№ 31
гр. Велико Търново , 10.03.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ВТОРИ ГРАЖДАНСКИ И
ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ в закрито заседание на десети март, през две хиляди
двадесет и първа година в следния състав:
Председател:ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ
ИСКРА ПЕНЧЕВА
като разгледа докладваното от ЕМАНУИЛ ЕРЕМИЕВ Въззивно гражданско
дело № 20204000500337 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, пр. 2 и сл. от ГПК, във връзка
с чл. 2, ал. 1, т. 3, вр. чл. 4 от ЗОДОВ.
С Решение № 244/ 10.07.2020 г., постановено по гр.д. № 816/ 2019 г. по
описа на Русенския Окръжен съд, състав на съда е ОСЪДИЛ ответника
Прокуратура на РБ да заплати на ищеца Д. Х. В., ЕГН **********, от гр. Русе,
сумата 5 000 лева, представляваща обезщетение по чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ
за претърпени неимуществени вреди вследствие на обвинения в извършване
на престъпление по чл. 321 и чл. 302, т. 1, б. „а”, вр. чл. 301 от НК, по
досъдебно производство ДП № 60/ 2016 г. на СП – СО/ ДП – Следствие №
215/ 2018 г. по описа на РОП, по които обвинения с Постановление от
21.04.2017 г. на СП и Постановление от 14.03.2019 г. на РОП, изменено с
Определение № 67/ 28.05.2019 г. по в.ч.н.д. № 177/ 2019 г. на ВТАС, воденото
срещу него наказателно производство било прекратено поради
несъставомерност на деянията, ведно със законната лихва от завеждането на
1
исковата молба до окончателното плащане, както и сумата 252 лева –
разноски по делото, съразмерно с уважената част от иска; ОТХВЪРЛИЛ е
като неоснователни исковите претенции за обезщетение на неимуществени
вреди над сумата 5 000 лева до претендираната сума 30 000 лева, както и за
обезщетение на имуществени вреди изцяло в размер на 910 лева, ведно със
законната лихва върху главниците.
Недоволен от постановеното Решение в отхвърлителната му част,
ищецът Д. Х. В., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез пълномощника адвокат
Е.Т. от АК – гр. Русе, е подал въззивна жалба. Оплакването е за
необоснованост на съдебния акт, в обжалваните части. Твърди се, че същият е
постановен в нарушение принципът на справедливост, визиран в нормата на
чл. 52 ЗЗД. Излагат се съображения в подкрепа на доводите. Иска се от
въззивния съд да отмени съдебния акт, в обжалваните части и да уважи
изцяло исковите претенции. Претендират се деловодни разноски.
В законно-определения срок, редовно уведомена, насрещната страна не е
подала отговор.
Великотърновският Апелативен съд като обсъди доводите на страната,
прецени събраните по делото доказателства и провери правилността на
съдебния акт, в обжалваната част, намира за установено следното:
Въззивната жалба е подадена в срок, от легитимирана страна, срещу
съдебен акт, който подлежи на обжалване и е процесуално допустима, поради
което следва да се разгледа по същество.
Пред Русенския Окръжен съд е подадена искова молба, с вх. № 13092/
29.11.2019 г., от ищеца Д. Х. В., ЕГН **********, от гр. Русе, чрез
пълномощника адвокат Е.Т. от АК – гр. Русе, срещу Прокуратура на РБ, с
правно основание – чл. 2, т. 2 ЗОДОВ и цена – 30 910 лева, от която сума:
30 000 лева обезщетение за неимуществени вреди и 910 лева – за
имуществени вреди. В исковата молба ищецът твърди, че е работел в
Гранична полиция, на длъжност „младши инспектор” на ГППК – Русе. С
Постановление за привличане на обвиняем от 17.11.2016 г. на следовател в
Специализирана прокуратура – „Следствен отдел”, на ищеца е повдигнато
обвинение в извършване на престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 2 и чл.
2
302, ал. 1, т.1, б. „а”, вр. чл. 301, ал. 1 НК и същият е бил задържан за 72 часа.
В деня, предхождащ този, в който ищецът бил привлечен като обвиняем, било
извършено претърсване в жилището, което той обитавал със семейството си,
както и на автомобила, който притежавал, като тези действия станали
достояние на ръководството на РД „ГП”, на медиите, на близките и съседите.
На 19.11.2016 г. прокуратурата внесла искане за вземане по отношение на
ищеца мярката за неотклонение „Задържане под стража”, като СНС взел по
отношение на ищеца мярката за неотклонение „Парична гаранция” в размер
на 5 000 лева, а АСНС отменил тази мярка и оставил без уважение искането
на Прокуратурата за вземане мярка за неотклонение „Задържане под стража”.
Гореописаните събития били шумно отразени в пресата и станали достояние
на неограничен кръг от граждани. Със заповед на главния директор на РД
„ГП”, ищецът бил освободен дисциплинарно от работа, като заповедта била
обжалвана пред АС – гр. Русе, където се е развило административно
производство, в рамките на което ищецът заплатил разноски в размер на 910
лева. След приключване на производството ищецът бил възстановен на
работа, без да му се налага дисциплинарно наказание. С постановление от
21.04.2017 г. наказателното производство спрямо ищеца било прекратено по
отношение на обвинението по чл. 321 НК, а с Постановление от 14.03.2019 г.
наказателното производство било прекратено и по отношение на обвинението
по чл. 302, т. 1, б.”а” НК, като с влязло в сила Определение ВТАС е приел, че
ищецът не е извършил престъплението, в което е обвинен. Ищецът твърди, че
с незаконно повдигнатото му обвинение от прокуратурата са били накърнени
честта, достойнството и престижа му, изгубил доверието на ръководството на
РД „ГП”, усещал негативна промяна спрямо него на хората, с които общувал,
напрежението се отразило на здравословното му състояние – наложило се да
бъде опериран. Определя изложеното като причинени му неимуществени
вреди от незаконно повдигнатото му обвинение и претендира обезщетение в
размер на 30 000 лева, както и 910 лева обезщетение за имуществени вреди.
Иска да му бъдат присъдени деловодните разноски по делото.
Пред русенския Окръжен съд е било образувано гр.д. № 816/ 2019 г. по
описа на съда.
В о.с.з. на 10.06.2020 г. процесуалният представител на ищеца – адвокат
Т. от АК – гр. Русе е заявил, че подържа исковата молба. В представеното
3
становище е изложил доводи за основателността на иска.
С отговора на исковата молба Прокуратурата на РБ е възразила срещу
основателността на иска. В пледоарията си по съществото на делото
прокурорът е оспорил основателността на претенцията за обезщетение за
имуществени вреди и е възразил срещу размера на претенцията за
обезщетение за неимуществени вреди, като в представената писмена защита е
изложил подробни доводи.
От фактическа страна се установява следното:
С исковата молба ищецът е представил писмени доказателства, които са
били приети от съда. От същите се установява, че на 16.11.2016 г., при
извършване на процесуално – следствени действия: претърсване на
жилището и колата, ищецът, в качеството му на младши инспектор – старши
полицай на ГППК – Русе, е бил задържан за 72 часа, като на 17.11.2016 г. му е
било повдигнато обвинение в извършването на престъпления по чл. 321, ал.
3, пр. 2, вр. ал. 2 и чл. 302, ал. 1, т.1, б. „а”, вр. чл. 301, ал. 1 НК. Впоследствие
Прокуратурата е поискала вземане спрямо ищеца на мярката за неотклонение
„Задържане под стража”, като СНС е оставил без уважение искането и е взел
спрямо ищеца мярка за неотклонение „Парична гаранция” в размер на 5 000
лева, а АСНС е отменил така взетата мярка и също е оставил без уважение
искането. С Постановление от 21.04.2017 г. наказателното производство по
чл. 321, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 2 НК е било прекратено поради липса на състав на
престъпление, като същото е сторено и по отношение на наказателното
производство по чл. 302, ал. 1, т.1, б. „а”, вр. чл. 301, ал. 1 НК с
Постановление от 14.03.2019 г.
Съдът е изискал и приложил а.д. № 414/ 2016 г. по описа на
Административен съд – гр. Русе, от съдържанието на което се установява, че
със Заповед от 25.11.2016 г. на директора на ГД „ГП”, срещу ищеца, в
качеството му на служител в Гранична полиция и в резултат на задържането
му на 16.11.2016 г. от Прокуратурата, е било образувано дисциплинарно
производство за налагане дисциплинарното наказание „уволнение” и ищецът
временно е бил отстранен от работа. След подадена от него жалба срещу
заповедта, Административният съд се е произнесъл с Решение от 15.02.2017
г., с което е оставил без уважение жалбата и е осъдил жалбоподателя да
4
заплати разноски в производството в размер на 400 лева. Впоследствие
ищецът е бил възстановен на работа, без да му се налага дисциплинарно
наказание.
Тази фактическа обстановка не е била спорна между страните по делото и
се приема от въззивния съд.
По искане на ищеца съдът е допуснал до разпит двама свидетели.
С оглед на така изградената по делото фактическа обстановка,
въззивният съд достига до следните фактически и правни изводи:
За да е основателен иска, с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3 от ЗОДОВ,
какъвто въззивният съд приема, че е бил предявен от ищеца срещу ответника,
следва да са налице елементите от фактическия състав на отговорността:
незаконосъобразен акт на Прокуратурата, който впоследствие да е отменен;
вреди /в случая имуществени и неимуществени/; пряка причинна връзка
между отменения незаконосъобразен акт и претърпените вреди.
Относно обезщетението за неимуществени вреди:
Безспорно по делото е, че срещу ищеца, с Постановление за привличане
на обвиняем от 16.11.2016 г. е било повдигнато обвинение в извършването на
две тежки престъпление, по смисъла на чл. 93, т. 7 НК, като с постановления
от 21.04.2017 г., съответно от 14.03.2019 г., наказателното производство е
било прекратено, поради липса на състав на престъпление, като същото е
продължило около две години и четири месеца. Ищецът е бил задържан за 72
часа, като по отношение на него не е вземана мярка за неотклонение,
независимо от искането в тази насока от страна на Прокуратурата. Следва да
се посочи, че наказателното производство не е достигнало съдебна фаза, а е
било прекратено от самата Прокуратура, която е стигнала до извод за
несъставомерност на престъпните деяния. Тези обективни обстоятелства по
делото следва да бъдат взети предвид при определяне по справедливост
размера на обезщетението за претърпените от ищеца неимуществени вреди.
При определяне на този размер следва да се вземат предвид и следните
обективни обстоятелства по делото:
5
Ищецът е бил сравнително млад човек към момента на задържането му,
има семейство – две деца и съпруга, която е била по майчинство към този
момент, като на практика той е осигурявал финансовото издържане на
семейството. Това е видно от показанията на неговата майка, които
въззивният съд кредитира. С лишаването му от работа за около 4-5 месеца,
той не е могъл да издържа семейството си, като се е наложило да потърси
помощта на своите родители. Освен това, заплашвало го е дисциплинарно
наказание – „уволнение”, което допълнително е засилило неговите
притеснения в посока, че няма да може да осигури финансово своето
семейство. Тези притеснения представляват претърпени от ищеца
неимуществени вреди, които подлежат на обезщетение.
На съдията-докладчик е известно, от широкото разгласяване по радиото,
телевизията и средствата за масова информация, за акцията на
специализираната Прокуратура и задържането на седемте митничари от
ГКПП – гр. Русе, като в тази насока са и приложените писмени доказателства
на л. 59 – л. 66 от първоинстанционното дело, като неограничен брой лица са
имали достъп до тази информация. Това, както и извършените претърсвания
на жилището, и колата на ищеца, при което свидетели са станали не само
неговото семейство и майка му, но и негови съседи и просто близки хора,
безспорно са създали у ищеца тревожност и притеснение/ майката на ищеца
посочва в показанията си, че той стоял настрана притеснен и изплашен/,
чувство за накърнено лично достойнство. Свидетелят Иванов – колега на
ищеца посочва, че ръководството на ГП снело доверието си от него и от
останалите задържани, потвърждение на което се явява и заповедта, с която
ищецът е бил отстранен от работа. Тези обстоятелства също представляват
претърпени от ищеца неимуществени вреди, подлежащи на обезщетение.
Следва да се посочи чистото съдебно минало на ищеца, както и
обстоятелството, че за повдигнатите му обвинения в извършването на тежки
престъпления, ищецът е можел да бъде осъден ефективно на лишаване от
свобода, които обективни обстоятелства също така следва да се вземат
предвид при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди
по справедливост. От свидетелските показания на майката на ищеца се
установява, че същият е бил психически потиснат, не е искал да ходи на лекар
и свидетелката му е давала успокояващи, които и тя е вземала.
6
Въззивният съд не приема твърдението в исковата молба, че
претърпяната от ищеца операция от дифузен перитонит /преплитане на
червата/ се намира в пряка причинна връзка с воденото срещу него
наказателно производство и това влошаване на здравословното състояние на
ищеца следва да се приеме за претърпяна от него неимуществена вреда.
Като се вземат предвид описаните по-горе релевантни за спора
обстоятелства, включително и създадените при наказателното преследване
неудобства и притеснения върху живота на ищеца – в личен и професионален
план, въззивният съд намира, че са налице елементите от ФС на
отговорността.
С оглед възрастта на ищеца, сравнително краткият период на
наказателното преследване срещу него и прекратяването му от самата
Прокуратура, без да е достигнало до съдебна фаза, липсата на взета мярка за
неотклонение спрямо ищеца и възстановяването му на работа, макар и на
друго работно място, без налагането на дисциплинарна санкция, настоящият
състав на Великотърновския Апелативен съд намира, че е налице един по-
нисък интензитет на причинените на ищеца неимуществени вреди, поради
което приема, че справедливият размер на обезщетението, съобразен и със
социално-икономическите условия на живот в страната пред периода ноември
2016 г. – март 2019 г., е 8 000 лева, като за тази сума искът е основателен и
следва да се уважи, а над нея до окончателния предявен размер от 30 000 лева
– искът е неоснователен и следва да се отхвърли.
Решението относно обезщетението за неимуществени вреди е било
обжалвано в отхвърлителната част за сумата над 5 000 лева, като въззивната
жалба е основателна за сумата 3 000 лева, поради което решението, в
отхвърлителната част над 5 000 лева до 8 000 лева, е неправилно и следва да
се отмени. В останалата отхвърлителна част за сумата над 8 000 лева до
окончателно претендирания размер от 30 000 лева, решението е правилно и
следва да се потвърди.
Относно обезщетението за имуществени вреди:
Ищецът претендира обезщетение в размер на 910 лева, която сума
представлява разноски по а.д. № 414/ 2016 г. по описа на Административен
7
съд – гр. Русе, образувано по жалба срещу Заповед от 25.11.2016 г. на
директора на ГД „ГП”-МВР, в частта й относно временно отстраняване на
ищеца от работа. Връзката между тази заповед на работодателя и
образуваното наказателно производство срещу ищеца обаче е косвена, а не
пряка, тъй като в правомощията на работодателя е било да отстрани или да не
отстрани временно от работа ищеца във връзка с образувано срещу него
дисциплинарно производство и, както е видно от материалите по делото,
впоследствие ищецът не е бил наказан дисциплинарно и възстановен на
работа, макар и на друго работно място, т.е. липсва един от елементите от ФС
на отговорността – пряката причинна връзка, поради което искът, в тази му
част, е неоснователен и следва да се отхвърли.
Като е стигнал до същия правен извод, Русенският Окръжен съд е
постановил правилно Решение, което следва да се потвърди, в тази му
обжалвана част.
Относно разноските:
С оглед уважаване на исковата претенция за сумата 8 000 лева, на ищеца
следва да се присъдят, съобразно уважената част на иска, разноски в размер
на още 138,81лева, направени пред първата съдебна инстанция.
С оглед уважаване на въззивната жалба за сумата 3 000 лева,
направеното искане от въззивника за присъждане на разноски и направените
такива за заплащане на държавна такса в размер на 5 лева, съобразно
уважената част от въззивната жалба, на въззивника следва да се присъдят
разноски в размер на 0,60 лева.
Водим от гореизложеното, Апелативният съд
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 244/ 10.07.2020 г., постановено по гр.д. № 816/ 2019 г.
по описа на Русенския Окръжен съд в обжалваната част, в която съдът е
отхвърлил иска за обезщетение за неимуществени вреди над сумата 5 000
лева до сумата 8 000 лева, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на Д. Х. В., ЕГН **********, от
8
гр. Русе, бул. „България” ***********, обезщетение за неимуществени вреди,
представляващи претърпени болки и страдания в резултат на наказателно
производство за престъпления по чл. 321, ал. 3, пр. 2, вр. ал. 2 и чл. 302, ал. 1,
т.1, б. „а”, вр. чл. 301, ал. 1 НК, прекратено от Прокуратурата поради
несъставомерност на деянията, в размер на 3 000 /три хиляди/ лева, ведно със
законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата
молба – 29.11.2019 г., до окончателното й изплащане.
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 244/ 10.07.2020 г., постановено по гр.д. №
816/ 2019 г. по описа на Русенския Окръжен съд, в останалите обжалвани
части.
ОСЪЖДА Прокуратура на РБ да заплати на Д. Х. В., ЕГН **********, от
гр. Русе, бул. „България” ***********, направените разноски в първата
съдебна инстанция, съобразно уважената част от иска, в размер на 138,81 /сто
тридесет и осем лева и осемдесет и една стотинки/ лева, както и направените
пред въззивната инстанция разноски, съобразно уважената част от въззивната
жалба, в размер на 0,60 /шестдесет стотинки/ лева.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с касационна жалба пред ВКС на
РБ в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
9