
справедливостта и съществуващата икономическа обстановка в страната, както и
установената в това отношение съдебна практика.
Съдът е изпратил препис
от отговора на исковата молба на ищцовата страна с указания за възможността в
двуседмичен срок от получаването да депозира допълнителна искова молба, с която
да упражни предоставените и от нормата на чл.372 от ГПК права. В същия срок ищците
чрез своя процесуален представител са депозирали такава, в която е посочено, че
поддържат изложените в първоначалната искова молба и последващата молба-уточнение
фактически твърдения и правни претенции. С него е взето становище по фактите,
които според тази страна не са спорни и следва поради това да бъдат обявени от
съда за ненуждаещи се от доказване.
Сочи се от тях, че практически
единственото спорно фактическо и правно обстоятелство по делото бил въпроса за
размера на претърпените вреди и съответното обезщетение. При това този размер
се оспорвал не с оглед релевантните за подобно възражение претърпени мъка,
страдание, дискомфорт, стрес, загуба на душевен комфорт, а с твърдения за съпричиняване.
Така наведеното твърдение
за наличие на съпричиняване от страна на наследодателя на ищците е оспорено от
тях, като се изтъква, че липсвали основания за приложение на чл.51 ал.2 от ЗЗД.
Сочи се, че това възражение било относимо не към въпроса за размера на вредите
и обезщетението, както твърди ответника, а към причинно-следствената връзка и
механизма на настъпване на вредоносния резултат. Това следвало и от
систематичното място на втората алинея на чл.51 от ЗЗД. Въпросът за причинно-следствената
връзка попадал в обхвата на чл.300 от ГПК и задължителната и обвързваща сила на
присъдата по приключилото наказателно дело. Въпросът за съпричиняването бил
обсъден от наказателния съд в мотивите - страница предпоследна в раздела на
определяне на наказанието. Отчитало се, че към момента на предприемане на
маневрата пострадалият вече бил на пътното платно и пресичал, т.е. при
навлизането му на платното моторното-превозно средство не се движело. Съдът
посочил, че в тази ситуация водачът на моторното-превозно средство бил длъжен
въобще да не предприема маневра.
Липсвало нарушение на
чл.114 от ЗДП и на което е от визираните в нея задължения на пешеходците.
Липсвало и нарушение на чл.113, ал.1, т.1 от цитирания нормативен акт. Не можело
да се твърди, че пешеходецът - пострадалият наследодател не бил изпълнил
задължението си преди да навлезе на пътното платно да се съобрази с движещите
се автомобили. Към момента на навлизането нямало движещ се автомобил - маневрата
била започнала последващо, след навлизането в платното.
При условията на евентуалност
е оспорена степента, в която твърдяното съпричиняване е допринесло за
увреждането. Поддържаният размер от 50-60% бил завишен. Според ищците, с оглед
естеството на самото произшествие, степента на съпричиняване била не повече от
20%.
Препис от така
депозираното писмено становище е било изпратено на ответната страна с указания
за възможността да депозира допълнителен отговор и да упражни правата си по
чл.373 от ГПК. В указания от закона и съд срок същата е депозирала такъв, в който
е посочила, че поддържа подадения от нея отговор на исковата молба по
аргументите, изложени в него, както и всички направени с него оспорвания,
възражения и доказателствени искания, включително това за съпричиняване.
Посочено е също така, че твърденията са за извършени от страна на починалият
Тошо Стаматов Паскалев, б.ж. на град Бургас няколко по вид нарушения на
правилата за движение на пешеходците, а не само коментираното в мотивите на
приложената присъда.
При съобразяване на
изложеното, съдът намира, че така предявените искови претенции са допустими и
не съществува пречка да бъдат разгледани по същество. Правното основание на същите
е чл.432 ал.1 от КЗ във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД. Спорът, по който
е образувано настоящото производство е родово и местно подсъден на настоящия
съд. Съдът намира, че следва да приеме представените с исковата молба от
ищцовата страна писмени доказателства, които са допустими и относими към
правния спор с изключение на двете експертизи, а именно съдебно-медицинска и
автотехническа. Това е така, тъй като с оглед установения в процесуалния закон
принцип на непосредственост съдът не може да ги цени като доказателства и
основава изводите си досежно правнорелевантните факти на тях - касае се за
доказателства, които не са събрани по определения за това в закона ред. Съдът
намира за основателно направеното от ищците с исковата молба искане за
ангажиране на гласни доказателства чрез разпита на двама свидетели за
установяване на посочените от тях в същата фактически обстоятелства. Основателно
е искането на ответната по делото страна да бъде изискано и приложено нохд
№537/2017 година по описа на Бургаския окръжен съд. Тук само за пълнота е
необходимо да се посочи, че съдът извърши служебна справка в резултат на която
констатира, че постановената по него присъда против прекия причинител на
вредите, включително към датата на предявяване на исковете е влязла в сила.
Поради това именно налице са предпоставките на чл.83, ал.1, т.4 от ГПК, което е
мотивирало съда да не изиска от ищците внасянето на държавна такса с подаването
на исковата молба. На следващо място за основателно съдът намира и искането на
ответника да бъде допусната и извършена автотехническа експертиза, вещото лице
по която да даде отговор на въпросите, поставени от тази страна с отговора и на
исковата молба. Тези въпроси следва да бъдат поставени на вещото лице Тодор
Илиев, който е включен в списъка на вещите лица за съдебния район на Бургаския
окръжен съд. Това доказателствено средство е допустимо и относимо към
въведените от ответника възражения и направени оспорвания. Необходимо е в тази връзка
да се посочи, че от граматическото и логическо тълкуване на чл.300 от ГПК се
налага разбирането, че по изрично разпореждане на закона влязлата в сила
присъда е задължителна за съда, разглеждащ гражданско - правните последици от
конкретното деяние, но само относно това, дали то е извършено или отречено,
дали е противоправно и дали деецът е виновен. Всички останали факти, които имат
отношение към гражданските последици от деянието, включително и съпричиняването
на вредоносния резултат, следва да бъдат установени конкретно със съответните
доказателствени средства в рамките на производството по разглеждане на
гражданското дело. Съпричиняването не е елемент от фактическия състав на
деянието, а е изследвано от наказателния съд с оглед определяне обхвата на
наказателната отговорност и на размера на наказанието, поради което мотивите на
присъдата в посочената им част не са задължителни за гражданския съд. С оглед
принципа за непосредственост и равенство на страните в процеса, фактите относно
съпричиняването на вредоносния резултат подлежат на доказване пред гражданския
съд /така и в решение № 51 от 3.05.2017 година на ВКС по търг. дело № 1971/2016
година, II т.о., т.1 на Тълкувателно решение № 2 от 22.12.2016 година на ВКС по
тълк. дело № 2/2016 година, ОСНК/.
Съдът, с оглед
изразените от страните становища намира за необходимо да обяви на същите, че
следните обстоятелства са безспорни и не се нуждаят от доказване, а именно:
наличие на валидно застрахователно правоотношение между ответника и прекия
причинител на вредата по застраховка „Гражданска отговорност“ за моторното
превозно средство, с което е било причинено произшествието; наличието на влязла
в сила присъда спрямо прекия причинител на вредата за извършеното от него
деяние, съставляващо престъпление, при което е настъпила смъртта на
наследодателя на ищците; наличието на родствена връзка от първа степен по права
линия между ищците и починалото при произшествието лице; заявяване на претенция
от страна на ищците пред застрахователя - ответното дружество за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди и плащането от негова страна на сумата от по
49000 лева на всяка една от тях.
С настоящото си
определение, освен това, съдът следва на основание чл.154 от ГПК да укаже на
страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава
своите искания или възражения. При така дадената от съда правна квалификация и
при съобразяване на приетите за безспорни факти, ищцовата страна е длъжна да
установи наличието на настъпилите от извършено противоправно деяние от страна
на водача на процесното моторно-превозно средство за нея вреди и причинна
връзка между деянието и вредата, както и техния размер. Ищците следва да
установят настъпването на неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, като всички изложени по-горе от съда и подлежащи на доказване факти
следва да бъдат установени от тях при условията на пълно и главно доказване от тяхна
страна.
Ответникът по делото
следва да установи своите твърдения, въведени в процеса с отговора на исковата
молба, включително соченото съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от
страна на наслододателя на ищците, както и всички останали възражения, свързани
с оспорения размер на предявените и поддържани против него претенции за
заплащане на неимуществени вреди.
Ето защо и по горните
съображения и на основание чл.374 от ГПК, Бургаският окръжен съд
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПРИЕМА за разглеждане предявените
от Д.Т.Н., ЕГН **********,*** и Ф.Т.М., ЕГН **********,***, и двете с адрес със
съдебен адрес ***-2 против „Застрахователно дружество „Евроинс”АД, ЕИК
*********, със седалище град София и адрес на управление район „Искър“, бул.
„Христофор Колумб” №43, представлявано от всеки двама от изпълнителните членове
на Управителния съвет Румяна Гешева Бетова, Петър Веселинов Аврамов, Йоанна
Цветанова Цонева, Евгени Светославов Игнатов или от всеки един от тях съвместно
с прокуриста Димитър Стоянов Димитров искови претенции за осъждане на ответното
дружество да заплати на всяка една от тях сумата от по 71000 лева като част от
общо дължима главница в размер на 120000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, претърпени от тях в резултат на пътно-транспортно
произшествие, причинено от Иван Димитров Николов от град Бургас, ЕГН **********,
довело на 01.03.2016 година до смъртта на техния баща Тошо Стаматов Паскалев,
б.ж. на град Бургас, както и сумата от 12311.50 лева, представляваща мораторна
лихва върху претендирания размер главница за периода от 01.03.2016 година до
датата на предявяване на исковете, ведно със законната лихва върху търсените
главници от датата на депозиране на исковата молба до тяхното окончателно
изплащане, а също и направените съдебно-деловодни разноски.
ПРИЕМА приложените към
исковата молба, по повод на която е образувано настоящото производство, писмени
доказателства с изключение на двете експертизи, а именно съдебно-медицинска и
автотехническа.
НЕ ПРИЕМА като
доказателства приложените към исковата молба, по повод на която е образувано
настоящото производство копия на двете експертизи, а именно съдебно-медицинска
и съдебна автотехническа.
ДОПУСКА до разпит при
довеждане двама свидетели на ищцовата страна за установяване на изложените от нея
в исковата молба фактически обстоятелства.
ДА СЕ ИЗИСКА и приложи нохд
№537/2017 година по описа на Окръжен съд - Бургас.
ДОПУСКА извършването на автотехническа
експертиза, вещото лице по която да даде отговор на поставените от ответника с
отговора на исковата молба въпроси след внасяне на предварителен депозит в
размер на 250 лева по сметка на Бургаския окръжен съд от ответната страна в
двуседмичен срок от получаване на съобщението за това.
НАЗНАЧАВА за вещо лице
по допуснатата автотехническа експертиза Тодор Илиев, на когото да бъде
съобщено за възложената му задача, както и за датата и часа на съдебното
заседание.
ПОСТАНОВЯВА допуснатата
автотехническа експертиза да бъде извършена след постъпване по настоящото дело
на изисканото наказателно такова.
НАСРОЧВА делото за
разглеждане в открито съдебно заседание на 30.05.2018 година - 14.20 часа, за
която дата и час да се призоват страните.
Препис от настоящото
определение да се връчи на страните по делото; препис от постъпилия от ответника
по делото допълнителен отговор на допълнителната искова молба да се изпрати на ищците
на посочения от тях съдебен адрес чрез процесуалния им представител.
Настоящото определение е
окончателно и не подлежи на обжалване.
ОКРЪЖЕН СЪДИЯ: