РЕШЕНИЕ
№ …201
гр. С., 20.11.2019 г.
В ИМЕТО НА
НАРОДА
С. РАЙОНЕН СЪД, пети състав, в открито съдебно заседание, проведено на трети декември през
две хиляди и осемнадесетата година, в състав:
РАЙОНЕН
СЪДИЯ ЯНКО ЧАВЕЕВ
при участието на секретаря Екатерина
Баракова сложи за разглеждане докладваното от съдията АНД № 422 по описа на
съда за
„Ф. х.” АД, гр. С. обжалва Наказателно постановление № К-14923 от 18.06.2018 г., издадено от Е. М. Г. – Директор на
Регионална дирекция за областите С., С., К., П. и Б., със седалище гр. С., към Главна дирекция ”Контрол на
пазара” при Комисията за защита на потребителите (КЗП), с искане за неговата
отмяна поради незаконосъобразност.
В съдебното заседание, в което е
даден ход на делото, жалбоподателят не се представлява и до приключване на
съдебните прения не заявява допълнително становище по жалбата.
В съпроводителното писмо, с което
по реда на чл. 60, ал. 2 от ЗАНН въззиваемата страна е изпратила на съда
жалбата заедно с административно-наказателната преписка, е изразено становище
за неоснователност на жалбата. Пред съда въззиваемата страна не се
представлява.
Съдът, след като подложи на
преценка събраните по делото доказателства и доводите на страните, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
Производството е по чл. 59 и сл.
от ЗАНН. Жалбата е допустима, като подадена от легитимирано лице в
законоустановения срок против подлежащо на обжалване пред РС – С. наказателно
постановление /НП/.
Разгледана по същество, жалбата е
неоснователна.
В административно-наказателното
производство не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила,
които да са довели до накърняване на правото на защита на наказаното лице. Актът
за установяване на административно нарушение (АУАН) съдържа всички реквизити,
установени в чл. 42 от ЗАНН и е съставен в съответствие с чл. 40, ал. 3, вр.
ал. 1 и чл. 43, ал. 1 от ЗАНН. За така установеното нарушение, обосновало
наложената имуществена санкция по чл. 216, ал. 1 от Закона за туризма (ЗТ)
срещу жалбоподателя е издадено НП в законоустановения срок от компетентен орган,
оправомощен за това съгласно чл. 232, ал. 2 от ЗТ с представената Заповед № 891/12.10.2016
г., издадена от Председателя на Комисията за защита на потребителите. Наказателното
постановление не съдържа нови фактически обстоятелства, против които в
административно-наказателното производство наказаното лице да не е могло да се
защитава.
В жалбата се акцентира върху
издаването на НП в нарушение на материалния закон, но някои от изложените в нея
съображения могат да бъдат откроени като оплаквания за допуснати в хода на
административно-наказателното производство съществени нарушения на процесуални
правила, чието обсъждане е дължимо от съда. Те се свеждат до следното – липса
на яснота в АУАН и НП дали, с оглед описанието в тях на предлаганите в обекта
процедури, се касае за „м. С. ц.”, „С. ц.” или „у. ц.” и оттам –
необоснованост на извода на актосъставителя, респ. на
административно-наказващия орган, че обектът представлява „С. ц.”; издаване на НП след изтичане на едномесечния срок по
чл. 52, ал. 1 от ЗАНН; липса на дата и подпис за надлежното връчване на
обжалваното НП.
Тези оплаквания са неоснователни.
Както в АУАН, така и в НП
еднозначно е посочено, че несертифицираният обект, в който
дружеството-жалбоподател осъществява дейност, е „С. ц.”,
като в подкрепа на това обстоятелство са описани предлаганите в обекта
процедури и тяхното описание далеч не се свежда само до предлагане на масажи и
вътрешен басейн (както избирателно се набляга в жалбата), а и до предлагане на
сауна, парна баня, руска баня, джакузи, солариум, СПА капсула, контрастни
душове и шоково ведро. Всички тези услуги в своята съвкупност са относими към определяне на обекта като „СПА център” по
смисъла на чл. 3, ал. 3 от действащата към датата на проверката Наредба № 2 от
29.01.2016 г. за условията и реда за сертифициране на "б.
(м. С.) център", "С. ц.", "у. ц." и "т. ц." (обн. ДВ, бр. 11/2016 г., отм., ДВ, бр. 83/2019 г.). В тази
връзка следва да се отбележи, че съгласно подхода, възприет в разпоредбите на
чл. 3, ал. 2 – 4 от цитираната наредба, обектите се определят като „б. (м. С.) ц.”, „С. ц.” или „у. ц.” не въз основа на
конкретно и изчерпателно изброяване на предлаганите в тях процедури, програми и
ритуали, а с оглед функционалните им особености. Излишно е в случая тези
разпоредби да бъдат подробно възпроизвеждани, но от съдържанието им се налага
еднозначен извод, че насочеността на предлаганите в „б.
(м. С.) ц.” процедури и програми е здравна – за
диагностика, лечение, рехабилитация и профилактика, а на тези, предлагани в „у.
ц.” – социална, с предимно рекреативно-психологически
аспекти, без да е задължително използването на вода и естествени природни
фактори. Процедурите, програмите и ритуалите в „С. ц.”
(чл. 3, ал. 3 от наредбата) пък предпоставят
включване на водата в непосредствено въздействие върху човешкото тяло, но без
терапевтична и рехабилитационна цел, каквито те имат в б.
(м. С.) център по арг. от чл. 3, ал. 8 от наредбата и
без специфичната насоченост към благосъстоянието и социалното битие на личността
на у.-ц., в който използването на вода дори не е
задължително. В този смисъл видовете описани в АУАН и в НП процедури и
програми, предлагани от дружеството-жалбоподател, са такива, които по
естеството си поотделно и в тяхната съвкупност могат да се определят като
характерни за „С. ц.” съгласно чл. 3, ал. 3 от
наредбата, поради което както в АУАН, така и в НП не е налице твърдяното
противоречие между фактически констатации и фактически изводи. Доказателствената
обезпеченост и обосноваността на тези констатации и изводи са въпроси относно съставомерността на деянието на жалбоподателя като
административно нарушение, поради което тези въпроси имат отношение към
материалната законосъобразност на НП и следва да бъдат разгледани по-долу.
Съгласно трайно установената
съдебна практика срокът по чл. 52, ал. 1 от ЗАНН за издаване на НП е
инструктивен и неспазването му не обуславя незаконосъобразност на НП. От
значение за законосъобразното приключване на административно-наказателното
производство е единствено 6-месечния преклузивен срок за издаване на НП,
считано от съставяне на АУАН, който в случая е спазен.
Обстоятелството, че в самото НП
не е удостоверено връчването му на конкретно лице на определена дата не
представлява допуснато в административно-наказателното производство съществено
нарушение на процесуални правила, довело до ограничаване на правото на защита
на жалбоподателя. Връчването на НП на жалбоподателя се установява от друг
документ – известие за доставяне (л. 13 от делото). Само хипотетично би могло
да се поддържа, че липсата на посочване в известието за доставяне кому точно е
връчено НП, би довело до затруднения за жалбоподателя при упражняване на
процесуалното му право на съдебно обжалване на НП, но в конкретния случай
подобно твърдение не намира опора в безспорните обстоятелства, че в срока по
чл. 59, ал. 2 от ЗАНН жалбоподателят чрез надлежен свой представител е сезирал
съда с жалбата срещу процесното НП.
Събраните по делото гласни и
писмени доказателства обосновават несъмнен извод, че при проверка, извършена на
23.01.2018 г. от служители на Регионална дирекция за областите С., С., К., П. и Б. към ГД „Контрол на
пазара” при КЗП е установено, че в стопанисвания от жалбоподателя С.-х. „Ф. у. п.”,
находящ се в к. к. „Б.”, Община С., същият извършва
дейност по предоставяне на туристически услуги в С. ц.
„F. W. P.”, в който се предлагат масажи,
вътрешен басейн, сауна, парна баня, руска баня, джакузи, солариум, СПА капсула,
контрастни душове и шоково ведро.
Описанието в АУАН и в НП на вида
стопанисван от жалбоподателя хотел като „С.-х.”
съответства на приобщеното по делото удостоверение за категоризация на обекта
от
От детайлната и съвкупната
преценка на показанията на свидетелката - актосъставител А.К.,
на длъжност „главен инспектор” в Регионалната дирекция за областите С., С., К.,
П. и Б. към Главна дирекция
„Контрол на пазара” при КЗП и на съдържанието на констативен протокол №
К-2648469/23.01.2018 г. се установява, че в стопанисвания от дружеството-жалбоподател
хотел е обособен С. ц. „F. W. P.”, който е рекламиран чрез
интернет-сайта на дружеството и чрез флагове, брошури, указателни табели и
надписи на общодостъпни места в самия хотел, както и че в СПА центъра се
предлагат масажи, вътрешен басейн, сауна, парна баня, руска баня, джакузи,
солариум, СПА капсула, контрастни душове и шоково ведро.
Обстоятелствата, че по време на
проверката на 23.01.2018 г. хотелът е работел, че в него е бил обособен СПА център,
както и че дейности в този център активно са рекламирани и предлагани на
потребителите чрез различни способи, са достатъчни в своята съвкупност да
обосноват по несъмнен начин фактически извод, че жалбоподателят е извършвал
тези дейности към датата на проверката. Това е така, защото дейностите са били
достъпни на потребителите и – предвид липсата на твърдения от страна на
жалбоподателя и ангажирани от него доказателства за това СПА центърът да е бил
към момента на проверката затворен за неопределено време – не е необходимо за
такъв извод да се установи при проверката конкретно лице - посетител, което
фактически да ползва парна баня, сауна, джакузи и пр.
Съвкупността от изброените
по-горе дейности и услуги (масажи, вътрешен басейн, сауна, парна баня, руска
баня, джакузи, солариум, СПА капсула, контрастни душове и шоково ведро) по
същество е типична за „СПА център“ във вече изяснения смисъла на това понятие
съгласно разпоредбата на чл. 3, ал. 3 от действащата към датата на проверката
Наредба № 2/2016 г. (обн. ДВ, бр. 11/2016 г., отм.,
ДВ, бр. 83/2019 г.), поради което той представлява такъв туристически обект измежду
посочените в чл. 3, ал. 2, т. 5 от ЗТ.
Безспорно се установява, че към
датата на проверката за СПА центъра в стопанисвания от жалбоподателя хотел не е
бил издаден сертификат по реда на чл. 138, ал. 1 от ЗТ.
Ето защо съдът намира за
установено по несъмнен начин от събраните доказателства, че към тази дата
жалбоподателят е извършвал дейност в несертифициран обект по чл. 3, ал. 2, т. 5
от ЗТ.
В тази връзка следва да се
отбележи, че в представеното заявление с вх. № Т 87-00-119/28.12.2016 г. за
сертифициране на центъра е посочено, че именно търговското дружество -
жалбоподател ще предоставя услугите в центъра; към тази преписка допълнително
(с вх. № 87-00-119/01.03.2017 г.) е приложена справка за персонала в С. ц., върху която е положен печат на същото дружество; именно
управителят на стопанисвания от дружество хотел е подал след процесната проверка молба до Министерството на туризма с
вх. № Т 87-00-119/14.02.2018 г. за допълнение на първоначалното заявление.
Всички тези обстоятелства недвусмислено сочат, че към датата на проверката
дейността в несертифицирания обект по чл. 3, ал. 2, т. 5 от ЗТ е извършвана от
именно от дружеството – жалбоподател. Този извод не се опровергава от
отбелязването в констативния протокол от 23.01.2018 г., че част от услугите в С.
ц. били извършвани от друго дружество. Тази
констатация е доказателствено неподкрепена и дори опровергана от всички
гореизложени обстоятелства относно предлагането на услугите на СПА центъра от
жалбоподателя, а освен това – дори и след проверката представител на
жалбоподателя е подал молба за допълване на заявлението му от 28.12.2016 г.,
без да са налице данни за подаване на заявление от съответното друго дружество
за сертифициране на дейност в същия С. ц., която би била
извършвана от него.
Обстоятелството, че
жалбоподателят е подал посочените по-горе заявление и допълващи го документи до
Министъра на туризма за сертифициране на центъра, по което до датата на
проверката не е имало положително произнасяне от административния орган, е без
правно значение за извода, че към същата тази дата жалбоподателят неправомерно
е извършвал дейност в несертифициран обект по чл. 3, ал. 2, т. 5 от ЗТ.
Подаването на такова заявление не поражда право за осъществяване на дейността
от този момент. Ако дружеството-жалбоподател е считало, че забавянето на
административния орган в произнасянето по заявлението е било неоснователно, то
е разполагало с правната възможност да оспори мълчаливия отказ за произнасяне с
оглед общата клауза по чл. 21, ал. 4, вр. чл. 84, ал. 2 или чл. 149, ал. 2 и 3
от АПК, но по делото не се твърди, нито се доказва то да е сторило това.
По всички изложени съображения
деянието на жалбоподателя, изразяващо се в извършване на дейност в обект по чл.
3, ал. 2, т. 5 от ЗТ, за който не е издаден сертификат по чл. 138, ал. 1 от ЗТ,
е съставомерно от обективна страна като
административно нарушение по чл. 216, ал. 1 от ЗТ.
Имуществената отговорност на
жалбоподателя – търговско дружество е обективна с оглед разпоредбата на чл. 83,
ал. 1 от ЗАНН, поради което въпросът относно вината като субективен елемент от
състава на нарушението не се обсъжда от съда.
Ето защо изводът на
административно-наказващия орган, че жалбоподателят е извършил административно
нарушение по чл. 216, ал. 1 от ЗТ, е законосъобразен.
За това административно нарушение
административно-наказващият орган е наложил на жалбоподателя имуществена
санкция в законоустановения й диапазон съгласно чл. 216, ал. 1 от ЗТ – от 1000
лв. до 5000 лв., като я е индивидуализирал в минималния й законоустановен
размер от 1000 лв., който не подлежи на намаляване от съда.
Извършеното от жалбоподателя административно
нарушение не разкрива белезите на „маловажен случай” по смисъла на чл. 93, т. 9
от НК, вр. чл. 11 от ЗАНН. Нарушението е формално, т. е. на просто извършване,
поради което липсата или незначителността на вредни последици от него не следва
да бъде обсъждана при преценка дали случаят е маловажен. По делото не са
ангажирани и доказателства за смекчаващи отговорността на жалбоподателя
обстоятелства, поради което не може да се приеме, че нарушението е с по-ниска
степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на
административни нарушения от този вид. Доколкото подаването на заявление за
сертифициране на центъра, по което към датата на проверката е липсвало
произнасяне от надлежния административен орган, може да се цени като смекчаващо
обстоятелство, то е намерило отражение в индивидуализацията на санкцията в
минималния законоустановен неин размер. Това обстоятелство обаче не обосновава
извод, че извършеното от жалбоподателя нарушение е с по-ниска степен на
обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на административни нарушения
от този вид, защото по този начин е пренебрегнат именно надлежния ред за
осъществяване на дейността в подлежащи на сертифициране обекти. Наред с това
нарушението касае С. ц., разположен в хотел с немалък
капацитет в к. к. „Б.“ и е извършено в разгара на
зимния туристически сезон, т. е. степента на засягане с нарушението на
обществените отношения, свързани със законосъобразното предоставяне на
туристически услуги в туристически обекти, не е незначителна и не следва да се
пренебрегва. Ето защо основания за прилагане на чл. 28 от ЗАНН не са налице.
По всички изложени съображения обжалваното
НП е законосъобразно и при липса на основания за неговото изменение или отмяна,
същото следва да бъде потвърдено.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № К-14923 от 18.06.2018 г., издадено от Е. М. Г. – Директор на Регионална дирекция за областите С., С., К.,
П. и Б., със седалище гр. С.,
към Главна дирекция ”Контрол на пазара” при Комисията за защита на
потребителите.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
касационна жалба пред Административен съд – С.-област в 14-дневен срок от
съобщенията до страните за обявяването му.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: