РЕШЕНИЕ 211
№ 160
гр. С., 19.12.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – С., ПЕТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично
заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Янко В. Чавеев
при участието на секретаря Дарина Ив. Николова
като разгледа докладваното от Янко В. Чавеев Гражданско дело №
20211870101152 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
К. Б. Ш. е предявил срещу П. К. Г. искания за изменение на мерките относно
упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете К. К. Ш. и на
личните отношения с него, определени с влязло в сила на 09.01.2017 г. решение на РС
– С. по гр. д. № 41/2016 г. по описа на същия съд, като упражняването на родителските
права по отношение на детето да му бъде предоставено на него, а евентуално – за
изменение на мерките относно упражняването на личните отношения между него и
детето при запазване на упражняването на родителските права от майката. Изложени
са в молбата конкретни твърдения за настъпило след влизане в сила на горепосоченото
решение изменение на обстоятелствата, които са от значение за упражняването на
родителските права по отношение на детето и за личните отношения на родителите с
него.
Ответницата е представила отговор на молбата, в който оспорва исканията на
молителя и изразява становище за тяхната неоснователност. Твърди, че изложените в
молбата обстоятелства не отговарят на действителността, а и не обуславят изменение
на режима на лични отношения на бащата с детето, нито промяна в упражняването на
родителските права по отношение на детето.
Пред съда молителят, чрез пълномощника си адв. Д. П., поддържа искането.
1
Лично изслушан по реда на чл. 59, ал. 6 от СК, молителят заявява, че определеният
режим на неговите лични отношения с детето му дава твърде малко възможности да го
вижда, както и че желае да прекарва повече време с него и да участва във възпитанието
на детето и в изграждането на неговите навици.
Ответницата, чрез пълномощника си адв. П. А., оспорва искането по изложените в
отговора на молбата съображения. Лично изслушана по реда на чл. 59, ал. 6 от СК,
ответницата заявява, че молителят я е оставил с детето, когато то е било на четири
месечна възраст, а едва понастоящем иска разширен режим на лични отношения с
детето.
Съдът, като прецени по свое убеждение събраните по делото доказателства,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Исканията са с правно основание чл. 127, ал. 2, вр. чл. 59, ал. 9 от Семейния
кодекс (СК).
Те са допустими, а по съществото им съдът намира следното:
С влязло в сила на 09.01.2017 г. решение № 169/22.08.2016 г. на РС – С. по гр. д.
№ 41/2016 г. по описа на същия съд упражняването на родителските права по
отношение на малолетното дете К. К. Ш. е предоставено на неговата майка –
ответницата по молбата П. К. Г., при която е определено и местоживеенето на детето.
С решението е определен режим на лични отношения и контакти между детето и
молителя в настоящото производство – баща му К. Б. Ш., като последният има право
да взема детето всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в съботния
ден до 17,00 ч. в неделния ден с преспиване на детето при него, всяка четна година по
време на Коледните празници на датите 24-ти и 25-ти декември от 10,00 ч. на 24-ти
декември до 17,00 ч. на 25-ти декември, всяка нечетна година на Новогодишните и
Великденските празници, както следва: от 10,00 ч. на 31 декември до 17,00 ч. на 01
януари и от 10,00 ч. на Разпети петък до 17,00 ч. на Възкресение Христово, както и два
пъти по 15 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на
майката.
От събраните по делото доказателства не се установява в периода от влизане в
сила на това съдебно решение до предявяване на искането, а и до приключване на
устните състезания по делото, да е настъпило изменение на обстоятелствата,
релевантни за упражняването на родителските права по отношение на детето, което
изменение да обоснове извод, че е в интерес на детето упражняването на тези права да
бъде предоставено с настоящото решение на молителя – негов баща. От приетия по
делото социален доклад, изготвен от Д. „С. П.“ – С., чието съдържание съответства с
обективните факти, установени от показанията на разпитаните по делото свидетели, а
и от приетите писмени доказателства, е видно, че потребностите на детето се
задоволяват по най-добрия начин, като то се отглежда от ответницата в нормална
2
семейна среда с подкрепата на родителите й и други нейни възходящи, както и на
мъжа, с когото тя съжителства в момента и от когото има още едно дете. От м. май
2021 г. ответницата трайно се е установила да живее в България, а и пребиваванията й в
чужбина в периоди преди подаване на молбата не сочат тогава тя да се е
дезинтересирала по какъвто и да било начин от грижите за издръжката и възпитанието
на детето. Впрочем, установява се също така, че преди образуване на делото молителят
също е бил извън България в периоди от време, някои от които са били със значителна
продължителност. В тази връзка е необходимо да се отбележи, че при съвременните
широки възможности за пътуване и работа извън страната и при достъпните
комуникации, пребиваванията на страните в чужбина сами по себе си не са от естество
да обезличат родителското им присъствие и авторитет пред детето, нито сочат на
липса на родителски капацитет за неговото отглеждане. И на следващо място, това, че
ответницата е установила фактическо съжителство с друг мъж след раздялата й с
молителя и от това съжителство има още едно дете, не се отразява в конкретния случай
нито на моралния й облик, нито на възможностите й да отглежда децата си. Напротив –
установява се, че това ново за детето битово обкръжение няма негативно отражение за
неговото физическо, психическо и емоционално състояние, нито за социалния му
статус. Дълбоко погрешно е изначално да се счита, че ако след раздялата между
родителите на едно дете единият родител има и други деца, а другият – все още не,
само заради това обстоятелство е в интерес на детето то да заживее с онзи от
родителите си, който няма други деца.
В обобщение, искането на молителя за изменение на мерките относно
упражняването на родителските права по отношение на детето, определени с
решението по гр. д. № 41/2016 г. на РС – С., чрез предоставяне упражняването на тези
права на него и определяне на местоживеенето на детето при него, е неоснователно и
следва да бъде отхвърлено.
Изложеното дотук изобщо не омаловажава родителските качества на молителя,
които той също безспорно притежава. Молителят проявява заинтересуваност към
детето си и е активен в грижите си за него в рамките на определения по съдебен ред
режим на лични отношения, като този режим се спазва. И двамата родители следва да
осъзнаят, че в житейските пътища, по които са поели след раздялата им, най-вероятно
те няма да заживеят отново заедно, но това не следва да води до излишни техни лични
конфликти и не следва да се отразява неблагоприятно на развитието на тяхното дете.
В тази връзка е необходимо да се посочи, че от определянето на режима на
личните отношения на молителя с детето с влязло в сила съдебно решение по гр. д. №
41/2016 г. на РС – С. до приключване на устните състезания в настоящото
производство са изминали повече от пет години, като тогава К. Ш. (роден на .. г.) е бил
на около 2-годишна възраст, а понастоящем е на 7 години. В този период детето е
3
започнало осъзнато да възприема заобикалящия го свят, да общува с околните и е
направило първите си стъпки в предучилищното си образование, т. е. от чисто
физически, в началото на периода, понастоящем нуждите му са станали в много по-
голяма степен психически, емоционални и социални. Каквато и да е семейната история
за раздялата между страните, това е едно сериозно изменение в обстоятелствата, при
които е определен по съдебен ред режимът на лични отношения на молителя с детето и
е изцяло в интерес на детето той да бъде изменен, като на молителя като негов баща се
осигури възможност да контактува повече с детето, още повече, че той има морален и
материален капацитет за това. Тази възможност следва да бъде разумно съобразена с
предстоящата училищна заетост на детето. Не е в интерес на детето да се разшири
времетраенето на ежемесечните му престои при бащата (всяка първа и трета събота и
неделя от месеца от 10,00 ч. в съботния ден до 17,00 ч. в неделния ден с преспиване),
тъй като това би довело до по-сериозно от необходимото разстройство на ежедневния
битов и учебен ритъм (стереотип) на детето. Уместно е също така бащата да има право
да взема детето при себе си по време на най-значимите празници през годината, така
както е определено във влязлото в сила съдебно решение, тъй като тези празници имат
традиционно общонационално значение. Освен това, благоприятно е за детето баща му
да продължи да има възможност да го взема при себе си на два пъти по 15 дни през
лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск на майката, както следва от
влязлото в сила съдебно решение. Независимо от това и наред с това, на бащата следва
да се осигури право да взема детето при себе си всяка година, завършваща на четно
число, на рождения си ден (26-ти април) от 14,00 ч. на този ден до 10,00 ч. на
следващия ден с преспиване на детето при бащата, а така също и да взима детето при
себе си всяка година, завършваща на нечетно число, на рождения ден на детето (), от
14,00 ч. на този ден до 10,00 ч. на следващия ден с преспиване на детето при бащата.
Не съществува принципна пречка да се осигури право на бащата да взема детето при
себе си всяка година на своя рожден ден, но в конкретния случай съдът съобрази, че и
майката на детето също има рожден ден на тази дата. При съобразяване с учебния
график на детето и евентуални възможни промени в уредбата на училищните ваканции
в страната, е целесъобразно с оглед интереса на детето от контакт с баща му,
последният да има право да го взема при себе си за 5 дни в периода от 01-ви януари до
20-ти април всяка година по време на училищна ваканция, независимо дали в това
време попадат и почивни дни или официални празници и дали по това време майката
ползва платен годишен отпуск. Последното уточнение се налага предвид ноторно
краткия срок понастоящем на училищните ваканции в този период и с цел избягване на
евентуални затруднения или недобросъвестност при изпълнение на решението.
С израстването на детето се увеличава необходимостта му от по-пълноценен
контакт с родителите му. Съдът намира, че този разширен режим на лични отношения
между молителя и детето ще окаже благоприятно въздействие именно за задоволяване
4
на тази необходимост, а въпрос на отговорност на всеки от родителите е те да
проявяват взаимна толерантност по повод пълноценното осъществяване на тези
контакти, така че и детето – един за в бъдеще все по-зрял индивид, оформящ се в
личност, да продължи да има субективно желание за такива контакти. Тъй като според
съда е необходимо изменението в режима на лични отношения между молителя и
детето, определен във влязлото в сила решение по гр. д. № 41/2016 г. на РС – С., да се
изразява в неговото разширяване, в диспозитива на настоящото решение за
прегледност следва да бъдат възпроизведени мерките, посочени във влязлото в сила
решение, никоя от които по същество не се отменя, като към тях се добавят новите,
посочени по-горе.
При този изход на делото сторените от страните разноски за производството
следва да останат в тяхна тежест така, както са ги направили. В производството се
осъществява спорна съдебна администрация на граждански отношения, в които
определящ е интересът на детето, а не исканията на страните, т. е. служебната
преценка на съда, че някои искания не съответстват на интереса на детето, не може да
се приравни на отхвърляне (изцяло или частично) на иск. Производството не е исково
– с предмет оспорени или нарушени субективни граждански права; с решението по
делото не се уважава или отхвърля иск и затова отговорността за разноските не се
разпределя съгласно чл. 78 от ГПК съобразно изхода на делото.
Воден от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ режима на лични отношения между К. Б. Ш., ЕГН **********, с
постоянен адрес гр. С., ул. „Х. З.“ № и детето му К. К. Ш., ЕГН **********,
определен с влязло в сила на 09.01.2017 г. решение № 169/22.08.2016 г. на Р. с. – С. по
гр. д. № 41/2016 г. по описа на същия съд, като:
ОПРЕДЕЛЯ, считано от влизане в сила на настоящото решение, режим на лични
отношения между бащата К. Б. Ш., ЕГН ********** и детето му К. К. Ш., ЕГН
**********, като бащата ще има право да вижда и взема детето със себе си, както
следва:
- всяка първа и трета събота и неделя от месеца от 10,00 ч. в съботния ден до 17,00 ч.
в неделния ден с преспиване на детето при бащата;
- всяка година, завършваща на четно число – по време на Коледните празници на
датите 24-ти и 25-ти декември от 10,00 ч. на 24-ти декември до 17,00 ч. на 25-ти
декември с преспиване на детето при бащата;
- всяка година, завършваща на нечетно число – на Новогодишните и Великденските
празници, а именно – от 10,00 ч. на 31-ви декември до 17,00 ч. на 01-ви януари и от
5
10,00 ч. на Разпети петък до 17,00 ч. на Възкресение Христово с преспиване на детето
при бащата;
- всяка година, завършваща на четно число – на рождения ден на бащата - 26-ти
април от 14,00 ч. на този ден до 10,00 ч. на 27-ми април с преспиване на детето при
бащата;
- всяка година, завършваща на нечетно число – на рождения ден на детето - 23-ти
февруари от 14,00 ч. на този ден до 10,00 ч. на 24-ти февруари с преспиване на детето
при бащата;
- 5 дни в периода от 01-ви януари до 20-ти април всяка година по време на училищна
ваканция, независимо дали в това време попадат и почивни дни или официални
празници и дали по това време майката ползва платен годишен отпуск, както и
- два пъти по 15 дни през лятото, когато това не съвпада с платения годишен отпуск
на майката.
ОТХВЪРЛЯ искането на К. Б. Ш., ЕГН **********, с постоянен адрес гр. С., ул.
„Х. З.“ № , за изменение на мерките относно упражняването на родителските права по
отношение на детето К. К. Ш., ЕГН **********, определени с влязло в сила на
09.01.2017 г. решение № 169/22.08.2016 г. на Р. с. – С. по гр. д. № 41/2016 г. по описа
на същия съд чрез предоставяне на К. Б. Ш. на упражняването на родителските права
по отношение на детето К. К. Ш. и определяне на местоживеенето на детето при него.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с въззивна жалба пред С. О. С. в двуседмичен
срок от връчване на препис.
Съдия при Районен съд – С.: _______________________
6