Мотиви:
ЯРП е предявила
обвинение против подсъдимия К.И.Г. за престъпление по чл. 325 ал.1 вр. чл. 26 ал.1 от НК.
По делото са предявени
и приети за разглеждане граждански искове от М.П.А. за сумата от 1000лв. и М.К.А. за сумата от 1000лв. срещу
подсъдимия за причинени неимуществени вреди от престъплението, ведно със
законната лихва върху тях от датата на
увреждането до окончателното им изплащане.
Участващият по делото
прокурор поддържа обвинението срещу подсъдимия. Счита същото за безспорно
установена от обективна и субективна страна въз основа на събраните в хода на
съдебното следствие доказателства. За извършеното престъпление пледира на
подсъдимия да се наложи наказание около една година лишаване от свобода, което
да се изтърпи ефективно и наказание обществено порицание. Гражданските искове
се преценят като основателни и доказани и се иска уважаването им в размера, в който са предявени.
Гражданските ищци М.А.
и М.А., чрез повереника си поддържат предявените
срещу подсъдимия граждански искове. Считат същите за основателни и доказани
молят за уважаването им в пълен размер, ведно с произтичащите от това законни
последици.
Подсъдимият К.Г. не се
признава за виновен по предявеното му обвинение, като дава обяснения във връзка
с него. Чрез защитника си счита, че обвинението не е доказано по безспорен и
несъмнен начин от събраните доказателства. Иска се постановяване на
оправдателна присъда с отхвърляне на исковете за обезвреда.
Съдът, след като обсъди
по отделно и в тяхната съвкупност събраните и проверени в хода на съдебното
следствие доказателства по делото, приема за установена следната фактическа
обстановка:
В неустановен час в
периода от 07.15ч. на 18.01.2017г до около 08.00ч. на 19.01.2017г подсъдимият К.Г. се придвижил до три различни
сгради в гр. С. , а именно блок №*** на ул.“***, бивша игрална зала находяща се източно от ЖП гара и ЖП подлез, свързващ ул.“***“
и ул.“***“ и с помощта на черен спрей изписал с ръкопечатни
букви различни надписи с адресати М.А. и М.А., както следва:
На западната стена на
сградата на жилищен блок №*** на ул.***. изписал надписа „А.-ще го духаш“. На
източната стена на бивша игрална зала, находяща се
източно от ЖП-гара изписал надписа:“А.-върни-парите“. И на вътрешната западна
стена на ЖП подлез, свързващи улиците „***“ и „***“ изписал надписа „М.А. върни –откраднатите
пари –Faer“
и „А.-самонист-М.А.“.
На 19.01.2017г св. М.А.
установил надписите върху жил. Блок №*** на ул.“***“
и сигнализирал полицията. На същата дата в 10.00ч. бил извършен оглед от разследващ
полицай на РУ С. на процесните три сгради.
При установяване
авторството на деянието са взети сравнителни образци от почерка на лицата С.И.П.,
Й.Г.М., Д. Д. С., Д.С.Д., Д.Т.Д., А.М.К. Д.В.М., Н. А.
Н. и К.И.Г.
Изслушаната по делото
графическа експертиза дава заключение, че след извършено идентификационно
изследване на предоставените от лицата С.И.П.,
Й.Г.М., Д. Д. С., Д.С.Д., Д.Т.Д., А.М.К., Д.В.М., Н.А.Н.
и К.И.Г. сравнителни образци се установява, че процесните
надписи върху три сгради в гр.С. са изпълнени от подсъдимия К.Г..
Изслушаната по делото
тройна почеркова експертиза дава заключение, че
надписите са изпълнени от подсъдимия К.Г.
От приложената справка
за съдимост се установява, че Г. е осъден с влязло в сила Определение № *** за
одобряване на споразумение по НОХД № *** на РС П. на три години лишаване от
свобода, отложено за изпитателен срок от пет години. С Определение № *** за
одобряване на споразумение по НОХД № *** на РС Н. е осъден на три години лишаване от свобода, отложено
за изпитателен срок от пет години.
Горната фактическа
обстановка съдът приема за установена въз основа отчасти от обясненията на
подсъдимия, отчасти от показанията на свидетелите Г.М. и И.М., от показанията
на свидетелите М.А., М.А., И.И., Й.М., С.П., Д.Д., Д.К.,П.М., писменото заключение на изслушаната по
делото графическа експертиза и разпита в съдебно заседание на вещото лице В.,
писменото заключение на изслушаната тройна съдебно-почеркова
експертиза и разпита в съдебно заседание на вещите лица Д.Г., П.Т. и В.Ц. и
приложените по делото писмени доказателства: протокол за оглед на местопроизшествие
и изготвения към него фотоалбум, писмо
изх. № *** на Община С. и приложената към него справка, писмо изх. № *** на
НИМХ, писмо изх. № ***г на НАОП Ямбол, писмо изх. № *** на Община С. справка рег № ***г на РУ С. Епикриза от
17.03.17, болнични листи – 5 бр. , справка № *** на Община С. Писмо изх. *** на
Пощенска станция С. справка изх. № ***
ПТК“Съгласие“ С. тематична справка за български граждани – 2бр., справка за
съдимост.
При установяване на
горната фактическа обстановка съдът не даде вяра на обясненията на подсъд. К.Г. в частта им, в която същият отрича съпричастността си към извършването на
инкриминираното престъпление, тъй като същите са в противоречие със
заключенията на изслушаните по делото графическа и тройна съдебно-почеркова
експертизи, които недвусмислено сочат подсъдимия като автор на инкриминираните
текстове. Заключенията и на двете експертизи са обосновани и компетентно
изготвени, като вещите лица сочат сходство между дадения от Г. сравнителен
материал и процесните надписи както в общите така и в
частните признаци. Съдът счита, че заключението на експертизите не се опорочава
от начина на вземане на сравнителния материал, а именно чрез показване на
снимки на процесните надписи, тъй като в съдебно
заседание вещите лица са категорични, че от една страна при писане върху стена
със спрей е изключително трудно да се наподоби умишлено чужд почерк и от друга
страна степента на обработеност на почерка на
подсъдимия не издава умения същият да може да възпроизвежда чужд почерк. Отделно от това от разпита на свидетелите Й.М.,
С.П. и Д.Д. се установява, че при изземване на
сравнителните образци от почерка също им е бил показан снимков материал на процесните надписи и същите са били карани да ги
възпроизведат, но при нито един от тях не е налице съвпадение при общите и
частни признаци . Предвид изложеното
съдът приема обясненията на подсъдимия в тази им част като защитна реакция и
опит за избягване на наказателна отговорност за извършеното. В тази насока съдът отказа да даде вяра и на
показанията нас в. Г.М. и И.М. в частта им, в която се твърди, че на процесните дати подсъдимият не е напускал дома си. Двамата
свидетели са родители на подсъдимия и е оправдан стремежът им, чрез даване на
неверни показания да се опитат да оневинят поведението на подсъдимия. Обстоятелството,
че през април месец 2017г в гр. Ст. са се появили нови надписи с адресат М.А.,
в момент, в който подсъдимият е бил обездвижен поради прекарана операция не опровергава извода за авторството на
деянието по настоящото дело.
Твърденията на Г., че
никога не би написал процесните надписи , тъй като
баща му работи в Община С. са несъстоятелни, доколкото към момента на
изписването им св. А. вече не е бил кмет на същата община, а само общински
съветник. При това положение последният не е имал правомощия да повлияе по какъвто и да е начин
върху трудовите правоотношения между Община С. и И.М. – бащата на подсъдимия.
Въз основа на така
установената фактическа обстановка съдът прави следните правни изводи:
Подсъдимият с деянията си е осъществил както
от обективна, така и от субективна страна състава на престъпление по чл. 325
ал.1 вр. чл. 26 ал.1
НК, тъй като за времето от 07:15ч. на 18.01.2017г. до около 08:00ч. на
19.01.2017г в гр. С. действайки в условията на продължавано престъпление е
извършил непристойни действия, грубо нарушаващи обществения ред и изразяващи
явно неуважение към обществото като изписал надписи със спрей върху обществени
места с неприлично, обидно и клеветническо съдържание:“А. ще го духаш“, „А.
върни парите“, „М.А. върни - откраднатите пари- faer“,“А.-самонист-М.А.“.
Налице
е извършено от подсъдимия продължавано
престъпление по см. на чл. 26 от НК, съставомерно
по горепосочения текст на наказателния закон. Същият е извършил три отделни
деяния, които по отделно осъществяват основния състав на престъплението хулиганство по чл. 325
ал.1 НК. Всяко едно от тези деяния е
извършено през непродължителен период от време, при една и съща обстановка, при
еднородност на вината, при което последващите деяния
се явяват от обективна и субективна страна продължение на предшестващите. Авторството на деянията се установява по
безспорен начин въз основа на заключенията на изслушаните графическа и тройна съдебно-почеркова експертизи, които са обективни,
безпристрастни и компетентно изготвени и се кредитират изцяло от настоящата
инстанция. В тази насока са и показанията на св. И.И.
– полицейски служител в РУ-С. От обективна страна подсъд.
Г. е осъществил всички признаци на престъпния състав на чл. 325 ал.1 НК –
престъплението “хулиганство”. Налице са извършени от него непристойни действия,
свързани с нарушаване на установения ред за поведение на обществени места и
междуличностни взаимоотношения, засягащи
честа и достойнството на гражданите. С тези си действия подсъдимият грубо е
нарушил обществения ред и е изразил явно неуважение към обществото, към
изградените морални норми за нормалното
му съществуване . Изписването на надписи с нецензурно, обидно и клеветническо
съдържание по адрес на публични личности, каквито са бившият кмет на Община С.
и съпругата му както и липсата на
какъвто и да било мотив за извършването и, се
характеризира с изключителна дързост и цинизъм и афиширано пренебрежително
отношение към морално-етичните норми за обществено поведение .
От
субективна страна подсъдимият е действал с пряк умисъл. Действията му са били
целенасочени и без всякакъв конкретен повод от страна на пострадалите. Налице е
“ хулигански мотив” , тъй като Г. е проявил явен стремеж към грубо
неуважение спрямо непознати за него
лица, като по този начин е изразил
противопоставянето си на нормалните взаимоотношения между гражданите и своето
цялостно негативно отношение към
законите и обществения ред в страната.
При
определяне вида и размера на наложеното на подсъдимия наказание съдът взе
предвид следното:
От
една страна съобрази сравнително високата степен на обществена опасност на
деянието, обуславяща се от броя на деянията, влизащи в състава на
продължаваното престъпление, от
проявената изключителна дързост и цинизъм при извършване на деянието, ,
високата лична обществена опасност на подсъдимия, който е осъждан за
престъпления от общ характер. От друга
страна съдът взе предвид младата възраст на подсъдимия, С оглед изложеното по-горе съдът определи
наказание при баланс на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства
, като от двете алтернативни санкции наложи по-леката , а именно пробация като наложи първите две задължителни пробационни мерки , а именно задължителна регистрация по
настоящ адрес и задължителни периодични срещи с пробационен
служител, като определи същите за срок от по –две години за всяка една от
тях и обществено порицание, което да се
изпълни, чрез поставянен а присъдата на таблото за
съобщения на Община С.
Същевременно
съдът счете, че посочените по-горе смекчаващи отговорността обстоятелства не са
нито изключителни, нито многобройни и най-лекото предвидено в текста на закона
наказание пробация с първите две задължителни пробацинни мерки за срок от по шест месеца не е несъразмерно тежко за извършеното, поради
което отказа да определи наказание при действието на чл. 55 от НК.
Съдът
счете, че не са налице и условията на чл. 78а от НК за освобождаването на подсъдимия
от наказателна отговорност с налагането на административно наказание, тъй като
предходните осъждания на Г. представляват законова пречка за това.
При този изход на
делото съдът счете за основателен предявеният от М.А. граждански иск срещу
подсъдимия за неимуществени вреди до размер на 600лв., до който размер уважи
последния. От събраните по делото доказателства по безспорен начин се
установява, че в резултат на извършеното А. е претърпял неимуществени вреди,
свързани с причинените душевни страдания, срам и унижение. Същите подлежат на овъзмездяване
по реда на чл. 45 ЗЗД по справедливост. Върху присъдените сума съдът постанови
заплащане на законна лихва от датата на увреждането до окончателното и
изплащане. Касае се за вземане на деликтно основание,
чиято изискуемост, респективно лихвоносност възниква
с възникване на увреждащото събитие За
разликата над уважения размер на ска до
предявения такъв от 1000лв. съдът отхвърли претенцията като неоснователна и недоказана.
Съдът отхвърли като
неоснователен предявеният от М.А. граждански иск срещу подсъдимия за сумата от
1000лв. за причинени неимуществени вреди от престъплението. От установената по
време на съдебното следствие фактическа обстановка се установи, че надписите
спрямо А. нямат клеветническо и обидно съдържание, тъй като по отношение на
това лице подсъдимият се е задоволил единствено с изписване на името й. Ето
защо съдът прие, че единствено с изписване на имената на лицето на същото не са
причинени неимуществени вреди, поради което и предявената в тази насока искова
претенция се явява неоснователна.
Тъй
като подсъдимия беше признат за виновен по предявеното му обвинение ,н а осн. Чл. 189 НПК съдът го осъди да заплати направените по
делото разноски в размер на 310.94лв., вносими в
полза на републиканския бюджет по сметката на ОД МВР Ямбол, в размер на 150лв.,
вносими в полза на НБПП и в размер на 358.29лв. вносими в полза на съдебната власт по сметката на ЯРС, както
и държавна такса в размер на 50 лв. върху уважената част на гражданския иск.
Съдът
осъди подсъд. Г. да заплати на гражданския ищец М.А.
направените по делото разноски в размер на 800лв.
По
изложените съображения съдът постанови присъдата си
Районен съдия: