Протокол по дело №4342/2021 на Районен съд - Сливен

Номер на акта: 113
Дата: 27 януари 2022 г. (в сила от 27 януари 2022 г.)
Съдия: Петя Христова Манова
Дело: 20212230104342
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 24 септември 2021 г.

Съдържание на акта

ПРОТОКОЛ
№ 113
гр. Сливен, 25.01.2022 г.
РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, II СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и пети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния
състав:
Председател:Петя Хр. Манова
при участието на секретаря Василка Д. Къчева
Сложи за разглеждане докладваното от Петя Хр. Манова Гражданско дело №
20212230104342 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:30 часа се явиха:
Ищецът – Т. Т. Т., редовно призован, се явява лично.
Ищецът – СН. С. Т., редовно призована, се явява лично.
Двамата ищци се представляват от адв. Е.Х. от АК – Сливен, с приложено по
делото пълномощно.
Ответникът – Д. Г. Т., редовно призована, не се явява.
Ответникът – К. АТ. В., редовно призована, не се явява.
Ответникът – АТ. К. К., редовно призован, не се явява.
Тримата ответници се представляват от адв. Г. М. от АК – Сливен, с приложено
по делото пълномощно.
Ответникът – В. Д. Д., редовно призован, не се явява и не се представлява.
Ответникът – ЗЛ. СТ. Д., редовно призована, не се явява и не се представлява.

СТРАНИТЕ: Да се даде ход на делото.
Съдът намира, че не са налице процесуални пречки за даване ход на делото,
поради което
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО.

Съдът пристъпи към разпит на вещото лице Ж. П. Ж., като сне самоличността
му.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
1
Ж. П. Ж. – 45 г., бълг. гражданин, не осъждан, с висше образование, работи, без
родство със страните по делото.
Предупреден за наказателната отговорност, която носи, обещава да даде
заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАН КАЗА : Поддържам изготвеното от мен заключение, като нося и
представям една допълнителна скица към него. Тя е същата като една от подготвените,
само че съм подготвил координатен регистър към скица № 2, понеже там съм дал
схематично как стоят нещата с картите и това, което съм заснел. В тази има малко
повече информация. В комбинирана скица № 2, линията между т.1, т.8 и т.3, както е по
скица № 5, това е съществуващата заснета от мен сграда на място. Тази червена
повдигната в цвят част, това е площта затворена между линията по кадастрална карта
или това са т. 2, т.3 и т.4, със заснетата сграда на ищците – т.1, т.8 и т.7, което
предполагам, че е било границата по плана от 1957 г. Там е имало две сгради, които са
на калкан. Северната стена е била права линия и понеже е останала сега само едната
сграда - т.2 и т.8, аз я продължавам и предполагам, че там е била действителната
граница от 1957 г., още повече, че като открих плана от 1957 г., оцифрените сгради и
границите са с червен цвят. Съществуващата в момента сграда и тази пунктираната
линия, се намира по средата между оцветената от мен и сегашната кадастрална карта,
т.е. повдигнатата в червено площ е границата между сегашната кадастрална карта и от
плана от 1957 г. И към момента зида е 60 см. От това, което заснех, тази част, която
касае къщата на ищците и кадастралните граници, добре отговарят на плана от 1957 г.
Измерил съм зида на къщата на ищците и той е 60 см. Плана от 1957 г. доста добре
съвпада със заснетата от мен сграда и част от границите на имота. Няма как да е
другояче при условие, че тези сгради и границите са от тогава. Както се развива
историята през годините, запознах се и със свидетелските показания, съседа от запад
казва, че е живял там до 1974 г. Това означава, че западната сграда, която я няма в
момента, която е съборена, тогава все още е съществувала и след това се е самосрутила
или са я съборили, нямам представа, но така или иначе зида дали е имало намеса от
страна на ответниците или се е самосрутила, факт е, че при следващия план 1982 г.
границите са заснети по друг начин. Технологията на правене на планове преди 10
години е била друга. 1957 г. е имало едно заснемане, както е било реалното положение.
В продължение на 10 години има разминаване, границите се изместват леко на юг и
когато минават тези, които правят плана, те заснемат границите каквито са в момента,
не ги изследват какви са били, а такива каквито са на терен. Факт е, че са били
изместени в западния имот, границата е изместена надолу по една или друга причина и
така е заснета и така е бил приет плана с новите граници. Проследявайки материалите
по делото, има констативни протоколи, посещения от органи на Общината, които се
произнасят за законността на вече построена сграда от ответниците долепена до
сградата на ищците, там вече е имало застройка и границата не личи къде е. Това
2
създава трудност тези, които правят плана 1982 г., да определят къде е точно границата
и те са решили, че това, което е видимо като нов зид в западния имот, където една от
сградите я няма, там са успели да заснемат границата, а където е къщата на ищците и
ответниците имат друга постройка, там на чисто според мен са допуснали, че е права
линия и са я продължили до източната граница. Там са оформили една права линия,
която трябва да е отражение на старата, но не е. Тази нова граница е изместена на юг
изцяло, така се пренася в следващите планове, че чак до кадастрална карта и така е
прието, т.е. твърдя, че в кадастралната карта, която касае сградата на ищците е грешно
нанесена и излиза, че част от зида, повече от половината попада в имота на
ответниците по сегашната кадастрална карта. Ако тогава 1982 г. е имало възможност да
определят точно къде са чупките на сградата, щеше границата да е заснета като линия
по т 1, т.8 и т.5 в скица 5 и щеше да се оформи една начупена линия, защото едната
сграда седи, а там където е другата сграда се измества на юг. От гледна точка на
сегашната кадастрална карта излиза, че ищците навлизат в имота на ответниците с
половината си зид, но това е заради грешно отразена граница по кадастралната карта,
няма как сградата да е изместена през годините. Когато изчезва западната сграда, се
получава тази чупка, това е част от тяхната стена, просто е скосено. Площта между т.1,
т.2, т.3 и т.8, е площта между зида и кадастралната карта, навлизането е 1,2 квадрата,
попадат в горния имот по кадастралната карта. Площта между т.8, т.3, т.5 и т.6, тази
площ е останалата 2,45 квадрата. Разделил съм я на два цвята, защото по сегашната
кадастрална карта тази площ попада в два имота – 127, който е на ищците и съседния
от запад. Навремето са били един имот и затова така се получава. С ищеца по делото
Тодор се качихме на покрива и той разкри част от керемидите, за да видя къде минава
границата. Една част са негови керемиди, една част на съседа и конструкцията на
сградата на съседа се свързва с тяхната. Тя стъпва върху този, който аз заснех, неговата
бетонна плоча стъпва върху зида на ищците, доколкото мога да преценя аз. По скицата,
която днес представих, масивното жилище в имот 5749 вече го няма. На скица 3, това е
плана от 1982 г., червените линии са оцифрения план, останала е само в 1562 сградата
на ищците. Със зелен цвят са заснетите от мен сгради и граници. В имота на
ответниците, който е 1563, 127 е по кадастралната карта. Тази зелена линия, която
огражда сгради 2 и 3 по кадастрална карта, това е цяла сграда, свързана със сградата на
ищците. Не са под един покрив, те се събират на границата. Оформени са в една сграда
в момента така както са по плана 1882 г. Сгради 2 и 3 на място в момента не могат да се
различат. Представляват една голяма сграда, покрива е между сграда 1 и тази обща
сграда, застъпването е със зеления цвят където има чупка, там където се допират двете
сгради е застъпването. Покрива е доста трудно различим, може би различен тип
керемиди го прави различим. По всички скици червените линии са линиите, които аз
съм оцифрил по плановете. Те представляват границите на имотите и сградите. Когато
зида е 60 см, границата минава през зида, но те са различни по всеки план.
3
Приблизително едни и същи са, но ви обясних защо. Когато се заснема на място,
къщата ще я заснемат по външния контур на сградата, границата минава през сградата,
защото не са имали точно възможност да я определят къде е точно и това се нарича
грешно отразяване на границата. Тя се взема по средата, ако има зид строен от
двамата, тогава ги питаме и сме го взели по средата, ако каже, че един го е строил,
границата е от другата страна. На констативния протокол трябва да се доверим от 1993
г., тъй като е направен на място, все пак това са официални документи, такава е била
задачата им.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към вещото лице.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:

ПРИЕМА и ПРИЛАГА допусната и изготвена от вещото лице съдебно-
техническа експертиза.
На вещото лице да се издаде РКО в размер на 200 лева от внесения депозит.

Съдът пристъпи към разпит на вещото лице М. ЗЛ., като сне самоличността й.
САМОЛИЧНОСТ НА ВЕЩОТО ЛИЦЕ:
М. ЗЛ. Д. – 60 г., бълг. гражданка, не осъждана, с висше образование, работи,
без родство със страните по делото.
Предупредена за наказателната отговорност, която носи, обещава да даде
заключение по знание и съвест.
РАЗПИТАНА КАЗА : Поддържам изготвеното от мен заключение. Първо да
започна от това, че тази територия, от 1957 г. чак докато е приет ПУП, е не
урегулирана. Никаква регулация не е предвидена, няма никакъв режим на застрояване
и предвид фактическото състояние на имота към 1957 г., говорим за северния имот на
ответниците, там има две жилищни сгради на калкан. В южната част имотната граница
няма нищо, има някаква паянтова бояджийница, към нея е пристроена, цялата
постройка не е строена на един път, а е била лепена. Тези двата имота сега са
обединени и са на ищците. Частта към сградата на ищците, тя всъщност е обединена с
тази паянтова бояджийница и е една сграда към момента. От въздуха гледано е една
сграда, но всъщност е лепено. Частта, за която се спори е второстепенна постройка и
елемент на допълващо застрояване. Една сграда, за да е сграда, трябва да има
функционална връзка между всички помещения. Всъщност на снимка № 3, е един
изглед от запад, там се вижда новия покрив и стария. Новият покрив покрива стария, с
тази частичка с молив, която съм сложила от 1957 г. Този покрив в другата
конфигурация остава в имот 128. Сградата, която плътно покрива калкана на сградата
4
на ищците е между т. 1 и т.8 и покрива е на два ската с общо било. Билото е
хоризонтална линия, не е вертикална и конструктивно, за да се отграничи билото на
едната сграда и билото на другата сграда, трябва да има поп в дървена конструкция,
който да подпира хоризонталната греда на билото с вертикални подпори от двете
страни. Не мога да кажа дали е така, но е факт, че при контакта на двата покрива няма
противопожарен зид. Зида, който е отдолу, трябва да има продължение нагоре и да
излиза малко над билото. Всички сгради, които се допират с калканите си, трябва да
имат такъв зид, независимо дали са елементи на основното или допълващото
застрояване. Сградата на ответниците, която е с различни етажни височини, с различна
таванска конструкция, има санитарен възел, стаи за живеене, салонче. Сградата просто
не е нанесена в нито един от кадастралните планове действали от 1957 г. до момента,
включително и в кадастралната карта, но имаме документ съставен от длъжностни
лица от 1993 г., че тази сграда е съществувала и нещо повече, видно от този документ
е, че тя е построена през 1972 г. Бетоновата плоча на сградата на ответниците стъпва
върху северния зид на сградата на ищците измерено на място от мен, както се вижда и
на снимка № 5, със 16 см. В констативния протокол съставен от общинските
служители е даден друг размер – 20 см., но има разлика във времето. Сега в момента
на място е 16 см. по целия северен зид. Дължината на северния зид е около 4,40 метра.
Тези 16 см. са върху зида от 60 см. Ответната страна впоследствие са си изградили
отвътре в тяхната сграда един дублиращ зид, който при евентуално събаряне ще им
спаси сградата. Възможно е да си направят основен ремонт ищците на цялата къща,
изграждане на нови стени в рамките на старата къща. Има техническо решение да се
случат нещата, защото този зид при контакта между двата имота е дебел 65 см.
Плочата на тавана на ищците е много нисък и те трябва да повдигнат таванската
конструкция. Новата конструкция ще бъде върху тази плоча, а вертикално може да
бъде подпряна, защото при този зид могат да се подкопаят колони, които да държат. Не
са длъжни да се съобразят с навлизането на тази плоча. За да си запазят
конфигурацията на тяхната сграда в хоризонтален план, това навлизане от съседния
имот на плочата ще им пречи и тя трябва да бъде изрязана в тази част. Ответниците са
си направили един нов дублиращ зид по цялата стена, плочата ще има подпора в тази
си част. В момента подпората на плочата в тази част е северния зид на сградата на
ищците и като съборим този северен зид, плочата ще се подпре на дублиращия зид,
който ответниците са направили от тяхната страна и тази част от 16 см. може да бъде
изрязана. 1980 г. ищеца си е ремонтирал според констативния протокол по снимка № 3,
тази част сградата на ищеца и от констативния протокол проличава, че е имал някакво
разрешение за ремонт и при ремонта. Тогава този покрив не е бил така, може би е
имало само плоча. Неговият покрив е бил подпрян вертикално и тази вертикална
подпора е била върху плочата, но това сега го няма, това се е случило 1980 г., скарали
са се, развалили са го и тогава е променен покрива, остава двуетажен само в частта на
5
вътре в двора. Не е двуетажен, а е било по-високо билото. Тази сграда, която се
твърди, че е навлязла в имота на ищците, за мен е търпим строеж, защото
единственото навлизане е само с тази плоча, но в хоризонтално отношение зидовете са
точно по границите. Навлизането на сградата на ответниците е единствено с тези 16
см., с които плочата е подпряна върху зида на сградата на ищците. Този зид на
сградата на ищците е служил и като граница. Впоследствие ответниците от вътрешната
страна на техния имот са направили още един дублиращ зид. В заключението съм
обяснила ясно, има ли поп, няма ли, не знам, не съм се качвала на покрива, но в чисто
строителните правила и норма за изграждането на сграда при обща имотна граница,
изисква при покривите да има противопожарен зид. Това действително е правен
въпрос и не мога да го коментирам.
СТРАНИТЕ: Нямаме въпроси към вещото лице.
Съдът
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА и ПРИЛАГА допусната и изготвена от вещото лице съдебно-
техническа експертиза.
На вещото лице да се издаде РКО в размер на 200 лева от внесения депозит.

АДВ. Х.: Аз оспорвам заключението на вещото лице М. Зл. Д. и ще моля да се
назначи повторна експертиза, понеже тя каза, че е строителен инженер, както и че не се
е качвала на покрива. Предлагам да бъде назначен И.Х.И., който да отговори на същите
въпроси.
АДВ. М.: Аз считам, че вещото лице е отговорило правилно на поставените
въпроси и тук става въпрос за сграда изградена преди 1990 г. и закона с изменението си
в двете си части - § 16 и § 127 от ЗУТ, казва кога един строеж е търпим и кога не.

Съдът, с оглед оспорването на заключението на вещото лице М. Зл. Д. счита, че
следва да назначи повторна експертиза, която да отговори на въпросите, на които
отговори изслушаното вещо лице, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

НАЗНАЧАВА повторна съдебно-техническа експертиза, която да се извърши от
вещото лице И.Х.И., който след като се запознае с доказателствата по делото и посети
процесните имоти, извърши реален оглед на покрива, извърши пробив в кирпичената
стена на сградата на ищците, за да се определи реалната дебелина на зида, респективно
– с каква площ навлиза бетоновата плоча от сградата на ответниците върху зида на
6
ищците, да отговори на въпросите поставени на вещото лице М. Зл. Д., както и на
въпроса: Касае ли се за търпим строеж по смисъла на ЗУТ сградата на ответниците,
съгласно събраните по делото доказателства?
Заключението да се извърши при депозит 200 лева вносим от ищците и 50 лева
вносим от ответниците, в едноседмичен срок считано от днес.

Съдът счита делото за неизяснено от фактическа страна, поради което

О П Р Е Д Е Л И:

ОТЛАГА същото и го НАСРОЧВА за 28.02.2022 г. от 09.30 часа, за която дата
и час ищците да се считат редовно призовани от днешното с.з., ответниците Д. Г. Т., К.
АТ. В. и АТ. К. К., чрез процесуалния си представител, ответниците В. Д. Д. и ЗЛ. СТ.
Д. – при условията на чл. 56 ал.2 от ГПК.
ДА СЕ ПРИЗОВЕ вещото лице И.Х.И. след внасяне на депозита.

Протоколът се изготви в съдебно заседание.
Заседанието по делото се закри в 10.50 часа.

Съдия при Районен съд – Сливен: _______________________
Секретар: _______________________
7