№ 7828
гр. София, 11.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 178 СЪСТАВ, в публично заседание на
единадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА
при участието на секретаря СВЕТОСЛАВА В. ОГНЯНОВА
като разгледа докладваното от МАРИЯ ИЛЧ. ИЛИЕВА Гражданско дело №
20211110150638 по описа за 2021 година
Производството е по реда Глава Тринадесета от Гражданския процесуален
кодекс (чл. 124 и сл. ГПК).
Предявен по реда на чл. 422 от ГПК е установителен иск от ищеца „фирма“ АД, ЕИК
*******, срещу ответника фирма“ АД, ЕИК ***********, за признаване за установено
съществуването на вземане по издадена в полза на ищеца заповед за изпълнение по чл. 410
от ГПК от 21.06.2021 г., срещу която ответникът е възразил в срок.
Ищецът чрез упълномощения си процесуален представител твърди, че в срока на
застрахователното покритие по договор за имуществено застраховане по застраховка
„Автокаско“, Клауза „Пълно каско“ е настъпило събитие – ПТП, по следния механизъм: при
управление с несъобразена скорост на товарния автомобил „Ивеко“, застрахован при
ответното дружество, водачът му Симеон Андреев не осигурил достатъчна дистанция,
поради което не успял да спре пред предвидимо препятствие – спрелият на пешеходна
пътека лек автомобил марка „Мерцедес“, застрахован при ищеца по имуществената
застраховка, с което му причинил щети – деформация на задна врата и на задна броня.
Твърди, че щетите са на стойност 1504,47 лв., като поддържа, че на 16.09.2016 г. изпълнил
задължението си за заплащане на застрахователно обезщетение на посочената стойност и е
направил ликвидационни разноски по щетата в размер на 15,00 лв. Твърди, че ответникът е
застраховател на гражданската отговорност на деликвента, спрямо когото в полза на ищеца
възниква регресно вземане за платеното обезщетение и разноските за определянето му.
Ищецът твърди също, че е поканил ответника да заплати регресното вземане, но независимо
от получената на 31.10.2016 г. покана, плащане в пълен размер не е последвало. Погасена
чрез прихващане на насрещни вземания и плащане в общ размер на 1201,24 лева е само тази
сума, а остатъкът се дължи. Прави искане съдът да признае за установено съществуване
1
на описаните вземания. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК.
Възразява за разноските на ответника.
В срока за отговор на исковата молба по чл. 131 от ГПК, такъв е постъпил от
ответника, който оспорва иска по размер. Счита, че щетите върху увреденото МПС възлизат
на сумата в погасения чрез прихващане размер, изчислен по средни пазарни цени като се
вземе предвид марката, модела на МПС и годината на производство. Сочи, че ищецът е
приложил неправилен коефициент при определяне размер на вредата. Твърди, че
описаните в документите щети – маслен картер и двигателно масло не са в пряка
причинна връзка с ПТП, поради което не следва да се заплащат. Твърди, че следва да се
редуцират претендираните разходи за части и труд. Оспорва акцесорната претенция за
обезщетение за забава в размер на законната лихва. Прави искане предявените искове да
бъдат отхвърлени. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 от ГПК. Възразява
за разноските на насрещната страна.
Съдът, след като взе предвид доводите на страните и след оценка на събраните
по делото доказателства, при спазване на разпоредбите на чл. 235 от ГПК, намира от
фактическа и правна страна следното:
Ищецът е депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.
410 ГПК от 15.06.2021 г. г. срещу ответника, по което е образувано ч. гр. дело № 34178/2021
г. на СРС, II ГО, 178 състав, по което на 21.06.2021 г. е издадена заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК с предмет вземанията, посочени в исковата молба,
възникнали на описаните основания.
В срока по чл. 414, ал. 2 от ГПК длъжникът в заповедното производство е подал
възражение по образец.
При наличие на възражение, породило своите правни последици, в срока по чл. 415,
ал. 2 от ГПК заявителят е предявил установителен с предмет вземанията, за които в негова
полза е издадена заповедта за изпълнение на парично задължение по посоченото дело.
Предявени по реда на чл. 422 от ГПК са установителен иск с правно основание чл.
411 от КЗ, за признаване за установено, че в полза на ищеца съществува регресно вземане в
размер на 318,23 лева за изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка
„Каско“ по преписка по щета № 12016030101570 и направени ликвидационни разноски от 15
лева, за нанесени вреди на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с
рег. № С 8796 ХТ, вследствие на ПТП, станало на 07.07.2016 г. в к.к. Слънчев бряг, при
хотел „Актиния“ по вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданско
отговорност на автомобилиста“ водач на товарен автомобил марка „Ивеко“ модел „Дейли“ с
рег. № А 1093 ВА, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 15.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, и по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД за сумата от 96,98 лева, представляваща
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху главницата за периода от
15.06.2018 г. до 15.06.2021 г., за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК от 21.06.2021 г. по ч.гр.д. № 34178/2021 г. на СРС, II ГО, 178
2
състав, срещу която в срок е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК по образец.
В тежест на ищеца по иска по чл. 411 от КЗ е да докаже, че в срока на
застрахователното покритие на договора за имуществено застраховане, вследствие виновно
и противоправно поведение на лице, чиято гражданска отговорност е била застрахована при
ответника към датата на ПТП, е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска,
като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на
застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди, настъпили
в причинна връзка с поведението на виновния водач, както и че е отправил към ответника
регресна покана за плащане на вземането, която е получена от последния.
По иска по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД в тежест на ищеца е да докаже изпадането на
длъжника в забава за сочения период и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ответника и при доказване на горните факти е да докаже положителния
факт на плащане на обезщетението.
Сочените предпоставки за уважаване на исковете съдът счита за установени
безспорно от събраните по делото доказателства.
Между страните не е спорно, поради което и с определението от 24.01.2022 г., в което
е обективиран проекта за доклад по делото, по реда на чл. 146, ал. 1, т. 4 от ГПК са отделени
като безспорни и ненуждаещи се от доказване обстоятелствата, че на сочената дата, между
двата автомобила е настъпило ПТП по описания в исковата молба механизъм, лекият
автомобил лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ е бил застрахован при
ищеца по валидна имуществена застраховка „Каско“, товарният автомобил марка „Ивеко“
модел „Дейли“ е бил застрахован при ответника по валидна застраховка „Гражданска
отговорност на автомобилистите“, във връзка с образуваната за ПТП щета е погасена сумата
в общ размер на 1201,24 лева, както и че ищецът е предявил претенция за плащане на
застрахователното обезщетение пред ответното дружество с покана на 31.10.2016 г., която е
получена тогава.
В настоящия случай спорен по делото е единствено въпросът погасил ли е
ответникът изцяло дължимата сума по щетата чрез плащането на 1201,24 лева, при
възражение, че увреждането на картера на автомобилът с марка „Мерцедес“, модел
„Спринтер“, не е в причинна връзка с настъпилото на 17.08.2021 г. ПТП.
Чрез изслушаното и прието по делото заключение на САТЕ, изготвена от инж. Й.Й.,
на което съдът дава вяра като обективно и безпристрастно, кореспондиращо със събраните
по делото писмени доказателства, се установява, че увредени вследствие на ПТП са двете
врати на багажника на МПС, задна степенка, облицовка на задната броня, ляв стоп, задна
колона, панел, маслен картер заден ляв и десен рог, като са включени и половин единица
масло за доливане. Според заключението на вещото лице, стойността на увредените детайли
по средни пазарни цени към датата на ПТП е в размер на 3096,86 лева. От заключението
на вещото лице се установява, че стойността на масления картер е в размер на 614,48 лева,
като за неговия монтаж и демонтаж са необходими 4 часа при 16 лева на час за труд – 64
3
лева или общо за подмяна на тази част разходът възлиза на 678,48 лева (таблица на лист 72-
73). От разясненията на вещото лице, дадени в открито съдебно заседание, проведено на
11.04.2022 г., се установява, че е възможно масленият картер да се увреди по механизма на
настъпване на ПТП, тъй както независимо, че ударът е бил в задната част на автомобила,
частите от изпускателната система на автомобила се изместват напред и увреждат картера.
Според експерта е възможно вследствие на удара да се получи напрежение в предната част
на автомобила и при наличие на микропукнатина или недостатъчно уплътнена гарнитура, да
се получи описаното увреждане на картера, доколкото напълно здрав картер не би бил
увреден при този механизъм, но по делото липсват данни за състоянието на този детайл
преди ПТП. Независимо от това, експертът е категоричен, че увредата на масления
картер в степен да е необходима неговата подмяна, е вследствие на ПТП , тъй като ако
преди ПТП, застрахованото при ищеца МПС е било с напълно увреден картер, то не би
могло да се движи, тъй като двигателят би останал без масло. Ето защо, въз основа на тези
данни, съдът приема, че ПТП е пряката и непосредствена причина, довела до необходимост
от подмяна на този детайл, поради неговото увреждане в степен, непозволяваща
автомобилът да се движи, поради което застрахованият правилно е бил обезщетен и за тази
част. Независимо от това, дори да се приеме, че застрахователят без фактическо основание е
заплатил този детайл, след изваждане на сумата необходима за неговия ремонт - 678,48 лева,
от средната пазарна стойност на увредените детайли и сумата, дължима за тяхното
ремонтиране от 3096,86 лева, дължимата сума възлиза на 2418,38 лева и надвишава с 60%
сумата, застрахователното обезщетение, което ищецът е заплатил на увреденото лице –
1504,49 лева, която сума ведно с ликвидационните разноски в размер на 15 лева се дължи на
ищеца, тъй както съгласно чл. 411, ал. 1, изр. 1 от КЗ ищецът има право да получи и
обезщетение за направените обичайни разноски за определяне на щетата, както съдът
приема, че сумата от 15 лева е обичаен размер на разноските при ликвидиране на щета по
риск Каско при ПТП.
Ето защо, регресното вземане за платено застрахователно обезщетение и обичайните
разноски за определянето му възлиза на сумата в общ размер – 1519,49 лева. Между
страните не е спорно и се установява от представените по делото писмени доказателства, че
ответникът е погасил чрез прихващане част от нея в размер на 1201,24 лева, която сума
следва да се извади, а остатъкът от 318,23 лева се дължи на ищеца.
По така изложените съображения, съдът намира, че искът следва да бъде уважен в
пълния предявен размер, ведно със законната лихва, считано от дата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 15.06.2021 г. до окончателното
изплащане на вземането, както законна последица от предявяване на заявлението, съответно
иска.
С оглед основателността на главния иск следва да бъде уважена и заявената
акцесорна претенция за присъждане на обезщетение в размер на законната лихва по чл. 86,
ал. 1 от ЗЗД върху пълния претендиран размер от главницата от деня следващ този на който
е изтекъл срока по чл. 412, ал. 3, т. 1 от КЗ, на основание чл. 84, ал. 1, предл. първо от ЗЗД,
4
за периода от 15.06.2018 г. до 15.06.2021 г., изчислена върху главницата с помощта на
онлайн лихвен калкулатор, в размер на 96,98 лева, който размер не е и спорен между
страните.
По отношение на разноските:
При този изход на спора на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК право на разноски има
ищецът.
Ищецът е сторил разноски в заповедното производство за държавна такса в размер на
25 лева и 50 лева за юрисконсулт.
В настоящото производство ищецът е сторил разноски за държавна такса в размер на
75 лева (лист 7 по делото), 150 лева – депозит за вещо лице (л. 58 по делото), 50 лева –
депозит за призоваване на свидетел (л. 69 по делото). Страната е завила и претенция за
присъждане на юрисконсулстско възнаграждение за тази инстанция. Съгласно разпоредбата
на чл. 78, ал. 8 ГПК (изм. ДВ, бр. 8 от 2017 г.), в полза на юридически лица или еднолични
търговци се присъжда и възнаграждение в размер, определен от съда, ако те са били
защитавани от юрисконсулт. Размерът на присъденото възнаграждение не може да
надхвърля максималния размер за съответния вид дело, определен по реда на чл. 37 от
Закона за правната помощ. Заплащането на правната помощ е съобразно вида и
количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по
предложение на НБПП. Съгласно чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната
помощ, за защита по дела с определен материален интерес възнаграждението е от 100 до 360
лв. Предвид фактическата и правна сложност на делото, съдът определя възнаграждение за
юрисконсулт в размер на 100 лева.
Възраженията за прекомерност на юрисконсултските възнаграждения съдът счита за
неоснователни, тъй като съдът определя дължимата сума във основа на изрична правна
норма и в рамките на определения в наредбата размер.
Поради изложеното и с оглед изхода на спора, на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, на
ищеца следва да бъде присъдена общо сумата от 400 лева – разноски в заповедното (75 лева)
и исковото производство (325 лева).
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по предявения по реда на чл. 422 от ГПК от ищеца
„фирма“ АД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Стефан
Караджа“ № 2, срещу ответника фирма“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на
управление в гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, иск с правно основание чл. 411 от КЗ,
че ответникът дължи на ищеца сумата от 318,23 лева, представляваща регресно вземане за
изплатено от него застрахователно обезщетение по застраховка „Каско“ по преписка по
5
щета № 12016030101570 и направени ликвидационни разноски от 15 лева, за нанесени вреди
на МПС – лек автомобил марка „Мерцедес“, модел „Спринтер“ с рег. № С 8796 ХТ,
вследствие на ПТП, станало на 07.07.2016 г. в к.к. Слънчев бряг, при хотел „Актиния“ по
вина на застрахован при ответника по застраховка „Гражданско отговорност на
автомобилиста“ водач на товарен автомобил марка „Ивеко“ модел „Дейли“ с рег. № А 1093
ВА, ведно с обезщетение за забава в размер на законната лихва от подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда - 15.06.2021 г. до
окончателното изплащане на вземането, както и на основание по чл. 86, ал. 1 от ЗЗД,
сумата от 96,98 лева, представляваща обезщетение за забава в размер на законната лихва
върху главницата за периода от 15.06.2018 г. до 15.06.2021 г., за които суми е издадена
Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК от 21.06.2021 г. по
ч.гр.д. № 34178/2021 г. на СРС, II ГО, 178 състав.
ОСЪЖДА фирма“ АД, ЕИК ***********, със седалище и адрес на управление в гр.
София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, да заплати на „фирма“ АД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление в гр. София, ул. „Стефан Караджа“ № 2, на основание чл.
78, ал. 1 от ГПК, сумата от 400 лева - разноски в заповедното и исковото производство.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
6