Мотиви по ВНЧХД№433/17г:
С присъда №78 от 21.04.2017г по
НЧХД№2065/16г на Пазарджишкият РС
признал подсъдимия И.Л.М. *** за НЕВИНОВЕН в това, че чрез жалба входирана в
ОП Пазарджик под № 1961/28.07.2015 г. е разгласил за Г.А.А. в качеството му на длъжностно
лице при изпълнение на службата му като Началник група Криминална полиция в РУП
Септември позорни обстоятелства, а именно, че същият по време на полицейска
проверка е бил във видимо нетрезво състояние или под въздействие на наркотични
вещества и ОПРАВДАЛ подсъдимия по обвинението по чл.148 ал.1 т.3 във връзка с чл.147
ал.1 предложение 1-во от НК
ОТХВЪРЛИЛ предявения от Г.А.А. против подсъдимия. граждански
иск в размер на 2 000 лева, ведно със законната лихва от датата на
деянието до окончателното й изплащане, като неоснователен.
ОСЪДИЛ Г.А.А. да заплати сторените по делото разноски в
размер на 176.10 лв. , както и държавна такса в размер на 5,00 лева при
евентуално служебно издаване на изпълнителен лист, платими в полза на бюджета
на съдебната власт по сметка на Районен съд Пазарджик.
Недоволен от
присъдата е останал частният тъжител,който чрез повеленикът си я обжалват в
срок.Във въззивната жалба се развиват оплаквания за нейната
неправилност и незаконосъобразност.Иска се нейната отмяна и постановяване на
нова такава и признаването на подсъдимия И.Л.М. за виновен за извършено престъпление по
чл.148 ал.1 т.3 във връзка с чл.147 ал.1 пр.1 от НК ,както и да бъде умажен
предявеният гражднаски иск..
В
съдебно заседяние жалбата е пърдражана със заявеното в нея искане.
Подсидимия,който
участвал лично пред въззивната инстанция взема становище ,че присъдата е правилна и
законосъобразна и като такава следва да бъде потвърдена,а жалбата като
неоснователна да се устави без уважение.
Съдът
като взе в предвид доводите на страните и провери изцяло така атакуваната
присъда съгласно чл.314 от НПК направи следните изводи:
Налице
са основанията за намесата на въззивната инстанция при условията на чл.336 ал.1
т.2 от НПК за цялостната отмяна на обжалваната присъда.
Приетата за установена фактическа обстановка по делото се
споделя и от настоящата инстанция,като
тя не се оспорва от страните и сочи че:
Тъжителят Г.А. е
началник група „КП“ към РУП Септември, като е заемал тази длъжност и към 2015 г.
На 21,07,15г.
било образувано ДСП 234/15г. по описа на
РУП Септември за разследване на кражби на телефонен кабел в землището на
с. Сестримо. Още вечерта извършителите били заловени и признали, че
откраднатите кабели предали в бивш изкупвателен пункт на подсъдимия, за който
била получена допълнително и информация, че държи в дома си незаконни оръжия.
Това наложило оглед в дома му с цел откриване при евентуално наличие на такива
и тяхното изземване. Огледът бил извършен в присъствието на подсъдимия от
оперативна група, член на която бил тъжителя А..
На 28,07,15г.
подсъдимият подал в деловодството на ОП Пазарджик жалба, адресирана до Главния
прокурор, ОП Пазарджик и МВР, която била входирана под № 1961 (л. 95, нчхд
696/16г.) В жалбата подсъдимият депозирал твърдения, че по време на извършения
в дома му оглед на 22,07,15 г. „още
от вратата бил подхванат от единия от
полицаите с ругатни и грубо държане „който го нарекъл „престъпник с престъпниците“,
укорил го, че ги прави „на маймуни, да стоят да го чакат десет човека“.
Подсъдимият се поинтересувал „какво става“, но не получил отговор, някой от
присъстващите не му се представил. Следват твърденията „ въпросното лице Г. А., чието име и длъжност“
подсъдимият узнал по-късно от друг
полицай бил „ със силно зачервени очи и видимо в нетрезво състояние „според
мен“ ( бел. - според подсъдимия),; „ продължил да се държи грубо“ с подсъдимия и „да го обижда“.
Подсъдимият отново питал какво търсят, за да може да съдейства, но тъжителят му
отговорил, че „каквото търсят, ще си го намерят“ , след което действията
продължили без подсъдимият да получи обяснение. По-нататък се твърди, че
подсъдимият и поемните лица бил повикани да влязат вътре, тъй като били открити
някакви вещи и полицейският началник С... започнал да вади непознати за
подсъдими оръжия, като нито подсъдимия, нито поемните лица били допуснати в
помещението, за да „ видят какво и как е открито“ и дори техническото лице не
било допуснато да „ направи снимки на открито“. След което се заявява
споделеното от господен С..., че „ имало да какво да ровят“ и че „А. започнал да обижда и заплашва“ подсъдимия
как ще го „вкара в затвора“. По -нататък се заявява, че били от тъжителя на
подсъдимия два удара - първият с шамар, а вторият - с юмрук в гърба, на което
подсъдимият реагирал с репликата „ да го остави на мира“, а А. отново му казал,
че бил готов за затвора, след което излязъл.
Заключителната
част на възпроизведеното съдържание на жалбата се отнася да начина, по който
дъщерята на подсъдимия възприела случая - разплакала се и дори впоследствие
също се будела нощем и питала дали баща й ще бъде „вкаран „ в затвора.
Жалбата била
подадена в ОП Пазарджик и тъй като подсъдимият получил обяснение от служители
там, че тя не се препраща служебно до посочените други два адресата - МВР и
Главния прокурор, той преписал отново ръкописно и почти буквално съдържанието
още два пъти и го изпратил сам.
Всяка от тези жалби била насочена според
оплакванията в нея за две разследвания - първото вътрешно -ведомствено и от
комисия в ОД МВР Пазарджик и второто -
за преценка за ДСП и във връзка с твърденията в жалбата за посегателство против
личността на подсъдимия. Резултатът и от двете проверки установил
неоснователност на жалбата.
На 01,04,16г. тъжителят подал настоящата тъжба с
оплакване, че като длъжностно лице е наклеветен от съдържимия в жалбата до ОП
Пазарджик израз, че по време на
полицейска проверка бил „видимо в нетрезво състояние или под въздействие
на наркотични вещества “ и с искане подсъдимият да бъде признат за виновен в
извършване на престъпление клевета и понесе полагащата му се отговорност за
това престъпление.
Тази фактическа обстановка е подкрепена от доказателствата
по делото.
При правилно установена фактическа обстановка съдът е
направил погрешни правни изводи.
За смисловото значение на израза „беше със силно зачервени очи и видимо в нетрезво състояние
според мен „ е изслушвано и становище експерт –лингвист, ,което съдът възприел частично. От съдът не е било възприето становището на
експерта, че финалният израз в изречението „според мен“ „ не присъства“ с
тежест в изречението и „не променя
категоричността на твърдението в него.
За да постанови оправдателна
оправдателната присъда съдът е приел,че липсва състав на
престъпленшието клевета,тъй като чрез жалбата подадена от подсъдимия входирана в ОП Пазарджик под № 1961/28.07.2015
г се атакувала
процесуалната изправност на проведения оглед и претърсване и поведението на
някои от полицаите,приел е че
целта преследвана от подсъдимия с жалбата, тъй като
инкриминираният израз в неговата автентична цялост” „…беше със силно зачервени очи
и видимо в нетрезво състояние според мен“ не уличава тъжителя в пияно състояние
по време на полицейска проверка, а само заявява съмнение, предположение,
вероятност на база на посочени обективни факти, което се иска да бъде проверено
от надлежния орган по надлежния ред.
Приел
е че дори и да се приеме, че изложеното в
жалбата само досежно тъжителя е позорящо за него, стои основния въпрос – дали
подсъдимият е имал съзнание да го клевети, тоест съзнателно и целенасочено е
разгласил факти и обстоятелства (по които формирал свое мнение) в случая от
професионалния му живот, които са позорящи, съзнавайки напълно тяхната
неистинност.
В
резюме съдът е приел, че твърденията в жалбите не следва да се разглеждат като
„разгласяване“ на позорящи обстоятелства, тъй като целта не е да се накърни
репутацията на лицето, адресат на оплакванията, а целта е подчинена на правото
на жалби, с които се съобщават нередности и се иска тяхното отстраняване,като по този начин
подсъдимия е упражнил и конституционно си право прогласено с чл. 45
от Конституцията на Република България-да подава
жалби,сигнали и оплаквания до институциите.
Съставът на
въззивния съд не споделя така изложените изводи на РС .
Няма спор по делото и е установено несъмнено, че жалбата е
подадена по повод извършено в дома на подсъдимия процесуално действие оглед и
претърсване, при което в полицейския състав участие е взел и тъжителя като
криминален полицай от РУП Септември.
Няма и спор,че в нея е отразено, твърдението по адрес на
тъжителя че бил във „видимо в нетрезво състояние или под въздействие на
наркотични вещества”.За изясняване на това обстоятелство дали при извършеното
процесуално действие оглед и претърсване тъжителят е бил във „видимо в нетрезво
състояние или под въздействие на наркотични вещества”,като свидетел по делото
от настоящата инстанция се разпита поемното лице В.Т..От неговите показания
става ясно,че не е забелязал неправомерни действия от страна на служителите на
полицията,че те „просто си извършиха обиска”,че не му е направило впечатление Г.А.
да се дъри странно. Видимо не е забелязал тъжителят да е лице, което е употребило
алкохол или наркотично вещество. Не е
забелязал никой от полицаите да има
странно поведение. Всичко било спокойно, направили протокола, не е имало
агресивно поведение от никого.Свидетелят през цялото време присъствал и не е
излизал от помещенията , по време на извършване на действията от полицаите.
При това
положение съдът приема, че от обективна страна е налице осъществяване от страна
на подсъдимия състава на престъпление по чл. 147, ал.1, пр. 1 НК. Изпълнителното деяние е
осъществено чрез разгласяване на употребения във жалбата израз, който по
съществото си в употребения смисъл представлява позорно и неистинско
обстоятелство. "Позорни" са тези обстоятелства, които се отнасят до
личността на засегнатото лице и съдържат твърдения за факти, които са
обществено укорими, противоречат на общоприетите норми на поведение, създават
отрицателна репутация за личността на засегнатия. Това е така, защото в случая ,чрез
изложеното в жалбата излиза, че тъжителят е имал неморално и противоправно
поведение - нарушил е грубо задълженията си като служител на МВР като все едно
по време на изпълнение на задълженията си е употребил алкохол или наркотици.
Тази клеветническа информация е доведена до знанието на други лица, тъй като жалбата,
в който е обективирана клеветата е предадена в прокуратурата,извършвани са и проверки. Престъплението е формално и е довършено от момента, в който друго лице
възприеме и осъзнае предадената му от дееца позорна информация за пострадалия.
То е обществено опасно, поради обективната си годност да застраши репутацията и
доброто име на пострадалия, обекти на защита, независимо дали такъв резултат в
конкретния случай е настъпил. Формата на разгласяване в случая е писмена. Налице е квалифициращ признак, тъй като клеветата е отнесена до частния
тъжител в качеството му на длъжностно лице по смисъла на чл. 93, т. 1, б. А от НК. Посегателството е
осъществено "при изпълнение на службата му" съгласно задължителното
за съдилищата тълкуване на понятието, дадено в ППВС № 2/1957 г. на ПВС, тъй
като по време е съпътствало изпълнението на задължението му като като Началник група Криминална
полиция в РУП Септември
От субективна
страна престъплението клевета се осъществява само при условията на пряк умисъл,
какъвто е и настоящият случай. Подсъдимият употребявайки посочените изрази е
съзнавал тяхната неистинност и по този начин е осъществил от субективна страна
основния състав на престъплението клевета. Същият е съзнавал общественоопасните
последици на деянието си и е искал настъпването на противоправният резултат. Подсъдимият е съзнавал, че разгласява неверни обстоятелства от естество да
накърнят доброто име на частния тъжител в обществото, че те стават достояние на
трети лица и е целял думите да бъдат възприети от трети лица. Също така е
съзнавал, че клеветническото твърдение е насочено спрямо полицай, изпълняващ
служебните си задължения като началник група Криминална полиция в РУП Септември
Следователно
подсъдимият е изпълнил състава на престъплението от обективна и субективна
страна и са налице предпоставките за реализиране на неговата наказателна
отговорност по чл.148 ал.2, във връзка с ал.1 т.3, във връзка с чл.147 ал.1
предложение първо от НК,за това че чрез жалба входирана в ОП Пазарджик под № 1961/28.07.2015
г. е разгласил за Г.А.А. в качеството му на длъжностно лице при изпълнение на службата му
като Началник група Криминална полиция в РУП Септември позорни обстоятелства, а
именно, че същият по време на полицейска проверка е бил във видимо нетрезво
състояние или под въздействие на наркотични вещества .
По отношение на реда за определяне на наказанието и
неговия размер.,настоящана инстнация счита, че не са
налице предпоставките за приложение на разпоредбата
на чл. 78а, ал. 1 от НК - за извършеното
престъпление по чл.148 ал.2, във връзка с ал.1 т.3, във връзка с чл.147 ал.1
предложение първо от НК,в предвид на забраната предвидена в нормата на ал.7 на
чл.78 а от НК.
При определяне на наказанието ,което следва да се наложи
на подсъдимият за извършеното от него
престъпно деяние- съдът се ръководи от изискванията на чл.36 от НК относно
целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата индивидуализация. Като
смекчаващи отговорността обстоятелства,съдът отчете , младата
възраст на подсъдимия, фактът, че с деянието не са причинени тежки увреждания, ,а като отегчаващи негативната му
съдебна характеристика изхождайки от информация находяща се на лист
53-55/справка за съдимост по НЧХД№2065/16г
Съдът като прецени всички обстоятелства по делото и
относителната им тежест, прие че е налице превес на смекчаващите отговорността
обстоятелства поради което и определи наказание ГЛОБА в размер на 5000/Пет
хиляди/ лева, платима в полза на държавата по сметка на Съдебната власт, както
и ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез обявяване на присъдата на
видно място в сградата на Община Белово .
По
отношение на предявеният гр.иск, представляващ обезщетение за претърпените
неимуществени вреди в размер от 2 000 лева, съдът намира същият за основателен.
Наличието на вредни последици в резултат на престъплението клевета е една
необорима законова презумпция и не подлежат на доказване.
Константната съдебна практика е
установила, че по отношение на претърпените неимуществени вреди, вследствие на
престъплението "клевета" не е необходимо да се събират доказателства,
тъй като самото престъпление е от такова естество, че неминуемо засяга честта,
достойнството и доброто име, при което е логично и настъпването на моралните
вреди. Размерът, в който следва да бъде уважен предявеният гр.иск следва да
бъде преценен от съда по справедливост и в тази връзка настоящият съдебен
състав намира, че предвид характера на извършеното престъпно деяние-умишлено
престъпление против личността, неминуемо предизвиква причиняване на
неимуществени вреди. Ето защо съдът намира, че гр.иск следва да бъдат уважен в
справедлив размер от 2000 лв. за престъплението по чл.148 ал.2, във връзка с
ал.1 т.3, във връзка с чл.147 ал.1 пред. 1 НК.
Присъдената сума е напълно реална за покриване на претърпените морални вреди,
поради което и на основание чл. 84 НПК съдът осъди подсъдимият да заплати на
тъжителя сумата от 2000 лв., представляваща обезщетение за причинените
неимуществени вреди, вследствие на престъплението, ведно със законната лихва,
считано от датата на деянието - 28.07.2015г. до окончателното изплащане,
както и 512лв., направени от него разноски по делото. Осъди се подсъдимия и да
заплати в полза на РС Пазарджик направените по делото разноски в размер на
176.10лв.
При
изложените мотиви, Пазарджишкия окръжен съд, в настоящия състав, постанови
присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: