№ 45
гр. Смолян , 26.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – С. ПЪРВИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ в
публично заседание на пети февруари, през две хиляди двадесет и първа
година в следния състав:
Председател:Тоничка Д. Кисьова
Членове:Мария А. Славчева
Зоя С. Шопова
при участието на секретаря Недялка М. Кокудева
като разгледа докладваното от Тоничка Д. Кисьова Въззивно гражданско
дело № 20215400500008 по описа за 2021 година
8-21 Р
Производството е по реда на чл.258 и сл. от ГПК.
С Решение № 10127/16.09.2020г., постановенопо гр.д.№ 69/2020г. по описа на М.ския
районен съд е отхвърлен предявения от ЕТ „Сейвер-Савко Календжиев“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.с.М.,общ.М., представляван от С.А.К. иск да бъде осъдена
Община М., с БУЛСТАТ *********, със седалище гр.М., ул.“О.“ № 14,представлявана от кмета на
общината Ф.А.М. да му заплати сумата от 1500 лева,представляваща обезщетение за пропуснати
ползи, изразяващи се в нереализирана печалба за месеците януари, февруари и март 2020г.
,претърпени вследствие невъзможността да работи автомат за топли напитки.
Решението е обжалвано в срок с въззивна жалба с вх.№ 101657/07.10.2020г. от ЕТ „Сейвер-
Савко Календжиев“, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.с.М.,общ.М.,
представляван от С.А.К., чрез пълномощника му адв.И.Г. с оплакване за неправилност и
необоснованост. Излагат се доводи, че по делото не е спорно обстоятелството, че между страните е
сключен договор за отдаване под наем на недвижим имот № 19-М006/14.06.2019г., по силата на
който Община М. е предоставила на ЕТ „Сейвер-Савко Календжиев“ за временно и възмездно
ползване на част от имот публична общинска собственост с идентификатор 46045.501.158, с площ
от 1 кв.м. с предназначение за монтиране на автомат за топли напитки, със срок от 5 години,
считано от подписването на договора. Сочи се, че съгласно чл.230 от ЗЗД наемодателят е длъжен
да предаде вещта в състояние, годно за ползване според предназначението, за което е наета. От
заключението на приетата по делото експертиза се доказва, че в период от три месеца след
1
сключване на договора кафе-автоматът е работил, като е бил захранван с електричество от
сградата на Община М., след което последната едностранно е преустановила ел.захранването.
Спорен по делото е въпросът чие е задължението да предприеме процедура по изготвяне на
становище/проект за ел.захранване на преместваемия обект. Неправилно съдът е приел, че това
задължение е на наемателя.Такова задължение не е предвидено в договора. Недобросъвестно
Община М. след като е провела обществена поръчка е сключила договор за отдаване под наем на
недвижим имот с конкретно предназначение,без да разполага с одобрена схема за поставяне на
преместваемия обект. Съгласно чл.10 и чл.21,ал.3 от приетата Наредба по чл.56,ал.2 от ЗУТ схема
за поставяне на преместваеми обекти може да се издаде по възлагане от кмета на общината, за
терените публична или частна общинска собственост, какъвто е процесния имот. Твърди се още,
че след като посочените разпоредби позволяват на наемодателя да предприеме действия по
одобряване на схема за поставяне на преместваем обект и след като чл.230,ал.1 от ЗЗД вменява
задължение на наемодателя да предаде на наемателя вещта, в състояние, годно за ползване според
предназначението й и след като договорът не възлага такова задължение на наемателя, то
неизправна страна по договора за наем е Община М. и тя следва да понесе неблагоприятните
последици от бездействието си. Единственото задължение на наемателя е да заплаща наемната
цена, което той добросъвестно е изпълнявал. Преустановяване от община М. на ел.захранването,
което не е спорно, е направило невъзможна работата на машината, а съчетано с бездействието за
снабдяване с документи са пример за недобросъвестност и неизпълнение на задълженията по
договора, което от друга страна е в пряка причинна връзка наемателят да може да реализира
печалба.Моли да бъде отменено обжалваното решение и бъде уважен предявения иск. Претендира
за разноски за двете съдебни инстанции.
В срока по чл.263,ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба с вх.№
10010/12.01.2021г. от Община М., с БУЛСТАТ *********, с адрес: гр.М., ул.“О.“ № 14,
представлявана от Кмета Ф.А.М., в който се оспорва същата като неоснователна.Твърди се, че
между Община М. и жалбоподателя е сключен договор за отдаване под наем на общински имот
след проведен публичен търг с явно наддаване, по силата на който Община М. се е задължила да
предостави на ЕТ „Сейвер-Савко Календжиев“за временно и възмездно ползване част от имот
публична общинска собственост, с идентификатор 46045.501.158, представляваща 1 кв.м.,
находящ се на ул.“О.“ № 14, пред сградата на Общинска администрация М., с предназначение за
монтиране на автомат за топли напитки, който е преместваем обект по смисъла на ЗУТ. Такива
преместваеми обекти се поставят на определени места по ред определен в Наредбата на ОбС-М. по
чл.56,ал.2 от ЗУТ.Когато имотът е общинска собственост се изисква и схема, съгласувана с
главния архитект на общината. Въпреки многократното уведомяване жалбоподателят не е
предприел действия за снабдяване с необходимите документи. Правилно районният съд е приел, че
издаването на тези документи не е служебно задължение на община М., а жалбоподателят е
следвало да представи за съгласуване съответните проекти. С оглед бездействието на
жалбоподателя Община М. е издала заповед за премахване на преместваемия обект, която е
потвърдена с Решение № 384 на АС-С. като към настоящия момент преместваемият обект е
премахнат, видно от приложения констативен протокол. След като жалбоподателят не е изпълнил
произтичащите за него задължения от договора, Община М. е предприела мерки за прекратяването
му. Моли да бъде потвърдено обжалваното решение като правилно.
В съдебно заседание жалбоподателят чрез пълномощника си адв.И.Г. поддържа жалбата
2
си.
Въззиваемият, редовно призован, не изпраща процесуален представител.
Смолянският окръжен съд, като взе предвид оплакванията във въззивната жалба,
възраженията в отговора и след преценка на събраните по делото доказателства счита, че
въззивната жалба е подадена в срок, от надлежна страна, срещу подлежащ на обжалване акт,
поради което е процесуално допустима.
Разгледана по същество въззивната жалба е основателна, а обжалваното решение,
преценено по реда на чл.269 от ГПК е валидно и допустимо, но неправилно по следните
съображения:
Районният съд е бил сезиран с предявен от ЕТ „Сейвер-Савко Календжиев“ иск с
правно основание чл.230,ал.2,предл.ІІІ от ЗЗД да бъде осъдена Община М. да му заплати сумата
от 1500 лева, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иска, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи, изразяващи се в нереализирана печалба за месеците януари,
февруари и март 2020г.,претърпени вследствие невъзможността за работа на автомат за топли
напитки, за поставянето на който е сключен договор за наем с Община М.. Районният съд е
отхвърлил иска, като е приел, че задължение на ищеца е било да предприеме процедура по
изготвянето на проект за начина на ел.захранване на преместваемия обект, необходим за издаване
на разрешението за поставяне и за издаване на схема за поставяне от главния архитект. Въззивният
съд счита, че този извод е неправилен.
По делото от фактическа страна е установено следното:
Със Заповед № РД-201/30.05.2019г. на кмета на Община М. във връзка с протокол от
30.05.2019г. за проведен публичен търг с явно наддаване и в изпълнение на Решение №
648/20.03.2019г. на ОбС-М.и на основание чл.143,ал.1 от Наредба № 3 за реда за придобиване,
управление и разпореждане с общинска собственост на ОбС-М. ЕТ „Сейвер-Савко Календжиев“ с
ЕИК ********* е определен за спечелил процедурата-публичен търг с явно наддаване, проведен на
30.05.2019г. за отдаване под наем за срок от 5 години на част от имот-публична общинска
собственост, представляващ 1 кв.м. идеална част от имот с идентификатор 46045.501.158.1, целият
с площ от 726 кв.м., находящ се в гр.М., ул.“О. № 14, І-ви етаж до централния вход на Общинска
администрация за монтиране на автомат за топли напитки.
Не е спорно, че въз основа на горната заповед между страните е сключен Договор за
отдаване под наем на общинска собственост № 19-4-006/14.06.2019 г., съгласно който Община М.
отдава под наем за временно и възмездно ползване на ищеца ЕТ „Сийвир – Савко Календжиев“
недвижим имот, публична общинска собственост, представляващ 1 кв.м., идеална част от имот с
идентификатор 46045.501.158, находящ се в гр.М., ул.“О.“ № 14, на първи етаж до централния
вход на сградата на Общинска администрация, с предназначение – за монтиране на автомат за
топли напитки. Договорът е сключен за срок от 5 години, считано от датата на подписването му,
като е договорен годишен наем в размер на 594 лева с ДДС или по 49,50 лева месечно, които
следва да се заплащат до 20 –то число на месеца, за който се дължат. В чл.6,ал.5 от договора е
договорено наемателят да полага грижата на добър стопанин и да заплаща всички текущи разходи
за ел.енергия и дребни поправки, дължащи се на обикновеното ползване на отдадения под наем
3
имот. В чл.7 е договорено, че наемателят има право да ползва отдадения под наем обект
необезспокоявано и в съответствие с неговото предназначение, а в чл.8,ал.2 от договора
наемодателят се е задължил да обезпечи безпрепятственото ползване на имота-предмет на
договора.
Не е спорно също, че след монтиране на кафе-автомата в отдадения под наем имот ел.
захранването на машината е осъществявано от сградата на Общинска администрация – М., като
отчитането на консумираната ел. енергия е извършвано чрез нарочно монтиран за целта контролен
електромер. Не е спорно също, че стойността на консумираната ел.енергия е заплащана от ищеца
на Община М., което се установява и от представените по делото фактури №
*********/23.10.2029г. за заплатена ел.енергия за м.09.2019г., № **********/22.11.2019г. за
заплатена ел.енергия за м.10.2019г., № **********/27.12.2019г. за заплатена ел.енергия за
м.11.2019г. и № **********/17.01.2020г. за заплатена ел.енергия за м.12.2019г.
Не се оспорва и че ищецът е заплащал редовно договорения наем, като от представените
три фактури № **********/17.01.2020г.,№ **********/17.02.2020г. и № **********/20.03.2020г.
е видно, че е заплатил наема съответно за месеците януари, февруари и март 2020г.
Община М. не оспорва твърдението на ищеца, че от 02.01.2020 г. е преустановила ел.
захранването на автомата за топли напитки.
С уведомление от 14.01.2020г. ищецът е уведомил Кмета на Община М., че на 02.01.2020г.
е установил, че е преустановено ел.захранването към кафе-автомата, поставен пред сградата на
общинатавъз основа на договор за наем, за което още на 02.01.2020г. е уведомил деловодството и
съответния дежурен служител, но ел.захранването не е възстановено. С втора покана от
06.03.2020г. до Кмета на Община М. ищецът го е уведомил, че ел.захранването още не е
възстановено, а захранването от друго място е свързано с прекарването на ел.кабели по фасадата на
общината. Поради преустановеното ел.захранване машината не работи повече от два месеца, което
генерира загуба от по 500 лева на месец.Поискал е възстановяване на ел.захранването, както и да
му бъде заплатена пропуснатата полза, вследствие преустановеното ел.захранване по 500 лева
месечно, считано от 02.01.2020г.
В отговор на отправената от ищеца покана с писмо изх.№ 5300-174(1) от 26.03.2020г.
Кметът на Община М. го е уведомил, че вендинг-автоматите са преместваеми обекти по смисъла на
ЗУТ и се поставят след издаване на разрешение на заинтересованите физически или юридически
лица по ред, определен в Наредбата на Общинския съвет по чл.56,ал.2 от ЗУТ, а когато имотът е
общинска собственост допълнително се изисква и схема, съгласувана с главния архитект на
общината. Посочено е още че с договора за наем, сключен в изпълнение на Решение на ОбС-М. и
след проведен публично оповестен търг, за Община М. не възниква задължение да снабдява с
ел.енергия поставения преместваем обект и да обезщетява посочените пропуснати ползи.
От заключението на вещото лице по приетата по делото и неоспорена от страните
съдебно-икономическата експертиза, се установява, че за периода от 04.09.2019 г. до 31.12.2019 г.
ищецът е реализирал печалба общо в размер на 2 946 лева, като за м.09.2019г. е реализирал
печалба от 649,22 лева, за м.10.2019г-774,07 лева ,за м.11.2019г.-749,10 лева и за м.12.2019г.-
774,04 лева.
4
С писмо от 03.01.2021г. Община М. е отправила едномесечно предизвестие на ищеца
за прекратяване на договора за наем № 19-4-006/14.06.2019 г.,
От представения Констативен протокол от 04.01.2021г. е видно, че преместваемият
обект е преместен и терена е освободен.
При така установеното от фактическа страна Въззивният съд счита, че правилно
районният съд е квалифицирал предявеният иск по чл.230,ал.2,предл.ІІІ от ЗЗД, но неправилно е
приел, че искът е неоснователен и недоказан.
Съгласно чл.56 ал.1,т.2 от ЗУТ върху поземлени имоти могат да се поставят
преместваеми обекти за търговски и други обслужващи дейности, а съгласно ал. 2 на чл. 56 от
ЗУТ, за обектите по ал. 1,т.1 и 2 се издава разрешение за поставяне въз основа на схема и
проектна документация, одобрени от главния архитект на общината. Схемата за поставяне
определя пространственото разположение, вида, типа, размерите и предназначението на обекта по
ал.1,т.1 и 2, като условията и редът за издаване на разрешението за поставяне на обектите за
одобряването и за изскванията към схемата и проектната документация се определят с Наредба на
общинския съвет. Съгласно ал.11 от чл.56 от ЗУТ временното ползване на имоти или части от тях-
държавна или общинска собственост, за допълнителна открита площ към преместваеми
обекти,както и към търговски обекти в сгради, се допуска при условия и по ред ,определени в
наредбата на общинсикя съвет.
Към момента на сключване на процесния договор за наем и неговото действие е в сила
Наредба № 13 по чл.55 и чл.56,ал.2 за преместваемите обекти, рекламните, информационните и
декоративно-монументалните елементи и за рекламната дейност на територията на Община М.,
приета с Решение № 232/26.10.2016г. на ОбС-М. и изменена и допълнена с Решение №
368/21.06.2017г. на ОбС-М..
Съгласно чл. 4 от посочената Наредба за всички обекти, предмет на наредбата се издава
разрешение за поставяне въз основа на подробна схема за поставяне и проект, одобрени от
Главния архитект. Според чл.5,ал.2,б.“г“,т.1.9 в обслужващите търговията преместваеми обекти са
включени и кафе-автоматите. Според чл. 6 от същата Норедба разположението на всеки
преместваем обект се определя чрез схема за поставяне, която е задължителна за съгласуването и
одобряването на проект. В чл.7 от Наредбата е предвидено предложенията за подробни схеми да
се представят от инвеститора – физическо или юридическо лице и да се изработват за негова
сметка от компетентни технически лица, или да се изработват служебно от Дирекция
“Специализирана администрация”, при възлагане от Кмета на Общината. Такова изискване е
посочено и в чл.10, когато преместваемите обекти се поставят в терени-публична или частна
общинска собственост. Съгласно чл. 21 ал. 1 от Наредбата, поставяне на преместваеми обекти се
извършва въз основа на разрешение за поставяне за срок до 10 (десет) години, като искането за
издаване на разрешение за поставяне на преместваеми обекти се отправя до Главния архитект на
община М.. Искане за разрешение за поставяне, съгласно чл.21,ал.3 ,т.2 от Наредбата може да се
отправя от лице с писмен договор със собственика на имота или с изрично писмено съгласие от
собственика на имота. В ал.4 на чл.21 от Наредбата изрично е предвидено, че когато имотът е
държавна или общинска собственост договорът по ал.3,т.2 и т.3 се сключва по реда на
ЗДС,съответно ЗОбС и подзаконовите нормативни актове по приложението им въз основа на
5
одобрена схема за поставяне или скица с указан начин на поставяне.
Съгласно Приложение № 1 към Наредбата, за обема и съдържанието на проектната
документация по която се издава разрешение за поставяне на преместваем обект, включва освен
схема за поставяне и проект /становище/ за ел. инсталации с указан начин на захранване.
При така установеното Въззивният съд счита за необоснован извода на районния съд,
че ищецът е следвало да предприеме процедурите по издаването на разрешение за поставяне
съгласно Приложение № 1 към посочената Наредба № 13.
Основателно в тази връзка е оплакването във въззивната жалба, че издаването на тези
документи е задължение на Община М. и това задължение произтича от чл.21,ал.4 от посочената
Наредба № 13, която предвижда, че когато имотът е общинска собственост договорът по ал.3,т.2 се
сключва въз основа на одобрена схема за поставяне или скица с указан начин на поставяне.
Следователно, когато преместваемият обект се поставя в имот общинска собственост-писмения
договор със собственика на имота, в който ще бъде поставен преместваемия обект (в случая с
община М.) се сключва въз основа на одобрена схема. В чл.7 и в чл.10 от Наредбата в
съответствие с чл.21,ал.4 е предвидено че схемите за поставяне на обекти върху терени публична и
частна собственост се изготвят и при възлагане от Кмета на Общината и се одобряват от главния
архитект.
Община М. нито твърди, нито представя доказателства, че още преди провеждането на
публичния търг с явно наддаване и съответно преди сключването на договора за наем с ищеца, е
имала одобрена схема за поставяне на процесния автомат за топли напитки с проект /становище/
за ел. инсталации с указан начин на захранване, каквото е изискването на чл.21,ал.4 от Наредба №
13. Отдадения под наем имот от 1 кв.м., посочен в договора като идеална част от имот с
идентификатор 46045.501.158, с площ от 1924 кв.м., находящ се в гр.М., ул.“О.“ № 14, на първи
етаж до централния вход на сградата на Общинска администрация, не е конкретизиран, без
предварително одобрена схема за поставяне, каквато би следвало да се съдържа и в тръжната
документация, но такава не се представя от ответната страна.
Община М., след като твърди, че ищецът не е предприел действия за одобряване от
главния архитект на схема за поставяне и че той е неизправната страна, не сочи на какво
основание през периода от м.септември до м. декември 2019г. включително, е захранвала с
ел.енергия процесния автомат за топли напитки и е получавала сумите за изразходваната
ел.енергия при липсата на проект за ел.захранване, както и на какво основание е прекратила
ел.захранването на преместваемия обект от 02.01.2020г., след като изрично в чл.6,ал.5 от договора
за наем е договорено наемателят да заплаща текущите разходи за ел.енергия, като незаплащането
на ел.енергия е предвидено в чл.17,ал.3,т.2 от договора като основание за прекратяването му от
наемодателя. В случая от представените по делото фактури, посочени по-горе, се установява, че
наемателят е бил изправна страна по договора и е заплащал редовно както уговорения наем, така и
изразходваната ел. енергия до прекъсване на ел.захранването от община М..
Следователно основателно е оплакването във въззивната жалба, че наемодателят е
нарушил чл.7 от договора, като не е осигурил на наемателя необезспокояваното ползване на имота
в съответствие с неговото предназначение, както и чл.8,ал.2 от договора за наем, като не е
обезпечил безпрепятственото ползване на имота, прекъсвайки ел.захранването на автомата за
6
топли напитки и лишавайки наемателя от възможността да реализира печалба от него . С оглед на
това предявеният иск по чл.230,ал.2,предл.ІІІ от ЗЗД е основателен и следва да бъде уважен, като
бъде осъдена Община М. да заплати на ЕТ „Сейвер-Савко Календжиев“ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление: с.с.М.,общ.М., представляван от С.А.К. сумата от 1500
лева,представляваща обезщетение за пропуснати ползи по Договор за отдаване под наем на
недвижим имот № 19-М006/14.06.2019г., изразяващи се в нереализирана печалба за месеците
януари, февруари и март 2020г., претърпени вследствие невъзможността да работи автомат за
топли напитки, ведно със законната лихва, считано от предявяване на иск-14.04.2020г. до
окончателното изплащане на сумата. От заключението на приетата по делото СИЕ се установява,
че реализираната от ищеца месечна печалба за предходните месеци е по-голяма от претендираната
сума, но не е направено увеличение на иска.
Предвид изложеното въззивната жалба е основателна и ще следва да бъде отменено
обжалваното решение като неправилно и вместо нещо ще следва да бъде уважен изцяло
предявения иск като основателен и доказан.
С оглед изхода на делото и на основание чл.81 във вр. с чл.78,ал.1 от ГПК ще следва да
бъде осъден въззиваемия Община М. да заплати на жалбоподателя ЕТ „Сейвер-Савко
Календжиев“ разноски по делото за двете съдебни инстанции в общ размер на 990 лева, от които за
първоинстанционното производство-60 лева ДТ, 200 лева разноски за СИЕ, 350 лева за адвокатско
възнаграждение и за въззивното производство-30 лева ДТ и 350 лева за адвокатско
възнаграждение.
Мотивиран от горното Смолянският окръжен съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ изцяло Решение № 10127/16.09.2020г., постановено по гр.д.№ 69/2020г. по
описа на М.ския районен съд като НЕПРАВИЛНО и вместо него ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ОБЩИНА М., с БУЛСТАТ *********, със седалище гр.М., ул. “О.“ № 14,
представлявана от кмета на общината Ф.А.М. да заплати на ЕТ „Сейвер-Савко Календжиев“, с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.с.М.,общ.М., представляван от С.А.К. на
основание чл.230,ал.2,предл.ІІІ от ЗЗД сумата от 1500 (хиляда и петстотин) лева, представляваща
обезщетение за пропуснати ползи по Договор за отдаване под наем на недвижим имот № 19-
М006/14.06.2019г., изразяващи се в нереализирана печалба за месеците януари, февруари и март
2020г., претърпени вследствие невъзможността да работи автомат за топли напитки, ведно със
законната лихва, считано от предявяване на иск-14.04.2020г. до окончателното изплащане на
сумата.
7
ОСЪЖДА ОБЩИНА М., с БУЛСТАТ *********, със седалище гр.М., ул. “О.“ № 14,
представлявана от кмета на общината Ф.А.М. да заплати на ЕТ „Сейвер-Савко Календжиев“ с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: с.с.М.,общ.М., представляван от С.А.К.
разноски по делото за двете съдебни инстанции в общ размер на 990 (деветстотин и деветдесет)
лева, от които за първоинстанционното производство-60 лева ДТ, 200 лева разноски за СИЕ, 350
лева за адвокатско възнаграждение и за въззивното производство-30 лева ДТ и 350 лева за
адвокатско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО неподлежи на обжалване на основание чл.280,ал.3,т.1 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8