Р Е Ш Е Н И Е
град София,……………..
В
И М Е
Т О Н А
Н А Р
О Д А
СОФИЙСКИЯТ ГРАДСКИ
СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV-д ВЪЗЗИВЕН СЪСТАВ, в публично съдебно заседание на единадесети март
две хиляди двадесет и първа година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЗДРАВКА ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТОМИРА КОРДОЛОВСКА
Мл. с-я РОСИ МИХАЙЛОВА
при секретаря Екатерина
Калоянова като разгледа докладваното от
младши съдия МИХАЙЛОВА в. гр. дело №
5922 по описа за 2020 година и за да се произнесе след
съвещание, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.258 – чл.273 от ГПК.
Образувано е по въззивна жалба на
ищеца „Т.С.“
ЕАД,
чрез юрк. М., срещу съдебно решение № 80513 от 02.05.2020 г., постановено по гр. д. № 54373/2018 г. по описа на СРС,
64
състав, с което са отхвърлени предявените от „Т.С.“ ЕАД против Л.М.С. и В.М.С. обективно и
субективно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл.
154 и чл. 155 от ЗЕ вр. с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. В жалбата се излагат
подробни съображения за неправилност на първоинстанционното решение в обжалваната
част. Моли се същото да бъде отменено и да бъдат уважени в цялост предявените
срещу ответниците Л.М.С. и В.М.С. искове. Претендират се разноски.
В
законоустановения срок по чл. 263, ал. 1 ГПК от името на ответниците Л.М.С. и В.М.С.,
чрез процесуалният им представител адвокат Г.В., е депозиран отговор на
въззивната жалба, в който се излагат подробни съображения за неоснователност на
доводите, изложени в жалбата. Поддържа се, че от събраните по делото
доказателства безспорно се установява, че радиаторите в процесния имот са
демонтирани, че през процесния период в имота не е ползвана топлинна енергия за
битово горещо водоснабдяване, че са демонтирани щранговете към радиаторите в
апартамента, че в банята в имота липсва щранг-лира, както и лира за топла вода,
като не е наличен и водомер за измерване на такава. Сочи се, че в общите части
на сградата, в която се намира процесният имот, липсват отоплителни тела.
Излагат се твърдения, че през процесния период в имота на ответниците не е
потребявана топлинна енергия и не се дължи цената на такава. Сочи се, че като е
приел същото, първоинстанционният съд е действал правилно и законосъобразно.
Моли се за
потвърждаване на обжалваното първоинстанционно решение. Претендират се
разноски, включително и адвокатско възнаграждение за предоставена правна помощ
в производството пред СГС на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. вр. чл 38, ал. 1,
т. 2 ЗАдв., доколкото на въззиваемата В.М. е предосавена безплатна правна помощ
на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв.
Третото лице – помагач „М.Е.“ ООД, не изразява становище по подадената въззивна жалба.
Предявени са от „Т.С.” ЕАД срещу Л.М.С. и В.М.С. обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от ЗЕ вр.
с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Софийският градски съд, като обсъди доводите на
страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност,
намира, че фактическата обстановка се установява така, както е изложена
подробно от първоинстанционния съд. Пред настоящата инстанция не са събрани
доказателства по смисъла на чл.266 от ГПК, които да променят установената
фактическа обстановка. В тази връзка в мотивите на настоящия съдебен акт не
следва да се преповтарят отново събраните в първата инстанция доказателства,
които са правилно обсъдени и преценени към релевантните за спора факти и
обстоятелства.
В конкретния случай не е спорно
между страните и се установява от доказателствата по делото, че ответниците са
собственици на процесния имот при равни квоти.
Предвид
възприемането на установената от първоинстанционния съд фактическа обстановка,
съдът достигна до следните правни изводи:
Въззивната жалба, с която съдът е
сезиран, е допустима - подадена е в срока по чл.259, ал.1 от ГПК от легитимирана
страна в процеса срещу първоинстанционно съдебно решение, което подлежи на
въззивно обжалване, поради което следва да се разгледа по същество.
Разгледана по същество въззивната
жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съгласно чл.269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, по
допустимостта му – в обжалваната част, като по останалите въпроси е ограничен
от посоченото в жалбата.
Обжалваното
първоинстанционно решение е валидно и допустимо, като при постановяването му не
е допуснато нарушение на императивни материалноправни и процесуалноправни
норми. Решението е и правилно, като на основание чл.272 ГПК въззивният състав препраща
към мотивите изложени от СРС, в частта, в която е обоснован окончателен извод
за неоснователност на предявените от ищеца - „Т.С.” ЕАД срещу ответниците Л.М.С. и В.М.С. обективно и субективно съединени
осъдителни искове с правно основание чл. 149 и сл., чл. 154 и чл. 155 от ЗЕ вр.
с чл. 79 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД. При правилно разпределена
доказателствена тежест съобразно нормата на чл.154 от ГПК и изпълнение на
задълженията си, посочени в нормата на чл.146 от ГПК, първоинстанционният съд е
обсъдил събраните по делото доказателства, като е основал решението си върху
приетите от него за установени обстоятелства по делото и съобразно приложимия материален закон. Настоящата въззивна инстанция споделя изцяло
изложените в мотивите на първоинстанционното решение решаващи изводи като на
основание чл.272 ГПК препраща към тях. Фактическите и правни констатации на
настоящия съд съвпадат с направените от районния съд в атакувания съдебен акт
констатации /чл.272 ГПК/. Настоящият състав следва да обсъди доводите, релевирани в подадената въззивна жалба.
От заключението на изготвената по
делото съдебно-техническа експертиза се установява, че радиаторите в имота са
демонтирани и не е ползвана топлинна енергия за битово горещо водоснабдяване
поради затапване на щранга за топла вода. Според същото заключение за
отоплителните периоди в рамките на процесния период е начислявана ТЕ за
отопление на имот, отдадена от щранг-лирата в банята, както и ТЕ, отдадена от
сградната инсталация, като в тази му част заключението е коригирано от вещото
лице със заключението на приетата по делото допълнителна СТЕ, изготвена след
непосредствен оглед на имота от вещото лице. При изготвянето на допълнителното
заключение вещото лице е установило, че щранговете към радиаторите в
апартамента са демонтирани, че в банята липсва щранг-лира, която е прекъсната
от долния етаж, липсва щранг за топла вода и не е наличен водомер за измерване
на такава, както и че в общите части на сградата липсват отоплителни тела и за
процесния имот изобщо не е потребявана топлинна енергия и не се дължи цена за
такава. Настоящият състав споделя констатацията на първоинстанционния съд, че
заключението на изготвената по делото СТЕ и коригиращото го в посочената част заключение
на допълнителната СТЕ, които са приети от съда и неоспорени от страните, следва
да бъдат кредитирани като пълни, обосновани, обективни и изготвени от
специалист с познания в съответната област, както и при съобразяване на
обстоятелството, че заключението на допълнителната СТЕ е изготвено след
извършването на непосредствен оглед на имота от вещото лице. С оглед изложеното
съдържащите се във въззивната жалба възражения, че неправилно
първоинстанционният съд е кредитирал приетите по делото заключения на СТЕ и
допълнителната такава са неоснователни.
Настоящият
състав споделя съдържащият се в мотивите на първоинстанционното решение правен
извод, че в случая нормата на чл. 153, ал. 6 от ЗЕ не намира приложение, тъй
като в сградата липсва топлоотдаване от сградна инсталация, както и в няма
отоплителни тела в общите части на сградата.
При правилна
констатация, че за процесния период не е потребявана топлинна
енергия, първоинстанционният съд е достигнал до правилен извод, че искът за
цена на топлинна енергия е неоснователен и следва да се отхвърли, както и
обусловеният от него иск за акцесорното вземане за обезщетение за забава в
размер на законната лихва върху цена за ТЕ, а също и искът за цена на дялово
разпределение, както и обусловеният от него иск по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
обезщетение за забава в размер на законната лихва върху тази цена.
Не е
налице допуснато нарушение от СРС и при присъждането на разноски на ответника,
като дължимостта на последните следва от нормата на чл.78, ал.3 ГПК.
С оглед на изложените съображения и поради съвпадение на
изводите на въззивната инстанция с тези на първоинстанционния съд атакуваното решение,
вкл. и в частта на разноските, определени съобразно изхода на спора, като
правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271, ал.1
от ГПК.
По разноските в настоящото
производство:
С оглед изхода на спора пред
настоящата съдебна инстанция в полза на въззивника не се дължат разноски. С
оглед изхода на делото, представените по делото доказателства за направени от
въззиваемата страна Л.М.С. разноски и направеното искане за присъждане на
такива, на Л.М.С. следва да се присъди сумата от 360 (триста и шестдесет) лева
– адвокатско възнаграждение за оказано процесуално представителство по
настоящото производство, съгласно Договор за правна защита и съдействие и
Пълномощно с изх. № 072670/18.06.2020 г. и Разписка с изх. № 072679/19.06.2020
г. По отношение на заявената претенцията на адв. Г.В., представлявал безплатно ответницата В.С.
на
основание на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 ЗАдв., настоящият състав намира същата
за основателна, поради което на основание чл. 38, ал. 2 от ЗАдв. вр. чл 38, ал. 1, т. 2
ЗАдв. в полза на същия следва да бъде присъдена сумата в размер на на 360
(триста и шестдесет) лв. с ДДС. Съдът определя размера на поисканото адвокатско
възнаграждение на 360 лв. с ДДС съгласно чл. 7, ал. 8 НМРАВ, което е в миниален
размер при съобразяване ниската правна и фактическа сложност на делото, както и
ниския материален интерес.
Воден от горното СОФИЙСКИ ГРАДСКИ
СЪД, Г.О., ІІІ-В състав
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА съдебно решение № 80513 от 02.05.2020 г.,
постановено по гр. д. № 54373/2018 г. по описа на СРС, 64 състав.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:*** да плати на Л.М.С., ЕГН **********, с адрес: *** сумата
от 360 (триста и шестдесет) лева – разноски по делото пред въззивната
инстанция.
ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, „Т.С.“ ЕАД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление:*** да плати на адв. Г. В. В.,
вписан в Софийска адвокатска колегия под личен № *******, с адрес за упражняване на
дейността: гр. София, ул. „******** сумата от 360 (триста и шестдесет) лева – адвокатско
възнаграждение за предоставена безплатна правна помощ на В.М.С..
РЕШЕНИЕТО е постановено при участието на трето
лице – помагач на страната на въззивника-ищец – „М.Е.“ ООД, ЕИК*******, със седалище и
адрес на управление:***.
РЕШЕНИЕТО е
окончателно и не подлежи на обжалване по аргумент на чл.280, ал.3 от ГПК.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ
: 1./
2./