Р Е Ш Е Н И Е

                                                                

гр. София, 11.12.2018 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на пети април, през две хиляди и осемнадесета година, в състав :

 

                                                                               ПРЕДСЕДАТЕЛ:  СТЕФАН  КЮРКЧИЕВ

 

при участието на секретаря Йовка Панайотова,

като изслуша докладваното от съдията  гр. д. № 12504 по описа за 2013г., за  да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК за право на собственост, предявен от Е.Н.Т. и Г.З.Т., срещу И.Н.Д. (в качеството на наследник по закон и процесуален правоприемник на Н.К.Д.).

Съдът е сезиран и от главно встъпилия в процеса Н.И.Д. с претенция на основание чл. 108 от ЗС, насочена срещу първоначалните ищци Е.Н.Т. и Г.З.Т., както и с установителен иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК, насочен срещу ответника И.Н.Д..

Ищците Е.Н.Т. и Г.З.Т. претендират да бъде установено в отношенията им с ответника И.Н.Д. (конституиран като страна след процесуално правоприемство с Определение от 14.03.2014г.), че те притежават съвместно (в режим на СИО) правото на собственост върху посочен в исковата молба недвижим имот – АПАРТАМЕНТ № 16, намиращ се в сградата на блок № *********“ на гр. София, с кадастрален идентификатор за самостоятелен обект № 68134.4359.210.6.16 съгласно кадарсрална скица на АГКК, за който също така твърдят, че придобили по силата на давностно владение, чрез необезпокоявано, непрекъснато и явно владение върху описания в исковата молба недвижим имот, считано в перида от  1985г. до деня на предявяването на иска на 16.11.2012г. Чрез свои волеизявления и действия, осъществени непосредствено преди предявяването на иска през 2012г., ответникът внезапно и изненадващо започнал да отрича правото на ищците. Именно това отричане, мотивирало правния им интерес от предявяването на иска, тъй като ищците не били губили установеното още през 80 години на миналия век необезпокоявано владение. При изложените фактически твърдения, ищците молят за установяване на правото им на собственост, както и за осъждане на ответника, да им заплати направените съдебни разноски.

Исковата претенция е оспорена от ответника И.Н.Д. (конституиран като страна след процесуално правоприемство с Определение от 14.03.2014г. Ответникът отрича твърдението за възникване на претеднираното от ищците право, като поддържа твърдение, че е придобил собствеността, тъй като спорния имот бил предоставен лично но на него - в обезщетение за отчужден негов собствен недвижим гшот. Ответникът отрича твърдението, че ищците са придобили имота по давност, като твърди, че лично той е заплащал данъците, таксите и консумативните разноски за ползване жилището, както и че го обитавам. По изложените съображения, ответникът моли за отхвърляне на иска.

Главно встъпилия ищец Н.И.Д. поддържа твърдение, че по силата на  саморъчно завещание от 17.01.2013г., оставено от завещателя Н.К.Д. – той (ищеца) придобил чрез наследаване по завещание правото на собственост върху процесния недвижим имот. Оспорва твърденията на ищците, за придобитото от тях на оригинерно правно основание право на собственост върху същия недвижим имот, макар да не отрича твърдението на първоначалните ищци, че при предявяването на иска именно те упражняват фактическа власт върху недвижимия имот. Отрича както правото на ищците, така и на правото на ответника върху имота, като поддържа становище, че релевираните от тях основания не могат да му бъдат противопоставени, в качеството на приобретател по наследство. Претендира да бъде установено в по отношение на първоначалните страни правото му на собственост върху процесния недвижим имот и за осъждане на ответниците Е.Н.Т. и Г.З.Т., да му предадат владението върху процесния недвижим имот. Претендира да му бъдат присъдени направените съдебни и деловодни разноски.

Ответниците (които са ищци ищци по първоначалния иск) Е.Н.Т. и Г.З.Т. оспорват предявения срещу тях при главното встъпване ревандикационен иск. Ответниците оспорват валидността на завещателното разпореждане, на което ищецът основава правата си и поддържат твърдение, че това завещателно разпореждане е недействително, поради това, че не било изготвено от завещателя, а при условията на евентуалност - поддържат твърдение, че процесното завещателно разпореждане е недействително, тъй като е изготвено от завещателя но под непосредственото въздействие на измама („внушение”, „психологическа обработка”), осъществена от И.Д. и Н.Д., които създавали невярна представа у завещателя, че те ще се погрижат за него, ако им прехвърли собствеността върху имота. При условията на евентуалност, ответниците правят възражение за недействителност на завещателното разпореждане, поради противоречие с императивни разпоредби на закона - тъй като накърнявало запазената част от наследството.

Ответникът И.Н.Д. (ответник и по първоначалния иск) не е подал отговор на исковата молба за главно встъпване и не е ангажирал доказателства във връзка с този иск.

       Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните по делото доказателства по реда на чл. 235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

От съдържанието на приета като доказателство отчуждителна преписка с рег. № 40/1985г. /предоставена в заверен препис от трето в спора лице Столична община/, се установяват действията по отчуждаване на недвижим имот с местонахождение в гр. София, на ул. „326“ № 14.

В споменатата преписка е приложена Заповед № РД-40-1225/04.11.1985г. на Председателя на ИК на СНС издадена на основание чл. 95 и 98 от ЗТСУ (отм) и чл. 256, ал.3 от ЗТСУ (отм) и въз основа на протокол от 11.10.1985г. с която се отчуждава от Н.К.Д. недвижим имот с местонахождение в гр. София, на ул. „*********за изграждане на трамвайна линия. Със същата заповед се определя обезщетение от едно тристайно жилище за двучленното му семейство и още едно тристайно жилище за перспективните нужди на семейството му /на основание чл. 251, ал.1 от ЗТСУ (отм.) и чл. 253, ал.1, т.2  и ал.3 т.1 от ППЗТСУ (отм.)/ поради наличието на низходящите му Е.Н.Т. и И.Н.Д..

В споменатата преписка е приложена Заповед № РД-41-956/11.06.1986г. на Председателя на ИК на СНС от чието съдържание се установява, че е издадена въз основа на влязлата в сила Заповед № РД-40-1225/04.11.1985г. на Председателя на ИК на СНС (цит. по- горе) за определяне на недвижимите имоти – апартаменти, които се предоставят в обезщетение, а именно: АПАРТАМЕНТ № 16 на 4 етаж, състоящ се от три стаи и кухня със застроена площ от 92, 37 кв.м. с мазе № 16 и с 2, 004% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: ап.15, двор, калкан, двор, стълбище, както и  АПАРТАМЕНТ № 31 на 7 етаж, състоящ се от три стаи и кухня със застроена площ от 92, 37 кв.м. с таван № 1 и с 2, 034% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: ап.30, двор, калкан, двор, стълбище. В заповедта изрично е посочено задължение на приобретателя да заплати сумата от 7 000 лева, представляваща по- високата стойност (изравнителна вноска) на получените в обезщетение два апартамента спрямо стойността на отчуждения имот.

Като доказателство по делото са представени от ищците вносни бележки на Държавна спестовна каса, за сумите от 684 лева, 440 лева, 180 лева, 684 лева, 11795, 90 лева, 684 лева и 56 лева, за които в документите се посочва, че са били внесени от Е. Н.Т. за погасяване на задължение с основание „жилищен заем“.

Като доказателство по делото е представена т.нар. „Декларация“ без посочена дата, издадена от името на И.Н.Д. и носеща подпис, обозначен с авторството на същото лице, от чието съдържание се установява направеното извънсъдебно волеизявление, че авторът „знае, че действителен собственик на апартамент № 16, находящ се в гр. София, ж.к. „Л.“, бл.134, ет.4 е еднолична собственост на сестра му Е. Н.Т.“. Документът съдържа волеизявление, че „..цената на апартамента беше изплатена със заем от сестра ми..“ и че „действителната воля на всички членове на семейството .. е била винаги, че тя е действителен собственик“

В дадените пред съда показания, свидетелката И.Д.М.заявява, че е в добри отношения с всички страни по делото. Свидетелката била близък роднина на страните по делото (братовчедка на Е. и И. и племенница на Н. К. Д.) и поради това счита, че била отлично информирана за същността на спора, за отношенията между страните. Свидетелката знаела и спорния имот, който определя като „апартамента на Е.“ и заявява, че била влизала в имота за пръв път още през 1986 година, когато бил предоставен в обезщетение за отчуждаване, а за последен път - през есента на 2015г. В този апартамент, който бил „на Е.“ живеели първо Г.Д.и Н.Д., които са родители на Е.Т. и И.Д.. На практика, семейният кръг възприемал именно Е. като собственик на жилището. Свидетелката знаела и била чувала „още в началото“  вуйчо й (Н.Д.) и леля й (съпругата му, починала през 2010г.) да заявяват пред всички роднини, че „са уредили всяко от децата си с жилище“, защото и Е. и И. имали еднакви апартаменти - тристайни апартаменти в една сграда.  За И. бил предназначен апартаментът на 9-ия етаж, а за Е. бил определен този на 4-ия етаж в същата сграда. Свидетелката възприела лично и нееднократно споменатите изявления, понеже била много близък роднина на семейството. На подобни публични изявления за собствеността на апартаментите, които били правени в присъствието на повече хора, присъствали и роднини, както присъствали  И. и Е., които не оспорвали волята на родителите си. При изслушване на показанията на свидетелката, в апартамента живеела Е. и никой друг нямал ключ от него. Според свидетелката, до възникването на спора, който създал предпоставки за делото, нямало оспорване на собствеността на апартамента от страна на роднините на Е.. Свидетелката нямала преки впечатления някой да се опитвал да въздейства и върху свободната воля на вуйчо й (Н.К.Д.) – така че, да го мотивира да извършва разпоредителни сделки с имота. В личен разговор пред съдебната зала, ответникът И.Д. бил потвърдил пред свидетелката верността на нейните възприятия относно фактите, които тя съобщава в показанията си пред съда. След като Г. и Н. се пенсионирали, те заминали да живеят в село и изобщо трайно се „изнесли“ от апартамента т.е. заживели извън София. Свидетелката не помни със сигурност момента на настъпване на тези събития, но ги определя приблизително около 1993г. Според свидетелката, едва след като починала съпругта на Н. К. Д. – през 2010- 2011г. последният се върнал да живее в София. През периода 1992-93 г. до 2010-2011г. в апартамента „на Е.“ живеел брат й И.Д. и семейството му, които били допуснати там временно, изрично със съгласието на Е.. Причината да ползват жилището била, че И. си продал апартамента в същата сграда, заради необходимостта да погаси дългове. Тогава и по негова молба, Е.Т. се съгласила той да живее в нейния апартамент, но само временно. Свидетелката знаела за тази уговорка както от лични разговори с Б.- съпругата на И.Д., така и от него. Самият И. планирал да продаде апартамента си в същата сграда и докато се снабди с друго жилище – временно да живее в апартамента на сестра си. По- късно обаче, И. иБ.си купили парцел в кв. „Модерно предградие“, за да строят къща. Многократно при разговори за проблемите на И.Д. - той самият потвърждавал на свидетелката това, което тя вече била узнала от разговори със съпругата му Б..  Разговорите се водели, в периода, докато още И. живеел в собственото си жилище т.е. преди да го продаде. От съпругата на И., свидетелката узнала, че той има намерение да подпише изрична декларация, че ще стопанисва апартамента, докато семейството му живее в него, за да бъде спокойна сестра му Е.. Докато И. и семейството му живеели в нейния апартамент, тя живеела със семейството си в жилището на съпруга си. През 2011г. възникнали спорове по повод консумативни разноски – цена на електроенергия, разходвана в апартамента. Когато пред 2011г. Н.Д. ***, той се настанил в апартамента на Е. защото семейството на сина му И. и снаха муБ.живеело в същото това жилище. Н.Д. по принцип избирал да следва местоживеенето на сина си, защото не искал да живее сам и когато през 2012г.  И. иБ.се преместили да живеят в къщата, която вече били „стегнали“  в кв. „Модерно предградие“ – възрастният Н.Д. ги последвал и също се преместил да живее с тях, напускайки апартамента. Е. се върнала при баща си в апартамента, мтивирана от необходимостта да се грижи за него. В този период, тя живеела постоянно в жилището (процесния апартамент) и си била преместила дори личните вещи в него. Е. останала трайно да живее в апартамента и след като баща й се преместил да живее при брат й - в къщата му в кв. „Модерно предградие“, а след това, на апартамента било изключено електрическото захранване, заради неплатена сметка и така възникнал спора, кой да заплати за разходваното електричество. Възникналия конфликт между сина му и дъщеря му накарал възрастния И.Д. да се среща с дъщеря си в кафенетата, когато вече живеел в къщата на сина си. Преди да предостави жилището си за ползване на брат си и на семейството му, само Е. имала ключ от процесния апартамент. Когато се изнесъл от апартамента, Н.Д. взел със себе си само лични вещи, понеже според свидетелката – мебелите в жилището принадлежали на Е. – те били пренесени от друг апартамент, намиращ с в София, на бул. „Стамболийски“.

В дадените пред съда показания, свидетелката Н.А.Л.заявява, че е информирана за предмета на спора и познава страните, тъй като е домоуправител и живее във входа на сградата, където се помещава процесното жилище от 1990 година и до момента на разпита й пред съда. От 1990 г. семейството наБ.и И.Д. живеело в апартамент на 7-ия етаж в сградата, а пък родителите на И. -Н. и Г. живеели в апартамент на 4-ия етаж, до 2006г.Б.и И. продали апартамента си на 7-ия етаж  и след това се преместили в апартамента на 4-ти етаж. Таксите по входа, докато И. живеел в апартамента на чтвърти етаж се плащали отБ.и И. и точно те идвали на събранията на етажната собственост. Когато къщата им станала готова – те напуснали апартамента и се преместили в къщата си. Свидетелката е сигурна, че през 2008г.Б.е идвала на събрание на етажната собственост по повод ремонт на покрива на сградата. Свидетелката е виждала в апартамента да влизат също Е. и Н.Д. през есента на 2011г. Последният ежемесечно търсел свидетелката, за да си плаща таксата за входа. Свидетелката разбрала, че се водят някакви дела и после възприела, че Е. и баща й дошли да живеят в апартамента на четвъртия етаж. След Нова година (свидетелката не сочи точно годината но от контекста на разказа й се налага извод, че става въпрос за 2012г.) възрастният Н.Д. отправил молба до свидетелката,  да разговаря с дъщеря му Е., да го прибере, за да се върне той в апартамента, защото живеел при И. и Б.. Е. пък споделила, че се водят дела за апартамента и заради това, тя вече не желаела никого да допуска. От думите на Т. свидетелката останала с впечатление, че именно Е.  е собственик на апартамента. Баща й също бил казвал това в разговорите си със свидетелката. Като собственици на апартамента на 7-ия етаж, който бил продаден, свидетелката знаелаБ.и И.. Свидетелката не знаела причината за временното живеене наБ.и И. в апартамента на четвъртия етаж. В началото дядото Н. демонстрирал, че бил доволен баща, защото заявявал публично: „Дали сме на децата си по равно - каквото на едното, такова и на другото“. След като напуснал къщата на И. и Б., дядото идвал разплакан при свидетелката и казвал, че е напуснал къщата на сина си, че е много болен и трябвало да се оперира.

В дадените пред съда показания, свидетелят Х.С.Х.заявява, че е запознат с предмета на спора и е посещавал процесния апартамент, тъй като преди в него живеело семейството на негов приятел- Н.И.Д.. Свидетелят знаел, че преди на живеят в апартамента на четвърти етаж, родителите на Н.И.Д. били живели в друго жилище, намиращо се на друг етаж на сградата. Сега, семейството живеело в къща. Свидетелят не знаел и не бил чувал Н. да е получавал нещо от дядо си тоест не бил информиран за някаква правна сделка с такава насоченост.

Като доказателство по делото е прието Саморъчно завещание от 17.01.2013г. на Н.К.Д. с нотариална заверка на подписа рег. № 1369/11.02.2013г. по рег. на  нотариус М.Ш.с рег № 42 в НК и район на действие Софийски районен съд. Завещанието е обявено с приет като доказателство Протокол от 2014г. Автентичността на подписа на завещателя е оспорена от ищцата, но заключението на изготвената от вещо лице И.И. и приетата без оспорване съдебно- графическа експертиза установява по категоричен начин, че подписът на завещателя е положен от лицето, което е посочено като негов автор (завещателя). Кредитирайки експертизата, съдът намира оспорването на автентичността на завещанието за неоснователно и приема, че може да основава доказателствените си изводи на този документ.

Заключението на приетата съдебно- оценителна експертиза, която е изготвена от вещо лице инж. Я.Т., както и повторната експертиза, която е изготвена от вещо лице инж. П.З. дават заключение за пазарната стойност на процесния недвижим имот, към момента на извършване на завещателното разпореждане. Споменатото експертно заключение няма да бъде обсъждано подробно, понеже според становището на съда и съобразно изводите по съществото на спора, то е правно ирелевантно.

Като доказателства по делото са приети препис от удостоверение за сключен граждански брак между първоначалните ищци, удостоверение за наследници на Н.К.Д. и Скица на процесния имот с кадастрален идентификатор, чието съдържание няма да бъде обсъждано подробно, тъй като установява факти за които страните не спорят.

При така установената фактическа обстановка се налагат следните правни изводи:

Предмет на спора е заявеното от ищците и отречено от ответника право на собственост върху процесния недвижим имот - представляващ АПАРТАМЕНТ № 16, намиращ се в сградата на блок № 134, ет.4 в ж.к.. „Л.“, гр. София, за който претендира и главно встъпилото лице. 

Осъщественото на един малко по- късен етап, след предявяването на иска, главно встъпване на трето лице– Н.И.Д., заявяващо самостоятелни права върху процесния имот, представлява специфично процесуално усложнение, което налага някои особености в излагането на мотивите на решението. При създалото се усложнено процесуално правотношение, съдът дължи произнасяне по съществуването на правото на собственост, което се претендира от повече от едно лица – от една страна – от първоначалната ищца Е.Т. и необходимия й другар (съпруг) Г.З.Т., които основават правата си на оригинерно основание, произтичащо от разпоредбата на чл. 79, ал.1 от ЗС и от друга страна – от главно встъпилото лице Н.И.Д., който също претендира да е собственик на апартамента, но основава правата си на конкуриращо правно основание т.е. на правните последици на завещателно разпореждане. Същевременно, в хипотезата на чл. 235, ал.3 от ГПК трябва да се отчита и едно друго, възникнало в хода на делото обстоятелство, което е от типа на юридическите събития и което би могло да повлияе на спорното право на собственост. Конституираният в качеството на ответник – И.Н.Д. има правен интерес от релевиране на правните последици на факта на откриването на наследството на първоначалния ответник – Н.К.Д., в хода на процеса. Това е така, понеже ответникът е наследник по закон на привлечения като първоначален ответник И.Н.Д. и като такъв би бил легитимиран да придобие съответна на наследствения му дял част от онези права, които се намират в патримониума на наследодателя при откриване на наследството.

Тъй като спорното право е материално вещно право т.е. субективно право от категорията на абсолютните /изключващи правата на трети лица/, то за разрешаването на спора, съдът следва да се произнесе анализирайки релевираното от всяка една от страните основание за придобиване на правото на собственост въз основа на събраните доказателства, така че да съобрази хронологическия момент на проявлението на факта, който е основание за придобиване на правото и правното значение на всеки от установените факти за възникването, съществуването и погасяването на правото на собственост между спорещите страни. Следвайки точно това правило, въз основа на анализ на доказателствата, съдът мотивира следните изводи:

Приетата като доказателство отчуждителна преписка с рег. № 40/1985г. и по- конкретно обсъдените вече Заповед № РД-40-1225/04.11.1985г. на Председателя на ИК на СНС издадена на основание чл. 95 и 98 от ЗТСУ (отм) и чл. 256, ал.3 от ЗТСУ (отм) мотивира извод, че в замяна на отчуждения от Н.К.Д. недвижим имот с местонахождение в гр. София, на ул. „*********именно той – Н.К.Д. е придобил правото на собственост върху предоставените като обезщетени две самостоятелни жилища: АПАРТАМЕНТ № 16 на 4 етаж, състоящ се от три стаи и кухня със застроена площ от 92, 37 кв.м. с мазе № 16 и с 2, 004% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: ап.15, двор, калкан, двор, стълбище, както и  АПАРТАМЕНТ № 31 на 7 етаж, състоящ се от три стаи и кухня със застроена площ от 92, 37 кв.м. с таван № 1 и с 2, 034% идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото, при съседи: ап.30, двор, калкан, двор, стълбище.

Същевременно, за приобретателя /т.е. за И.К.Д./ е възникнало и задължението да заплати сумата от 7 000 лева, представляваща изравнителна вноска  заради по- високата стойност на получените в обезщетение два апартамента спрямо стойността на отчуждения имот.

Следователно, намерението на И.К.Д., да предостави на своите деца Е. и И. (ищец и ответник) правото на собственост върху получените апартаменти не е породило никакви правни последици, но доколкото е било афиширано публично, то е способствало е за появата на намерения за своене на процесния имот от лицето, за което е обявявано, че ще получи имота. Уместно е в тази връзка да се отбележи изрично, че предоставените в обезщетение на Н.К.Д. два апартамента вместо един - заради броя на членовете на семейството му - по никакъв начин не създават самостоятелно право на собственост в полза на някои от децата му. Тук става въпрос само за едно формално основание за получаване на по- голям брой самостоятелни жилища в обезщетение на проведената, отчуждителна процедура.

Посредством събраните в хода на съдебното дирене доказателства, съдът установи, че след 1986г., когато двата апартамента са получени от Н.К.Д. са се проявили във времето няколко (групи от) юридически факти, чиито правни последици по принцип повлияват върху спорното правото на собственост. Според твърденията на страните в процеса, хронологично най- ранно проявилия се във времето способ за придобиване на правото на собственост – е придобивната давност, но ако не установи, че не са налице предпоставките за този оригинерен придобивен способ, съдът ще трябва да обсъди действието на по- късно съставеното завещателно разпореждане от 17.01.2013г. в полза на главно встъпилото лице Н.И.Д.. На свой ред, това завещателно разпореждане конкурира третия, хронологично най- късно проявил се юридически факт, определящ възможност за наследяване по закон на спорния недвижим имот, но само между Е.Т. и И.Д., защото само те са низходящи и призовани към наследяване на починалия на 02.03.2014г. Н.К.Д..

По твърдението на Е. и Г. Т. за придобиване на имота поради изтекъл в тяхна полза срок на придобивна давност;

Правото на собственост по давност върху недвижим имот се придобива с непрекъснато владение в продължение на десет години.

Действително, законът предвижда и възможността за един значително по- кратък срок за придобивна давност, но този кратък срок се прилага при наличието на т.нар. добросъвестно владение (когато когато вещтта се владее на правно основание, годно да го направи владелеца собственик, без последния да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена), а твърденията в исковата молба не са относими към специфичната хипотеза на добросъвестно владение. Ето защо, за разрешаването на спора, следва да бъде разгледана възможността имотът да и бил придобит от Е. и Г. Т., в режим на съпружеска имуществена общност, чрез непрекъснато давностно владение в период от 10 години.

Разпитаните пред настоящия съд свидетели М. и Л. заявиха, че лично са възприели публичните изявления на собственика на имота Н.Д., за постигнатия желан резултат:  да предостави на всяко от децата си еднакви апартаменти. Но доколкото това желание на собственика не е било материализирано изрично в самостоятелна, нарочна правна сделка, извършена преди съставянето на завещание на 17.01.2013г. - съдът изследва подробно за съществуването на факти, мотивиращи осъществяване на оригинерен способ за преминаване на собствеността върху имота – придобивна давност, която според ищците е породила правните си последици значително по- рано от 2013г. Такива данни категорично бяха установени посредством показанията на разпитаните свидетели Л. и М., които обясниха логически сложните роднински и имуществени отношения между страните в процеса.

На първо място трябва да се отчита обстоятелството, че титулярът на правото на собственост Н.К.Д. и лицето, което твърди да е влядяло имота с намерение да го свои Е.Т. (негова дъщеря) са много близки роднини, а роднинските отношения определят специфика на начина, по който се упражнява фактическа власт при владение и се демонстрира намерението за своене.

 Показанията на разпитаните свидетели недвусмислено и категорично сочат, че бащата Н.Д. т.е. собственика на имота е демонстрирал нееднократно и публично, включително пред дъщеря си Е. своето намерение да й „предостави“ имота, както е възнамерявал да „предостави“ равностоен имот на сина си И.. При това положение може да се приеме, че дъщерята Е.Т. е имала обосновано правно очакване, че упражнявайки фактическата власт върху имота, ще получи и формално правото на собственост. Мотивирана именно от изявленията на баща си, че апартаментът й принадлежи -  Е.Т. е предприела необходимите действия за погасяване на облигационното задължение на баща си, за заплащане на паричната сума на уравнението в стойността на отчуждения имот и получените в обезщетение апартаменти. В качеството на задължено за заплащане на уравнението лице, действителният собственик Н.К.Д. не е могъл да не узнае,  че паричното му задължение за уравнение на стойността на получените имоти е заплатена именно от дъщеря му, с правното очакване на придобиване на собствеността, което също разкрива в достатъчна степен намерението (анимус) за придобиване на правото на собственост върху имота от страна на Т..

Свидетелските показания, установиха, че във вътрешните отношения между близките роднини – собственика (бащата Н.Д.) и неговите съпруга и деца – не друг, а именно Е.Т. е била считана и дори сочена публично за собственик на спорния апартамент. По тази причина и доколкото в хода на делото се установи също, че Е.Т. е държала ключа за процесния апартамент и е вземала решенията за това- кого от своите роднини да допусне в него съдът приема, че през периода от 1986г. и в следващите десет години до 1996г., Е. Т. е установила трайно владение и е осъществила демонстративно за действителния собственик и за третите лица поведение на своене на имота. Действителният собственик на имота - бащата Н.Д. - се е съгласявал с това фактическо положение, и не го е оспорвал по никакъв начин, чак до 2013г. Представената с исковата молба и неоспорена от ответника И.Д. собственоръчно подписана негова декларация има същата смислова насоченост и така косвено доказва изложените по- горе изводи за осъщественото владение върху имота от страна на Т..

Събраните в хода на делото доказателства установиха също, че през периода от 1986г. до 2013г. процесното жилище е било обитавано и от други близки роднини на Е.Т. – баща й, майка й, брат й, но същите тези доказателства установиха категорично, че споменатите лица са обитавали апартамента временно, били са допуснати там от  Е. Т., с изрична уговорка и следователно са имали качеството на държатели на имота. Важно е да се отбележи, че не бе установен нито един конкретен юридически факт, мотивиращ някакво намерение за своене на споменатия имот от посочените по- горе лица. Дори в хипотезата, при която обитателите са заплащали консумативните разходи и таксите към етажната собственост за ползването на имота, те са действали по начин, типичен за държатели - наематели, ползватели.

 

В обобщение на изложените по- горе изводи, съдът приема, че правните последици на придобивната давност са настъпили след изтичането на десетгодишно непрекъснато владение върху имота от страна на Е.Т. – лично и чрез държатели, в периода от 1986 до 1996г., през който период владелецът Т. е заплатила и стойността на изравнителната вноска, покриваща стойността на имота, явно демонстрираки намерение да го свои. Ето защо, в хипотезата на чл. 79, ал.1 от ЗС вр. с чл. 77 от ЗС, след изтичане на десет годишен срок от момента на установяване на владението върху имота – ищцата Е.Т. е придобила, собствеността върху процесния недвижим имот по давност, в условията на съпружеска имуществена общност с Г.Т.. За начален момент на възникване на правото на собственост съдът приема началото на 1997г.

Свидетелските показания наН.Л. и особено тези на И. М. категорично установиха, че от този момент нататък, Е.Т. не е губила владението върху имота и е продължила да го упражнява лично или чрез временно допуснати от нея държатели (близки роднини).

Доколкото така придобитото право на собственост, посредством придобивна давност, се оспорва формално от ответника и от главно встъпилото лице, то съдът дължи да предостави правна защита на собственика, като установи в отношенията между страните титуляра на правото и отхвърли основателността на останалите претенции.

По твърдението на Н.И.Д. за придобиване на имота по силата на направеното в негова полза завещание на Н.К.Д. от 17.01.2013г;

За да легитимира твърдението си за притежанието на право на собственост върху процесния недвижим имот – главно втъпилия в процеса Н.И.Д. се позовава на правните последици на направеното в негова полза завещание от 17.01.2013г., поради което съдът е длъжен да обсъди правното действие и правните последици на това завещание.

Като акт на имуществено разпорежданe, споменатото завещание е действително и годно да породи правни последици. Завещанието е саморъчно, подписано е от завещателя, чиято воля да се разпореди за след смъртта си със свое имущество е достатъчно ясна. В мотивите на настоящото решение вече бе обсъдена неоснователността на твърдението, че завещанието на било подписано от завещателя.

От друга страна обаче, споменатото завещание не би могло, като правна сделка, да предизвика желаните от завещателя правни последици, въпреки, че наследството на този завещател е вече открито. Причината за това е, че посочения в завещанието недвижим имот – апартамент № 16 в бл. 134 наж.к. „Л.“ в гр. София, не е бил част от наследствената маса на Н.К.Д., нито към момента на изготване на завещанието през 2013г., нито към момента на откриване на наследството на завещателя през 2014г.

Завещаният имот е бил чужд за завещателя Н.К.Д., понеже той е загубил правото си на собственост – което се е погасило, в резултат от преминаването му в патримониума на неговата дъщеря Е.Т. и съпруга й Г.Т. още през 1997г., като правна последица от придобивната давност, в хипотезата на чл. 79, ал.1 от ЗС вр. с чл. 77 от ЗС.

По изложените съображения, предявените от Н.И.Д. ревандикационен иск срещу срещу първоначалните ищци Е.Н.Т. и Г.З.Т., както и с установителен иск за собственост срещу ответника И.Н.Д. следва да бъдат отхвърлени, с произтичащите от това правни последици.

При изложените по- горе правни изводи и понеже при откриване на наследството на починалия през 2014г. Н.К.Д. процесния имот не е бил в неговия партимониум (защото е преминал в патримониума на Е.Н.Т. и Г.З.Т. още през 1997г.) то и ответникът, И.Н.Д. не е легитимиран да получи в качеството си на наследник по закон право на собственост върху процесния имот. Осъщественото от него оспорване на собствеността следва да бъде преустановено, в резултат от уважаването на предявения срещу него установителен иск за собственост на Е.Н.Т. и Г.З.Т..

       По отношение на разноските:

       При изхода на спора, на основание чл. 78, ал.1 от ГПК, ищците Е.Н.Т. и Г.З.Т. са легитимирани да получат в това процесуално качество направените съдебни разноски от И.Н.Д.. 

От друга страна, в качеството на ответници по исковете на главно встъпилото лице, Н.И.Д., Е.Н.Т. и Г.З.Т. са легитимирани да получат направените разноски по повод предявените от това лице неоснователни искове.

За съжаление, тази специфика не е била отчетена от процесуалните представители на Е.Н.Т. и Г.З.Т., които са представили един списък на разноските, който не създава необходимата яснота за това, как са били формирани разноските в общ размер на 2732 лева. По преценка на съда, задължението за заплащане на тези разноски следва да бъде разпределено поравно между  И.Н.Д.  и Н.И.Д..

Така мотивиран, съдът

Р Е Ш И  :

 

       ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 124 от ГПК, вр. с чл. 79, ал.1 от ЗС правото на собственост на Е.Н.Т. с ЕГН ********** и Г.З.Т. с ЕГН ********** върху недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 16, намиращ се в сградата на блок № ********в ж.к. „Л.“ гр. София, с кад. идентификатор на имота за самостоятелен обект № 68134.4359.210.6.16 съгласно кадастрална карта на АГКК, при съседни имоти с кад. идентификатори:                      № 68134.4359.210.5.15; № 68134.4359.210.5.11 и № 68134.4359.210.5.21, по предявения иск от  Е.Н.Т. с ЕГН ********** и Г.З.Т. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адресат – адв. Д.П.,***, срещу И.Н.Д. с ЕГН ********** и адрес ***, конституиран в качеството на правоприемник на първоначалния ответник Н.К.Д..

 

       ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.Д. с ЕГН ********** и със съдебен адресат адв. И.И.,*** срещу Е.Н.Т. с ЕГН ********** и Г.З.Т. с ЕГН ********** и двамата със съдебен адресат – адв. Д.П.,*** иск с правно основание чл. 108 от ЗС относно недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 16, намиращ се в сградата на блок № ********в ж.к. „Л.“ гр. София, с кад. идентификатор на имота за самостоятелен обект № 68134.4359.210.6.16 съгласно кадастрална карта на АГКК, при съседни имоти с кад. идентификатори: № 68134.4359.210.5.15; № 68134.4359.210.5.11 и № 68134.4359.210.5.21, въз основа на завещателно разпореждане от 17.01.2013г. направено от Н.К.Д..

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от Н.И.Д. с ЕГН ********** и със съдебен адресат адв. И.И.,*** срещу И.Н.Д. с ЕГН ********** и адрес *** иск с правно основание чл. 124, ал.1 от ГПК за правото на собственост върху недвижим имот, представляващ АПАРТАМЕНТ № 16, намиращ се в сградата на блок № ********в ж.к. „Л.“ гр. София, с кад. идентификатор на имота за самостоятелен обект № 68134.4359.210.6.16 съгласно кадастрална карта на АГКК, при съседни имоти с кад. идентификатори: № 68134.4359.210.5.15; № 68134.4359.210.5.11 и № 68134.4359.210.5.21. въз основа на завещателно разпореждане от 17.01.2013г. направено от Н.К.Д..

 

ОСЪЖДА Н.И.Д. да заплати на Е.Н.Т. и Г.З.Т., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 1366 лева                   ( хиляда триста шестдесет и шест лева), представляваща разноски по делото.  

 

ОСЪЖДА И.Н.Д. да заплати на Е.Н.Т. и Г.З.Т., на основание чл. 78, ал.1 от ГПК – сумата от 1366 лева                      ( хиляда триста шестдесет и шест лева), представляваща разноски по делото.  

 

Решението подлежи на обжалване с въззивна жалба на заинтересованата страна, пред Апелативен съд София, в двуседмичен срок от връчване на препис от него.

                                                                  

СЪДИЯ: