№ 494
гр. София, 24.01.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на двадесети януари през две хиляди двадесет и пета година в
следния състав:
Председател:Любомир Василев
Членове:Ваня Н. И.
Диана Василева
при участието на секретаря Донка М. Шулева
като разгледа докладваното от Любомир Василев Въззивно гражданско дело
№ 20241100513314 по описа за 2024 година
Производството е по чл.258 –чл.273 ГПК /въззивно обжалване/.
В. гр.д. №13314/2024 г по описа на СГС е образувано по въззивна жалба на „Л.Т. Б.“ ЕООД
гр.София ЕИК ******* срещу решение №20120987 от 18.04.2024 г на СРС , 159 състав по
гр.дело №14485/2021 г по описа на СРС , с което е отхвърлен иска на въззивника с правно
основание чл.422 ГПК във чл.92 ЗЗД да се признае за установено , че „П. Б.“ ЕООД
гр.София ЕИК ******* му дължи сумата от 1993,07 лева неустойка по чл.23 от договор за
изработка на уеб сайт от 12.03.2018 г между страните ; за която сума е издадена заповед за
изпълнение по чл.410 ГПК от 24.11.2020 г по ч.гр.д.№55265/20 г на СРС , 159 състав .
Решението на СРС се обжалва и в частта за разноските .
Въззивникът излага доводи за неправилност на решението на СРС , тъй като процесната
неустойка не е уговорена само за забава , а касае всяко неизпълнение на изпълнителя.
Самият договор не е развален , а е прекратен занапред , което „изглежда по-закономерно“.
Изпълнителят не е спазил изискванията на възложителя като сайтът е разработен на
различна платформа и това е довело до множество затруднения . Сайтът е с ниско качество и
„не върши работа“ . Сайтът не е завършен и не са представени на възложителя сорс кода ,
изпълнимите кодове и скриптове . Ответникът е попречил достъпа до виртуалния облак и
данните в него . Ищецът не може да ползва и актуализира продукта , за който е платил . От
началото на м.10.2019 г няма достъп до административния панел на сайта и последният е
„станал непотребен“ . Секциите на сайта са без ефективност и не са актуални .
1
Въззиваемата страна е подала писмен отговор , в който оспорва въззивната жалба. В
жалбата не се сочат конкретни пороци на първоинстанционното решение .Ако договорът е
прекратен занапред , но извършеното по договора е валидно . В случая работата е приета и е
налице окончателно плащане от 12.11.2018 г , като е изтекъл и 6-месечния срок за
гаранционно обслужване . Нотариалната покана от 08.04.2020 г не може да породи действие
при изпълнен договор . След като договорът е изпълнен и е изтекъл неустойка не се дължи ,
съответно процесната неустойка не е такава при разваляне или прекратяване на договора .
Изтекъл е 6-месечния срок за разваляне на договора по чл.265 ал.3 ЗЗД поради това , че
работата е негодна . В случая работата е приета още на 26.09.2018 г с приемо-предавателен
протокол и правата на ищеца са „преклудирани“ В исковата молба не се твърдят конкретни
проблеми със сайта и такива не са доказани по делото . Ищецът е ползвал сайта повече от
две години и това се доказва от показанията на св.Костадинова . Според имейл на 08.05.2019
г ищецът е поискал преработка на сайта и за това е изпратена оферта. Ищецът е имал достъп
до сайта , а промяната на платформата е била съгласувана и одобрена . Ищецът е направил
тестове и е преминал обучение за работа в уеб сайта според показанията на св.М.М. . Това
включва и работа с административната част и не е имало възражения , а съгласно чл.18.2
тестовете и възраженията трябва да се направят в 10 дневен срок . Не е възпрепятстван
достъпа до сайта , а данните за достъп са предадени с имейл от 04.10.2018 г , което е
констатирано и от СТЕ . Ищецът или негов служител са могли да сменят по всяко време
потребителското име и паролата за достъп до сайта . Уеб сайтът е качен на сървър на
възложителя , както и е работещ .
Въззивната жалба е допустима. Решението е връчено на въззивника на 13.05.2024 г и е
обжалвано в срок на 27.05.2024 г /по ел.поща/ .
Налице е правен интерес на въззивника за обжалване на решението на СРС .
След преценка на доводите в жалбата и доказателствата по делото, въззивният съд приема
за установено следното от фактическа и правна страна:
В мотивите на СРС е възпроизведена фактическата обстановка . Във връзка с чл.269 ГПК
настоящият съд извършва служебна проверка за нищожност и за недопустимост на
съдебното решение в обжалваната част , като такива основания не се констатират . Относно
доводите за неправилност съдът е ограничен до изложените във въззивната жалба изрични
доводи , като може да приложи и императивна норма в хипотезата на т.1 от Тълкувателно
решение №1 от 09.12.2013 г по тълк.дело №1/2013 г на ОСГТК на ВКС .
За да отхвърли иска СРС е приел , че безспорно е подписан договор за изработка на уеб
сайт от 12.03.2018 г между страните , съобразно техническо задание в Приложение №1 към
договора .
Не се спори , че възнаграждението по договора е платено , а на 26.09.2018 г е съставен
приемо-предавателен протокол за приемане на работа .
С нотариална покана връчена на ответника на 08.04.2020 г ищецът заявява , че прекратява
едностранно договора , като иска връщане на платената сума и обезщетение .
2
В имейли за периода 03.07.2018 г – 27.09.2018 г страните са уточнявали съдържанието на
уеб сайта , а през м.10 и м.11.2018 г са обсъждали възникнали проблеми .
Св.Н. твърди , че към м.10.2019 г спрял да работи административния панел , а след приемане
на сайта ответникът отказал да прави доработки и корекции . Самият сайт бил
„неефективен“.
Св.М. твърди , че всички недостатъци са били отстранени в гаранционния срок , а след
изтичането му не е имало възражения .Достъпът до сайта и до административния панел не е
бил ограничаван .
Според приетата пред СРС ССЕ фактурите по процесния договор са били платени , а всички
фактури освен тази от 04.02.2019 г са били включени в дневниците за покупки на ищеца .
Според приетата пред СРС СТЕ процесният уеб сайт е базиран на Lavarel PHP .
Административната платформа на сайта първоначално е била достъпна , като достъп е
предоставен с имейл от 04.10.2018 г , в който са посочени потребителско име и парола .
Сайтът и към момента е действащ , но няма достъп до административната платформа .
От правна страна СРС е приел , че претендираната неустойка е уговорена само за забавено
изпълнение , защото се начислява за всеки ден забава . Същата е неприложима при неточно
и некачествено изпълнение. Освен това ищецът твърди , че е развалил договора , а
процесната неустойка не е уговорена като такава в случай на разваляне .
Решението на СРС е правилно , при следните уточнения и мотиви по доводите във
въззивната жалба .
Според настоящия съд процесната неустойка би могла да намери приложение и в случай на
некачествено изпълнение , тъй като е уговорена за всеки вид неточно изпълнение . От друга
страна според наличните по делото доказателства ответникът е изпълнил възложената
работа , а работата е приета от ищеца още на 26.09.2018 г с приемо-предавателен протокол.
Приемането на работата обхваща фактически и правни действия – реално предаване от
изпълнителя и получаване от поръчващия на готовия резултат и одобрение на изработеното,
изявление, че изработеното съответства на поръчаното. Ако изпълнителят е извършил
работата съобразно поръчката на възложителя и същата е без недостатъци, поръчващият е
длъжен да я приеме. Ако поръчващият не прегледа работата, или не направи всички
възражения, или откаже да приеме изпълнената съобразно договора работа, работата се
счита приета, рискът преминава върху поръчващия /възложителя/ и за него възниква
задължението да плати на изпълнителя уговореното възнаграждение /чл. 264, ал. 3 и чл. 266,
ал. 1 ЗЗД/. Лошото изпълнение може да се състои в наличието на явни или скрити
недостатъци на извършената работа. При предаване, респективно приемане на работата
поръчващият следва да прегледа извършената работа и ако констатира явни недостатъци
или отклонения /такива, които са видими при обикновен преглед на работата/ е длъжен да
направи възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в
уговорения в договора срок – чл.264, ал. 2, изр. 1 ЗЗД. Ако са налице скрити недостатъци
или отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на извършената
3
работа или се появят по-късно, поръчващият следва да направи възраженията си веднага
след откриването им или в уговорения между страните срок, освен ако изпълнителят е знаел
за недостатъците или отклоненията. – чл. 264, ал.2, изр. 2 и 3 ЗЗД. В посочения смисъл е
постоянната практика на ВКС, обективирана в множество решения, постановени по реда на
чл. 290 ГПК – например решение № 231/13.07.2011г. по т.д. № 1056/2009г., ВКС, ТК, ІІ ТО,
решение № 23/04.08.2014г. по т.д. №1938/2013г., ВКС, ТК, І ТО , решение №202 от
27.02.2015 г по т.д.№4123/13 г на ВКС , II ТО и др. При констатирани явни недостатъци на
изработеното правата на поръчващия /възложителя/ по договора за изработка по чл.265 ал.1
и ал.2 ЗЗД възникват при предаване на работата, като поръчващият /възложителят/ е длъжен
да направи възраженията си пред изпълнителя незабавно при предаване на работата или в
уговорения от страните в договора срок. При наличие на скрити недостатъци или
отклонения, които не могат да бъдат установени при обикновен преглед на извършената
работа или се появят по-късно, правата на поръчващия /възложителя/ по договора за
изработка по чл.265 ал.1 и ал.2 ЗЗД възникват веднага след откриването или появата им,
като поръчващият /възложителят/ е длъжен да направи възраженията си пред изпълнителя
веднага след откриването или появата на скритите недостатъци или в уговорения от
страните в договора срок. Когато изпълнителят е знаел за недостатъците или отклоненията,
уведомяване за неточното изпълнение не е необходимо .
В случая ищецът на практика твърди скрити недостатъци на изработеното . За такива не
може да се приеме изработването на уеб сайта Lavarel PHP , доколкото това е било очевидно
и ищецът е можел да положи грижата на добрия търговец и да установи този факт ,
включително и като ангажира за целта съответния специалист . По делото не е установено ,
че сайтът е негоден , „не върши работа „ или че качеството му е изключително ниско .
Такива констатации липсват в СТЕ , а показанията на св.Н. са пристрастни и не следва да се
кредитират . Същият е баща на управителя на ищеца и възпроизвежда заучени твърдения ,
че още от началото на м.10.2019 г няма достъп до административния панел на сайта .
Отделно , съгласно чл.18.2 от договора тестовете и възраженията трябва да се направят от
възложителя в 10 дневен срок , освен ако се касае за скрити недостатъци . Липса на достъп
до административен панел на уеб сайт не може да счете за скрит недостатък. Също така е
изтекъл е 6-месечния срок по чл.265 ал.3 ЗЗД и за правата на възложителя-ищец дори при
скрити недостатъци .
По делото не са доказани твърденията на ищеца , че ответникът е действал неправомерно и
е попречил достъпа до виртуалния облак и данните в него . Не е доказано , че ответникът е
попречил на ищеца да ползва и актуализира продукта , за който е платил . Данните за достъп
са предадени с имейл от 04.10.2018 г от ищеца на ответника , което е констатирано и от СТЕ
. Ищецът или негов служител са могли да сменят по всяко време потребителското име и
паролата за достъп до сайта . Възможно е и злонамерено вмешателство на трето лице. Няма
данни до нотариалната покана от 08.04.2020 г ищецът да е възразявал за липса на достъп до
административната част на уеб сайта или за пълна негодност на същия . Не е ангажиран в
исковата молба и е преклудиран доводът на въззивника , че не са му представени сорс кода ,
4
изпълнимите кодове и скриптове . Както се посочи ищецът е приел работата без възражения
, поради което трябва да се счита , че и тези данни са му били предоставени . Според имейл
на 08.05.2019 г ищецът е поискал преработка на сайта , но ответникът не е бил длъжен да
извърши такава безплатно , защото работата му вече е била приета , а по същество ищецът е
искал да му възложи нова работа .
Налага се изводът , че решението на СРС е законосъобразно и трябва да бъде потвърдено . С
оглед изхода на делото в тежест на въззивника са разноски на въззиваемата страна в размер
на 499,30 лева адвокатско възнаграждение . Адвокатското възнаграждение не е прекомерно ,
тъй като делото - макар и без висок материален интерес - е с фактическа сложност .
На основание чл.280 ал.3 т.1 ГПК – поради наличие на материален интерес под 5000 лева –
настоящото решение не подлежи на касационно обжалване.
Водим от горното , СЪДЪТ
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение №20120987 от 18.04.2024 г на СРС , 159 състав по гр.дело
№14485/2021 г .
ОСЪЖДА „Л.Т. Б.“ ЕООД гр.София ЕИК ******* да заплати на „П. Б.“ ЕООД гр.София
ЕИК ******* сумата от 499,30 лева разноски пред СГС .
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5